Р Е Ш Е Н И Е № І-28
град Бургас
, 13.04. 2018 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............единадесети април…..през
две
хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Сияна
Димитрова
при секретаря А. Цветанова като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 339 по
описа за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод въззивната жалба
на процесуалния представител на П. М. Р. –лично за себе си и
като законен представител на малолетния Г.С.В. –молители
по гр.д. №6548 /2017 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 216/09.02.2018
год. постановено по същото дело в частта
относно определяне срока на действие на наложените защитни мерки по чл. 5 от ЗЗДН.
Въззивниците
изразяват недоволство от решението в
атакуваната част , като считат същото за неправилно и необосновано .
Сочи
се на първо място ,че в тази си част решението е немотивирано ,като
липсват фактически и правни доводи
,поради които съдът е определил продължителността на защитните мерки от три
месеца –което представлява съществено процесуално нарушение.Определеният минимален
размер на срока по чл. 5 ал. 2 ЗЗДН от
три месеца е необоснован според
въззивниците и несъответен на интензитета на упражненото домашно насилие ,като
съдът не е извършил преценка за
постигане на целите на закона –защита на жертвите от насилие и превенция .Не е
съобразено естеството на конкретната
форма на домашно насилие.С оглед на конкретните данни по делото –интезитетаи
насочеността на домашното насилие спрямо майката и детето в два поредни дни
,както и поведението на насилника –методично и без наличие на данни за
осмисляне на недопустимстта на насилието ,въззивната страна счита ,че са налице
основания срокът на действие на мерките да бъде
над средния и поне в размер на 15 месеца.Без значение за срока на действие на мерките е
собствеността ввърху жилището и не може
краткият срок да бъде обоснован с обстоятелството ,че ответникът бил собственик
на жилището .
Моли
се за отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново ,с
което бъде измене срока на действие на
наложените мерки за защита за срок от 15
месеца. Не се сочат нови доказателства. Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззивна
жалба е подадена и ответника по молбата за закрила ,който го обжалва в частта
,с която е уважена молбата за налагане
на мерки за защита –задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие
,да се приближава на по-малко от 50 метра от
жилището на молителите за срок от три месеца ,както и до местоработата и местата за социални контакти и
отдих,като ответникът е задължен да
посещава специалицирани програми в ЦПНП-Бургас
и му е налоена глаба в размер на
200 лв.
Твърди
се ,че по делото били събрани неопровержими доказателства, че не е имало домашно насилие. Анализират се показанията на полицията ,записите на
телефонните разговори и разпита на
детето ,като се твърди ,че с наложените мерки му е нарушено правото на ползване
на собствения му имот ,каквато според въззивника-ответник е целта на подадената молба за закрила .
Моли
за отмяна на решението в атакуваните части и постановяване на ново ,с което
се отхвърлят изцяло претенциите за
налагане на мерки за закрила от домашно насилие.Също не се сочат нови
доказателства .
След преценка на
събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните , Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Производството пред БРС е
образувано по молбата на П. М. Р. от гр. Б. - лично за себе си и в качеството
си на законен представител на Г.С.В., за издаване на заповед за защита срещу домашно
насилие, осъществявано спрямо нея и детето от С.Г.В. , с която бъдат наложени мерки за защита, както
следва: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие, забрана за извършителя да приближава жилището, местоработата и местата
за социални контакти и отдих на молителите
,при условия и
срок ,определени от съда ,задължаване на ответника да посещава
специализирана програма за извършителите на насилие в „Центъра за превенция на насилието и престъпността „-гр.Бургас съгл.чл. 5 ал. 1 т. 5 ЗЗДН ,като е поискано и
налагане на незабавна защита на осн.чл. 18 ЗЗДН. Молителката излага подробно
описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно
насилие. Представя доказателства. Прилага и декларация по смисъла на чл. 9, ал.
З от ЗЗДН.
Производството е
по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.
Ответникът С. В. оспорва молбата. Твърди, че не е извършвал
домашно насилие на посочените от молителката
дати – 30.08;31.08. и 01.09.2017 г. г. Твърди се, че изложеното в молбата не отговаря
на истината. Моли съда да отхвърли подадената молба.Също ангажира
доказателства.
Молбата е подадена от лице, на което е предоставена
възможност по смисъла на чл. 8, т. 1 от ЗЗДН за налагане на мерки за защита по реда на същия закон. С оглед
твърденията, че актът на домашно насилие е осъществен на 30.08;31.08 и 01.09.2017
г. ,
съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок, поради което правилно първоинстанционният съд я намира за допустима.
В подкрепа на твърденията си за осъществено по
отношение на нея и детето на страните домашно насилие молителката прилага декларация
по чл. 9, ал. З от ЗЗДН,като ангажира и
писмени и гласни доказателства . Основателността
на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на
следните обстоятелства, които съвкупно да обусловят извод за осъществен спрямо
молителката акт на домашно насилие: наличие на морално укоримо поведение от
страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се
квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН;същото да е
извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата .
За да се квалифицира даден акт като такъв на
домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от закона изисква той да се изразява под
формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица,които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във физическо съжителство или които обитават едно жилище.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 от
същия закон е предвидена като доказателствено средство в процеса по молбата за
защита срещу домашното насилие .Декларацията се подава към молбата за защита и
е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице,
само обаче когато няма други събрани доказателства .С оглед специфичния
характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен
за молителя, търсещ защита, ред, като представи цитираната декларация, на която
е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства
да бъде издадена заповед за защита само на основание на приложената декларация,
доколкото в нея се съдържа ясно, точно и конкретно описание -като посочване на
датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено
действието на насилието по смисъла на чл. 2 от закона .В такъв случай в доказателствената
тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил домашно насилие, е
да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на
изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила
.Това обаче не означава, че молителката при наличие на оспорване на твърденията
й, не следва да проведе пълно и главно доказване на същите, което да обуслови
извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие.
В случая обаче,
дори и да се приеме, че по време на въпросните
две срещи между молителката и ответника на сочените дати-съответно на 30.08.2017 г. и 31.08.2017 г. /тъй като
с влязлото в сила решение е прието по отношение на събитията на 01.09.2017
г.,че не представляват домашно насилие по смисъла на закона/ ответникът е изрекъл по адрес на молителката
цитираните думи на висок тон, въззивният съд намира, че не е бил осъществен акт
на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .На първо място безпорно не е
установено / и не се твърди / въззивникът - ответник да се е заканил с
физическа саморазправа, с което да предизвика страх у въззивницата - молителка
.На следващо място, не се установи ответникът да е изрекъл твърдяните от молителката изрази /“Ще те
смачкам“-на молителката и “Ще смачкам майка ти и ще дойда да те взема „.
–на детето/. Психическото насилие
поражда негативни преживявания у пострадалия, изразяващи се в страх или принуда
да извърши действия, които не желае .то представлява оказване на натиск върху
пострадалия чрез думи или действия, в резултат на което се стига до
разстройване на емоциите и нарушаване на душевния баланс .В случая от събраните в
хода на производството гласни доказателства се установява, че страните – живели дълги години на съпружески начала , са с влошени
отношения, довели до завеждане на множество
граждански ,административни и наказателни дела
помежду им ,като по повод жалба
на ответника до БРП е образувано против молителката досъдебно производство за обсебване . .Освен това - твърденията в молбата за защита
относно постоянен психически тормоз от страна на ответника спрямо молителката
от момента на излизането на ответника от
затвора не са били доказани .Напротив -
установено е било, че двамата живеят
разделено , като ответникът е сключил брак
с друга жена и живее с нея на друг адрес
,докато молителката и детето му живеят в
негово собствено жилище .Именно от него
и от офиса на фирмата си ответникът е искал да вземе своите лични вещи ,по
повод на което е посетил апартамента и
офиса на сочените дати ,като и двата пъти
е поискал съдействие от органите
на МВР -да присъстват като свидетели
.В качеството на свидители по делото са
били разпитани всички присъствали на
двата инцидента полицаи и всички
заявяват ,че страните са се карали помежду си ,но не е имало груби нападки един към друг,не е имало нито физическо
,нито вербално насилие ,не са чули закани и заплахи и от двете страни .Всички присъстващи били
превъзбудени и свид. Боюклиев предполага ,че е възможно преди да дойдат полицаите да е имало и реплики между
страните/става дума за посещението на офиса
на ул. „Дунав“/ ,но след пристигането им всичко е било спокойно.Свид. Николова
–младши полицейски инспектор
,присъствала на 31.08.2017 г. ,за да може ответникът да вземе личните си
вещи от апартамента ,сочи ,че е била с
него от началото –когато се качили на етажа
и молителката им отворила до
твъргването на ответника и през цялото време не е имало нито закани за убийство
,нито заплахи .При това положение правилно първоинстанционният съд е приел ,че
не е доказано ,че ответникът е казал на молителката „Ще те смачкам и ще те
вкарам в затвора .“,тъй като свидетелката е била очевидец на случващото се през цялото време на
31.08.2017 г. , докато ответникът е бил в апартамента .
Безспорно
отношенията между страните са били влошени,но
по никакъв начин не са представени доказателства относно грубо отношение на
ответника към съпругата, още по-малко за такова поведение, което да се
квалифицира като психически тормоз, както се е твърдяло в молбата/вж. в този
смисъл показанията на всички свидетели /
и без
никакви други доказателства районният съд
е приел за доказано твърдението относно
"тормоз" от страна на ответника на
сочените две дати .
Единствените данни за наличие на „страх“от поведението на
ответника са обясненията на изслушаното
дете на страните ,което обаче не е било
пряк очевидец на нито едно от двете събития ,няма лични възприятия от това
какво е станало и явно отношението му към бащата е отражение на
негативната реакция на майката към него ,още повече ,че детето живее с
майка ,изпитва силна привързаност към
него /вж. в тази връзка изготвения социален доклад / и е естествено желанието
му да я защити ,дори и да няма необходимост от подобна защита .
С оглед на всичко изложено
съдът счита, че по делото не е било проведено успешно доказване на твърденията
за осъществен психически тормоз от страна на ответника на сочените дати и при описаните
обстоятелства, поради което неправилно молбата за защита е била счетена за
основателна и е наложена мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и глоба
по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН .Затова в частта, с която молбата за защита е била
уважена и е наложена цитираната мярка за защита и глоба, решението следва да
бъде отменено и вместо него - постановено ново, с което молбата да бъде изцяло
отхвърлена .
Предвид
изложените съображения за неоснователност на молбата, неосноватена се явява
въззивната жалба на молителката против решението в частта, с която е отхвърлена
молбата за налагане на мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 216/09.02.2018 г. постановено по гр.д. № 6548/2017 г. по описа
на Бургаския районен съд В ЧАСТТА ,с което
са наложени мерки за защита на П. М. Р. ,ЕГН **********,с адрес –гр. Б. ,бул.“Д.„ ,бл. *** ,ет. **, ап. **, лично за себе си и в качеството на законен
представител на Г.С.В. ,ЕГН **********,срещу домашно насилие ,осъществено от С.Г.В.
,ЕГН **********,с адрес –Б. ,ул. „К. „ **.-А,ет. *, на 30.08.2017 г.,като й казал :“Ще
те смачкам „ и „Ще те вкарам в затвора „ и на 31.08.2017 г. по отношение на
детето Г. ,като му причинил стрес с поведението си и му казал ,че ще го вземе в
събота ,като е ЗАДЪЛЖИЛ С.в. да се
въздържа от домашно насилие ,ЗАБРАНИЛ му
е да приближава на по-молко от 50 м. жилището на П.Р. в гр. Б. ,бул.“Д. „ бл. *** ,ет. ** ,ап. ** ,местоработата й ,както и местата за социален отдих и
контакт , ЗАДЪЛЖИЛ е С.В.
да посещава специализирани програми в Центъра за превенция на насилието и
престъпността –гр.Бургас , бул.“М.Луиза“ 9, със срок на наложените мерки от ТРИ месеца, както и е
наложена на С.В. глоба в размер на 200
лв. и същият е осъден да заплати д.т. 25
лв. и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ молбата на П. М. Р.
,ЕГН **********, с адрес –гр. Б. ,бул.“Д. „ ,бл. *** ,ет. **, ап. **,лично за себе
си и в качеството на законен представител на Г.С.В. ,ЕГН **********,за
налагане мерки срещу домашно насилие по
чл. 5 т. 1 , т. 3 и т. 5 ,осъществено от
С.Г.В. ,ЕГН **********,с адрес–Б. ,ул. „К. „ **.-А,ет. *, на 30.08.2017 г.,като й казал
:“Ще те смачкам „ и „Ще те вкарам в затвора „ и на 31.08.2017 г. по отношение
на детето Г. ,като му причинил стрес с поведението си и му казал ,че ще го
вземе в събота ,като се ЗАДЪЛЖИ С.В. да се въздържа от домашно насилие ,наложи се
ЗАБРАНА да се приближава на по-молко от
50 м. жилището на П.Р. в гр. Б. ,бул.“Д. „ бл. *** ,ет. **, ап. **, местоработата й ,както и местата
за социален отдих и контакт ,да се ЗАДЪЛЖИ
С.В. да посещава специализирани програми в Центъра за превенция на
насилието и престъпността –гр.Бургас ,бул.“М.Луиза“ 9.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ,с която е отхвърлена молбата за издаване на заповед за защита от домашно
насилие ,осъществено на 31.08.2017 г. и
на 01.09.2017 г. ПОТВЪРЖДАВА решението .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.