МОТИВИ към НОХД 681/2020г. по описа на ПлРС.
Делото
е образувано по внесен в РС-Плевен обвинителен акт от *** Плевен, която е
повдигнала обвинение по отношение на подсъдимите:
М.К.Н. - роден на *** ***. ЕГН: **********, Българин, Български гражданин. Без
образование, не работи, Адрес за призоваване в страната: с.***, област Плевен,
ул.***, осъждан, за
това, че на *** година в гр. ***, пред надлежен орган на властта — *** Д.П. ***,
като свидетел по досъдебно производство № ***/2015г.
по описа на *** град Плевен устно съзнателно потвърдил неистина, а именно че
той е извършител на причиняване на тежка телесна повреда на А.Г.Ц., ЕГН : **********
***, а не действителният извършител *** К.Н.,*** – престъпление по 290, ал.1 от
НК.
Д.Р.Ч. – родена на *** ***. ЕГН: **********, българка, български гражданин, с начално образование,
не работи, адрес за призоваване в страната: с.***, област Плевен, ул.***, неосъждана
за това, че на *** година в гр. *** , пред надлежен орган на властта — *** Д.П.
***, като свидетел по досъдебно производство № ***/2015г.
по описа на *** град Плевен устно съзнателно потвърдила неистина, а именно, че
извършител на причиняване на тежка телесна повреда на А.Г.Ц., ЕГН: ********** ***,
е М.К.Н. с ЕГН: ********** ***, а не действителният извършител *** К.Н.,*** –
престъпление по 290, ал.1 от НК.
Н.И.Т. – родена на *** ***. ЕГН: ********** .
Българка. Български гражданин. Основно образование, не работи, адрес за
призоваване в страната: с.***, област Плевен, ул. „***, неосъждана за това, че
на *** година в гр. ***, пред надлежен орган на властта – *** Д.П. ***, като
свидетел по досъдебно производство № ***/2015г. по
описа на *** град Плевен устно съзнателно потвърдила неистина, а именно, че
извършител на причиняване на тежка телесна повреда на А.Г.Ц., ЕГН: ********** ***
е М.К.Н. с ЕГН: ********** *** , а не действителният извършител *** К.Н.,*** –
престъпление по 290, ал.1 от НК.
Делото се провежда по реда на чл.269, ал.3, т.4,
буква „а“ от НПК.
В
съдебно заседание подсъдимите се представляват от адвокат В.П..
Представителят на *** гр.Плевен поддържа изцяло
повдигнатото обвинение срещу подсъдимите.
Съдът, като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази становището на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
В ранните часове на *** подсъдимият М.Н.
отишъл в дискотеката в центъра на село ***, област Плевен, стопанисвана от Р. С.
Р.. Н. бил в компанията на г**па свои познати, сред които и подсъдимите Н.И.Т.
и Д.Р.Ч.. По същото време в дискотеката се намирала и д**га компания - лицата А.Г.Ц.,
М.П.П., ***, *** и Р.П.М.. Хората от двете компании
се черпели, като консумирали алкохол. По време на престоя си в заведението, подсъдимият
М.Н. и А.Ц., които се познавали, си разменили няколко реплики, възникнал
вербален конфликт, в който се намесил и Р.М.. Около 03.30 часа на *** година,
управителят на дискотеката Р. решил да затваря и уведомил останалите в
заведението клиенти, че трябва да си ходят. На излизане от дискотеката
възникнали нови пререкания между компаниите на А.Ц. и на подсъдимия М.Н.. Вербалният
конфликт прераснал във физически такъв. Скоро при тях спрели и няколко коли, с
много хора вътре, близки и роднини на подсъдимият М.Н.. Сбиването продължило с
още повече участници, на различни г**пи от тях и на различни неосветени
места в селото. Удари нанесли много от
участниците, а такива получили няколко от участниците, вкл. една жените от
компанията на подсъдимия М.Н. ударила шамар на св. Р.М.. Имало удари не само с
ръце, но и с предмети – напр. дървени колове. Вследствие на нанесените удари,
на А.Ц. били причинени трайно зат**дняване на речта и постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота. Ц. паднал на земята и останал да лежи там, облян в кръв. Конфликтът
бил прекратен и пострадалият А.Ц. бил откаран с лек автомобил в *** помощ в
град ***. Там обаче се оказало, че случаят е много тежък и Ц. бил закаран в ***
помощ в град Плевен, област Плевен. По спешност му била направена хи**ргическа интервенция в ***.
Впоследствие на *** година била извършена и втора операция на главата на А.Ц.. На
***г. при условията на неотложност с извършване на първо действие по
разследване – оглед на местопроизшествие било образувано досъдебно производство
№ ***/2015г. по описа на *** Плевен срещу неизвестен
извършител, затова че на ***г. в с.***, област Плевен, причинил на А.Г.Ц., ЕГН:
********** средна телесна повреда, изразяваща се в наранявания, които проникват
в черепната кухина — престъпление по чл.129, ал. II вр. ал. I от НК.
Разследването по така образуваното досъдебно производство се осъществявало от
св.Д.М.П. - *** при **-***. В хода на разследването били призовани да се явят в
**-*** за разпит в качеството на свидетели обвиняемите М.Н., Д.Ч. и Н.И.. На ***г. подсъдимата
Н.Т. *** пред *** Д.П., за провеждане на разпит в качеството й на свидетел по
досъдебно производство № ***/2015 по описа на *** град Плевен. Преди провеждане
на разпита, св.П. разяснила на подсъдимата Т. правата, които има в качеството
на свидетел, след което изрично предупредила подсъдимата Т., че носи
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Подсъдимата Т. заявила следното
пред *** Д.П.: „По едно време М. както държеше кола удари по главата А.. Аз
това го видях много добре и от удара А. направо падна в краката на М..“
По същото досъдебно производство и пред същия
*** на ***г. се явил в **-град ***, ул. „*** за разпит като свидетел и
подсъдимият М.Н.. *** Д.П. разяснила на обвиняемия Н. правата, които има в качеството
на свидетел, след което изрично го предупредила, че носи наказателна
отговорност за лъжесвидетелстване. По време на разпита присъствал и упълномощен
защитник на Н. — адвокат В.П. ***. Н. заявил следното пред *** Д.П.: „След това
с този същия предмет, пак в моя защита ударих и А.. Не гледах къде удрям,
защото бях сам срещу четиримата и се пазех. Не знам къде съм го ударил. Възможно
е да съм го ударил и два пъти. След удара видях, че А. падна на земята и от
главата му течеше кръв.“
На същата дата — ***г. пред същия ***
се явила в **-град ***, ул.*** за разпит като свидетел и подсъдимата Д.Ч.. *** Д.П.
разяснила на подсъдимата Ч. правата, които има в качеството на свидетел, след
което изрично я предупредила, че носи наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване. Подсъдимата Ч., заявила следното пред *** Д.П.. „По едно
време М., както държеше кола, удари по главата А.. Аз това го видях много добре
и от удара А. направо падна в краката на М.. Не мога да кажа как точно М. удари
по главата А., но беше със замах.“
Показанията, които подсъдимите депозирали в
качеството си на свидетели по ДП № ***/2015г. по
описа на *** Плевен пред *** Д.П. *** били в противоречие с д**ги, събрани в
хода на разследването доказателства. Бил изготвен обвинителен акт срещу *** К. ***
за престъпления по чл.131 ал. I т.12, вр. чл.128 ал. II вр. ал. I от НК с
пострадал А.Г.Ц. *** и по чл. 131 ,ал. I т.12, вр. чл.130 ал. I от НК с
пострадал М.П.П. ***. По така внесения обвинителен
акт било образувано НОХД № ***/2016г.
по описа на Плевенски районен съд, ***нак.състав. На
проведено съдебно заседание на ***. *** К. *** признал вината си по
повдигнатите му обвинения и съдът одобрил постигнато споразумение за решаване
на делото между страните, след което прекратил наказателното производство по НОХД ***/2016г. по описа на
Плевенски районен съд.
В
съдебно заседание са разпитани свидетелите Д.П., А.Ц. и Р.М.. Техните показания
се възприемат от съда, доколкото не противоречат на посочената и доказана
фактическа обстановка по делото. Съдът не приема показанията на св. П. в частта
за осветеността на местата на сбивания, тъй като, от една страна, тя не е
очевидец на събитията, от д**га, показанията в тази си част противоречи на
показанията на всички останали очевидци.
При така установената фактическа обстановка и
с оглед събраните доказателства не може да се приеме, че обвинението е доказано
по безспорен и категоричен начин. Действително обвиняемите М.Н., Д.Ч. и Н.Т. са
били конституирани като свидетели по досъдебно производство № ***/2015г. по описа на ***. Пред *** Д.П., провеждаща
разследването по посоченото досъдебно производство, всеки един от подсъдимите депозира
показания, в които се посочва за извършител едно и също лице, различно от това,
което в крайна сметка е се е признало за виновно за извършеното престъпление,
за което се е водело разследването.
Според съда, на първо място следва да
се отбележи фактът, че по НОХД ***/2016г. по описа на Плевенски районен съд не е провеждано
съдебно следствие по общият ред. Напротив, производството е приключило със
споразумение, не са разпитвани никакви участници в процеса, подсъдимият се е
признал за виновен и е получил наказание. При тази хипотеза, не може да се
изключи вероятността *** К. *** да е поел върху себе си вината на брат си - М.Н..
Тази вероятност, сама по себе си, изключва напълно възможността да се приеме за
безспорно и безсъмнено доказано престъплението, в което да обвинени тримата
подсъдими по настоящето производство. И само този довод е напълно достатъчен да
бъдат оправдани подсъдимите. Особено важни в случая са показанията на
пострадалия А.Ц., който в съдебно заседания категорично твърди, че не е видял
кой всъщност го е ударил, тъй като е бил с гръб към нападателя и е било тъмно.
Показанията на св. Р.М. са противоречиви в съдебно заседание по този въпрос.
На второ място следва да се има предвид и д**г
факт – а именно, че, за да бъде признато за виновно едно лице за извършване на
престъпление по чл.290, ал.1 от НК, то следва, освен посоченото по-горе, да
извърши деянието умишлено. От показанията на свидетелите, както в досъдебното
производство (по което са дадени и показанията, които са обект на настоящото
дело), а и от показанията на свидетелите в настоящото производство, е
недвусмислено изяснено, че действията се развиват в тъмната част на
денонощието, на място, в което няма осветление. Най-близките източници на
светлина са били улични лампи на голямо разстояние (около 50-100 метра) от местопрестъпението. Не се установява по безспорен начин
колко леки автомобила са пристигнали, колко човека са участвали в сбиването,
колко време и на кои места какво точно се е случило. Безспорно се доказа, че
светлината е била крайно достатъчна, за да се приеме, че мястото на извършване
на деянието може да бъде възприемано правилно и адекватно. Също така, следва да
се отбележи, че светлината, която се излъчва от фаровете на автомобилите
/доколкото е и имало такава/, често дава заслепяващ ефект, поради специфичният
ъгъл, по който идва към наблюдателя. Безспорно се доказа и фактът, че почти всички /ако не и всички/ от участвалите
в инцидента, са консумирали алкохол. След възникването на конфликта в питейното
заведение, той ескалира и се стига до нанасянето на травмите на А. и М.. Безспорно
е, че създадената ситуация е била критичен момент, в който е настанало
объркване, разменяни са реплики и удари между множество лица. Безспорно се доказа и
фактът, че в спречкването са участвали десетки
лица – може би около 20. Безспорно е по делото и че ситуацията включва не само
единични удари, които са довели до настъпване на телесните повреди за А. и М..
От медицинските експертизи по ДП ***/2015г., е видно,
че нараняванията на лицата не са единични – отбелязани са няколко наранявания –
включително по ръцете и краката (л.46-л.65 от ДП №***). Напълно възможно е да са нанасяни множество
удари или замахвания, които погрешно да са възприети, от свидетелите и
подсъдимите, като такива, които са причинили травмите. Също така различни
показания се депозират относно това с какъв предмет са нанесени ударите – едни
свидетели сочат метална арматура, д**ги дървен кол или клон. На
местопроизшествието е намерен дървен клон, който е подложен на изследване. Медицинските
експертизи и по-специално тази на М.П. (л.47-48 от ДП), дава заключение, че
контактният отпечатък може да е съвместим с „арматурно желязо”. Тези
обстоятелства не са били относими към предмета на
доказване в предходното наказателно производство, но показват, че възприятията
на всички участници се различават по един или д**г начин, което може да се
очаква в такава драматична ситуация. Всички тези обстоятелства (тъмнината,
стресът и суматохата, консумацията на алкохол, множеството замахвания и удари,
разменени в схватката и т.н.) сочат, че е в тази ситуация е възможно
обективните възприятия за случващото да са изкривени и подсъдимите по
настоящото дело да са пресъздали случая по начин, по който те вярват че
наистина се е развил. Особено важни в случая са показанията на свидетеля П. - тя
също допуска, че начинът, по който са представени обстоятелствата в разпитите пред
нея (в качеството ѝ на орган на досъдебното производство) - са именно обективните
възприятия за случая на настоящите подсъдими (лист 31 от настоящото дело).
На второ място следва да се отбележи и факта,
че с престъплението по чл.290, ал.1 от НК се засягат обществените отношения,
свързани с нормалното осъществяване на правораздавателната дейност на
съдилищата и д**ги надлежни органи. Наличието на противоречиви показания на
свидетели по определено дело само по себе си не обуславя състава на
престъпление лъжесвидетелстване. Независимо от това, че делото е приключило с
признаване на вината от страна на дееца и споразумение, свидетелските показания
дадени от подсъдимите не са довели до пречка за изясняване на случая. В д**гата си част показанията им съответстват на случилото се. Настоящият
състав счита, че е напълно възможно и подсъдимите да не са възприели правилно
описаните удари, които са довели до телесните увреждания, и това означава, че
те не са лъжесвидетелствали. В ДП са дали показания и д**ги свидетели, които
също не твърдят, че *** е ударил двамата пострадали, напр.Борис Борисов и Иван ***.
На трето място следва да се и отбележи
обстоятелството, че подсъдимите сочат в показанията си за извършител М.Н.,
който е брат на действителния извършител *** ***. Липсва житейска логика в това
подсъдимите да набеждават свой ближен в извършване на престъпление, вместо д**го
лице, макар отново техен родственик. Горното следва да се прецени и с оглед
възможността на лицата да откажат да дават показания, които биха уличили в
престъпление техни близки. По делото е установено,че М.Н. е брат на *** ***, Д.Ч.
е жена на М., а Н.Т. му е племенница. Невярно
свидетелстване с цел уличаване на ближен в извършване на престъпление, при
възможност да бъде отказано такова, не носи белезите на престъпление по чл.290, ал.1 от НК, а такова по чл.286 от НК. Така
или иначе, подобен казус не се поставя за разрешаване в конкретното наказателно
производство, като настоящият състав приема, че деянието на подсъдимите по
настоящото дело по начало не е съставомерно. (вж. в този
см. Решение №144/04.07.2019 по дело №575/2019 на ВКС, НК, I н.о.)
В съдебната практика
се е утвърдило тълкуването, че не може да се счете за извършено престъплението
по чл.290 от НК, когато показанията от една страна – отразяват действителните
възприятията на свидетелстващите лица, и от д**га - не са повлияли на крайните
изводи на съда (в този см. Решение №
273 от 7.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 878/2014 г., III н. о., както и Решение № 347/
10.05.2004г. .н.д.№ 1055/ 2003г. на III н.о. на ВКС). Това налага извода, че в
хипотезата на чл.290, ал.1 съставомерно би било само
деяние, когато с неверни показания се осуетява разкриването на обективната
истина с оглед правилното разрешаване на правния спор. От свидетеля се иска да
изложи своите възприятия, така, както са се отразили в неговото съзнание.
Лъжесвидетелстване има тогава, когато се заяви обстоятелство, което подсъдимият
не е възприел или ако не го изложи така, както го е възприел. Съответно няма да
има лъжесвидетелстване, ако свидетелят правилно възпроизведе своите възприятия.
От субективна страна се изисква умисъл, който ще е налице, когато свидетелят
възпроизведе съзнателно по неправилен начин възприятията си за фактите. Обвинението
не представи и няма откъде и да бъдат събрани доказателства, които да докажат
субективната страна на посочените престъпления. Прокурорът не посочва поради
какви съображения тримата подсъдими ще искат да набедят за извършител д**го
лице – не само отново техен близък, но и също осъждано лице, както е и *** ***.
Без всякакво съмнение липсват каквито и да било доказателства, които да докажат
субективната страна на посочените престъпления. В настоящият случай съдът
счита, че подсъдимите Н., Ч. и Т. са дали своите показания, така, както са
възприели ситуацията. Същите са изложили техните действителни спомени, като не
са ги изкривили съзнателно, за да възпрепятстват разкриването на обективната
истина. Именно наличието на „съзнателност” при изричане на неистина или
затаяване на истина е една от предпоставките за търсене на наказателна
отговорност, съгласно нормата на чл.290, ал.1 от НК. За пълнота следва да се
посочи и фактът, че обществените отношения, охраняващи нормалното осъществяване
на правосъдието от съдилищата не са засегнати (тъй като наказателното производство
е приключило с осъждане), или може да се счете, че са засегнати в много ниска
степен, поради което деянието на подсъдимите не може да се определи като
общественоопасно в достатъчна степен, за да бъде определено като престъпление.
Поради гореизложените
съображения съдът призна подсъдимия М.К.
Н. – роден на *** ***,област Плевен, ул.***, българин, български
гражданин, без образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН:********** за
невинен в това, че на *** година в гр. ***,
пред надлежен орган на властта - *** Д.П. ***, като свидетел по досъдебно
производство №***/2015г. по описа на *** град Плевен,
устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че той е извършител на
причиняване на тежка телесна повреда на А.Г.Ц., ЕГН: ********** ***, а не
действителният извършител *** К.Н.,*** -
престъпление по чл.290, ал.1 от НК,
поради което и основание чл. 304 НПК, го оправда по така повдигнатото му
обвинение.
Съдът призна и подсъдимата
Д.Р.Ч. – родена на ***г*** ,област Плевен , ул.***, българка, български
гражданин, с начално образование, не
работи, неомъжена, неосъждана, ЕГН: ********** за невинна в това, че на ***
година в гр. *** , пред надлежен орган на властта - *** Д.П. ***, като свидетел
по досъдебно производство № ***/2015г. по описа на ***
град Плевен устно съзнателно потвърдила неистина, а именно че извършител на
причиняване на тежка телесна повреда на А.Г.Ц., ЕГН:********** ***, е М.К.Н. с
ЕГН:********** ***, а не действителният извършител *** К.Н.,*** - престъпление по чл.290, ал.1 от НК, поради
което и основание чл. 304 НПК, я оправда по така повдигнатото й обвинение.
Съдът призна
подсъдимата Н.И.Т., родена на ***г***, област Плевен, ул.“***, българка,
български гражданин, с основно образование, не работи, неосъждана, ЕГН: ********** за НЕВИННА в това, че на *** година в гр. ***, пред
надлежен орган на властта - *** Д.П. ***, като свидетел по досъдебно
производство № ***/2015г. по описа на *** град Плевен устно съзнателно
потвърдила неистина, а именно, че извършител на причиняване на тежка телесна
повреда на А.Г.Ц., ЕГН: ********** *** е М.К.Н. с ЕГН:********** ***, а не
действителният извършител *** К.Н.,*** – престъпление по чл.290, ал.1 от НК,
поради което и основание чл. 304 НПК, я оправда по така повдигнатото й
обвинение.
Съдът постанови и на
основание чл.190 ал.1 НПК направените по делото разноски в общ размер на 105,00
лева да останат за сметка на държавата.
Предвид
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: