№ 11977
гр. АДРЕС, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110173753 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от ФИРМА АД против А. Н. С. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено съществуването на парични вземания в размер на сумите, както следва: 1
958,12 лева, представляваща цена на доставени водоснабдителни и канализационни услуги
през периода от 05.12.2018 г. до 09.02.2021 г. до водоснабден имот с адрес: гр. АДРЕС, ж.к.
„АДРЕС“, ул. „АДРЕС, ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 15.07.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 5 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2019 г. до 18.03.2021 г., за
които суми по ч. гр. дело ***/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.08.2021 г.
Ищцовото дружество твърди, че през процесния период от 05.12.2018 г. до 09.02.2021
г. между него и ответника съществувало облигационно отношение, по силата на което
предоставяло водоснабдителни и канализационни услуги в недвижим имот, находящ се на
адрес: гр. АДРЕС, кв. „АДРЕС“, ул. АДРЕС, зад ***. Посочва, че при извършена проверка
на адреса на 20.07.2018 г. от служители на ФИРМА АД бил издаден контролен лист №
****, с който било дадено предписание на ответника в едномесечен срок да предприеме
действия по откриване на индивидуална партида и поставяне и пломбиране на
индивидуален водомер за студена вода в имота. На 05.12.2018 г. – след изтичане на
предоставения срок, в имота на А. С. и в негово присъствие бил пломбиран индивидуален
1
водомер с фабричен № **** (пломба № ****) за студена вода, като във връзка с поставянето
му бил издаден талон за пломбиране на водомери № ***1/05.12.2018 г., подписан от
ответната страна. Ищецът заявява, че в депозирана писмена жалба с вх. № **** 13.06.2019 г.
С. посочил, че е собственик на имота и титуляр на партидата, открита при ищцовото
дружество за предоставяните в него В и К услуги. Твърди се, че в рамките на исковия
период – за времето от 05.12.2018 г. до 09.02.2021 г, ФИРМА АД е предоставило на
ответника В и К услуги на стойност от 1 958,12 лева, която сума не е заплатена. С изтичане
на 30 – дневния срок за плащане съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите Общи условия на
дружеството, С., като потребител, е изпаднал в забава и за него е възникнало задължение за
заплащане на мораторна лихва за периода от 30.06.2019 г. до 18.03.2021 г. в размер на
сумата от 5,00 лева. Излага се, че за процесните вземания в полза на ищцовото дружество е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу която ответникът е възразил, с което
се обосновава правния интерес от предявяване на исковите претенции. По тези съображения
ФИРМА АД отправя искане за уважаването им и за присъждане на сторените по делото
разноски. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът А. Н. С., чрез
пълномощника си адв. Ц., оспорва предявените искове с довод, че не е материално правно
легитимиран да отговаря по тях. Отрича съществуването на правоотношение между него и
ищеца по договор за предоставяне на В и К услуги в процесния имот, както и, че е
собственик на този имот, съответно потребител на предоставяните услуги. Посочва, че
съгласно Общите условия на ищцовото дружество отчитането на индивидуалните водомери
следва да бъде извършено в присъствието на потребителя или негов представител, а при
отказ да се предостави достъп до имота следва да бъде изготвен протокол, подписан от
длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел. Изразява становище, че ищецът
не е представил доказателства за реалното доставено, ползвано и отчетено през процесния
период количество питейна и отпадъчна вода съобразно спецификата на общия водомер,
както и доказателства за показанията на общия и индивидуалните водомери. С тези доводи
отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на разноските по
делото за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищццовото
дружество парични вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело ****/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I-во
Гражданско отделение, 51-ви състав. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника
срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване на притезанията и е депозирано в срока
2
по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във
връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните
установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на
правен интерес от търсената защита.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД
чл. 198о ЗВ:
Възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, на следните факти: съществуването между него
и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответникът е бил собственик
или носител на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което
отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и, че е изпълнил
задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на
доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението.
Въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. изслушаната и кредитирана
от съда комплексна съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза се установява, че
процесният имот е водоснабден, чрез изградено сградно водопроводно отклонение от
селищната водопроводна мрежа, захранвано от водопровод по ул. „АДРЕС и е с монтиран
общ водомер, като в имота има обособена водомерна шахта с монтиран разпределителен
водомер.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по
основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през
разглеждания период, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и
основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на Закона са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е
предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
3
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца ФИРМА АД, одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2/13.07.2016 г. /приложени към заявлението по ч. гр. дело ***/2021 г./, за
които не се спори, че са влезли в законна сила. В ал. 3 от последната е прието, че потребител
може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, но при подадена от
наемателя нарочна писмена декларация за това.
Представените от страна на ищеца и приети по делото писмени доказателства –
контролен лист № ****/20.07.2018 г., талон за пломбиране на водомери/спирателен кран №
***/05.12.2018 г., искане с вх. № О/ж-1328/09.07.2019 г., контролен лист ***/29.05.2019 г. и
жалба с вх. № ***13.06.2019 г. в своята съвкупност не са достатъчни, за да обосноват
еднозначен и категоричен извод относно притежавани от ответника А. С. права върху
процесния водоснабден имот през разглеждания период. По правната си характеристика
двата контролни листа представляват частни документи, изготвени и подписани от
териториални представители на ищцовото дружество ФИРМА АД, както и от съответните
присъстващи лица, различни от ответника по делото и удостоверяват факти относно
извършени проверки на общ водомер с адрес: гр. АДРЕС, ул. „АДРЕС. Действително, в
контролния лист от 20.07.2018 г. е отразено, че в **** от адреса, разположена зад блок № 11
липсва водомер, както и, че този имот е собственост на ответника А. С., при четири на брой
обитатели, но тази констатация не е потвърдена от ответника, за да се цени като
извънсъдебно признание от негова страна за удостоверените обстоятелства, а представлява
изявление на съответните служители при ищеца. В талона за пломбиране на водомери от
05.12.2018 г. действително като клиент по отношение на имот с адрес: ул. „АДРЕС, **** е
посочено лицето А. С., както и, че документът, удостоверяващ поставянето и пломбирането
на индивидуален водомер на адреса, е подписан в графа „получател“ от лице с фамилно име
С., но не става ясно дали това е именно ответникът по делото. По отношение на
представените и приети като доказателства искане от 09.07.2019 г. за извършване на отчет
извън графика на общ водомер на адрес: ул. „АДРЕС, отправено от петте абоната на
захранващия общ водомер, в т. ч. от ответника и жалба от 12.06.2019 г. от А. С. с искане за
коригиране на начисления разход за вода и двата документа, адресирани до ФИРМА АД,
съдът намира, че макар да установяват връзка между процесния водоснабден недвижим
имот именно с ответната страна в процеса, то същите не изясняват и не установяват факта
на притежавани от него права върху жилището – ****, находяща се в гр. АДРЕС, ул.
„АДРЕС. Предвид изложеното и с оглед направеното от ответника изрично оспорване на
посоченото обстоятелство, съдът намира, че по делото е останало неустановено от ищеца,
4
при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период ответникът е бил
собственик или титуляр на вещно право на ползване по отношение на имота, а оттук, че има
качеството на потребител на водоснабдителните и канализационни услуги. Представените
писмени доказателства в своята съвкупност и взаимовръзка не могат да обосноват несъмнен
извод за това. Като процесуална последица от недоказване на този факт от страна на
ФИРМА АД, въпреки разпределената доказателствена тежест, следва да се приеме за
неустановено, че между страните е съществувало твърдяното правоотношение, поради което
ответникът не се явява пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените
искове и същите следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се посочи, че в настоящия случай
е останало недоказано и твърдяното от ищеца реално потребление на водоснабдителни и
канализационни услуги по партидата за процесния период през исковия период. В тази
връзка съдът съобрази констатациите и изводите на вещите лица по приетата по делото
комплексна съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза, че в имот с адрес: гр.
АДРЕС, кв. „АДРЕС“, ул. „АДРЕС, ****, зад *** потребените водни количества и
формираните въз основа на тях дължими суми не са на база на реални показания на
монтирания индивидуален разпределителен водомер. Изяснено е, че през релевантния
период от време за този водомер не са придвижвани реални данни и не са правени реални
отчети, което не съответства на установеното в Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи“ и на „Общите условия“ на ищцовото дружество за извършването на реален отчет
на всеки три месеца. Констатирано е, че при огледа на място на процесния имот, извършен
от вещите лица на 02.05.2022 г., отчетът по водомера в процесния имот е с показания 1 204
куб. м., а последният придвижен отчет по справката, предоставена от ФИРМА АД,
съдържаща диференцирани данни за потреблението, начислените задължения и
фактурирани ВиК услуги от 17.03.2021 г., е 1 205 куб. м. Това е обусловило извода на
експертите, че не са правени реални отчети. Отразена е също, че от ищеца не са представени
доказателства за определения размер на вода „общо потребление“, което в първа фактура е
възлизало на 150 % от определената консумация. При изслушването си пред съда вещото
лице по съдебно-техническата част от комплексната експертиза изяснява, че през исковия
период са налице само три отчета от проверителя, а всички останали са придвижени
(поначало отчети между два реални такива), не са правени реални отчети, а през исковия
период са фактурирани по-високи количества от реалното потребление, доколкото отчетът
по водомера към месец май 2022 г. показва по-малко количество потребена вода в
сравнение с отчета по последната фактура от исковия период, година и половина по-рано. С
оглед така достигнатите изводи в експертното заключение, което преценено по реда на чл.
202 ГПК, съдът намира за обосновано, изготвено от специалисти в съответната област, въз
основа на материалите по делото, допълнителна проверка при ищеца и след проведен оглед
на място на процесния обект, отговарящо на всички поставени задачи, останало неоспорено
от страните, съдът приема, че в настоящия случай от страна на ФИРМА АД не е установено
пълно и главно, че до процесния имот – ****, находяща се на ул. „АДРЕС е доставено и
5
съответно реално потребено от абоната конкретно по своето количество питейна вода, респ.
отведени и пречистени отпадни води. Липсата на редовен отчет и на реален такъв е довело
до начисляване на количества, надвишаващи количествата потребена вода, отчетена повече
от година след процесния период.
Изложеното обосновава извода за недоказано реално потребление от абоната на
процесните водоснабдителни и канализационни услуги, което от своя страна е
самостоятелно основание за отхвърляне на настоящите искови претенции.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то акцесорните
претенции за лихви също се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
има само ответникът, поначало както за тези, сторени в настоящото исково производство,
така и за тези, направени в хода на производството по ч. гр. дело ***/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в
полза на пълномощника на ответника – адвокат В. Ц. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ответника по делото (с оглед
отразеното в представения и приет по настоящото дело договор за правна защита и
съдействие от 02.03.2022 г. (л. 20 от делото) заплащане на възнаграждението по договора на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – когато представляваната страна е материално затруднено
лице) в размер на сумата от 368 лв. за исковото производство, определен по реда на чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не следва да бъдат присъждани разноски в полза на адв. Ц. за заповедното
производство, доколкото писменото възражение е депозирано лично от длъжника А. С., без
данни и представени доказателства за представителство в това производство от адв. Ц.. При
този изход на спора сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС, ж. к. АДРЕС ул. АДРЕС АДРЕС“ **** срещу А. Н. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. АДРЕС, ул. „***, кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от
Закона за водите и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
А. Н. С. дължи на ФИРМА АД сумата от 1 958,12 лева, представляваща цена на доставени
водоснабдителни и канализационни услуги през периода от 05.12.2018 г. до 09.02.2021 г. до
водоснабден имот с адрес: гр. АДРЕС, ж.к. „АДРЕС“, ул. „АДРЕС, ****, ведно със
6
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
15.07.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 5,00 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 30.06.2019 г. до 18.03.2021 г., за които суми по ч. гр. дело ***/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 17.08.2021 г.
ОСЪЖДА ФИРМА АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС,
ж. к. АДРЕС ул. АДРЕС АДРЕС“ **** да заплати на адвокат В. З. Ц. от САК с адрес на
упражняване на дейността: гр. АДРЕС, ул. АДРЕС офис *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА сумата от 368 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска защита на ответника в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7