РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Плевен, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430104311 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на *** с ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ***, чрез
юрисконсулт ***, съдебен адрес: ***, против Г. М. М. с ЕГН ********** от
***.
Ищецът твърди в исковата молба, че на *** между *** и ответника бил
сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността ***. В изпълнение на задълженията си лизингодателят е
придобил собствеността върху лек автомобил *** модел ***,
идентификационен номер на рама ***, рег.№ ***, като е предоставил
ползването на лизингополучателя, за което е съставен приемно-предавателен
протокол от *** Твърди се, че ответникът заплатил авансова вноска и
първоначални разходи в размер на 3970,00 лв.
С договора лизингополучателят поел задължение за заплащане на
месечни вноски по погасителен плана, неразделна част от договора за
финансов лизинг при лихвен процент от 41,16 % и размер на месечните
анюитетни вноски от 169,82 лв. Срокът на договора бил уговорен между
страните на 48 месеца, като изтичал на 01.05.2023г. Ищецът твърди, че
ответникът преустановил плащанията по договорения погасителен план, като
последното плащане станало на 02.04.2020г. Твърди, че с оглед допуснатото
1
неизпълнение на задължения от страна на лизингополучателя, на 14.07.2020г,
му било връчено уведомление за разваляне на договора. На *** лизинговият
актив бил иззет от владението на лизингополучатя от служители на ***, за
което бил съставен и съответно приемо-предавателен протокол.
Ищецът посочва, че към *** не са платени част от вноска 11 по
погасителен план с падеж 01.04.2020г. до вноска №14 по погасителен план с
падеж 01.07.2020г.
Посочва се в исковата молба, че ответникът дължи на ищцовото
дружество договорените месечни вноски по погасителен план от единадесета
– с падеж 01.04.2020г. до четиринадесета - с падеж 01.07.2020 включително и
част от петнадесета вноска в общ размер на 803,91 лева, в това число
главница в размер на 238,52 лева и възнаградителна лихва в размер на 565,39
лева.
Твърди, че предвид допусната забава в плащанията на вноските на
основание чл.15.1 от Общите условия била начислена неустойка в размер на
0,38 лв., както следва: за забава в плащането на вноска №11– сумата от 0,09
лв., за забава в плащането на вноска №12 – 0,09 лв. за забава в плащането на
вноска №13 – 0,10 лв. , за забава в плащането на вноска №14 – 0,10 лв.
Твърди се в исковата молба, че на основание чл.15.5 от Общите условия
ответникът дължи и неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или
общо сумата от 509,46 лв., формирана като сбор от три месечни вноски всяка
една в размер на 169,82 лв.
На основание чл.8.6 вр. чл.8.7.4 ОУ твърди, че ответникът му дължи
направените разходи за заплащане на данъци на основание чл.52 – чл.61
ЗМДТ и такси за 2020г. в размер на 173,27 лева.
Претендира също и направени разходи за заплащане на застрахователни
премии в размер на 70,51 първа вноска от четири по полица *** на Лев Инс
АД.
На основание чл.14.4 вр. чл.8.7.10 от Общите условия ответникът
дължал и разходите по възстановяването на владението на лизингодателя,
свързани с договор от 06.07.2017г. между *** и ***, в размер на 550 лв. с
ДДС, за което е издадена фактура *** за платено комисионно възнаграждение
и допълнителни разходи по изпълнение на поръчката.
Ищецът твърди, че за посочените по-горе суми подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Било образувано ч.гр.д.***
по описа на ***, по което страната получила указания по чл.415 ГПК.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът Г. М. М. дължи на *** с ***, със седалище и адрес
на управление: ***, следните суми по Договор за финансов лизинг № *** –
сумата от 238,52 лв. за незаплатена главница по лизингови вноски, включена
в анюитетните вноски с падежи от 01.04.2020г. до 24.07.2020, сумата от
2
565,39 лв. – незаплатена лихва по лизингови вноски , включена в
анюитетните вноски с падеж от 01.04.2020 до ***, сумата от 0,38 лв. –
нестойка за забавени плащания за периода 01.04.2020г.-***, сумата от 509,46
лв. – неустойка за прекратяване на договора; сумата от 173,27 лв разходи за
данъчни задължения, сумата от 70,51 лева разходи за застрахователни
премии, сумата от 660 лева разходи за възстановяване на лизинговия актив.
Претендират се и направените деловодни разноски.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията
към нея са връчени на особения представител на ответника. Писмен отговор
не е представен.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Страната е депозирала становище ведно със списък по чл.80 ГПК, като
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло като
основателни и доказани.
Ответникът се явява лично и оспорва претенциите.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно по делото е и се установява от приложеното ч.гр.д.***
описа на ***, че на 12.10.2020г. *** подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК Г. М. М., както и че
в хода на производството била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК ***, с която *** разпоредил длъжникът да заплати
на кредитора *** сумата в размер на 2 217.53 лв., от която : 238.52 лв.
падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив *** дължими за периода 01.04.2020г. до ***; 565.39 лв.
падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив *** дължими за периода 01.04.2020г. до ***; 0.38 лв.
неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за периода
01.04.2020 г. до 24.07.2020 г.; 509.46 лв. неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, начислени еднократно към датата на
прекратяване на договора на основание чл.15.5 от Общите условия; 173.27
лв. заплатен данък по чл.52 и сл. От ЗМДТ за 2020г. на основание чл.8.6. от
приложимите общи условия във вр. с чл.345 /2/ от ТЗ; 70.51 лв. заплатени от
Лизингодателя застрахователни премии на основание чл.8.6 от приложимите
Общи условия във вр. с чл.345/2/ от ТЗ; 660.00 лв. разходи за възстановяване
на лизинговия актив на основание чл.14.4 във вр. с чл.8.7.10 от приложимите
Общи условия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 12.10.2020г. до окончателното и
изплащане, както и деловодни разноски в размер на 44.35 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. съгласно чл.78, ал.8 от
ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.
3
В заповедта е отразено, че вземането произтича от договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността с № ***. В законовия
срок длъжникът подал възражение срещу заповедта, в която сочи, че е внасял
дължимите по договора вноски повече от шест месеца. С определение ***
заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на правото си. Съобщението било получено на 31.05.2020г.
Ищецът подал искова молба в законовия месечен срок 30.06.2020г. и е
образувано настоящето дело.
Безспорно е по делото, че между страните са съществували валидни
облигационни правоотношения на основание Договор за финансов лизинг
със задължително придобиване на собствеността ***/***
Не се спори и се установява от представеното от ищеца и неоспорено
заверено копие на Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността и приложенията към него Общи условия към
договори за финансов лизинг, сключвани от *** с физически лица –
потребители, Тарифа към Общите условия и др., че страните се уговорили
ищецът, в качеството на лизингодател, да придобие определен лизингов актив
- моторно превозно средство лек автомобил *** модел ***,
идентификационен номер на рама ***, рег.№ *** и да го предостави на
ответника, в качеството на лизингополучател, за ползване срещу сумата от
6200 лв., от които главница в размер на 3970 лв., първоначална вноска в
размер на 2230 лв., и общ разход по кредита в размер на 4181,36 лева, или
общ размер на дължимата сума – 8151,36 лв. Страните са договорили и
лизингополучателя да заплати такса ангажимент в размер на 200 лева, както и
разходи за регистрация на лизинговия актив в КАТ в размер на 120 лева.
Срокът на договора бил уговорен на 48 месеца, а лизингополучателят се
задължил да изплаща главницата и лихвите върху нея на 48 месечни вноски
съгласно погасителен план - Приложение №1 към договора.
Безспорно е по делото и се установява от представеното на лист 356 от
делото заверено копие на операционна бележка от ***, че ответникът
заплатил сума в размер на 2550 лв. по сметка на ищеца, като основание било
посочено – първа вноска и такси по ***.
Установява се от представеното на лист 34 по делото пълномощно, че
представител на ищцовото дружество е упълномощил ответника да управлява
процесния автомобил в качеството му на лизингополучател до 01.06.2023г.
Установява се от уведомление от 14.07.2020г., че поради неизпълнение
на задълженията на ответника да заплати сума в размер на 2095,15 лв.
лизингови вноски, ищцовото дружество прекратило договора на основание
чл.13.5 от Общите условия, считано от датата на получаване на поканата, като
ответникът получил уведомлението, което е удостоверено с подписа му.
Видно от заверено копие на приемно-предавателен протокол от ***, Г.
4
М. М. предал на представител на *** процесния автомобил.
Не се спори и се установява от представеното от ищеца заверено копие
на договор от 29.05.2017г., че ищцовото дружество имало облигационни
отношения с ***, по силата на които *** възложило на изпълнителя да
извърши всички необходими действия за доброволно изземване на лизингови
активи от длъжници, като води преговори с тях.
Безспорно е и се установява от заверено копие на фактура ***, че ***
начислило за заплащане на ищеца сума в размер на 12300 лв. общо за
възстановяване на владението на 29 активи, сред които и този по договор ***,
ЗАПИСАНО под №20 във фактурата.
Спори се между странитe дължи ли ответника и в какъв размер сумите
по издадената заповед за изпълнение.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема,
че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
вземания в полза на ищеца за следните суми:
сумата в размер на 2 217.53 лв., от която : 238.52 лв. падежирали и
непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив ***
дължими за периода 01.04.2020г. до ***; 565.39 лв. падежирали и непогасени
лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг
със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив ***
дължими за периода 01.04.2020г. до ***; 0.38 лв. неустойка за забава на
плащане на лизингови вноски, дължима за периода 01.04.2020 г. до 24.07.2020
г.; 509.46 лв. неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, начислени еднократно към датата на прекратяване на
договора на основание чл.15.5 от Общите условия; 173.27 лв. заплатен данък
по чл.52 и сл. От ЗМДТ за 2020г. на основание чл.8.6. от приложимите общи
условия във вр. с чл.345 /2/ от ТЗ; 70.51 лв. заплатени от Лизингодателя
застрахователни премии на основание чл.8.6 от приложимите Общи условия
във вр. с чл.345/2/ от ТЗ; 660.00 лв. разходи за възстановяване на лизинговия
актив на основание чл.14.4 във вр. с чл.8.7.10 от приложимите Общи условия,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 12.10.2020г. до окончателното и изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение *** за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. *** по описа на ***.
За разрешаване на спорните по делото въпроси е назначена съдебно
счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице, на *** е
внесена сума в размер на 2550 лв., която е първоначална вноска и такси по
договор за финансов лизинг ***, а след това са направени 8 месечни вноски
за погасяване на суми по погасителния план в размер на 4463,82 лв заедно с
първоначланата вонска. Неизплатена е главница в размер на 238,52 лева по
лизингови вноски включена в анюитентни вноски с падежи 01.04.2020 –
5
24.07.2020; 565,39 лева лихва по лизинговите вноски в анюитетни внноски с
падежи от 01.04.2020 0 24.07.2020,; 0,38 лева неустойка за забавени плащания
за периода 01.04.2019г. – 24.07.2020; 509,46 лева неустойка за прекратяване
на договора по вина на лизингополучателя – три броя вноски; разходи за
заплатени данъчни задължения за данък МПС в размер на 173,27 лева ;
разходи за заплатени застрахователни премии за застраховка гражданска
отговоронст в размер на 70,51 лева и разходи за възстановяванте на
лизинговия актив в размер на 660 лева . В заключението вещото лице изрично
е отразило, че претенциите на ищеца касаят периода от датата на
неизпълнението до *** когато договорът е прекратен поради неизпълнение и
автомобилът е иззет.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като
обективно и безпристрастно, съответстващо на писмените доказателства по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителните искове, в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение.
В конкретния случай ищецът доказа, че между страните по делото е
съществувало облигационно правоотношение по силата на Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ***, че
ответникът не е изпълнил задължението си за издължаване на вноски по
уговорения погасителния план, както и че е бил уведомен за това
обстоятелство, като е получил в писмена форма известието за прекратяване
на договора.
Установи се по безспорен и категоричен начин и обстоятелството, че
лизингополучателя – ответник не е изпълнил задълженията си по т.7.1 от
договора, както и тези по т.8.7.10, поради което на основание т. 13.5 от
споразумението ищецът упражнил правото си по т.13.6 и договорът бил
прекратен едностранно от ***. Ответникът заяви в съдебно заседание, че не е
върнал автомобила, тъй като не е знаел, че е трябвало да го върне и не е било
необходимо да бъде иззет. Видно от договора, страните са уговорили в т.14.1,
в срок от два дни от прекратяване на договора по каквато и да е причина,
лизингополучателят е длъжен да предаде на лизингодателя лизинговия актив.
Договорът е прекратен на 20.07.2020г, когато ответникът е уведомен,
удостоверено с подписа му. Автомобилът е иззет едва на 24.07.2020, т.е. след
изтичане на срока, в който е следвало да го върне. Поради това и съдът
6
приема, че е неизпълнение от страна на лизингополачателя да предаде
автомобила в уговорения срок, поради което се е наложило да бъдат
предприети действия по принудително изпълнение автомобилът да бъде
иззет.
Разходите съгласно т.14.5 изр.2 са в тежест на лизингополучателя,
който не е изпълни задължението си в двудневен срок от прекратяване на
договора да върне автомобила. Доказателства в тази насока се съдържат в
писмените доказателства: заверено копие на договор за финансов лизинг №
*** със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив
от ***, Приложение № 1,2 и 3 към него, заверено копие на декларация ,
заверено копие на Общи условия към договори за финансов лизинг,
сключвани от *** с физически лица – потребители; заверено копие на
декларация –съгласие от 06.03.2018г.; заверено копие на операционна
бележка от 06.03.2018г.; заверено копие на уведомление за прекратяване на
договор за лизинг № *** от *** и др. Доказателства за размера на
неизплатените суми от ответника се съдържат и в заключението на вещото
лице по назначената съдебно счетоводна експертиза.
С оглед на горното, съдът приема, че исковете са основателни и
доказани и следва да бъдат уважени изцяло предвид диспозитивното начало в
процеса.
С оглед на горното и от представените от ищеца и неоспорени от
ответника писмени доказателства, съдът установява по безспорен и
категоричен начин основанието, размера на вземанията и начина за
определянето им, за които е издадена процесната заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч. гр.д.*** по описа на ***, поради което исковете на
„*** следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство -
сумата от 155,65 лв. платена държавна такса, сумата от 200 лв. за вещо лице.
По отношение на претенцията за възнаграждение за юрисконсулт, съдът
счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за юрк.възнаграждение в размер на 100 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноски в
заповедното производство – сумата от 44,35 лв. платена държавна такса и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, във вр.
чл.415, ал.1, във вр. чл.124, ал. 1 от ГПК, че Г. М. М. с ЕГН ********** от ***
ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя ***, чрез юрисконсулт ***, съдебен адрес: ***,
сума в размер на 2 217.53 лв., от която : 238.52 лв. падежирали и непогасени
лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив ***
дължими за периода 01.04.2020г. до ***; 565.39 лв. падежирали и непогасени
лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг
със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив ***
дължими за периода 01.04.2020г. до ***; 0.38 лв. неустойка за забава на
плащане на лизингови вноски, дължима за периода 01.04.2020 г. до 24.07.2020
г.; 509.46 лв. неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, начислени еднократно към датата на прекратяване на
договора на основание чл.15.5 от Общите условия; 173.27 лв. заплатен данък
по чл.52 и сл. от ЗМДТ за 2020г. на основание чл.8.6. от приложимите общи
условия във вр. с чл.345 /2/ от ТЗ; 70.51 лв. заплатени от Лизингодателя
застрахователни премии на основание чл.8.6 от приложимите Общи условия
във вр. с чл.345/2/ от ТЗ; 660.00 лв. разходи за възстановяване на лизинговия
актив на основание чл.14.4 във вр. с чл.8.7.10 от приложимите Общи условия,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 12.10.2020г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Г. М. М. с ЕГН ********** от ***
да заплати на *** с ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя ***, чрез юрисконсулт ***, съдебен адрес: ***,
общо направени деловодни разноски в производството по гр.д.№ *** в размер
на 455,65 лева и по ч.гр.д.№ *** в размер на 94,35 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8