мотиви към присъда №118, постановена по НОХД №601/2015г. по описа на
Русенски районен съд, V-ти наказателен състав
Русенска районна прокуратура е
обвинила подсъдимия подсъдимия М.З.К. в това, че на 17.09.2012г. в гр. Русе,
чрез използване на техническо средство, отнел чужда движима вещ- моторно превозно средство- л.а.
"Мерцедес", модел 500SL с рег. №BG500389, рама №WDB1290661FO55480, на
стойност 6367,31лв. от владението на М.В.В. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои- престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2
вр. чл.194, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението.
Подсъдимият не се признава за
виновен и не дава обяснения.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост , счете за
установено следното:
Пîäñúäèìèÿт
М.З.К. е роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
През 2001г. свид. М. Б. В.
купил в РСърбия лек автомобил марка „Мерцедес", модел „500 SL" със сръбски регистрационен номер ВС 500389,
собствеността на който придобил на 12.11.2011г., но не го регистрирал в
Република България.
Подсъдимият и свид.В. били
приятели и последният често предоставял автомобила си на К. да го ползва и
управлява. На 17.09.2012г. В. и К. били в квартирата на свид. А.Т. ***, която
била интимна приятелка на подсъдимия. Автомобилът на В. бил паркиран в близост
до това жилище. Подсъдимият поискал от В. автомобила му, за да се придвижи по
лична работа до гр.София. Собственикът на автомобила отказал да го предостави на
подсъдимия, тъй като знаел, че К. е неправоспособен да управлява МПС, а също и
често увреждал автомобилите, които управлявал. Това довело до вербален конфликт
между двамата, след края на който В. се оттеглил в една от стаите на
апартамента, за да си почива. Подс.К. взел ключовете за лекия автомобил, които
се намирали в джоб на връхна дреха на свид.
М.В., закачена в коридора на апартамента. К. наредил на свид.Т. да го последва,
двамата се качили в процесното МПС, което подсъдимия повел към гр.София. Междувременно, около 15.00 часа на същия ден
свид.К. отишла в квартирата на Т., събудила от сън свид.В. и той установил, че
автомобилът и ключовете за него ги няма. В. и К. започнали да търсят по мобилен
телефон подсъдимия и спътницата му, но К. не искал да разговаря с тях и накарал
Т. също да не им отговаря. Подсъдимият управлявал автомобила с много висока
скорост и в тунел „Топли дол" по автомагистрала „Хемус" загубил управление
върху лекия автомобил, който се ударил
няколко пъти в стените на тунела и спрял. Повредите по процесното МПС били
значителни и то не можело да бъде приведено повече в движение. Подсъдимият К.
взел ключовете и документите на автомобила и с Т. напуснали мястото на
произшествието, като изоставили автомобила. Спрели случайно преминаващ
автомобил, пътуващ в посока гр.София, с който се придвижили до бензиностанция в
началото на гр.София. Там подсъдимият призовал на помощ свид.М.Л., който бил негов
приятел и такъв на В.. Подсъдимият преда ключовете и документите на автомобила
на Л. и го помолил да прибере по някакъв начин лекия автомобил „Мерцедес",
модел „500 SL" от мястото на
катастрофата. Свид. Л. откарал свид.Т. в дома си в гр.София, а подс. К. отишъл
в дома на жена, с която имал дете също в гр.София. Късно вечерта на същия ден,
около 22.30 часа, свид. Л. се свързал с В. по Скайп и му обяснил какво се е
случило с автомобила му и къде се намира, като поискал от собственика на
превозното средство да му изпрати пари, за да организира прибирането му от
магистралата. В. категорично отказал да изпрати пари и му заявил, че единствено
си иска автомобила. Л. намерил пътна помощ, предал на лицето, което я извършва
ключовете и документите на автомобила и го изпратил на мястото на
произшествието, но намиращи се там полицаи отказали предаването на автомобила.
Автомобилът бил откаран на служебен на паркинг на МВР. Впоследствие, когато Л.
узнал местонахождението на МПС-то, той изпратил свид.С. с репатриращ автомобил
на прибере в гр.София превозното средство на В.. С. отишъл с репатриращия
автомобил на въпросния паркинг, откъдето натоварили лекия автомобил с рег.№ ВG 500389
и се върнали обратно в гр.София, където го разтоварили и оставили в складова
база „Вак Пак" в кв. „Бенковски". За услугата свид. С. получил от свид.Л.
сумата от 300 лева. Няколко дни след това, св. Л. поискал от подс. К. да му възстанови
разходите по превоза на автомобила, подсъдимият му платил, след което процесният
автомобил бил преместен на неизвестно по делото място. Впоследствие К.
многократно уверявал В., че ще му заплати автомобила, но така и не сторил това,
поради което последния подал жалба в Районна прокуратура – Русе и така
започнало настоящото производство. Процесният автомобил не бил намерен, а
стойността му, според назначената и приета по делото експертиза възлязла на
6367.31лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите и от
останалите писмени доказателства и доказателствени средства по делото– справка за
съдимост, заключението на назначената и приета по делото експертиза, свидетелство
за регистрация. При изграждането на тази фактическа обстановка съдът не дава
вяра на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени към делото по предвидения за това ред в частта им, в която той отрича
липсата на съгласието на В. за ползването на автомобила на процесната дата. На
първо място тези обясненията се опровергават категорично от показанията на
свидетелите В., Т. и К., т.е. от всички, което имат някакви възприятия по
коментирания главен факт на доказване. Последните категорично и непротиворечиво
разкриват обстоятелствата по делото, както са изложени и в дадената по- горе
фактическа обстановка. Всички те пресъздават явното несъгласие на В. да бъде
използван автомобила му от подсъдимия на 17.09.2012г., като и логичните причини
за това- липсата на правоспособност на подсъдимия да управлява МПС към него
момент и опасенията от повреда на автомобила, което впоследствие са се оказали
напълно основателни. На второ място достоверността на обсъжданите обяснения е
дълбоко компрометирана от съдържащите се в тях безспорно и категорично доказани
от всички доказателства по делото неверни обстоятелства. Такива са управлението
на автомобила към момента на произшествието от свид.Т., наличието на
правоспособност на подсъдимия за управление на МПС, както и това, че не бил
платил на Л. за прибирането на автомобила в гр.София, което се отрича дори от
самия свидетел.
Тази фактическа обстановка и
анализа във връзка с установяването й на доказателствата и доказателствените
средства, налагат безспорния правен извод, че с описаното деяние подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
÷ë.346, ал.2, т.1, пр.1 и т.3 във вр. àë.1
îò ÍÊ, тъй като на 17.09.2012г. в гр. Русе,
чрез използване на техническо средство, противозаконно
отнел чуждо моторно превозно средство- л.а. "Мерцедес", модел 500SL с
рег. №BG500389, рама №WDB1290661FO55480, на стойност 6367,31лв. от владението на М.В.В. ***, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като деянието е извършено при
условията на чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 и е последвала повреда на превозното средство. От обективна страна безспорно е установена по делото
липсата на съгласие у пострадалия- владелеца на автомобила подсъдимият да ползва МПС-то на процесната дата, което прави
отнемането му противозаконно. Ползването на автомобила също е доказано напълно.
Процесният автомобил е бил чужд за подсъдимия, тъй като той не притежавал
никакви права върху него. От полването на автомобила е последвала повреда за
него, изразяваща се в увреждане на конструкцията и ходовата му част. За
отнемането на превозното средство е използван контактен ключ, представляваш
техническо средство
по смисъла на закона. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал, че лишава владелеца от фактическата власт
върху чужд за него автомобил, предвиждал е обществено опасните последици от
това си поведение и искал настъпването им. Намерението на подсъдимия било не да
свои процесното МПС, а да го ползва, след което да го върне на собственика му,
както се било случвало преди това множество пъти.
По делото не съществуват
абсолютно никакви доказателства процесното МПС да е било отнето от подсъдимия с
цел противозаконно да го присвои. Напротив, всички доказателства по делото са
категорични и напълно непротиворечиви в това, че предвид близките отношения
между В. и К., подсъдимият многократно е използвал автомобила със съгласието на
собственика му. На процесната дата отново е искал да го ползва, доказателства
за което се съдържат и в показанията на пострадалия. Единствено повредата на
МПС-то и последвалите от това събития са предотвратили връщането на автомобила
на собственика му, а не предварителното намерение за това у подсъдимия. Поради
изложеното подсъдимият следва да бъде признат за невинен в това на 17.09.2012г.
в гр. Русе, чрез използване на техническо средство, да е отнел чужда движима вещ-
моторно превозно средство- л.а. "Мерцедес", модел 500SL с рег. №BG500389, рама №WDB1290661FO55480, на стойност
6367,31лв. от владението на М.В.В. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, поради което и на основание 304
от НПК следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 вр.
чл.194, ал. 1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства проявеното усърдие за връщането на автомобила, чрез
заплащане на превозно средство за това, както и семейното му положение-
наличието на малко дете. Отегчаващи вината
обстоятелства се явяват другите осъждания на лицето. Предвид тези обстоятелства
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание две години лишаване от свобода.
Деянията по настоящата
присъда, присъда №94/28.05.2014г.,
постановена по НОХД№179/2014г. на РС- Тутракан и присъда №54/24.11.2014г.,
постановена по НОХД№1091/2014г. на ОС- Варна са извършени преди да е влязла в
сила която и да е от тези присъди, поради което и на основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК следва да се наложи най-тежкото от наказанията лишаване от
свобода на подсъдимия К.,
определени с тези присъди, а
именно две години лишаване от свобода. Предвид съдебното минало на лицето,
разкриващо по- висока обществена опасност от обикновените случаи, на основание
чл.24 от НК определеното общо наказание следва да се увеличи с шест месеца
лишаване от свобода. Съдът намира, че за поправянето на дееца не е необходимо
той да изтърпи наказанието ефективно, поради което изпълнението на наказанието
от две години и шест месеца лишаване от свобода следва на основание чл.66 от НК
да се отложи за изпитателен срок от четири години, с което целите на
наказанието напълно ще се постигнат. Към
така определеното общо наказание лишаване от свобода на основание чл.23, ал.3
от НК следва да се присъедини изцяло към наказанието глоба в размер на 5000лв.,
постановено по присъда
№54/24.11.2014г., постановена по НОХД№1091/2014г. на ОС- Варна.
Подсъдимият следва да заплати в полза на ОД на
МВР- Русе сумата
90лв. за разноски на досъдебното производство и в полза на РРС сумата 30лв. за
разноски на съдебното следствие.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия:
