Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 07.01.2011 година, постановено по гр. дело № ... по описа на Горнооряховски районен съд за 2010 година, упражняването на родителските права спрямо Х. Н. Х. е предоставено на бащата Н. Х. Х.. Определено е местоживеене на детето при бащата. Определен е режим на лични отношения на майката Й. С. Г. с детето във вид на свиждания всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с право по времетраенето им да взима детето при себе си, от 10,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя и за един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. В тежест на Й. Г. е присъдена издръжка за детето в размер на сумата от 60 лв. месечно, считано от 15.09.2010 година до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху просрочените вноски, както и направените от ищеца разноски и държавна такса върху присъдената издръжка. Решението е обжалвано от Й. С. Г. с искане за отмяната му и постановяване на ново, определящо местоживеене на детето при нея, да й се възложи упражняването на родителската власт, присъждане на издръжка от 80 лв. за детето и определяне на обичайния режим на лични отношения на детето с бащата. Позовава се на процедурни нарушения при постановяване на решението и на противоречието му с материалния закон. Игнорирани били от първостепенния съд безспорни по делото факти като минало осъждане на бащата, застрашаваща възпитанието на детето семейна среда и естествената му нужда от майчини грижи. Ответникът по жалбата - Н. Х. Х. – е изложил доводи за безпорочност на решението. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс. Ищцовата страна - Н. Х. Х. - излага в исковата си молба, че от съжителстването му с ответницата на 28.05.2002 година било родено детето Х. Н. Х.. Родителите се разделили, детето останало при бащата. По повод на разногласие относно местоживеенето му страните влезли в конфликт, ответницата записала детето на училище в гр. Л. и отказала да го върне. По реда на настоящото производство претендира упражняването на родителските права и присъждане на издръжка в размер на 60 лв. месечно от завеждане на делото насетне. Ответната страна – Й. С. Г. - оспорва исковете с възражение, че никога не е губила интерес от детето. За времето на раздялата на страните контактите й с детето били препятствани от ищеца. Нееднократно се е оплаквала от поведението му в полицията и в прокуратурата. Претендира родителската власт с доводи това да диктуват интересите на детето, да разполага с нормална домашна среда и да е по-пригодния родител за отглеждане и възпитание на малолетното дете. Останалите възражения по съдържание съвпадат с оплакванията по въззивната жалба. Претендира разноски за две инстанции. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и събраните по делото гласни доказателства, че от съвместното съжителство на страните е родено детето Х. Н. Х., че родителите са разделени от години, че детето е останало при бащата. Няма спор, че ответницата живее с родителите си и с брат си в гр. Л., а ищецът – със своята майка и брат – гр. Г.. Според разпитаните свидетели домашните условия и при двамата родители са на обичайното за бита ниво. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявения иск и за необходимост от детето да живее при майката, като й се възложи упражняването на родителските права. Постановява решение в посочения смисъл, водим от следното. По въпроса за родителската власт: Възрастта на детето сочи на изострена необходимост от майчини грижи. По-нататъшното разделно живеене между майка и дете би довело до непоправими поражения в детската психика, които нямат предвидим характер. Затова независимо, че до момента детето е живяло при бащата за относително дълъг период от време, интересите му налагат майчино присъствие и грижи. Фактически това може да бъде осъществено единствено чрез предоставяне на родителските права на ответницата. Доводите на ищеца, развити в обратна насока, както и констатациите по социалния доклад, не могат да бъдат интерпретирани като основателни. Те в значителната си част, както и показанията на разпитаните свидетели, се отнасят до отношенията между родителите. Спор, че тези отношения са нетърпими липсва. Затова основен критерий при решаване на спора не могат да бъдат конкретни родителски качества на всяка от страните, а общият, свързан с възрастта, интерес на детето. По посочената причина съдът самостоятелни съображения по доводите на ищеца и по сочените от свидетелите родителски простъпки на всяка от страните не излага. По въпроса за местоживеене на детето: Местоживеенето на детето е основна предпоставка за ефективно упражняване на родителските права. Затова детето следва да остане при майката. По въпроса за режима на лични отношения: Липсата на данни за конфликтност в отношенията дете – баща налага на последния да се определи аналогичен на фиксирания в първостепенното решение режим на лични отношения: свиждания всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с право по времетраенето им бащата да взима детето при себе си, от 10,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя и за един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. По издръжката: Възрастта на детето и ценовата конюнктура в страната сочат, че за месечната му издръжка е нужна сума от 160 лв. Обясненията на страните, свързани с имотното им състояние и доходи, както и неоспорената по делото тяхна трудоспособност налагат на всеки родител да се определи равен дял във фиксираната по-горе издръжка на детето. Така бащата следва да заплаща по 80 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението за упражняване на родителската власт до настъпване на законни причина за изменяването или прекратяването й. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответницата има право на разноски за две инстанции, по делото доказани като сума от 115 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 07.01.2011 година, постановено по гр. дело № 2010 по описа на Горнооряховски районен съд за 2010 година, вместо което постановява: Постановява, по реда на чл. 127, ал.2 от СК, местоживеене на детето Х. Н. Х., ЕГН: * при майката Й. С. Г., ЕГН: * от гр. Л., ул. „К. Д. Н.” № 24. Предоставя упражняването на родителските права спрямо детето Х. Н. Х., ЕГН: * на майката Й. С. Г., ЕГН: * от гр. Л., ул. „К. Д. Н.” № 24. Определя режим на лични отношения на бащата Н. Х. Х., ЕГН: * с детето Х. Н. Х., ЕГН: * във вид на свиждания всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с право по времетраенето им бащата да взима детето при себе си, от 10,00 часа в събота до 16,00 часа в неделя и за един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Осъжда Н. Х. Х., ЕГН: * от гр. Г., ул. „Р.” № 5, вход „а”, етаж І, ап. № 1 да заплаща на сина си Х. Н. Х., ЕГН: *, чрез неговата майка, законен представител, Й. С. Г., ЕГН: * от гр. Л., ул. „К. Д. Н.” № 24 издръжÛа в размер на сумата от 80 /осемдесет/ лв. месечно, считано от влизане в сила на решението за местоживеене на детето и за упражняване на родителските права до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й заплащане. Осъжда Н. Х. Х., ЕГН: * от гр. Г., ул. „Р.” № 5, вход „а”, етаж І, ап. № 1 да заплати на Й. С. Г., ЕГН: * от гр. Л., ул. „К. Д. Н.” № 24 сумата от 115/сто и петнадесет лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78 , ал. 3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |