Р Е Ш Е Н И Е № 198
гр. Сливен, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на
секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора ХРИСТО
КУКОВ, като разгледа докладваното от
председателя касационно административно-наказателно дело № 180 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Агенция за държавна
финансова инспекция – София, чрез гл. юрисконсулт Р. К. против Решение № 260072
от 07.10.2020 г., постановено по АНД № 729/2020 г. по описа на Сливенски
районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 11-01-857/21.05.2020 г. на директор на Агенция за държавна
финансова инспекция гр.София, с което на д-р В. П. П., ЕГН ********** - И. д.
на МБАЛ "Д-р Ив. Селимински" АД – Сливен е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 837,90 лв. В жалбата си касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Моли решението на Районния съд
да бъде отменено и да се потвърди НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено
становище представено от пълномощника му завява, че поддържа касационната
жалба, няма искания за събиране на доказателства, моли съда да уважи същата.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен представител – адв. Д. М., който
оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана по съображения изложени в
отговор на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на първоинстанционното решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да отмени процесното НП, първоинстанционният съд, след
като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел, че НП е
материално и процесуално незаконосъобразно; жалбоподателят
действително е извършил вмененото му във вина нарушение, но това деяние следва
да се квалифицира като такова извършено при крайна необходимост по смисъла на
чл. 8 от ЗАНН; счел, че се касае за маловажен случай на административно
нарушение и наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН.
Обжалваното решение е правилно. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесното НП се споделят от настоящия съдебен състав.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, че
при извършена проверка инспектори от АДФИ констатирали, че д-р В. П. в к. си на и. д.
на МБАЛ „Д-р Иван Селимински - Сливен” – АД и публичен възложител по смисъла на чл.5
ал.2 т.16 от Закона за обществените поръчки ЗОП
не е приложил предвидения по чл.20 ал.3 т.2 от ЗОП ред за възлагане на
обществена поръчка за доставка чрез покупка на лекарствени средства за нуждите
на МБАЛ „Д-р Иван Селимински - Сливен” – АД, въпреки
че са били налице всички законови основания за това, а вместо това директно е
сключил договор със „Софарма Трейдинг“АД гр. София, по който е извършил
доставки на лекарствени средства за периода от 05.01.2018 г. до 22.11.2018 г.
на обща стойност 69 824,77 лв. без ДДС /83 789,72 лева с ДДС/, в резултата на което поръчката
за доставка на лекарствени средства била възложена, при по-облекчен ред от
предвидения в Закона за обществените поръчки. Общата стойност на извършените
доставки на лекарствени средства в размер на 69 824.77 лева без ДДС попадали в
стойностните прагове по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, задължаващи възлагането на
обществена поръчка, чрез събиране на оферти с обява или покана до определени
лица. Разходите за доставка на лекарствени
средства в лечебното заведение задължително следвало да се извършват след
прилагане на предвидения в закона ред, в резултат на който се сключвали
договорите за обществените поръчки, тъй като в случая не били налице
изключенията, приложими за публични възложители, предвидени в чл. 14 от ЗОП.
Доставката на лекарствени средства чрез покупка от МБАЛ
"Д-р Иван Селимински" АД - гр. Сливен била
обект на обществена поръчка по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП.
Като не е приложил реда за възлагане на обществената
поръчка чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица за
извършените доставки на лекарствени средства на обща стойност 69 824.77 лева
без ДДС, попадащи в стойностния праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, въпреки че
на 09.11.2017 г. са били налице всички законови основания за това, д-р В. П., в
к. си на и. д. на МБАЛ "Д-р Иван Селимински"
АД - гр. Сливен и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5,
ал.2, т.16 от ЗОП, е нарушил разпоредбата на чл.17, ал.1, във връзка с чл.20,
ал.З, т.2 , във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП (Обн.
ДВ., бр. 13/16.02.2016г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ бр. 34/03.05.2016
г.).
За извършеното нарушение на жалбоподателят бил съставен
АУАН № 11-01-857/02.12.2019 г., с който извършеното нарушение е квалифицирано
по чл.17 ал. 1, във вр. чл. 20 ал. 3
т.2, вр. чл. 3 ал. 1 т.2, вр.
чл. 5 ал.2 т.16 от ЗОП. Актът е предявен на жалбоподателя, който след като
се е запознал със съдържанието му, не е
отразил, че има възражения. В законоустановения срок са направени писмени възражения с вх. № 11-01-857/05.12.2019 г. Въз основа на
така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 11-01-857/21.05.2020 г.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд. Наведените в
касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд, са
неоснователни. Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната
истина по делото. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е изложил
мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че ответникът по касационната жалба действително е извършил
вмененото му във вина нарушение, но това деяние следва да се квалифицира като
такова извършено при крайна необходимост по смисъла на чл. 8 от ЗАНН. В конкретния
случай е установено по делото, че се касае за доставка на медикаменти, които са
животоспасяващи и не е било възможно да бъдат набавени по друг начин, тъй като
и при двете открити процедури никой не се е явил, а болницата се нуждаела от
тях. Чрез набавянето на медикаментите са спасени множество лични блага, каквото
е човешкото здраве. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспорения
административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са
направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и
на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.
Правилно първоинстанционният
съд е приел и, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Деянието, макар и формално да осъществява признаците
на административно нарушение, е малозначително с
оглед на обстоятелствата на извършването му. Задължение на съда е да прецени
обществената опасност на конкретното деяние и дееца, като в случая са събрани
достатъчно доказателства от значение за тази проверка. В процесния
случай извършеното нарушение е формално, от него не са настъпили никакви вредни последици за бюджета, напротив от
осигурените медикаменти са се ползвали пациентите на болницата, нарушението е извършено за пръв път. Административно-наказващият орган е следвало
да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи наказание и предупреди нарушителя, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Вместо това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на
извършеното нарушение – не е отграничил конкретното
нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат
е издал един незаконосъобразен акт.
Когато решаващият съд констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради противоречието
му със закона. В този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1 /
2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ.
Съгласно чл.220 от АПК касационния съд
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Съдът извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното
решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до
отмяната му.
Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от
АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260072 от 07.10.2020 г. постановено по АНД № 729/2020 год. по описа на
Районен съд гр. Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: