РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Силистра, 4.07.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 215 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Е.Г.Г., ЕГН **********, моли съда да отмени ревизионен акт (РА) № P-03001920005616-091-001 / 22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, поради нарушения на процесуалния и материалния закон и да му присъди направените по делото разноски
Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП – изразява становището, че жалбата е неоснователна, и претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
Със заповед № Р-03001920005616-020-001 / 16.09.2020 г. началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна е възложил извършването на ревизия по отношение на жалбоподателя за установяване на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 – 31.12.2019 г. Връчването на заповедта на жалбоподателя е било осъществено на 30.09.2020 г. (л. 834 от делото).
Гореописаната заповед е издадена от компетентен орган с оглед овластяващата заповед № Д-2273 / 20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП – Варна.
Възложителят на ревизията е издал впоследствие заповеди № Р-03001920005616-020-002 / 29.12.2020 г. и № Р-03001920005616-020-003 / 25.02.2021 г., с които е удължил срока за приключване на ревизията съответно до 26.02.2021 г. и до 26.05.2021 г. Двете заповед са били връчени на жалбоподателя съответно на 05.01.2021 г. (л. 836 – 837 от делото) и на 26.02.2021 г. (л. 839 – 840 от делото).
Длъжностните лица, на които било възложено извършването на ревизията, са съставили ревизионен доклад (РД) № Р-03001920005616-092-001 / 22.06.2021 г., връчен на 24.06.2021 г. на жалбоподателя (л. 79 от делото), който е подал срещу него възражение вх.№ 28425-1 / 08.07.2021 г.
С РА № P-03001920005616-091-001 / 22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна (възложителят и ръководителят на ревизията), е уважено частично възражението на жалбоподателя срещу РД и са установени към 22.07.2021 г. следните задължения на жалбоподателя за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, ведно с лихви за забава, както следва: а/ за 2016 г.: главница – 6013,00 лв., лихва – 2575,77 лв.; б/ за 2018 г.: главница – 484,00 лв., лихва – 109,45 лв. РА е бил съобщен на жалбоподателя на 02.06.2021 г.
С решение № 229 / 22.10.2021 г. ответникът – по повод на подадена на 16.08.2021 г. чрез куриер жалба вх.№ 28425#2 / 17.08.2021 г. – е потвърдил гореописания РА. Решението е подписано от компетентно длъжностно лице в условията на заместване поради разрешен – със заповед № 10232 / 14.10.2021 г. на изпълнителния директор на НАП – отпуск на титуляра и въз основа на уреждаща заместването заповед № ЗЦУ-ОПР-18 / 02.06.2021 г. на изпълнителния директор на НАП.
Гореописаното решение е било връчено на жалбоподателя на 25.10.2021 г. (л. 9 от делото), след което е последвала жалбата (входирана в данъчната администрация на 08.11.2021 г.), по повод на която е образувано настоящото дело (л. 3 – 5 от делото).
На основание чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, копия от съставените в досъдебната фаза на процеса електронни документи бяха връчени на пълномощника на жалбоподателя на 16.12.2021 г. (л. 857 от делото). Връчването бе разпоредено с разпореждане № 660 / 15.12.2021 г. по настоящото дело, като с разпореждането беше предоставена възможност на жалбоподателя да изрази становище по приемането на електронните документи в срок до съдебното заседание на 13.01.2022 г. По време на гореспоменатото съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя заяви, че не оспорва връчените на жалбоподателя електронни документи и че желае те да бъдат приети като доказателства по делото (л. 867 от делото).
От гореизложеното следва, че са изпълнени изискванията на чл. 112 – 120 и чл. 122 и сл. ДОПК, поради което се налага извод за спазване на правилата за процедура и за компетентност при издаването на оспорения РА. РД и РА съответстват по форма на изискванията на чл. 117 и чл. 120 ДОПК. В тази връзка трябва да се отбележи, че е неоснователен доводът на жалбоподателя, че „липсват мотиви защо данъчната основа за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК“. Защото на с. 6 от РА (л. 37 от делото) са изложени мотиви в тази насока, а именно: „Относно наличието на предпоставките в чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ДОПК е необходимо да се отбележи, че няма съмнение, че през 2016 г. и 2018 г. Е.Г. не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи и, след като е констатирано несъответствие на тези разходи с получените доходи, то това обстоятелство е достатъчно, за да се направи извод за наличие на предпоставките в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Получените по калкулативен път суми на направените парични разходи над получените и/или декларирани доходи от 19437,07 лв. (29898,26 – 7200,00 – 3261,19 компенсиране от съпругата) за 2016 г. и 4841,60 лв. за 2018 г. (в хода на ревизионното производство спрямо съпругата също е констатирано превишение на разходите над реализираните/получените доходи през 2018 г.), основателно следва да се приемат за недоказани доходи, подлежащи на облагане“.
Във връзка с горецитираните мотиви следва също така да се отбележи, че действително е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като, както ще стане ясно от изложените по-долу съображения, разходите на жалбоподателя за 2016 г. и 2017 г. надхвърлят неговите доходи, с оглед на което органите по приходите законосъобразно са приложили реда на ревизията при особени случаи.
Относно прилагането на материалния закон – изчислението на данъчната основа за 2016 г. и 2018 г., извършено от органите по приходите, е обобщено в таблиците, съставляващи с. 44 – 46, 48 – 49 от РД. Основните данни от тези таблици и последвалата корекция посредством РА са отразени по-долу (възпроизведени са само номерата и наименованието на редовете от таблиците, които са от значение за крайния резултат).
· За 2016 г.
· 1 Налични парични средства в брой в началото и края на данъчния период – 0,00 лв. / 0,00 лв.
· 2 Налични парични средства в банкови сметки в началото и края на данъчния период – 14,64 лв. / 14,64 лв.
· 3 Доходи от трудови правоотношения – 7017,41 лв.
· 7 Доходи от прехвърляне на имущество, подлежащо на облагане – 3000,00 лв.
· 9 Необлагаеми доходи – хазарт, рента, продажба на имущество, придобито чрез наследяване, дарение и др. – 50,00 лв.
· 15 Комунални разходи по фактури от доставчици – 1167,53 лв.
· 18 Разходи за закупуване на ценни книжа и дялови участия – 1000,00 лв.
· 20 Платени суми по задължения към трети лица – заеми, лизинг и др. – 26941,61 лв.
· 21 Предоставени парични заеми на трети лица – 9000,00 лв.
· 22 Разходи за екскурзии, пътувания и др. – 616,05 лв.
· 23 Разходи за платени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения – 1240,48 лв.
· Общо налични парични средства в началото на данъчния период – 14,64 лв.
· Общо постъпления – 10067,41 лв.
· Общо разходи – 39965,67 лв.
· Общо налични парични средства в края на данъчния период – 14,64 лв.
· Установено превишение на разходите – 29898,26 лв.
· След компенсация с излишък на съпругата от 3261,19 лв. (с. 4 от РА, л. 37 от делото) и приспадане на сумата 7200,00 лв., получени от жалбоподателя като пълномощник (с. 3, 6 от РА; л. 36, 37 от делото), превишението на разходите е 19437,07 лв.
· Данъчна основа – доходи от трудови правоотношения – 7797,15 лв. (с. 7 от РА, л. 38 от делото).
· Данъчна основа – доходи от прехвърляне на права и имущество – преоценка на дялове – 40698,00 лв. (с. 7 от РА, л. 38 от делото).
· Данъчна основа – доходи от други източници, формирани от превишението на разходите над приходите – 19437,07 лв. (с. 7 от РА, л. 38 от делото).
· Обща годишна данъчна основа – 67932,22 лв. (с. 7 от РА, л. 38 от делото).
· Авансово удържан / внесен данък – 779,74 лв. (с. 7 от РА, л. 38 от делото).
· Данък за довнасяне – 6013,48 лв. (с. 7 от РА, л. 38 от делото).
· Данък за довнасяне след закръгляне – 6013,00 лв. (с. 7 от РА, л. 38 от делото).
· За 2018 г.
· 1 Налични парични средства в брой в началото и края на данъчния период – 500,00 лв. / 5450,00 лв.
· 2 Налични парични средства в банкови сметки в началото и края на данъчния период – 14,64 лв. / 134,82 лв.
· 3 Доходи от трудови правоотношения – 5618,02 лв.
· 5 Доходи от друга стопанска дейност – 102,49 лв.
· 9 Необлагаеми доходи – хазарт, рента, продажба на имущество, придобито чрез наследяване, дарение и др. – 4950,00 лв.
· 12 Получени суми по вземания от трети лица – заеми, лизинг и др. – 2578,67 лв.
· 15 Комунални разходи по фактури от доставчици – 2607,49 лв.
· 20 Платени суми по задължения към трети лица – заеми, лизинг и др. – 5691,17 лв.
· 21 Предоставени парични заеми на трети лица – 2187,50 лв.
· 22 Разходи за екскурзии, пътувания и др. – 479,15 лв.
· 23 Разходи за платени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения – 2043,43 лв.
· 28 Други разходи – 11,86 лв.
· Общо налични парични средства в началото на данъчния период – 514,64 лв.
· Общо постъпления – 13249,18 лв.
· Общо разходи – 13020,60 лв.
· Общо налични парични средства в края на данъчния период – 5584,82 лв.
· Установено превишение на разходите – 4841,60 лв.
· Данъчна основа – доходи от трудови правоотношения – 6242,26 лв. (с. 7 от РА, л. 38 от делото).
· Данъчна основа – доходи от друга стопанска дейност – 80,17 лв. (с. 7 от РА, л. 38 от делото).
· Данъчна основа – доходи от други източници, формирани превишението на разходите над приходите – 4841,60 лв. (с. 7 от РА, л. 38 от делото).
· Обща годишна данъчна основа – 11164,03 лв. (с. 8 от РА, л. 38 от делото).
· Авансово удържан / внесен данък – 632,26 лв. (с. 8 от РА, л. 38 от делото).
· Данък за довнасяне – 484,14 лв. (с. 8 от РА, л. 38 от делото).
· Данък за довнасяне след закръгляне – 484,00 лв. (с. 8 от РА, л. 38 от делото).
С оглед на формираните по-горе главници, на с. 8 от РА, л. 38 от делото, е направена следната калкулация за мораторни лихви, на основание чл. 175 ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 67, ал. 5 ЗДДФЛ:
· за периода 03.05.2017 г. – 22.07.2021 г. (1542 дни) – 2575,77 лв. лихва върху 8588,77 лв. данък за 2016 г.;
· за периода 01.05.2019 г. – 22.07.2021 г. (814 дни) – 109,45 лихва върху 484,00 лв. данък за 2018 г.
С определение от 23.06.2022 г. бе предоставена възможност на жалбоподателя да обективира онези оспорвания срещу суми по ревизионния акт и ревизионния доклад, които не се съдържат в жалбата (в случай че оспорва такива суми), с указанието, че, ако такива оспорвания не бъдат обективирани, съдът ще приеме всички суми по ревизионния акт и ревизионния доклад, неоспорени с жалбата, за безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване. Жалбоподателят не изрази подобни оспорвания, поради което съдът приема за установени всички гореописани суми по основание и размер, с изключение на оспорените с жалбата суми, които ще бъдат обсъдени в следващите редове.
Относно договора за покупко-продажба на
дружествени дялове от 12.07.2016 г.
На с. 2 от РА (л. 35 от делото) са изписани следните мотиви: „С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 12.07.2016 г., заверен нотариално на същата дата, Е.Г. продава на Ц. С. Ц. притежаваните от него 30 дружествени дяла от капитала на "Екоефект-2008" ООД за сумата от 3000,00 лв., които е получил в брой от купувача. Е.Г. и Ц. Ц. са свързани лица по см. на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. [...] Посредством възложена по реда на чл. 60 и сл. от ДОПК експертиза е установено, че уговорената продажна цена от 3000,00 лв. на 30 дружествени дяла от капитала на посоченото дружество се отличава значително от пазарната ѝ цена – 43698,00 лв. В резултат на това, на основание в чл. 77 от ЗДДФЛ, чл. 15 и чл. 16, ал. 1 отЗКПО; § 1, т. 8 и т. 10 от ДР на ДОПК; § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗКПО; § 1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ и чл. 122 от ДОПК е предложена за установяване годишна данъчна основа за доходи от прехвърляне на права и имущество, изчислена като разлика между пазарната стойност на дружествените дялове, предмет на разпоредителна сделка на 12.07.2016 г. от 43698,00 лв. и цената на придобиване на финансовите активи, в случая – 3000,00 лв. или данъчна основа за облагане в размер на 40698,00 лв.“.
Срещу горецитираните мотиви в жалбата се възразява с довода, че приетата от органите по приходите оценителна експертиза е базирана върху метода на чистата стойност на активите, поради което тя противоречи на Наредба № Н-9 / 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
В съдебно заседание на 23.06.2022 г. съдът изслуша по реда на чл. 171, ал. 1 изр. 2 АПК вещото лице, изготвило назначената от органите по приходите оценителна експертиза. Същото заяви следното: „При изготвяне на заключението при оценката на отделните активи, земи, сгради, машини, съоръжения и стопански инвентар са използвани метода на сравнимите неконтролируеми цени между независими търговци и метода на увеличената стойност. А като общо вече, след като са оценени тези активи, съответно са заместени в баланса и се получава т.нар. коригиран баланс, тук се използва методът на чистата стойност на активите при оценката на търговското дружество. [...] самите дружествени дялове са оценени с метода на чистата стойност на активите. [...] При този метод, който съм използвала, в крайна сметка се получава от чистата стойност на активите на коригираните активи вече с новата стойност оценената, която е на недвижимите имоти, от нея изваждаме задълженията дългосрочни и краткосрочни и съответно се получава стойността на предприятието. Стойността в случая е 72830, а за 30 дружествени дяла имаме 43698 лв.“ (л. 918 – 919 от делото).
С оглед горецитираното изявление на вещото лице, основателен се явява доводът на жалбоподателя за несъобразеност на назначената от органите по приходите експертиза с нормативната уредба. Защото процесните дружествени дялове са оценени в крайна сметка посредством „метода на чистата стойност на активите“, който не фигурира в списъка на легално утвърдените методи по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и чл. 3 от Наредба № Н-9 / 14.08.2006 г. С оглед на това, съдът кредитира назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, която, използвайки на регламентирания в § 1, т. 10, б. „а“ от ДР на ДОПК, чл. 3, т. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-9 / 14.08.2006 г. метод на сравнимите неконтролирани цени, обосновава извода, че „оценката на 30-те дружествени дяла от капитала на "Екоефект-2008" ООД, съставляващи предмет на сделката от 12.07.2016 г., е в размер на 3000,00 лв. [...]“. Следователно сумата 40698,00 лв. трябва да бъде приспадната от данъчната основа за 2016 г.
Относно сумата 7200,00 лв., получена от
жалбоподателя в качеството му на пълномощник
Доводът на жалбоподателят е следният: „Пак за ревизираната 2016 г., наложително намирам да отбележа, че в таблицата за 2016 г., като разход, са дублирани сумата от декларирания заем от мен, даден на Г. за закупуване на имоти т. 21 – 9000 лв., и вменените ми като разходи плащания по НА № 114 / 10.02.2016 г. като пълномощник т. 20 – 1000 лв. + 6200 лв. Подобен подход е недопустим, средствата ми бяха предоставени от упълномощителя и са част от заема в размер на 9000 лв., като този факт е деклариран от мен“.
Този довод на жалбоподателя е бил заявен още с възражението срещу РД, бил е описан от органите по приходите на с. 3 от РА (л. 36 от делото) и е бил уважен, както става ясно от следното изречение: „Получените по калкулативен път суми на направените парични разходи над получените и/или декларирани доходи от 19437,07 лв. (29898,26 – 7200,00 – 3261,19 компенсиране от съпругата) за 2016 г. [...]“. (с. 6 от РА, л. 37 от делото). Следователно обсъжданият довод е основателен спрямо РД, но не и по отношение РА, поради което не може да бъде уважен от съда чрез повторно приспадане на сумата 7200,00 лв. от данъчната основа за 2016 г.
Относно разходите за пътувания през 2016 г. –
616,05 лв. и през 2018 г. – 479,15 лв.
Жалбоподателят възразява, че е „абсурдно“ да му се определят разходи за пътуванията в чужбина (които са били предимно до Румъния) в размер на 35 € на ден. Конкретно възразява и за две от пътуванията, чиято продължителност е определена от органите по приходите като двудневна, но всъщност става дума за интервали от време, по-малки от денонощие, а именно: „[...] излизане на 14.4.2016 г., 14:23 ч. – влизане 15.4.2016 г., 4:21 ч. = 14 ч. разход 70 евро; излизане 5.7.2016 г., 21:56 ч. – влизане 6.7.2016 г., 5:49 ч. = 8 ч. разход 70 евро [...]“.
Органите по приходите са изписали на с. 39 от РД следното: „[...] разходите, които са приети за дневни, са на основание изискванията на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. За размер на дневните пари е взет разход в размер на 35 евро (ц.к 1,95583) – 68,45 лв.“ (л. 65 от делото). Колкото до самите пътувания, те са извлечени от писмо рег.№ 372000-20680 / 20.10.2020 г. на ОДМВР – Шумен (в писмото се съдържа забележката, че, с оглед свободното придвижване на гражданите на територията на държавите членки, данните за пътуванията са непълни) и са описани на с. 39 – 40 от РД (л. 65 от делото) ведно със съответстващите им суми, както следва:
· 2016 г. – общо 616,05 лв., формирани от следните суми:
· 31.03.2016 г. – излизане от РБ през ГКПП Силистра в 21,37 ч.; 1 ден – 68,45 лв.;
· 14.04.2016 г. – излизане от РБ през ГКПП Силистра в 14,23 ч.; 15.04.2016 г. – влизане в РБ през ГКПП Силистра в 04,21 ч.; 2 дни – 136,90 лв.;
· 05.07.2016 г. – излизане от РБ през ГКПП Силистра в 21,56 ч.; 06.07.2016 г. – влизане в РБ през ГКПП Силистра в 05,49 ч.; 2 дни – 136,90 лв.;
· 27.07.2016 г. – влизане в РБ през ГКПП Силистра в 14,08 ч.; 1 ден – 68,45 лв.;
· 08.08.2016 г. – излизане от РБ през ГКПП Силистра в 20,39 ч.; 09.08.2016 г. – влизане в РБ през ГКПП Силистра в 02,58 ч.; 2 дни – 136,90 лв.;
· 18.08.2016 г. – излизане от РБ през ГКПП Силистра в 00,36 ч.; 1 ден – 68,45 лв.
· 2018 г. – общо 479,15 лв., формирани от следните суми:
· 20.12.2017 г. – излизане в РБ през ГКПП Аерогара София в 10,36 ч.; 04.01.2018 г. – влизане в РБ през ГКПП Аерогара София в 19,08 ч.; 4 дни от 2018 г. – 273,80 лв.;
· 21.03.2018 г. – влизане в РБ през ГКПП Русе Дунав мост в 05,35 ч.; 1 ден – 68,45 лв.;
· 05.07 2018 г. – излизане от РБ през ГКПП Русе Дунав мост в 08,23 ч.; 1 ден – 68,45 лв.;
· 30.12.2018 г. – излизане от РБ през ГКПП Русе Дунав мост в 11,09 ч.; 1 ден – 68,45 лв.
След като няма данни за разходите, които жалбоподателят е направил по повод на гореописаните пътувания, органите по приходите правилно са изходили от нормативния ориентир на Приложение № 2 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина във вр. с чл. 122, ал. 2, т. 14 ДОПК, в което приложение са определени дневни пари за държавите от Европейския съюз в размер на 35 € (в тази насока е и трайната съдебна практика – вж. решение № 381 / 11.03.2011 г. на АдмС – Пловдив по адм.д. № 217 / 2010 г., решение № 859 / 08.02.2013 г. на АдмС – София по адм.д. № 5225 / 2012 г., решение № 873 / 22.05.2017 г. на АдмС – Варна по адм.д. № 3059 / 2015 г.). Все пак трябва да се отчете основателността на довода на жалбоподателя, че, макар някои от пътуванията в чужбина да обхващат две дати, тяхната продължителност е по-малка от денонощие, а именно: а/ 14.04.2016 г. – излизане от РБ през ГКПП Силистра в 14,23 ч.; 15.04.2016 г. – влизане в РБ през ГКПП Силистра в 04,21 ч.; б/ 05.07.2016 г. – излизане от РБ през ГКПП Силистра в 21,56 ч.; 06.07.2016 г. – влизане в РБ през ГКПП Силистра в 05,49 ч.; в/ 08.08.2016 г. – излизане от РБ през ГКПП Силистра в 20,39 ч.; 09.08.2016 г. – влизане в РБ през ГКПП Силистра в 02,58 ч. За тези три пътувания, с оглед на продължителността им, варираща приблизително от 6 до 14 часа, дневните пари трябва да бъдат намалени от 136,90 лв. (за 2 дни) на 68,45 лв. (за 1 ден). Следователно данъчната основа за 2016 г. трябва да бъде редуцирана със сумата 205,35 лв.
Относно таксите и наложните платежи, отчетени при
„Еконт експрес“ ЕООД през 2016 г. и възлизащи общо на 680,92 лв.
Жалбоподателя възразява срещу горепосочената сума, като изтъква, че не били приложени платежни документи по смисъла на ЗСч, а само товарителници с неговите имена и телефонен номер; не било ясно дали това не са стоки, които са закупувани за фирмата или от други лица чрез неговия телефонен номер и имена; не били упоменати стоките или услугите, а само общи наименования като „техника“ и други подобни. С други думи, жалбоподателят нито оспорва сумата по размер, нито че тази сума е платена чрез използване на неговите данни при „Еконт експрес“ ЕООД.
Съставните елементи на горепосочената сума са описани на с. 32 – 33 от РД (л. 61 – 62 от делото) и са доказани от документите, съставляващи л. 133 – 158 от делото. Самата сума е част от обобщените разходи по ред № 15 „Комунални разходи по фактури от доставчици“, възлизащи на 1167,53 лв. (с. 45 от РД, л. 68 от делото).
Гореописаните доводи на жалбоподателя срещу включването на сумата 680,92 лв. в данъчната основа за 2016 г. са неоснователни. 1/ Дори да се приеме, че не става дума за годни документи по смисъла на ЗСч, това не би могло да опорочи изводите на органите по приходите, тъй като те са действали в условията на особената ревизия по чл. 122 ДОПК. 2/ След като в документите, представени от „Еконт експрес“ ЕООД, фигурират индивидуализиращите признаци на жалбоподателя като физическо лице, не би могло да се приеме за установено друго, освен това че плащанията са извършени именно от него в качеството му на физическо лице, а не в качеството му на търговец или на прикрит представител, чрез когото други лица са осъществявали сделки. 3/ Без значение е за каква точно техника или други предмети на сделки са извършени плащанията. За нуждите на ревизията е от значение, че жалбоподателят е разполагал със средства, за да извърши плащанията.
Относно посочената като налична в края на 2018 г. сума 4950,00 лв., представляваща приход от продажба на апартамент през 2018 г.
Доводът на жалбоподателят е следният: „За 2018 г. са отчетени приходи от продажба на апартамент 4950 лв. (1/2 от 9900 лв.), но незнайно защо са ми дадени като налични в края на годината и същевременно ми е отчетен недостиг от приходи за годината в размер на 4841,60 лв.“.
Доводът е неоснователен. Жалбоподателят е декларирал сумата 4950,00 лв. като налична в края на 2018 г. (т. III.4 от декларацията, л. 448 от делото). И тъй като се касае за неизразходвани средства, те трябва не да се извадят, а да се прибавят към разходите. Следователно органите по приходите са направили коректни изчисления в тази насока.
Относно превишението на доходите спрямо разходите за 2017 г. и неотчитането на това превишение за 2018 г.
Жалбоподателят развива следния довод: „За 2017 г. ми е отчетена наличност към 31.12.2017 г в размер на 9953,13 лв., която не е показана като такава към 01.01.2018 г., при която пък е установено за превишение на разходите над доходите със сумата от 4841,60 лв., представляваща, според органа по приходите, доход от друг източник. До този резултат не би се стигнало, ако бе отчетена наличността към 31.12.2017 г.“
Доводът е неоснователен. Действително – според изчисленията на органите по приходите – в края на 2017 г. е налице превишение на приходите спрямо разходите в размер на 9438,49 лв. (вж. „Сумарен ред“ на с. 48 от РД, л. 69 от делото), но това превишение не е формирало началното салдо за 2018 г. Това е така, тъй като началното салдо за 2018 г. е определено съобразно декларираното от жалбоподателя крайно салдо от суми по банкови сметки и суми в брой за 2017 г., както и декларираното начално салдо от суми по банкови сметки и суми в брой за 2018 г. (л. 445 – 450 от делото). Доколкото с декларациите жалбоподателят е заявил неизгоден за себе си факт относно началното салдо за 2018 г., именно данните от декларациите трябва да се третират като меродавни за определянето на въпросното салдо, а не изчисленията, в резултат на които е получено превишение на приходите спрямо разходите в края на 2017 г.
Преизчисление на задълженията на жалбоподателя съобразно основателната част от неговите оспорвания
Както вече бе отбелязано по-горе, от определената с РА данъчна основа за 2016 г. в размер на 67932,22 лв. трябва да бъдат приспаднати сумите 40698,00 лв. и 205,35 лв., вследствие на което се получава данъчна основа в размер на 27028,87 лв. Като се вземе предвид сумата 779,74 лв., представляваща авансово удържан / внесен данък, се получава данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за довнасяне за 2016 г. в размер на 1923,15 лв., а след закръгляне – 1923,00 лв. Това изисква съразмерно намаление на мораторната лихва по чл. 175 ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 67, ал. 5 ЗДДФЛ до размера от 823,75 лв.
За 2018 г., както стана ясно от изложените дотук съображения, оспорванията на жалбоподателя са неоснователни, поради което в тази си част РА не подлежи на корекция по отношение както на главницата, така и на мораторната лихва.
Определяне на дължимите разноски по делото
Общият размер на разноските на жалбоподателя по заплащането на държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице е 1673,46 лв. С оглед на материалния интерес по делото, юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и платените разноски по изслушване на вещо лице възлизат общо на 839,11 лв. Съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата, разноските на жалбоподателя следва да бъдат редуцирани до 1064,71 лв., а разноските на ответника – до 305,24 лв. След прихващане на горепосочените редуцирани размери резултира вземане на жалбоподателя срещу учреждението на ответника в размер на 759,47 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РА № P-03001920005616-091-001 / 22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта относно главницата за 2016 г. за размера над 1923,00 лв. и в частта относно лихвата върху горепосочената главница за размера над 823,75 лв., вследствие на което сборът на сумите по отменената част от акта възлиза общо на 5842,02 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Г.Г., ЕГН **********, срещу РА № P-03001920005616-091-001 / 22.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в останалата му част, по която сборът от дължимите суми възлиза на 3340,20 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП да заплати на Е.Г.Г., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 759,47 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: ..............................