Р Е Ш Е Н И Е
по
№5024/20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 20.11.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание
проведено на двадесет и девети
октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№5715/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцовото дружество „Ю****“ АД твърди, че на 26.01.2012г. е сключило договор
за кредит по силата на който е предоставило на ответника К.Ж. кредит в размер
на 7 570лв., като срокът за погасяване на дълга е бил до 26.01.2022г., а е
била договорена променлива лихва съобразно допълнителни фактори. Сочи се, че
поради липса на извършени от ответника плащания на погасителните вноски по
кредита същият е обявен от ТД за предстрочно изискуем
за което ответника е уведомен при условията на чл.47, ал.5 от ГПК считано от
10.05.2018г. Ищецът сочи, че за събиране на сумите от 5 316.35лв. останала
незаплатена главница по кредита, 834.87лв. договорна лихва за времето от
26.07.2016г. до 10.05.2018г., 109.86лв. наказателна лихва за времето от
26.07.2016г. до 27.06.2018г. е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК, което
в размиките на гр.д.№**** на ВРС е било уважено изцяло, но тъй като
длъжникът не е бил открит за връцване на ПДИ му е даден срок за предявяване на
настоящия установителен иск за установяване дължимостта на посочениет суми.
Моли се да се приеме за установено в отношенията между странит,
че ответника дължи на ищеца посочените суми и да се присъдят сторените по
заповедното и настоящото производство разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал
отговор.
Съдът приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.422, ал.1
от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Решаващия състав, след като се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2
от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Процесуалния представител на ищеца е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като взе
предвид че ответника е бил уведомен за последиците от личното му неявяване по
надлежния ред, че не е подал възражение в законовия
срок и не се е представлявал в съдебно заседание без да са на лице данни за
наличие на обективни причини за отсъствие на представител и представените
доказателства намира, че би следвало да се постанови неприсъствено решение по
делото, като се уважи предявения главен иск, като се присъдят и сторените по
делото разноски в размер на 1 046.40лв. разноски в исковото производство и
671.56лв. разноски по заповедното производство.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Ю**** *** като ищец и К.Х.Ж. ЕГН**********
*** като ответник, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите:
5 316.35лв. останала незаплатена главница по
кредит от 26.01.2012г., 834.87лв. договорна лихва за времето от 26.07.2016г. до
10.05.2018г., 109.86лв. наказателна лихва за времето от 26.07.2016г. до
27.06.2018г., заедно със законната лихва върху главницата от 10.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, присъдени в рамките на ч.гр.д.№**** на РС Варна, ХVІ
състав, на осн. чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Х.Ж. ЕГН********** *** да заплати на „Ю**** със седалище и адрес
на управление *** сумите от 1 046.40лв. разноски в исковото производство и
671.56лв. разноски по заповедното производство. Решението
не подлежи на обжалване.
Страната срещу която е постановено решението може
да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е
била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по
чл.240, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: