МОТИВИ към Присъда № 64/17.04.2018 г., ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 1670/2017 г. по описа на ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против М.С.В. ***,
за престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и за престъпление по чл.330,
ал.1 от НК.
В с.з. участващият по
делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия, както и по обвинителния
акт, като го намира за доказано по безспорен начин от събраните и проверени по
делото доказателства. Относно вида и размера на наказанието, счита че същото следва
да бъде определено при условията на чл.54, ал.1 НК, а именно - лишаване от
свобода в размер на десет месеца, като с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия
пледира изтърпяването му да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
В с.з. участващият по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимия така, както е предявено. Изложената в
обвинителният акт фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед
направеното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на
същия, а самопризнанието му намира за подкрепено в пълна степен от събраните в
досъдебното производство доказателства. Затова счита, че В. следва да бъде
признат за виновен по предявените му обвинения и предлага за всяко от
престъпленията да му се наложи наказание лишаване от свобода, чиито размери да
бъдат редуцирани с една трета, съобразно разпоредбата на чл.58а от НК.
Подсъдимият, редовно призован, участва
лично в с.з. Признава вината си, признава изцяло изнесените от обвинението факти
и изразява искрено съжаление за сторено.
Чрез редовно упълномощения си защитник – адвокат моли наказанията му да бъдат
определени при превес на смекчаващите отговорността мчу обстоятелства. Като
такива изтъква чистото съдебно минало на подсъдимия, признанието на вината,
дадените в досъдебна фаза подробни обяснения, приносът му за разкриване
обективната истина по делото, проявената критичност и изразеното искрено
съжаление за стореното, причините за извършване на деянията и обстоятелството,
че впоследствие се е помирил с пострадалите. По тези съображения защитата
пледира за определяне на наказанията лишаване от свобода към минималните
размери на предвиденото в закона, както и за постановяване отложено изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода за минимален изпитателен срок от три години.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373,
ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени
следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
В началото на 2016 г. отношенията между семействата на
подсъдимия В. и на постр. Т.К. били изключително влошени и изострени по повод интимната
връзка между дъщерята на подсъдимия и сина на свидетелката К. – св. П. И. П. По
тази причина подсъдимият решил да си отмъсти като унищожи и запали автомобили,
собственост на семейството на св. П.. В изпълнение на взетото решение, на
09.01.2016 г. в интервала между 01:00 и 01:30 часа, подсъдимият, съпругата му
св. Д. В. и синът му С. В., със семейния си лек автомобил отишли до дома на
семейството на постр. К.,***. След пристигането им подс. В. слязъл от
автомобила, взел дебела дървена пръчка и с нея започнал да нанася безразборни
удари по паркираните пред дома на св. К. автомобили „Сеат
Толедо“ с ДК № А *** АР, собственост на П.Д.В. ***, предоставен за ползване от
св. П., и товарен автомобил „Мерцедес 312 Д“ с ДК № У *** АМ, собственост на св.
Т. К.. Първо запонал да нанася удари по лекия автомобил „Сеат Толедо“, при
което счупил челното стъкло на стойност 91,92 лева,, стъклото на предната дясна
врата на стойност 37,97 лева, стъклото на задната дясна врата на стойност 41,97
лева и задното стъкло на стойност 73,06 лева. След това започнал да нанася
удари по товарния автомобил, при което счупил челното му стъкло на стойност
120.00 лв., малкото стъкло на предната лява врата на стойност 44.80лв., основното
стъкло на предната лява врата на стойност 60.40 лв., предната лява врата на
стойност 101.60 лв., стъклото на страничното ляво огледало на стойност 12.00
лв. и стъклото на страничното дясно огледало на стойност 12.00 лв. След това
подсъдимият се качил в автомобила, с който пристигнал, и потеглил със
семейството си обратно към с. Симеоново. Пристигайки в селото разбрал, че е
изпуснал пръчката пред дома на св. К. и заедно със сина си св. С. В. потеглил
обратно към с. Победа, където пристигнал между 01:30 часа и 03:56 часа на
09.01.2016 г. Връщайки се на мястото, решил да запали товарния автомобил
„Мерцедес 312 Д“ с ДК № У *** АМ, чиято стойност била в размер на 6442 лева. Взел
жълт кибрит марка „Зебра“, произведен в Пакистан, с фабр. № 8963806402282, с
него запалшл намерена наблизо хартия и я хвърлил в каросерията на товарния
автомобил собственост на св. Т. К.. Вследствие на това автомобилът се възпламенил,
при което били причинени щети по облицовката на арматурното табло, по облицовката
на тавана в купето, по седалката водача, по двойната седалка за пасажери, по левия
и по десния сенник, по плафона в купето, по волана и кабината, в общ размер
486.62 лева. След това подсъдимият си тръгнал за с. Симеоново.
Към
момента на извършване на деянието подс. В. е неосъждан.
Направеното от подсъдимия признание на
изложените по-горе обстоятелства се подкрепя в пълна степен от събраните в ДП
доказателства – от обясненията му, от показанията на свидетелите Д. В., С. В.,
Т. К., И. В., П. П. и П. В., от данните, съдържащи се в протокола за проведен
следствен експеримент от 10.01.2016г. и приложения към него фотоалбум, от
заключенията на вещите лица, изготвили назначените оценителни АТЕ и пожаротехническа
експертиза, от обективните находки,
отразени в протокола за оглед и приложения към него фотоалбум, както и от
писмените и от веществените доказателства по делото, които като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, се кредитират изцяло.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
И от обективна, и от субективна страна,
подсъдимият В. е осъществил състава на престъпление по чл.216, ал.1 от НК,
както и този на чл.330, ал.1 от НК, тъй като:
1. За
времето от 01:00 часа до 01:30 часа на 09.01.2016 г. в село Победа на ул. „Г.
С. Раковски“ № 19, чрез нанасяне на удари с дървен кол противозаконно е
повредил чужди движими вещи - лек автомобил марка „Сеат Толедо“ с ДК № А ***
АР, собственост на П.Д.В. ***, и товарен автомобил „Мерцедес 312 Д“ с ДК № У ***
АМ, собственост на Т.И.К. ***, с което е причинил щета по лекия автомобил „Сеат
Толедо” с ДК № А *** АР в размер на 244.92 лв. и по товарния автомобил
„Мерцедес” с ДК № У *** АМ в размер на 350.80 лв., и
2. За времето от
01:30 часа до 03:56 часа на 09.01.2016 г. в село Победа на ул. „Г. С. Раковски“
№ 19, е запалил имущество със значителна стойност - товарен автомобил „Мерцедес
312 Д“ с регистрационен № У *** АМ на стойност 6442
лв., собственост на Т.И.К. ***, с което е причинил щета по автомобила в размер
на 486.62 лв.
Авторството на деянията от страна на подсъдимия е установено по безспорен
начин събрания по делото доказателствен материал, в т.ч. и от обясненията му,
които като кореспондиращи с останалите доказателства, се крездтират изцяло.
От обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от фактическият състав на
чл.216, ал.1 НК, тъй като чрез действията си по нанасяне удари с дебела дървена
пръчка по автомобилите на св. П. В. и Т. К. е въздействал по такъв начин върху тях,
че същите временно са станали негодни да се ползват по предназначение.
От
субективна страна подсъдимият е
действал с предварителен пряк умисъл. Съзнавал е, че действията му по нанасяне
на удари с дебела дървена пръчка по автомобилите са от естество да доведат временно
до невъзможност същите да се ползват по предназначение, предвиждал настъпването на
този резултат и е целял именно това, като същевременно решението за извършване
на деянието е взето предварително, след набелязване на обекта и предварително
набавяне на средства – дебела дървена пръчка.
Налице
е и извършено от подсъдимия съставомерно деяние по чл.330, ал.1 от НК. Безспорно, в
резултат от действията му по запалване с кибрит на намерена в близост хартия и
хвърляне на запалената хартия в купето на товарния автомобил на св. К. е
възникнало горене и на автомобила. По този начин, със самия факт на запалване
на автомобила изпълнителното деяние е завършено. Освен това, несъмнено,
запаленото чуждо имущество е на значителна стойност, тъй като стойността на
автомобила към момента на извършване на деянието възлиза на 6442 лева.
От
субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че действията му по запалване на хартията с
кибрит и хвърлянето й в купето на товарния автомобил ще доведат до
възпламеняване и запалване на цялата вещ, предвиждал е и пряко е целял именно
това.
Относно обвинението против подс. В. по
чл.216, ал.1 от НК – за противозаконно унищожаване на чужди движими вещи – счупени
части от двата автомобила, подробно описани по-горе, съдът счете, че същото не покрива обективните признаци на изпълнителното
деяние унищожаване, а тези на противозаконно повреждане на чужди движими вещи,
тъй като, макар вследствие на ударите изброените части от автомобилите да са
унищожени, сами по себе си, те нямат самостоятелно съществуване, а са част от
други, повредени вследствие на унищожаването им движими вещи, предмет на
посегателство – лек автомобил „Сеат Толедо“ с ДК № А *** АР, собственост на П.Д.В. ***, и
товарен автомобил „Мерцедес 312 Д“ с ДК № У *** АМ, собственост на Т.И.К. ***. Поради това, при същите обстоятелства
подсъдимият беше признат за виновен в еднакво наказуемото престъпление за
противозаконно повреждане на автомобилите, и съответно оправдан по предявеното
му обвинение за противозаконно унищожаване на изброените по-горе части на двата
автомобила.
Отделно от
горното, съдът счете, че в случая няма основание за квалифициране деятелността
на подсъдимия като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК,
тъй като се касае за едно деяние, осъществено въз основа на едно решение, а не за
две отделни деяния, при които следващото се явява извършено вледствие на взето
ново решение извършване на друго такова престъпление. Затова, и на основание
чл.304 от НПК подс. В. беше признат за невиновен в това да е извършил
престъплениепто по чл.216, ал.1 от НК в условията на продължавано такова, и
съответно оправдан и по обвинението в тази му част.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА
ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЯ
Санкцията на чл.216,
ал.1 НК предвижда за извършеното от подсъдимия В. престъпление наказание
лишаване от свобода до пет години, а тази на чл.330, ал.1 от НК – лишаване от
свобода от една до осем години. При това положение и на основание императивната разпоредба
на чл. 373, ал.2 от НПК наказанията на подсъдимия следва да се определят при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която при постановяване на осъдителна
присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящия, съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки
се от разпоредбата на чл.54 от НК, за престъплението по чл.216, ал.1 от НК съдът
определи на подс. В. наказание от ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода, под средния и към минималния размер на предвиденото
в закона, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото му
съдебно минало, признанието на вината, дадените в досъдебна фаза подробни
обяснения, приносът му за разкриване обективната истина по делото, проявената
критичност и изразеното искрено съжаление за стореното, за което свидетелства и
последващото му помирение със семейството на постр. К.. От друга страна,
отчитайки завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се
от обстоятелствата, че в резултат на същото са причинени имуществени вреди на
две лица в сравнително немалък размер, важността на повредените вещи – лек и
товарен автомобил, и от обстоятелствата, свързани с времето и начина на
извършване на деянието – нощем, след предварително набелязване на обекта и
набавяне на средства, съдът намери, че изброените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя
характер, за да водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко
наказание от три месеца лишаване от свобода и да обусловят приложението на
чл.55 от НК при определяне вида на наказанието.
За престъплението по чл.330, ал.1 от НК
съдът наложи на подсъдимия В. наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
около и към минимума на предвиденото в закона, давайки отново превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, посочени по-горе. От друга страна
съдът взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на
деянието, обуславяща се от сравнително високата стойност и важността на запаленото
имущество, от обстоятелствата, свързани с времето и начина на извършване на
деянието – нощем, и след извършване на друго престъпление против собствеността
на семейството на пострадалата, при което намери, че изброените по-горе
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни,
нито изключителни по своя характер и не водят до несъразмерност на предвиденото
в закона най-леко наказание от една година лишаване от свобода, както и, че
същото е необходимо и достатъчно да окаже необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие, както върху подсъдимия, така и върху останалите
членове на обществото.
След като по
горните съображения, ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на подс. В. наказания съответно от ЕДНА ГОДИНА (12 месеца) и
от ДВЕ ГОДИНИ (24 месеца) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно императивната норма на
чл.58а, ал.1 от НК намали така определените му наказание с една трета, т.е., с четири
и с осем месеца, и му наложи наказания от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
престъплението по чл.216, ал.1 от НК и от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА (шестнадесет месеца) за престъплението по чл.330, ал.1 от НК.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.23 ОТ НК.
Тъй като деянията, предмет на обвинението
са извършени от подсъдимия в условията на реална съвкупност, т.е. преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, на основание цитираната
законова разпоредба, след като му определи наказание за всяко престъпление
поотделно, съдът наложи на подсъдимия най-тежкото от тях, а именно – лишаване
от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА
НАЛОЖЕНОТО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ
На основание цитираната разпоредба, съдът отложи от
изтърпяване наложеното на подсъдимия най-тежко наказание от една годин и четири
месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА,
считано от датата на влизане на присъдата в сила, тъй като, от една страна,
имайки предвид чистото му съдебно минало и размерът на наложеното му най-тежко наказание
лишаване от свобода, който е в рамките до три години, съдът намери, че спрямо
него не са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане.
От друга страна, като отчете и изброените по-горе смекчаващи отговорността му
обстоятелства намери, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително
да изтърпи ефективно наложеното му най-тежко наказание.
ПО ВЪПРОСА ЗА
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК съдът постанови
отнемане в полза на държавата на приложените като веществени доказателства по
делото вещи – дървен кол и кибрит, собственост на подсъдимия, тъй като същите
са използвани от подсъдимия за извършване на престъпленията по чл.216, ал.1 и
по чл.330, ал.1 от НК, които са умишлени. А с оглед малозначителната им
стойност постанови, след влизане в сила на присъдата същите да бъдат унищожени
по реда на ПАС.
При този изход на
делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му
обвинение, на основание чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха присъдени направените по
делото разноски в размер на 571,99 лева, вносими в приход на Републиканския
бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: