№ 973
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330201519 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.А.И., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 5341294 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени
процесуални нарушение при издаването на ЕФ поради непосочване на
конкретен негов издател, както и на дата на съставяне. Взема становище, че е
налице празнота в правната уредба по ЗДвП и в разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, която на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА да следва да се преодолее
със съответно приложение на правилата по чл. 57, ал. 1. т. 1 и т. 2 от ЗАНН.
Навежда възражение наказанието глоба да е наложено на юридическото лице
– собственик на автомобила, с което да е допуснато съществено процесуално
нарушение. Твърди още, че при използването на мобилни технически
средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен
фиш е неприложим. Поддържа, че установяване и заснемане на нарушения в
хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП може да се осъществява само със
стационарни технически средства, функциониращи в отсъствие на контролен
орган. Счита, че съществен порок на процедурата представлява липсата на
1
подадена писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Твърди да липсват
доказателства, че автомобилът, с който е извършено нарушението, е
собственост на юридическото лице, представлявано от жалбоподателя.
Намира за недоказано обозначаването на мястото на осъществявания
видеоконтрол с пътен знак Е24, което поддържа да представлява
самостоятелен порок на процедурата от категорията на съществените. Взема
се становище да е налице разминаване между приетото превишение на
скоростта в електронния фиш и в снимковия материал към него, което да
нарушава правото на защита. С молба с вх. № 29623/13.04.2022 г. поддържа
жалбата и наведените с нея възражения. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от М.А.И., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 19.02.2022 г.,
установено от приложения по преписката екземпляр, изпълняващ функцията
на разписка, а жалбата е подадена на 04.03.2022 г. чрез
административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Търговско дружество „***“ ***, ЕИК: *** било собственик на лек
автомобил „Ауди С 8“ с рег. № ***. Жалбоподателят М.А.И. бил ***.
На 29.07.2021 г. в 10:53 часа в гр. Пловдив, на ул. „Цар Симеон“ до блок
399 в посока от изток към запад жалбоподателят И. управлявал лекия
автомобил „Ауди С 8“ с рег. № ***, собственост на „***“ ***, със скорост на
движение от 71 км/ч при максимално разрешена скорост в населено място от
2
50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и
установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M с фабр. номер 581. Стойността на измерената
скорост от техническото средство била 74 км/ч, като след приспадната
максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност
на скоростта на движение от 71 км/ч, при което било изчислено, че е налице
превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя И. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К
№ 5341294, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 2-33-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
се изяснява, че процесното техническо средство тип TFR1-M с № 581 е
преминало последваща метрологична проверка на 11.03.2021 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-21886/30.07.2021 г. се установява, че на дата
29.07.2021 г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581 е заснела
статични изображения с номера от 32307 до 32320, с начален час на работа
10:00 ч. и краен час на работа 14:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул.
„Цар Симеон“ блок № 399 в посока от изток към запад, където е действало
ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 32309 от радар TFR1-M № 581 се изяснява, че е измерена скоростта
на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената
скорост е 74 км/ч, а заснемането е извършено на 29.07.2021 г. в 10:53 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на „***“ ***, ЕИК: ***.
От справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално
състояние към 29.07.2021 г. по партидата на търговеца „***“ *** (лист 15-16
от делото) се изяснява, че управител на дружеството е М.А.И..
От справка с вх. № 24329/28.03.2022 г. от сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Пловдив (лист 18 от делото) се установява, че жалбоподателят И.
не е подавал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочва, че е
3
предал фактическата власт върху автомобила на друго лице към датата и часа
на извършване на деянието, за което е издаден електронният фиш.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, ул. „Цар
Симеон“ до блок 399 в посока от изток към запад; датата – 29.07.2021 г.;
точният час на извършване на нарушението – 10:53 часа; регистрационният
номер на МПС – ***; **** – жалбоподателят М.А.И.; описание на
нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 71 км/ч
при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото
на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по
указаната банкова сметка.
В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на електронния фиш. Тези
задължителни реквизити са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189,
ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Посочените в жалбата обстоятелства – издател и дата на
съставяне на ЕФ, не попадат сред тях. Непосочването на обстоятелства, които
не са част от нормативно установено задължително съдържание на
електронния фиш, не представлява процесуално нарушение и не обосновава
отменително основание. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална
спрямо чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Липсата на данни – имена и длъжност, за издател на електронния фиш не
представлява съществено процесуално нарушение. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено. Съгласно § 1 от допълнителните разпоредби на
ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. В случая в електронния
фиш е посочено мястото на извършване на нарушението, което обективно
попада на територията на област Пловдив, посочено е и че фишът е издаден
от ОД на МВР – Пловдив, поради което е доказано, че същият е издаден от
компетентната териториална структура на МВР - така Решение № 1272 от
23.06.2021 г. по к.а.н.д. № 948/2021 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к.а.н.д. № 1508/2021 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1440/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
4
Аргументи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза не могат да се
черпят и от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. Същата приравнява
влезлия в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно постановление
относно правните последици, но не и досежно процедурата по издаването на
двата акта - в този смисъл Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к.а.н.д. №
3366/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
2259 от 08.12.2020 г. по к.а.н.д. № 2438/2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив. Поддържаното в жалбата възражение в
обратния смисъл не се споделя от настоящия състав, а видно и от съдебната
практика. При наличието на изрична правна уредба за реквизитите на
съдържанието както на електронните фишове, така и на наказателните
постановления несподелимо е становището по тълкувателен път да се
извеждат и други, непредвидени от законодателя реквизити за електронните
фишове. Действащата подробна и ясна правна регламентация за издаването на
електронните фишове прави излишно и неприложимо търсенето на аналогия с
процедурата по установяване на нарушението с АУАН и неговото
санкциониране с наказателно постановление. В случая не намира приложение
правилото на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, тъй като Законът за движението по
пътищата не е непълен нормативен акт досежно съдържанието на
електронните фишове. Напротив, има нарочна и изрична правна уредба на
тази материя и това, че тя се различава от виждането на жалбоподателя за
това кое е необходимото съдържание на ЕФ, не я прави непълна.
Липсата на дата на издаване на електронния фиш също не е съществено
процесуално нарушение, тъй като такъв реквизит не е нормативно предвиден.
Не се споделя твърдението, че по този начин е препятствана преценката за
спазване на давностните срокове за реализиране на
административнонаказателната отговорност на дееца. Съдът служебно следи
за спазването на този срок и в случая давността не е изтекла, тъй като
деянието е извършено на 29.07.2021 г. При осъществяване на отговорността
на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение
сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по
к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за
установяване на административно нарушение, не са предвидени два етапа,
подобно на общия процес по ЗАНН, с повдигане и предявяване на обвинение
и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният
срок тече от датата на извършване на деянието, като отговорността на
нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок,
който в случая е и бил прекъснат с образуването на съдебното производство.
По тези съображения преценката за спазването на давностните срокове,
противно на твърдяното от жалбоподателя, не е препятствана, а разгледаното
възражение е неоснователно.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
5
TFR1-M с № 581 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и изготвените статични
изображения във вид на снимков материал от клип № 32309 от радар TFR1-M
№ 581. От протокола за използване на АТСС с рег. № 1030р-21886/30.07.2021
г. се установява, че работата с техническото средство е започнала на
29.07.2021 г. в 10:00 часа и е приключила в 14:00 часа на същата дата. За този
времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 32307, а
последното - с № 32320. Процесната снимка е с № 32309 и следователно е
заснета от техническо средство TFR1-M с фабр. № 581 на дата 29.07.2021 г.
Възражението, че на мястото на извършване на нарушението не е
установено поставен пътен знак, който да указва осъществяването на
видеоконтрол по спазването на правилата за движение, е изцяло неотносимо
по делото и не е годно да обоснове основание за отмяна на електронния фиш.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата
(Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради
което към датата на извършване на нарушението – 29.07.2021 г., не
съществува правно задължение мястото за контрол с АТСС да бъде
обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация да се оповестява
чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.
Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на
процедурата и не засяга нейната законосъобразност. В тази връзка по делото
не подлежи на изследване дали е имало поставен пътен знак, предупреждаващ
жалбоподателя, че навлиза в участък, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, тъй като липсата на
подобен знак не нарушава правата му, нито правилата за установяване на
нарушението чрез използване на мобилно АТСС - така Решение № 1287 от
23.06.2021 г. по к.а.н.д. № 939/2021 г. на XXII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 694 от 19.04.2022 г. по к.а.н.д. № 464/2022 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Несподелимо е възражението за допуснато съществено процесуално
6
нарушение поради липса на представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Последната разпоредба предвижда, че електронният фиш се връчва на лицето
по чл. 188 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи
служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им,
като в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Следователно с правилото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП се
предоставя субективно право на лицето по чл. 188 от ЗДвП да подаде писмена
декларация пред териториалната структура на МВР, а не се въвежда правно
задължение за наказващата администрация да изисква във всеки случай
попълването на такава декларация. Правната норма предоставя на лицето по
чл. 188 от ЗДвП право на избор за това дали да подаде декларация с данни за
лицето, извършило нарушението. Упражняването на това право винаги зависи
единствено и само от собствената воля на неговия носител, а в случая това е
жалбоподателят И.. По делото се доказа на същия да е редовно връчен
процесният електронен фиш на дата 19.02.2022 г., след което той не е подал
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а вместо това е решил да търси защита
чрез жалба пред районния съд. По този начин жалбоподателят е упражнил
правото си на защита, а процедурата по издаване на електронния фиш не е
нарушена, нито процесуалните му права са ограничени. Относно
неоснователността на разгледаното възражение са относими: Решение № 133
от 22.01.2018 г. по к.а.н.д. № 3369/2017 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 57 от 12.01.2022 г. по к.а.н.д.
№ 2871/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 198 от 31.01.2018 г. по к.а.н.д. № 3373/2017 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Неоснователно е и възражението по жалбата, че реализирането на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш
е допустимо само за нарушения, установени и заснети със стационарно
автоматизирано техническо средство или система. Макар с Тълкувателно
решение № 1/2014 г. на ВАС да е прието, че електронни фишове могат да се
издават само ако нарушението е установено със стационарно АТСС, то това
тълкуване е направено с оглед законовата регламентация към момента на
приемане на тълкувателното решение. След постановяването му е налице
изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. Отделно от това с ал. 3 на
чл. 165 от ЗДвП, приета със същото изменение – обн. ДВ бр. 19 от 2015 г., в
съответствие именно с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и
допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014
г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е вменено задължение да
приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически
7
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В
изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както
стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредбата
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от
Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Следователно с изменението на ЗДвП и приемането
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване
на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните
органи имат право да ги използват, с което на практика е преодоляна
констатираната в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС празнота, която е в основата на даденото със същото решение тълкуване
на материалния закон. Към датата на извършване на процесното деяние
/29.07.2021 г./ е налице детайлна нормативна уредба за използването на
мобилни технически средства, както и процедура, регулираща действията на
контролните органи при използването на мобилни технически средства,
поради което нарушенията от този вид могат да се установяват и
санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. В този смисъл е и трайната практика на касационната
инстанция по аналогични казуси – така Решение № 565 от 16.03.2016 г. по
к.а.н.д. № 55/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2250 от
25.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2049/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 33 от 11.01.2017 г. по к.а.н.д. № 2695/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 15 от 06.01.2017 г. по к.а.н.д.
№ 2637/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1799 от
11.10.2016 г. по к.а.н.д. № 1816/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 493 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 60/2016 г. на Административен
съд – Пловдив. Обратното становище, застъпено от жалбоподателя в жалбата
му, не се споделя от съда. То е преодоляно от години в съдебната практика и
почива на разрешения, постановени при действието на различна нормативна
уредба.
Характерно за статичните и мобилни АТСС (временно разположени на
участък от пътя или позиционирани в служебно МПС) е, че осъществяваният
от тях контрол винаги е автоматизиран, без значение дали се извършва в
присъствие или отсъствие на контролен орган. Контролният орган не участва
в процеса на установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия и поради това неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно
8
за факта на установяване и заснемане на нарушението. След установяване и
заснемане на нарушението електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Смисълът на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вложен в израза: „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител“, се отнася именно до
действието по издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване
на нарушението, който без съмнение винаги изисква присъствие на
нарушител – водач на заснетото моторно превозно средство - така Решение №
510 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3291/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2039/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2160 от 12.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2286/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
На следващо място макар от удостоверение № 10.02.4835 да се
установява, че срокът на валидност на одобрения тип на средството за
измерване е до 24.02.2020 г., то съдът приема, че това не се отразява на
годността на измерения резултат от процесното АТСС. Съгласно изричния
регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Действието на това правило се разпростира и върху употребата на мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581, тъй като тя е била в употреба
към 29.07.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство
е категорично доказано по делото от протокол № 2-33-21 за извършена
последваща проверка на средството за измерване на дата 11.03.2021 г.
Заключението е, че то съответства на одобрения тип. Същевременно
периодичността на последващите проверки на лазерните скоростомери е 1
(една) година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.). По тези
съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип
средство за измерване. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 474
от 05.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3287/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д.
№ 3167/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1371/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д.
№ 3362/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят И. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 29.07.2021 г. в 10:53 часа в гр. Пловдив, на ул. „Цар Симеон“ до
блок 399 в посока от изток към запад жалбоподателят е управлявал лек
автомобил „Ауди С 8“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 71 км/ч
9
при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Така направеното описание
позволява мястото на извършване на нарушението да бъде еднозначно
определено и отграничено от кое да е друго място в обективната
действителност, като същевременно не възниква съмнение или неяснота къде
точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на
правилата за движение, както и че това е станало в границите на населено
място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената
скорост в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Досежно авторството на деянието следва да се посочи, че наказанието е
наложено на жалбоподателя И. в качеството му на *** на юридическото лице
- собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, и който не е
посочил друго лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от
закона право. Оборено е възражението да не е доказано, че лек автомобил
„Ауди С 8“ с рег. № *** е собственост на „***“ ***, ЕИК: ***. По делото като
писмено доказателство, неоспорено от жалбоподателя, е събрана нарочна
справка относно собствеността на превозното средство, съгласно която
посоченото търговско дружество е придобило собствеността върху
автомобила на 26.08.2020 г., следователно преди дата на процесното деяние.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Жалбоподателят е могъл да
обори презумпцията по изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред,
в случай че друго лице е извършило нарушението. Така е създаден
механизъм, по който законният представител на дружеството собственик
може да отблъсне понасянето на отговорност за чуждо поведение. По делото
се доказва от справката на лист 18, че жалбоподателят И. не е подавал
писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да
е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
именно неговата отговорност. С безрезултатното изтичане на срока за
подаване на писмена декларация от собственика с данни за друго лице, което
да е извършило нарушението, предметът на доказване по делото се
концентрира около обстоятелството кой е бил собственик, респ. законен
представител на ЮЛ-собственик на автомобила към датата на деянието, а
не кой е бил негов водач.
Все в тази връзка неоснователни са и възраженията за неяснота в
личността на наказаното с електронния фиш лице. Действително в
съдържанието на същия след изписването на трите имена на жалбоподателя е
посочена и фирмата на дружеството, което е собственик на автомобила. Това
не поражда твърдяната с жалбата неяснота относно наказаното лице. Ясно е
посочено, че административното наказание, което по вид е глоба, се налага на
М.А.И., като трите имена на жалбоподателя са изписани на първо място и с
10
главни букви. Непосредствено след имената му е вписан текстът: „*** на
фирма“, което по недвусмислен начин указва, че наказанието се налага на
жалбоподателя в качеството му на законен представител на определено
юридическо лице, а не за нарушение, което е извършено с негов собствен
автомобил. За да бъде индивидуализацията пълна и несъмнена, след думите
„представител на фирма“ са посочени фирмата и правноорганизационната
форма на съответното търговско дружество, което е собственик на процесния
автомобил и чийто законен представител е жалбоподателят. В електронния
фиш е посочен и ЕГН на жалбоподателя И.. При тези данни съдът намира, че
напълно правилно и недвусмислено в обжалвания електронен фиш
жалбоподателят И. е определен като субект на административнонаказателната
отговорност чрез израза М.А.И. – ***. Неяснота би могла да възникне, ако на
първо място беше посочена фирмата на дружеството и след това уточнение,
че то се представлява от жалбоподателя, но не такава е процесната хипотеза.
По тези съображения съдът приема, че волята в електронния фиш относно
субекта на отговорността, а именно жалбоподателя М.А.И., е ясна и
несъмнена, а разгледаното възражение е неоснователно. Идентични казуси в
съдебната практика са разгледани в: Решение № 1753 от 14.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1428/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3338/2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 425 от 11.03.2022 г. по к.а.н.д.
№ 43/2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
1217 от 13.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1026/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к.а.н.д.
№ 1731/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Посочването на различен от постоянния адрес на жалбоподателя не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като в електронния
фиш са вписани трите имена и ЕГН на И., които данни са достатъчни за
категоричната и несъмнена индивидуализация на лицето.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост за движение, но въпреки това е осъществил
деянието си. Формирал е представа и за това, че собственик на автомобила е
дружеството „***“ ***, а той е негов ***.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 21 км/ч, поради което
11
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на автомобила, а именно 71 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 74 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 71 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. В тази връзка неоснователно е
възражението за разминаване между стойността на скоростта на автомобила в
електронния фиш и в снимковия материал. Разминаване или противоречие
липсва, тъй като, каза се, в снимковия материал е посочена измерената от
АТСС скорост, а в електронния фиш е вписан различен показател –
установената стойност на скоростта, която е получена след изваждането на
максимално допустимата грешка при измерването от 3 км/ч като гаранция за
правилно измерена скорост. Това действие е изцяло в полза и в защита на
интереса на жалбоподателя, а в обстоятелствената част изрично е описано, че
такова приспадане е извършено, поради което И. е уведомен за механизма, по
който е определена установената стойност на скоростта. Стойността на
разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което доказано
превишаването й е с 21 км/ч.
Видът и размерът на наказанието са определени от законодателя във
фиксиран размер и в тази връзка наложеното на жалбоподателя наказание с
електронния фиш е правилно определено и индивидуализирано. По аргумент
от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за
определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 2 от делото. Съгласно правилото
12
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят М.А.И..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5341294 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР ПЛОВДИВ, с който на М.А.И., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
13
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14