Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260151
гр.Бургас, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа
НАХД № 1276 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на С.М.Т. ЕГН **********, с адрес: *** против наказателно
постановление № 19-0769-006713/12.02.2020г., издадено от Началник на Група към
ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗдвП на основание чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
С
жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и моли да се отмени. Сочи, че е допуснал ПТП, изтеглил се от
кръстовището и спрял, за да каже на водача, че ще си разменят двустранни
протоколи, но трябвало да достави 10 бр. пици и тръгнал. Водачът обаче се
обадил на КАТ и на жалбоподателя на по-късен етап бил съставен АУАН. Написал
възражение, което не било оценено от АНО, била нарушена разпоредбата на чл. 52,
ал. 1 ЗАНН като НП не било съставено в едномесечен срок от АУАН. От друга
страна намира, че се касае за маловажност и неправилно АНО не е преценил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за
него адв. А.депозира писмено становище, с което моли
да се даде ход на делото, да се разпита свидетеля, няма искания по
доказателствата, моли да се отмени НП, представя договор и пълномощно.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не
се явява представител, депозирано е становище, с което жалбата се намира за
неоснователна, претендира възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 06.03.2020 г., а жалбата е
депозирана от същата дата). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира следното:
На
23.12.2019г. около 11.40 часа С.Т. *** като водач на лек автомобил М.Л. с рег.
№ *****на кръстовището с ул. О. не спира на пътен знак Б2 /спри пропусни
движещия се по пътя с предимство/, продължава направо като не пропуска движещия
се от дясната му страна в права посока лек автомобил О. с рег. № **** по път с
предимство, обозначен с пътен знак Б3-път с предимство, допускайки ПТП, като настъпили
материални щети по двете МПС и не спира, за да установи какви са
последиците. На същата дата св. М. бил на работа от 07.00 часа до 19.00 часа,
когато бил изпратен заедно със свой колега за настъпилото пътнотранспортно
произшествие на ул. „О.” в град Б.. Отишли на място. Свидетелят установил, че
пътнотранспортното произшествие е настъпило на кръстовището на ул. „О.” с ул.
„К.”. Нарушителят пресича по ул. „К.”, като не пропуска движещия се автомобил
по път с предимство от дясната му страна. Самият жалбоподател не оспорва, че е
допуснал ПТП като в жалбата сочи, че два автомобила го пропуснали, но третия –
не. На място бил само единият водач -
водачът на лекия автомобил марка „О.” с рег. № *****, а другият водач го нямало,
поради което след разговор с дежурния разбрал, че напусналият водач работи в
някаква фирма за доставка на храна. Обадил му се по телефона и същият заявил,
че в момента е в ж. к. „М.р.”, че има доставка и когато извърши доставката ще
се върне на мястото на пътнотранспортното произшествие. Изчакали го да се върне
и изготвил необходимите документи. Автомобилът, с който се върнал напусналият
водач бил марка „М.” с рег. № *****. Т. записал в акта, че няма възражения.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства – разпит
на актосъставителя, АУАН, протокол за ПТП, справка от
ОД на МВР за водач, Заповед №
8121з-515/15.05.2018г.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
При издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдът не споделя възражението, че НП е издадено
незаконосъобразно, тъй като не е издадено в едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН. Този срок е инструктивен и неговото неспазване не обосновава
незаконосъобразност на издаденото след този срок наказателно постановление (в
този смисъл Решение № 54 от 10.01.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2814 / 2019 г. на XV състав на Административен съд – Бургас; Решение №
503 от 10.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 243 / 2020 г.
на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.). Основание за прекратяване
на административнонаказателното производство е в случай, че НП не е издадено в
шестмесечен срок от съставянето на АУАН – чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В случая АНО е
спазил предвидените в ЗАНН срокове и НП не следва да се отменя на това
основание. Не се споделя и възражението, че АНО не е взел предвид подадено от
жалбоподателя възражение. По преписката липсва доказателство, от което да се
направи извод, че възражение е било подавано, а в АУАН е посочено, че
нарушителят няма възражения като в този смисъл са и показанията на разпитания
по делото свидетел. След като липсва възражение срещу АУАН липсва какво да се
обсъжда от АНО. По същество жалбоподателят не отрича, че е допуснал ПТП, но че
трябвало да достави пици на адрес и затова го е напуснал. Остана недоказана
защитната теза, че е спрял на местопроизшествието и след това е потеглил.
Извършеното от него нарушение се отличава с висока степен на обществена
опасност с оглед необходимостта от установяване на нарушението, нарушителя и
последиците от нарушението. Неоправдано е напускането на ПТП от нарушител,
освен в случай на необходимост спешно да се помогне пострадало лице.
Съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата
е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. Правилно АНО е посочил нарушената правна норма
като от показанията на свидетеля се установи, че жалбоподателят не е пропуснал,
движещия се от дясната му страна лек автомобил, който е бил на път с
предимство. Посочена е санкционната
норма на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.
4 ЗДвП като този съд намира, че правилно е дадена квалификация на санкционната
норма – касае се нарушение на правилата за предимство, което е квалифицирано
като предл. 4 на т. 5 на ал. 1 (в този смисъл Решение
№ 1027 от 27.05.2016 г. по н. д. № 572 / 2016 г. на Административен съд –
Бургас). В резултат от нарушението на правилата за предимство е допуснато ПТП.
Правилно е индивидуализирано наказанието, същото е във фиксиран размер от 200
лева, поради което в тази част НП като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Съгласно чл. 123,
ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. По делото
липсват доказателства, от които би могъл да се направи извод, че жалбоподателят
е спрял на произшествието, самият той посочва, че е трябвало да достави пици,
кръстовището било задръстено и не е бил установен на място от св. М..
Разпоредбата на закона освен това изисква не само да се спре, а и да се
установи какви са последиците от произшествието. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая липсват доказателства, които да опровергаят
констатациите в АУАН и които да доведат до извод, че жалбоподателят с спрял на
местопроизшествието и е установил последиците от него. Ето защо правилно
нарушението е подведено под хипотезата на правната норма на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Санкцията е
предвидена в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, който предвижда, че
който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач. Съдът намира, че АНО не е допуснал нарушение при индивидуализацията на
наказанието като същото правилно е определено над установения от закона минимум.
Деянието се отличава с висока степен на обществена опасност и е неоправдано
напускането на местопроизшествието с посоченото от жалбоподателя оправдание.
Освен това съдът отчита, че съгласно справка за нарушител жалбоподателят е
наказван нееднократно за нарушения по ЗДвП, поради което и наказанието е
правилно индивидуализирано от АНО.
Съдът счита, че
липсват основания за прилагането на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други подобни случаи,
настъпили са материални щети и по двата автомобила, а за поправянето и
превъзпитанието на дееца, е необходимо да бъде санкциониран съгласно разпоредбите
на ЗДвП като АНО в случая правилно е извършил преценка на нарушенията, подвел ги е под хипотезата на нарушената
материално-правна норма и правилно е посочил санкционните разпоредби като е
индивидуализирал и правилно наказанието, поради което наказателното
постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдът следва да се произнесе по разноските като в
случая, с оглед потвърждаване на наказателното постановление, право на разноски
има само АНО, които претендира юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия
орган следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0769-006713/12.02.2020г., издадено от Началник
на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което на С.М.Т. ЕГН ********** за нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗдвП на основание чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
ОСЪЖДА
С.М.Т. ЕГН ********** *** Булстат **** сумата в размер на 80 (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.