Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 23.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 170 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР, гр. Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт Ив. С. срещу Решение № 48/25.06.2020г. на Районен съд – Нови
пазар, постановено по ВНАХД № 140/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е отменено Наказателно постановление № 20-0307-000203/30.03.2020г. на началника
на РУ – Нови пазар, с което на Д.В.Д.,***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ и „лишаване от право
на управление на МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа становището, че
мястото, в което е установено превишението на максимално допустимата скорост е
било в рамките на гр. Каспичан, за което представя и съответните писмени
доказателства. Поради това и с оглед изложените доводи относно безспорната
установеност на простъпката, приписана на Д.Д., отправя искане за отмяна на
съдебното решение и за потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно
заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт С., която поддържа
отменителните основания и претендира присъждане на съдебни разноски. Депозира и
писмени бележки, в които излага допълнителни аргументи в подкрепа на
предявената претенция за отмяна на съдебния акт и поддържа претенцията си за
присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
Ответната страна, Д.В.Д.,
депозира писмено възражение чрез адвокат Д.М.от Адвокатска колегия – Шумен, в
което излага доводи за порочност на наказателното постановление. В съдебно
заседание ответникът се представлява от адвокат М..
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 02.03.2020г. бил
съставен АУАН № 466522, съгласно който на 13.11.2019г. около 10.11ч. в гр. Каспичан,
по път І-2, кил.132+290, посока към гр. Шумен, Д.Д. управлява л.а „Волво ХЦ“ с
рег. № СВ 1337 МТ, собственост на фирма „Мото-Пфое лизинг“ ЕООД, със скорост
101км/ч., при максимално допустима скорост от 50км/ч. в населено място, което
превишава скоростта на движение с 51км/ч. – нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Скоростта била фиксирана с TFR 1-М с № 591 и намалена с 3%, поради възможна
грешка на техническо средство. Иззет бил като доказателство
контролен талон № 6295632.
Ползвател на превозното
средство била „Източно млечна компания“ ООД, гр. Варна, със законни
представители Д.В.Д. и М.К.М. гр. Варна, поради което и за установяване на
самоличността на водача на 15.01.2020г. началникът на РУ – Нови пазар изпратил
писмо до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за
предявяване на представител на дружеството на декларацията по чл. 188 от ЗДвП и
на покана за явява за съставяне на АУАН.
На 10.02.2020г.
представляващият дружеството Д.Д. отразил в нарочната декларация, че на
процесната дата, на която било установено нарушението, той е бил неговият
водач. На същия ден Д. подписал и поканата за съставяне на АУАН.
Д. не се явил в
предоставения му период и актът бил съставен в негово отсъствие, а след му бил
предявен и връчен чрез ОД на МВР – Варна на 11.03.2020г. Водачът не отразил
възражения в самия акт.
Въз основа на
материалите по преписката АНО издал и процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка и след като обсъдил приобщените писмени и гласни
доказателства, районният съд приел, че превишението на скоростта е било
установено в участък, част от републикански път, поради което той има характер
на път „извън населено място“ и за него следва да се прилагат разпоредбите на
закона за движение по пътищата със скорост до 90 км/ч. По тези съображения
съдебният състав приел, че актът и НП са издадени в нарушение на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, което влече отмяна на постановлението. Районният
съд посочил още, че поставеният знак „Д11“ за начало на населено място не
отговаря на изискванията за поставянето му, както и че са налице поставени указателни
табели, объркващи водачите. Изводите си съдебният състав аргументирал и чрез
справка в платформата „Google maps“. По тези съображения районният съд
отменил оспорения пред него правораздавателен акт.
Съобразявайки
приобщените доказателства и доводите на страните, настоящият съдебен състав
достига до следните правни изводи.
На първо място, не са
налице сочените от ответника в касационното производство допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът и НП са изготвени при стриктното съблюдаване на
регламентирания за целта ред. Безспорно се установя компетентността на техните
автори, както и обстоятелството, че контролните органи са установили превишение
на максимално допустимата скорост с автомобил, ползван от „Източно млечна
компания“ ООД, гр. Варна. Поради това и в изпълнение на законовите изисквания,
на представляващия дружеството е била предоставена възможност за попълване на
декларация за фактическия водач на превозното средство към инкриминирания
период, в която санкционираното лице е посочило себе си. Декларацията носи дата
10.02.2020г. На същата дата лицето е било поканено за явява за изготвяне на
АУАН в двуседмичен срок, като е било уведомено, че при отсъствие, актът ще бъде
изготвен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Именно чрез тази процесуална
възможност е бил съставен акта на 02.03.2020г. в рамките на законовия 3-месечен
срок от установяване на дееца.
Съставянето на акта в
присъствието на един свидетел в случая съдът намира за несъществен порок. Процесуалният
закон посочва четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при
съставяне на акта и да го подпишат. Първата група свидетели са лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка и са
присъствали при извършване на нарушението. Втората група обхващала свидетелите,
присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответния
контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за
неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за
това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.
Третата група оформят свидетелите, присъствали при съставяне на акта, а именно
това били лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са
възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то
е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне
на акта. Четвъртата група свидетели били такива на отказа на нарушителя да
подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага само в случай, че
лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по
чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Така изброените четири категории свидетели
удостоверявали различни факти и обстоятелства. Видно от данните по делото,
актът е изготвен от компетентен служител, но като единствен свидетел при
съставянето му е посочен А.Ю., но не и служителят Д.Д., извършвал действията по
контрол на движението с техническото средство. Противно на въведеното изискване
за посочване на двама свидетели при съставяне на акта, в него е вписан само
един. Изготвянето на АУАН в присъствието само на един свидетел в хипотезата на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН безспорно съставлява нарушение на цитираната повеля от
ЗАНН, но същото в случая не е съществено, тъй като допускането му по никакъв
начин не е попречило на нарушителя да разбере в какво нарушение се обвинява и
да организира защитата си. А нарушенията на административнопроизводствените
правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт
само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на
защита на нарушителя, каквото безспорно в случая не е налице. Още повече, че Д.Д.
е бил разпитан в хода на въззивното производство.
На следващо място,
касационната инстанция намира процесното наказателно постановление за
законосъобразно и по същество. Установява се, че техническото средство е било
разположено на път първи клас № I-2 в гр. Каспичан, по км. 132+290, до бившата
зоологическа градина. По делото е приложен съответния протокол за използване на
техническото средство, изготвен от свидетеля Д., където са отразени тези данни.
Възложената му контролна дейност в този участък се установява от приложената Заповед
за организация на пътния контрол за периода 01.02.2019г. – 31.01.2020г.
Задълбоченият прочит на
приобщените доказателства установя също, че контролираният участък попада в
рамките на населеното място с произтичащото от това задължение по съблюдаване
на максимално въведената скорост от 50 км/ч. В тази насока, касационният състав
не споделя мотивите на районния съд, чрез които е била аргументирана отмяната
на НП, доколкото същите не са съобразени с наличните доказателства. Районният
съд е формирал своето решаващо становище в разрез с приобщените писмени и
гласни доказателства. С категоричност се установява, че участъкът, където е
извършена контролната дейност е част от републикански път I-2, но попада в границите на населено
място, обозначено със съответните знаци „Д11“ и „Д12“, а именно от км. 132+235
до км. 133+420, като разделя населеното място на две части. Нарушението е
констатирано на км. 132+290. Подобен извод кореспондира както с показанията на
разпитаните служители на МВР в хода на въззивното производство, така и с
представените пред районния съд, а и пред настоящата инстанция официални
писмени документи, сред които е и
Протокол за местоположението на пътни знаци „Д11“ и „Д12“ от
10.05.2019г., изготвен от комисия, в която са участвали представител на
Областно пътно управление и представител на Община Каспичан. Именно комисията
при извършения оглед и базирайки се на съответните планове, е определила
мястото на посочените знаци в смисъла, коментиран по-горе. По делото са
приложени и Заповед № РД-18-57/01.10.2015г., с която е одобрена кадастралната
карта и регистри за землището на гр. Каспичан и извадки от
кадастрално-административната информационна система, които подкрепят становището,
че републиканският път разделя населеното място на две части, с надлежно
отразено начало и край на града. Следва да се отбележи също, че съгласно чл.
112, ал. 2 от Наредба № 18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, наименованието на населеното място и селищното образувание задължително
се повтаря и с латински букви, ако пътния знак „Д11“ се намира на републикански
път – обстоятелството, установимо от приложения от страна на наказващия орган
снимков материал. В подобен смисъл са и показанията на свидетеля Д.Д., сочещ,
че контролната дейност е извършена в рамките на населеното място, обозначено с
изискуемите знаци. Евентуалното наличие на други указателни табели, каквито
съображения развива решаващият състав на Районен съд – Нови пазар, в. т.ч. и
знак „Д25“, с който се сигнализира републикански път, за ползването на който се
изисква заплащане на винетна такса, не променя този извод, доколкото изрично
заплащането им е изключено по силата Решение № 959/31.12.2018г. на МС за
участъците от републиканските пътища, попадащи в границите на населените места,
трайно обозначени със знаци „Д11“ и „Д12“, каквато е и настоящата хипотеза, а
водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази избора на скорост на управление на
превозното средство с въведените ограничения, произтичащи от навлизането в
рамките на гр. Каспичан.
Превишението е
установено с одобрено и техническо изправно средство, а служителят, оперирал с
него, е преминал през съответното обучение. При това положение настоящата
инстанция намира, че с поведението си водачът е допуснал вмененото му нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, правилно санкционирано по реда на чл. 182, ал. 1, т.
6 от ЗДвП. Като е отменил наказателното постановление, районният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него
да се постанови друг по съществото на делото, с който наказателното
постановление да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на касатора
на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи
юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред двете съдебни инстанции
– Районен съд – Нови пазар и Административен съд – Шумен, в минимален размер -
по 120 лв. за всяка инстанция или общо 240 лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 48/25.06.2020г. на Районен
съд – Нови пазар, постановено по ВНАХД № 140/2020г. по описа на съда и вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-0307-000203/30.03.2020г.
на началника на РУ – Нови пазар, с което на Д.В.Д.,***, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. /седемстотин лева/ и
„лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.
ОСЪЖДА
Д.В.Д. да заплати на ОД на МВР -
Шумен сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева разноски по делото пред две
съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.10.2020 г.