Р Е Ш Е Н И Е
№ 1451 30.07.2019г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и втори
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 381 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК,
вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК, вр. с чл.4 от ЗМДТ.
Административното дело е
образувано след постановяване на решение №
2169/14.02.2019г. по адм.дело № 11562/2018г. на ВАС за отмяна на решение № 1308/29.06.2018г., постановено
по адм.дело № 1943/2017г. на АдмС - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на „ЗЕДА ТУР“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хан Крум“
№12, представлявано от изпълнителния директор И.П., против Акт за установяване
на задължение по декларация № МДТ - 645/12.10.2016г., издаден от главен експерт
в отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър, мълчаливо потвърден от
началника на отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър и е осъдено „ЗЕДА ТУР“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хан Крум“ №12, представлявано
от изпълнителния директор И.П. да заплати на община Несебър юрисконсултско
възнаграждение в размер на 743.00 (седемстотин четиридесет и три) лева.
В съдебно заседание оспорващият „ЗЕДА ТУР“ АД, редовно призован, не
изпраща представител.
Ответната
страна – Началник отдел „МТД” при община Несебър се представлява от гл. ю. к. Митошка
В., която оспорва жалбата като неоснователна. Процесуалният представител на
ответника представя в съдебно заседание писмени бележки, в които излага
допълнителни съображения за неоснователността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения акт и претендира за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт в полза на ответната страна.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Съгласно нотариален акт № 65, т.І, рег.№ 1929, дело
№ 343/2000г. (л.16 от дело №1943/2017г.) на нотариус с рег.№ 208 на
Нотариалната камара, с район на действие – районът на РС Несебър,
дружеството-жалбоподател е собственик на недвижим имот/сграда – хотел
„Фрегата“, находящ се в южната част на к.к. Слънчев бряг, общ.Несебър с обща застроена
площ от 436 кв.м, разгърната застроена площ 2 854 кв.м, при граници на
обекта: север – тревна площ, тенис корт „Сирена“; юг – асфалтова алея, хотел
„Морска звезда“; изток – тревна площ, пясъчни дюни; запад – асфалтова алея,
хотел „Сирена“.
За този имот са подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 67837/01.02.2011г. (л.17 от дело №1943/2017г.) и по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 0364/05.10.2001г. (л.25 от дело №1943/2017г.).
С АУЗД № МДТ - 645/12.10.2016г. (л.23 от дело
№1943/2017г.), издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” (МДТ)
при община Несебър, са установени задължения на собственика на хотела –
дружеството жалбоподател за данък върху недвижимите имоти за периода
01.01.2014г. – 31.12.2015г., а именно:
за 2014г. задължение в размер на 4 320,31лв.,
от които главница – 3 554.91 и лихва – 765.40лв.;
за 2015г. задължение в размер на 3 957,73лв.,
от които главница – 3 554.91 и лихва – 402.82лв.
АУЗД е бил връчен на упълномощено от дружеството
лице Димитър Емилов П. на 31.03.2017г. (л.26 от дело №1943/2017г.).
С жалба вх.№ Н4-МДТ-1497/19.04.2017г. (л.28 от дело
№1943/2017г.) дружеството е оспорило по административен ред установените
задължения. По същество в тази жалба се излагат възражения срещу начина на
формиране на размера на данъчната оценка на сградата, както и се оспорва
компетентността на органа, издал спорния акт.
Във връзка с подадената жалба, органът-издател на
АУЗД е изпратил до дружеството уведомително писмо изх.№
Н4-МДТ-1496-001/15.05.2017г. (л.31 от дело №1943/2017г.) с приложена
обяснителна записка по АУЗД № 645/12.10.2016г. (л.32 от дело №1943/2017г.). В
обяснителната записка са изложени съображения за начина на начисляване на
данъка върху недвижимите имоти за процесната сграда за 2014 и 2015г.
За 2014г. е посочено, че данъчната оценка за имота
е 2 962 426,80 лв., изчислена по приложение №2 (норми за данъчна
оценка на недвижимите имоти) от ЗМДТ. Отчетната стойност декларирана от
дружеството е 207 466 лв. На основание чл.21 от ЗМДТ основата, върху която
е начислен ДНИ е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка.
Размерът на начисленото задължение се изчислява като данъчната оценка за 2014г.
2 962 426,80 лв. се умножава по 1,2 промила = 3 554,91 лв.
За 2015г. е посочено, че ДНИ се начислява на
основание чл.19 и чл.21 от ЗМДТ. За предприятията данъчната оценка се начислява
на основание чл.21 от ЗМДТ. Данъчната оценка за имота е 2 962 426,80
лв., изчислена по приложение №2 (норми за данъчна оценка на недвижимите имоти)
от ЗМДТ. Отчетната стойност декларирана от дружеството е 207 466 лв. На
основание чл.21 от ЗМДТ основата, върху която е начислен ДНИ е по-високата
между отчетната стойност и данъчната оценка. Размерът на начисленото задължение
се изчислява като данъчната оценка за 2015г. 2 962 426,80 лв. се
умножава по 1,2 промила = 3 554,91лв.
Обяснителната записка е връчена на дружеството на
01.06.2017г. (л.34 от дело №1943/2017г.).
По жалбата на дружеството не е последвало
произнасяне на горестоящия административен орган.
С жалба вх.№ 7492/19.07.2017г. (л.2 от дело №1943/2017г.),
изпратена по поща на 17.07.2017г. (л.5 от дело №1943/2017г.) актът е обжалван
по съдебен ред.
С решение № 1308/29.06.2018г., постановено по
адм.дело № 1943/2017г. на АдмС - Бургас, е отхвърлена
жалбата на „ЗЕДА ТУР“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хан Крум“ №12, представлявано
от изпълнителния директор И.П., против акт за установяване на задължение по
декларация № МДТ - 645/12.10.2016г., издаден от главен експерт в отдел „Местни
данъци и такси” при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел
„Местни данъци и такси” при община Несебър и е осъдено „ЗЕДА ТУР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Хан Крум“ №12, представлявано от изпълнителния
директор И.П. да заплати на община Несебър юрисконсултско възнаграждение в
размер на 743.00 (седемстотин четиридесет и три) лева.
С решение № 2169/14.02.2019г. по
адм.дело № 11562/2018г. на ВАС е отменено решение №
1308/29.06.2018г., постановено по адм.дело № 1943/2017г. на АдмС – Бургас и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
По делото
са допуснати и възложени съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-икономическа (СИЕ)
експертизи, заключенията на които са изготвени съответно от в.л.арх. В.Й.Д. и
в.л. М.Д.Д.. Същите не са оспорени и са приети по делото като ясни и
обосновани.
Според
заключението на СТЕ кодът на конструкцията на процесната сграда на х-л
„Фрегата“ е М3. От заключението на
СИЕ се установява, че размерът на ДНИ за процесния имот за 2014г. и за 2015г., според определения със СТЕ код
на сградата е 3554.91 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена на основание чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна – адресат
на постановения акт, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по
същество същата се преценя като неоснователна
поради следните съображения:
Процесният АУЗД е връчен на „ЗЕДА ТУР“ АД на
31.03.2017г. (л.26 от дело №1943/2017г.). Същият е бил оспорен пред
компетентния решаващ орган – началник отдел МДТ при община Несебър (л.28 от
дело №1943/2017г.).
Съгласно чл.155, ал.1 от ДОПК,
решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано
решение в 60 дневен срок от изтичане на срока по чл.146(в 7-дневен срок от получаването на жалбата
органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я
изпрати на компетентния за решаването й орган), съответно от отстраняване на
нередовностите по чл.145 или от одобряване на
споразумението по чл.154.
В разпоредбата на чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 е квалифицирано като потвърждение на ревизионния
акт в обжалваната част.
В конкретния случай, решаващият
орган – началник отдел МДТ при община Несебър не се е произнесъл по
депозираната жалба, а единствено е била изготвена и изпратена на дружеството
обяснителна записка от органа (л.32 от дело №1943/2017г.), издал АУЗД.
Предвид изложеното съдът намира,
че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, след оспорване по
административен ред, което е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното
производство. Поради това жалбата е
процесуално допустима.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Според разпоредбата на чл.4, ал.3
от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4
служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.
Оспореният акт е издаден от
старши експерт в отдел „МДТ” при Община Несебър, съобразно правомощията
предоставени със заповед № 394/26.04.2012г. на кмета на Община Несебър (л.35 от
дело №1943/2017г.).
В този смисъл неоснователно е
възражението, изложено в жалбата относно компетентността на органа, издал
спорния АУЗД. Със заповед №394/26.04.2012г. кмета на Община Несебър, на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр.чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, чл.8, ал.5 и
чл.12, ал.1 от ДОПК, е определил служителите на общинската администрация с
права и задължения на органи по приходите- служители от отдел МДТ при община
Несебър на длъжности – младши експерт, старши експерт, главен експерт,
специалист и главен специалист. Според приложения по делото трудов договор №
163/23.10.2008г. (л.36 от дело №1943/2017г.) конкретният служител Иван
Захариев, издател на акта, е назначен на длъжност старши експерт в отдел МДТ
при община Несебър. По тази причина съдът приема, че при издаването на акта,
същият е действал в качеството на орган по приходите и е разполагал с
необходимата компетентност.
Актът е издаден в предвидената от
закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и е съобразен с целта на закона.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
допуснато в административното производство съществено процесуално нарушение,
изразено в липса на мотиви. С оспорения акт са определени задължения за данък
за недвижим имот, деклариран от търговското дружество, като е посочен входящият
номер на декларацията, с която е деклариран този имот, както и номера на
откритата партида. Декларацията е приложена в преписката и от съдържанието
и́, (а и от изложеното в самия акт) се установява, че така определените
задължения се отнасят за притежавания от жалбоподателя недвижим имот хотел
„Фрегата“, находящ се в курортен комплекс „Слънчев бряг“, община Несебър.
Действително, в акта не е посочена основата за облагане и ставката- промили за
изчисляване на ДНИ, но те, както и начинът на изчисляване на задълженията, са
нормативно определени с издадените въз основа на ЗМДТ подзаконови нормативни
актове и решения на Общински съвет- Несебър, което позволява да бъдат извършени
необходимите изчисления. Подробни мотиви относно начина на определяне на
задълженията на жалбоподателя за ДНИ за процесните години, в т.ч. разяснения
относно приложимите нормативни актове, основата за облагане, размера на
данъчната оценка на имота и начина на формирането и́, ставката в промили
за изчисляване на данъка, се съдържат и в представената с административната
преписка обяснителна записка, издадена от орган по приходите в отдел „МДТ“ на
Община Несебър, връчена на жалбоподателя „ЗЕДА ТУР“ АД, поради което и не би
могло да се приеме, че дружеството е препятствано да се запознае с мотивите на
органа и да организира защитата си. Не съществува пречка мотивите да бъдат
изложени отделно, извън административния акт – в документите съставляващи
административната преписка, стига да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива- в този смисъл са разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 год. на ОСГК на ВС.
Оспореният административен акт е
в съответствие с приложимия материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени
лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти - чл.11, ал.1 от ЗМДТ.
Според чл.19, ал.1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл.10, ал.1, към 1 януари на годината, за която се дължи и
се съобщава на лицата до 1 март на същата година.
Разпоредбата на чл.21 от ЗМДТ предвижда, че данъчната
оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти –
данъчната им оценка съгласно приложение № 2.
В чл. 4 от Приложение № 2 е посочена формулата, по
която се изчислява данъчната оценка на недвижимите имоти- ДО= БС х Км х Ки х Кх
х Кв х Ко х ПЛ, където: ДО е данъчната оценка в левове; БС- базисната данъчна
стойност на 1 кв.м. в левове; Км- коефициент за местоположение; Ки - коефициент
за инфраструктура; Кх- коефициент за индивидуални характеристики; Кв -
коефициент за височина; Ко- коефициент за овехтяване; ПЛ- площта на сградата
или част от нея в кв.м.
Съгласно чл. 22 от ЗДМТ общинският съвет определя с
наредбата по чл.1, ал.2 размера на данъка в граници от 0.1 до 4.5 на хиляда
върху данъчната оценка на недвижимия имот. С разпоредбата на чл.18 от Наредба №
14 за определяне размер на местните данъци на Община Несебър, в приложимата редакция,
приета с решение № 48 от протокол № 4/21.12.2011г., е определен данък в размер
на 1.2 на хиляда за процесните 2014г. и 2015г.
Отчетната стойност на облагаемия
недвижим имот, посочена в подадената от дружеството декларация по чл.17, ал.1
от ЗМДТ (л.14 от дело №1943/2017г.) е в размер на 207 466.00 лв.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя
възражение за прилагане на коефициент за местоположение по чл.6, ал.1 от
Приложение № 2 от ЗМДТ, като страната счита за приложима таблица № 3, колона 7,
в който случай коефициентът за местоположение би бил 26.18, видно от второто
експертно заключение, изготвено при първоначалното гледане на делото.
Разпоредбата на чл.6, ал.1 от
Приложение № 2 предвижда, че коефициентът за местоположение (Км) се определя по
таблица № 3 или 4 и местонахождението на сградата. Съгласно ал.7 на същата
разпоредба, границите на зоните в населените места и категориите на вилните
зони се определят с решение на общинския съвет, а до приемане на решението се
прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината. В
този смисъл възражението за прилагане на Км от колона 7 на таблица № 3 е
неоснователно, доколкото тази хипотеза е приложима в случаите, когато не са
определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони по
аргумент от чл.6, ал.1, т.1, изр.2 от Приложение № 2. Видно от приложените по делото
Решение № 273 по протокол № 10/10.12.2004г. на Общински съвет – Несебър и
Заповед № 1163/22.12.2004г. на кмета на Община Несебър, град Несебър,
включително к.к. Слънчев бряг, е групиран като населено място в I (първа)
категория, 1- ва група. Посочените административни актове са влезли в сила и следва
да бъдат зачетени. Жалбоподателят ги счита за
незаконосъобразни, като по този начин се иска да бъде упражнен косвен
съдебен контрол, което е процесуално недопустимо в административното
правораздаване. Като влезли в сила административни актове и придобили
стабилитет, техният правен ефект следва да бъде зачитан.
Съдът счита, че размерът на данъчната оценка е
определен правилно от административния орган, в съответствие с изискванията на
чл.4 от Приложение № 2 към ЗМДТ и при съобразяване конструкцията на сградата.
Този размер съответства и на посочения от вещото лице в заключението на
съдебно-икономическата експертиза - е 3554.91 лева за
2014г. и 2015г., което съдът
напълно кредитира, като обосновано, логично и в съответствие със заключението
на съдебно-техническата експертиза, че кодът на конструкцията на процесната сграда на х-л
„Фрегата“ е М3.
Съобразно изложеното съдът
намира, че оспореният Акт за
установяване на задължение по декларация № МДТ – 645/12.10.2016г. на главен
експерт в отдел „МДТ” при община Несебър е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материално-правните
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата на „ЗЕДА ТУР“ АД против него е неоснователна и не следва да бъде уважена.
При този изход на делото направеното
своевременно искане на процесуалния представител на ответника за
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, следва да бъде уважено на
основание чл.161, ал.1, изр.2 от ДОПК и определено съобразно чл.8, ал.1, т.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2014г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 744.00 лв. и 300.00 лв. изплатено възнаграждение на
вещо лице.
Водим от горното и на основание чл.160 от ДОПК,
Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЗЕДА ТУР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Хан Крум“ №12, представлявано от изпълнителния директор И.П., против Акт за
установяване на задължение по декларация № МДТ - 645/12.10.2016г., издаден от
главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър, мълчаливо
потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър, с
което на жалбоподателя е определен ДНИ за 2014г. и 2015г. по декларации с №
1303408530002, общо в размер на
8 278.04 лв., от които главница 7109.82 лв. и лихви 1168.22 лева.
ОСЪЖДА „ЗЕДА ТУР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Хан Крум“ №12, представлявано от изпълнителния директор И.П. да заплати на ОБЩИНА
НЕСЕБЪР направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт и на вещо лице общо в размер на 1044.00 (хиляда
четиридесет и четири) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: