№ 61
гр. Варна, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500083 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния й представител държавен
инспектор Г.Д.-Г. против решение № 1946/30.12.2021г., постановено по гр.д.
№ 728/2021г. на ОС – Варна, в частта, в която е отхвърлен предявения от
КПКОНПИ против Г. ХР. Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл.153
вр. чл.142, ал.2, т.1 вр. чл.151 ЗПКОНПИ за отнемане на сумата от 620 702.47
лева, представляващи изтеглени от ответника в брой парични средства от
банкова сметка № BG46RZBB91551006567565 в „Райфайзенбанк България“
ЕАД, с титуляр „Паола 2015“ ЕООД, нетрансферирани по други банкови
сметки и непреобразувани в друго имущество.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност на така
обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон.
Излагат се подробни аргументи защо процесните парични средства
съставляват част от имуществото на ответника и защо, макар и неналични към
момента на предявяване на иска на отнемане подлежи тяхната парична
1
равностойност. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
съдебния акт и уважаване на искането за отнемане на незаконно придобито
имущество в пълния му размер.
В с.з. жалбата се поддържа.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – въззиваемия Г. ХР. Г.. Същият, редовно призован, не е изразил
становище и в проведеното о.с.з.
В частта, в която исковата претенция е уважена и е постановено
отнемане от Г. ХР. Г. в полза на държавата на 100 дружествени дяла, с обща
номинална стойност 100 лева, представляващи 100% от капитала на „Паола
2015“ ЕООД, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила.
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка
по валидността на обжалваното решение съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
ОС - Варна се е произнесъл по предявени искове с правно основание
чл.153 ЗПКОНПИ вр. § 5 ал.2 ЗПКОНПИ.
В подаденото въз основа на Решение № 655/17.03.2021г. КПКОНПИ
мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление
на Специализирана прокуратура с вх. № УВКПКОНПИ-1297/15.10.2019г. за
повдигнато обвинение по пр.пр. № 178/2015г. и внесен обвинителен акт
срещу Г. ХР. Г. за извършени от него, в съучастие с трети лица, престъпления
по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 вр. ал.2 НК и по чл.253, ал.5 вр. ал.4, вр. ал.3,
т.1, пр.2, т.2 вр. ал.2, пр.2 вр.ал.1, пр.1 вр. чл.26 НК, попадащи в обхвата на
чл.108, ал.1, т.18 и т.23 от ЗПКОНПИ, с Протокол № ТД04ВА/УВ-
1475/22.10.2019г. Комисията е образувала проверка, обхващаща периода
22.10.2009г. – 22.10.2019г. Твърди се, че в хода на същата е установено
придобиването на имущество от поверяваното лице Г.Г., несъответно на
реализирания от него доход и за придобиването на което не е установен
законен източник, респ. част от същото е в резултат на извършена престъпна
дейност по обвинителен акт. Наведени са твърдения за конкретно придобити
имущества, реализираните доходи с признат законен източник и направени
разходи. Направен е икономически анализ, в резултат на който се твърди, че е
налице несъответствие между нетния доход и придобитото имущество, което
2
несъответствие за целия проверяван период е в размер на 675 969.42 лева,
същото е значително по см. на чл.107, ал.2 вр. §1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ и
съставлява основание за отнемане на незаконно придобитото от проверявания
имущество, съответно равностойността на неналичното такова. С оглед на
тези твърдения са предявени и исковете за отнемане на 100 дружествени дяла
на стойност 100 лева, представляващи 100 % от капитала на „Паола 2015“
ЕООД и на сумата от 620 702.47 лева, представляваща стойността на
изтеглена от ответника и непреобразувана в друго имущество част от
постъпил по индивидуализирана банкова сметка на „Паола 2015“ ЕООД
превод, описан в обвинителния акт.
В срока по чл.131 ГПК въззиваемият Г. ХР. Г. не е депозирал отговор и
не е изразил становище по предявените срещу него искове.
Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното
производство и наведените в жалбата оплаквания, въз основа на
събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а това е установено от ангажираните по
делото доказателства, че с уведомление на Специализирана прокуратура, вх.
№ УВКПКОНПИ-1297/15.10.2019г., КПКОНПИ е била уведомена за
повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт срещу Г. ХР. Г. за
извършени от него, в съучастие с трети лица, престъпления по чл.321, ал.3,
пр.2 и пр.3, т.2 вр. ал.2 НК и по чл.253, ал.5 вр. ал.4, вр. ал.3, т.1, пр.2, т.2 вр.
ал.2, пр.2 вр.ал.1, пр.1 вр. чл.26 НК. Същите попадат в обхвата на чл.108,
ал.1, т.18 и т.23 от ЗПКОНПИ, с оглед на което и с Протокол № ТД04ВА/УВ-
1475/22.10.2019г. на директора на ТД – Варна Комисията е образувала
проверка по чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ срещу обвиняемия и свързаните с него
лица. Проверката обхваща периода 22.10.2009г. – 22.10.2019г. Въз основа на
констатациите от същата е взето решение № 2427/09.12.2020г. за образуване
на производство за отнемане на незаконно придобито имущество,
приключило с вземане на решение за внасяне на настоящия иск.
С оглед влязлата в сила част от обжалваното решение, към настоящия
момент въпросът относно наличието на несъответствие, надхвърлящо
изискуемия се праг по см. на §1, т.3 от ЗПКОНПИ и съставляващо
материалноправна предпоставка за възникване правото на държавата за
3
отнемане на незаконно придобито имущество е разрешен със сила на
присъдено нещо. Спорният въпрос е подлежи ли на отнемане сумата от
620 702.47 лева, съставляваща равностойност на изтеглени от въззиваемия
Христов суми от банкова сметка на контролираното от него дружество
„Паола 2015“ ЕООД, които суми са част от получен на 02.12.2015г. паричен
превод от FRAMO NIDERLAND B.V. в размер на 720 000 евро и за които
изтеглени суми въззивникът твърди, че не са преобразувани в друго
имущество, както и няма спор, че не са налични в патримониума на
въззиваемия.
Към настоящия момент по въпросите относно това: 1/.представляват ли
"имущество" по см. на §1, т.4 от ЗР на ЗПКОНПИ и участват ли в определяне
размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от с.з., получените
от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период и 2/. подлежат ли на отнемане в полза на държавата паричната
равностойност на получените суми с неустановен законен източник и сумите
от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период и не е установено преобразуването им в друго имущество, е
образувано и все още висящо т.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. Втората група
от тези въпроси са изцяло относими и към спорния по настоящия казус
предмет.
Предвид на това и липсата на разрешаването им към настоящия момент
със задължителен за съдилищата акт, съдът намира, че следва да съобрази по-
новата и преобладаваща съдебна практика на касационната инстанция, вкл.
постановена по решения на АпС – Варна, съгласно която на отнемане
подлежи само налично имущество, в което не се включват преминалите през
банковите сметки на проверяваните лица парични средства. Така в решение
№ 97/18.05.18г. по гр. д. № 3224/17г., IV ГО, Решение № 191/15.02.21г. по гр.
д. № 4768/19г., решение № 147/16.09.19г., по гр.д. № 1998/18г., решение №
263/18.12.20г. по гр. д. № 1293/20г. и др., относими и към съответните
разпоредби на ЗПКОНПИ се приема, че предмет на отнемане може да бъде
4
само незаконно придобито имуществото, влязло в патримониума на
проверяваното лице и лицата, посочени в чл.63, ал.2, чл.66, ал.2 и чл.67
ЗОПДНПИ /отм./, аналог. чл.142, ал.2, чл.145, ал.2 и чл.146 ЗПКОНПИ, както
и незаконно придобитото имущество, с което същите са се разпоредили по
непротивопоставим на държавата начин /чл.64, чл.65 и чл.66, ал.1 ЗОПДНПИ,
респ. чл.143, чл.144 и чл.145, ал.1 ЗПКОНПИ/, което в последния случай се
отнема от приобретателите. Или основният принцип на закона е, че на
отнемане подлежи само налично имущество. А само в случаите на чл.142, ал.1
ЗПКОНПИ /когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по
чл.141/ и на чл.151 ЗПКОНПИ /когато с имуществото е извършена възмездна
разпоредителна сделка, противопоставима на държавата, стига да не е
установена трансформация в друго имущество или когато имуществото
липсва по причина, която може да се вмени във вина на ответника/ се отнема
неговата парична равностойност. Преминалите през патримониума, в т.ч. и по
банкови сметки на проверяваното лице и свързаните лица парични средства,
които не са налични в края на проверявания период не съставляват
имущество. Ето защо паричните средства, които са получени и са
изразходвани, без да е установена трансформацията им в реални активи или
да се намират по сметка на проверяваното лице не попадат в предметния
обхват на чл.62 и чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.141 и чл.142, ал.2
ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Същите следва да се разглеждат
единствено като доход, който може да бъде отнеман само на основание чл.53
НК. Внесените/получени по банковите сметки на проверяваното лице и
свързаните лица суми са част от имуществото, доколкото съставляват вземане
спрямо банката. С изтеглянето им вземането към банката се погасява и
престава да бъде част от актива на имуществото. Изтеглените суми също
престават да бъдат част от имуществото ако са потребени, т.е. неналични в
края на проверявания период и също не могат да бъдат предмет на отнемане.
В тежест на ищеца е да докаже какво имущество притежава проверявания и
свързаните с него лица. За ответниците не съществува задължение да
доказват, че изтеглените суми или наредени плащания са вложени в
придобиването на друго имущество или погасяване на задължения.
По отношение на неналичните парични средства не може да намери
приложение и разпоредбата на чл.151 ЗПКОНПИ, т.е. да се иска тяхната
равностойност, тъй като парите не могат да бъдат заместени от самите себе
5
си. Нормата е относима само към оценими в пари блага по см. на §1, т.4 ДР на
ЗПКОНПИ. Затова и парите могат да бъдат предмет на отнемане само в
качеството им на родово определени вещи, т.е. само когато са налични.
В настоящия случай изтеглените 620 702.47 лева не са налични. С оглед
на това и предвид изложеното, същите могат да се разглеждат единствено
като преминал през имуществото на проверяваното лице доход, но не и като
подлежащо на отнемане имущество, в това число и неговата равностойност
съгласно разрешението на чл.151 ЗПКОНПИ.
Ето защо предявеният иск за тяхното отнемане е неоснователен.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд, постановеното от него решение в обжалваната му част
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ Комисията следва да заплати
следващата се държавна такса за въззивното обжалване, която съобразно
обжалваемия интерес е в размер на 12 414 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1946/30.12.2021г., постановено по гр.д.
№ 728/2021г. на ОС – Варна, в частта, в която е отхвърлен предявения от
КПКОНПИ против Г. ХР. Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл.153
вр. чл.142, ал.2, т.1 вр. чл.151 ЗПКОНПИ за отнемане на сумата от 620 702.47
лева, представляващи стойността на изтеглени от ответника в брой парични
средства от банкова сметка № BG46RZBB91551006567565 в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, с титуляр „Паола 2015“ ЕООД, нетрансферирани по други
банкови сметки и непреобразувани в друго имущество.
В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза
бюджета на съдебната власт, по сметка на съда сумата от 12 414 /дванадесет
хиляди четиристотин и четиринадесет/ лева, представляваща дължима
държавна такса върху обжалваемия интерес за въззивното производство, на
6
основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7