Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Гр.София, 04.09.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10 състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №16359/2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.Г.С., с която е предявен иск срещу У.Б. АД за имуществени вреди от деликт, изразяващ се в неправилни счетоводни записвания и осчетоводяване на закъснение при плащанията, водещо до начисляване на недължими лихви, вследствие на което на ищцата са причинени вреди в размер на 200000 евро, представляващи предсрочно изискуема главница от 170000 евро и възнаградителна лихва в размер на 30000 евро по договор за креди от 21.08.2007 г.
С исковата молба ищецът сочи, че в следствие на нередовно водене на счетоводството на ответника се е стигнало до неправилното обявяване на кредита й за предсрочно изискуем, като за дължимите суми ответникът се е снабдил със изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение. Заповедта е влязла в сила, след като възраженията по чл.414 и чл.423 ГПК на ищцата са оставени без разглеждане с влезли в сила актове. Ищцата счита, че е понесла вреди в следствие на изгубване на преимуществото да плаща кредита на месечни вноски поради обявяване на предсрочната му изискуемост и претендира като деликтно обезщетение пълният размер на кредита и дължимата възнаградителна лихва.
При тези твърдения съдът намира иска за недопустим.
Допустимостта на исковото производство се обуславя от надлежни твърдения, които да обосновават възникване на признати от правото права. Надлежни са тези твърдения, които при доказването им, могат да доведат до възникване на претендираното право. И обратно – ако ищецът твърди факти, които не са от естество да доведат до възникване на твърдяното право или ако претендира права, които не са признати от законодателството на държавата, производството е безпредметно – няма да доведе до признаване в полза на ищеца на твърдяното право, тъй като то не съществува, поради което процесът се явява ненужен. В този смисъл е принципът, възприет в тълкувателната практика на ВКС, проведен в т.16 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВК и т.10 на ТР №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая ищцата се позовава на липса на предпоставки за обявяване на банков кредит за предсрочно изискуем и незаконосъобразност на принудителното събиране на сумира по влязла в сила заповед за изпълнение за дължимото по договора за кредит. Претендират се вреди от изпълнение на вземания, признати с влязъл в сила акт – заповед за изпълнение, което е формирала сила на пресъдено нещо, че вземанията съществуват. Изложените от ищцата съображения за неправилни счетоводни записвания и липса на забава, вследствие на което и липсват предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем биха могли да бъдат разглеждани само в производство по чл.422 ГПК – при подадено възражение в срок, довело до предявяване на иск за съществуване на вземанията и разглеждане в спорно състезателно двустранно производство на всички доводи на страните относно съществуването или липсата на вземанията. След като заповедта за изпълнение е влязла в сила, на основание чл.299 ГПК съдът е длъжен да приеме, че вземанията, за които е издадени съществуват и не може да преразглежда основанията за възникването им. Преценка за законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение се извършва в рамките на инстанционния контрол – чл.419 ГПК, а съществуване на вземанията – по реда на чл.422 ГПК. Извън този процесуален ред съдът не може да преразглежда въпросът за дължимостта на вземанията. След като съдът няма да бъде във възможност да пререшава въпроса за предсрочната изискуемост на банковия кредит, разглеждането на делото се явява безпредметно, а предявяване на деликтен иск за вземане, съществуването на което е признато с влязъл в сила акт, представлява заобикаляне на процесуалните правила за защита срещу заповед за изпълнение (чл.414, чл.423 ГПК).
Отделно от това – налице е специален ред за защита срещу влязла в сила заповед за изпълнение, уреден в чл.424 ГПК – чрез отрицателен установителен иск, основан на новооткрити обстоятелства или доказателства. Настоящият иск не е такъв – нито е налице позоваване на обстоятелства по смисъла на чл.424 ГПК, нито се иска установяване, че вземането не съществува.
По изложените по-горе съображения производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.
Поради което и на основание чл.130 ГПК, Софийският градски съд
Р А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д. №16359/2017
г. по описа на СГС, I ГО, 10
състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: