ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 13
09.01.2020г., гр.Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД БУРГАС, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Събина Христова
Албена Зъбова- Кочовска
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.д. № 449/2019 г. по описа на Апелативен съд Бургас и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1, вр. чл.247 от ГПК и чл.404 -407 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на Н. К. К. от гр. Б., чрез процесуален представител адв. П. М. от САК, против разпореждане № * от 30.10.2018г., постановено по в.гр.д. №1545по описа на БОС за 2011г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в издаден от съда в полза на Н. К. изпълнителен лист №12/19.02.14г., въз основа на влязлото в сила съдебно решение на ВКС по същото дело.
С частната жалба разпореждането се сочи за нищожно/недопустимо, моли се за неговото обезсилване и за прекратяване на производството, като се излагат конкретни съображения в насока, че: Окръжният съд е бил сезиран с недопустима молба, наречена частна жалба, подписана от адв. А. Г. без представителна власт; издаденият изпълнителен лист изцяло отразявал диспозитива на влязлото в сила съдебно решение и частната жалбоподателка не можела да се позовава на права, произтичащи не от неговото съдържание, а от мотивите.важавайки недопустима частна жалба, по направени с нея искания от лице без представителна власт и пререшавайки в нарушение на процесуалните правила приключил правен спор, решаващият състав на БОС е произнесъл недопустимо/ нищожно разпореждане, което следвало да бъде обезсилено.
По същество се моли за неговата отмяна и като неправилно, т.к. не са налице предпоставките на чл.247 от ГПК, за което са изложени подробни съображения. Претендират се и разноски за производството по делото. Ангажирани са нови доказателства.
Извън срока за обжалване са постъпили две допълващи частната жалба молби на Н. К. от 05.02.19г. и от 26.03.19г.), насочени срещу последващи извършени от ответната страна процесуални действия пред БОС. Поради настъпила процесуална преклузия да уточняват и допълват подадената частна жалба и с оглед отклонението им от предмета й, съдът цени тези волеизявления доколкото касаят разглеждания спор и само като защитни становища.
Ответниците по частната жалба Н. Г. Д. и Е. К. , не са подали в срок писмен отговор.
При проверката за редовност на частната жалба въззивната инстанция установява, че тя е подадена в рамките на предвидения от закона едноседмичен срок, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, от страна с право на жалба и има предвидените в закона форма, реквизити и приложения. Следователно е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по в.гр.д. №1545/2011г. по описа на Бургаски окръжен съд, по което е постановено обжалваното разпореждане, е образувано по въззивната жалба на Н. Н. Г. Д. лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетната тогава Е. Н. К. , р. 09.10.99г., против решението, приключило гр.д. №5232 по описа на БРС за 2010г.- №515/19.04.11г., с което е разрешен спор по чл.135 от ЗЗД между горните лица като ищци от една страна и жалбоподателя, и М. К. Т. като ответници – от друга. Постановеното по въззивното дело на БОС решение №ІІІ-159/24.11.11г. е било касирано с влязло в сила решение №264/18.12.13г., постановено по гр.д. №915/2012г. на ВКС- ІV Г. О.
С това решение ВКС е постановил, че обезсилва решението на въззивния съд в частта, отхвърляща предявения от Е. К. против ответниците иск по чл.135 ЗЗД и е прекратил производството по делото в тази част, отменил е решението на БОС в частта за присъдените съдебни разноски, изменени с определение №ІІІ-912 от 04.04.12г. и в тази, уважаваща иска по чл.135 от ЗЗД, заявен против ответниците от Н. Г. Д. , като по същество го е отхвърлил. Решението на БОС е оставено в сила само в частта, потвърждаваща решението на БРС относно дължимите от Н. Г. Д. и Е. К. държавни такси. Тези лица са осъдени от ВКС да заплатят на Н. К. и М. Т. съдебно деловодни разноски от общо 6970,76лв.
На 22.01.14г. Н. К. и М. Т. са подали молба до БОС за издаването на изпълнителен лист, съобразно горепосоченото решение на ВКС, уточнена с допълнителна молба от 13.02.14г.(подадена от адв. М. ), с която изрично са помолили в изпълнителния титул да бъдат включени вземанията им за разноските по гр.д. №5232/10г. по описа на БРС- 2000лв., за тези по в.гр.д. №1545/11г. по описа на БОС-от 5420лв. и за тези по решението на ВКС- от 6970,76 лв. С разпореждане от 18.02.14г. съдът е разрешил издаването на изпълнителния лист за всички посочени суми.
След връчването на ПДИ( на 28.05.18г.) по образуваното за събиране на горното вземане изпълнително дело, длъжниците Н. Г. Д. и Е. Н. К. са подали чрез ЧСИ до БОС волеизявление, озаглавено „частна жалба“. С него са помолили съда да обезсили издадения изпълнителен лист №12/19.02.14г. в частта, излизаща извън постановения по решението на ВКС осъдителен диспозитив за разноските в производството и да приведе издадения изпълнителен лист в съответствие с посоченото решение.
С обжалваното тук разпореждане, съдът е изтълкувал горното волеизявление като молба по чл.406, ал.4, вр.чл.247 от ГПК за поправка на явна фактическа грешка в издадения изпълнителен лист и е допуснал поправката. Постановил вписаното в изпълнителния лист присъждане на разноски да се чете като осъждане на Н. Г. Д. и Е. К. за заплащането на разноски в размер от 6970,76лв. В отговор на това произнасяне Н. Г. и Е. К. помолили за допълване на разпореждането с обезсилване на стария изпълнителен лист и депозирането му пред БОС преди издаването на нов, което съдът оставил без уважение със следващо разпореждане, влязло в сила като необжалвано от страните по делото.
Съобразявайки горното, Апелативен съд Б. намира следното:
Видно от данните по делото е, че в производството по спора между страните, развиващо се пред различни инстанции, са били постановени три съдебни решения, но от тях подлежат на принудително изпълнение като осъдителни и отговарящи на визираното в чл.404, ал.1, предл. първо от ГПК изискване да са влезли в сила, само решението на БРС по гр.д. №5232/10г. В ЧАСТТА осъждаща Н. Д. и Е. К. за държавни такси и това на ВКС, възлагащо на горните две лица разноските на противната страна за делото от общо 6970,76лв.( в мотивите на акта е посочено, че сумата включва разноските по делото за трите съдебни инстанции). Независимо от така изнесените там съображения на ВКС по дължимите за производството разноски, БАС констатира, че решенията на БРС и на БОС в частите, присъждащи разноски на ответниците в съответните инстанции са отменени и с оглед на това не представляват подлежащо на принудително изпълнение самостоятелно правно основание.
Предвид горното, БАС не споделя доводите на частния жалбоподател К. , че атакуваното разпореждане е нищожно. Подадената от задължените за плащането лица „частна жалба“ е изтълкувана от окръжния съд смислово при съобразяване на действително залегналата в нея воля на подателите, която се извлича не от заглавието на документа, а от неговото съдържание. Страните са поискали именно от издалия изпълнителен лист №12/19.02.14г. съд да го приведе в съответствие с решението на ВКС, т.е. с правното основание за издаването му, като го обезсили във вр. с чл.247 от ГПК. Освен това с волеизявлението си страните са сезирали БОС, а не БАС, който би следвало да ревизира акта на първия съд по правилата на функционалната подсъдност.
Окръжният съд, издал изпълнителния лист, има компетентността да извърши поправка на ЯФГ в него( вж. чл.406, ал.4 от ГПК), поради което актът му(разпореждане №ІІІ-3594/30.10.18г.), с който това е сторено, не е нищожен.
Разпореждането не е и недопустимо, т.к. не надхвърля отправеното до съда искане, нито постановява нещо в разрез или различно от него, още повече, че разпореждането не е подложено на обжалване от молителите Д. и К. Те са счели акта на съда за удовлетворяващ ги, но непълен и със следваща молба от 06.12.18г.са дирили само допълването му с произнасяне за обезсилване на първоначалния изпълнителен лист, което им е било отказано, но това разпореждане не е предмет на настоящото производство.
Непредставянето на пълномощно за представителство от адв. А. Г. на подалите „частната жалба“ до БОС лица не се възприема от съда като пропуск, опорочаващ обжалваното разпореждане, защото волеизявлението, с което съдът е бил сезиран за това, е подписано от молителката Н. Г. Д. лично, т.е. е редовно, а т.к. се касае до производство за поправка на ЯФГ на издаден изпълнителен лист, съдът би могъл да се произнесе по констатираните очевидни грешки и при условие на самосезиране( вж. чл.247 от ГПК).
По същество, предвид изнесените по-горе данни БАС приема, че изпълнителният лист на БОС от 19.02.14г. в полза на Н. К. и М. Т. е бил действително сгрешен и след постановената поправка на ЯФГ е вече приведен в съответствие с подлежащото на изпълнение правно основание, за което е издаден. Решението на ВКС осъжда Н. Г. – Д. и Е. К. да заплатят на Н. К. и М. Т. разноски за проведеното дело само в размер от 6970,76лв.
С оглед горните констатации и т.к. крайните правни изводи на двете съдилища по спора съвпадат, подадената срещу правилното разпореждане на БОС частна жалба на Н. К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Б.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. К. К. от гр. Б., подадена чрез процесуален представител адв. П. М. от САК, против разпореждане № * от 30.10.2018г., постановено по в.гр.д. №1545по описа на БОС за 2011г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в издадения по негова молба от БОС изпълнителен лист №12/19.02.14г., основан на съдебно решение № 264/18.12.13г. по гр.д. №915 по описа на ВКС за 2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: