Решение по дело №1701/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8683
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Десислава Йорданова Йорданова
Дело: 20191100501701
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                     

18.12.2019 г., гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                              

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ                                                                  

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                    мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.дело № 1701 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от ищеца „Т.С.“ ЕАД  срещу решение 343536/20.02.2017 г. постановено по гр.д. 31057/2017 г. по описа на СРС, 153 състав, поправено с решение без номер от 23.11.2018 г. по гр.д. 31057/2017 г. по описа на СРС, 153 състав, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, в частта, с която предявените искове са отхвърлени, а именно - искът за главница за цена на доставена топлинна енергия (ТЕ)  за периода  01.05.2014 г.- 30.04.2016 г. за разликата над 565,72 лв. до пълния предявен размер от 1480,54 лв. , искът за главница за дялово разпределение за разликата над 27,00 лв. до пълния претендиран размер от 49,44 лв., искът по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава върху размера на главницата за ТЕ за периода 15.09.2015 г.- 12.01.2017 г.  в размер на 174,49 лв. и искът за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015 г.- 12.01.2017 г.  в размер на 9,67 лв. Страните са осъдени да заплатят и разноски съразмерно.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е постановено при нарушение на материалния закон. Посочено е че съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ) и Общите условия на „Т.С.“ ЕАД клиентите присъединени към една абонатна станция прилагат средства за дялово разпределение за отопление от един и същи модел, доставени от един и същи търговец. Сочи се, че подмяната на уредите за дялово разпределение е задължение на етажните собственици и доколкото те недобросъвестно не са изпълнили същите е начислявана ТЕ на база екстраполация по максимален специфичен разход. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответниците С. и Ц.И., чрез адв. Ж., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба респ. правилност на обжалваното решение. Излага се, че ищецът в хода на първоинстанционното производство не е навел основания за незаконосъобразност на процедурата по избор на фирма за дялово разпределение от етажната сосбтвеност на сградата, в която се намира процесния имот. Сочи се, че отношенията по повод подмяна на уредите за дялово разпределение следва да се уреждат между топофикационното дружество и дружеството за дялово разпределение, като клиента на следва да заплаща неползвана от него ТЕ. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, първоинстанционното решение е правилно, като въззивният съд препраща към мотивите на СРС на основание чл. 272 от ГПК, като във връзка с възраженията наведени с въззивната жалба следва да бъдат изложените следните съображения:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца по иска за главница е да проведе пълно и главно доказване на наличие на обвързваща страните облигационна връзка и количеството и цената на доставената на насрещната страна топлинна енергия за процесния периода. По иска за лихва ищецът следва да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

     С оглед обжалваната част на първоинстанционното решение, между страните във въззивното производство не е спорно дали са обвързани от валидно облигационно отношение и че ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Между страните не е спорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Спорно между страните е количеството на доставената топлинна енергия. С оглед доводите на въззивника във въззивната жалба съдът намира следното:

За установяване на количеството потребена топлинна енергия и стойността на същата в хода на първоинстанционното съдебно производство са изготвени и приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които съдът  след преценка по чл. 202 от ГПК следва да кредитира.

През 2001 г. в изпълнение на решение на общо събрание на етажните добственици е избрано дружество, което да извършва услугата топлинна счетоводство – „Т.С.“ ЕООД, като впоследствие същото е заменено от „Бруната България“ ООД.

От съдебно-техническата експертиза (СТЕ), която е приета от съда, като неоспорена от страните, се установява, че през процесния период (м.05.2014 г.- м.04.2016 г.) е имота на ответника е имало 5 броя отоплителни тела и 2 броя водомери за топла вода. На 3 бр. от отоплителните тела ( в спалня, детска стая и баня) са поставени индивидуални разпределители за разход на отопление (ИРРО) от „Бруната България“ ООД, а впоследствие – на 24.11.2015 г. са поставени уреди и на другите две отоплителните тела (в хола и кухнята). Посочено е, че размера на дължимите суми за ТЕ, потребена от ответниците за процесния период е 1480,56 лв. (общо за отопление, сградна инсталация и гореща вода). Вещото лице е посочило, че следва да се вземе предвид, че при подмяната на уредите на 24.11.2015 г. са отчетени нулеви показания на старите уреди, поради което и въпреки, че старите и новите уреди са от различни модели, ТЕ енергия за процесния период м.05.2014г.-м.04.2015 г. не следва да се отчита. Изяснено е, че начисляване на топлинна енергия на база трябва да се извършва единствено, ако са били отчетени показания различни от нула, тъй като за изчисляване на стойността на една условна единица всички разпределители в сградата трябва да са от един и същи модел и тип. При изложените съображения е посочено, че съгласно експертното заключение от посочената сума 1480,56 лв. следва да се приспадне сума от 914,84 лв. /сумата за ТЕ за отопление от радиатори за периода до 24.11.2015 г./, т.е. дължимата сума за периода е 565,72 лв.

От съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) се установява, че към датата на изготвяне на експертизата за процесния период и по процесния абонатен номер не са извършвани плащания. Посочено е че за процесния период в счетоводството на дружеството ищеца са начислени следните суми – главница за ТЕ- 1480,54, върху която е начислена лихва за забава в размер на 174,49 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 12.01.2017 г.,както и главница за дялово разпределение в размер на 27,00 лв. по фактура **********/31.05.2015 г. и сумата от 4,15 лв. лихва за забава за периода 15.09.2015 г. до 12.01.2017 г., начислена върху главницата за дялово разпределение.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е дал доверие на заключението на СТЕ досежно количеството и цената на потребената ТЕ, доколкото в нея посочено реалното потребление на топлинна енергия.

С оглед заключенията на вещото лице по СТЕ следва да се отбележи, че съгласно точка 6.5. от Приложение 1  към чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, за сгради - етажна собственост, в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по подробно обяснен в приложението ред. С оглед тази разпоредба и доколкото от експерта е установено, че в процесния имот не са липсвали уреди за индивидуално отчитане към отоплителните тела, а уредите са били поставени от различни дружества извършващи дялово разпределение и съобразявайки, че при отчитане уредите са показвали нулево потребление, съдът намира, че топлофикационното дружество не е следвало да изчислява топлинната енергия съобразно реда на т.6.5. от Приложение 1  към чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, поради което и дава вяра на стойността на дължимите суми посочени в СТЕ.

Въз основа изложеното правилно искът за заплащане на потребена ТЕ в размера над 565,72 лв. до пълния предявен размер от 1480,54 лв.  е отхвърлен като недоказан.

С оглед  заключението на вещото лице по ССчЕ, съдът намира, че правилно искът за заплащане на главница за извършване на услугата за дялово разпределение е уважен до размера от 27,00 лв., доколкото именно до този размер е  доказан.

Във връзка с изводите на първоинстанционния съд за недължимост на лихва за забава  съдът намира следното:

За процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София", одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., наричани за краткост (ОБщите условия). Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителни сметки.  Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача.

В разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за задължения по чл. 32, ал. 2 от Общите условия и то само в случай, че същите не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2, т. е. с цитираната разпоредба възникването на задължения за обезщетение за забава върху вземането за потребено количество топлинна енергия, включително и за вземането за цената на услугата дялово разпределение – арг. от чл. 36, ал. 1 ОУ, е поставено под условие, доказването на сбъдването на което е в тежест на продавача – ищец в настоящото производство. В тежест на „Т.С.“ ЕАД е било да докаже откога ответниците са изпаднали в забава, съответно – от кога същите дължат мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което не се установява да е сторено.  По делото не са представени доказателства дали и кога фактурата по чл. 32, ал. 2 от Общите условия е публикувана на сайта на дружеството.

С оглед изложеното, доколкото по делото не са представени доказателства за сбъдване на условието по чл. 33, ал. 4 от обвързващите страните по спора Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, предявената искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, правилно е отхвърлена от първоинстанционния съдебен състав, като неоснователна.

В обобщение, поради неоснователността на възраженията, изложени във въззивната жалба, и с оглед съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

По разноските

При този изход на спора право на разноски, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, има въззиваемата страна. От последната е направено искане в тази насока и са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лв. / видно от приложения договор за правна помощ възнаграждението е заплатено в брой при подписване на договора и съгласно указанията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012 г. от 6 ноември 2013 год. по тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС същият служи за разписка/. „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на С.Ц.И. и Ц.И.И. сумата от 250 лв. – разноски във въззивното производство.

     На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.

     Предвид изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА 343536/20.02.2017 г. постановено по гр.д. 31057/2017 г. по описа на СРС, 153 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на  С.Ц.И., ЕГН: ********** и Ц.И.И., ЕГН: ********** и двамата с адрес: *** сумата от 250,00 лв./двеста и петдесет лева/ - разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.