Решение по дело №2120/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Р.-07“ ООД срещу Решение № 79/11.07.2023г., постановено по АНД № 50/2023г. по описа на Районен съд - Девня, с което е потвърдено НП № BG2022/2000-264/НП от 03.02.2023г., издадено от Директор на ТД „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, на основание Заповед № ЗАМ-1447/32-264887/09.08.2022г. на Директора на Агенция „Митници“, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5545.65лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания на основание чл.234, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от ЗМ. В касационната жалба се релевира незаконосъобразност на решението на ДРС поради нарушение на материалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата; счита, че органа е бил длъжен да докаже, че стойността е различна от декларираната; твърди, че дружеството не е допуснало твърдяното нарушение и не е допуснало митническа измама. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение, както и издаденото наказателно постановление. В съдебно заседине жалбоподателят не се явява, не се представлява. В депозирано писмено становище, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – директор на ТД „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и моли за оставяне в сила на решението на ДРС. Моли за присъждане на направените по делото разноски, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на въззивното решение.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд– Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „Р. 07“ ООД е ангажирана за това, че на 02.01.2021г. на пристанище „Варна Запад” пристига контейнер натоварен с общо 5724кг. бруто автомобили ,мотоциклети и лично имущество. За стоката вложена в контейнера е подадена митническа декларация за временно складиране, регистрирана като ЕАД №21BG002002042335U6. На 07.01.2021г.за част от стоката вложена в контейнера с получател „Р. 07“ ООД“ ООД и упълномощен пряк представител „ШАР 2000“ ЕООД е подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“.Стоката вложена в контейнера и описана като лек автомобил марка „Мазда модел6“ , бензинов двигател, със ставка на мито по отношение на трети страни 10 %, червен на цвят с обем на двигателя 2488 куб.см., номер на шаси JM1GL1V50H1154357, държава на износ – САЩ , обща фактурна стойност 2420щатски долара, декларирана митническа стойност 3890.44ЛВ. За стоката били начислени държавни вземания – мито 389.04ЛВ. и ДДС - 874.61лв. Приложени са и следните документи- коносамент, уведомително писмо, регистрационен талон, търговска фактура,фактура за терминални разходи , фактура за международен транспорт, служебна бележка , пълномощно, справка.

Въз основа на възникнали съмнения дали декларираната стойност на автомобила отговаря на действителната била изискана справка от системата на американската служба „Митници и гранична охрана“.Била получена изисканата справка, от която е видно , че за процесния автомобил била посочена стойност 13 200 щатски долара.При тази по- висока цена на автомобила, посочена от американските митнически власти, българската митница направила извод, че дружеството не е заплатило в пълен размер дължащото се мито и ДДС. Това дало основание на Митницата да прецени , че дружеството е осъществило състав на нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ.За така установеното нарушение бил съставен АУАН, а по късно било издадено и атакуваното НП, където АНО е ангажирал отговорността на въззивника за извършена митническа измама и е наложил съответните санкции.

За да потвърди НП, ДРС е приел, че същото, както и АУАН са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, и съдържащи реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел, че проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение. Посочена е и правилната правна квалификация, както и правилно е определено административнонаказателно отговорното лице. Правилно е било наложено административно наказание, съобразно изискването на приложимата санкционна разпоредба.

Така постановеното решение е неправилно.

Неправилно ДРС е приел, че по безспорен начин е доказано извършването на нарушението от дружеството-касатор, като се базира единствено на представения отговор от митническите власти на страната – износител САЩ. В случая е предоставено копие от електронна информация за износ Electronic Export Information (съкратено EEI), предоставена от изпращача на стоката. Според изложеното в писмото на партньорските митнически служби, тази декларация представлява еквивалент на европейската митническа декларация за износ. Настоящият състав на съда намира, че предоставеният от САЩ документ - „Електронна информация за износ“, попълнена от износителя на стоката, няма характер на официален документ, който би могъл по презумпция да се ползва с доказателствена тежест за обективираните в него факти и доказателства. Този документ представлява разпечатка от информационна система за обработка на данни подадени от физически или юридически лица във форма утвърдена от Митницата в САЩ и по отношение на своето съдържание документът не представлява официален документ по смисъла на чл. 84д, ал.2 от ЗМ, а отговаря на характеристиките на „частен документ" и не следва да се ползва с доказателствена тежест по презумпция за фиксираните в него данни, вкл. и за това, че така декларираната от износителя стойност е реално уговорената, респективно – заплатената или подлежаща на плащане, от двете договарящи страни. В подкрепа на горното е и заявеното от разпитания във въззивното производство актосъставител св.И., според който именно въз основа на износната митническа декларация, която е получена от САЩ са издадени процесните АУАН и НП, като от американските митници е приета тази стойност за износ, въпреки, че те твърдят, че не разполагат с фактури. В приложените споразумения за продажба /Buyer`s Agreement/ е посочена цената, на която са закупени процесните леки автомобили, като изрично е отбелязано, че същите представляват цялото споразумение относно покупката. В тези документи се съдържат необходимите данни, за да се обоснове наличието на извършени сделки между посочените в тях страни – цената, датата и предмета на сделката. Административнонаказващият орган не е оспорил самите документи, т. е. не е спорно извършването на обективираните в тях сделки от гледна точка на страни и предмет, а единствено е оспорена вписаната продажна цена. Без да оспорва автентичността на представените документи, доказващи придобиване на стоката, административният орган е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност и е определил тази стойност въз основа на информацията, предоставена от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност в екселската таблица с подкрепящ анализ, който както е отбелязано от самия автор „не трябва да бъде считан за официален“. Безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че касаторът е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. В АУАН и НП не е посочена и причината за незачитане на данните за платените суми в приложените договори и инвойс от касатора, при условие, че не се отрича автентичността им. Последните установяват по категоричен начин осъществените сделки с предмет процесните леки автомобили; вида и техническите характеристики на същите; цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно трайната практика на ВАС, обективирана в решение № 9350/13.07.2020г. по адм. дело № 14433/2019г., решение № 15563/15.11.2019г. по адм. дело № 6328/2019г. и др., в тежест на митническите органи е при условията на приложимото съюзно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая е налице необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност на двата леки автомобила, съответно на липсата на основания за увеличаване на стойността им.

Горното разколебава застъпената от ответната страна теза, че посочената в МД MRN № 21BG002002042777R7/07.01.2021г. стойност не е общата платена цена на стоките, посочена в чл. 70, §1 от Регламент(ЕС) № 952/2013, а същата следва да бъде определена на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., вр. чл. 144, пр.2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, което изключва съставомерността на осъщественото от касатора неизпълнение на административно задължение на плоскостта на административнонаказателния състав по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ. Като са приели обратното, административнонаказващият орган и въззивният съд са допуснали нарушение на материалния закон, обосноваващо незаконосъобразност на постановените от тях актове.

В обобщение на гореизложеното, настоящата инстанция приема, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1, във вр. ал.2 от НПК - не е приложил правилно материалния закон, което е основание да бъде отменено атакуваното Решение № 79/11.07.2023г., постановено по АНД № 50/2023г. по описа на Районен съд - Девня, респективно да бъде постановено ново решение по съществото на спора, отменящо изцяло НП № BG2022/2000-264/НП от 03.02.2023год. издадено от Директор на ТД „Митница Варна“ в Агенция „Митници“.

Предвид изхода на делото,искането на касатора за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като претендирания размер от 900лв. е към минимума по чл.7ал.2 т.2, вр. с чл.18 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. Поради това ответната страна следа да бъде осъдена да заплати на касатора разноски в размер на 900лв. – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Административен съд – Варна, IІ-ри тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 79/11.07.2023г., постановено по АНД № 50/2023г. по описа на Районен съд - Девня и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № BG2022/2000-264/НП от 03.02.2023г., издадено от Директор на ТД „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, на основание Заповед № ЗАМ-1447/32-264887/09.08.2022г. на Директора на Агенция „Митници“, с което на „Р. 07“ ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5 545.65лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от ЗМ.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Р. 07“ ООД, ЕИК *** гр.С., ул.“М.“ № ** сумата от 900лв. /деветстотин/, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: