Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 44
Гр.Перник 18.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд,наказателна колегия в публичното заседание на 18.септември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Калин Баталски
Членове: Виктор Георгиев
Бисер Петров
При секретаря Ива Цветкова, с участието
на прокурора А.Стоилова, като разгледа докладваното от В.Георгиев ВНОХД №158 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №105/19.02.2019год. постановена
по нох.дело №00829/2018год., Пернишкият районен съд е признал подсъдимия Б.Д.Б. – роден на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес:***, българин, с българско гражданство, *** образование, неженен, работи в ***, на длъжност ***,
неосъждан, с ЕГН **********, ЗА НЕВИНЕН в това, че на неустановена дата през месец септември 2017 г., в
гр. ***, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка/модел
„БМВ 520
I“ с рег.№ *** /на стойност
1400,00 лв. /хиляда и четиристотин лева/, собственост на М.В.Г., която владеел,
поради което и на основание чл.304 от НПК, го Е
ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Недоволен от така постановената присъда е останал представителят на Районна прокуратура гр.Перник, който в срок е депозирал протест. В протеста се релевират доводи, че постановената присъда е незаконосъобразна и необоснована. Прави се искане въззивната инстанция да отмени постановената оправдателна присъда и вместо нея да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен и да го осъди. Алтернативно се иска съдът като признае подсъдимия за виновен да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо пристъпление.
Пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник поддържа депозираният протест.
Частният обвинител М.Г. не се е явил в съдебно заседание, не е изпратил свой представител и не е изразил становище.
Подсъдимият чрез неговият защитник-адв.Б. е изразил становище, че постановената присъда е законосъобразна, обоснована и правилна и предлага същата да бъде изцяло потвърдена като такава.
Пернишкият окръжен съд
като провери обжалваната присъда с оглед на сочените в протеста доводи и изцяло
служебно по реда на чл.314 от НПК, намери за установено следното :
На 05.05.2015г частният
обвинител М.В.Г. закупил лек автомобил марка/модел „БМВ 520и“ с per. № ***, който регистрирал на свое
име. Прехвърлянето на собствеността върху превозното средство станало с договор
за покупко-продажба с нотариална заверка, рег. № ***.
М.Г. живее постоянно в ***
заедно с майка си - свид. М.А. Г.. Същият й предоставил генерално пълномощно с
нотариална заверка рег.№***, с което й дал право да го представлява
неограничено пред всички лица, органи, учреждения и организации.
След придобиването на
превозното средство, Г. не го декларирал в общинската администрация по
постоянния си адрес /Съгласно чл.54, ал.4, вр. ал.1 от ЗМДТ, ред. ДВ, бр.105 от
2014г., в сила от 01.01.2015г., същият нямал такова задължение/. Размера на
данъка не бил определен в община *** съгласно реда в чл.54, ал.1 от ЗМДТ, като
от момента на придобиването на автомобила до м. 12.2018г. такъв не бил
начисляван на името на частния обвинител М.Г. и данък върху превозните средства
за това МПС не бил заплащан /писмо на
Община *** – л.123 от делото/.
В началото на лятото на
2016г. М.Г. решил да продаде притежавания от него лек автомобил „БМВ 520и“ с per. №***. В тази връзка, на
17.07.2016г. той публикувал обява в сайта „mobile.bg“, като обявил продажна
цена от 1250 лева.
Скоро след това /още
същия ден/ с М.Г. се свързал свид. В.В.М. /живущ в ***/, който видял
предлаганата за продажба кола и я харесал за покупка. Двамата се уговорили да
се срещнат в гр. *** привечер същия ден.
Вечерта на 17.07.2016г. М.Г.
се срещнал със свид. В.М. в гр. ***. На тази среща присъствали и свид. М. Г.
/от страната на сина си/, свид. Ц.Й.М. и още едно лице, неустановено по делото,
от страната на свид. В.М.. По време на срещата свид. М. изпробвал лекия
автомобил, харесал го и решил да го купи. В хода на преговорите между страните,
частният обвинител направил отстъпка от продажната цена с 250 лв., заявил, че
ще плати и дължимия данък върху превозните средства, който обявил, че е 250
лв., тъй като знаел, че това е условие за прехвърляне на собствеността върху
МПС и за изповядване на сделката пред нотариус. Свидетелят В.М. посочил, че
познава нотариус, при когото сделката може да се извърши без да се представя документ за платен данък
за автомобила. Свидетелката М. Г. и нейният син останали с погрешното
разбиране, че при съответния познат на купувача нотариус лекият автомобил ще
може да бъде прехвърлен с договор с нотариална заверка на подписите на
страните, при което дължимите данъци за частния обвинител, като собственик, ще
отпаднат автоматично. Затова се отказали от първоначалното си намерение да
търсят продажна цена, покриваща и неплатеното задължение за данък върху
превозното средство.
След така постигнатото
споразумение свид. В.М. дал на М.Г. сума
от 750 лева, а М.Г. му предал свидетелството за регистрация част I и част II на
лекия автомобил „БМВ 520и“ с per. № ***, самия лек автомобил и ключовете за същия. Тъй като
въпросният ден бил неработен /неделя/ двамата се разделили, като се
уговорили следващата седмица да се
срещнат при въпросния нотариус, където сделката да бъде документално оформена
по предвидения ред.
Междувременно обаче
свидетелят В.М. решил да продаде току-що придобития лек автомобил, след като в
електронен сайт видял обява на друга кола, която му харесала повече. Свързал
се по телефона с автора й, а именно
подсъдимият Б.Д.Б.. Двамата се срещнали в гр. *** /където живеел Б.Б./ и
помежду им била постигната договореност за сделка тип „бартер“ - свид. М.
предава на Б.Б. лекия автомобил марка/модел „БМВ 520и“ с per. № ***, а от своя страна получава
автомобила, който харесал - „БМВ 320“, обявен за продажба от Б..
На неустановена дата до
края на месец юли 2016г. свид. В.М. сключил по-горе описаната сделка с
подсъдимия Б.Б. ***. При нейното сключване двата леки автомобила били разменени
между двамата, като всеки предал
на другия и ключовете, заедно с всички налични документи за колите. Тази сделка също се извършила без да се съставят никакви
документи и без да се спазят изискванията на закона. При нейното сключване
свид. М. уведомил Б., че колата е собственост на друго лице, но го уверил, че
няма проблем да бъде прехвърлена, като му предоставил телефонен номер за връзка
със собственика, с когото може да разговаря.
Междувременно, частният
обвинител М.Г. и свид. М. Г. се осведомили, че дори да бъде прехвърлен лекият
автомобил марка/модел „БМВ 520и“ с per. № *** без да се плати дължимия данък за съответните години,
то първият няма да бъде освободен от плащането му изобщо, а задължението ще
продължи да тежи именно върху него. Двамата разбрали, че неправилно са
изтълкували изявлението на свид. В.М., и че макар и в един по-късен момент, все
пак ще следва да платят въпросните данъци. Станало им известно и това, че М. вече се е разпоредил с
автомобила, докато самите те очаквали да
бъдат потърсени от него, за да подпишат договор за прехвърляне на собствеността
пред нотариус.
Поради това, на
01.08.2016г. частният обвинител М.Г. подал жалба в РУ - Костинброд за извършено
обсебване на притежавания от него лек автомобил от свид. В.М..
Получавайки в свое
владение лекия автомобил „БМВ 520И с рег. № ***, Б.Б. позвънил на дадения му от
В.М. телефонен номер и се свързал със свид. М. Г.. Изяснили, че е упълномощена
от сина си да се занимава с всички въпроси, отнасящи се до собствения му лек
автомобил. Подсъдимият я уведомил за договорения с М. „бартер“ и се
поинтересувал за прехвърлянето на колата като предложил той да фигурира като
купувач по договора, предвид сключената между него и М. сделка. Недвусмислено
заявил желанието си да придобие собствеността на автомобила по предвидения
законен ред. Г. нямала нищо против това да се случи, но след като вече били
наясно за заблудата си по отношение очакването за отпадане на задължението за
данък, от името на сина си, предявила претенция към Б. той да плати данъка на
лекия автомобил, а в замяна те да му прехвърлят с писмен договор собствеността
на МПС-то. Първоначално, макар да съзнавал, че не дължи такова плащане, Б.
приел условието да плати данъка за една година, тъй като желаел да притежава
колата, а и вече бил вложил доста пари в нея за ремонт и подобрения,
включително за газов инжекцион. В следващи телефонни разговори обаче,
претенциите на свид. Г. се променили – вече настоявала за заплащане на данък за
две години и то в размер, значително надвишаващ първоначално посочения, който Б.
отказал да плати.
За него станало
очевидно, че собствеността на автомобила няма да му бъде прехвърлена докато не
плати исканата му парична сума и тъй като не желаел да изпълнява чуждо
задължение, решил да се освободи от него. Помолил дете на свой приятел да публикува в електронен сайт обява
за продажба на МПС, а по-късно - на 25.05.2017г. сам публикувал такава за цена
2200 лв.
Междувременно, срещу
частния обвинител М.Г., като собственик на лек автомобил БМВ 520И, рег. № ***,
били издадени и връчени електронни
фишове за нарушения извършени при управление на същия
автомобил на 08.09.2016г. и 24.02.2017г. Мотивиран от нежеланието на подсъдимия да изпълни поставеното му условие
за прехвърляне собствеността на колата, както и от налаганите му глоби за
административни нарушения извършвани при управлението й от владеещото я друго
лице, на 02.06.2017г. и на 05.07.2017г. Г. депозирал молби
до Районна прокуратура - Перник, под наблюдението на която вече се
водело досъдебно производство №301/2017г.
по описа на 01 РУ – Перник, пр. пр. №1006/2017 по описа на РП - Перник,
от което впоследствие били отделени материали, обособени в нова пр. преписка и
ново досъдебно производство /процесното/, с искане да се постанови спиране от
движение на горепосочения лек автомобил, негова собственост. В молбите си М.Г.
изложил, че същият му е противозаконно отнет от В.М., че неправомерно се ползва
и управлява от друго лице /Б.Б./ и с него се извършват административни
нарушения.
На неустановена дата
през месец септември 2017г. подсъдимият Б.Б. продал лекия автомобил марка/модел
„БМВ 520и“ с per.
№*** на свид. В. В.
Я. за сума от 1800 лв., които последният му заплатил. Тази сделка била
извършена в гр. *** и, както и другите предходни, отново не била оформена с
никакви документи - автомобилът бил предаден в града заедно с двата
регистрационни талона и ключовете, а св. В. Я. заплатил „на ръка“
уговорената продажна цена. Б. обяснил,
че колата по документи е собственост на друго лице и въпреки, че бил наясно с
проблема относно прехвърляне на собствеността, уверил „купувача“, че тези
проблеми ще се решат и до месец-два ще го потърси, за да се подпише договор за
продажба. Самият Я. не се интересувал от историята на колата и какъв евентуално
е проблема за прехвърляне на собствеността върху нея, но също желаел това.
Автомобилът бил в негово владение около 5 месеца, през които договор така и не
се сключил. Поради това и за да излезе от това положение свидетелят решил да
продаде колата другиму. В началото м.02.2018 г. сключил сделка тип „бартер“ със
свой приятел – свид. А.С.. Няколко дни по-късно С. го продал на друг свой
приятел - Х.И., а последният на 14.02.2018г. го продал на свид. Р.А., отново
без съставяне на никакви документи, като при всяка от неформалните сделки
превозното средство било предавано ведно с ключовете и придружаващите го
документи, в т.ч. голям и малък талон на автомобила.
На дата 17.02.2018г.
свид. Р.А. пътувал с л.а. „БМВ 520и“ с peг. №*** за гр. Пазарджик. При извършена проверка в град
Пловдив било установено, че МПС е обявено за издирване, поради което било
задържано и иззето от служители на 03 РУ ОД МВР - гр. Пловдив. С протокол за
доброволно предаване от същата дата свид. А. предал и ключовете за автомобила,
както и свидетелството за регистрация
част I и част II, които били приобщени като веществени доказателства по делото.
Лекият автомобил марка/модел „БМВ 520 I“ с peг. №***, с ключовете за него, останал на съхранение в МВР - гр. Пловдив, като през
м.09.2018г. бил върнат на легитимния му собственик - М.Г. /писмо на РП –
Перник, приложено на л.93 от делото и
показанията на частния
обвинител/.
Свид. Р.А. съобщил на
лицето, от което купил автомобила - Х.И., че колата е иззета от служители на МВР, тъй като е била обявена за
издирване. Последният, заедно със свидетелите А.С. и В. Я. отишли в *** и
намерили адреса на собственика, с намерение да говорят с жената, която била
упълномощена да го представлява. Срещнали се с нея, уведомили я за задържането
на автомобила и поискали прехвърляне собствеността върху него с писмен договор в
полза на последния по веригата купувач -
Р.А.. Свид. М. Г. отказала, като отново изтъкнала като причина наличието на
неплатени суми за данък около 500 лв. Въпреки предложението на тримата да ги
платят, същата отказала предложението им с мотив, че се „води дело за колата“ и
прекратила разговора.
По тази причина свид. Х.И.
върнал заплатените му от Р.А. пари за колата, а впоследствие уредил отношенията
си с А.С., от когото той я закупил. Същото се случило и между лицата по
веригата преди тях.
Според заключенията на
извършените съдебно-оценителни експертизи стойността на лекия автомобил марка/модел
„БМВ 520 I“ с peг.
№ *** е била 1400
лева към момента на деянието /без стойността на поставения от подсъдимия Б.Д.Б.
газов инжекцион/, а с това подобрение - 1980 лв.
Тази фактическа
обстановка обосновано първостепенният съд е приел за установена предвид обясненията
на подсъдимия, показанията на частния обвинител М. В.Г. и на свидетелите М.А. Г., В.В.М., Ц.Й.М.,
А.С. С., Х.С.И. и В. В. Я., дадени пред съдебния състав, а за последните
петима, както и за свидетеля Р.В. А. – пред орган на досъдебното производство,
приобщени чрез прочитането им изцяло и в отделни части при условията на чл.281,
ал.4 и ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК; писмените доказателства, изброени в
описа към досъдебно производство №22/2018 по описа на 02 РУ – Перник, и тези
събрани в съдебното следствие: писмо на РП – Перник /л.93/, писмо,
изх.№11-03-660 от 11.12.2018г. на зам. кмет на Община *** /л.123/, заключенията
на съдебно-оценителните експертизи, изготвени от вещите лица Я.А. и Е.З., както
и веществените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка и като е направил задълбочен разбор на събраните по делото доказателства РС-Перник е приел,че обвинението срещу подсъдимия е недоказано по несъмнен начин, съобразно изискването на чл.303, ал.2 от НПК, тъй като не са изпълнени всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК.
В
мотивите на постановената присъда съдът е отделил спорното от безспорното, а за
безспорно обосновано и задълбочено съдът е приел следното :
1. Лекият
автомобил „БМВ 520и“ с peг. №
*** юридически е собственост на М.В.Г. и собствеността върху същия не е преминала в следващ
момент в полза на друго лице, предвид несключването на писмен договор за
покупко-продажба с нотариална заверка на подписите на договарящите, като
условие за действителност на сделката.
2. Собственикът и пълномощникът му - свид. М. Г.,
са постигнали съгласие за покупко-продажба със свидетеля В.М., получили са
плащане от него, в замяна на което са му предали автомобила, ведно с ключовете
за него и наличните документи, включително двете части на свидетелството за
регистрация на същия /голям и малък талон/.
3. След като е
получил превозното средство купувачът В.М. се е разпоредил с него в полза на
подсъдимия Б.Б., в замяна на което получил от него друг автомобил.
4. Докато МПС се е намирало във владение на
подсъдимия, същият е извършил ремонт и е направил подобрения по него, в т.ч. поставяне на газов инжекцион.
5. По същия неформален начин Б.Б. се е
разпоредил с автомобила, продавайки го на друго лице с ключовете и документите
за него, като
впоследствие, по аналогичен
начин, още няколко пъти колата е била предмет на възмездни сделки между други
лица, докато на 17.02.2018г. е била иззета от служители на ОД МВР – Пловдив, след
като при проверка установили, че е обявена за издирване с тел. №***.
6. През м.09.2018г. лек автомобил „БМВ 520 I“ с
peг. № *** и ключовете за него са върнати на легитимния собственик – частния
обвинител М.Г..
С оглед на
базспорно установените факти РС-Перник е извършил задълбочен правен анализ по
отношение обвинението за престъпление по чл.206,ал.1 от НК.
Правилно съдът е установил,
че между свид. В.М. и подсъдимия Б.Б. е сключен устен договор за размяна на
превозни средства, които всеки от двамата владеел на правно основание. По
силата на договора, подсъдимият е получил процесния автомобил и то не временно,
за да го владее или пази за другиго, а го е придобил за себе си в замяна на своята
престация към М.. Правилно
съдът е приел, че естеството
на съглашението между двамата не е било свързано с условия и ограничения
относно придобитите при замяната превозни средства, а тъкмо обратното- между Б. и М. е имало
уговорка за последващо окончателно оформяне на сделката, в частност за
процесното БМВ - М. да прехвърли собствеността му на подсъдимия, когато сам я
получи с писмен договор с нотариална заверка на подписите от своя праводател –
ч.о. М.Г., или при договаряне с последния, самият Б. да фигурира като купувач
по този договор. Безспорнож
установено е, че още в момента
на сделката Б.Б. е заявил пред свид. М., че желае да получи собствеността на
автомобила по предвидения ред, което нееднократно е заявявал и и пред
легитимния собственик и пълномощника му. Обосновано съдът е прриел, че обясненията на подсъдимия в този смисъл кореспондират
напълно не само на показанията на свид. В.М., но и на показанията на частния
обвинител М.Г. /“Той искаше да му прехвърля автомобила“/, и на свид. М. Г. /„Той искаше да прехвърлим колата на негово име, като
каза, че той ще плати данъците“; „… предложихме му да му предоставим банкова
сметка, ***, за да можем да прехвърлим колата…“./. Предприетите от Б. действия след придобиване на автомобила -
по извършване на ремонт и влагане на средства за значителни подобрения на
същия, убедително манифестират субективното му отношение към вещта - че
изначално я е придобил за себе си и в нито един момент не е считал, че я държи
за другиго. В този аспект, свид. В.М. уточнява: „Той си я караше колата, имаше
мерак за нея, искаше да си е негова“.
Доказателствата
по делото сочат, че това му субективно отношение към вещта е било известно и на
действителния собственик на автомобила.
В
обясненията си Б. изяснява, че в самото начало е разговарял по телефон с
пълномощника на собственика – свид. М. Г., уведомил я е за бартерната сделка
между него и В.М., и се разбрали, след като отремонтира получената от М. кола, да я потърси, за да му бъде прехвърлена
собствеността. Според показанията на свид. М. този разговор бил проведен в негово присъствие,
като Б. бил уверен от Г., че на нея и синът й е безразлично на кого ще продадат
колата по договор, но държат това да стане факт. Логични и издържани откъм доказателствен аспект са
обясненията на подсъдимия, в които твърди, че след като завършил ремонта и упоменатите
подобрения, изненадващо му било поставено условие - да плати данък на
превозното средство, сума, която в следващите разговори, осъществявани отново
по телефон, нараснала до 500 лв. Категоричният отказ на Б. да плати такава
сума променил и позицията на собственика и пълномощника му - отказвали
обещаната окончателна прехвърлителна сделка. Б. обяснява, че след като станало невъзможно да придобие собствеността
върху автомобила, който желаел, ако не плати исканата му парична сума, и
предвид средствата, които вложил в тази сделка - разменил за него друго
превозно средство, направил значителни разходи за ремонт, подмяна на части,
боядисване, поставяне на газов инжекцион, решил да се освободи от него като развали бартера и я върне на свид. М..
Логично и
последвателно Б. обяснява че връщането на отремонтирания от него автомобил на М.
е стнало невъзможно, тъй като
междувременно М. отчуждил колата, която подсъдимият му дал,
в полза на друго лице. Поставен в тази ситуация, Б. продал процесния
автомобил „БМВ 520и“ с per. №
*** на
свид. В. Я. за цена, покриваща разходите, направени за поставената
газова уредба /„...тя постоянно вдигаше парите, които иска ... беше вече
досадна тази работа, реално ме изнудваше,
и въпреки, че бях на загуба, исках поне да си взема парите, които похарчих за
газовата уредба – 1800 лв., за толкова пари продадох колата на В. като му
обясних как стоят нещата...“/. Категоричен е, че когато за първи път свид. М. Г.,
представляваща собственика, предявила към него претенция за връщане на МПС,
същото вече не се намирало в негово владение. Тук въззвният състав държи да подчертае,че когато
М.Г. е поискала връщане на автомобила от Б. тя вече е знаела за подобренията,
които Б. е направил на същия автомобил-поставяне на газов инжекцион, пребоядисване
и т.н., тоест знаела е, че цената на автомобила вече значително се е увеличила. А изначално Г. не е имала нищо против Б. да извърши ремонт на автомобила,
обещавайки му, че собствеността върху него ще му бъде прехвърлена. Именно тя не
е удържала на обещанието си претендирайки от Б. суми за данъци, които в
действителност не са и били начислени.
Обосновано съдът е приел за достоверни изявленията на Б., тъй като неговите обяснения не са изолирани,
а тъкмо напротив намират
потвърждение и в други гласни доказателствени средства. Свидетелят М. в показанията
си дадени при разпит и очна ставка възпроизвежда
по аналогичен начин релевантните за спора факти. Същият отрича да е поемал
задължение за доплащане на закупения от
частния обвинител лек автомобил и е категоричен, че сделката между двамата е приключила още при
срещата им в ***, когато е платил
договорената продажна цена от 750лв., а в замяна е получил автомобила и всички
документи за него. Свидетелят твърди, че е бил добросъвестен и е желаел
съобразно уговорката, след няколко дни да подпишат договор за покупко-продажба
пред нотариус за прехвърляне собствеността на превозното средство. Уклончиво
потвърждава, че е воден разговор с Г. за
това, че е възможна продажба и без представяне на документ за плащане на данък
върху превозните средства, но отрича да е правил изявление, че с това
задължението за собственика ще отпадне, изказвайки предположение, че е бил
разбран погрешно. Обяснява, че се е дезинтересирал от официализирането на
сделката поради това, че само няколко
дни по-късно направил „бърз бартер“ с подсъдимия, на когото предоставил
телефон за връзка със собственика, предвид желанието на Б. да закупи по установения ред автомобила.
Свидетелят
потвърждава и обясненията на Б. относно възникналите впоследствие към него
претенции от страна на собственика и пълномощника му - да заплати данъка за
превозното средство за една, а на по-късен етап за две години, чийто размер от
150 лв. в началото в един момент достигнал 500 лв., както и че това им искане е
било поставено като условие, за да се осъществи обещаното прехвърляне на
собствеността в предвидената в закона форма. Изразява недоумение защо изобщо се
е претендирала такава сума, при положение, че годишния данък за такъв тип
автомобил е около 150 лв., а в още по-висока степен – защо това искане е било
насочено към Б., след като към него самия Г. не са
имали подобни претенции, а той самият
заплатил цената по сделката с М.Г. „до стотинка, на място“, преди да получи
колата и документите за нея.
Обосновано съдът е приел, че показанията на другата страна в спора - частният
обвинител и свид. М. Г. също са в синхрон с обясненията на Б. в частта относно
условията, при които са били съгласни да му прехвърлят собствеността на л.а.
„БМВ“/след заплащане на искана парична сума за данък/, и поради това
утвърждават достоверността на заявеното от подсъдимия. От изявленията на
двамата става ясно, че чувствайки се подведени от М., че ще им „спести“
плащането на дължимия данък като намери нотариус, при когото да се сключи
договор без документ за заплащането му, двамата са желаели да получат тази сума от купувача по сделката, независимо кой е той – дали М.
или Б.Б.. Обосновано
съдът е приел за недостоверно
твърдението им, че са предали автомобила и документите за него на В.М. след
като същият е заплатил само част от продажната цена, задължавайки се да плати
остатъка от 500 лв. при подписването на договор - обстоятелство, което М. и придружаващия го
свид. Ц.М. категорично отричат. Последният е присъствал на сделката и
свидетелства без колебание, че окончателната цена, договорена след направената
отстъпка от 250лв. от собственика, е била платена на ръка изцяло от купувача.
Ако фактическото положение е било такова, каквото се твърди от частния
обвинител и неговата майка, нелогично е двамата да предадат автомобила във
владение на купувача, който за тях е бил напълно непознато лице, ведно с всички
документи за него в това число и свидетелството за регистрация част I. Този
факт е индиция за окончателност на сделката помежду им досежно продажната цена.
Правилно съдът е приел че,
евентуално останалите неуредени отношения
между Г. и М. са ирелеванти за настоящото производство, в което предмет
на доказване е извършил ли е Б.Б. обсебване на получената в свое владение
движима вещ, по каквото обвинение е предаден на съд.
Несъмнено,
Б. е бил наясно с това, че между частния обвинител и свид. М. се е породил спор
във връзка с извършената помежду им сделка с
процесния автомобил, отнасящ се до продажната цена. Подсъдимият обаче,
не е бил страна в тази сделка и не е можел да има каквото и да е отношение към
спора им. Важно е да
се отбележи че този спор за продажната цена между М. и Г. не е съществувал към момента, в който Б. е получил владението върху вещта от своя праводател-М.. Правилно съдът е установил, че Б. е бил въвлечен в спора им поради желанието си да придобие
собствеността върху автомобила, подтикнало свид. М. Г. да насочи претенцията за
заплащане на парична сума за данък на превозното средство към него, при това,
като условие за прехвърляне на собствеността. Прозрели заблудата си, че
нотариус може да „заличи“ задължението за данък върху превозните средства и
чувствайки се подведени от М. да не включат тази сума в продажната цена, решили
да я получат от следващия по-веригата купувач-Б.Б., който бил силно заинтересован да сключи валиден
договор, легитимиращ го като собственик. Свид. М. Г. заявява: „Казах му, че имаме условие да плати
данъците и ще му прехвърлим колата…“; „Предложих на Б.Б. да му дадем банковата
сметка на адв. Г., по която да преведе сумата за данък“; „синът ми знаеше за
всичко по въпроса…“. От тези й изявления става ясно, че двамата са знаели за
сключената между М. и Б. сделка с предмет собствения на М.Г. автомобил и не само, че не са имали възражения да му
прехвърлят собствеността върху него, но са и желаели това, поставяйки
условието Б. да плати натрупаното задължение за данък върху превозните
средства, искайки конкретна сума от него, нарастваща по размер с времето.
В
действителност,както
правилно е отбелязал в мотивите си съдът, двамата изобщо не са знаели на каква точно сума
възлиза задължението за данък, тъй като видно от писмо, изх. №
11-03-660/11.12.2018г. на Община *** лек автомобил „БМВ 520И“ с рег. №***, нито
е деклариран, нито има начислени и платени задължения за данък по чл.52 от ЗМДТ.
Въпреки
отказа на Б. да плати исканата му сума самият собственик в продължение на
месеци не се е отказвал от намерението да му прехвърли собствеността на
автомобила, естествено, при удовлетворяване на поставеното условие, а въпросът
за връщане на автомобила не е повдиган. По този въпрос позициите на подсъдимия и частния обвинител
също съвпадат. В показанията си частният обвинител посочва: „...мисля, че не е имало искане от наша
страна Б. да върне автомобила на нас“; „той се обаждаше за преговори за
прехвърлянето на автомобила“; „Тя /има предвид майка си – свид. М. Г./ искаше от него данъците
да са платени. Друго не знам да е искала от него“; „Не ми е известно майка ми да е отправяла искане към Б.Б. той да върне на нас собствения ни
автомобил“. Очевидно смятайки, че са продали автомобила си при неизгодни условия,
Г. са целели да получат своеобразна компенсация и тъй като не са
могли да я получат от М., който загубил интерес от придобиване на
автомобила, са пренесли претенциите си
към лицето, в чието владение вещта вече
се намирала – към подсъдимият Б.. Знаейки, че задължението за данък върху
превозни средства до отчуждаването на МПС с договор в предписаната от закона
форма ще тежи върху М.Г. като юридически собственик, той и пълномощника му са желаели
финализиране на сделката. Правилно съдът е установил, че именно отказът на Б. да заплати сумата
от 500лв. е довел в един доста по-късен
момент в промяна на позицията на частният обвинител, а именно да поискат
връщане на автомобила, за
който вече са знаели, че е
отремонтиран, с направени подобрения и значително по-висока цена.
По делото липсват всякакви
доказателства, от които да се направи
извод, че искане за връщане на процесната вещ е отправяно по-рано, още
по-малко, че подсъдимият противозаконно
я е задържал, като проява на намерение за присвояване. Обосновано обаче съдът е
акцентирал върху това, че в случая е инкриминиран, не отказът за връщане
на вещта, а осъществено
фактическо разпореждане с нея. Липсват и убедителни доказателства за
това, извършеното възмездно отчуждаване на автомобила от Б. в полза на свид. Я.,
да е следствие от искането за връщане и да е извършено въпреки него, с мотив за
присвояване.
Липсват доказателства, че отчуждаването на процесния автомобил от подс. Б.Б.
в полза на свид. В. Я. е извършено с
умисъл за обсебване. Правното основание,
на което го е получил от свид. В.М. и условията, при които се е случило това –
при възмездна еквивалентна за страните насрещна престация, е формирало у Б.
субективната увереност, че я владее за себе си, и че не е ограничен да отстъпи
фактическото владение в полза на друго лице. Наличието на спор за неизпълнен
договор между собственика на МПС и свид. В.М. и знанието на подсъдимия за него
към момента на отчуждаването на МПС са ирелевантни обстоятелства, тъй като
последният е трето, неучастващо в този спор лице. Знанието на подсъдимия, че
във връзка със същия спор е образувано и досъдебно производство № 301/2017г. по
описа на 01 РУ при ОД МВР Перник, водено
за обсебване на същия автомобил от В.М. също не е обстоятелство, от което да се
извлече съответен мотив за действието му по отчуждаване на автомобила, тъй като
още в първия момент, в който Б. е разпитан като свидетел по ДП е заявил, че
автомобила не е у него, а до продажбата му на свид. Я. към него не са били
предявени претенции за предаването му на собственика. Подсъдимият е съдействал
на разследването като е предоставил данни за установяването на това лице.Законосъобразно
РС-Перник е приел, че елементът противозаконност на извършеното разпореждане не
е доказан в случая. Липсва и субективния елемент от състава на инкриминираното
престъпление – пряк умисъл при извършването му. Фактите, обстоятелствата и
действията предшестващи, съпътстващи и следващи отчуждаването на автомобила, не
разкриват такова психическо отношение у Б..
Обосновано съдът е приел, че липсват достатъчно убедителни доказателства
подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна фактическият
състав на чл.206, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение.
Правилно
съдът е приел, че алтернативното искане на прокурора за осъждане на подсъдимия
за осъществен състав на такова друго престъпление при липса на съществено
изменение на фактите на обвинението е необосновано, тъй като не се сочи към кое
престъпление от Особената част на НК прокурорът счита, че се отнасят
установените факти в казуса, поради което и съдът е в невъзможност да обсъди
евентуални доводи в тази насока.
По делото са
събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз
основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни.
В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на
своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички
мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е присъдата си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата,
които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по
отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на
делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
При така
изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи относно въпросът за наказателната отговорност на
подсъдимия. Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е
обоснована, законосъобразна и постановена при спазване на процесуалните правила,
поради което липсват основания за нейното изменяване или отменяване.
Като взе предвид
изложеното, и на основание чл.338 от НПК, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 105/19.02.2019
год., постановена по НОХД №00829/2018 год. по описа на Районен съд гр.Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.