Решение по дело №669/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№1340/3.7.2019г.

 

Година 2019                                       Град Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                                                       двадесет и трети състав

На трети юли                                              Година две хиляди и  деветнадесета

В публичното съдебно заседание

 в следния състав :

                                                                                           Съдия :  Даниела Михайлова

 

 

Секретар  :  Пламен Пламенов

Прокурор  :  Д.Йотова    

като разгледа докладваното  ЧНД №  669

по описа за две хиляди и деветнадесета година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Варненска Районна Прокуратура е внесла искане на основание чл.157 от ЗЗ за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза на   К.П.И.- ЕГН **********, с оглед установяване на някое от заболяванията по чл.146 от ЗЗ и евентуалното му лечение по принудителен ред.

          В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа изцяло така направеното предложение и позовавайки се на заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза, настоява същото да бъде уважено и осв.   И. да бъде настанен на задължително лечение съобразно заключението на вещото лице.

         Осв.  К.И. участва в производството лично и със служебно назначен    адвокат.В обясненията  си  заявява , че няма психично заболяване, че е тормозен от съседите си и че всъщност той е пострадал от техните действия.Тъй като същият  не бе в тежко психично състояние бе определена  амбулаторна форма за изготвяне на съдебно-психиатричната експертиза. В последната си дума осв.И. заявява готовност да посещава психиатър, но отново заявява , че не е болен.  

          Защитникът  на осв. И. – адв.Пл.Т., се присъединява към становището на представителя на ВРП относно необходимостта освидетелствания да бъде настанен на задължително лечение.

           Въз основа на събраните в производството гласни и писмени доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

           На 21.11.2008г. в РУ-Аксаково бил получен сигнал, че по преминаващ по ул.“Митко Палаузов“   автомобил, бил хвърлен камък, който счупил предното стъкло.На място отишли полицейски служители, които установили, че на същата улица на № 23 живее осв.И..В хода на проверката се установило, че пред къщата е имало деца, с които осв.И. си разменил реплики и обиди и по които хвърлил камък.Той обаче уцелил стъклото на колата.В последствие една от сестрите на освидетелствания заплатила стойността на стъклото на пострадалата.В хода на проверката се установило, че осв.И. проявява вербално агресивно отношение към съседите си, като ги заплашвал и обиждал.Установило се още, че в периода 22.04.2018г.—02.05.2018г. е бил настанен в Психиатрична клиника при УМБАЛ „Св.Марина“ с диагноза „ персистиращо налудно разстройство“.След като бил изписан, той приемал съответните медикаменти.Преди приключване на проверката с протокол осв.И. бил предупреден да не отправя обиди и заплахи спрямо преминаващи лица покрай дома му, както и да не хвърля камъни по преминаващи лица и автомобили.Въз основа на резултатите от проверката било инициирано настоящото производство. 

           Според заключението на изготвената и приложена по делото съдебно-психиатрична експертиза   , поддържана от вещото лице  в съдебно заседание и кредитирана от съда е видно, че осв. И.  страда от „ налудно разстройство“ /F 22.0 според МКБ-10/,    което е психично разстройство в тесния смисъл на думата- психоза,   и са налице медицинските критерии по чл.146 от Закона за здравето за лечение. При И. налудностите са били от параноялен тип, като е бил непоклатимо убеден в това, че е жертва на заговор и полицията изпълнява държавна поръчка да го мачка и да го принуди да влезе в земеделска кооперация. По време на освидетелстването той е бил психомоторно спокоен, вътрешно напрегнат, сам е установил словесен контакт и е бил некритичен към заболяването.Мисловният му процес е бил ускорен, обстоятелствен, с добре систематизирана налудна система за отношение и увреждане.Същевременно вещото лице е установило , че при осв.И. е налице и друг характерен за налудното разстройство признак, доколкото извън влиянието на налудностите и техните последствия, функционирането на индивида не е било значително нарушено и поведението му не е било видимо нелепо.Самото налудно разстройство обаче има хронично протичане и трудно се повлиява от лечение, като терапията следва да е продължителна и в адекватни дози.Към настоящият момент осв.И. приема предписаните му през 2018г. медикаменти, но за да не се допусне пропуск, който би влошил състоянието му, респективно да увеличи риска от агресия, той следва да продължи лечението си.Поради това и д-р Б. предлага той да бъде настанен на задължително амбулаторно лечение.В хода на съдебното следствие тя уточнява, че този срок следва да е 3 месеца, като лечението му ще включва контролни прегледи при психиатър и изразява готовност да участва в това лечение.Вещото лице сочи още, че осв.И. не може да дава информирано съгласие за лечението си.

        Съдът преценява неоспореното от страните заключение на изготвената  СПЕ като обективно, компетентно и безпристрастно дадено и го кредитира изцяло.

        В съдебно заседание бяха разпитани св. К.С.-съседка на осв.И. и св.В.Д.-негова сестра.Св.С. потвърди, че освидетелствания се държи грубо и агресивно спрямо нея и семейството й, като отправя заплахи и обиди.Св.Д. заяви, че брат й се грижи за болната им майка, която живее при нея, както и че действително има проблем със съседите, защото са монтирали камери, които гледат към улицата и могат да проследяват кой влиза и кой излиза от дома им.

            При така установената фактическа обстановка, безспорна между страните

 съдът прие от правна страна , че искането на ВРП е основателно и следва да бъде уважено.По несъмнен начин е установено кумулативното наличие както на медицинския критерий по смисъла на чл.146 от ЗЗ, така и социалния такъв, тъй като с поведението си осв. И. на първо място сериозно застрашава своето здраве, а категорично представлява опасност и за околните предвид констатираното заболяване и проявеното агресивно поведение по отношение както на св. С. и членовете на нейното семейство, така и на случайно преминаващи по улицата хора и автомобили, по които той е хвърлял камъни .От друга страна той  е некритичен към състоянието  си.   Позовавайки се на събраните последователни и безпротиворечиви гласни и писмени доказателства съдът прие, че в този случай са налице основанията на чл.162 ал.1 от ЗЗ, поради което следва да се постанови задължително лечение по отношение на осв. К.И.. Съдът счита, че е в интерес на освидетелстваният е да се проведе лечение, за да се достигне до успокояване на поведението му. Съобразно с предложението на вещото лице в съдебно заседание,  съдът намира че същото следва да бъде в амбулаторна форма – дневен стационар, за срок от три месеца и да бъде проведено  в Медицински център „Хелиус“ – гр. Варна, ул.“Илинден № 1, кабинет 310 психиатър д-р Р.Б..

        С оглед събраните по делото доказателства съдът прие също ,че осв. И. не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си, което пък обуславя необходимостта от назначаване на лице по реда на чл.162 ал.3 от ЗЗ, което да изразява такова съгласие по отношение на лечението. При преценката на този въпрос съдът съобрази, че цитираният текст предвижда такова лице да бъде назначавано на първо място от кръга на роднините и близките на лицето и едва при липса на такива или при конфликт на интереси, следва да бъде назначено служебно определено лице.В конкретния случай съдът намира, че    сестрата на освидетелствания , която бе разпитана като свидетел в настоящото производство , е ангажирана в достатъчна степен по отношение на желанието за продължаване на терапията на осв.И..Поради това съдът намира, че В.Д. следва да бъде определена като лице, което да дава информирано   съгласие по отношение на лечението на осв.  И.

            Предвид гореизложеното и на основание чл.162 ал.1 от Закона за здравето, съдът

 

Р      Е     Ш      И :

 

 

 

          НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ  в  в Медицински център „Хелиус“ – гр. Варна, ул.“Илинден № 1, кабинет 310 психиатър д-р Р.Б., лицето   К.П.И. – ЕГН  **********, основание чл.162 ал.2 от ЗЗ поради заболяването  му  от   – „ налудно разстройство“ /F 22.0 според МКБ-10/- психоза по смисъла на чл.146 ал.1 т.1 от Закона за здравето.

         ОПРЕДЕЛЯ форма на лечението – АМБУЛАТОРНА  задължителна, на основание чл.162 ал.2 от ЗЗ.

         ОПРЕДЕЛЯ  срок за настаняването и лечението- ТРИ МЕСЕЦА на основание чл.162 ал.2 от ЗЗ. 

          ПРИЕМА липсата на способност на освидетелстваният К.П.И.   да изразява информирано съгласие за лечението си.

         НАЗНАЧАВА  В. П. Д.-ЕГН **********-сестра на освидетелствания, за   лице, което да изразява информирано съгласие за лечението  му.

           Решението подлежи на въззивно обжалване в 7 –дневен срок от днес пред Варненския Окръжен Съд от всички заинтересовани лица.

          След влизане на решението в законна сила, препис от същото да се изпрати на    д-р Б. .

 

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН      СЪДИЯ :