№ 1102
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501944 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 20.11.2023г , поправено с решение от 10.01.2024г и двете решения
постановени по гр.д. № 4393/2021г, СГС, ГО, І-10 състав е осъдил ЗАД ”Армеец”АД
да заплати на Р. С. Р. сумата от 100 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на неговата майка М. Р., настъпила вследствие на ПТП, причинено от
водач на автомобил , застраховал своята ГОА при ответника, на осн. чл.432 от КЗ.
Съдът е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. С решението си съдът се е произнесъл и по отношение на разноските
като ги е възложил върху застрахователя.
С решение от 10.01.2024г по делото СГС е изменил решението от 20.11.2023г в
частта за разноските, като е осъдил ЗАД“Армеец“ да заплати на Р. Р. сумата от още
600лв, разноски по делото.
Решението на СГС от 20.11.2023г е обжалвано с въззивна жалба от
застрахователя „Армеец” АД , изцяло , с твърдение за неправилност. Въззивникът
поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния закон и решението е
необосновано. Поддържа, че по делото не се установява пряка причинно- следствена
1
връзка между ПТП и настъпилата смърт на М. Р.. Поддържа, че съдът е кредитирал
едно противоречиво СМЕ в нарушение на процесуалните правила. Поддържа още, че
съдът не е съобразил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства и
неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е
завишено. Поддържа, че съдът не е съобразил здравословното състояние на
починалата като фактор при определяне на размера на обезщетението. Моли въззивния
състав да отмени решението на СГС в обжалваната част и да постанови ново, с което
да отхвърли предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
изцяло. Евентуално претендира размера на обезщетението да бъде намален като се
съобразят хроничните заболявания на починалото лице. Претендира разноските,
направени по делото.
Ищецът пред СГС , настоящ въззиваем Р. Р., представляван от адв. Д. от САК
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата, като неоснователна. Възразява, че
по делото е установен деликт, извършен от водача на МПС, застрахован при ответника
. Поддържа, че авторството на деянието е установено и по реда на чл.300 от ГПК с
решение по чл.78 а от НК. Възразява, че по делото е доказана причинната връзка
между ПТП и смъртта на мйката на ищеца от изслушаната СМЕ, изготвена от д-р Г..
Поддържа, че не се установява твърдяното за първи път във въззивната жалба влияние
за леталния изход на здравословното състояние на починалата.
Застрахователят „Армеец”АД е депозирал частна жалба и против произнасянето
на СГС по реда на чл.248 от ГПК, като поддържа, че определението в тази част е
неправилно.
В о.с.з. въззивникът ЗАД”Армеец” АД се представлява от юрк. К., която
поддържа жалбата. Подържа, че по делото е установено, че леталният изход на
майката на ищеца е обусловен от нейното здравословно състояние. Моли въззивната
жалба да бъде уважена. Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от
ГПК.
Въззиваемият Р. Р., представляван от адв. Д., депозира писмена молба за о.с.з. , с
която моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски, за които
представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
2
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно , като при неговата въззивна проверка настоящият
съдебен състав не констатира да страда от пороците, посочени във въззивната жалба
или да е постановено в нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото не е спорно, а и се установява от представеното решение по НАХД №
8150/2021 г на СРС, потвърдено с решение по ВНАХД № 4764/2022 г по описа на СГС
, че на 06.07.2019г е реализирано ПТП, при което е пострадала М. Б. Р.. От
представеното решение се установява, че Е. К. К. е признат за виновен в това, че на
06.07.2019 г при управление на лек автомобил "Субару" е нарушил правилата за
движение – чл. 50, ал. 1 ЗДвП, не пропуснал движещият се по път с предимство
автомобил "Тойота" , управляван от М. Р. и по непредпазливост й причинил счупване
на голямопищялната и малкопищялната кост на дясната подбедрица.
Решението на съда, постановено по реда на чл.78а от НК , съгласно чл. 413, ал.3
вр. ал.2 от НПК е приравнено по последици на влязла в сила присъда и съответно на
осн. чл.300 от ГПК обвързва гражданския съд относно обстоятелствата има ли деяние,
кой е неговия автор и дали то е противоправно. Поради това, настоящият състав е
обвързан от възприетия от наказателния съд механизъм, по който е настъпило на
увреждането, доколкото представлява изпълнително деяние на престъплението, както
и неговото авторство и причинените съставомерни последици.
В о.с.з. на 09.02.2022г е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р Г., който
установява, че вследствие на ПТП М. Р. е получила контузия на главата, контузия на
3
гръдния кош, счупване на лявата подбедрица, контузия на лявото коляно. Вещото лице
сочи, че пострадалата първоначално е приета за лечение в УМБАЛ "Царица Йоанна-
ИСУЛ", където е установено счупване на горния край на дясната тибия и на главичката
на дясната фибула. До 16.07.2019 г Р. е лекувана в УМБАЛ Царица Йоанна
консервативно. След изписването й поради липса на подобрение е приета в МБАЛ
Сердика където е лекувана до 24.07.2019г, проведено е оперативно лечение – открито
наместване и вътрешна фиксация на тибията, фибулата и пателата.От 25.07.2019г Р. е
настанена за рехабилитация в МБПЛР "Сердика", от където по спешност е приведена
в УМБАЛСМ "Пирогов" на 04.08.2019 г, където е починала на ******** г. При
извършена аутопсия върху трупа на Р. е констатирано, че е преживяла черепно-
мозъчна травма с дискретен, хроничен кръвоизлив под твърдтата мозъчна обвивка
вляво с намерени данни за стар кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по
конвекситета на лявата голямомозъчна хемисфера. Установени са данни за слабо
изразена мастна емболия в белите дробове, която може да се свърже с счупванията на
ниво ляво коляно и проведеното хирургическо лечение.Вещото лице сочи, че съгласно
заключението на СМЕ на трупа на Р. като причина за смъртта е възпалителен процес
на белите дробове- пневмония най-вероятно с вирусен произход. Според вещото лице
следва да се приеме, че при пострадалата е възникнал тежък възпалителен процес в
белите дробове, който на фона на хронични заболявания и след преживяната травма е
предизвикал непреодолима дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, станала
причина за смъртта.Вещото лице сочи,че липсват документи, което е пречка да се
установи ролята на неустановената приживе черепно-мозъчна травма, която
неминуемо е давала отражение на общото здравословно състония на пострадалата.
Вещото лице сочи, че при изписването на пострадалата от МБПЛР Сердика на
01.08.2019г същата е била в задоволително състояние, а при постъпването й в Пирогов
е била в тежко увредено общо състояние.От изложеното вещото лице прави извод, че
не може да изведе безспорно и еднозначно наличната причинно-следствена връзка
между смъртта на Р. и получените от нея травми от ПТП. Вещото лице прави извод, че
след получените травми от ПТП при Р. е възникнало рязко влошаване на
здравословното състояние и въпреки лечението това е довело до отслабване на
жизнените и съпротивителни сили и се е отразило негативно на здравето й, което е
опосредствало настъпването на смъртта.
В о.с.з. вещото лице допълва устно заключението си като сочи, че не са
представени в цялост медицинските документи, но може да се приеме, че смъртта на Р.
е настъпила в резултат на остра дихателна недостатъчност на база на развили се
възпалителни процеси в белите дробове и настъпила бъбречна недостатъчност.
Вещото лице отново сочи, че не е изяснена черепно-мозъчната травма
Вещото лице д-р Г. дава и допълнително заключение, в което описва като
констатирана травма при ПТП претърпян от. Р. излив в дясна плеврална кухина и в
4
коремната кухина , за които може да се приеме, че са последици от нерезорбиран
хемоторакс от гръдната травма и кръвоизлив в коремната кухина. Вещото лице сочи,
че рязко е настъпило влошаване на здравословното състояние на Р. на база на остър
възпалителен процес, най- вероятно от вътреболнична инфекция. Инфекциозното
заболяване е довело до пневмония и многоорганна недостатъчност, която е
непосредствена причина за смъртта. Вещото лице дава заключение, че травмите ,
получени при ПТП заедно със съществуващите хронични заболявания при
пострадалата са довели до намаляване на жизнените й съпротивителни сили. Вещото
лице сочи още, че преди ПТП ищцата е страдала от мозъчно-съдова болест,
артериална хипертония с генерализирана атеросклероза, ХОББ, хроничен калкулозан
пиелонефрит, захарен диабет, хроничен гастродуоденити чернодробно увреждане.
Дава заключение, че тези заболявания са се отразили негативно на възстановителния
процес.
В о.с.з. на 20.04.2022г вещото лице д-р Г. допълва устно и второто си заклчение
като сочи,че мастната емболия има травматичен произход, но според него, без да се е
запознал с хистологичните препарати, не се е отразила върху дихателната функция и
не води до дихателна недостатъчност. Емболията според вещото лице е довело до по-
тежко протичане в възпалителния процес
В о.с.з. на 08.06.2022г е изслушано заключение на повторна СМЕ, изготвено от
в.л. д-р Г., която потвърждава хроничните заболявания на Р. и травмите, претърпени от
нея след ПТП, така както са описани и от в.л. д-р Г.. Вещото лице д-р Г. потвърждава и
установеното обстоятелство,че вследствие на ПТП Р. е получила вътремозъчни
кръвоизливи, контузия на белите дробове, които приживе не са били установени, както
и че от счупените кости на дясната подбедрица е настъпил мастна емболия. Според
вещото лице непосредствената причина за смъртта на Р. е късно усложнение от
травмата – пневмония, пряко свързана с контузията на белите дробове и достатъчно по
количество мастна емболия. Според вещото лице развитието на травмената болест от
претърпяното ПТП се потвърждава от медицинската документация, като сочи още, че
захарният диабет е задълбочил възпалителните изменения. Вещото лице дава
категорично становище, че причината за настъпилата смърт е претърпяната
транспортна травма.Водещата причина за смъртта на Р. е възпалението на белите
дробове, развило се в резултат на контузията на гръдния кош и настъпилата мастна
емболия. Настъпването на смъртния изход е улеснено от здравословното състояние на
жената, но възпалителните процеси са пряка последица от травмената болест.
Заболяванията на Р. са били известни и лекувани, като тя практически е била здрава
при настъпване на ПТП. Вещото лице сочи , че Р. е страдала от диабет, който е
причина за по-бързо развитие на възпалителните процеси, но в конкретния случай
възпалителните процеси са резултат от контузията на дробовете, мастната емболия.
Според вещото лице причината за смъртта на Р. е пневмония, намираща се в пряка
5
причинна връзка с процесното ПТП. Вещото лице сочи, че това са и факторите довели
до влошаване на здравословното състояние на Р..
В о.с.з. вещото лице дава категорчино заключение, че пневмонията, развита при
Р.а не е вирусна , а травмена. Разяснява, че от хистологичните изследвания се вижда
възпалителен процес, разположен около контузията на белия дроб, като именно от
гръдните травми и кръвоизливи в белия дроб и мастната емболия е причинена
пневмонията, а не от вирус. Тази диагноза се потвърждава и от извършените й кръвни
изследвания приживе. Вещото лице посочва още, че за наличието на мастна емболия в
мозъка сочат данните за промяна в съзнанието и несвързан говор, за което й е
извършена консултация с психиатър, но впоследствие други прегледи и изследвания не
са насрочени. Вещото лице потвърждава заключението си, че въпреки хроничните си
заболявания Р. е била здрава към момента на ПТП.
В о.с.з. на 09.02.2022г е изслушан свидетеля Т. Р., съпруга на ищеца, която
установява, че ищецът и майка му са имали изключително близки отношения –
останали са сами, защото баща му и брат му са починали.Установява, че са имали и
професионални отношения – магазин за хранителни стоки, в който работели заедно,
всеки ден са се чували по телефона, поне през ден са се виждали, а събота и неделя са
ходели заедно на вилата си. Установява, че ищецът е понесъл много тежко загубата на
майка си, изживял е шок, в началото не е искал да говори, само плачел. От стреса е
качил килограми, започнал да вдига кръвно налягане. Според свидетелката
понастоящем все още не е преживял загубата, продължава да се разстройва.
Свидетелката установява, че Р. е била жизнена жена, сама е шофирала, работела в
магазина.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като свидетелят споделя лично
възприети факти, като показанията са житейски логични, неопровергани от други
доказателства по делото и относими към спора, поради което следва да бъдат
кредитирани.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че е налице пряка причинна връзка
между процесното ПТП и настъпилата смърт на Р.. Причината за един резултат е онзи
факт, който не само закономерно и необходимо го причинява, но и този факт, без
проявлението на който резултата не би настъпил. Няма причинна връзка, ако
резултатът би настъпил независимо от проявлението на един факт. Това разяснения за
причинната връзка отнесено към процесния деликт изисква да се установи дали
смъртта на М. Р. би настъпила в конкретния момент и без процесното ПТП и дали това
ПТП закономерно и логично причинява леталния изход.
Разгледана по посочния начин , според настоящия съдебен състав , причинната
връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на пострадалата е доказана. Няма
спор, че ако се изключи като факт процесното ПТП, смъртта на М. Р. не би настъпила
6
към м.08.2019г . Независимо от нейното здравословно състояние, а М. Р. е била
възрастна жена с хронични заболявания, нейното здравословно състоняие е било
стабилно, контролирано и по никакъв начин не може да се обоснове извод, че същата е
била в състояние, което би довело до нейна бързо настъпила смърт. Нещо повече,
според вещото лице д-р Г. и разпитания по делото свидетел състоянието на М. Р. е
било такова, че същата е можело да бъде определа като здрава жена, жизнена и
самостоятелна.
На следващо място съдебният състав приема, че по делото се установява, че
процесното ПТП е обусловило настъпването на смъртта на Р., че това е фактът, които
закономерно и обективно води и причинява леталния изход на пострадалата. До този
извод може да се достигне като се кредитира заключението на в.л. д-р Г.. Съдът
кредитира това заключение, тъй като вещото лице дава своите отговори не само на
база своите специални познания и натрупан опит в областта на съдебната медицина и
деонтологията , но и след лично запознаване с взетите хистологични препарати, взети
при аутопсията на трупа на Р.. Мотивираните отговори на в.л. д-р Г. са обосновани
само с лично възприети от нея фактически положения. За разлика от това заключение,
СМЕ изготвено от в.л. д-р Г. е мотивирано с изводи, базирани на чужди изводи и
възприятения, което прави заключението му не толкова категорично , обосновано и
достоверно. Независимо от това, според съдебния състав и заключението на в.л. д-р Г.
води до извод, че без процесното ПТП леталният изход за М. Р. не би настъпил.
С оглед изложените мотиви съдът приема,че по делото е установена пряката
пличинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт на М. Р..
От изложените факти може да се направи извод, че водачът на л.а. Субару е
виновен за настъпилото ПТП на 06.07.2019г , при което е увредил М. Р. по начин,
който е станал причина за настъпилата й смърт на ********г. Предвид изложеното
съдът приема, че са налице елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който поражда
правото на ищеца да претендира обезщетение за претърпяните от него вреди породени
от неправомерното поведение на водача на МПС Субару, съответно и предпоставките
на чл. 432 от КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на застрахователя по
застраховка ГО.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че предявеният иск се явява
доказан по своето основание.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД. Пред настоящата
инстанция, видно от развитите оплаквания във въззивната жалба, застрахователят не
поддържа възражението си за съпричиняване на увреждането от страна на
пострадалата поради управление на МПС с превишена скорост и липса на спасяваща
маневра, поради което въззивният съд не следва да се произнася по тези възражение.
7
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Подлежащите на изследване обстоятелства за
определяне на справедливо обезщетение при причинена смърт от непозволено
увреждане включват начина на извършването на деликта, възрастта на увредения,
дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, отношенията
между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди,
икономическата конюнктура, рефлектираща върху общественото възприятие за
справедливост, ориентир за което са и съответните нива на застрахователно покритие.
Отношенията с пострадалия следва да се преценяват към момента на настъпване на
вредите, респективно за период, близък до настъпване на увреждащото събитие, но и
при отчитане на техния траен характер.
Обективно по делото е установено, че към момента на смъртта М. Р. е била на
76години , а ищецът е бил на 56години.
Предвид гореизложеното и при съвкупната преценка на доказаните като
обективни факти претърпени травми – настъпилата внезапна смърт на една
самостоятелна и с поддържано здраве жена, макар и в напреднала възраст, майка на
ищеца, с когото той е поддържал ежедневен семеен и професионален контакт, като
съобрази доказаната близост между тях, изградените общи навици в ежедневието и в
работен аспект, чието рязко прекъсване засилва чувството на загуба, като съобрази
шока от настъпилата смърт, който е нормало да се претърпи при смърт на един от най-
близките роднини, все още непреодоляната тъга и чувството на липса от майчиното
отсъствие, чувство на непредотвратима загуба, скръб, установени от свидетеля, но и
факта, че ищецът е самостоятелна, изградена вече личност със собствено семейство
съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени
неимуществени вреди възлиза на сума от поне 100 000лв. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав съобразява още момента на
настъпването на увреждането – м.08.2019г, както и конкретните, индивидуални и
субективни изживявания на ищеца и спрямо тях определя дължимото се обезщетение.
При определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и
стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за
неоснователно обогатяване.
Съдът не споделя развитите във въззивната жалба на застрахователя доводи, че
следва да се съобрази като обстоятелство, относимо към размера на обезщетението
здравословното състояние на починалата. По делото няма категорични данни за
обосноваване на извод, че здравословното състояние на М. Р. е причина за настъпилия
летален изход. Доказателствата по делото сочат, че същата е имала множество
хронични заболявания, които може и да са затруднили нейното възстановяване, но по
делото не е релевантен възстановителния период, а причините за смъртта на жената.
От съвкупната преценска на кредитираната СМЕ, изготвена от в.л. д-р Г. и от
8
показанията на изслушания свидетел Р. съдът приема за безпротиворечиво установено,
че М. Р. преди ПТП е била здрава, самостоятелна и жизнена жена с овладяно,
контролирано здравословно състояние. Процесното ПТП , причинило й тежки
увреждания по цялото тяло, част от които недиагностицирани , а други – нелекувани е
причината за отпадането на нейния организъм, на съпротивителни й сили и обуславя
настъпилата смърт. Както беше посочено по-горе заключението на в.л. д-р Г. за
вирусна инфекция , поразила отслабения организъм на пострадалата от хроничните й
заболявания не се кредитира от съда, тъй като е изолиран , мотивиран от невъзприети
от вещото лице лично медицински проби и не се подкрепя от другите доказателства по
делото.
С оглед изложените мотиви въззивният съдебен състав приема, че обезщетението
, което се дължи на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди вследствие
на смъртта на неговата майка, настъпила след ПТП от 06.07.2019г възлиза на сумата
от 100 000лв, като срещу датата , от която е присъдена законна лихва няма въззивни
оплаквания.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По отношение на частната жалба
Частната жалба е неоснователна. Предявеният иск е уважен в пълния му размер,
поради което на ищеца следва да се възстановят направените разноски изцяло. Ищецът
е претендирал съдебно- деловодни разноски в размер на 1300лв и съдът е възложил
върху ответника заплащането на посочената сума.
Произнасянето на СГС по отношение на разноските е правилно. Частната жалба
против определението по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Пълномощникът на въззиваемата страна претендира възнаграждение по чл.38 от ЗА,
което съдът определя на 1800лв, по справедливост. Съдът определя сумата като взе
предвид фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че по делото е
проведено едно о.с.з. , не са събирани нови доказателства , както и като съобрази
предоставената на въззиваемата страна защита. Сумата от 2 000лв следва да се
възложи върху въззивника.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261292 от 20.11. 2023г по гр.д. № 4393/2021г по
9
описа на Софийски градски съд, ІГО, 10-ти състав , изцяло.
ОСЪЖДА ЗАД”Армеец”АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Я. Д. от САК
сумата от 1800 лв – възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗАД”Армеец”АД с ЕИК *********
против решение от 10.01.2024г в частта, с която на осн. чл.248 от ГПК СГС е изменил
решението по гр.д. № 4393/2021г и е възложил върху ЗАД „Армеец”АД да заплати
още 600лв разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10