РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 15.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3628 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата Г.А.К. е предявила против „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД иск за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за месец април 2019 г. в размер на 255,61 лв., месец май 2019 г. в размер на 797,40 лв. и месец юни 2019 г. в размер на 796,62 лв., възнаграждение в размер на 221,90 лв. за ползване на 5 дни платен годишен отпуск за 2019 г. през месец юли 2019 г., обезщетение за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие в размер на 1 020,60 лв. и обезщетение в размер на 153,09 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, дължими на основание трудов договор от 01.10.2001 г., прекратен на 08.07.2019 г., по силата на който ищцата е работила в ответното дружество като медицински лаборант.

         Претендира разноски.

         Ангажира доказателства.

         Ответникът „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, редовно уведомен за образуваното против него съдебно производство по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Установява се от представените по делото писмени доказателства – трудов договор № 29 от 01.10.2001 г., трудов договор № 7 от 01.04.2002 г. и допълнително споразумение към трудов договор от 29.12.2002 г., че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата Г.А.К. е заемала длъжността „старши клиничен лаборант“ при ответника „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, а от заповед № 18/08.07.2019 г. – че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 08.07.2019 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради подадено от Г.А.К. заявление за прекратяване на трудовото правоотношение.

         От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че начисленото трудово възнаграждение на ищцата за процесния период е в общ размер на 2 327,57 лв., от които: за месец април 2019 г. – 561,36 лв., за месец май 2019 г. – 797,40 лв., за месец юни 2019 г. – 796,62 лв. и за периода от 01.07.2019 г. до 07.07.2019 г. – 172,19 лв. Същото не е изплатено на ищцата. Дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е в размер на 1 026,60 лв., като няма данни същото да е изплатено на ищцата. Полагащият се на ищцата платен годишен отпуск за 2019 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 10 работни дни, от които същата е ползвала 5. Дължимото обезщетение за остатъка от 5 работни дни е в размер на 256,65 лв., като няма данни същото да е заплатено на ищцата.

                При така установените правнорелевантни факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение. Съединени с него при условията на кумулативно обективно съединяване са иск по чл. 221, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие, иск по чл. 177, ал. 1 от КТ за заплащане на възнаграждение за времето на ползване на платен годишен отпуск и иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

За уважаване на исковете в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването между страните на валидно трудово правоотношение, прекратено едностранно от работника или служителя без предизвестие.

Съществуването на валидно трудово правоотношение между страните съдът намира за установено въз основа на ангажираните от ищцата писмени доказателства – трудови договори, допълнително споразумение към трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовите договори и допълнителното споразумение са подписани от двете страни в правоотношението и съдържат уговорки за всички съществени елементи на трудовото правоотношение, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от работодателя, носи подписа на законния му представител – д-р Кузман Николов Николов, и съдържа фактическите и правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно подадено от ищцата заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ – поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Предвид тази законова презумпция съдът приема, че през исковия период ищцата е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения, което е породило насрещно задължение на ответника да й заплати дължимото трудово възнаграждение. Няма данни по делото това да е сторено, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата дължимото трудово възнаграждение за периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019 г., а на основание чл. 177, ал. 1 от КТ и възнаграждение за ползване на 5 дни платен годишен отпуск през месец юли 2019 г.

         Прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие от работника или служителя поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение е породило съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ насрещното задължение на работодателя да заплати на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, както и право на обезщетение за неизползваната част от платения годишен отпуск на ищцата за 2019 г. в размер на 5 работни дни на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.       

         Размерите на претендираните от ищцата суми се установяват от заключението на съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено.

         Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил на ищцата дължимите й трудови възнаграждения и обезщетения. Напротив – от заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че същите не са изплатени на ищцата.

         При тези данни съдът прави извод за основателност на исковете, като същите следва да бъдат уважени до размерите, установени от вещото лице по съдебносчетоводната експертиза.

         В тежест на ответника следва да се възложат разноските по делото, включително дължимата държавна такса върху уважената част от исковете и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.

         Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение, тъй като със същото се присъжда трудово възнаграждение и обезщетения за труд.

         По изложените съображения Районен съд – Пазарджик   

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на Г.А.К., ЕГН ********** *** сумата от 255,61 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2019 г., сумата от 797,40 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2019 г., сумата от 796,62 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2019 г., сумата от 172,19 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за ползване на платен годишен отпуск през месец юли 2019 г., сумата от 1 020,60 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие, сумата от 153,09 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2019 г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на възнаграждение за ползване на платен годишен отпуск през месец юли 2019 г. за горницата над 172,19 лв. до пълния предявен размер от 221,90 лв.

ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на Г.А.К., ЕГН ********** *** разноски за адвокатски хонорар в размер на 350 лв.

ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 223,98 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 146,04 лв.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.

 

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: