Р Е Ш
Е Н И Е
Номер / 2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд първи
състав
На четвърти април Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Христо
Минев
като разгледа
докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер
1201 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 23-0000016/17.01.2019г. на Началник Областен отдел „АА“в ГД „АИ“ гр. Варна, с
което на „О.А.И Т.Г.” ЕООД
е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000.00лева на основание чл.96г ал.1
предл.2 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба
на представляващ дружеството против наказателното постановление на
административно наказващият орган, с което е наложено административно наказание
имуществена санкция.
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока на
обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление. Изразява се становище за липса на съответствие между описаното
нарушение и посочената правна квалификация.
Счита се, че не са описани фактите относно времето на извършване на
нарушението и защо се приема, че е било извършено на 28.11.18г. в 10.18ч. В поканата е фиксиран период на
проверката до 31.01.2018г., но не е фиксиран срок за предоставяне на
документите. Според чл.12 ал.4 от наредба Н-14/27.08.2009г., срокът за
предоставяне е 7 дни и първият ден на нарушението следвало да се счита след изтичане на този срок. Нарушението не е
извършено, тъй като удостоверението за психологическа годност на водача на
превозното средство е било налично към момента на допускането му до работа.
Твърди се липсана доказателства за извършен международен превоз на товари на
30.01.2018г. Твърди се че неправилно е ангажирана отговорността на въззивното
дружество, тъй като са били издадени множество НП за непредставянето на
различни други документи изискани в хода на проверката и е недопустимо за всеки
документ да се издава отделно наказателно постановление.
В съдебно заседание въззивната жалба се
поддържа от процесуален представител.
По същество
се поддържат основанията за отмяна на НП, изложени с жалбата.
Въззиваемата страна, чрез
процесуален представител оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди НП, като изразява позиция за
неоснователност на жалбата и излага доводите си в подкрепа на това свое
становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с извършвана
проверка на „О.А.И Т.Г.“ЕООД, на 02.05.2018г. била
връчена покана за предоставяне на
документи. Видно от т.ІІ.2. се изисквали копия от УПГ на водачите. Съобразно
Наредба Н-14/27.08.09г., АНО определил с поканата седмодневен срок за
предоставяне на документите. Поканата била връчена на пълномощник М.М. До изтичане на седмодневния срок на 09.05.2018г. е било
предоставено копие на валидно УПГ на водача И.И.
Установено било, че И.И. е имал издадено валидно до
23.12.2017г. УПГ с № 248755. В последствие е имал издадено и последващо УПГ №
465831 от дата 16.03.2018г. В хода на проверката е установено, че на
30.01.2018г. в гр.Варна превозвачът е допуснал извършването на международен
обществен превоз натовари с МПС кат.№3 с Рег.№ В 9771 НВ, оборудвано с
дигитален тахограф „Сименс“ тип 1381.**********, сер.№ ********** с номер на
одобрен тип на датчика е1-175, номер на одобрен тип на тахографа е1-84,
собтвеност на превозвача, за което има издадено копие на лиценз на Общността с
перфо номер 186541. Установено е че водачът И.Д. И. с ЕГН **********, не е
отговарял на изискванията на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП, доколкото към
31.01.2018г. И.И. не е имал валидно УПГ. От
направената разпечатка на предоставена на магнитен носител информация от
картата на водача е установено извършването на международния обществен превоз
на товари.
Поради това и като намерил, че случаят
не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, бил съставен АУАН и било издадено
наказателно постановление за нарушение
по чл. 96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр, извършено на 30.01.2018г. в гр.Варна.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства, а именно от писмените доказателства
- преписката по АНП: АУАН, справка за нарушител, протокол от контролна проверка, покана,
приемо-предавателен протокол, разпечатки от дигитален тахограф, констативен
протокол, заповед за компетентност и други, както и от гласните доказателства –
показанията на св. Й., които са конкретни, подробни, логични и непротиворечиви
и изцяло се кредитират от съда.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
При издаване
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният
закон е приложен правилно.
НП
е издадено от компетентен орган и в шестмесечния преклузивен срок. АУАН
също е съставен в сроковете предвидени в ЗАНН. Нарушението следва да се счита
извършено на датата на извършения обществен превоз, така както е приел АНО и актосъставителя.
Същата е станала известна на проверяващите от предоставената информация на
електронен носител – карта на водача, разпечатките от която са направени на
16.11.2018г. На АНО е станало известно извършеното нарушение в хода на
извършваната проверка, за която не следва да се представят доказателства поради
какви причини е продължила доста продължително време, тъй като обхваща един
доста дълъг период от около пет месеца. В АУАН и НП са изложени факти, от които
става ясно защо АНО е избрал за дата на нарушението 30.01.2018г. Това е ясно и
от доказателствата, събрани в хода на АНП, а също и в хода на съдебното
производство. Нарушението, безспорно е осъществено в датата, на която е
допуснато от превозвача, извършването на обществен превоз на товари от водач на
автомобила, за който не е имало валидно издадено УПГ и това е 30.01.2018г.
Тримесечният срок за издаване на АУАН, според съда следва да започне да се
зачита от датата на събиране на последното събрано доказателство, а това в
случая са направените на 16.11.2018г. разпечатки на картата на водача Ивелин Иванов, който е бил назначен
на работа в процесното дружество с валиден трудов договор. АУАН е съставен едва
12 дни след събирането на доказателствата за извършен международен обществен
превоз на товари на 30.01.2018г. с процесното МПС, управлявано от Иванов.
Датата индивидуализира нарушението по
безспорен и категоричен начин и посочването и, е винаги дължимо. Поради това е
дължимо и описанието на фактите, от които да става ясно, защо АНО е обвинил лицето
за конкретната дата. Такива факти са описани в АУАН и НП и са пределно ясно
отразени доказателствата установяващи нарушението по безспорен и категоричен
начин. Предвид изложеното съдът намира, че не е ограничено правото на защита на
въззивната страна и НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът не споделя становището на въззиваемата
страна, че въззивното дружество не е извършило описаното по-горе нарушение, тъй
като към момента на започване на работа на Иванов в дружеството е имал валидно
УПГ. За съдът е безспорно ясно описано, че въззивника е следвало да не допуска
извършването на международен обществен превоз на товари, с автомобил на
дружеството от лице, което е било назначено на работа в дружеството като
шофоьор и не е имало валидно УПГ.
Не
е процесуално нарушение и това, че за непредставянето на всеки отделен документ
е издадено отделно НП, тъй като непредставянето
дори и само на един документ осъществява състава на нарушението по чл.97
ал.1 от ЗАвПр. Нарушението е осъществено чрез бездействие. Всяко едно
бездействие е отделно деяние, осъществяващо отделно нарушение и АНО е в правото
си да прецени издаването на отделни наказателни постановления.
Предвид изложеното и съдът
намира, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на санкцеията,
който е фиксиран от закона. Случаят не представлява маловажен такъв, тъй като
той по нищо не се отличава от други подобни нарушения и не е с по-ниска степен
на обществена опасност от други такива нарушения.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: