Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 9580 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 08.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 39382/2018г. на СРС, ГО, 56 състав, е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„Т.С.“ ЕАД срещу “С.А.” ЕАД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане срещу ответното дружество в размер на 13
632, 88 лева, представляващо начислено за периода от 01.12.2014г. до
16.09.2015г. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
272 268, 50 лева за топлинна енергия за периода от м.10.2014г. до м.07.2015г. за абонатен
номер 002641, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 87570/2017г. по описа на СРС, ГО, 56
състав. Със същото решение е отхвърлен иска за периода от 17.09.2015г. до
11.12.2017г.
Срещу решението,
в частта, в която е уважен иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
“С.А.” ЕАД. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа релевираното в първоинстанционното произвоство
възражение за погасяване на претендираното вземане по давност при фактически
твърдения за приложение на нормата на чл. 119 от ЗД, тъй като с погасяване по
давност на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания. Счита, че плащането на стойността на доставената топлоенергия
представлява периодично плащане и съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД се
погасява с изтичане на тригодишна давност. В жалбата се сочи още, че всички
задължения на ответното дружество за главница, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за процесния период, са заплатени в полза на топлопреносното
предприятие през м.09.2015г. В този смисъл оспорва изводите на съда, съобразно
който е допустимо да се начисляват лихви върху главници, които са платени.
Поддържа, че с оглед характера на вземането, същото се погасява с изтичане на
тригодишна давност. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е подадено на 15.12.2017г., жалбоподателят навежда съображения, че са погасени
по давност всички ликвидни и изискуеми преди 15.12.2014г. вземания, т.е. тези,
за които срокът за заплащане на фактурите е изтекъл преди тази дата. По тези
съображения прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – “Т.С.”
ЕАД, оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за правилност на
обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и приложимия материален закон.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба
доводи намра следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за периода от
м.10.2014г. до м.07.2015г., като дължимата цена за доставената услуга в размер
на 272 268, 50 лева била заплатена изцяло на ищцовото дружество на
16.09.2015г. Доколкото обаче главницата е платена след като длъжникът е
изпаднал в забава, последният дължи заплащане на акцесорното вземане за
мораторна лихва от датата на падежа, определен в съответствие с чл. 40 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Т.С.” ЕАД
***, до датата на плащане – 16.09.2015г. СРС е кредитирал заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза и е приел, че предявеният иск е доказан в пълния
си размер и следва да се уважи. По отношение на исковия период е направен
извод, че обезщетението за забава е дължимо до плащането на главницата, поради
което е отхвърлил иска за периода от 17.09.2015г. до 11.12.2017г.
В жалбата, с която е сезиран съдът, не се правят
обосновани оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното
производство, поради което в правоприлагащата си дейност въззивният съд следва
да изходи от установеното от СРС, като приложи закона, уреждащ спорното право.
С оглед изложеното на настоящия етап от производството
е установено въз основа на приетите и неоспорени от страните писмени
доказателства, че между страните по делото са били налице облигационни
отношения по продажба на топлинна енергия за стопански нужди за имот, находящ
се в гр. *****, аб. № 002641, с включените в него права и задължения на
страните. Съгласно представения договор № 9001/2641 от 04.04.2011г. при общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, ищецът, в
качеството на продавач, е поел задължение да продава на купувача “С.А.” ЕАД топлинна енергия с топлоносител гореща вода за
топлоснабдявания имот, а купувачът е поел задължение да я заплаща по
еднокомпонентна цена. Страните не спорят, че за периода от м.10.2014г. до
м.07.2015г. стойността на доставената топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот е в общ размер на 272 268, 50 лева, която е била заплатена от ответника на
16.09.2015г.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 01.12.2014г. до 12.12.2017г., т.е твърди, че ответниците са
в забава от 01.12.2014г. Съгласно действалите към този момент Общи условия на
ищеца, доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностява на от ищеца
/продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими от
купувачите в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставка, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура, т.е. задължението за
заплащане на стойността на топлинната енергия е възникнало като срочно.
Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до
длъжника. Според нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /не е
нужно отправянето на покана/. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в
забава на 21-во число на месеца, следващ отчетния период, за който се дължи
месечната стойност на доставената топлинна енергия.
Неоснователно е позоваването от ответното дружество на
нормата на чл. 119 от ЗЗД. Според посочената разпоредба с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла. В случая вземането за главница за
периода от м.10.2014г. до м.07.2015г. е погасено чрез плащане, а не по давност,
поради което правилото на чл. 119 от ЗЗД е неприложимо.
Вземането за лихви възниква от момента
на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното
вземане /чл. 119 ЗЗД/. Давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/. В случая срокът на плащане на
главницата е уговорен от страните, поради което длъжникът изпада в забава с
изтичането му /чл. 84, ал. 1 от ЗЗД/. Или от 21.11.2014г. ответникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва, поради това, че не изпълнява парично
задължение с настъпил падеж /чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/. Това е моментът от който
започва да тече давността за погасяване на вземането за лихви. Лихви се дължат
за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. С оглед на това, след
като искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на
вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били
дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. В случая искът е
предявен на 15.12.2017г. /аргумент от чл. 422, ал. 1 от ГПК/. Считано от тази
дата три години назад ще е погасено вземането за лихви за времето от 01.12.2014г.
до 14.12.2014г., включително За времето от 15.12.2014г. до 16.09.2015г. /датата
на погасяване на главницата/ ответникът дължи лихви за забава. По отношение
размера на вземането съдът съобрази заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което следва да се кредитира като пълно и обосновано. Вещото лице е
посочило размера на законната лихва за забава за периода от 01.12.2014г. до
16.09.2015г., а именно – сумата от общо 13 560, 53 лева. От същата следва да
бъде приспадната сумата, която е погасена по давност за периода от 01.12.2014г.
до 14.12.2014г., включително, която съдът определя с помощта на компютърна
програма в размер на 25, 95 лева. При определяне на дължимата законна мораторна
лихва за този период съдът съобрази, че тя се дължи само по отношение на
главницата, за заплащането на която ответникът е бил в забава към 14.12.2014г.,
т.е. законната лихва е определена за забавеното плащане на главницата за
м.10.2014г., която е в размер на 6 652, 70 лева съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. Или непогасената част от лихвата за забава,
дължима за периода от 15.12.2014г. до 16.09.2015г., възлиза на сумата от 13 534,
58 лева, до който размер и период претенцията е основателна. Вземането за
законна мораторна лихва е недължимо като погасено по давност за периода от
01.12.2014г. до 14.12.2014г. включително и за сумата от 25, 95 лева, за която
част иска следва да се отхвърли. За разликата над сумата от 13 534, 58 лева
до пълния претендиран размер от 13 632, 88 лева иска е неоснователен.
По изложените съображения
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която е уважен
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 13 534,
58 лева до пълния присъден размер от 13 632, 88 лева /т.е. за сумата от общо
98, 30 лева, от които – 25, 95 лева като погасена по давност, а за 72, 35 лева
като неоснователна/ и за периода от 01.12.2014г. до 14.12.2014г., включително.
С оглед изхода на спора решението на СРС
подлежи на отмяна и в частта, в която в полза на ищеца са присъдени разноски за
заповедното производство за сумата над 320, 33 лева и разноските в исковото
производство – за сумата над 568, 53 лева, съразмерно на уважената част от
исковете.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в
полза на въззивника следва да се присъдят сторените във въззивното производство
разноски съразмерно на уважената част от жалбата, респективно на отхвърлената
част от иска, които възлизат на сумата от общо 2, 69 лева, от които 1, 97 лева
за държавна такса и 0, 72 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съразмерно
на минимално дължимото възнаграждение.
Въззиваемата страна претендира разноски, които следва
да се присъдят с оглед изхода от спора и съразмерно на отхвърлената част от
въззивната жалба. Сторените от дружеството разноски са такива за юрисконсултско
възнаграждение, които определени по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100 лева.
В полза на ответното дружество следва да се присъдят
съдебни разноски в първоинстанционното производство съразмерно на отхвърлената
част от иска, които възлизат на сумата от 0, 72 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, съразмерно на минимално дължимото възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 108703 от 08.05.2019г.,
постановено по гр.д. № 39382/2018г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, В ЧАСТТА, в която е уважен предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу „С.А.” ЕАД иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 13 534, 58 лева до присъдения размер от 13 632,
88 лева и за периода от 01.12.2014г. до 14.12.2014г., включително, както и В ЧАСТТА, в която ответникът е осъден
да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски в исковото производство за сумата над 568, 53 лева и разноски по
заповедното производство за сумата над 320, 33 лева лева и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *****, седалище и адрес
на управление *** Б срещу „С.А.” ЕАД, с
ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 98, 30 лева
/представляваща разлика между присъдената с решението на СРС сума в размер на
13 632, 88 лева и дължимата такава в размер на 13 534, 58 лева/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за
периода от 01.12.2014г. до 14.12.2014г., включително, дължима върху главница за
доставена топлинна енергия за м.10.2014г. за абонатен номер 002641, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 87570/2017г. по описа на СРС, ГО, 56 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108703 от
08.05.2019г., постановено по гр.д. № 39382/2018г. по описа на СРС, ГО, 56 състав,
в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** Б, да заплати на „С.А.” ЕАД, с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК направените разноски във въззивното производство в размер на 2, 69 /два лева и 69 ст./ лева и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК да заплати сумата от 0, 72
/седемдесет и две стотинки/ лева – разноски за производството
пред СРС.
ОСЪЖДА „С.А.” ЕАД, с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** Б на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.