Р Е Ш Е Н И Е
№ 260009
гр. Пловдив, 04.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на трети ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА
КРАЧОЛОВА
в присъствието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВНОХД № 6/2020г. по описа на съда
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХXI
от НПК.
С Присъда №39/02.08.2019г.,
постановена по НОХД №36/2019г., Окръжен съд – Хасково е признал подсъдимите Р.М.Х., М.Н.М. и Б.З.И. за
ВИНОВНИ в това, че на 21.VIIІ.2013г. в землището на гр.*, област *на км.
231+300 по жп – линията между гара * и „*“, в съучастие помежду си като съизвършители са отнели, чрез използване на техническо
средство – гаечен кръстат
ключ и тръба, чужди движими вещи, които не са под постоянен надзор на обща
стойност 462.30лв. - собственост на Национална компания „*“ – *, * секция –
гр.* от владението на материално отговорно лице Г.Б. Т. от гр.*, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвоят, като деянието е извършено от подсъдимите М.Н.М. и Б.З.И. при
условията на повторност и не представлява маловажен
случай, а до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд откраднатите вещи са били заместени, поради което и на основание чл.197 т.3
вр. чл.195 ал.1 т.2 и т.4, а за подсъдимите М.Н.М. и Б.З.И.
и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 и вр. чл.54 ал.1 от НК са им наложени
наказания, както следва: на подс.Р.М.Х. – ”ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 9 /девет/ месеца, на подс.М.Н.М.
- наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /една/ година, на подс. Б.З.И. - наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1
/една/ година, като са оправдани по първоначално предявеното им обвинение в
престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.4, а за подсъдимите М.Н.М. и Б.З.И. и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Подсъдимите Р.М.Х., М.Н.М. и Б.З.И. са
признати за ВИНОВНИ и за това, че по същото време и на същото място, в
съучастие помежду си като съизвършители, са повредили
железен път, собственост на Национална компания „*“ – *, * секция – гр.* и с
това са създали опасност за живота на екипажа на * бригада в състав – с. * от
гр.*, *, Т.А.Т. от гр.*, помощник *и маневрена бригада в състав – Н.Ш.Ю. от
гр.*, М.В.Н. от гр.*и Х.М.М. от гр.*, за което и на основание чл.340 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.55 ал.1 т.1
от НК са им наложени наказания, както
следва: на подс.Р.М.Х.
наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от 2 /две/ години; на подс.М.Н.М. наказание ”ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години, на подс. Б.З.И.
наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години.
На основание чл.23 ал.1 от НК на подс. Р.М.Х. е определено общо наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години, изтърпяването на което като на основание
чл.66 ал.1 от НК е отложено със срок от
4 /четири/ години.
На основание чл.23 ал.1 от НК на подс.М.Н.М. е определено едно общо наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 3/три/ години, изтърпяването
на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено със срок от 5 /пет/ години.
На основание чл.23 ал.1 от НК на подс.Б.З.И. е определено едно общо наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 3/три/ години, което е постановено да се изтърпи при
първоначален „ОБЩ“ режим.
Отхвърлен е предявения от ДП Н.к. „Ж.и.“***
граждански иск против подсъдимите Р.М.Х., М.Н.М. и Б.З.И. за сумата от 462.30
лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението кражба имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на увреждането
до окончателното ѝ изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН. На основание чл.189 ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимите Р.М.Х.,
М.Н.М. и Б.З.И. са възложени направените по делото разноски.
Недоволен от постановената присъда е
останал само подс.
Б.З.И., които, чрез защитника си – адв. И. я атакува с
претенции за неправилност, незаконосъобразност, немотивираност и явна
несправедливост на наложените наказания. Прави се искане присъдата да се отмени
и да се постанови нова, с която подс. И. да се
признае за невинен и да се оправдае изцяло по предявените му обвинения.
В съдебно заседание подсъдимият И.,
лично и чрез защитника си, поддържа подадената жалба и направеното с нея искане,
като в последната си дума заявява, че се счита за невинен и по двете предявени
му обвинения.
Подсъдимите Х. и М. изразяват
нежелание да се присъединят към жалбата на съучастника си, и лично, и чрез
защитниците си заявяват, че постановената спрямо тях присъда е правилна и
законосъобразна и молят да се потвърди.
Представителят на Апелативна
прокуратура - Пловдив изразява становище
за неоснователност на депозираната от подс. И. жалба,
като намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и предлага тя да
бъде потвърдена във всичките й части.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като
се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените
оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността
и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
Жалбата на подсъдимия Б.З.И. е подадена в срок, от легитимирана страна в
процеса – негов защитник по назначение, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество, в
контекста на очертаната в нея аргументация, е частично ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.М.Х. през 2013год. пребивавал трайно в гр.* и живеел на
семейни начала с дъщерята на подс.Б.И.. Подсъдимите М.Н.М.
и Б.З.И. към 2013 год. също живеели в гр.*. Тримата
подсъдими се познавали, всички живеели в
кв.“*“ на*. Те били криминално проявени и осъждани, като за извършена през април
2012г. кражба, отново в съучастие помежду си и с участието на още едно лице,
тримата подсъдими били осъдени с влязъл в законна сила съдебен акт, постановен по НОХД
№157/2013 год. по описа на РС – Димитровград.
През 2013г. „*“ АД експлоатирал кариера за добив на инертни материали в
околностите на * край с.*. След изграждане на новото, скоростно,
електрифицирано жп-трасе *– *, част от старата жп-линия се ползвала от
дружеството като индустриален коловоз за превоз на продукция. Същият представлявал
отклонение от главната жп-линия. Със Заповед №1012/14.11.2011 год. на Началник *–
*, този железопътен път бил включен в района на жп-секция *, чийто началник бил
Г.Б.Т. ***. Последният от своя страна разпоредил на * М. М. да прави преглед на
трасето един – два пъти месечно. Последният такъв преглед бил извършен в края
на м.юли 2013 год., при което кантонерът не установил повреди и липси.
Подсъдимите често си набавяли финансови средства като събирали отпадъци,
предимно метали, които предавали за скрап. Като местен човек подс.М. познавал района и знаел за отклонението от жп-линията
* – *, обслужващо кариерата на „*“АД.
Забелязал я веднъж, когато ходил с приятели на басейн в края на града и
след това се разходил през полето и нивите. Тъй като не видял тогава по нея да
минават влакове, решил, че могат да се демонтират и откраднат металните планки
и болтове на релсите и се предадат за скрап. Предложил на подс.Р.Х.
да го направят. Последният се съгласил и предложил да включат и подс.Б.И., защото той имал лек автомобил, с който да
превозят откраднатото до пункт за предаване на скрап. Подсъдимият И. на свой
ред се съгласил да участва и предоставил за целта освен автомобила си, още и кръстат гаечен ключ и тръба, с които да развиват болтове и гайки.
Подсъдимите отишли да огледат мястото ден-два по-рано и преценили, че ако
направят организация като си набавят подходящи инструменти и автомобил, могат
да се справят.
На 21.08.2013г. тримата
пристъпили към изпълнение на намерението си. Около обед с автомобила на подс.Б.И. - „*“,
тъмен на цвят, се отправили към жп-линията, обслужваща кариерата на „*“АД. С кола
могло да се достигне по черен път до железен мост над р.*, където я оставили и
продължили пеша. Подсъдимият И. извадил от багажника гаечен,
кръстат ключ, взели и тръба, която да използват като
лост. Носели 3-4 платнени чувала от захар. Стигнали до участък от жп-линията,
който бил скрит в гориста местност и към
него нямало видимост. Заловили се за работа, като започнали да развиват болтове
и гайките и да демонтират скрепителни елементи от
дясната, по посока на движение към кариерата на „*“АД, жп-релса. Демонтирали
всички такива по протежение на около 25 м от релсата, а именно: 36 бр. реброви подложки тип СТ4Д2,
72 бр. тирфони за бетонов траверс,
тип Ss - 8 24x150 mm Ст.12,5 мм, 2 броя наставови връзки с 6 отвора и 72 бр. стегателни
комплекта. По едно време огладнели и подс.М. се
обадил на баща си и на свой приятел да им донесат храна, която да оставят до
автомобила край моста. Донесли им храна в две найлонови торби, които подс.М. отишъл да вземе – хляб, сирене, домати, дебърцини и две двулитрови ПВЦ
бутилки, едната с безалкохолно, а другата с вода. Тримата хапнали и оставили
остатъци от храната в синя, полиетиленова
торбичка,която закачили на клонче на акациево дърво на 6 м от жп-линията, а
двете бутилки хвърлили в храсти, непосредствено срещу повредения участък от
линията. На тези места същите са били открити при извършен на ДП оглед на
местопроизшествие.
Около 15 часа на същата дата подсъдимите напълнили и четирите подготвени
чувала с демонтираните от тях метални предмети и приключили работата си.
Пренесли ги на ръце до автомобила и в по-късния следобед ги откарали с
автомобила на подс.Б.И. до площадка за изкупуване на
черни и цветни метали в района на жп-гара – * – *, стопанисвана от „*“ЕООД с
управител св.С.Д. и касиер св. М.А.. Двамата свидетели добре познавали и
тримата подсъдими, които често предавали метали за скрап в техния пункт.
Съгласно създадената организация на работа на пункта, друг служител – приемчик извършвал претегляне на предадения метал на
кантара и издавал кантарна бележка, въз основа на
която св.А. изготвяла покупко-изплащателна сметка, в
която отразявала количеството и теглото на предадения метал, моментната изкупна
цена и на тази база - сумата, която следва да се изплати, след което я изплащала.
Предаването на метал за скрап се отразявало и в нарочна книга-дневник, където
се посочва описание на отпадъка, лицето, което го предава, дата на предаването
и количеството. На дата 21.08.2013г. има отбелязване в дневника за предадени от
Р.М.Х. 300 кг метални отпадъци, на негово име е била издадена и покупко-изплащателна сметка за изплатени 81 лв. /след
удръжка от 10%/ за 300 кг отпадъчно желязо.
Според заключението на
оценителна експертиза, назначена на ДП теглото на липсващите скрепителни елементи, предмет на престъплението е 315,74
кг. Стойността им пък е оценена като материали със съответна износеност по
справедливост на 462.30 лв.
В хода на съдебното следствие с
Платежно нареждане /вносна бележка от 3.07.2019 год./ подс.Р.М.Х.
превел на * – * към Национална компания „*“ – сумата от 728.12лв. с посочено
основание „Имуществени вреди по НОХД №36/2019 год. на ОС – Хасково“, с което
възстановил причинените от престъплението такива /“заместил“ откраднатата вещ/.
На 22.08.2013г. товарна
композиция от 20 празни товарни вагона трябвало да се придвижи от жп-гара * до
кариера „*“, за да бъде натоварена с варовиков пясък, предназначен за ТЕЦ“*“.
Композицията е трябвало да се
придвижи от * локомотив № *с екипаж – локомотивен *св.с. С. и пом. - *св.Т.Т., двамата от гр.*,
към който да се прикачи. Рано сутринта свидетелите придвижили локомотива от
локомотивно депо – * до гара *, където същият бил прикачен към подготвената на
27-ми коловоз композиция от 20 товарни вагона, образуваща маневрен състав от 80
оси с 480 бруто тона. Бил извършен технически преглед, изпробвана спирачната
система, всичко било нормално. На кариера
„*“ следвало да се извършат маневри, поради което на локомотива се качила и
маневрена бригада в състав: св.Н.Ю. – * влак и свидетелите М.Н. и Х.М. – *. В
5:34 часа била дадена заповед за заминаване и товарната композиция потеглила.
Придвижвала се със скорост 15 км/ч, съгласно ограничението, установено за
участъка, на светлина на фарове и главен прожектор, тъй като още било тъмно.
Изминавайки около 3 км, влакът навлязъл в км 231+300 по жп-линията. * С. нямал
възможност да забележи повреда на железния път. Внезапно се чул силен шум от
стържене на метал, локомотивът се разтресъл, като се накланял наляво-надясно.
Свидетелят С. незабавно предприел
екстремно задържане на спирачната система. След окончателното спиране на
композицията, машинистът слязъл и с помощта на фенерче установил, че
локомотивът и първият вагон са дерайлирали, макар без да са се обърнали, тъй
като дясната релса е придвижена настрани и е огъната неправилно, защото
всичките ѝ скрепителни елементи липсват. Локомотивът дерайлирал с
пет от шестте си
колооси, а първият
вагон с четирите си колооси и бил наклонен надясно.
Свидетелят съобразил, че се отнася за кражба и уведомил ръководството си. На
място пристигнали полицейски органи.
От заключението на назначената на
ДП техническа експертиза се установява следният механизъм на настъпване и
причиняване на произшествието: При излизане от ляв завой влакът „атакува“
дясната, външна за кривата релса, която е незакрепена и поради това я изтласква
навън. Междурелсието се разширява и
влакът дерайлира, като „стъпва“ от релсите на терена и продължава
движението си по траверсите и баластовата призма по
инерция, въпреки задействаната спирачна система, вследствие на инерционния
натиск, упражняван от композицията с тегло 480т върху локомотива, до
окончателното спиране. Причината затова е неправомерно разкомплектоване на скрепителните елементи на железния път, които именно
осигуряват безопасното движение на различните жп-возила. Не са били нарушени
правила за движение от локомотивната бригада.
Внимателният прочит на материалите по делото
говори, че окръжният съд е изпълнил
изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, като е положил дължимите усилия за
обективно, пълно и всестранно изясняване на релевантните за предмета на делото
факти, процедирайки по ред и начин, и служейки си със средствата, предвидени в
процесуалния закон. Събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, в унисон с изискванията на чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 от НПК, са
подложени на анализ, което води и до извод, че атакуваният съдебен акт покрива
изискуемия се стандарт за мотивираност и обоснованост - една от гаранциите за справедлив процес по
чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, тъй като мотивите дават възможност на страните да
реализират правото си на защита в пълен обем, а на въззивния
съд – да осъществи въззивната проверка в предмета и
пределите й, очертани в чл.313 и чл.314 от НПК. В контекста на казаното, при
извършеният въззивен контрол не се констатират
допуснати от първостепенния съд съществени, неотстраними процесуални нарушения,
които по смисъла на чл.335 ал.2 от НПК да водят до отмяна на присъдата на
процесуално основание, с каквото искане апелативният съд не е и сезиран. Макар
в поставилата началото на настоящия процес въззивна
жалба да се съдържат твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, такива, вместващи се в хипотезите на чл.348 ал.3 от НПК,
не се сочат в конкретика, което е обективна пречка да
се даде обоснован и прецизен отговор от въззивния съд
на наведеното оплакване с формален характер. По – скоро, прочитът на
пледоарията на защитника на подсъдимия Б.И. и казаното от последния сочат на
несъгласие с анализа на доказателствената съвкупност
в контекста на приложението на материалния закон спрямо този подсъдим, по
отношение на когото се твърди, че нито от обективна, нито от субективна страна,
обвиненията са доказани и поради това за оправдаването му се настоява. По тези
оплаквания апелативният съд ще вземе отношение по – долу в мотивите.
Делото, по искане на страните, е протекло по
реда на чл.371 т.1 от НПК, като съгласие за приобщаване на доказателства по
този ред не е постигнато единствено относно свидетелите С.Д. и М.А., за
непосредственият разпит на които подс. И. и неговия
защитник са настоявали и тези свидетели пред окръжния съд са били разпитани.
Окръжният съд е посочил в
мотивите си доказателствените източници, на базата на
които е извел описаните по-горе фактически положения : приобщените по реда на чл.279 от НПК обяснения
на подсъдимите Р.Х. и М.М. и частично обясненията на подс. Б.И., също депозирани в хода на разследването;
показанията на разпитаните устно и непосредствено по делото свидетели М.А. и С.Д.
/ведно с приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на последния от дос. пр./; показанията на всички останали разпитани в
досъдебната фаза на процеса свидетели, приобщени по реда на чл.371 т.1 вр. с чл.283 от НПК;
приобщените по посоченият ред заключения на назначените експертизи –
техническа и оценъчна; протокол за оглед
на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми и протокол за доброволно
предаване; писмените доказателства - извлечение
от регистър за покупките, покупко-изплащателни сметки
и кантарни бележки;
Без съмнение от съществено значение за
конкретния казус, а принципно – и за правилното решаване на всички наказателни
дела, са обясненията на подсъдимите лица. На тях винаги внимателен, подробен,
коректен и изчерпателен анализ се дължи, защото са пряк първичен източник на
релевантни факти, излагани едновременно с това от позицията на заинтересовано
от изхода на делото лице. Пред първата инстанция тримата подсъдими са се
възползвали от правото да не дават обяснения. Прибягвайки до процесуалната
възможност, предвидена в чл. 279 ал.2 вр. с ал.1 т.4 от
НПК, окръжният съд е приобщил обясненията на подсъдимите, дадени в хода на
разследването в присъствието на защитник, а по отношение на подс. Х.
и дадените от него пред съдия обяснения - на основание чл.279 ал.1 т.4 от НПК. И
този състав счита, че допуснатото по инициатива на прокуратурата изменение на
обвинението спрямо подс. Б.И. не е пречка
депозираните от него в досъдебната фаза на процеса обяснения да се ползват.
Изменението е свързано единствено с повдигане на обвинение
за квалифициран белег на престъплението кражба - извършена в условията на повторност, която не представлява маловажен случай,
и е било предпоставено от информацията, съдържаща се
в актуалната справка за съдимост на този подсъдим и в справките за изтърпените
от него наказания. Или, съществена промяна в предявените с обвинителния акт на
този подсъдим факти, относими към другите елементи от
състава на престъпленията не е налична, за да се счете, че обясненията на подс. И., дадени преди изменението по реда на чл.287 от НПК,
не могат да се ползват.
Като процесуален пропуск следва да се
квалифицира отразеното в съдебния протокол /л.165, л.166 от делото на окръжния
съд/, според което нито един от тримата подсъдими не е бил запитан от окръжния
съд дали прочетените обяснения поддържа или не, а само така законовата
процедура по чл.279 от НПК се явява приложена пълноценно. Тази процесуална
непрецизност бе отстранена в тази инстанция в следствие на предприетите
действия по осигуряване личното явяване на тримата подсъдими, наред с предоставяне
на възможността, ако желаят, да дадат обяснения по предявените им обвинения. И
такива бяха депозирани, като подсъдимите заявиха още, че идентични обяснения са
дадени от тях в досъдебната фаза на процеса и също ги поддържат. И тъй като,
служебно не се констатираха съществени
противоречия по значимите за предмета на
доказване факти между депозираните пред съда и в хода на разследването
обяснения, а и искане от страните в този аспект не беше направено, съдът намери
за процесуално ненужно, чрез прочитането им, обясненията от досъдебното
производство отново да се приобщават. Освен това, според апелативния съд, депозираните
в тази инстанция обяснения, макар и 7 години след инкриминираната дата, имат приоритетно процесуално значение за
предмета на доказване, най – напред в контекста на разписаното в чл. 279 ал.4 вр. с ал.2 и ал.3 от НПК, но най – вече с оглед изискването
за осигуряване на възможност за ефективно упражняване на правото на защита на
всяко подсъдимо лице. Реално, за първи път в тази инстанция всеки един от
тримата подсъдими изложи своята версия за случилото се в присъствието на останалите подсъдими, а те имаха възможност лично и непосредствено казаното да
възприемат и да оспорят, с каквато възможност до сега не са разполагали. И още,
установяващите се в депозираните пред съда съществени противоречия в отделните
обяснения бяха проверени и чрез проведени между подсъдимите очни ставки по реда
на чл.143 от НПК.
Житейски е неоправдано очакването на адв. И., почти 7 години след инкриминираната дата подсъдимите, в частност Х. и М., да имат кристални и детайлни спомени за случилото се, съответно, обясненията им, дадени пред съда и депозираните в хода на разследването – многократно и в най - различни времеви моменти и процесуални ситуации - да са буквално идентични. Напротив, по-скоро основателно съмнение за достоверност биха породили обяснения, изпълнени с детайли и подробности за случилото се преди 7 години / каквито впрочем са обясненията на подс. И./, буквално преповтарящи съобщените през 2014г., 2015г. и 2018г. факти, както и обяснения, депозирани от двама подсъдими, които изцяло си съвпадат. Липсата на спомени, разминаванията и противоречията, на които подс. И. и защитника му акцентират не са съществени за предмета на доказване и касаят следните обстоятелства: кой е предложил частите от релсовия път да се отнемат; дали и колко пъти, заедно или поотделно преди инкриминираната дата са ходили на същото място, за да го огледат; дали на един път или на няколко пъти пълните чували с отнетите движими вещи са пренесени до автомобила; дали и кой точно физически е предал тези чували в пункта и е взел парите и как са били разпределени получените средства; дали на инкриминираната дата, или, няколко дни преди това подс. И. е предоставил техническите средства /ключ и тръба/ за извършване на деянията и др. подобни. Заявената от подсъдимите Х. и М. пред съда загуба на спомени и детайли по посочените обстоятелства е напълно обяснима, а частичното разминаване между казаното пред съда и в хода на разследването по тези факти не води до направения от адв. И. извод, че обясненията на тези подсъдими са съществено противоречиви и поради това на тях вяра не следва да се дава. В казуса, важното е, че от началото на наказателния процес, и до сега / вече и в присъствието на подс. И./, подсъдимите Х. и М. винаги еднопосочно и еднозначно са заявявали, че тримата, заедно с подс. И., са взели общо решението да отнемат части от инкриминирания релсов път, че за целта мястото е оглеждано предварително и подготовка за това отнемане са имали – осигурени са автомобил, гаечен кръстат ключ и тръба от подс. И. - за придвижване до инкриминираното място, за превозване на отнетите движимите вещи до пункта за метали, и за отделянето на отделните части от железния път – подложки, връзки, тирфони и т.н. Х. и М. са категорични и за това, че всеки един от тримата е взел участие в демонтирането и отнемането на движимите вещи – било, чрез развъртане на отделните части, било чрез отделянето им от релсите, било чрез поставянето на отнетите елементи от релсовия път в предварително подготвени чували. В обясненията на двамата подсъдими непротиворечиво се заявява още, че и тримата в пренасянето на отнетите вещи до осигурения от подс. И. автомобил са участвали и с него отнетите вещи са били превозени до пункта за предаване на цветни и други метали, стопанисван от свидетеля Д., където са предадени срещу пари. За достоверност и обективност на така съобщените съществени за предмета на доказване факти, подсъдимите Х. и М. настояват убедително и при извършените с подс. Б.И. очни ставки.
Този състав не намира основания да не
се довери на казаното
от подсъдимите Х. и М.. Когато се анализа добросъвестността и обективността на
гласните доказателства, винаги се изхожда от възможността, поради
заинтересованост, съобщените факти да се преиначават или неверни такива да се излагат.
В кориците на делото не се открива логически разумен мотив, а и от подс. И. такъв никога не е съобщаван, воден от който
подсъдимите М. и Х. да искат да „натопят“ подс. И. и целенасочено
и противоправно да го уличат в извършване на
престъпление. Установено е първо, че именно подс. Б. е
общото звено, свръзката между Х. / роден и живял в друго населено място/ и М.. Х.
и М. не са се познавали от дълго време, а преимуществено, чрез подс. И. са контактували. Именно М. и И. като „местни“ са
били наясно с местата, откъдето метални отпадъци могат да се намерят, вземат и
срещу пари да се предадат. Впрочем, и разпитаният в тази инстанция като
свидетел П.Ж. – полицейски служител към инкриминираната дата, който е извършвал
първоначалните действия по установяване на съпричастните към инкриминираните
деяния лица, заяви, че солидни предварителни данни за съпричастността на
подсъдимите Б.И. и М.М. към деянията е получил, а
тези двама подсъдими са били добре известни на органите на полицията като лица
с множество идентични криминални прояви. Установено е още, и това подс. И. също признава, че подс. М.
е негов дългогодишен приятел, в отлични отношения с когото е бил и към
инкриминираната дата, и към датите на депозиране на обяснения по обвинението в
досъдебната фаза, и понастоящем, макар в последните години да нямат близък
контакт / както каза М., защото той е решил да спре с кражбите и затова с И. не
са се виждали/. Подсъдимият Х. – до 2014г. е бил зет /фактически/ на подс. И., двамата в много добри взаимоотношения са били към
инкриминираната дата и към датите на депозиране на първите обяснения в хода на
разследването, а по – късно и понастоящем контакти нямат, но влошаване на
взаимоотношенията между тях не е налично и понастоящем. Запитан конкретно от
този състав за възможна причина М. и Х. да депозират обяснения в негов ущърб, подс. И. заяви, че няма такава и даже не е питал другите
подсъдими защо обяснения в посочения смисъл са дали. И. каза, че вероятно,
поради приложен спрямо подс. Х. полицейски натиск обяснения
с визираното съдържание първоначално този подсъдим е депозирал / през 2014г./. Х.
заяви обаче, че такъв натиск е упражнен при задържането му в хода на
полицейските беседи / като обективни данни за приложен такъв натиск няма/,
каквито по настоящето дело в подкрепа на обвинителната теза не са ползвани. Но,
и тогава, и по-късно, когато натиск спрямо него Х. не твърди да е прилаган и в
присъствието на защитник, а и сега, когато правата му в пълна степен бяха
охранени от съда, идентични обяснения относно своето, и на подсъдимите М. и И.,
участие в двете инкриминирани престъпления подсъдимият Х. депозира. Подсъдимият
М. пък заяви, че в нито един момент от процеса спрямо него натиск не е оказван
и той от началото на разследването и до сега е съобщавал обективна информация
за случилото се. По делото няма и следа, за обясненията си подсъдимите М. и Х.
да са били „наградени“ от органите на разследването, защото и двамата на съд са
предадени и с атакуваната присъда са осъдени,
дори почти едни и същи по размер наказания с подс. И.
са получили. И накрая, но не по важност, видно е, че с обясненията си Х. и М.
не прехвърлят вината за извършване на деянията върху подс.
И., напротив, своята вина напълно признават.
Процесуален проблем би имало, ако логичните,
подробни и кореспондиращи си обяснения на подсъдимите Х. и М. не намираха
подкрепа в другите доказателства по делото, съответно, ако се откриваха
основания на единствено противопоставящите им се обяснения на подс. И. да се отдаде преимуществен кредит на доверие, но
не такава е ситуацията по делото.
Прав е окръжният съд да заключи, че
обясненията на Х. и М. намират своето потвърждение в резултатите от извършения
оглед на местопроизшествието, в заключенията на изготвените по делото
техническа и оценъчна експертиза, в свидетелските показания и в писмените
доказателства, приложени по делото. Съобщените от двамата подсъдими факти относно
това : къде се намира инкриминираното място, начина и механизма на демонтиране
на отделните елементи от релсовия път с индивидуализиране на вида, големината,
теглото на тези елементи, възникналата необходимост от храна и течности, поради отнелото дълго време
демонтиране на частите, кореспондира изцяло с намерените и описани при огледа
повреди по железния път и липсващите от него скрепителни
части, както и с намерените остатъци от
храна, ПВЦ - бутилки и найлони, които Х. и М. са посочили, че са донесени от
бащата /доведения му баща/ на последния и са оставени на мястото, където при
огледа са били открити и фиксирани в протокола и фотоалбума към него. Обясненията
на Х. и М. кореспондират и с писмените документи, иззети от пункта за предаване
на метални отпадъци на „*“ЕООД - дневник за покупките и покупко-изплащателна
сметка, от които е видно че на инкриминираната дата са предадени отпадъци с
тегло почти напълно съответстващо на заключението на техническата експертиза,
определила теглото на отнетите скрепителни елементи
на 315,74 кг., като е отразено, че те са предадени от подс.
Х. за сумата от 81 лв. Обясненията за начина на предвижване от до
инкриминираното място и до пункта за предаване на метали, за използваните от
подсъдимите технически средства – ключ и тръба за отделяне на движимите части
от релсовия път, за предаването на отнетите части в пункта, кореспондират и с
обясненията на самия подсъдим И., който признава, че автомобила, гаечния ключ и тръбата, послужили за извършване на деянията
именно той е осигурил, че в пренасянето на отнетите движими вещи до автомобила и
в превозването им до пункта за цветни метали е участвал. От подс.
И. се пропускат и показанията на свидетелите С.Д. и М.А., които са
квалифицирали тримата подсъдими като лица, често предаващи метални отпадъци за
скрап, а в досъдебната фаза на процеса / показанията са приобщени по реда на
чл.281 от НПК и св. Д. ги е потвърдил като достоверни/ св. Д. е заявил, че юли или август 2013г. е видял лично как тримата подсъдими предават в
пункта метални планки и скрепежни елементи, вещи, идентични с предмета на
обвинението. Така че казаното от подс. И., първо в
хода на разследването, че колата дал на подс. М. сам
да си превози отпадъците / М., освен че няма книжка, не може и да управлява
автомобил/, и казаното после пред този съд, че пред пункта е оставил подс. М. и вътре не е влизал противоречи и на показанията
на св. Д.. И както свидетелят Д., стопанисващ пункта за предаване на метали, е разяснил,
когато повече лица предават заедно
метални отпадъци, те се записват в документацията като предадени от този, който
в момента на предаването има лична карта и на него парите се дават. Очевидно подс. Х. в този момент е носил в себе си документ за
самоличност, затова на него предадените метални отпадъци са записани.
Изводът за обективност и достоверност на
съобщените от подсъдимите Х. и М. факти и решението да се ползват при формиране
на съдийското убеждение произтича и от анализа и оценката на противопоставящите
им се обяснения на подс. И.. С тях на първо място
цялата вина и отговорност за престъпленията подс. И.
прехвърля върху подс. М.. Да, обаче, представената
в обясненията на подс. И. версия, освен влизаща в
остро противоречие с всички доказателства по делото, е изпълнена с толкова
алогизми, вътрешни противоречия и житейски невъзможни факти, сочещо само по
себе си за недостоверността й. За яснота защитна версия на подс.
И. ще се възпроизведе в обобщен вид и според нея: М., няколко дни преди
инкриминираната дата поискал от И. кръстат ключ и
тръба и макар И. да знае, че М. автомобил не притежава, а за поддръжката на
такъв сам ги ползвал, решил да му ги даде, без да го запита за какво са му
нужни и то безплатно му ги
предоставил; на инкриминираната дата, рано сутринта, около 8 – 8.30 часа, без предварителна уговорка с и без да знае,
че подс. И. е на центъра на града, М. „случайно“ го видял и го помолил да
отидат на инкриминираното място, където вече приготвените пълни чували с
движимите вещи пренесли до автомобила и превозили до пункта за метали, но този
път не безплатно, както гаечният ключ и тръба дни преди това И. дал на М., а срещу
20лв., като същевременно собствените си ключ и тръба И. не поискал обратно и не
се поинтересувал къде са и кога М. ще му ги върне; приготвените предварително
от М. пълни чували с метални отпадъци се намирали скрити на около 10м. навътре
в слънчогледа, като в същото време И. твърди, че толкова тежки са били тези
чували, че сам човек не може да ги носи.
Очевидна е липсата на всякаква житейска логика и вътрешното противоречие в
изложената теза. Но това не е всичко. Според представената версия подс. М., който автомобил не притежава и не може да
управлява такъв, следва предния ден /дни/ да е изминал 7-8 и повече километри пеша
от града до инкриминираното място, където сам да е демонтирал частите от
релсовия път /което според обясненията на М. и Х. е отнело на тримата подсъдими около 5 часа/, и сам да
ги е поставил в чувалите, а тежките чували сам да е пренесъл и скрил 10 метра
навътре в нивата от слънчоглед. После, М. следва да ги е оставил в слънчогледа,
така давайки възможност на друг да ги вземе „наготово“, и да се върнал пеша пак
в града и на инкриминирания ден да е поискал „услуга“ от „случайно“ срещнатият
в кафенето подс. И.. Представеното на вниманието на
съда като версия за случилото се, освен обективно невъзможно или силно
затруднено за изпълнение от едно лице – подс. М., е
опровергано по категоричен начин и от доказателствата по делото. Свидетелят М.
последно е инспектирал железният път юли 2013г. като повреди и липси не е
установил. Няма данни по делото в инкриминирания участък от железния път друг
път * композиция да е дерайлирала /в частност в периода от юли до
инкриминираната дата/, а това заяви и разпитания пред този съд св. Ж.. Инцидентът
с дерайлирането на *та композиция се е случил на 22.08.2013г. в ранните часове
на деня / около 6 сутринта/, а в дните преди инкриминирания, според официалната
информация от *„*“ / на 19 и 20.08.2013г./ редовни превози по същият участък са
били извършени, т.е. пътят не е бил увреден. Казаното по категоричен начин
сочи, че обективно е невъзможно подс. М. да е
извършил престъпленията в дните преди
инкриминираната дата, както неуспешно подс. И. се
опитва да убеди съда.
На следващо място, с обясненията си подс. И. отрича не само своята, но и съпричастността на подс. Х. към деянията. По категоричен начин е доказано, че заявеното
в този смисъл отново е недостоверно, което поставя под основателно съмнение
обективността на останалите съобщени в обясненията факти, имащи пряко значение
за наказателната отговорност на подс. И.. Подсъдимият
Х. от началото на наказателното производство и до сега признава участието си в
престъпленията, а не бива да се забравя, че този подсъдим е изплатил /сам/ причинените
от деянията вреди. Очевидно несподеляемо е твърдение,
според което „невинно“ лице не само е признало своята вина, но и имуществените
последици от престъплението по своя инициатива единствено е понесло. Казаното
противоречи и на обясненията на подс. М., и на писмените
доказателства, според които точно подс. Х. е предал
отнетите на инкриминираната дата движими вещи в пункта за отпадъци. Представената
от подс. И. хипотетична възможност - след отнемането им
от подс. М., превозването им от подс.
И., М. да ги е предоставил на Х., за да ги предаде в пункта, освен, че е лишена
от всякаква логика, не намира потвърждение в нито едно от доказателствата по
делото, а св. Д. е възприел и тримата
подсъдими на пункта да предават метални планки и скрепежни
елементи от релсов път. Няма как да не направят впечатление обясненията на подс. И., с които се опитва да убеди, че към
инкриминираната дата финансова нужда не е изпитвал и поради това не е имал
желание към престъпната деятелност на подс. М. да се
присъедини, както и демонстрираните от него
паметови възможности със споделените пред този съд подробности
и детайли, в това число и за това, че 6
– 7 дни преди инкриминираната дата, лично е предавал в същият пункт метални
отпадъци, но това са били: „пружини, ковано желязо, кревати“ и това И. заявява,
че помни 7 години по-късно много добре. Не е необходим обстоен коментар и на
казаното, че към 2013г. не е имал нужда от парични средства, защото през 2006г.
120 000 долара и 1 кг. злато е намерил в контейнер. Очевидно придобитото „несметно
богатство“ не е мотивирало подс. И. да преустанови
криминалните си прояви, а от справката му за съдимост е видно, че и друга
квалифицирана кражба през 2012г., отново в съучастие с подсъдимите Х. и М., отново
чрез автомобил и технически средства, и отново на метални части /от кулокран/, от
него била извършена. Впрочем, не може да не направи впечатление и че в богатата
си съдебна „биография“ тримата подсъдими винаги извършват престъпленията в
съучастие с други лица, а не самостоятелно. Твърденията на И., че финансови притеснения
към 2013г. не е изпитвал влизат в очевидно противоречие и с настояването му
парите за гориво – 20 лв., подс. М. да му заплати
веднага, а от приложените по делото дневник
за покупки и покупко-изплащателна сметки, водени в
пункта за метали е видно, че подс. И. нееднократно
месец август 2013г. е предавал метални
отпадъци в същият пункт и с търсене на такива, както сам заяви, се е занимавал почти
ежедневно.
Всичко казано до тук, формира
единственият възможен извод, че обясненията на подс. И.
в анализираните им части са очевидно недостоверни и израз на защитната му
позиция в процеса и като алогични, вътрешно противоречиви и влизащи в разрез с
всички останали доказателства по делото, не могат успешно да се противопоставят на подробните,
логични, последователни и съответстващи на останалата доказателствена
съвкупност обяснения, депозирани от подсъдимите Х. и М..
Съществена информация за предмета на делото
се получи от *„*“ – л.116 от делото. От
същата, разгледана и в съответствие със събраните в досъдебната фаза на процеса
писмени и гласни доказателства, се установява, че инкриминираният железен път е
бил действащ, чак до 12.05.2020г. и се е ползвал активно за превозване на
варовик от/до *„*“ ЕАД, като конкретно през месец август товари по него са
превозвани на датите 19, 20, 24 – 30 август 2013г., по 20 вагона на всяка
дата.
От правна страна:
Установявайки коректно релевантните
факти по делото, окръжният съд е стигнал и до правилните от материално – правна
гледна точка изводи за доказаност на предявеното на
подсъдимите Р.М.Х., М.Н.М. и Б.З.И. обвинение за извършени на инкриминираната
дата и място, в идеална съвкупност, две отделни престъпления - по чл.195 ал.1
т.2 и т.4, а за подсъдимите М.Н.М. и Б.З.И. и по т.7 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.340 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК:
Предмет на престъплението кражба са
вещи - реброви подложки, тирфони
за бетонов траверс, наставови
връзки, стегателни комплекти, по дефиниция трайно прикрепени
към останалата част от релсовия път, предназначението на който е по него да преминават
товарни вагони. След преустановяване на трайната им прикрепеност,
чрез отделянето им от релсите, те са
придобили качеството на движими вещи – годен предмет на кражба, които имат
парична стойност, фиксирана в оценъчната експертиза на 462.30лв. Няма никакъв
спор, че железният път и отделните негови съставни части не са собствени на
подсъдимите М., Х. и И. вещи, нито са били в тяхно владение към инкриминираната
дата, т.е., това са чужди вещи, собственост на Национална компания „*“ – *, * –
*. Посоченото дружество е определило св.
Г.Б.Т. като материално - отговорно лице, което пък е възложило на св.М.
периодично да инспектира релсовия път,
каквато инспекция последно е правена юли месец 2013г. И напълно съзнавайки всички
тези обстоятелства, както и това, че не са получили съгласие от
собственика/владелеца на вещите да ги придобият, подсъдимите, действайки с общ
умисъл, са извършили действия не само по отделянето на частите от железният път,
но и по отнемането им - първо чрез преустановяване на трайната им прикрепеност към релсите, а след това и чрез прекъсване на
фактическата власт върху тях и установяване на своя трайна фактическа власт, реализирана
с разпореждане с тези вещи като със свои – продажбата им като скрап срещу
паричната сума от 81лв.
Подсъдимите И., Х. и М. са действали
като съизвършители, защото са участвали в самото
изпълнение на престъплението. И както, например в Решение № 119/00 г. на І н.о.
на ВКС, се сочи, за наличието на съизвършителство от обективна страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от общата дейност,
че тя като цяло да причини последиците от престъплението, като житейски и
правно възможните хипотези са многобройни – възможно е извършителите
едновременно да действат, възможно е последователно съизвършителство,
при което съизвършителите осъществяват елементите на
изпълнителното деяние един след друг, възможно е да има и разпределение на
ролите, когато всеки един от съучастниците върши нещо
съставляващо елемент от изпълнителното деяние в рамките на конкретния
замисъл. И в казуса без особено значение
е кой от тримата подсъдими е развъртал с техническите средства отделните части
от железния път, кой ги е отделял от релсите, кой ги е поставял в чувалите и
т.н., защото Х., М. и И. са действали заедно, в преследване на обща цел, след
взето съвместно решение да отнемат инкриминираните чужди движими вещи, а реално
трайната фактическа власт върху инкриминираните чужди движими вещи е установена
от подсъдимите след пренасянето на чувалите от инкриминираното място до и
поставянето им в автомобила на подс. И., в които
дейности самият И. не отрича, че е взел активно участие. По-горе, в анализа на
доказателствата се изложи виждането на съда по отношение на защитната версия на
подс. И., която е напълно опровергана. В същото време
логично и резонно е казаното от подсъдимите Х. и М., че тримата, заедно с подс. И. на място са разпределили ролите си по прекъсване
на връзката между движимите вещи с остатъка от железния път и отнемането на
вещите – един отвърта частите с ключ и тръба, друг ги взема, трети ги слага в
чувалите, а после заедно ги пренасят до автомобила и т.н. И да се претендира,
че един от участвалите в тези взаимосвързани и обусловени едни от други
действия не е извършител, не съответства на духа и смисъла на закона и разпоредбата
на чл.20 ал.2 от НК.
Законосъобразно
извършената от подсъдимите кражба е подведена по по-тежко квалифицираният
състав на престъплението - по чл.195 ал.1 т.2 и т.4 от НК, тъй като по
категоричен начин е доказано, че поради спецификата и предназначението си
железният път и отделните му съставни части – инкриминираните движими вещи, не
са били под постоянен надзор. Железният път е оставен на обществено доверие, на
открито място, до което има свободен достъп и се наблюдава само периодично, но на
мястото не е назначен пазач или друго отговорно лице, което да следи непрекъснато
върху релсовия път да не се упражнява неправомерно въздействие. Категорично е
доказано и, че за извършването на кражбата на вещите и конкретно за отделянето
им от релсите, са използвани технически средства - гаечен
кръстат ключ и тръба, предоставени от подс. И., както и че за достигане до инкриминираното място
и за пренасяне на отнетите вещи до пункта, където са предадени за скрап, е
използвано моторно - превозно средство, отново предоставено от подс. И. – негова собственост, което той и е управлявал.
Автомобилът и техническите средства не просто са спомогнали за извършване на
кражбата, защото без тях извършването на престъплението става обективно
невъзможно – с голи ръце скрепителните елементи не
могат да се отделят от железния път, а пренасянето на около 300кг. метал, пеша,
на около 10км. от инкриминираното място до пункта, очевидно е обективно невъзможно
или най – малко съществено затруднено. Легална
дефиниция за МПС се съдържа в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП – това е пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, на което определение отговаря
л.а. „*“, собствен на подс. И. и използван за
извършване на престъплението. Подсъдимите Б.И. и М.М. са
извършили деянието кражба и при условията на повторност
в немаловажен случай по смисъла на чл.28 от НК, поради което законосъобразно
деянието е квалифицирано спрямо тях и по т.7 на чл.195 ал.1 от НК. Този извод произтича от съдебното им
минало, удостоверено в справките за съдимост. Към инкриминираната дата подс. М.Н.М. е осъждан пет пъти за престъпление „кражба“ по
различни състави на чл.195 ал.1 от НК, като нито едно от деянията не е било квалифицирано
като маловажен случай и всяко обуславя по-тежката квалификация на извършената
от подс. М. кражба. От приложената по настоящето дело
справка /л.110/е видно, че наложените наказания „Пробация“
са изтърпени от подс. М., съответно на 02.07.2011г.,
на 09.03.2012г. и на 19.12.2012г., или, от изтърпяването им до извършване на
престъплението по настоящето дело не са изминали 5 години, поради което не е
налице пречката по чл.30 от НК за квалифициране на кражбата като извършена
повторно. Подсъдимият Б.И. също е
осъждан за множество квалифицирани кражби, като по НОХД №409/2007г. на РС –
Димитровград е осъден за престъпление по чл.197 т.1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК с наложено наказание
„Пробация“, което е изтърпяно на 20.05.2009г., или, и
за този подсъдим не е налице хипотезата на чл.30 от НК, защото до 21.08.2013г.
не са изтекли пет години, а деянието, предмет на посоченото осъждане не е било
квалифицирано като „маловажен случай“. Споделя се напълно становището на
окръжния съд, че и инкриминираната кражба не може да се квалифицира като
маловажен случай, тъй като степента на обществената му опасност не е по-ниска в
сравнение с обикновените случаи на престъпленията от същият вид, предвид значителността
и двойното проявление на вредните последици, което говори за сравнително висока степен на обществена
опасност и морална укоримост на извършеното. И както в
Решение № 93/2000 год. на II н. о. ВС е посочено, липсата или незначителността
на вредните последици не се определя единствено от стойността на предмета на
престъплението и когато, този предмет е част от обща вещ и неговата липса прави
невъзможно ползването на цялата вещ по предназначението й са налице по-значителни
вредни последици и деянието не може да се квалифицира като маловажен случай.
Такъв е настоящия случай.
Няма спор, че преди приключване на
съдебното следствие в първата инстанция от подс. Р.Х.
са били възстановени причинените от престъплението имуществени вреди, чрез
заплащането на гражданския ищец сумата от 728.12 лв., която е удовлетворила
напълно претенциите му, според изявлението на представляващия го юрисконсулт,
което е и вероятната причина отхвърлителният диспозитив на присъдата по отношение на предявеният
граждански иск да не се обжалва пред тази инстанция. Принципно няма пречка от
привилегията на закона да се ползват и подсъдимите М. и И., независимо, че
вредите са заплатени от подс. Х.. Но, привилигированият състав на престъплението по чл.197 т.3 от НК не намира приложение за престъпления, квалифицирани по чл. 195 ал. 1 т. 7
от НК, и връщането или заместването на
имуществото в тези случаи има значение единствено на смекчаващо отговорността
обстоятелство. Посоченото е пропуснато от окръжния съд, който, въпреки
материално – правните пречки за това, е приложил по-благоприятният за
подсъдимите М. и И. състав на престъплението, като неправилното приложение на
закона не може да коригира, поради липсата на съответен протест.
От субективна страна кражбата е
извършена при пряк умисъл. Тримата подсъдими са съзнавали, че отнемат от
владението на другиго чужди движими вещи и установяват върху тях своя
фактическа власт, както и че действат без съгласието на собственика/владелеца
на вещта. Макар и да са нямали точна представа за стойността на вещта и за това
на кого точно принадлежи правото на собственост върху отнеманото имущество, те са
знаели, че вещите имат парична стойност, поради което впрочем са ги и отнели,
както и са знаели, че те са чужди. И у тримата е налице намерение за
противозаконно присвояване на вещите и с тях те са желаели да се разпоредят в
свой интерес, което са и направили, като е без правно значение кой е получил и
каква част от реализираната от продажбата имуществена облага. Всеки от тримата
подсъдими е съзнавал още, че не действа сам и е формирал волята да осъществи престъпните
си намерения заедно с останалите двамата участници в престъплението.
С действията си по демонтиране на
части от железния път, с цел те да се отнемат и продадат, подсъдимите М., Х. и Б.
са осъществили и състава на престъплението по чл.340 ал.1 от НК, защото
престъпно са повредили транспортно съоръжение - железен път. Тримата са
въздействали върху субстанцията и структурата на транспортното съоръжение, в
резултат на което релсовият път временно не е могъл да служи съобразно своето
обичайно предназначение – по него да минават товарни вагони. С повреждането е
създадена опасност за движещите се по този увреден релсов път влакови
композиции, дерайлирането на които е очаквана последица от повредата и така е
създадена опасност за живота на пътуващите
в тези влакови композиции лица.
Дори нещо повече, не само
опасност от дерайлиране е била налична,
но и такъв инцидент се е случил в ранните часове на 22.08.2013г. и така в реална
опасност е бил поставен живота на екипажа на *та бригада, осъществявала редовен
превоз по този увреден от подсъдимите железен път. И според показанията на
пътувалите във *та бригада лица, приобщени по реда на чл.371 т.1 от НПК,
единствено поради адекватната реакция на машиниста св. С. и стриктното придържане към ограничението за
скоростта на движение не се стигнало до по-тежки последици, защото на силното
разтрисане на локомотива и отклонението му наляво/надясно свидетелят е реагирал
веднага с екстремна * спирачка и това е предотвратило по- тежки последици. От субективна страна подсъдимите няма как да
не са съзнавали, че повреждат транспортно съоръжение, защото и на пръв поглед то
е такова. Осъзнавали са и, че с премахването на скрепителните
елементи от релсите железният път не може да се ползва по предназначение и
става опасен за всички движещи се по тях влакове, че реална е възможността да възникне инцидент, а така и реална е опасността
за живота на намиращите се във влаковите композиции лица. И макар тези неблагоприятни
последици подсъдимите да не са искали и преследвали, в преследване на основната
си цел – неправомерно отнемане на чужди движими вещи, те са допускали като възможни и допълнителните
последици от действията си, но въпреки това с настъпването на тези възможни
последици са се съгласили и това не им е подействало възпиращо. Впрочем,
получената информация, наред с данните по делото, че инкриминираният релсов път
се е използвал продължителен период от време за превозване на товари от/до *„*“
ЕАД, които превози от 2011г. и до 12.05.2020г. са се осъществявали, и тяхната
честота -19, 20, 22, 24 – 30.08.2013г. опровергава тезата, че подсъдимите не са
били наясно с функционирането на релсовият път по предназначение. Живеещи в
близкото населено място, занимаващи се ежедневно, според обясненията им с
обикаляне на района, с цел намиране на метални отпадъци и предаването им за
скрап, подсъдимите са били наясно, че релсов път има, а че той не е изоставен
дори и на снимките от фотоалбума към протокола за оглед е видно, като
престъплението по чл.340 ал.1 от НК може да се осъществи и при евентуален
умисъл и дори да се приеме, че подсъдимите не са знаели с категоричност дали по
релсовият път минават влакове, то такава възможност те са допускали и за това и
в обясненията си са съобщавали.
Прав е бил в първата инстанция адв. И. да твърди, че е съществувало известно колебание в
достоверността на приетата като инкриминирана дата 21.08.2013г., тъй като
последно релсовият път е инспектиран юли месец 2013г., подсъдимите са
съобщавали и за предходни посещения на този железен път, а видно е от писмените
документи, че не еднократно през месец август са предавали за скрап метални
отпадъци. Не е прав обаче адв. И. да настоява на това
си възражение и в тази инстанция, предвид получената официална информация от от * – „*“. Видно е
от нея, че първият превоз на товари по този релсов път август месец е било на
19.08.2013г. и че безпрепятствено на тази и следващата дата – 20.08.2013г.
превозите са осъществени, т.е., релсовият път не е бил увреден, т.е.,
инкриминираните деяния не са били осъществени на тези дати. Категорично е
установено, че *та композиция е дерайлирала рано сутринта на 22.08.2013г., а от
обясненията на подсъдимите става ясно, че не през нощта, а в светлата част на
деня от тях престъпленията са извършени. Или, единствената възможна дата, на
която деянията да са извършени е инкриминираната – 21.08.2013г., на която и отнетите
движими вещи са предадени за скрап в пункта на св. Д., а в следствие на
увреждането на пътя на 22.08.2013г. сутринта *та композиция не е успяла да
осъществи планувания превоз.
Наказанията:
Липсата на протест срещу санкционната
част на присъдата прави процесуално недопустимо утежняването на положението на
подсъдимите лица и приложената спрямо подсъдимите Х., М. и И. наказателна
репресия следва да се коментира в контекста на правомощията на въззивния съд да редуцира наказанията в по-нисък размер или
да наложи друго по вид, по – леко наказание от лишаване от свобода. Този състав
намира, че липсват основания за проява на допълнително снизхождение и по-конкретно
спрямо подсъдимите М. и И., към извършеното от които окръжният съд е бил достатъчно
и неоправдано благосклонен.
С основание наказателната репресия
спрямо подс. Х. е смекчена в сравнение с останалите
двама подсъдими. Този подсъдим е реабилитиран по право по предходните си две
осъждания. Макар и осъден с два отделни съдебни акта деянията, предмет на тези
осъждания, подлежат на групиране по реда на чл.25 вр.
с чл.23 от НК, поради което реабилитацията по право е настъпила и за двете
осъждания, а деянията, предмет на тези две осъждания се явяват и в съвкупност с
тези, предмет на настоящето дело. Или, от тримата подсъдими Х. е единственият с
чисто съдебно минало и към настоящия момент, и към момента на извършване на
престъпленията. Х. не само е признал вината си още в хода на разследването, но
и добросъвестно в хода на съдебното следствие е възстановил имуществените
вреди, предмет на престъплението кражба, че и 300 лв. повече е внесъл. Без
никакво съмнение в негова полза са семейното положение и полагането на грижи за
малолетни деца, наред и с периода на наказателното производство, продължило повече
от 7 години. В същото време обществената опасност и на двете деяния не е за
подценяване, както предвид спецификата на предмета на престъплението на
конкретната кражба и наличието на два отделни квалифициращи белега на това
деяние, което също завишава обществената му опасност, така и предвид
обусловеността и взаимовръзката му с престъплението по чл.340 от НК. Посоченото основателно е мотивирало окръжният
съд за извършеното от подс. Х. престъпление по чл.197
т.3 вр. чл.195 ал.1 т.2 и т.4 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК да не приложи
разпоредбата на чл.55 от НК, макар и конкретни доводи в подкрепа на това
решение да не са изложени в мотивите. Дори и да се приеме, че по отношение на подс. Х. многобройни /и/или едно изключително/ смекчаващи
отговорността обстоятелства са налични, то най – ниското предвидено в закона за
престъплението / с коректната за този подсъдим правна квалификация / наказание
– 3м. лишаване от свобода не е
несъразмерно тежко с извършеното. Поради това като е отмерил наказанието в
размер на 9м. лишаване от свобода окръжният съд е приложил справедлива,
съответна на конкретното деяние и на личността на дееца наказателна репресия.
Посочените до тук смекчаващи отговорността на подс. Х.
обстоятелства са валидни и при индивидуализацията на наказанието му за
престъплението по чл.340 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК.
Те обаче обуславят извод, че предвиденото за това престъпление в закона най –
леко наказание – 5г. лишаване от свобода наистина е несъразмерно тежко с
извършеното и най – вече с характеристиките на личността на подс.
Х., поради което законосъобразно справедливото наказание за това престъпление е
определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК - в размер на 2 години
лишаване от свобода, който размер отчита и конкретната висока степен на
обществена опасност на това извършено от подс. Х.
престъпление.
Спрямо подсъдимите М. и И. е
приложена идентична по вид и размер репресия - 1г. лишаване от свобода за
престъплението кражба при условията на чл.54 от НК, и 3г. лишаване от свобода, при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, за увреждането на железния път. Според този
състав доста снизходително към тези двама подсъдими окръжният съд е подходил. Подценена
е сравнително високата степен на обществена опасност и на двете извършени
престъпления, в контекста и на установеното по делото, че подс.
М. / и според депозираните в хода на разследването от него обяснения и според обясненията
на другите двама подсъдими/ е бил инициатор на отнемането на движимите вещи, а подс. И. има съществен принос в извършване и на двете
престъпления с предоставянето на техническите средства и на автомобила. За
двамата подсъдими са налице и три отделни
квалифициращи белега на извършената кражба, което също завишава обществената й опасност.
И още, незаконосъобразно спрямо И. и М. съдът е приложил по-леко
квалифицираният състав на престъплението, тъй като чл.197 т.3 от НК не е
приложим за кражби, извършени повторно в немаловажен случай. За разлика от подс. Х., подсъдимите М. и И. са с утежнено съдебно минало,
което не е за подценяване. Към инкриминираната дата, макар и като непълнолетен
и макар за деяния, подлежащи на групиране, подсъдимият М.М.
е осъждан 5 пъти, все за квалифицирани кражби, а всяко едно от тези осъждания
поотделно обуславя и квалификацията по чл.195 ал.1 т.7 от НК по настоящето
дело. Макар да твърди сам, че с престъпните си прояви е приключил, то видно е,
че още две осъждания - през 2017г. и
през 2019г. подс. М. има / последното не е отразено в
справката за съдимост, актуална към 09.07.2019г., но се установява от справката
за търпяно наказание по НОХД №350/2019г. по описа на РС – Димитровград – справка
на л.118 от делото/. При тези обективни данни за обществената опасност на
деянията и на личността на подс. М., независимо от
факта, че вината си по настоящето дело той изцяло признава и независимо от периода
на протичане на наказателното производство, няма основание да се заключи, че
явно несправедливи са наложените с присъдата на този подсъдим наказания.
Обсъждайки съдебното минало на подс. И. окръжният съд е стигнал до неправилни изводи за
настъпила реабилитация по право, по чл.88а от НК, по 8 от 10 - те осъжданията
на този подсъдим, респективно, неправилно е приел, че последните две осъждания
– по НОХД №409/2007г. и по НОХД №157/2013г. са пречка за приложението на чл.66
ал.1 от НК. Най – малкото защото, към инкриминираната дата - 21.08.2013г. не са
изтекли предвидените в чл. 88а ал.1 вр. с ал.3 вр. с чл.82 ал.1 т.3 от НК реабилитационни
срокове за осъждането му по НОХД №100/2000г.. Присъдата е влязла в законна сила
на 30.05.2003г., изпитателния срок от 4г. е изтекъл на 30.05.2007г., а реабилитационният срок по чл.82 от НК изтича на
30.05.2017г., но в неговите рамки /21.08.2013г./ са извършени деянията, предмет
на настоящото дело. От друга страна последните / по време/ осъждания на И. не
са пречка за приложението на чл.66 от НК, тъй като по първото / от 2007г./ е
наложено наказание „Пробация“, а деянието, предмет на
второто осъждане / 2014г./ подлежи на групиране с инкриминираните сега деяния и
към 21.08.2013г. съдебният акт не е влязъл в законна сила. Така, в обобщение,
правилен е крайният извод на окръжният съд, че е налице законова пречка за
приложението на чл.66 ал.1 от НК по отношение на подс.
И., който към инкриминираната дата е осъждан на лишаване от свобода.
А всичко казаното до тук, мотивира и извод,
че липсват основания да се счете, че явно несправедливи са наложените на подс. И. наказания, поради което смекчаване на
наказателната репресия спрямо него също не се налага, независимо от
продължителният срок на производството.
Законосъобразно е приложена
разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК спрямо тримата подсъдими и е определено за
всеки един от тях едно общо най – тежко наказание – 2 лишаване от свобода за подс. Р.Х., 3 години лишаване от свобода за подс. М.М. и 3 г. лишаване от
свобода за подс. Б.И..
Споделя се виждането на първата
инстанция, че предвид данните за личността на подсъдимите М. и Х., предвид
процесуалното им поведение, предвид изтеклият период от време от извършване на
престъпленията до реализиране на наказателната репресия, към момента ненужно се
явява изолирането на тези подсъдими от обществото. Наред с наличието на задължителните
предпоставки за отлагане изтърпяването на наказанието по чл.66 ал.1 от НК и
този състав счита,че за поправянето и превъзпитанието на М. и Х. не е нужно за
изтърпят ефективно определеното им общо най – тежко наказание лишаване от
свобода и определените изпитателни срокове със своята продължителност – 4
години за подс. Х. и максимално възможния за подс. М. от 5г. са годни да изпълнят целите на наказанието
по чл.36 от НК, като подсъдимите следва много внимателно да контролират поведението
си под угрозата при следващо противоправно поведение
да търпят и отложените наказания, които по своя вид и размер съвсем не са за
пренебрегване.
За подсъдимият И. не са налични
законовите предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК, поради което този
подсъдим следва да изтърпи определеното общо – най – тежко наказание ефективно,
при определяният с присъдата „ Общ“ режим.
Правилна и законосъобразна е
присъдата в гражданско – правната й част и в частта й относно разноските.
Резонно предявеният граждански иск е отхвърлен, предвид изплащане на дължимите
суми от подс. Х. в хода на съдебното следствие, а
предвид осъждането на подсъдимите Х., М. и И., на основание чл.189 от НПК, в
тяхна тежест следва да се възложат и са възложени направените по делото
разноски, поради което основания за ревизия на присъдата и в тази й части не се
открива.
Поради изложеното до тук и на основание чл.334 т.6 вр.
с чл.338 от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№39/02.08.2019г., постановена по НОХД №36/2019г. по описа на Окръжен съд –
Хасково.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване и протест в 15 – дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, като за постановяването му да
се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: