РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен,
07.03.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на шести март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№6404 по описа за 2018година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от ”Ф.И.” ЕАД ***, против Р.И.М., с която се твърди, че между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД- и ответника, е сключен договор за кредит PLUS-***. за сумата от 931,88лв.Твърди
се че кредиторът е предоставил сумата, като кредитополучателят да върне сумата
на 10 месечни вноски, с уговорена възнаградителна лихва.Твърди се, че с
полагането на подписа, ответникът е получил сумата, като падежа на първата
вноска е на 20.09.2014г. и поради това
се дължи обезщетение.Твърди се, че крайния срок е настъпил на 20.05.2015г.Посочва
се, че между кредитодателят и настоящия ищеца е сключен договор за цесия на
10.01.2017г., като е прехвърлено и вземането срещу кредитополучателката по
цитирания договор. Твърди се, че цесионера- ищец, е изпратил уведомление до
длъжника за станала цесия, но пратката се е върнала в цялост. Твърди се, че въз
основа на заявление по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№2817/2018г. на ПлРС,
по което има издадена заповед за изпълнение, против която е депозирано възражение
от длъжника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника, че дължи сумата:
сума в р-р на 863.52 лв. – главница; сума в р-р на 314.85 лв.
– договорна възнаградителна лихва, за периода от 20.09.2014г. – 20.05.2015г.;
сума в р-р на 209.94 лв. – законна лихва, за периода от 21.09.2014г. до
13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 25.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането.Претендират се разноски.
Назначеният особен
представител е възразил, че не е уведомен длъжникът за цесията.Направени са
възражения за давност.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и
закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1794/26.04.2018г.
по ч. гр.д.№ 2817/2018г. по описа на ПлРС, за следните суми: сума в р-р на 863.52 лв. –
главница; сума в р-р на 314.85 лв. – договорна възнаградителна лихва, за
периода от 20.09.2014г. – 20.05.2015г.; сума в р-р на 209.94 лв. – законна
лихва, за периода от 21.09.2014г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на молбата 25.04.2018г. до окончателното
изплащане на вземането.Вземането произтича от следните обстоятелства: Погасяване
на парични задължения по цедиран Договор за паричен заем, № PLUS-***. скл.между
длъжника и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, за сумата от 875лв., като с Договор
за цесия от 10.01.2017г. вземането е прехвърлено към „Ф.И.” ЕАД, за което
длъжникът е бил уведомен.
В указаният от съда срок, ищецът предявява настоящите искове, поради
което същите са допустими.
Безспорно по делото се
установява, че между БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД- и ответника, е сключен
договор за кредит PLUS-***. за сумата от 931,88лв.Уговорена е договорна лихва , месечни вноски на
изплащане на задължението , като крайния срок е 20.04.2015г., лихва за забава
при неплащане на посочените падежни дати.
По делото се установява също,че въз основа на договора за продажба и
прехвърляне на вземането в полза на ”Ф.И.” ЕАД ***.
Спорен по делото е
въпросът: налице ли е прехвърляне на валидно задължение от цедента на цесионера,
изправна страна ли е кредиторът и какви са дължимите суми.
Съдът намира, че следва
да се произнесе по възражението на
процесуалния представител на ответника за недължимост, поради невръчване на
съобщението за цесия на ответника.
Безспорно по делото е, че заемателят е прехвърлил вземането си към
ответника на ищеца.Безспорно по делото е, че уведомлението за цесията е връчено
на особения представител на ответника заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата. С договора за цесия
кредиторът прехвърля вземанията си на
трето лице, като за това не е необходимо
съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото
лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва
да му бъде съобщен от предишния кредитор
съгласно разпоредбите на чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента , с който
вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец
по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да се
извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия
кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на
приложените пълномощни цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване
от негово име на всички длъжници за цедираните вземания , което не противоречи
на чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД, доколкото
изпълнява целите на посочените разпоредби.
За да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. по делото няма
доказателства уведомлението да е изпращано до длъжника. По ч.гр.д.№ 2817/2018г.
заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника, връчена е на основание
чл.47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК и след
като не е намерен работодател, чрез който да стане връчването на заповедта за
изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск почл. 422 от ГПК. В исковото производство ответникът, въпреки положените усилия, също не е открит
на регистрираните постоянен и настоящ адрес, от справката от НАП е видно, че
няма регистран трудов договор, т.е. съобщенията не могат да бъдат връчени чрез
работодателя, което е наложило да и бъде назначен и да се представлява в
процеса от особен представител, комуто е връчен препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включая всички книжа, свидетелстващи за сключения
договор за цесия, имащ действие и спрямо задължението на ответника. Законът не
е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин,
поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено
за пръв път с исковата молба . В практиката си
по реда на чл.290 от ГПК ВКС приема,
че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако
последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера уведомление,
достигнало до него. / Решение №123 от
24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. по
т.д.№1711/13 г. на І т.о./ В това производство обаче длъжникът не се
представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието
на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на
чл.47,ал.6 от ГПК , на който са връчени съдебните книжа. В отговора си по
чл.131 от ГПК особения представител е направил оспорване на иска основано
на липсата на надлежно уведомяване за цесията.
Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване
на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от
страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за
цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.След като не
е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не
е произвела действието си спрямо ответника.
Предвид изложеното, съдът
счита че предявените установителни
искове, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, тъй като не е
доказано качеството на кредитор на ищеца.
При този изход на делото
на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените на осн. чл. 422 вр. чл.
124 от ГПК от “Ф.И.” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ***против Р. И.М.,
ЕГН**********,установителни искове за сумите: : сума в
р-р на 863.52 лв. – главница; сума в р-р на 314.85 лв. – договорна
възнаградителна лихва, за периода от 20.09.2014г. – 20.05.2015г.; сума в р-р на
209.94 лв. – законна лихва, за периода от 21.09.2014г. до 13.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 25.04.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1794/26.04.2018г.
по ч. гр.д.№ 2817/2018г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :