М
О Т И
В И
към Присъда № 16/05.06.2015г.
по НОХД № 390/2014 год.на СпНС
Специализирана прокуратура е повдигнала
обвинение против подсъдимите Е.Р.К. и А.К.Ч., както следва:
С обвинителния акт е повдигнато обвинение
срещу Е.Р.К. по пункт първи за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК за това че за периода
от неустановена дата от началото на м. февруари 2008 г. до края на м. март 2009
г. в гр. *** участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно
сдружение на три лица /с участници А.К.Ч., Е.Р.К.
и Д.Г. С.-Д., по отношение на която наказателното производство е решено със
споразумение, одобрено с протоколно определение от 05.10.2012 г., влязло в сила
на същата дата, постановено по НОХД № С-76/2012 г. на СпНС/, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления
- по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 НК /ред., преди влизане в сила на ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 27
от 2009 г./, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел;
С обвинителния акт е повдигнато обвинение
срещу Е.Р.К. по пункт втори за престъпление по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а,
ал. 3 вр. с ал. 1, пр. 1 /ред.
преди влизане в сила на ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 27 от 2009 г./ вр. с чл. 20, ал. 2 НК затова, че за периода от
неустановена дата от началото на м. февруари 2008 г. до 19.04.2008 г. в гр. ***,
в съучастие, като съизвършител с А.К.Ч. - съизвършител, набрал бременна жена - С.Б.Б.,
ЕГН **********, с цел продажба на роденото на *** г. от нея дете Н, ЕГН **********, независимо от съгласието й /като убедил С.Б.Б. да посочи като баща на детето си
гръцкия гражданин Й. Н. А, да
даде детето си за отглеждане от Й.Н.А и
съпругата му и да се съгласи детето й да бъде изведено през границата на РБ с РГ
от Й.Н.А и съдействал за уреждане на документите за
това/, като престъплението е извършено в
изпълнение на решение на организирана престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д./.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу
Е.Р.К. по пункт трети за престъпление по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 3
вр. с ал. 1, пр. 1 и пр. 4 /ред.
преди влизане в сила на ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 27 от 2009 г./ вр с чл. 20, ал. 4 НК, затова че за периода от
неустановена дата от началото на м. април 2008 г. до 01.08.2008 г. в гр. ***, в
съучастие, като помагач с А.К.Ч. - съизвършител, и Д.Г. С.-Д. - съизвършител /по отношение на която наказателното производство е
решено със споразумение, одобрено с протоколно определение от 05.10.2012 г.,
влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД № С-76/2012 г. на СпНС/, умишлено улеснил А.К.Ч. да набере и приеме бременна
жена - Е.Д.М., ЕГН **********, с цел продажба на роденото на *** г. от нея дете
Е, ЕГН **********, независимо от съгласието
й /Ч. убедила Е.Д.М. да посочи като баща на
детето си гръцкия гражданин И.Н.Ф.,
да даде детето си за отглеждане от И.Н.Ф. и
съпругата му и да се съгласи детето й да бъде изведено през границата на РБ с РГ от И.Н.Ф. и настанила и регистрирала свид. М. в дома си, находящ се в гр. ***,
ж.к. *********/, като й давал съвети как детето да бъде
изведено легално през границата на РБ с РГ и
съдействал за уреждане на документите за това, като престъплението е извършено
в изпълнение на решение на организирана престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д./.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение
срещу Е.Р.К. по пункт четвърти за престъпление по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл.
159а, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 1 и т. 6, пр. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 /ред. преди влизане в сила на ЗИДНК, обн.
ДВ, бр. 27 от 2009 г./ вр. с чл. 20, ал. 4 НК,
затова, че за периода от неустановена дата от началото на м. май 2008 г. до
14.06.2008 г. в гр. ***, в съучастие, като помагач, с А.К.Ч. - извършител,
умишлено улеснил А.К.Ч. да набере бременна жена - Д. П,И., ЕГН **********, с цел продажба на роденото на ***
г. от нея дете Г, ЕГН **********,
независимо от съгласието й /Ч.
убедила Л.П. И. да посочи като баща на детето си гръцкия гражданин Е.Г.А., да даде детето си за отглеждане от Е.Г.А. и съпругата му и да се съгласи детето й да
бъде изведено през границата на РБ с РГ от Е.Г.А./, като й давал съвети как детето да бъде
изведено легално през границата на РБ с РГ и съдействал за уреждане на документите
за това, като деянието е извършено спрямо лице, не навършило осемнадесет години
и чрез даване на облаги - сумата от 4000 лева и престъплението е извършено в
изпълнение на решение на организирана престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д./.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение
срещу Е.Р.К. по пункт пети за
престъпление по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 1 и т. 6,
пр. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 /ред.
преди влизане в сила на ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 27 от 2009 г./ вр. с чл. 20, ал. 4 НК, затова, че за периода от
неустановена дата от началото на м. юли 2008 г. до 04.09.2008 г. в гр. ***, в
съучастие, като помагач, с А.К.Ч. - съизвършител, и Д.Г. С.-Д. - съизвършител /по отношение на която наказателното производство е
решено със споразумение, одобрено с протоколно определение от 05.10.2012 г.,
влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД № С-76/2012 г. на СпНС/, умишлено улеснил А.К.Ч. и Д.Г. С.-Д. да наберат
бременна жена - А.Р.К., ЕГН **********, с цел продажба на роденото на *** г. от
нея дете К., ЕГН **********, независимо от съгласието
й /Ч. и С убедили А.Р.К. да посочи като баща на
детето си гръцкия гражданин А.К.Д., да
даде детето си за отглеждане от А.К.Д., и
съпругата му и да се съгласи детето й да бъде изведено през границата на РБ с РГ
от А.К.Д., /, като
им давал съвети как детето да бъде изведено легално през границата на РБ с РГ и
съдействал за уреждане на документите за това, като деянието е извършено спрямо
лице, не навършило осемнадесет години и чрез даване на облаги - сумата от 4000
лева и престъплението е извършено в изпълнение на решение на организирана
престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К.
и Д.Г. С.-Д./.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу
Е.Р.К. по пункт шести за престъпление по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 3
вр. с ал. 2, т. 6, пр. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 /ред. преди влизане в сила на ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 27 от
2009 г./ вр. с чл. 20, ал. 4 НК, затова, че за
периода от неустановена дата от началото на м. септември 2008 г. до 06.11.2008
г. в гр. ***, в съучастие, като помагач, с А.К.Ч. - извършител, умишлено
улеснил А.К.Ч. да набере бременна жена - С.Р.Я., ЕГН **********, с цел продажба
на роденото на ***г. от нея дете В., ЕГН **********,
независимо от съгласието й /Ч.
убедила С.Р.Я. да посочи като баща на детето си гръцкия гражданин К.В.П, да
даде детето си за отглеждане от К.В.П и съпругата му и да се съгласи детето й да бъде
изведено през границата на РБ с РГ от К.В.П /, като й давал съвети как
детето да бъде изведено легално през границата на РБ с РГ и съдействал за
уреждане на документите за това, като деянието е извършено чрез даване на
облаги - сумата от 3000 лева и престъплението е извършено в изпълнение на
решение на организирана престъпна група /с
участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д./
.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу
Е.Р.К. по пункт седми за престъпление по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 3
вр. с ал. 1, пр. 1 /ред. преди влизане в сила
на ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 27 от 2009 г./ вр. с
чл. 20, ал. 4 НК, затова, че за периода от неустановена дата от началото на м.
януари 2009 г. до 28.03.2009 г. в гр.
***, в съучастие, като помагач, с Д.Г. С.-Д. - извършител, умишлено улеснил Д.Г.
СД да набере бременна жена - Н.Д.М., ЕГН **********, с цел продажба на роденото
на *** г. от нея дете А., ЕГН **********,
независимо от съгласието й (С убедила Н.Д.М. да посочи като баща на детето си
гръцкия гражданин ГХХ, да даде детето си за отглеждане от ГХХ и съпругата му и
да се съгласи детето й да бъде изведено през границата на РБ с РГ от ГХХ), като й давал съвети как
детето да бъде изведено легално през границата на РБ с РГ и съдействал за уреждане на документите за това,
като престъплението е извършено в изпълнение на решение на организирана
престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К.
и Д.Г. С.-Д./ .
С обвинителния акт е повдигнато обвинение
срещу А.К.Ч. по пункт първи за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 НК, затова, че за периода от неустановена
дата от началото на м. февруари 2008 г. до края на м. март 2009 г. в гр. ***
участвала в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на
три лица /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д., по
отношение на която наказателното производство е решено със споразумение,
одобрено с протоколно определение от 05.10.2012 г., влязло в сила на същата
дата, постановено по НОХД № С-76/2012 г. на СпНС/, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления
по чл. 159в, пр. 2 /ред. ДВ, бр. 92 от 2002
г./ вр. с чл. 159а, ал. 3 /ред. ДВ, бр. 75 от 2006 г./ вр. с ал. 2 вр. с ал. 1 НК /ред. ДВ, бр. 92 от 2002 г./, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, като групата е създадена с користна цел.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение
срещу А.К.Ч. по пункт втори за престъпление по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а,
ал. 3 вр. с ал. 1, пр. 1 /ред. преди влизане в сила на ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 27 от
2009 г./ вр. с чл. 20, ал. 2 НК, затова че за
периода от неустановена дата от началото на м. февруари 2008 г. до 19.04.2008
г. в гр. ***, в съучастие, като съизвършител с Е.Р.К. - съизвършител, набрала
бременна жена – С.Б.Б., ЕГН **********, с цел продажба на роденото на *** г. от
нея дете Н., ЕГН **********, независимо от съгласието
й /като убедила С.Б.Б. да посочи като баща на
детето си гръцкия гражданин Й.Н.А., да
даде детето си за отглеждане от Й.Н.А.и
съпругата му и да се съгласи детето й да бъде изведено през границата на РБ с РГ
от Й.Н.А./, като престъплението е извършено в
изпълнение на решение на организирана престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д./.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение
срещу А.К.Ч. по пункт трети за престъпление по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а,
ал. 3 вр. с ал. 1, пр. 1 и пр. 4 /ред.
преди влизане в сила на ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 27 от 2009 г./ вр. с чл.
20, ал. 2 НК, затова, че за периода от неустановена дата от началото на м.
април 2008 г. до 01.08.2008 г. в гр. ***, в съучастие, като съизвършител с Е.Р.К.
- помагач, и Д.Г. С.-Д. - съизвършител /по
отношение на която наказателното производство е решено със споразумение,
одобрено с протоколно определение от 05.10.2012 г., влязло в сила на същата
дата, постановено по НОХД № С-76/2012 г. на СпНС/, набрала и приела бременна жена – Е.Д.М., ЕГН **********,
с цел продажба на роденото на *** г. от нея дете Е., ЕГН **********, независимо от съгласието й /като убедила Е.Д.М. да посочи като баща на детето си
гръцкия гражданин И.Н.Ф., да
даде детето си за отглеждане от И.Н.Ф. и
съпругата му и да се съгласи детето й да бъде изведено през границата на РБ с РГ
от И.Н.Ф.и настанила и регистрирала свид. М. в дома си, находящ
се в гр. **********/, като престъплението е извършено в
изпълнение на решение на организирана престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д./.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу
А.К.Ч. по пункт четвърти за престъпление по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал.
3 вр. с ал. 2, т. 1 и т. 6, пр. 2 вр. с ал. 1, пр. 1 /ред. преди влизане в сила на ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 27 от
2009 г./ вр. с чл. 20, ал. 2 НК, затова, че за
периода от неустановена дата от началото на м. май 2008 г. до 14.06.2008 г. в
гр. ***, в съучастие, като извършител с Е.Р.К. – помагач, набрала бременна жена
– Л.П. И., ЕГН **********, с цел продажба на роденото на *** г. от нея дете Г., ЕГН **********, независимо от съгласието
й /като убедила Л.П. И. да посочи като баща на
детето си гръцкия гражданин Е.Г.А., да
даде детето си за отглеждане от Е.Г.А.и
съпругата му и да се съгласи детето й да бъде изведено през границата на РБ с РГ
от Е.Г.А./, като деянието е извършено спрямо лице, не навършило осемнадесет години и чрез даване
на облаги - сумата от 4000 лева и престъплението е извършено в изпълнение на
решение на организирана престъпна група /с
участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д./.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу
А.К.Ч. по пункт пети за престъпление по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 1 и т. 6, пр. 2
вр. с ал. 1, пр. 1 /ред. преди влизане в
сила на ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 27 от 2009 г./
вр. с чл. 20, ал. 2 НК, затова че за периода от неустановена дата от началото
на м. юли 2008 г. до 04.09.2008 г. в гр. ***, в съучастие, като съизвършител с Е.Р.К.
– помагач, и Д.Г. С –Д. –
съизвършител /по отношение на която
наказателното производство е решено със споразумение, одобрено с протоколно определение
от 05.10.2012 г., влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД № С-76/2012
г. на СпНС/, набрала бременна жена - А.Р.К., ЕГН **********,
с цел продажба на роденото на *** г. от нея дете К., ЕГН **********, независимо от съгласието й /като убедила А.Р.К. да посочи като баща на детето си
гръцкия гражданин А.К.Д., да даде детето си
за отглеждане от А.К.Д. и съпругата му и да
се съгласи детето й да бъде изведено през границата на РБ с РГ от А.К.Д./, като деянието е извършено спрямо лице, не навършило осемнадесет години и чрез даване
на облаги – сумата от 4000 лева и престъплението е извършено в изпълнение на
решение на организирана престъпна група /с
участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д./.
С обвинителния акт е повдигнато обвинение
срещу А.К.Ч. по пункт шести за престъпление по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а,
ал. 3 вр. с ал. 2, т. 6, пр. 2 вр. с ал.
1, пр. 1 /ред. преди влизане в сила на ЗИДНК, обн.
ДВ, бр. 27 от 2009 г. / вр. с чл. 20, ал. 2 НК,
затова че за периода от неустановена дата от началото на м. септември 2008 г.
до 06.11.2008 г. в гр. ***, в съучастие, като извършител с Е.Р.К. -помагач,
набрала бременна жена – С.Р.Я., ЕГН **********, с цел продажба на роденото на ***
г. от нея дете В, ЕГН **********,
независимо от съгласието й /като
убедила С.Р.Я. да посочи като баща на детето си гръцкия гражданин К.В.П., да даде детето си за отглеждане от К.В.П.и съпругата му и да се съгласи детето й да бъде
изведено през границата на РБ с РГ от К.В.П.), като
деянието е извършено чрез даване на облаги- сумата от 3000 лева и
престъплението е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна
група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д./.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата в обвинителната си реч заявява, че поддържа изцяло така
повдигнатите обвинения на двамата подсъдими. Счита, че възприетата в
обвинителния акт фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните в
хода на съдебното следствие писмени, гласни и веществени доказателствени
средства, както и от тези на досъдебното производство, приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния ред- чрез прочитането им. В тази
връзка прокурорът обсъжда основно свидетелските показания на пострадалите
свидетели С.Б., Е.М., Л. И., А.К., С.Я. и Н.М., както и предявените в съдебно
заседание веществени доказателствени средства, в резултат на експлоатиране на
специални разузнавателни средства, като заема становище, че последните
кореспондират с коментираните свидетелски показания.
Прокурорът счита, че по делото безспорно е
установено, че подсъдимата А.Ч. и подсъдимият Е.К. са участвали в организирана престъпна
група заедно с Д.Г. С.-Д. от момента на създаването й на неустановена дата от
началото на м. февруари 2008г. в гр. ***
до края на месец март 2009г. когато членовете на групата били задържани. През
този период групата е осъществила продажба на шест родени от български
гражданки деца на гръцки граждани. Групата била структурирано трайно сдружение
на три лица, създадена с цел съгласувано осъществяване в страната на
престъпления по чл. 159В, вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК / ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ бр.
75/2006 г. за чл. 159А НК/, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като
групата е създадена с користна цел. Участниците в групата са действали виновно
с форма на вината пряк умисъл и са осъществили деянието със специална
съставомерна користна цел. В този
смисъл според държавното обвинение подсъдимите К. и Ч. са осъществили от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр.
с ал. 2 от НК.
Според държавното обвинение, Д. /осъдена
със споразумение, одобрено с протоколно определение от 05.10.2012 г., влязло в
сила на същата дата, постановено по НОХД № С-76/2012 г. на СпНС/ се възползвала от своите контакти с гръцки граждани,
във връзка с дейността си за - „*****“, с предмет на дейност - посредничество
при осиновяване. Посредством сдружението Д.
намирала гръцки семейства, които не можели да осиновят дете по законовия ред в
РБ и били готови да заплатят сума от порядъка на 20000 до 40 000 евро, за да
вземат за отглеждане дете. Подсъдимият К. измислил правния механизъм за
извеждане на новородените деца зад граница от гръцките граждани, изполвайки
своя опит като адвокат при международни осиновявания. Той обяснил процедурата
на другите участници в групата. Механизмът предвиждал
припознаване на детето от лице от мъжки пол веднага след раждането му от
неомъжена жена и записване на припознаващия в акта за раждане на детето като
негов баща. Последвала процедура по издаване на международен паспорт на детето
въз основа на заявление, подадено от неговите родители съгласно акта за
раждане: гръцкия гражданин и българската гражданка. Необходима била и
нотариално заверена декларация-съгласие
на майката на детето, позволяваща извеждането им в чужбина от др. родител. Това давало възможност на
съпругата на гръцкия гражданин да осинови детето впоследствие. К. подготвял необходимите
правни документи, следял за правилното им попълване, предоставял правни
консултации и разяснявал на родилките и гръцките граждани какво следва да бъде
извършено. Придружавал ги при явяването им в съответните институции. Понякога и
той се включвал в намирането на бременни жени и в убеждаването им да дадат
децата си гръцки граждани, срещу заплащане. Основно ролята на подс. Ч. била да
търси бременни жени, които не са сключили граждански брак и нямат намерение да
отглеждат децата си, да ги убеждава да ги предоставят за отглеждане след като
родят срещу заплащане на опредЕ. парична сума: между 3000 лв. и 4000 лв., да
следи за постъпването на родилките в болничните заведения, вписването на името на гръцкия гражданин в акта
за раждане на детето, както и за
последващото явяване на майката пред институциите във връзка с изготвянето на
международен паспорт и подписване на
декларация съгласие за извеждането на детето от страната. Осъдената Д. намирала гръцки граждани, желаещи да
вземат за отглеждане дете и готови да заплатят опредЕ. за това сума пари.
Подпомагала гръцките граждани по време на етапите на правната процедурата по
извеждане на детето извън страната и осигурявала превод от български на гръцки
език. Понякога и тя се включвала в намирането на бременни жени, в убеждаването
им да продадат децата си и в оформянето на документите.
Според прокурора, по описаната схема, като
са действали в различно съучастие помежду си и с осъдената Д., подсъдимите са осъществили от обективна и
субективна страна престъпни състави на трафик на бременни жени, както следва:
на престъпление по чл. 159 В вр. с чл. 159А, ал. 3 вр. с ал. 1 (ред. ДВ, бр.
92/2002 г. за чл. 159В НК и ДВ бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК), вр. с чл. 20,
ал. 2 НК; на престъпление по чл.159 В вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 1 (ред.
ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159 В НК и ДВ бр. 75/2006 г. за чл. 159 А НК), вр. с
чл. 20, ал. 4 НК; престъпление по чл. 159В вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 2,
т. 1 т.6, вр. с ал. 1 (ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ДВ бр. 75/2006
г. за чл. 159А НК), вр. с чл. 20, ал. 4 НК; престъпление по чл. 159В вр. с чл.
159А, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 1 и т.6 вр. с ал. 1(ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл.
159В НК и ред. ДВ бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК), вр. с чл. 20, ал. 4 НК;
престъпление по чл. 159В, вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. ал.2 т.6 вр. с ал. 1 (ред.
ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ДВ бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК) вр. с чл.
20, ал. 4 НК; престъпление по чл. 159В, вр. с чл. 159а, ал. 3 вр. с ал. 1(ред.
ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ДВ бр. 75/2006г. за чл. 159А НК), вр. с чл.
20, ал. 4 НК – за подс. К. и на
престъпление по чл. 159В, вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 1 (ред. ДВ, бр.
92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК) вр. с чл.
20, ал. 2 НК; престъпление по чл. 159В, вр. с чл. 159А, ал. 3 вр. с ал. 1(ред.
ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159 В НК и ред. ДВ бр. 75/2006г. за чл. 159А НК), вр.
с чл. 20, ал. 2 НК; престъпление по чл. 159В вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал.
2, т. 1 и т. 6, вр. с ал. 1 (ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ
бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК), вр. с чл. 20, ал. 2 НК; престъпление по чл.
159В, вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 1 и т.6, вр. с ал. 1(ред. ДВ, бр.
92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК), вр. с чл.
20, ал. 2 НК; на престъпление по чл. 159В, вр. с чл. 159А, ал. 3,вр. ал.2 т. 6
вр. с ал. 1(ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ бр. 75/2006 г. за
чл. 159А НК), вр. с чл. 20, ал. 2 НК – за подс. Ч..
Прокурорът счита, че е доказана по делото
действала организирана престъпна структура за продажба на деца, родени от
български гражданки в тежко социално положение, които не са могли да защитят
правата си. Държавният обвинител изтъква като смекчаващо обстоятелство
отговорността на подсъдимите чистото им съдебно минало и изминалия
продължителен период от време от извършените деяния. Като отегчаващо
обстоятелство и за двамата подсъдими е посочено, че деянията са извършени при
повече от едно квалифициращо обстоятелство, както и в съучастие.
В обвинителната си реч, прокурорът моли
съдът да признае подсъдимите за виновни по всяко едно от повдигнатите им
обвинения. По отношение реализирането на наказателната отговорност
представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимата Ч. да бъде наложено наказание за престъплението по
чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 на НК лишаване от свобода за срок от
две години, а за всяко от престъпленията по чл. 159В, пр. 2, вр. с чл. 159а,
ал. 3 НК лишаване от свобода за срок от четири години и глоба от по 10000 лв.
Предлага на основание чл. 23, ал. 1 на подсъдимата Ч. да бъде определено едно
общо най –тежко наказание размер на четири години лишаване от свобода и
наказанието глоба от 10000 лв. на основание чл. 23 ал.3 от НК да бъде
присъединено към наказанието лишаване от свобода.
Предлага на подс. К. да бъде наложено
наказание за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 на НК
лишаване от свобода за срок от две години, а за всяко от престъпленията по чл.
159в, пр. 2, вр. с чл. 159а, ал. 3 вр. ал.1 НК лишаване от свобода за срок от
пет години и глоба от по 15000 лв. Предлага на основание чл. 23, ал. 1 на
подсъдимата Ч. да бъде определено едно общо най-тежко наказание размер на пет
години лишаване от свобода и наказанието глоба в размер на 15000 лв. на
основание чл. 23 ал.3 от НК да бъде присъединено към наказанието лишаване от
свобода.
Упълномощеният защитник на подсъдимите –
адвокат Е.М. от АК – К., в защитната си реч
сочи, че от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства не се доказва по изискуемия от чл. 303 ал.2 от НПК
несъмнен начин, че подзащитните му –подсъдимите К. и Ч. са извършили
престъпленията отразени в обвинителния акт. Защитникът акцентира, че според
събраните доказателства към инкриминирания период подсъдимият К. е упражнявал
адвокатска професия, а подсъдимата Ч. е била безработна. Адв. М. сочи, че
следвайки логиката на доказателствата, в тяхната съвкупност, нямало изградено структурирано престъпно
сдружение между Ч., К. и Д..
Упълномощеният адвокат счита, че от събраните по делото доказателства не може
да се направи извод за обща съгласувана дейност между подсъдимите и Д., за елементи на организираност, за разпределение на
ролите и функциите между тях, за преследване на предварително дефинирана цел по
осъществяване на вторични престъпления по
чл. 159в, вр. чл. 159 а ал.3 от НК. В този смисъл адвокат М. намира, че е недоказано
обвинението срещу подзащитните му за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.
2 вр. с ал. 2 от НК.
По отношение на повдигнатите обвинения на
подзащитните му, за трафик на хора,
по чл. 159в, вр. чл.159 а ал.3 НК от НК, защитникът
подчертава, че подсъдимият К. се е занимавал с адвокатски услуги по
осиновителните процедури и същият имал сключени договори за правна защита и
съдействие. Адвокат М. излага доводи в насока, че не може да се вмени като
престъпление на подсъдимия К., това че той е давал правни съвети на определени
лица. Упълномощеният защитник е заявил, че може да се направи извод, че подс. К.
е заобикалял закона или е давал съвети как да бъде заобиколен, но това не
представлява престъпление. Защитникът по отношение обвиненията за трафик на хора
акцентира, че не била доказана
някоя от целите на чл. 159а ал.1 НК, да бъдат използвани за развратни действия,
за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъдат държани в
принудително подчинение.
Адвокат М. моли съдът да оправдае
подсъдимите по повдигнатите им обвинения по чл. 321, по чл.159В пр.2 вр. чл.
159 а ал.3 вр. ал.1 НК, поради недоказаност. Защитникът посочва, че дали от доказателствата можело да бъде направен
извод за осъществени престъпления по чл. 182а, ал. 3 НК, следвало да прецени съда, но за тези престъпни посегателства била изтекла давността за наказателно
преследване.
Упълномощеният защитник адв. К. от САК на
двамата подсъдими счита, че престъплението по чл.159В пр.2 вр. чл. 159 а ал.3
вр. ал.1 НК било двуактно. Според адв. К. по нито едно от повдигнатите
обвинения за трафик не е доказано да е постигната целта, която следвало да бъде
сред посочените в чл. 159 а ал.1 НК – жертвата
да бъде използвана за развратни действия, за принудителен труд за отнемане на
органи или за държане в подчинение. Адв. К. сочи, че в тежест на прокуратура е било да
докаже, че децата били полвани за някоя от целите по чл. 159 а ал.1 от НК.
Напротив, от изпълнената съдебна поръчка се установявало, че децата били
осиновени от гръцки граждани и се виждала целта–осиновяване. Поради, което адв. К. твърди, че не е доказано да е осъществен състав
на прест. по чл.159В пр.2 вр. чл. 159 а ал.3 вр. ал.1 НК.
Процесуалният представител адв. К. счита,
че действията на подзащитните му не покривали от обективна и субективна страна
признаците на престъпления трафик по чл.159В пр.2 вр. чл. 159 а ал.3 вр. ал.1 НК.
Алтернативно адв. К. пледира деянията по трафик да бъдат преквалифицирани по чл. 182 А ал.1 –3 от НК, за които е изтекла давността за
наказателно преследване.
Адв. К. счита, че подзащитните му следва да бъдат
оправдани по обвинението за престъпление по чл. 321 от НК, поради недоказаност.
Процесуалният представител излага доводи, че ако се приеме, че действията на
подсъдимите са съставомерни по чл. 182А
ал.1– 3 НК то същите следва да бъдат оправдани по обвинението за престъпление
по чл. 321 от НК, доколкото вторичните престъпления по чл. 182 ал.1 – 3 НК не са наказуеми с наказание
„лишаване от свобода“повече три
години лишаване от свобода.
В своя лична защита подсъдимият К. сочи, че
макар по делото са събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина, те са тълкувани по
различен начин от прокуратурата и от него. К. твърди, че прокуратурата
отказвала да признае, че се касаело за осиновяване, а не за продажба.
Подсъдимият счита, че всички разпитани свидетелки са заявили, че са се
съгласили и са оставили децата си за осиновяване.Подсъдимият К. коментира, че в обвинителния акт участието му е
описано като даване на съвети, изготвяне на документи и придружаване до
съответни ведомства. Подс. К. изтъква,
че тези му действия са свързани с упражняваната от него адвокатска професия.Подсъдимият
К. пледира алтернативно, ако съдът приеме, че има
някакво престъпление, то същото да се квалифицира по чл. 182А, ал. 3 от НК, за което е изтекла давността за
наказателно преследване.
В своя лична защита подсъдимата Ч. заявява,че поддържа становището на адвокатите си и моли да бъде оправдана.
В последната си дума подсъдимият Е.К.
моли да бъде оправдан по обвиненията за участие в ОПГ и трафик на
бременни жени. Заявява, алтернативно, че ако е извършил престъпления, то действията
му били съставомерни по чл. 182 а ал.3 НК.В последната си дума подсъдимата А.Ч. моли за справедлива присъда.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Е.Р.К. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, женен, с
висше образование, адвокат към -, с ЕГН
**********,***. Подсъдимият Е.К. е неосъждан видно
от приложената справка за съдимост.
Подс. А.К.Ч. е родена на *** ***, българка,
българска гражданка, със средно образование, омъжена, безработна, с ЕГН **********,***.Подсъдимата А.Ч. е
неосъждана видно от приложената справка
за съдимост.
С протоколно определение от 05.10.2012 г.,
влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД № С-76/2012 г. на
Специализирания наказателен съд, VIII-ми състав, било одобрено споразумение, по
силата на което Д.Г. С.-Д. била осъдена за осъществени престъпни състави, както
следва: по чл. 321, ал. 2 вр. с ал. 1 НК - на лишаване от свобода за срок от
една година, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на така
наложеното й наказание било отложено с изпитателен срок от три години; по чл.
159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 3 вр. с ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с
чл. 2 НК НК - на лишаване от свобода за срок от три години, като на основание
чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на така наложеното й наказание било отложено с
изпитателен срок от пет години; по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 3 вр. с
ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 2 НК- на лишаване от свобода за срок
от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на така
наложеното й наказание било отложено с изпитателен срок от пет години; по чл.
159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 1 и т. 6 вр. с ал. 1, пр. 1
вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 2 НК- на лишаване от свобода за срок от три
години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на така наложеното й
наказание било отложено с изпитателен срок от пет години; по чл. 159в, пр. 2
вр. с чл. 159а, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 1 и т. 6 вр. с ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. с чл. 2 НК- на лишаване от свобода за срок от три години, като на
основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на така наложеното й наказание било
отложено с изпитателен срок от пет години; по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а,
ал. 3 вр. с ал. 2, т. 1 и т. 6 вр. с ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл.
2 НК- на лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66,
ал. 1 НК изтърпяването на така наложеното й наказание било отложено с
изпитателен срок от пет години; по чл. 159в, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 3 вр. с
ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 2 НК- на лишаване от свобода за срок
от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на така
наложеното й наказание било отложено с изпитателен срок от пет години.
На основание чл. 23, ал. 1 НК й било
наложено едно общо най-тежко наказание за съвкупността от престъпления, а
именно лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66, ал.
1 НК изтърпяването на така наложеното й наказание било отложено с изпитателен
срок от пет години.
Към
началото на м. февруари 2008г. до края на м. март 2009г. в гр. ***, функционирала организирана престъпна група, в
която участвали подс. А.К.Ч., подс. Е.Р.К. и осъдената Д.Г. С –Д..
Групата била създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления –
по чл. 159В, вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК / ред. ДВ, бр.
92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК/ – да
осъществява продажби на новородени деца от български гражданки на гръцки
граждани, които желаели да отглеждат дете, но нямали възможност да осиновят
такова в страната си.
Осъдената Д. Д., която
имала контакти с гръцки граждани, желаещи да осиновят деца –български граждани,
във връзка с дейността си за Сдружение „***“,
със седалище и адрес на управление в гр. *****, като същото към инкриминирания период нямало разрешение да
осъществява посредническа дейност при международни осиновявания / видно от справка
изх. № ** –**
–**/ **.**.****г.
на Министерство на правосъдието / приложена на л. *– *, т.**
ДП/. Сдружение „***“
нямало разрешение /считано от 29.11.2007г./да осъществява посредническа дейност
при международни осиновявания, но независимо от това, чрез него, осъдената Д. следвало да намира семейства гръцки граждани, които не можели да осиновят дете по
надлежния законов ред и които желаели да вземат за отглеждане дете, като били готови да заплатят за това големи
парични суми.
За постигане целите на престъпното сдружение
следвало да се търсят и убеждават бременни жени –български гражданки, които не
се намирали в брак и които не желаели да отглеждат децата си, най-вече поради
липсата на финансови възможности за това, да предоставят децата си на гръцки
граждани.
Подсъдимият Е.К., ползвайки опита си като
адвокат, преценил, че за да се осигури
извеждането на децата, родени от български гражданки, през границата на РБ с РГ, трябва веднага след раждането на
детето гръцкият гражданин от мъжки пол да го припознава като свое и в акта за
раждане да бъде вписан като баща на детето. След това било нужно българската
гражданка и гръцкият гражданин /извършил
припознаването /да подадат заявление за издаване на международен паспорт на
новороденото дете и майката да даде писмено съгласие / „декларация –съгласие“, „ пълномощно“/ за извеждането на детето от страната от
лицето, вписано като баща в акта за раждане, подписът й под която декларация да бъде заверен от нотариус. С
така подписаната декларация гръцкият гражданин, вписан като баща на детето,
можел безпрепятствено да изведе новороденото дете от територията на РБ, а по
–късно съпругата му да го осинови вече като се следват законни процедури –в РГ.
Ролята на подсъдимата А.Ч. в престъпното сдружение основно била да търси и намира бременни жени –български
гражданки –жертвите на трафик, които нямали сключен граждански брак и
които не желаели да отглеждат децата си;
като ги убеждава да предоставят децата си за
отглеждане от гръцки семейства. Подсъдимата Ч. / при необходимост/ следвало да се
ангажира и с осигуряване на подслон и грижи за бременните жени. Подсъдимата
следяла за постъпването на бременните жени в болнично заведение и раждането на детето. След изписването на родилката от болничното заведение, подс. Ч. следвало да вземе новороденото и го
предаде на гръцките граждани. Следвало да осигури явяването на майката –българска гражданка
пред съответните институции за изваждане на международен паспорт на детето и за
подписване на нотариално заверена декларация
–съгласие за извеждането му от страната. Тя следвало да се ангажира и с предаване на
парични суми на родилките, дадени от гръцките граждани.
Ролята на осъдената Д. С –Д. в престъпното сдружение била да намира семейства
гръцки граждани, желаещи да осиновят дете, срещу заплащане, да осигурява
условията за престоя им в РБ и явяването на гръцкия гражданин, който щял да
фигурира в акта за раждане като баща на новороденото, пред съответните
институции за изготвяне на необходимите документи /декларация за припознаване,
заявление за издаване на международен паспорт/. Тя следвало да осигурява на
гръцките граждани превод от български на гръцки език при контактите им с родилката. Осъдената следвало да участва като преводач при изготвянето на
декларациите / за
припознаване/ от гръцките
граждани пред нотариус. Можела / при необходимост/ да се ангажира и с организиране на процеса по документално оформяне на нужните документи и да
придружава родилките при
явяването им пред нотариус и съответните
институции.
Подсъдимият К. измислил посочения механизъм за извеждане на новородените деца от страната от
гръцките граждани, като по схемата
следвало да се осъществяват всички случаи
на трафик на бременни жени с цел продажба на бебетата им, осъществявани от членове на групата. Той
следвало да осигурява подготовката на необходимите документи за оформяне на
припознаването, издаването на акт за раждане и международен паспорт и
подписването на декларация –съгласие
от майката за извеждане на детето през границата на страната; да следи за
правилното попълване на документите от страна на родилките; да ги придружава
при явяването им пред съответните институции и да им дава правни консултации. Подсъдимият К. можело / при необходимост/ да се ангажира и лично с търсенето и убеждаването
на бременни жени да дават децата си на гръцки
граждани.
Така създадената организирана престъпна
група просъществувала до края на месец март 2009 година. Всички деяния по трафик на бременни жени следвало да се
извършват /
и се реализирали/ по схемата, измислена от
подсъдимия К.. При трафика на
бременни жени, членовете на ОПГ не
са действали по алтруистични подбуди. Членовете на ОПГ са
целели продажби на децата на бременните жени, за да облагодетелстват себе си. Участниците
в ОПГ са целели да получават
не малки парични суми от гръцките граждани срещу предаваните им
деца.
По описаната схема бил осъществен трафик на
пет бременни жени–български гражданки – на пострадалите свидетелки С.Б., Е.М., Л.И., А.К.
и С.Я. с цел продажба на
новородените им деца на гръцки граждани.
Свид. С.Б.Б.,
ЕГН: ********** се запознала с подсъдимите по К. и Ч., които й съдействали за детето й Е., то да бъде припознато и изведено през
границите на РБ от гръцки гражданин. По време на контактите им в гр. ***,
на неустановена дата, между началото на м.
февруари 2008 г. до 23.03.2008г.,
подсъдимите Е.К. и А.Ч. започнали съвместно да агитират бременната свидетелка С.Б.
да даде й очакваното си второ дете. Подсъдимите К. и Ч.
казали на свидетелката Б., че имало гръцко семейство, което ще „осинови“ детето ѝ/след раждането
му/. Свидетелката Б. приела предложението да даде детето на други лица като реален изход от
затрудненото си материало състояние. Подсъдимите А.Ч. и Е.К. заплатили дължимите
осигуровки, за да бъде свидетелката Б. здравно осигурена. Когато получила
контракции подс. Ч. закупила за свидетелката
Б. лекарство /„******“/ за болките ѝ. През бременността ѝ свид. Б. казала на подс. Ч.,
че дължала сумата 100.00/сто/ лева на „лихвар“,
като подсъдимата ѝ дала исканата
сума.
„…А.
и Е. ,докато бях бременна с Н.
ми казаха, че има семейство и ме питаха дали ще си дам детето…Тогава бях
бременна…Докато бях бременна те ми платиха осигуровките, защото аз не бях осигурена…Аз се обадих на А.
и й казах и тя ми донесе 100 лева…Аз не съм
търсила никой…Е. и А. знаеха, че съм бременна…Не съм искала аз от А. и Е., те
ми казаха, питаха ме, искаш ли,
имаме и друго семейство, което ще ти го осиновят…“ – из показанията на
свид. С.Б., дадени в хода на съдебното следствие.
Когато настъпил момента за раждане свид. Б. се обадила по телефона на подсъдимата А.Ч.,
която пристигнала с автомобил до дома ѝ и я откарала
до **–***
„***“–в гр.***. В това болнично заведение на същия ден – ** г. свид. Б. родила детето си Н., с ЕГН: **********.
При изписването й от болничното заведение,
свид. Б. била посрещната от подс. Ч., подс. Е.К., от гръцкия гражданин Й.Н.А. и съпругата му. Подс.Ч. и преводачката
взели детето на свид. Б..
С приложена
на л. ***, т. * от съдебното
производство нотариално
заверена декларация рег. № ****/ **.**. ****г.
по описа на ***** нотариус гръцкият
гражданин Й.Н.А. заявил,
че признава за свое детето Н.,
родено на ***г. от свидетелката С.Б.Б., ЕГН:**********. С
оглед извършеното припознаване в
издадения акт за раждане № ***/ **.**.****г. на р–н ***,
Община ***/ приложен на л. ***,т.* от съдебното
производство/, детето на
свидетелката Б. било записано с имена Н.Й.А., с ЕГН: **********
и с баща Й.Н.А.
Свидетелката Б. подписвала каквито документи й сочели
подсъдимите.При
нейно искане не ѝ били предоставени преписи от подписаните документи.
„… А. и Е. … те ми казаха,че ще ми дадат копия на
документите, които съм подписвала, обаче, само съм получила актовете за раждане
на двете деца… „– из показанията на свидетелката Б. в съдебната фаза.
Така свидетелката С.Б.Б., ЕГН: ********** подписала и декларация / приложена на л. *** – гръб, от
съдебното производство/ с която заявява, че баща на детето ѝ Н., ЕГН **********
е гръцкият гражданин Й.Н.А.
Подс. К. и подс.Ч. съдействали на свид. Б. за правното оформяне на необходимите
декларации и заявления за процедурата по припознаване на детето ѝ от гръцкия гражданин Й.Н.А. и то да бъде вписано в акта за раждане с имена Н.Й.А., с ЕГН: **********, както за издаването на задграничен паспорт на детето ѝ и оформяне на писменото ѝ съгласие с нотариално удостоверяване
на нейния подпис за извеждане на детето ѝ през границите на РБ.
„Те ме заведоха там… да си дам подписа да го изкара гърка извън граница
…Задграничният паспорт на Н. го изкарахме
в *****.. Отидохме да извадим задграничния паспорт с А. и Е.…“ – из показанията
на свидетелката С.Б., дадени в съдебната фаза.
На 16.04. 2008г. от СДВР бил издаден
паспорт № ************* на детето Н.Й.А., ЕГН: **********/справка –
том ** ДП/.
Подс. К., подс. Ч., свид.
Б., заедно със семейството гръцки
граждани, отишли за получаване паспорта на детето Н., с ЕГН: **********. След това свид. Б. предала
паспорта на детето си на подсъдимите К. и Ч..
На 19.04.2008 г. детето на свидетелката Б. –Н.Й.А., с ЕГН: ********** било изведено през границата на РБ с РГ /справка –
том ** ДП/.
Съучастническото деяние
било осъществено по предварително измислената от подс. К. схема/ описана по-
горе/ . При трафика на бременната свид. Б., извършен от подсъдимите, те са целели продажба на детето й, за да облагодетелстват себе си / да
получат парични суми от
бездетни гръцки граждани/.
Към началото на м.април 2008г. свид. Е.Д.М., ЕГН: **********,
била бременна с петото си дете. Биологичен баща на петото дете на свид. М.
бил неустановен мъж „К.Й.“. Последният бил биологичен баща и на другите деца на
свидетелката М., с изключение на четвъртото ѝ –А..
Между свид. М. и „К.Й.“не бил сключен граждански брак.
На неустановена по делото дата в началото на м. април 2008 г., подс. Ч., която
познавала свид.
М. от преди, разбрала, че
свид. М. е бременна/ 7 –ми месец/. Свид. М. ѝ споделила, че не искала да се разчува за бременността ѝ и е решила да остави детето за отглеждане
в дом „*******“. При среща между двете жени в гр. *** подс. А.Ч. предложила на свидетелката Е.М. след като роди детето си да го даде за“осиновяване“на семейство гръцки граждани. Свид. М.
приела да
даде детето си на други лица като реален изход от
затрудненото си материално състояние. Подсъдимата А.Ч. настанила и регистрирала свид. М. в дома си,
находящ се в гр. *******, където самата тя
живеела, и полагала грижи за нея от м. април 2008г. до 27.06.2008 г./ раждането на детето/. Подс.Ч. посочила на свид. М. и медицинското заведение в
което последната следвало да роди.
“…Докато бях бременна бях при А. с децата .
..Аз бях и адресно регистрирана там. …Аз споделих …с А. споделих, защото нито имаше къде да живея,
нито имаше как да го гледам. Става въпрос за петото ми дете от К. ….А., тя каза, че ще ми помогне…ще намери
семейство…След това като родих детето дойде семейство…възрастно семейство от Г… А. ги е намерила и тази преводачка, която
беше – из показанията на свид. М. в
съдебна фаза.
На *****. в *** „****“ – гр. ***, свидетелката Е.Д.М., ЕГН: **********
родила детето си Е., ЕГН: **********.
Свид. М. била посетена от
длъжностно лице от в *** „****“ – гр.
***, /по
повод съобщението за раждане/.Свид. М. заявила, че детето ѝ следвало да носи имена
Е.И.Ф., които предварително ѝ били казани от
осъдената Д. . Длъжностното лице посочило необходимостта от представяне на
документи за да носи детето посочените бащино и фамилни имена И.Ф.
„… продиктувах само имената на детето,както ми го каза и
ми го беше придуктувала Д..Жената…каза,че трябва да се донесе личната карта на
бащата и други документи…че той е съглА. да даде името си на детето и че го припознава.Обадих се на А....На другия ден
дойдоха А. и Д. и донесоха нужните документи...“ – из показанията на свид. М.
дадени по ДП пред следовател.
След изписването ѝ от болничното заведение/ на 30.06.2008г./, свид. М.
била посрещната от подс.К., подс. Ч., ос. Д., както и от гръцкия гражданин И.Н.Ф. и съпругата му, които взели
детето Е., ЕГН: **********.
„…При предаването на детето пак присъстваха всички –
преводачката Д., К. и А..“- из показанията на свид. М. в съдебната фаза
С оглед извършено припознаване
от гръцкия гражданин И.Н.Ф., роденото на ***г. от свид. М. дете било вписано в Акта
за раждане № ***/**.**.****г. изд. от р-н **, общ. *** /приложен
на л.***, т.* от съдебното производство/
с имена Е.И.Ф., ЕГН:**********.
Свид. М. попитала подс.Ч.
как ще се вземе оригиналното удостоверение
за раждането на детето. Подс.Ч. придружила свид.М. ***/ където чакали гръцкият
гражданин и ос.Д.. Свид. М. взела удостоверението и им го дала.
Осъдената Д.
съдействала на свид. М., като я придружила до
МВР и ѝ помагала с формалностите по
административната услуга за
издаването на задграничен паспорт на детето. На 29.07.2008г. бил издаден паспорт № ******** от СДВР на детето Е.И.Ф. ЕГН: **********.
Подс.К.,подс.Ч. и ос. Д.
съдействали на свид.М. да попълни пред
нотариус писмено съгласие с нотариална заверка на подписа й за извеждане на
детето през границите на страната ни.
„...Попълвах документи…отидохме с К. при
нотариус да оформим документи, че се съгласявам да дам
детето… При нотариуса освен мен бяха още К., Ч. и преводачката Д.…“ – из показанията на свид. Е.М. в хода на
съдебното следствие.
На 01.08.2008 г. детето Е.И.Ф.у било изведено през границата на РБ с РГ/ справки т.**, ДП/.
Съучастническото деяние
било осъществено по предварително измислената от подс. К. схема. При трафика на
бременната свид. М. подсъдимите и осъдената са целели продажба на
детето й, за да облагодетелстват себе си / да получат парични суми от бездетни гръцки граждани/.
Към началото на месец май 2008 година тогава непълнолетната свид. Л.П. И., ЕГН: **********/ род. на ***г –починала на **.**.****./, била бременна с второто си дете.
Биологичен баща и на двете деца било неустановено по делото лице на име „В.“. Между свидетелката И. и биологичния баща
на децата й „В.“ не бил сключен граждански брак.
На неустановена по делото дата в периода– началото на м. май 2008 г. – 18.05.2008 г., подс. Ч. срещнала на
спирка на градския транспорт в гр. *** /ж.к. „****“/ свид. Л.П. И. и майка й – свид. П.Г.И.. Виждайки,
че свид. Л. И. е в напреднала бременност, подс. А.Ч. я запитала дали ще си гледа детето или ще го остави в дом. Свидетелките
Л. и П. О И ѝ отговорили, че ще го оставят в дом.Тогава
подс. А.Ч.
предложила на свид. Л. И.
след роди да даде детето си за „осиновяване“ на семейство гръцки
граждани. Подс. Ч. разяснила на свид. П. И., че е нужно и нейното съдействие, тъй
като бременната й дъщеря била непълнолетна. Подс. А.Ч. казала на двете свидетелки, че ще се извърши „законно“ „осиновяване“ „пред нотариус“.Свидетелката Л.И.,
убедена от подсъдимата Ч., приела предложението, понеже нямала възможност да се грижи сама за
детето, което предстояло да роди. Свид. П. И. се съгласила да оказва съдействие и подписва каквито документи се
налага, с оглед непълнолетието на бременната си дъщеря.
На 18.05.2008 г. в родилен дом „***“–гр. ***, свидетелката Л. И.
родила детето Г., ЕГН: **********. При изписването ѝ от болничното заведение, свид.Л. И. била
посрещната от подс. А.Ч., която взела бебето и го дала на гръцкия гражданин Е.Г.А.
След извършеното
припознаване от гръцкия гражданин Е.А. / с нотариално заверена декларация с
рег. № ****/ **.**.****г. по описа на *** нотариус – приложена на л.*** от съдебното производство/ роденото, на ***г. от
свидетелката Л. И., дете било вписано в Акта за раждане № ***/**.**.***г.,
изд. от р– н „***“, общ.***/– приложен на
л. *** от съдебното производство/ с имена Г.Е.А., ЕГН: **********.
Подс. К., подс.Ч. съдействали на свид.
Л. И. за подаване и оформяне на
необходимите декларации и
заявления свързани
с процедурата по припознаване
на детето от гръцкия гражданин Е.Г.А., като то бъде вписано в акта за раждане с имена Г.Е.А., ЕГН **********, за издаването на задграничен паспорт на
детето, както и да подпише пред нотариус писмено съгласие /с
нотариално удостоверяване на подписа ѝ / за извеждане на детето през границите на страната ни,
като я и придружавали /до нотариуса и
съответните институции/.
„..По
институциите, при нотариус, да извадиме акт за раждане, за задграничен паспорт ни
водеха А., К. …“– из прочетените показания
на свидетелката Л. И., дадени по ЧНД № 2488/2009г. на СГС – пред съдия по ДП.
На 12.06. 2008г. бил издаден от СДВР
паспорт с № ****** на детето Г.Е.А., ЕГН **********. На 14.06.2008 г. детето Г.Е.А., ЕГН ********** било изведено през границата на РБс РГ/ справки т.** ДП/.
На неустановена дата, след раждането на
детето / Г.Е.А., ЕГН **********, роден на ***г./ подс. Ч. предала на майка му –на свидетелката
Л. И. сумата от 4000.00/ четири хиляди/ лева, дадена
от гръцките граждани.
Паричната сума от 4 000.00 /четири хиляди/ лева била предадена при среща в ж.к. „***“
– гр. *** в присъствието на свидетелката П.И..
„… Парите ми даде А.. Донесе 4 000 лева… каза че
са… от родителите. Даде ги на среща в ж.к. „***…“–из показанията на
свидетелката Л. И. дадени пред съдия по ДП – по ЧНД № 2488/2009г. на СГС.
Съучастническото деяние
било реализирано по предварително измислената от подс. К. схема. При трафика на бременната свид. Л. И. подсъдимите са целели продажба на детето й,
за да облагодетелстват себе си / да получат парични суми от бездетни гръцки граждани/.
Към началото на м. юли 2008 г. тогава непълнолетната свид. А.Р.К. с ЕГН: ********** /род. на *** г./, била в напреднала бременност с първото си дете. Биологичен баща на детето ѝ бил неустановен по делото мъж на име „Н.“ от кв.
„***“ – гр. ***. Между свид. К. и биологичния
баща „Н.“ на детето й не бил сключен граждански
брак; двамата се били разделили няколко седмици, след като свид. К.
забременяла.
На неустановена по делото дата, в периода – началото на м. юли 2008 г. –
13.08.2008 г., в ***– ми ДКЦ, находящ се в
гр. ***, където свидетелката А.К. била на консултации, по повод бременността си, когато при нея отишла подс. Ч. и я попитала дали е омъжена и след раждането какво
ще прави с бебето. Свидетелката К. отговорила,
че не живеела с мъжа от когото забременяла и към момента мислела
„да даде бебето на държавата“. Тогава
подсъдимата А.Ч. ѝ предложила да даде детето си за „осиновяване“ на семейство. Свидетелката
А.К. казала, че ще си помисли, а впоследствие и приела предложението да даде детето на други лица като реален изход от затрудненото
си материално състояние. Подсъдимата А.Ч. ѝ оставила преди това
телефонния си номер с указания да ѝ
позвъни, когато свидетелката започне да
ражда, както и станало.
На 13.08.2008 г. в ***„****“–***, свидетелката К. родила детето си К., ЕГН **********. Подс. Ч. и ос.Д. посетили свид. К. по време на престоя ѝ в болничното заведение. При изписването й
от болничното заведение, свид. К. била посрещната от подс. Ч. и ос.Д. . Подс. Ч.
казала на ос. Д. да вземе бебето и свид. К. ѝ го дала.
След извършеното
припознаване от А.К.Д. с нотариално заверена Декларация рег. № *** от **.**.****.
по описа на *** нотариус – приложена на л.
*** от съдебното производство в Акта за раждане № *** от **.**.****г. изд.
от р– н „***, общ.*** – приложен
на лист л. *** от съдебното производство/ в реквизита „бележки„ на 27.08.2008г. било извършено вписване от длъжностното
лице, че детето на свидетелката К. следва да носи имена К.А.Д.
Свидетелката А.К. подписвала каквито документи ѝ се казвало.
От приложеното/ на л.*** от
съдебното производство/ нотариално
заверено пълномощно с рег.№ *** от **.**.****.
по описа на *** нотариус /рег.№ *** на Нотариалната камара/ е видно, че свидетелката К., упълномощила подсъдимите К. и Ч. да я представляват
пред служба ЕСГРАОН, във връзка с припознаване на детето й К. от гръцкия гражданин А.К.Д., както и да се снабдят с удостоверение за раждане на
детето.
От приложената / на л. *** от
съдебното производство/ нотариално
заверена декларация с рег. № **** от 27.08.2008г.
е видно, че свидетелката К., заявила, че баща на
малолетния й син К.А.К., ЕГН : **********
е гръцкият гражданин А.К.Д. и е съгласна детето
да носи имената К.А.Д.
Подс. К., подс. Ч. и
ос. Д.,
съдействали на свид. К. за оформяне на писменото съгласие от свид. К. с нотариална заверка на
подписа ѝ за извеждане на детето ѝ К., ЕГН ********** през границите на страната ни .
„…При нотариуса отидохме с А. и Д.. Подписах документи, пълномощно подписах… видях
К. като подписвахме пълномощното… „- из показанията на свидетелката К., дадени
в хода на съдебното следствие, както и:
„ …След това ме заведоха при някакъв нотариус да подпиша пълномощно,че си давам детето на
бащата да го изкара в Г…При нотариуса освен А. и Д. беше и един мъж, който го
представиха за адвокат и че всичко е законно…“- из прочетените показания на
свидетелката К., дадени по ДП пред
следовател.
Междувременно подс.Ч.
разяснила на свид. К. необходимостта да бъде издаден международен паспорт на
детето за да може то да бъде изведено от гръцкия гражданин през границите на
Р.България.
На 03. 09. 2008г. бил издаден от СДВР
паспорт с № ********* на детето К.А.Д., ЕГН ********** /справка– т.**
ДП/. При получаването на паспорта на детето
К. свид. К. била придружена от ос.Д.. На 04.09.2008 г. детето К.А.Д.
било изведено през границата на РБ с РГ/ справки т.** ДП/.
След изписването на свид.
К. от болницата при среща до магазин „***“
в ж.к. „*** „ подсъдимата Ч. й дала 2 00 лева. При предаването на парите присъствала осъдената Д..
Впоследствие свид. К. получила и още
2 000 лева от подс. Ч., отново в присъствието на осъдената.
„…Като дадох
детето, А. ми каза, че ще се обади да се разберем за парите…Определихме си
среща на „***“ в ж.к. „***“ … Тя дойде
на срещата с Д.…А. ми наброи 2000 лева,всичките по 10 лв…..С Д. ходихме, за
да вземем задграничния паспорт на
детето… А. ми каза,че … ще ми дадат още 2 000 лева , които ми дадоха,
когато взех паспорта от 9- то РПУ. Бяха
двете- А. и Д..А. ми даде парите…“- из
показанията на свид. К. по ДП пред
следовател.
Съучастническото деяние
било извършено по предварително измислената от подс. К. схема. При трафика на
бременната свид.К. подсъдимите и осъдената са целели продажба на
детето й, за да облагодетелстват себе си / да получат парични суми от бездетни гръцки граждани/.
Към началото на месец септември 2008 г. свидетелката С.Р.Я., ЕГН: **********, била бременна с
четвъртото си дете. Биологичен баща на детето й бил свидетелят А. С. М. /разпитан в хода на
съдебното следствие/, живущ ***. Между свид. Я. и биологичния баща на децата
ѝ не бил сключен граждански брак; двамата живеели на
съпружески начала.
На неустановена по делото дата в периода –началото на м. септември 2008 г. – 07.10.2008 г., в
родилния дом „***“– гр. ***, където бременната свид. Я. била на преглед, при нея дошла подс. А.Ч., която я попитала какво ще прави с
детето, след като се роди. Свидетелката Я. отговорила, че ще го остави в
социален дом. Тогава подс. Ч. ѝ
предложила след като роди детето да
го даде за отглеждане на семейство гръцки граждани. Свидетелката С.Я.
приела предложението да даде детето на други лица като реален изход от затрудненото си материално състояние.“ …Още докато бях бременна се срещнах с тази жена А.…Тя ми каза : „искаш ли да го
даваш, за да го гледат други хора…– из прочетените показания на свидетелката Я.
дадени пред по ДП съдия –ЧНД № 2490/2009г. на СГС, 27 с-в.
На 07.10.2008 г. в родилен дом „***“, свид. С.Я. родила детето В., ЕГН: **********. Подс. Ч. посетила свид. Я. по
време на престоя ѝ в болничното
заведение, след раждането на детето, придружавана от подс. Е.К.. Подсъдимата А.Ч. още там дала
на свид. Я. сумата от 3000 / три хиляди/ лева в присъствието на подсъдимия Е.К..
При това подсъдимият Е.К. уверил свидетелката С.Я.,
че „няма да разбере полицията“.След като родила детето
свид. Я. го дала на подс.Ч..
„…Принудиха ме да дам детето за пари, за 3000. 00 лв…Къщата ми беше
паднала и викам докато си оправя къщата се принудих и си дадох детето.... А. ми
обеща още хиляда лева,да ми ги дава за детето,но не ми ги даде… Викат да не го давам на държавата, а ще си взема
три хиляди лева… А. и К. го казаха и оная друга
го каза. .. аз си дадох детето за три хиляди лева….К.
ми каза ... че няма да разбере полицията...“ – из показанията на свидетелката Я. в хода на съдебното
следствие , както и:
„…А. ми даде 3000 лева още в родилния дом,бях родила
вече. Когато ми даде парите адвокатът беше с нея… Тогава в родилния дом в
присъствието на Е. ми дадоха парите“- из
показанията на свид.Я. пред съдия по ДП.
С оглед извършеното
припознаване от К.В.П. / с нотариално заверена Декларация рег. № ****/ **.**.****г.
по описа на *** нотариус – приложена на л.
*** от съдебното производство/ в Акта за раждане № ****/ **.**.**** Г. изд.
от р– н „***“ общ.*** / приложен на л. *** от съдебното
производство/ в реквизита„бележки„
на 21.10.2008г. е извършено вписване от длъжностното лице,че детето на
свидетелката Я. следва да носи имена
К.А.Д.
Подс. Ч. съдействала на
свид. Я. да се снабди с нова лична карта, като й казала, че е необходима такава.
„…А. ми направи тази лична карта с
№******** издадена на **,**,****г. от
МВР *** на името на С.Р.Я. с адрес ***.Никога не съм живяла на този
адрес и тази лична карта беше извадена на този адрес,уж,че там живея с гърка и
бебето. А. ме накара…двете заедно отидохме да я извадим… Като си извадих тази
лична карта бях родила вече и А. ме накара да си направя адреса там, уж, че там
живея с гърка“- из прочетените показания на свид. Я. дадени в досъдебната фаза
пред съдия- по ЧНД № 2490/2009г. на СГС.
Подс. К. съдействал на свидетелката Я. за правното оформяне на нужните декларации и заявления за процедурата по
припознаване на детето от гръцкия гражданин К.В.П. и детето ѝ
бъде вписано в акта за раждане с имена В.К.П., и за издаването на задграничен паспорт на детето и оформяне на писмено съгласие от
свид. Я. с нотариално удостоверяване на подписа ѝ за извеждане на детето ѝ В., ЕГН: ********** през границите на РБ.
Свидетелката Я. подписвала каквито документи ѝ сочел подс. К.. На свидетелката Я. не бил разясняван смисъла и
съдържанието на подписваните от нея документи.
„...К.
ми даде документи да подписвам. Документите бяха едни бели такива, не ми обясниха какво пишеше вътре. Аз съм неграмотна и не съм прочела какво пише в тях…
“ – из показанията на свид. Я. в
съдебно заседание от 03.09.2014г.
„А... Тя ми каза, че той е адвокат. Той ме пита дали съм
грамотна и как ще правим документите…След това отидохме при нотариуса първо
взехме моя задграничен паспорт, после на бебето. Аз при адвоката подписвах, но
не знам какво…К.. Името съм му чувала, когато с него ходих при нотариус да подписвам
пълномощно. Всичко той ми направи, а парите получих от А. и адвоката
присъстваше… „- из прочетените показания на свид. Я. депозирани
в досъдебната фаза пред съдия- по ЧНД №
2490/2009г. на СГС.
От приложената / на л.*** от
съдебното производство / нотариално заверена декларация с рег. № ****/ **.**.**** г. е видно, че свидетелката С.Р.Я. заявила, че
баща на малолетния ѝ син В.С.Я. е К.В.П. и е съгласна детето й да носи имената В.К.П..
От приложеното /на л.*** от
съдебното производство/ пълномощно с рег. №****/**.**.****г.
по описа на *** нотариус е видно, че свидетелката С.Я. упълномощила подс. Е.Р.К.
да я представлява пред служба ЕСГРАОН във връзка с припознаването на детето ѝ В., ЕГН **********
, както и да се снабди с удостоверение за раждане на детето.
На 04.11.2008г. бил издаден от СДВР паспорт с № ********* на детето В.К.П., ЕГН: **********. На 06.11.2008 г. детето В.К.П., ЕГН: ********** било изведено през
границата на РБ с РГ/ справки т.** ДП/.
Съучастническото деяние
било извършено по предварително измислената от подс. К. схема. При трафика на
бременната свид. Я. подсъдимите са целели продажба на
детето й, за да облагодетелстват себе си / да получат парични суми от бездетни гръцки граждани/.
Свидетелката Н.Д.М., ЕГН:********** имала
четири деца. Свидетелката М. познавала подс. Е.К. и осъдената Д. Д.
по повод оказано ѝ от тях
съдействие по оформяне на нужните документи по припознаване от гръцки и
извеждане на детето ѝ Г., род. на ***г./ третото дете/ през
границите на РБ.
А. / род. на ***г. / била четвъртото дете на
свидетелката Н.Д.М.. На неустановена дата, преди раждането на детето ѝ А.,
родена на ***г., свидетелката Н.М. се запознала с гръцки гражданин, с когото имала и сексуални контакти. След раждането/ на ***г./ на детето ѝ А.
свидетелката М. го дала на гръцкият гражданин, който пожелал да се грижи за него. На неустановена дата през м. януари
2009г., свидетелката М., след раждането на детето ѝ А.,
потърсила подсъдимия Е.К., който ѝ
оказал съдействие за правното оформяне на необходимите декларации и заявления
за процедура по припознаване на детето ѝ от гръцкия гражданин ГХХ и детето ѝ бъде вписано в акта за раждане/ № ***/**.**.****г.
изд. от р –н ***, Община ****“– л.*** от съдебното производство/ с имена А.Г.Х., ЕГН **********.
На 20.03.2009г. бил издаден от СДВР паспорт
с № ******** на детето А.Г.Х., ЕГН **********. 28.03.2009 г. детето А.Г.Х., ЕГН ********** било изведено през
границата на РБ с РГ.
По повод дейността на членове на ОПГ– на
ос. Д. Д.
постъпили и оплаквания– от гръцките граждани Н. С. и Х.К.. През месец септември 2008г. осъдената Д. С.Д. поискала от свидетелката Х.К.
значителна сума в евро, които да се дадат „на
ръка“. Свидетелката Хр. К. била заведена в частен апартамент, където се
намирало бебето /момиченце/, което щяло да бъде „осиновено“ от
гръцкото семейство./При следване на законната процедура при международните осиновявания не се
позволявали подобни контакти с деца в
частен апартамент/. Свидетелката Х.К.
останала известно време в апартамента с бебето. След това свидетелката К.
съобщила на Д. своето желание /при
предаването на исканите пари да присъства нейна семейна приятелка/ българска
гражданка. Тогава Д. Д. й съобщила, че „осиновяване“ нямало да бъде направено– „поради решение на майката на детето“.Това предизвикало недоволство в гръцкото семейство,
като вече била дадена сумата от 2 000.00 евро. /По сметка ********************************- разплащателна сметка в евро в „****“ с титуляр Д.Г. С е постъпил превод за 2
000.00 евро с левова равностойност 3911.66 лева от Н.С.. Сумата на превода била предназначена за осиновяване
на дете според приложените документи/. Стигнало се до среща в Министерство на
правосъдието на РБ с гръцките граждани и същите разбрали, че не се
следвала законна процедура по осиновяване, а сдружение „*****“,за
което им сочела осъдената Д., нямало
лиценз за извършване на посредническа дейност по международни осиновявания.
С определение от 16.06.2009г. по ЧНД № С
–172/2009г. на СГС, 21 с-в е издадено предварително разрешение за извършване на
претърсване на жилище обитавано от подсъдимата А.Ч., находящо се на адрес: ***
и изземване на намерените вещи, книжа и компютърни конфигурации, имащи значение
за делото. С протокол от 17.06. 2009г. за извършеното ПСД били приобщени и удостоверение за семейно положение и членове на
семейството с № ******* от **.**.****г., издадено на свидетелката С.Б.Б., пълномощно от Г.Х.,
с упълномощен подс. Е.К., Пълномощно от Н.Д.М., с упълномощен подс. Е.К., удостоверение за раждане, заповеди и др. документи, подробно описани в съставения
за целта протокол.
От заключението по приета в хода на
съдебното следствие съдебно психиатрична експертиза, изготвена от д– р Т.К. се
установи, че освидетелстваната свид. С.Р.Я. е психично здрава и при същата е
налице психична годност да дава свидетелски показания.
В
заключението по приетата в хода на съдебното следствие съдебно икономическа и
счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И.В. са описани банковите
сметки на лицата Л. К., Д.Г., М. С и А.Ч.
и счетоводните записвания по тях.
В хода на проверката вещото лице за всяка
сметка е съставило таблица с подробни пояснения. От съставената таблица за
движението по банковите сметки на инкриминираните лица е видно, че по сметка на
Л.К. номер ***********– спестовен влог в евро в ******** са постъпили 14 970 евро с левова
равностойност 29279,07 лв. По сметка ****** – спестовен влог в евро „****“ с
титуляр Д.Г. С са постъпили 494 евро с левова равностойност 966.18 лв. От
заключението на вещото лице се установява, че на 26.02.2007г. по сметката е
внасяна сума от 350 евро с левова равностойност 684,54 лв. от С.Т., за която от юбилеен Договор за депозит ************ в евро е видно, че е пълномощник на Г.Д. – управител на клон *******.
По сметка ********** разплащателна сметка в евро в „******“ с титуляр Д.Г. С са постъпили 26 броя
преводи от гръцки граждани общо за
51441.00 евро с левова равностойност 100 609.85 лева. По тази сметка е
постъпил превод за 2 000.00 евро с
левова равностойност 3911.66 лева от Н.С.. Сумата на превода била предназначена за
осиновяване на дете според приложените документи.
Вещото лице е констатирало, че основание за
извършените преводи липсва, тъй като към банковите извлечения не са приложени
документи за превода – суифти или други документи – протоколи, споразумения и
пр.
Експертът е установил, че Е.К., Д. С, М. С, Л.К.
и А.Ч. не са превеждали суми посредством безкасови преводи един на друг. За подс. Е.Р.К. нямало информация за личните му
сметки. Вещото лице В. е приела, че по сметка ********** – спестовен влог евро
с титуляр св.
Л.К. в „****“ са внесени
1000 евро с левова равностойност 1955.83 лева от М. С.
По сметка ***** – спестовен влог в евро, с титуляр осъдената Д. С в ***** са внесени 2500 евро с левова равностойност 4889.59
лева и на 02.06.2008г. – 1700 евро с левова равностойност 3324,91 лева от М. С.
По сметка за спестовен влог в евро ********************* в ***** с
Титуляр М. С. са внесени в брой 5000 евро с левова
равностойност 9779,15лв. от свид. Л.К.. По разплащателна сметка в лева *************, в „****“
с титуляр М. С са внесени 500 лв. от .Д. С. Експертът е стигнал до извода, че
основание за извършените преводи липсва, тъй като към банковите извлечения не
са приложени документи за превода.
От заключението по приета в хода на
съдебното следствие съдебно графическа експертиза, изготвена от вещо лице Ю.М.
се установява, че свид. Н.С.Д. не е положил
подпис за Осиновители над думите Н. С. в
ксерокопие на „Тристранно споразумение“ от 31.01.2008г. Относно свидетелката Х.К.
Г. вещото лице е констатирало, че същата е
положила подпис „За осиновители“ над думите Х. К. в ксерокопие на „Тристранно
споразумение“ от 31.01.2008г.
От преведените материали/ т.5, Съдебното производство/ по изпълнената
съдебна поръчка от компетентните съдебни
власти на РГ, е видно, че част от децата на българските
майки са били осиновени в РГ, от
съпругите на гръцките граждани,
извършили припознаванията в РБ. За
децата на свидетелките Л. И., С.Я. и Е.М./
децата Г, В, Е/ са открити данни в
Националния регистър на осиновяванията на РГ, като са посочени и решенията за това, изискани са от
местните съдилища, където са извършени тези осиновявания и са приложени преписи
от същите. С решение на гръцките
власти е обявено за осиновено дете на
ищцата М.Ц.,
извънбрачното дете /Г., ЕГН **********/
на съпруга й Е.А. и свидетелката
Л. И.. С решение на гръцките
власти е обявено за осиновено от
съпругата *** на гръцкия гражданин К.П. било и детето на свидетелката Я. – В.П.,
ЕГН : **********. С решение на гръцките власти е обявено за осиновено дете
на ищцата А.А. /съпруга на гръцкия гражданин И.Ф./
малолетното дете Е., ЕГН: ********** с
биологична майка– свидетелката Е.М.. От приложените материали по съдебната
поръчка е
видно, че за децата на
свидетелките Б., К. и М. не са
открити данни в Националния регистър на осиновяванията на РГ.
За да постанови присъдата си Съдът прие за
безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали – гласните доказателствени
средства – от свидетелските показания на свидетелите С.Б.Б., М.Х.П., Е. П.Х.
/ в това
число прочетените /, Л.Д.К., И.Х.Х.,
Л.Х.Ш., А. С. М., Х.К. Г,, Н.ос С. Д.,
отчасти от свидетелските показания на
свидетелите Е.Д.М., А.Р.К., П.Г.И., Л.П. И., А.Г.И., А.Ц.Х., С.Р.Я., И.А.Н., Н.Д.М., Л.Д.Л., П.К.Т.; от заключенията на приетите
по делото експертизи – заключение на вещо лице Ю.С.М. по изготвена графическа експертиза /л. 30-32,
т. 17 от ДП, приета с протоколно определение, л. *** от съдебното следствие/; заключение на вещо лице И.Х.В.
по изготвена счетоводно икономическа експертиза
/л. 4– 32, т. 18 от ДП, приета с
протоколно определение– л. **** от
съдебното следствие/; заключение на вещо лице д –р Т.К. по изготвената съдебно психиатрична експертиза /л.***-***, т. 3 от съдебното следствие, приета с
протоколно определение, л. ***, т.
3 от съдебното следствие/; отчасти от писмените доказателства по делото,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал; отчасти от веществените доказателствени средства /ВДС/ изготвени в
резултат на експлоатиране на разрешени СРС.
По делото условно могат да бъдат обособени
няколко групи доказателства:
В първата условна група могат да се включат гласните доказателства
–свидетелските показания по делото. /
Подсъдимите К. и Ч. са се възползвали от правото си да не дават обяснения, респ. в
случая липсват гласни доказателствени средства – обяснения, които да бъдат
предмет на анализ/.
Към втората условна група съдът включва
приобщените по делото веществени доказателствени средства /ВДС/, изготвени в
резултат на експлоатацията на специални разузнавателни средства /СРС/.
Към третата условна група съдът включва
писмените доказателства и доказателствени средства, както и способите за
доказване – заключенията на изготвените експертизи.
Именно в тази последователност систематично
по –долу ще бъдат анализирани събраните
доказателства, доказателствени средства и способи за доказване.
Съдът кредитира с доверие свидетелските
показания на свидетелите С.Б.Б., М.Х.П., Е.П.Х. / в т. ч. прочетените по реда
на чл.281 ал.7, вр.ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2-ро НПК/, Л.Д.К., И.Х.Х., Л.Х.Ш., А.
С. М., Х.К. Г., Н.С.Д., като
логични, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си с останалия доказателствен
материал по делото и се позова на тях при постановяване на присъдата си. Между
същите няма съществени противоречия–досежно значимата за обвинението
фактология.
Така, свидетелката С.Б.
описва обстоятелствата по извършено спрямо нея престъпление по трафик. Свидетелката Л.Х.Ш. с показанията си изнася
доказателствена информация за осъществени срещи между подсъдимите и дъщеря й–
свид. С.Б. по време на бременността на последната и потвърждава тези й
показания. Свидетелят А.С.М. с показанията си
потвърждава тези на свид. С.Я. в частта им относно за пари от продажбата на
бебето им. Свидетелят Л.К. изнася доказателствена информация за познанството и
контактите на осъдената Д. Д. с подсъдимия К., коментира и случай при който дал
банковата си сметка, за да бъдат преведени пари от гръцки граждани,
предназначени за осъдената. Свидетелите
Ц. и К./ с прочетените им показания/ коментират Сдружение „*****“ и Фондация „****“, сочи се и за оплакване
по повод дейността на член на ОПГ – на осъдената Д.. Свидетелката М.П.
с показанията си потвърждава тези на свидетелите
С. и К..
Фактическата обстановка се изгражда още отчасти от показанията на свидетелите Е.Д.М.,
А.Р.К., П.Г.И., Л.П. И., А.Г.И., А.Ц.Х., С.Р.Я., И.А.Н., Н.Д.М., Л.Д.Л., П.К.Т..
Всички отанали
непосочените изрично по– горе /като
изцяло или частично кредитирани/, свидетелски показания са неотносими. В
тази връзка свидетелските
показания на свидетелите С.И.И., Б.В.П., Ц.Г.Ц., К.Г.З., К.С.П., С.С.С., Р.М.Г.,
М.Д.Д., Д.А.П., Б.Д.Т., се прецениха като неотносими към предмета на доказване, поради което се изключиха от
ценената от съда доказателствена маса. /Свидетелите
С.И.И., Б.В.П., Ц.Г.Ц., К. Г.З., разясняват
служебните си задължения, принципно следваните
процедури при извеждане на малолетни деца през границата на страната, като не
могат да посочат някакви конкретни факти, имащи отношение към инкриминираните деяния.Такива показания не съставляват източник на
значими за предмета на делото факти, защото не разкриват нито лични и
непосредствени за свидетелите възприятия,
досежно инкриминираните обстоятелства, нито
в същите се съобщават контролни факти. Свидетелите К.С.П., М.Д.Д., Д.А.П., Б.Д.Т. не коментират случаи, които да са
инкриминирани с обвинителния акт, но и с показанията им не се допринася за
изграждане на фактическата обстановка по делото. Не са относими към предмета на
делото и показанията на свидетелите С. и Г. по причина, че с тях не се
разкриват лични и непосредствени за свидетелите възприятия, досежно инкриминираните обстоятелства, нито с тях се съобщават контролни факти.
Сред приетите за относимите свидетелски показания по делото са налице и такива на пострадали, съгласно посоченото с обвинителния акт, от
инкриминираните деяния по трафик на хора,като
това са свидетелките С.Б.Б., Е.Д.М., А.Р.К., Л.П. И., С.Р.Я., Н.Д.М.. Поначало, се приема в съдебната практика,
че показанията на пострадалия свидетел имат двойнствена природа, като същите се
разглеждат като източник на доказателства, но се приема,че могат
да бъдат и средство за защита на
накърнените му от престъплението права. Тези принципни особености на
показанията на пострадалия свидетел налагат и извършване на съответен детайлен
анализ на тези гласни доказателствени средства /свидетелски показания/.
Съдът кредитира като цяло за достоверни
показанията на пострадалата свидетелка С.Б.Б., дадени в хода на съдебното
следствие/ л. 244- 247,т.1,СП/
тъй като същите са логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото и
затова се позова на тях при постановяване на присъдата си.
Показанията на свидетелката С.Б. се отличават с последователност, и логичност, а
също така липсват и каквито и да е било основания да се приеме, че
свидетелката по някакъв начин, пряко или
косвено, е заинтересована да навреди на подсъдимите, обвинявайки и набеждавайки
ги в престъпления, което изобщо да не са извършени, или които да са било осъществени, но друг да е
автора. Сочените от свидетелката факти са пряко възприети и свързани с предмета
на доказване – релевантни факти.
С показанията си в съдебно заседание,
депозирани под страх от наказателна отговорност по чл.290, ал.1 от НК, свидетелката С.Б. изнася доказателствена
информация в насока, че подсъдимите К. и Ч. започнали да я убеждават / агитират/ да си даде
детето Е., като
ѝ разяснявали, че са осигурили гръцко семейство, което ще да
полага грижи за сина ѝ. За инкриминирания с обвинителния акт случай за детето й Н.,
свидетелката Б. разказва, че по време на бременността си била агитирана и
убедена от подсъдимите К. и Ч., след
като роди, да даде детето си на гръцко семейство. Сочи, че била забраменяла от български гражданин „от гр. *****“ и гръцкият гражданин не бил биологичен баща на детето й Н.. По време на бременността й подсъдимите й заплатили и осигуровките. По нейно искане, тъй като свид.Б. дължала пари на „лихвар“ подсъдимата Ч. й дала
сума от 100.00 / сто/ лева.
Свидетелката Б. сочи, че непосредствено след раждането /на ***г./ на детето ѝ Н. била
посетена във
*** ******* -
*** от подсъдимите К. и Ч., от гръцкото семейство и др. лица. Навън подсъдимата Ч. и преводачката взели
бебето ѝ Н..
Свидетелката дава показания,че
поради действията на подсъдимите Е.М. и А.Ч. в акта за раждане като баща на
детето й Н. бил записан гръцкия гражданин Й.Н.А. Свид. Б. с
показанията си изнася и доказателствена
информация, че била придружавана от подсъдимите, които
я убедили да се съгласи бебето ѝ да бъде изведено от страната ни от гръцкия гражданин Й.А., както за целта е подписвала каквито
документи те й сочели.
„…
първото дете, казваше се Е.…
тя ме изкара на вън и ми посочи Е. и А.…говоря за тях двамата / свидетелката
сочи подсъдимите Ч. и К./… те почнаха да ми казват ,че има семейство, че ще
гледат детето в семейство, че
в Дом не се гледат хубаво децата и има семейство…А. и Е. ,докато бях бременна с
Н. ми казаха, че има семейство
и ме питаха дали ще си дам детето…Тогава бях бременна …Докато бях бременна те
ми платиха осигуровките, защото
аз не бях осигурена…Аз се обадих на А. и й казах и тя ми донесе 100 лева…И
двете деца ги родих в „***“..Н. го родих…2008г., на 23 март….Аз родих Н. , гърците дойдоха с джип, А. и Е./
свидетелката сочи подсъдимите Ч. и К./ ….А.
и преводачката взеха детето… Аз докато съм лежала в болницата, А. и Е. са
спрели разписката , за да не се казва Х.,
а да е с гръцки имена Н.…в
акта за раждане на Н.…
пише, че баща е Й.Н.А.. Този човек Й. го видях , където
трябваше да изкарам задграничния паспорт на Н.,
в ***.
Той е записан като баща на детето.
Истинският баща на детето е този от *** – из
показанията на свидетелката С.Б.Б., депозирани
в съдебно заседание от 19 май 2014г.
Свидетелските показания на свидетелката С.Б., депозирани
под страх от наказателна отговорност по чл.290, ал.1 от НК,
се кредитират, тъй като кореспондират с целия останал приет за
достоверен доказателствен материал по
делото, включително и с обективните писмени доказателства по делото. Така в
подкрепа на коментираните гласни доказателствени средства са писмените доказателства –Акт за раждане № ***/**.**.**** г. изд. от р– н ****, **– ***
на детето Н.Й.А.,
съобщение за раждане № ***/**.**.2008г. на ****** „***“– гр.***, декларация за припознаване, уведомително
писмо до АСП–ДСП– ***
за извършено припознаване – л.561 – 564 от съдебното производство, както и справката по ДП от която е видно,
че на 19.04.2008г. детето й Н., с ЕГН: ********** на 19.04.2008г. било
изведено през границата на РБ с
РГ. В подкрепа на посочените, приети за достоверни
показания на свидетелката С.Б. са също така и свидетелските показания на
свидетелката Л.Х.Ш. /нейната майка/, която
потвърждава факта, че свидетелката Б. била бременна, когато с нея се свързали
подсъдимите К. и Ч., като тя също
коментира техни съвместни действия.
Свидетелските показания
на постр. Е.Д.М.,
депозирани при разпита й в съдебно заседание/ л. 242 – 244, т.1 СП/ се кредитират
от съда, като обективни и отговарящи на останалата доказателствена съвкупност.
Кредитират се показанията на свидетелката в съдебната фаза на наказателния процес конкретно
относно заявените правно–релевантни
факти, че докато била бременна от мъжа с когото живеела на семейни начала „Т. А.ов З.“
с детето Е. /род. на
***г./, споделила с подсъдимата Ч., желанието да остави, след раждането, детето
си в социална институция.Сочи, че подсъдимата ѝ казала,че ще намери семейство,
вместо детето да бъде оставяно в социална институция. Свидетелката Е.М. сочи, с коментираните си относими показания, дадени
на съдебната фаза, че докато била бременна, нямало къде да живее и била приета /с осигурен подслон и
полагане на грижи/ от
подсъдимата Ч. ***, като със съдействието на подсъдимата си сменила адресната
регистрация
/ снабдявайки се и с нов
документ за самоличност – лична
карта/. Свидетелката се съгласила да даде детето на други лица като реален изход от
затрудненото си материално състояние. Свидетелката Е.М. изнася, с посочените си, приети за
достоверни и
относими показания дадени в съдебно
заседание, и доказателствена информация, относно
участието в инкриминираното деяние на всеки един от подсъдимите Ч. и
К.,както
и осъдената Д.С., за оказаното
ѝ от тях
конкретно съдействие, включително по оформяне на документи, чрез което като резултат да бъде припозната дъщеря ѝ Е. от
гръцки гражданин и да бъде изведена през
границата на РБ.
„…Познавам подсъдимите / свидетелката сочи подсъдимите К. и
Ч./...Бях бременна, имах
четири деца преди това, това ми беше петото и не можех да го гледам…Познаваме
се с Ч., понеже докато бях бременна
бях при А. с децата . ..Аз бях и адресно регистрирана там. …Аз споделих …с А. споделих, защото нито имаше къде да живея,
нито имаше как да го гледам. Става въпрос за петото ми дете от К. ….А., тя каза, че ще ми помогне…ще намери
семейство…След това като родих детето дойде семейство…възрастно семейство от Г.…А.
ги е намерила и тази преводачка, която беше. Попълвах документи…отидохме с К.
при нотариус да оформим документи…При нотариуса освен мен бяха още К., Ч. и
преводачката Д.…“ и: „…Аз казах на А., че
желая да оставя детето си. Не сме говорили веднъж или два пъти… А. ми каза, че
ще измислим нещо, да не го оставяме в дом…А. каза, че ще намери някого, ако може, семейство да го гледа .Аз отидох при А. да
живея в ***...Аз
като отидох при А., бях бременна около седмия месец ...“–из показанията на свидетелката Е.М.
дадени в хода на съдебното следствие.
От показанията на свидетелката Е.М.,
депозирани в досъдебната фаза на
наказателния процес /прочетени по надлежния ред/ се кредитират
тези пред следовател / т.15, ДП– прочетени с използване
на процесуално – техническия способ на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2–ро НПК / в частта им относно заявените от
свидетелката правно релевантни факти и обстоятелства, че докато била
бременна споделила с подсъдимата А.Ч.
за намерението да остави детето си в социална институция, тъй като нямала възможност да го отглежда,
че подсъдимата Ч. й разяснила възможността,
вместо да оставя детето си в социална институция, да го даде на гръцко
семейство, което търсело дете, като я убедила, че така ще му бъде осигурен
по–добър живот, че подсъдимата й посочила медицинското заведение, в което да
роди. Свидетелката с коментираните си прочетени
показания /пред следовател/ в кредитираната им част изнася и релевантна доказателствена информация, че се е подписала за „упълномощител“ в
пълномощно с №****/**.**.****г. по описа на *** нотариус, с което упълномощава гръцкия гражданин И.Ф. да пътува заедно с бебето ѝ Е. /
род. на ***г./ извън границите на РБ, в РГ.
Достоверни са и показанията на свидетелката М. пред следователя по ДП, че е провеждала телефонна комуникация от
своя телефон с № ******* с подс. Ч., по ползвания от последната / подсъдимата/ телефон с
№ ********,
като в тази насока коментираните гласни доказателствени средства кореспондират
и с изготвените веществени доказателствени средства, в резултат на
експлоатиране на специални разузнавателни средства. Достоверни са и показанията ѝ пред следователя
относно заявените правно релевантни факти, че „ извадила лична
карта с №**********
от дата **.**.**** г.“. Тези показания на свидетелката М. по досъдебното производство, дадени пред следовател, в тази им част, за посочените
правно – релевантни факти и
обстоятелства, по същество не
се разминават и с цитираните по – горе нейни показания, дадени в съдебната фаза на процеса. С тези показания / по ДП
пред следовател/ в посочената им кредитирана част се изнасят подробности по
инкриминирания случай, които с оглед изминалото време свидетелката не е възпроизвела
в детайли хода на съдебното следствие. Прочетените показания на свидетелката М.
дадени пред следовател на досъдебната фаза на процеса, в посочената им част,
кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото,
включително с писмените доказателства /Акт
за раждане № **/**.**.**** г. на детето Е.И.Ф., изд. от
р– н ***,
Община ***, Съобщение за раждане №****/**.**.****г. –л.***-***
от съдебното дело, справка за пътуване
на детето/, както и с приетите за годни, релевантни веществени доказателствени средства/ВДС/, изготвени в резултат на експлоатираните
СРС, поради което и
коментираните гласни доказателствени средства се кредитират с доверието на
съда.
Между дадените показания
на свид. М. в съдебното следствие и тези по ДП има съществени противоречия,
които са относно участието на подс. К. в инкриминирания случай, както и досежно
приемането й от подс. Ч. в жилището на
последната. В тази връзка,относно
прочетените показания на свидетелката Е.М., дадени на досъдебната фаза /тези пред следовател – прочетени на основание чл. 281
ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 пр.2– ро НПК и тези пред съдия – по НЧД № 2875/
09г. на СГС– прочетени по реда на чл. 281 ал.1 т. 1 и т.2 пр.2 – ро НПК/ то същите
не се кредитират в частта им в насока по несъобщаване /затаяване/ конкретното участие на подсъдимия Е.К. по
оформяне на нужните документи, чрез които,
като резултат, да бъде избегната
законната процедура по осиновяване и детето бъде изведено извън границите на
Р.България. Не са достоверни показанията на свидетелката М. пред съдия / по НЧД № 2875/ 09г. на СГС/ по
ДП в насока, че след като родила бебето Е. „се
свързала“ с подсъдимата Ч.. /„…Е. е
родена на ***г., родих я в ***.
След като родих детето, тъй
като аз не мога да се грижа за него, бях
решила да го оставя за осиновяване. След
което аз се свързах с А.… –из показанията на свидетелката М. пред съдия по ДП/. Не
са достоверни и показанията на свидетелката М. по ДП /пред
следовател/ в насока, че живеела в дома си на село, респективно,че не била приета /подслонена и обгрижвана/ по време на
бременността си от страна на подсъдимата Ч. в жилището на последната, находсящо
се в ж.к–с„***“– *** ./„Някъде към
шестия месец от бременността ми А. ***…Към края на деветия месец от
бременността тя / подсъдимата/ идва на гости в къщи на село и ми казва, че има
познати в *** и
ще ми съдейства да родя там в ***.
Когато започнаха болките ние тръгнахме…за *** и се обадих на А.…“ – из прочетените показания на свидетелката по
ДП пред следователя“/. Коментираните показания на свидетелката, дадени на досъдебната фаза
на процеса, не се кредитират в посочената им по- горе част,
тъй като се опровергават от целия приет за достоверен доказателствен материал по
делото, включително от писмените доказателства по същото. От
последните е видно, че свидетелката М. е била адресно регистрирана по време на
бременността си на адрес в ж.к. *****/ този на подсъдимата Ч./. Свидетелката М. всъщност признава този факт /за смяната на постоянния си адрес/
с показанията си по ДП пред следовател,
като сочи, че си „ извадила лична карта с №******** от дата **.**.****
г.“ / т.е. на дата преди
раждането на детето ѝ на **.**.**** г. / с
адрес „******“, където била и адресната регистрация на
подсъдимата Ч.. Този адрес на свидетелката
М. *** /е вписан в
приложената по делото документация, включително медицинска такава / т.4 от съдебното производство/.
Както се посочи, съдът кредитира
показанията на свидетелката М. дадени в съдебната фаза на наказателния процес, досежно коментираните със същите правно– релевантни факти и обстоятелства, като пред съдебния състав тя изнася доказателствена информация, че е била приета, по време на бременноста
си, от подсъдимата Ч.– в жилището на
последната,
като описва и участието на подсъдимия К..
Във връзка с
коментираните съществени противоречия, при преценката си да кредитира показанията на
свидетелката Е.М., дадени в съдебната
фаза на процеса, досежно заявените от нея релевантни факти по описаното участие
на подсъдимия Е.К. и по приемането й от
подсъдимата А.Ч. по време бременността, съдът стигна до извода си за достоверност на
същите, с оглед непосредствените си впечатления при събирането на коментираните
гласни доказателствени средства,както и
от съпоставката им с обективните доказателства по делото / Р –362 –79 –II, ВС на Р.Б./.
Съдът кредитира в по–голямата им част
показанията пострадалата свидетелка Л.П. И., депозирани на досъдебната фаза на
наказателния процес, тъй като са логични и непротиворечиви, като кореспондират
с целия приет
за достоверен доказателствен
материал по делото. Свидетелката Л. И. е починала / видно от приложения по делото заверен
препис –извлечение от акт за смърт/ и свидетелските й показания, депозирани на досъдебната фаза на наказателния процес
/ дадените
такива пред съдия по НЧД
№2488/2009г. на СГС –т.15, л. 21– 24 ДП/ са прочетени, като за целта е
използван процесуално– техническия способ по чл. 281, ал.1
т.4, пр. 2– ро НПК, респективно по този начин коментираните гласни доказателствени средства са приобщени към доказателствената
съвкупност по делото. Сочените от свидетелката Л. И.
факти са пряко възприети и свързани с предмета на доказване– релевантни факти.
С показанията си дадени на досъдебната фаза на наказателния процес / пред съдия по НЧД №2488/2009г. на СГС/ свидетелката
Л. И., предупредана за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от НК, е заявила, че през бременността си се
срещнала с подсъдимата А.Ч., която я попитала
дали ще отглежда детето си или ще го оставя в социална институция. След като свидетелката
отговорила, че не може да се грижи за
друго дете, подсъдимата Ч. започнала да я убеждава да не се обръща към социална
институция, понеже имало родители, които искали да вземат детето ѝ, след раждането и тя се съгласила с отправеното ѝ предложение. Свидетелката
Л. И. изнася доказателствена информация за припознаване на детето ѝ от гръцки гражданин, който не бил негов биологичен баща, описва участието
на всеки от подсъдимите Ч. и К. по оформяне на
документите, чрез които като резултат да се избегне законната процедура по
осиновяване и детето ѝ Г. да
бъде изведено през границата на РБ.
Свидетелката Л. И., сочи с кредитираната част от показанията си и че след раждането на детето си, подсъдимата А.Ч. ѝ е дала сумата от 4 000.00 /четири хиляди/ лева, като ѝ
казала, че парите били предоставени от гръцките граждани.
„
… До момента съм родила две деца …Тези деца са от едни и същ баща…казва се В.…Г. е
при гърка. Срещнахме се с А.…Тя ми каза, че едни родители искат да го вземат,
но за пари не ми е казвала нищо. После,
като отидох да раждам, тя се интересуваше от мен идваше да ме вижда. Като родих детето гъркът го призна…По
институциите, при нотариус, да извадим акт
за раждане, за задграничен паспорт ни водеха
А., К.…Парите ми даде А.. Донесе 4 хиляди лева и каза, че са от
благодарност от родителите….Не сме коментирали парични суми преди даването на
детето… Избрах детето да го дам на тези хора, защото
А. ми каза, че те ще го гледат и ще са добри родители…“/ из прочетените
показания по ДП на свидетелката Л. И.
депозирани пред съдия по НЧД №2488/2009г. на СГС/.
От коментираните показания, депозирани при
разпита в досъдебната фаза на наказателния процес пред съдия на свидетелката Л. И., всъщност, не
се кредитира единствено заявеното от нея, че бебето й Г. било родено на *****, понеже от приложените обективни писмени доказателства– заверени преписи от акт
и съобщение за раждане се установява действителната дата на раждане на
детето Г., а
именно на ****** година. Още повече, че свидетелката Л. И. е
посочила, че не е сигурна, че не помнела годината на раждане на детето си, като
в този смисъл грешката относно месеца на раждане не се дължи на
някаква недобросъвестност на свидетелката, а се касае до обясним процес на
човешката памет по забравяне. Приетите
за достоверни коментирани по–горе показания на свидетелката Л. И.
кореспондират с показанията на свидетелката П.И., в кредитираната им част, както и с писмените доказателства по делото / Акт за раждане № ***/**.**.****г. на детето Г.Е.А., изд. от р–н „****“,
общ. ****, съобщение за раждане, декларация от свидетелката Л.П. И., Нотариално
заверена декларация от 19.05.2008г. от *****
нотариус, с която гръцкият гражданин Е.Г.А.
припознава за свое детето Г.Е.А. –л. ****–л.
*** от съдебното производство/.
Свид. Л. И. е пострадала,
а при анализа на
показанията на такъв свидетел
по едно дело, следва да се подхожда изключително внимателно, тъй като тези
показания са едновременно източник на доказателства и „средство за защита на накърнените му от
престъплението права“. В тази връзка с Р - 836 - 1990г. на І н. о. на ВС се сочи и че особеното положение на пострадалия в процеса
може да го мотивира да бъде тенденциозен, недобросъвестен и необективен. Това
налага съдът винаги да преценява тези показания като ги подлага на подробен и
задълбочен анализ, а при наличие на противоречия между тези показания и
останалите доказателства по делото, да вземе мотивирано становище защо на едни
доказателства дава вяра, а други игнорира.
Изследването на вътрешната устойчивост и
последователност в разказа на свидетелката Л.П. И. за възприетите и възпроизведени от нея факти,
включени в обсега на определения с чл. 102 от НПК предмет на доказване и
значими за инкриминираното поведение, и съпоставянето на инкорпорираните чрез
тях данни с останалите доказателства обуславят логичност и житейска правдивост
на гласните доказателствени източници и
предпоставя кредитирането им/ с посоченото изключение за грешно съобщената дата на
раждане на детето/.
Относно пострадалата свид. А.Р.К.
съдът кредитира с доверие нейните свидетелски показания по ДП пред орган на ДП – пред следовател / прочетени по надлежния ред – т.15 ДП/ и тези дадени в хода на съдебното
следствие/
л. 247– 249, т.1 СП/ относно
следните правно – релевантни факти и обстоятелства: че била бременна, когато осъществила контакт с
подсъдимата Ч., че биологичният баща на детето й бил мъжът с когото живеела–
неустановено по делото лице с име „Н.“ /като не бил биологичен баща гръцкият гражданин, припознал детето ѝ /,
че е родила на **.**.**** г. детето си К. и при изписването от болничното заведение
присъствали подсъдимата Ч. и осъдената Д. Д., като последната още тогава взела детето К. по нареждане на подсъдимата Ч.. Достоверни
са и показанията на свидетелката К., че
подсъдимата Ч. й давала указания /относно имената на детето, действията, които
свидетелката К. следвало да извършва– да се посети общината – за да се получи
удостоверението за раждане, да се изготви паспорт на детето – за да може да бъде изведено от
страната ни, че при посещението при
нотариус/по повод извеждането на детето на свидетелката К. от гръцкия
гражданин/ присъствали подсъдимите Ч. и К. и осъдената Д., че след раждането на детето си свидетелката К. получила пари, дадени ѝ
от подсъдимата Ч., като ѝ бил разяснен произхода им.
“…
Бях в 8– ми месец от бременността… А. ми беше казала, че като тръгна да раждам,
а тя знаеше, че това ще бъде в „****“,
да й се обадя по телефона. Така и стана. А. ми каза, докато съм в родилния дом, да
запиша детето на моите си имена. В
болницата престоях 4 дни. А.
дойде с една жена, за
която разбрах, че
се казва Д. за изписване на бебето и ми донесоха дрешки…С излизането ми А. каза
да дам детето на Д. и аз й го дадох. Двете
се качиха в един джип… От А. разбрах, че до 3 дни трябва да се изготви и паспорт на детето, за да може да замине за Г.…След
15 дни отидохме в съвета в *** да вземем акта за раждане на детето с А. ..След
това ме заведоха при някакъв нотариус да
подпиша пълномощно, че си давам детето на бащата да го изкара в Г…С Д.
ходихме в 9- то РПУ…При нотариуса освен А. и Д. беше и един мъж, който го представиха за адвокат и
че всичко е законно… Когато ми дадоха
първите 2000 лева за детето А. ми каза,
че като направят паспорт….ще ми дадат още
2 000 лева, които ми дадоха...Бяха двете – А. и Д.. А. ми даде парите…Аз
я попитах тогава откъде взема парите ,за
да ми ги даде, и тя ми каза, че от майките и бащите , които вземали децата и
давали пари да подкрепят родилките…“ –
из прочетените показания на свидетелката К., дадени на 10.07.2009г. пред
следовател по ДП. В хода на съдебното следствие свидетелката К. допълва, че:„ …биологичният баща на детето, името му е Н.….Само А. беше там с Д.….в ***… Виждала съм го подсъдимия К.…. видях К. с гърка като подписвахме пълномощното гъркът да
стане баща…Аз получих сумата от 4 000 лева от подсъдимата Ч.….разбрах, че
бащата ги дава…“ – из показанията на свидетелката К. депозирани в хода на
съдебното следствие в съдебното заседание от
19.05.2014г..
Свидетелските показания на свид. А.Р.К., депозирани в хода на досъдебното производство пред следователя, са в съществено противоречие с
показанията ѝ, дадени в хода на
съдебното следствие относно обстоятелствата дали е била бременна, когато е
осъществила контакта си с подсъдимата Ч.,
както и съществено
противоречие се наблюдава по
отношение на обстоятелството дали въпросната сума / една и съща - общо 4 хиляди
лева/ ѝ е била предадена наведнъж или на два пъти.
В съдебната фаза на
процеса свидетелката заяви, че не поддържа показанията си по ДП /пред следовател/ за обстоятелствата, че била
бременна, когато осъществила контакт с подсъдимата Ч. и че сумата от 4.000 / четири хиляди/ лева ѝ
е била дадена на два пъти. С показанията си в хода на съдебното следствие
свидетелката потвърждава, че е получила 4000.00
/четири хиляди/ лева за детето си, но настоява, че парите са ѝ
предадени наведнъж. Относно следващото съществено противоречие свидетелката А.К.
настоява в съдебно заседание, че контактът им с подс. А.Ч. се случил след
раждането на детето. Съдът въпреки това намира, че следва да цени именно тях–
показанията на свидетелката К. пред следователя по ДП. Преди всичко
свидетелката е давала показания пред следователя скоро след извършване на
деянието. Възприятията, които е имала от случая, са били по– добре отразени в
представите ѝ, отколкото в хода на съдебното следствие, протекло години след това. Съдът
взе предвид още, че на досъдебното производство пред следователя свидетелката К.
е дала подробни и обективни показания на
обстоятелствата и детайлите на престъплението, които не би могла да заяви, ако
не ги е възприела в действителност.
Що се касае до показанията
на свидетелката А.К. по ДП пред съдия /дадени след разпита ѝ от следовател/ то същите не се
кредитират, понеже са непоследователни и противоречиви.Така, свидетелката / по
ДП пред съдия/ един път заявява, че при
нотариус били само тя и подсъдимата А. Ч., после че присъствали Д. Д. и подс. Е.К..
Така още, първо заявява, че подсъдимата Ч.
не я е запознавала с други лица, а после че тя и Д. . я запознали с
подс.К.. Тези й показания /по ДП пред съдия/ не могат да се противопоставят на последователния и подробния разказ
на свидетелката К. пред следователя за
възприетите и възпроизведени от нея интересуващи процеса факти и обстоятелства,които са логични и житейски правдиви.
Показанията на свид.С.Р.Я., депозирани при разпита ѝ в хода на съдебното следствие/ л.***– гръб - ***,т.3,СП/,в по–голямата им част се кредитират от съда, като отговарящи на останалата
доказателствена съвкупност. В
показанията си в кредитираната им част свидетелката Я. описва действията на подсъдимите, заявява за получени
пари за бебето си, след раждането, сочи че
биологичният баща на детето ѝ
бил свидетелят А. С. М./разпитан в хода на съдебното следствие/, коментира че е подписвала документи,
каквито ѝ сочели. В показанията на свидетелката С.Я. дадени в хода на съдебното
следствие, в кредитираната им част, същата заявява и следното:
“
...Исках да дам детето за отглеждане, после
ме принудиха да го дам. Принудиха ме да дам детето за пари, за 3000 лева. Дадох детето за три
хиляди лева на А.. Родих
в ** „******“…А. ми даде трите хиляди лева преди да дам
детето на гъркините...А. ми обеща още хиляда лева , да ми ги дава за
детето,но не ми ги даде…Бащата на бебето ми се казваше А.… Викат
да не го давам на държавата, а ще си взема три хиляди лева… А. и К. го казаха и оная друга го каза. И тримата ми
казаха да взема три хиляди лева и аз си дадох детето за три хиляди лева….К.
ми каза... че няма да разбере полицията... К. ми даде документи да подписвам.
Документите бяха едни бели такива, не
ми обясниха какво пишеше вътре…Не съм живяла на адрес в кв. „****“. А. ме писа в кв. „****“ – из
показанията на свид. Я. в съдебно заседание от 03.09.2014г.
Приетите за достоверни показания на
свидетелката С.Р.Я. в коментираните им по–горе части кореспондират с показанията на свидетеля А. С. М., дадени в хода на съдебното следствие, който сочи, че е бил биологичен баща на детето на
свидетелката Я., потвърждава за получените суми, коментира, че е бил уверен от
подсъдимия К., че всичко било законно.„…С
А. / свидетелят М. сочи подс. Ч./
се договорихме, аз мислих, г–н адвоката/ свидетелят сочи подс. К./ ми каза, че
всичко е редовно…дадоха там… 3
или 4 хиляди лева…“– из показанията на свидетеля А. С. М., дадени в хода на съдебното следствие в с.з. от 01.10.2014г.
Специално за обстоятелствата по
хронологията на осъществяване на контакт с подсъдимата Ч. /преди раждането на
детето/ и агитирането ѝ, за датите на
описваните събития, за видовете документи, които е подписвала, съдът кредитира
показанията на свидетелката С.Я.,
дадени пред съдия по досъдебното производство, прочетени на основание чл.281,ал.1, т.1 и т.2, пр.2-ро от НПК/ депозирани по
НЧД № 2490/ 2009г. по описа на СГС, 27
с-в, л. 38-42, т.15,ДП/.
Съществено противоречие между показанията на
свидетелката С.Я., дадени в хода на
съдебното следствие и тези по ДП се наблюдава относно хронологията и времето на осъществения пръв контакт с
подсъдимата А.Ч.. /… Още докато бях
бременна се срещнах с тази жена А.. Тя
ме видя и ме заговори….Тя ми каза искаш ли да го даваш ,за да го гледат други хора… – из прочетените показания на свидетелката Я. по
ДП дадени пред съдия от СГС и „…
не съм се срещала с А., докато бях
бременна, само като го родих…“ –из показанията на свидетелката Я.,
депозирани в хода на съдебното
следствие/.Относно
документите и времето на описваните събития свидетелката Я. заявява, че не си
спомня за тези обстоятелства. Досежно коментираните обстоятелства всъщност основно
засягащи хронологията респ. времето на
описаните събития, както и видовете документи, съдът кредитира прочетените показания. С показанията си в
съдебното следствие, след прочитането на тези по ДП, свидетелката Я. единствено
настоява върху това, че
контактът й
подсъдимата бил след като родила детето си В.
Съответно не се поддържат прочетените показания в насока, че по време на
бременността си свидетелката Я. е агитирана от подсъдимата Ч. да даде детето си
на други лица. Съдът въпреки това
намира, че следва да цени именно тях– показанията на свидетелката пред
съдия по ДП. Преди всичко свидетелката е давала показания по ДП скоро след
извършване на деянието.Възприятията, които е имала от случая, са били по-добре
отразени в представите ѝ, отколкото в хода на съдебното следствие, протекло години след това.Съдът
взе предвид още, че на досъдебното производство свидетелката е дала подробни и
обективни показания на обстоятелства и детайлите на престъплението, които тя не би
могла да заяви, ако не ги е възприела в действителност.
Относно твърденията на свидетелката Я., направени с показанията ѝ в хода на съдебнотото следствие, че тя не била разпитвана пред съдия по ДП, е видно, че се касае до объркване с оглед изминалото
време, като същата сочи:“…не помня какво съм правила
през 2009г.“/ през която година е
проведен разпита ѝ по НЧД № 2490/ 2009г. на СГС, 27
с-в /.От свидетелката Я. се коментират факти известни на нея и които тя следователно
е съобщила по ДП при проведен нейн разпит пред съдия. Разпит на свидетелката Я.
е бил проведен –видно от изготвения протокол
по НЧД № 2490/2009г. на СГС.
Показанията на свид. Н.Д.М., депозирани при разпита й в съдебно
заседание, в по-голямата им част се кредитират от съда, като отговарящи на
останалата доказателствена съвкупност. Специално
за обстоятелството дали е получавала подаръци от гръцките граждани, които са
припознали децата ѝ, съдът
кредитира показанията на свидетелката М., дадени на досъдебното производство
пред съдия и прочетени на основание чл.281 ал.1, т.1 и т.2 пр.2 –ро от НПК.
Това е така, защото след прочитането им свидетелката ги потвърди, като логично
обясни причината за неспомнянето, респ. разминаванията, с изминалия не малък
времеви период, дал отражение на детайлното пресъздаване на нейните възприятия.
Обстоятелството, че след продължителен период от време свидетелката не си
спомня определени детайли по случилото
се, е логично и житейски достоверно.
Относно свидетелката П.Г.И.,то нейните свидетелски показания, депозирани
при разпита й в хода на съдебното следствие/л.249–250, т.1 СП/, в по–голямата им част, се кредитират от
съда, като обективни и отговарящи на останалата доказателствена съвкупност. С
кредитираната част от показанията си дадени в хода на съдебното следствие свидетелката описва
действията по агитирането от страна на подсъдимата Ч. на свидетелката Л. И.,
която тогава била бременна и непълнолетна, да даде детето си, сочи, че след
раждането детето било припознато от гръцки гражданин, изнася доказателствена
информация за участието, съдействието на подсъдимия Е.К. по оформяне
съответните документи / нужни за избягване
законовата процедура по осиновяване от
чужденци и детето да бъде изведено от границите на страната ни/, коментира, че
се наложило и тя да подписва документи, тъй като дъщеря ѝ свид. Л. И. тогава била непълнолетна. В тази им част показанията на свидетелката П.И.
кореспондират с целия останал доказателствен материал по делото, включително с
кредитираната част от показанията на свидетелката Л. И. и с писмените
доказателства по делото /Акт за раждане №
***/ **.**.****г. на детето Г. Е. А., изд. от р– н „***“,
общ. ***, Съобщение за раждане, Декларация от
свидетелката Л.П. И., Нотариално
заверена декларация от 19.05.2008г. от ***
нотариус, с която гръцки гражданин Е. Г.у А. припознава за свое бебето Г. Е. А.,
–на л. 418 – л. 421 от съдебното дело/. Специално за обстоятелствата в насока, че са
получени 4 000 лева с източник гръцкият
гражданин, като парите са предадени от
подсъдимата А.Ч. и свидетелката има непосредствени възприятия в тази
насока, се кредитират показанията ѝ дадени пред съдия по досъдебното
производство, прочетени на основание чл.281 ал.1, т.1 и т.2, пр.2 -ро от НПК. /„…тя А. даде помощ от бащата 4 хиляди
лева пари. Аз казах, не искам тези пари ,но тя каза… тези пари са от
родителите…“–из прочетените показания на свидетелката по ДП пред съдия/. При разпита си в хода на съдебното следствие
свидетелката П.И. е заявила „… доколкото
разбрах, някакви родители са ѝ
дали на дъщеря ми някакви 4000лв. Не знам кои са ѝ ги дали...“.
Следователно с показанията си, дадени в хода
на съдебното следствие свидетелката П.И. не сочи да е присъствала и възприела
лично предаването на паричната сума от 4 000.00/ четири хиляди/ лева, а коментира, че само е разбрала за
това, без да уточнява по какъв начин и от кого. Приемат се за достоверни, както се посочи, относно коментираните
обстоятелства, прочетените показания на свидетелката П. И., дадени на досъдебната фаза на процеса пред съдия,
понеже именно те кореспондират с целия останал достоверен доказателствен
материал по делото, включително със
свидетелските показания на свидетелката Л.П. И. /като за последните се посочи,
че се кредитират– с изключение на грешно съобщения месец на раждането на
детето/. А свидетелката Л. И. ясно е заявила с
показанията си, че сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева е била дадена от
подсъдимата Ч. ***, в присъствието на свид. П.И.
. „…Парите ми даде А.. Донесе ми 4 хиляди
лева и каза, че са за благодарност от
родителите. Даде ми ги на среща в ж. к.
“***“, присъствахме аз, А. и майка ми…“-
из показанията на свид. Л. И. депозирани по ДП пред съдия.
В прочетените си показания, дадени пред съдия
в досъдебното производство свидетелката П.И. е заявила още, че разбрала, че
извършваната от подсъдимите дейност била такава по „продажба на деца“.„…Откакто
са извикали сестра ми А., оттогава разбрахме, че всичко е лъжа, а не благотворителност
и че не са хора, които искат да осиновят дете, а си продават децата, както те
си искат. И. е отказала да се даде детето, защото аз и казах….Просто отделят
ни пари от тези, от които продават
децата….“ –из прочетените показания на свид. П.И.
пред съдия по ДП. След прочитане в цялост показанията на свидетелката П.И.
пред съдия по ДП, тя заявява в съдебно заседание, че не ги поддържа относно
заявената „продажба на деца“. „…Думите,
които ми прочетохте от началото на разпита
си ги спомням, а другото, това за продажбата на деца не е вярно. …На дъщеря ми дадоха 4000 лева за благодарност
от бащата…“ – из показанията на свид. П.И.,
дадени в хода на съдебното следствие. Съдът
въпреки
това кредитира показанията на
свидетелката П.И. в досъдебното производство пред съдия, тъй като именно те кореспондират с останалия
приет за достоверен доказателствен материал.
Относно свид. А.Г.И., А.Ц.Х., И.А.Н., Л.Д.Л., П.К.Т., свидетелските им
показания, в приетите им за достоверни части, разгледвани в тяхната съвкупност
и взаимна връзка, както помежду им така и с останалия, посочен за достоверен,
доказателствен материал/ включително
показанията на свидетелката С.Б., показанията в кредитираната им част на
свидетелките Е.М., А.К.,Л. И.,С.Я.,както и с приетата за годна и релевантна
подслушана телефонна комуникация, съдържаща се в изготвените ВДС в резултат на
експлоатиране на СРС/ са от значение за обвинението за участие в организирана
престъпна група,за изясняване на обстоятелствата, че подсъдимите са се
познавали отдавна, контактували са
помежду си и с осъдената, като са установили трайни и устойчиви връзки помежду
си като членове на организирана престъпна група, като допринасят за изясняване
ролята и функциите на коментираните участници в престъпното сдружение /създадено
за извършване на престъпления по трафик на бременни жени, чрез които се цели
имотна облага/.
Относно свидетелката А.Г.И. съдът кредитира
показанията ѝ,
депозирани в досъдебната фаза на наказателния процес пред съдия /прочетени по
надлежния ред/, тъй като същите са
логични и последователни и кореспондират с останалия приет за достоверен
доказателствен материал по делото. С показанията си по ДП пред съдия, свидетелката А.И.
изнася релевантна доказателствена
информация, че докато била в родилния
дом, след като родила дъщеря си, била агитирана от подс. Ч. да я даде като ѝ обещала пари. Ч. й казала, че се касаело до процедура по „осиновяване“. Сочи, че
получила 5. 000/ пет хиляди/ лева от подсъдимата А.Ч. и ѝ било съобщено, че парите са с произход „от
гърка“, като на срещата по предаването на сумата присъствали осъдената Д. Д.
и подсъдимият Е.К.. Свидетелката коментира, че
поради намеса на българските власти не се стигнало до извеждане на дъщеря ѝ извън границите на страната ни.
Свидетелката изнася и доказателствена информация,
че била
предупреждавана от подсъдимия К. да
не съобщава
на властите за инкриминирания случай.
„.. Е.А.И.
е родена на ***г., тя е под „Закрила на детето“…В родилния дом я видях А.
за първи път. Тя ми каза дали искам да
го давам, защото нямам къща… Д. взе
детето от мен… тогава ми казаха, че детето ще бъде дадено за осиновяване в Г.…Познавам адвокат Е.К., защото той беше,
като ми дадоха парите. Те ми ги дадоха на среща... там присъставаха А., Е.К. и Д.…
Детето не замина в Г ,
а остана тук, защото А. ми каза, че са в
хотел и полицията я е взела… К. само ме предупреждава да не ги издаваме, да не
говорим за тях в полицията, защото е страшно за нас, а не за тях. Те могат да се оправят, че имат пари, а ние
сме бедни…“– из прочетените показания на свидетелката
А.И., депозирани по ДП пред съдия.
При разпита си в хода на съдебното
следствие свидетелката А.И. е заявила: “Аз въобще нищо не си спомням“, поради
което е използван процесуално–техническия способ на чл.281, ал.1, т.2 пр.2 -ро от НПК, за
прочитане в цялост свидетелските показания на
свид. А.И., депозирани пред съдия по досъдебното производство. След прочитане на показанията ѝ, дадени на досъдебната фаза, свидетелката А. И., не сочи конкретна фактология, а декларативно и непоследователно отрича, първо, че
нищо не било вярно, после, че всъщност не отговаряло на
обективната действителност „само това за парите“ и за уговарянето й от подс. К. да не съобщава
на властите за инкриминирания случай. „ ... От прочетеното нищо не е
вярно. За парите въобще не е вярно…. Това, което съм казала пред СГС е вярно,
но не го поддържам, защото не е вярно това за парите….Не вярно това, че К. ме е
уговарял да не говоря за тях, че
ще стане лошо…Аз К. изобщо не съм го виждала…“– из показанията на свидетелката,
дадени в хода на съдебното следствие, след прочитането на показанията й по ДП. Съдът не кредитира коментираните показания на
свидетелката А.И., дадени в хода на съдебното следствие, тъй като същите са основно с декларативен характер, непоследователни
са и в този смисъл не могат да се
противопоставят с показанията на свидетелката, дадени в досъдебната фаза на
наказателния процес, не само по – близо във
времето спрямо описаните събития, но и с
които се изнасят релевантни към предмета на делото доказателствени факти и
които се отличават с последователност и логичност и кореспондират с целия
останал достоверен доказателствен материал по делото.
Съдът кредитира в по–голямата им част свидетелските показания на свидетелката А.Ц.Х., дадени в хода на съдебното следствие/л.345, т.1 СП/, като обективни и отговарящи на останалата
доказателствена съвкупност. Специално за обстоятелството, че при срещата
им подсъдимата Ч. се представила за „социален
работник“ се кредитират показанията на свидетелката А.Х., депозирани на
досъдебната фаза на процеса пред орган на досъдебното производство. Това е така, понеже свидетелката А. Х., след прочитането им заяви, че ги поддържа
изцяло, като причините за неспомнянето, респ. разминаванията, са житейски
обясними с изминалия времеви период, дал отражение на точното пресъздаване на
възприятията на свидетелката.
Относно свидетелката И.А.Н. нейните свидетелски показания, депозирани
при разпита ѝ в хода на съдебното следствие/л.749-750, т.3 СП/ , в по-голямата им част се кредитират от съда, като обективни и отговарящи
на останалата доказателствена съвкупност. В съдебно заседание
свидетелката Н. заявява и че: „…госпожата тука / свидетелката сочи
подсъдимата Ч./ ме пита дали съм съгласна да си дам детето, защото още бях
бременна тогава… да могат да си изкарат
нещо и те , нормално е да си изкарат някой лев…“.Съществено
противоречие между показанията на свидетелката Н., дадени в съдебна фаза и тези по ДП има
за обстоятелството дали са й
предлагани пари за детето. С прочетените си показания по ДП пред съдия по ЧНД № 2493/2009г. на СГС /т.16 ДП/ свидетелката сочи,че е имало такова
предложение, а в съдебна фаза отрича. След прочитането на показанията на
свидетелката по ДП тя не ги поддържа в тази им част. Съдът въпреки това намира, че следва да цени именно тях–
показанията на свидетелката пред съдия по ДП. Преди всичко свидетелката е
давала показания по ДП скоро след извършване на деянието.Възприятията, които е
имала от случая, са били по-добре отразени в представите ѝ, отколкото в хода на съдебното следствие,
протекло не малко години след това. Съдът взе предвид още, че на досъдебното
производство свидетелката е дала подробни и обективни показания на
обстоятелства и детайлите на описания
случай, които тя не би могла да заяви, ако не ги е възприела в действителност.
Относно свидетелката Л.Д.Л. нейните
свидетелски показания, депозирани при разпита
ѝ в хода на съдебното следствие/ л.1244- 1245, т.4 СП/, в
по –голямата им част се
кредитират от съда, като обективни и отговарящи на останалата доказателствена
съвкупност. С показанията си в хода
на съдебното следствие свидетелката Л. описва агитирането си да остави детето
си, коментира, че са ѝ предлагани пари, сочи подсъдимите Е.К. и А.Ч.,
описва различните си посещения в институции
с оглед оформянето на съответните документи за избягване на законната процедура
по осиновяване и извеждане на детето й от страната. „… стоя отвън и се появи г-ца А. /
свидетелката сочи подсъдимата Ч./ … двете жени ми казаха, че можели да вземат
моето бебе…/ свидетелката сочи подс. К./ …видяхме
се мисля, единия път с господина, когато трябваше да вземем втория акт за
раждане, където беше записано името П. и
после гръцки имена…Бяха ми предложени пари когато се видяхме с А. и другата жена
адвокатка…“–
из показанията на свидетелката Л. дадени в съдебната фаза в с.з. от 17.02.2015г. Специално относно обстоятелствата в насока,
че са ѝ предложени „1500 евро при даване на бебето и още 1500 евро след изготвяне на задграничен
паспорт на детето“ и обещаните ѝ пари –общо сумата от 3 000.00 / три хиляди /евро са й е предадена се кредитират прочетените показания на свидетелката Л., дадени на ДП/ тези пред съдия прочетени на основание чл. 281 ал.1 т.1 и т.2 пр.2 –ро от НК и тези пред орган на ДП прочетени на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и
т.2 пр.2– ро НПК, т.15 ДП/. Това е така, понеже след прочитането им
свидетелката заяви, че поддържа изцяло
показанията си на досъдебната
фаза на наказателния процес, а причините за неспомнянето, респективно разминаванията, са житейски обясними с
изминалия времеви период, дал отражение на точното пресъздаване на възприятията
на свидетелката.
Относно свидетелката П.К.Т. съдът кредитира
показанията ѝ в хода на съдебното следствие/ л.1487 -1488, т.4 СП/, с изключение на заявеното от нея в
съдебната фаза на процеса, че за детето си получила 5000/ пет хиляди/ лева, като
тези ѝ твърдения
са в противоречие с прочетените ѝ показания по ДП пред съдия/ т. 15 ДП/,
в които твърди за сума от 3 000/ три
хиляди/ лева. Това е така, понеже
прочетените показания са депозирани по –близко във времето спрямо описваните от
свидетелката събития, като спомените ѝ са били по –ярки. С кредитираните си показания свидетелката П.Т. описва агитирането ѝ да си даде своето срещу пари на други лица, като
коментира и друг случай.„…Дойде една моя приятелка…казва се П.…Тя
ми каза да си продам бебето. Аз й казах ,че не разбирам от това от продажба на
бебета…В даден момент, аз А. и приятелката ми П. се срещнахме…когато се видяхме
с А. и приятелката ми в кафенето дъщеря ми беше в кувьоз в болницата…За детето К. ми дадоха пари …С.Я. ….и тя направи същото
с бебето си, което и аз…С. взе пари
затова, че даде детето в Г… – из
показанията на свидетелката Т., дадени в съдебната фаза. С кредитираните й показания се изнася детайлна информация по проведените ѝ
срещи, участието на всеки от подсъдимите Е. К. и А.Ч.
в описаните събития, документите, които е подписвала, сочи, че ѝ
са обещани пари, за да не съобщава на властите
за случая. Показанията на свид. Т. по ДП след прочитането им се поддържат от свидетелката, като единствено
се настоява, че е получила
5. 000 / пет хиляди/ лева, а не
3.000 /три хиляди/ лева за детето си. Действително, относно
дадената сума се поддържа заявеното в съдебното следствие. Съдът въпреки
това намира, че следва да цени именно
показанията на свидетелката по ДП пред съдия. Преди всичко свидетелката е
давала показания по ДП скоро след извършване на деянието. Възприятията, които е
имала от случая, са били по –добре отразени в представите ѝ, отколкото в хода на съдебното
следствие, протекло не малко години след това. Съдът взе предвид още, че на
досъдебното производство свидетелката е дала подробни и обективни
показания на обстоятелства и детайлите на описвания от нея случай, които
тя не би могла да заяви, ако не ги е възприела в действителност.
Нормата на чл.136, ал.1 от НПК третира
специалните разузнавателни средства като способ за събиране на доказателства
при разследване на тежки умишлени престъпления. При експлоатиране на СРС, чрез
технически средства и оперативни способи се навлиза в личната сфера на
контролираните лица, като се засягат граждански права, ползващи се с
конституционна защита /чл. 32-34 от Конституцията/ и с международно признание
/чл.8 КЗПЧОС и чл.17 МПГПП/, което налага и поставянето на дейността по
използване и прилагане на специалните разузнавателни средства под
предварителен, текущ и последващ съдебен контрол, при стриктно спазване на относимите
разпоредби на ЗСРС и НПК / из Решение №
10 от 28 .09.2010 г. к.д. №10/2010г., КС РБ/.
Принципно следва предварително да се стори
уточнението, че част от разговорите при подслушаната телефонна комуникация са
водени на чужд език. Относно протоколите за
изготвяне на веществени доказателствени средства, следва да се посочи, че
процесуалният ни закон не съдържа
изискване към лицата, изготвящи и възпроизвеждащи ВДС да бъдат назначавани като преводачи,
когато информацията от използването на СРС е на чужд език. Тази
проблематика е разгледана с Решение №
433 от 9.11.2009 г. по к. н. д.
№446/2009 г., II н. о. на ВКС, НК, според което: „…преводът на тези разговори е извършен от лице, служител на органа по
чл. 20, ал. 1 от ЗСРС и притежаващо
нужните знания на гръцки език, а протоколът по чл. 132, ал. 2 от НПК е подписан
от ръководителя на структурата. Служителят, изготвил протокола, в който са
възпроизведени ВДС, както и неговият ръководител носят отговорност за верността
на отразеното и съответствието в съдържанието…НПК не съдържа изискване към
лицата, изготвящи и възпроизвеждащи ВДС да бъдат назначавани като преводачи,
когато информацията от използването на СРС е на чужд език…“. Разбира се,
при предявяване на веществените
доказателствени средства, в хода на съдебното следствие, когато е нужно, съдът,
назначава преводач, както впрочем е сторил
и настоящия съдебен състав / с оглед изслушване на телефонни звукозаписи на чужд език/.
Респективно веществените доказателствени средства не могат да бъдат изключени като процесуално негодни
на такова основание/ което няма опора в
закона/.
Ще бъде сторено още и уточнението, че когато се прилагат СРС не може, чрез
този доказателствен способ ,образно казано, да се извършва „разпит“ на обвиняемо лице. Винаги, когато се приобщава информация, предоставена
от обвиняемо лице за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, чрез
способ, различен от разпита на обвиняемия, е налице заобикаляне на
процесуалните правила за събиране на доказателства. Това е така, понеже с акта
на конституиране на обвиняемия в досъдебната фаза на процеса, той придобива
визираните в чл. 55 от НПК процесуални права, в обсега на които е и
възможността да даде обяснения по повдигнатото му обвинение. Обясненията на
обвиняемия се събират, чрез разпит устно и непосредствено пред съответния
орган, при спазване на установените с нормативния регламент на чл. 115, 116 и
138 от НПК предписания, които обезпечават валидността на гласния доказателствен
източник, като не следва да се игнорира фактът, че доколкото обясненията
съставляват и средство за защита, законът предоставя на лицето право да
депозира обяснения във всеки един момент от наказателното производство, както и
да се откаже от това. / В този смисъл:
Решение № 626 от 29.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2751/2011 г./ НК, III, н. о./.Това налага да се посочи,
че К., Ч. и осъдената Д. са били привлечени като обвиняеми на 17.06.2009г.,
когато вече е била приключила експлоатацията на специалните разузнавателни
средства. Респективно изготвените в резултат на експлоатацията на СРС
веществени доказателствени средства не могат да бъдат изключени като
процесуално негодни на това основание.
По- долу в
изложението си, съдът ,обаче, ще изложи конкретните си съображения, поради
които изключва от доказателствената маса
част от веществените доказателствени средства, респективно част от
информацията, съдържаща се във ВДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал.3 от НПК за доказване на тежко
умишлено престъпление, сред лимитативно изброените с чл. 172 ал.2 от НПК,
респективно чл.3 ал.1 ЗСРС, могат да се ползват и данните, получени при
прилагане на специални разузнавателни средства по друго наказателно
производство или по искане на орган по чл. 13 ал.1 ЗСРС. С оглед отразените
дати на исканията, разрешенията и протоколите за изготвяне на ВДС, в случая е
налице ограничението на пар. 65 ПЗР ЗИД НПК /ДВ, бр. 32 от 2010г., в сила от
28.05.2010г./, че данните, получени при прилагане на специални разузнавателни
средства до влизането в сила на този закон, не могат да се използват в
наказателното производство при условията и по реда на чл.177 ал.3 НПК по
отношение на резултатите от експлоатиране на СРС, материализирани в протоколите
и оптичните носители в томове 10 и 11 от класифицираните материали.
С разпоредбата на §65 от ПЗР на ЗИДНПК /
ДВ, бр.32/2010 г., в сила от 28.05.2010 г./, се забранява използването на данните, получени при прилагането на специални
разузнавателни средства до влизането в сила на този закон, при условията и по реда на чл. 177, ал.3 от НПК. Посочената разпоредба има своята логика
предвид преуреждането на материята относно възможността за използване на СРС в
наказателния процес и разширяването на значението и приложението на този
доказателствен способ / конкретно искане, не всички, по настоящото дело
произхожда от орган по чл. 13 ал.1 от
ЗСРС и е по полицейска разработка, т. нар.
„оперативно дело“,
без да е налице образувано досъдебно производство/,което не следва при
заварените случаи да бъде във вреда на привлечените към наказателна отговорност
лица.
Хронологията по експлоатацията на СРС,
сочи, че въпросното искане/ приложено на л.7,
т.10 от класифицираните материали/ е от дата
12.01.2009г. и е на орган по чл.13 ал.1 ЗСРС - на
ДА“ НС“/ т.е. касае се за т.нар. СРС „по оперативно дело“/,
издаденото разрешение от председателя на СГС е от 27.01.2009г., а
протоколът, ведно с компактдискът, са изготвени отново през 2009г. Данните от
прилагане на СРС / в том 10 и 11 – част от подслушаната телефонна комуникация
на осъдената Д.Г. С –Д./ следователно са получени по искане на орган по чл. 13, ал.1 ЗСРС / ДА“НС“/ за нуждите на полицейска разработка/ по оперативно дело/ и това се е случило преди 28.05.2010г. и следователно тези ВДС не
могат да се ползват за нуждите на настоящото наказателно производство, по
силата на пар. 65 ПЗР ЗИД НПК, поради което и относно процесуалната годност на
обсъжданите веществени доказателствени средства, същите / тези в том 10 /десет/ и 11 /единадесет/ от класифицираните материали/ се изключиха от
ценената от съда доказателствена маса и не се градят
изводи въз основа на тях.
Също така, хронологията сочи, че Досъдебното
производство е било образувано от
прокурор Постановление от 23.02.2009г.на СГП
/ л.1- 4, т. 1 от ДП/ и разследването е
възложено на следовател от НСлС. По така даденото разрешение от СГС по искане
на заявителя - ДА“НС“/ орган по чл.13,
ал.1 ЗСРС/ за срок от два месеца, считано
от 27.01.2009г., подслушване се осъществявало /СРС са прилагани/ при
вече образувано /на 27.01.2009г ./ от прокурора ДП, вместо незабавно да бъде поискано от заявителя и прекратено ползването им, като при
необходимост се изготви искане от компетентния наблюдаващ прокурор/при образуваното ДП/. След образуване на ДП от 23.02.2009г.
следователно е незаконосъобразно продължаване прилагането на СРС по искането на
ДА“НС“.
Тоест е налице допълнителен
аргумент за процесуалната негодност на коментираните веществени доказателствени средства
/ВДС/, съдържащи се в том 10 и 11/. В
контекста на изложеното няма спор, че
както искането за разрешаване на използването на специално разузнавателно
средство, така и даването на разрешение за използването му следва да е
направено от компетентен орган. В противен случай резултатите от експлоатиране
на ВДС, материализирани в протоколите за изготвяне на ВДС и в самите веществени
доказателствени средства, няма да могат да се ползват за нуждите на
наказателния процес. Това следва от
забраната на чл. 105, ал.2 НПК в наказателния процес да се ползват
доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по
реда на НПК. Тоест органът по чл. 13, ал.1 ЗСРС /ДАНС/ е бил некомпетентен да сезира
разрешаващия съдебен орган/ председателят на СГС/, като изготвените ВСД - в том
10 и 11- класифицираните материали /от експлоатацията на СРС/, като процесуално
негодни, се изключиха от ценената от съда доказателствена маса.
Налице са предпоставките на чл. 105, ал. 2 НПК за
изключването на ВДС / в томове 10 и 11/, получени при използване на СРС, от
доказателствената съвкупност, доколкото същите не са събрани по реда, предвиден
в НПК. Допуснатото съществено процесуално нарушение е и не отстранимо на този етап от наказателното
производство.
Като неотносими, понеже не допринасят за
изясняване на обективната истина по делото, изцяло се изключиха от ценената от
съда доказателствена маса веществените доказателствени средства,
материализирани в томове 4, 5 и 9 от класифицираните материали, касаещи подслушаната
телефонна комуникация на свидетеля Л.Д.К.
/ том 4 и том 5/ и на М. Г. С/ том 9/.
Останалите веществените доказателствени
средства /ВДС/ са следните /обособени в
томове с отделна номерация/, както следва:
Томове 6, 7, 8 от класифицираните материали
съдържат ВДС с подслушаната телефонна комуникация на подс. Е.К., ос. Д. и подс.
Ч.. Тук, както исканията, така и разрешенията са направени от компетентни
органи, като СРС са експлотирани / като доказателствен способ по смисъла на чл. 136 от НПК / срещу К., Д. и Ч., с оглед разследване и доказване на
тежки умишлени престъпления, попадащи сред кръга на лимитативно изброените с чл. 172
ал.2 от НПК.
От тези веществени доказателствени средства,
се прецени за годна и релевантна към предмета на делото
доказателствената информация във веществените доказателствени средства,
съдържаща се в класифицираните материали: тази, в том 8 /Осем/ с подслушаната
телефонна комуникация на подс. Ч. по
телефона й с № ***; тази, обективирана в том 7 /Седем/ с подслушаната комуникация на
осъдената Д.Г.С. по телефона й с № ******* – разговорите с № № 1, 2, 4, 6, 7, 9,14, 16, 20,
27, 33, 34, 35, 38, 41, 44, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 53, 55,56, 57, 58, 62, 63, 65, 66, 68, 70, 73, 74,75 /включително цитираните по- долу/; тази, обективирана в том 6 /Шест/ с подслушаната комуникация на подс. К. по телефона
му с № **********
– разговорите с № № 6, 7, 10,
15, 21, 24, 26, 29, 33, 37, 38, 40, 41,48, 55, 61, 64, 68, 71, 75 , 79, 82, 83,
84, 85, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 94, 96, 98, 102, 106 , 108, 110, 114, 118, 121,
123, 135, 139, 141, 142, 145, 146, 147,
148, 159/вкл.
цитираните по – долу/. Относно
останалата информация, съдържаща се в коментираните веществени доказателствени
средства,
съдържащи се в том 6/шест/ и 7 /седем/,
то същата не допринася за изясняване на делото и не се взема предвид при формиране на фактическите изводи.
Действително, макар да не правено подобно
възражение от процесните страни, от значение е да се отбележи, че тук,
участниците в ОПГ използват имената си /„
Е.“, „К.“, А.“, А.“, „Д.“, „Д. С“ и и производни/, като с оглед конкретните разговори, тяхната
последователност, конкретното им съдържание,
не се оставя никакво съмнение, за решаващия съдебен състав, относно действителната самоличност на
комуникиращите помежду си, а именно –подс. К., подс. Ч., осъдената Д.
Д.. В този смисъл и решаващият съдебен състав прие, че при подслушаната
телефонна комуникация подсъдимият Е.К. ползва телефон с № *******, осъдената С.Д. ползва телефон с № ******** и подсъдимата Ч. ползва телефон с № *******.
На следващо място, тук, използването на СРС е разрешено от съда, по предвидения
в закона ред и в приложените документи за целта, надлежно са отразени
действителните ползватели /подс. К.,
подс. Ч., ос.Д./ на посочените мобилни телефони и
номера. Също така, от значение за горния извод на съда са и кредитираните
гласни доказателствени средства– свидетелски показания, с помощта които се
установяват действителните ползватели на коментираните телефонни номера / № ******* – ползван от подсъдимия К., №******– ползван от осъдената Д. и № ****** – ползван от подсъдимата Ч./.Така свид.а
Е.Д.М. със свидетелските си показания /в кредитираната им част/ сочи: „ …винаги А. ми се
е обаждала по телефона ми с № ******* от нейния
мобилен телефон с № *****…“ – из
прочетените показания на свидетелката М..
От посочената по –горе релевантна по делото доказателствена
информация е от помощ за разкриване на
обективната истина по делото, тъй като целта на прилагането на този
доказателствен способ /СРС/ е обективиране поведението и разговорите на лицата
в реална обстановка, без същите да знаят,
че спрямо тях се провеждат такива
средства, каквато е настоящата хипотеза.
ВДС са от значение за разкриване
на обективната истина и изясняване ролята и участието на подсъдимите и
ос. Д. в инкриминираната деятелност. Като приетите от решаващия съдебен състав
за годни и относими веществени доказателствени средства, кореспондират с
останалия достоверен доказателствен материал по делото, включително и с
обсъдените гласни доказателства. По– долу в изложението, за постигане на яснота
относно така застъпената теза от решаващия съдебен състав, ще бъде цитирана и
част от коментираната, релевантна за правилното решаване на делото, подслушана,
чрез прилагане на специални разузнавателни средства, телефонна комуникация. Разбира се, относно
посочената по –горе релевантна доказателствена информация, тук следва да се
посочи, че поначало веществените
доказателствени средства, изготвени и събрани по реда за специалните
разузнавателни средства, на общо основание, така както всички останали
веществени доказателствени средства, подлежат на оспорване и проверка за
достоверност в хода на състезателното съдебно следствие.
Разговор №24 /в т.6 от класифицираните
материали –подслушаната комуникация на подс. Е.К. / е идентичен по съдържание с
Разговор № 7 / в т.7 от класифицираните материали – подслушаната комуникация на
ос. Д. С.-Д./ : Подсъдимият Е.К. от телефон с № ********* се обажда на осъдената С.Д. на телефон с № *******:
„..Е. К.
: Кажи, Д.?
Д. Д. : Е, ми, нищо. Просто-оо имам клиенти,
които са много на зор и не знам к'во да правя и съм бясна. Които идват утре на
всичкото отгоре!
Е.К.: А-а! За-защо идват утре?
Д. Д.: Е, ми, защото не могат да държат, не
могат! Просто-ооо, ако могат веднага да вземат, просто ше ме побъркат!
Е.К.: Е, ми, тая не е родила май още. Ма,
всеки момент ще роди. Мисля, че не е родила.
Д. Д.: Не е, аз говорих с А..
Е.К.: Е, ми, значи, ше се случи-ии
понеделник, вторник най-късно, според мен….“
Разговор №38 / т.6 от класифицираните материали / подс. Е.К. от телефон с № ******** се обажда на ос. С.Д. на телефон с № *********:
„…К.:А-аа,
утре евентуално тря' ва да ходиме, да ходиме там до-оо Не, ****** ли, къде беше. Та мисълта ми е за тоя
случай, ти знаеш, а-аа, да го работиме или да не го работиме, ти к' во ше
кажеш?.....
Д.:…. Аз ти казвам - аз съм абсолютно съгласна
да го работим, ако ти прецениш, че става, в смисъл, че няма да имаме проблеми,
провинция, нали, през тях става т'ва и ше си оправим и отношенията….
К.:
Ъ-хъ. Ами-и, а-ако искаш по-о, по втория вариант да се оправят отношенията,
който ти предложих?
Д.:
Кой е втория вариант?
К.:
От, а-а, сумата, която ш'се се вземе!...“
Разговор №68/ т.6 от класифицираните материали/ подс. Е.К. от телефон с № ****** се обажда на осъдената С.-Д. на телефон с № *******:
„… К.: Какво правиш, бе, Д.?
Д.:
Ми, нищо, имам работа.
К.:
Ангажирана ли си?
Д.:
Да…
Д.:Не,
не съм болна. Работя си. Въпроса е, че имам много, аз, а- аа, ти к' во, имаш ли
стока?
К.: Хъ-ъъ, хъ-хъ-хъ-хъ! Хъ, гледай как се
изразяваш!...
Д.:Във
момента обаче аз не мога да поема друго, не мога да поема никакво повече, в
смисъл още не мога пове, ъ-ъъ, мога да правя едно. Те другите не знам какво да
ги правя. Ако-оо, си навит, така или иначе, ако си навит, да ти дам и да се
уговорим за нещо, щот' аз нямам с какво да ги правя.
К.:Е,
ми, та то два случая заминаха! …
Д.:Но
трябва да си отговорен, защото аз, така или иначе, не мога да ги поема тези
случаи. Аз не съм (не се разбира).
К.: Добре, ама ние тря 'ва да ги работим
заедно! ….
Д.:
М-м, ъ-хъ. Ти също! Аз искам изобщо да-аа такова, да-аа я намерите. Искам да те
питам - искаш ли да ти дам хора за такова нещо и ти навит ли си да ги работите
вие, а на мен да ми примерно (не се разбира), ако уговориме на двайсе и пет или
трийсе, аз да взема пет или нещо такова? Навитак ли си на такова нещо, щото не
мога да ги изработя всичките?....... Значи,
как се уговаряме? Аз уговарям една цена,
примерно, аз мога за уговоря двайсе и пет.
К.:Ъ-хъ?
Д.:Ти го пра' иш на двайсе.
К.:И
пет за тебе?
Д.:И
пет за мене.
К.:Ако
говориш двайсе-трийсе, пет за тебе, двайсе и пет?
Д.:Да.
Но има в момента две уговорени за двайсе и пет.
К.:Е,
ми, добре….
Д.:Те
ше додат, когато ги извикаме. Директно за.
К.:Директно
като ги извикаме?
Д.:Да.
К.:
Тоест, ти ше ги извикаш?
Д.:И
ти ше си ги поемеш…..
Разговор № 71/ т.6 от класифицираните материали/ – подсъдимият Е.К. от телефон с № ******* се обажда на жена на телефон с № *********:
„….К.:Ъ-хъ. А тя дали по лична карта се води
от селото?...
жена:Що?
Хмъ-хмъ-хмъ-хмъ-хмъ!
К.: М-ммм, ми щото, щото районния инспектор много
добре знае, че и тя от А. е
детето, а не от, а-аа.
жена:Ъ-ъ.
К.:
Г.ос.
жена:Да,
де, да…..“
Разговор № 82 / т.6/ подс. К. от телефон с № ******** се обажда на ос. Д. Д. на телефон с № **********.
„… К.: Значи-и, а-аа, тука проверявам един
случай - до края на месеца ше се случва,
к' вото ше се случва. А-а, мъжко.
Д.:Добре.
К.:
Ама-а, тре ва да уточниме-ее болния проблем, а, районния инспектор. Както и да
е!...
Д.:Е,
ми-ии, как, ъ-ъъ, как да го правиме-еее. Казваш ми-ииии.
К.:Аз
ти казвам "да".
Д.:Казваш
ми - "да", сигурно е, аз се обаждам на хората и им казвам да се
подготвят. Казваш ми кога точно трябва да дойдат /не се разбира, говорят
едновременно/.
К.:А-аа,
какво? Ка-а, казваш им, к во им казваш?...
Д.:Идват,
ша-аа, ше ги посрещна на летището-ооо, ше дой' еш със мене, ако искаш.
К.:Добре.
Д.:И
това е, вече ми казваш къде ше ги настаним, или първо ше ги заведем заедно
където там ше ги настаним, и т' ва е!
К.:Да.
И-ии, вече, там, като дадат, веднага ти давам аз каквото имам да ти давам.
Всичкото.
Д.:
Е, ми, аз. Да-аа, ъ-ъ, аз, аз ше им кажа-ааа, нали да таковат петнайсе предварително, нали, първоначално.
К.:Е,
ми, и по-малко да е, няма-а проблем.
Д.:Ако
не се съгласят на по-малко-оо, както, аз ше се помъча, нали-и, за да може ти да
вземеш десет от началото, нали, за да можеш да си работиш.
К.:Да,
да. Е, ми, горе-долу, връзва се…“
Разговор № 84 /т.6 от класифицираните
материали с подслушаната телефонна комуникация на подсъдимия Е.Р. К. е идентичен по съдържание
с разговор № 38 / т.7 от
класифицираните материали с подслушаната телефонна комуникация на осъдената Д. С.-Д./: Д. Д.
от телефон с № ******* се обажда на подс. К. на телефон с № *******:
„…Д.:
Е, ми, обаждам само да ти кажа,че съм говорила все пак със семейството, нали
долу- горе да имат представа.Готови са, когато кажем, просто веднага ще
тръгнат…
К.:Ама,
трябва днеска само да видя точно кой
районен инспектор е …Ти къде направи припознаването миналия път?
Д.:
Там! Всичко там!....
К.:
… То а-а,само със декларация от него… нали хубаво е, че си говорила.Аз днеска
да си изпипам нещата,щото аз требва да мисля за всичко,знаеш.
Д.:Да,
но аз също, като ми се обадиш трябва да съм готова.Хората са готови, когато
кажа. Ако им кажа утре, утре са тука…
К.:
… по принцип имат ли конкретна претенция…
Д.:
…И да не е много черно,нали!... Което имам
предвид да не е кюмюр …“.
Разговор №90/ т.6 от класифицираните материали/ –Жена от телефон с № ******* се обажда на
подс. Е.К. на телефон с № *******:
„…
Жена: Значи, ей-тея, П. и леля й са заедно и майка й, а, майка й и леля й
викат-каквото и да стане, те щели да се справят с всичко! Щото аз викам-' ми, К.
не го работи случая, 'щото този …, ви е квартален и тя-я, П. вика-ето, майка й иска да говори с тебе,
или-и, и леля й е тука. Майка й и леля й казаха, че к 'вото да стане, те можели
да се справят с всичко!......
К.:
'Ми не, аз не искам да го работя! Ти искаш ли да го работиш? Аз, ъ, … да оставя
да се справят с тех! Как ше стане тая работа? Как, как, как точно ше стане тая
работа?! Да е техен човек, разбирам. А тоя беше, педантичен, ти помниш поне, ти
беше там! Така ли беше? ….. И там, ако
са я разпитвали в приемната, той е въобще наясно със всичко! То-о, тогава иска
декларации и прочие и прочие, утре ще се обади на на-, на началник-паспортна
служба, и ше каже-абе, тука, а-а- тука, тука една си продава детето, сега тука
има втори случай….. 'Ми-и,
не, не смея да рискувам, честно казано! Честно казано, не смея да рискувам! Теб
рискува ли ти се? …..
Жена: Ти ако ме питаш мене, аз ше, ше, ше
го работя без въобще да се замисля! При условие, че кварталният, при условие,
че адреса е истински, при условие, че тя си живее на адреса, и и-ии, спо-,
мойта, стопроцентно мнение, което ти го казах вчера и днеска, е т 'ва, че П. не
е разпитвана горе! И въобще не са разпитвани! И защо ще разпитват П., нема да
разпитват А., тая А. от, ъ-ъ, горе от, ъ, девето районно?! …. И
защо ще разпитват П., нема да разпитват тази-и, Е.?! Да, че са търсени
зимата-търсени са, и са търсени половината. Горе в махалата въобще не са се
качвали да ги търсят. Търсили са я С. на адреса във „***“-да, търсили са я,
търсили са я тая в „*** “-
ъ, във, ъ-ъъъ, чакай сега, ъ, във „****“-да.
С. са я търсили-да, Е. я
търсиха при мене, да. Защо не отидоха на Е. на адреса?!..... Е, ми,'на-, 'начи, ако гледаме некаква
логика, или ако искаме нещо да знаем, аз не мога да разбера-значи за другите не
говоря, говоря само за Е.. В момента, в който стигне кварталния, или там, некой
от полицията, от, ъ-ъъ, *****
или от ****
от полицията и ги потърси, аз ше знам първа! Ако не Е., Т. ше ми се обади!
К.: Да, бе, да, бе-т'ва ясно, ясно!
Жена:
Да! Търсени са-тези, които са били тука, около нас, "***", „***“.
К.:
Той не може, той не може да не знае в махалата, че са търсени …, 'щото са си
продавали децата! Той не може да не го знае т'ва. Кварталният го знае! ….Те щели да се справят. Как ще се справят, че
не ми е ясно?!.... Не знам, мене не ми се работи тоя случай,
честно ти казвам. Искам и аз пари да взема, обаче, ексик ти нервите за
парите!... Не ми се, не ми се рискува,
честно ти казвам! Ъ-ъ, и най-вече натежава т 'ва, ъ-ъ, ако наскоро са
разпитвани там. Не мога да преценя лъже ли, не лъже ли. Ако трябва, питай я П.
истина ли е, че са я разпитвали?
Жена:
Ама не, аз я питам директно- виж сега-а, аз ше я питам абсолютно директно, П.,
кажи, разпитваха ли ви верно, или не, заради т'ва, щото ако, нема да се работи
иначе случая, ако са ви разпитвали, нема да го работиме! К'во иначе, как да я
попитам директно?
К.:
Е, ми, питай я, както искаш -директно, питай дали е родила и тая по принцип?
Жена:
За-, защото, ъ, С. бе, С. щеше, вика мъжа й, мъжа й на С., ако я бяха
разпитвали С., мъжа й щеше да иска да се види с мене!... тогава, ако си спомняш, а-а, нали когато
той, той седеше там, по кафето в родилния дом. …и
той викаше, да не ме забъркате в нещо!
К.:Ма-а,
забравил съм го т'ва, нема значение!
Жена:Няма
значение, няма значение! Той зна-, А. се казваше мъжа й, А. ше иска да ме види!
К.:Не
знам, а-а, ъ-ъ, ри-ии. Има риск!
Жена:А-ах,
да, има риск, да-има риск!
К.: Ут-,ъ-ъ,утре, не дай боже, се обади и на социалните
той! Я, я проверете тоя случ-.Там обаче нахлузиме ли се, нема излизане, братко!
Щото-о, тука има некакво припознаване, то, той, на него му е ясно-щом тогава
каза ше, ше, ако ти искам кръвни проби. И той нещо е чул и на него му е нещо
ясно! И т'ва немаше никакво значение, нали! Тва немаше никакво значение, че
след една година, то толкова горе-долу, ше цъфнеме при него! Но-о, кхъ, но, а и
ако тука-а, преди половин месец, във ей тая приемна, щото е разпитвано там, и
са идвали от ГеДеБОП, всичко се знае, разбери! ….. Не-е, не-е, не е, не е вариант т'ва, А.. Т'
ва просто усложняваме нещата! Просто усложняваме нещата, по тоя начин! Ако е
само да се разправя с районния инспектор, иди, дойди, но районният инспектор
има една, едно, че беше мнителен, едно, че има една. Добре, айде, аз ше дойда
след малко у вас, айде. ….“
Разговор № 94/ т.6 от класифицираните материали/ -
подсъдимият Е.К. от телефон с № ******* се обажда на жена на телефон с № *******.
„…
Жена: А-а, добре да слизам ли сега в четири часа там долу в болницата или не?
К.:А
те-ее, а те-ее, ако беше родила, щеха да се обадят, нали?
Жена:
Е, ма, не-те немат как! Те требва да
стигнат до там, 'щото тя няма телефон!....
Жена:Е,
ми па-а, П. ми се обади преди малко, каза, че П. не е ходила още. Към четири
часа ще ходи да види какво става…
К.:Ми,
добре, слезни. А, те хората събота и неделя не могат да дойдат, могат да дойдат
в понеделник….
Жена:А
още не съм говорила за пари, нищо не сме, не е говорено
долу още.
К.:Да
ще дойдат хора. Ше дойдат.
Жена:Не,
аз. Нали затова ти каза, че ше говориш с Д., зат'ва те питам!
К.:Да,
ще дойдат хора!
Жена:Добре,
тогава. Значи да си я, да-а, да, да се, да почвам да си я пазаря?
К.:Да,
почвай да си я пазариш!...
Жена:Не
им е казала нищо за пари!
К.:Ъ-хъ.
Жена:Ше
ти дадат някой лев хората! Нали, ако си го даваш, и си го оставяш, ше ти дадат
некой лев хората, т'ва им е казала.
К.
:Добре.
Жена:А,
какво, що-сега аз слизам аз, нали досега немаше нищо сигурно.
К.:Да,
да.
Жена:А
и дума не, не се отвори, нали, да се каже-вчера, нито адрес,нали, сега днеска
вече, ако е родила, да видиме-е дали ше го вземеме, и ако го вземеме, да се
спазариме за парите!
К.:'Ми
да, ти знаеш как да се спазариш, и т'ва е!
Жена:Не,
аз сега за т'ва нема да, аз, ъ-ъ, знам колко и какво требва да е, нали!
К.:
Еми, да, и ми, и ми звънни да кажеш дали е родила и к'во сте се разбрали….
Жена:
Т 'ва нема ник' во
значение кога е родила. Начи, сега като слизам го-, в долу, в четири часа, ше
ти звънна. Добре, К., добре. Айде! Добре, хайде…“
Разговор № 108/ т.6 от класифицираните материали/ – подсъдимият Е.К. от телефон с № ******* се обажда на жена
на телефон с № ********:
Жена:Кажи,
******?
К.
:Ами-и, тука сме с Д.-а. Тя е говорила с хората, ама-, първо иска-а, ъ-ъ, капарото да си вземе.
Жена:Чакай
бе, какво капаро ще си вземе? Те не са ти дали нищо!........
К.:Е-е,
ми, ето ти я Д. тука…….
Разговорът
продължава между жената и жена1:
Жена1:
Ало, Т.!
Жена:Здрасти.
Жена1:
Здравей! Виж сега, аз предлагам един чист вариант, във който значи. Както,
както бебетата не се вземат без пари, аз имам семейство, семейството е готово.
Аз искам ти да говориш със семейството, или който иска, да говори със
семейството, да, аз да ви представя, да се уговорите кога ще летят. Аз съм
уговорила, те ще носят петнайсе' хиляди със себе си. Хората, бе искаха момче,
обаче са съгласни на момиче. Много са щастливи. Искам да дам абсолютно всичко,
обаче м-м, предлагам най-чистия вариант. Аз парите няма да ги харча, докато не
се изпрати, защото ме е страх. Н-н, ако се случи нещо, нали, да чукам на дърво,
парите трябва да се върнат! Обаче при положение, че аз давам цялата информация,
нали всичките три телефона има семейството. Ви-, а, вие говорите със тях, м-мм,
пред мене за-, ъ, сами си говорите, нали и се уговаряте. Когато станат тези
неща и когато вие се убедите и аз ви дам телефоните.
Жена:Добре,
какъв е? А какъв е проблема да ти се изплати на два пъти, Д.?
Жена1:
А защо?! Защото, ъ, аз, аз, ъ-ъ, съм уговорила със тях те да носят петнайсе
хиляди, м-мм, десет остават като.
Жена:Ти
искаш, ъ, като дойдат, а-аа, при тебе, да ти, да ти дадеме пет хиляди?
Жена1:
Ама, ъ, защо когато аз давам. Ъ, значи както когато. Когато циганка, Т., когато
циганката дава бебето, ….
т-тя взема пари, за да го даде. Аз давам семейството - трябва да взема пари,
нали така?!
Жена:
'Ма не ни го давай семейството, ъ-ъ, днеска са ми се обадили втори хора! Значи
миналата седмица едни ни са се обади. Не ни го давай, ако искаш! Какъв е
проблема?! Ъ-ъ. ………
Значи,
ако мене. Ъ, слушай сега, бе Д.! Аз цял ден работя със пари, за мене парите са,
ъ, хм, нещо много комерсиално и стойностно. Обяснявам ти, идват хората, даваме,
взимаме си от тех капарото.
Жена1:
Ама, аз как давам, аз как дав. Значи аз ви давам, аз ви давам семейството без
да взема пари! Аз ви давам пълната информация, вие може да си го изкарате това
семейство, без да ми платите.
Жена:
Начи, ти не го познаваш Е.! Ти толкова време работиш с Е., ти не го познаваш!
Жена1:
Аз го познавам Е., само че едно семейство по този начин е изработено, без аз да
взема пари, нали така?!......“
Жена1: О, божичко! Т., добре, не искам да говоря със
тебе. Ще се оправям с Е.….“
Разговор № 145 / т.6 от класифицираните материали/ -
подс. К. от телефон с № ******* се обажда на жена на телефон с № *********:
„…Жена
: Купи ли си днеска ... А-аа! Интересен е, ъ, може би
за Д.!
К.:Що,
к 'во пише?
жена:Ти
знаеш ли от коя фондация е?
К.:Нещо
"***".
жена: Е, същата, да - "начи, ъ.
"Адвокатка продава дете за осемдесе"бона". "***", на първа страница.
К.:Е-еей,
то!....
Жена:“…Схемата, схемата е проста - мъжът от
гръцко семейство припознава срещу предварителна уговорка дете, родено в Б. Така гръкът става официален родител на
българчето, след като неговата съпруга също-о“.
К.:
Ясно, не ми я чети! Да. Аз, аз, ха, аз съм я измислил! Ха-ха-ха-ха! Ха! Леле
Боже-е, много лошо! Не-е, аз не, не злобея, но просто се раздухват нещата. Аз
го знам тоя случай!
Жена:Аз
знам, че ти го знаеш, аз също го знам, ъ-ъъ, но.
К.:
Това е един случай преди тоя, последния.
Жена:
Ъхъ.
К.:
Преди тоя последния, един случай. И.
Жена:Тая
ше я обесят, бе!...
К.:
От, от нищо - нещо прави, пустата Д.!
Жена:От
алчност! От алчност!
К.:Да.
Да…“.
Разговор № 147/ т.6 от класифицираните материали/ – подсъдимият
Е.К. от телефон с № ******* се обажда на осъдената Д. Д. на телефон с № *******
„…К.: Ало, Д.?... Д., къде си, бе?
Д.: О-о! Във къщи съм….
К.: Да. Да. Ами-и, то е неприятно, там, ъ,
"***" нещо пише за тебе.
Д.:
Да, знам, знам, знам! ...
Х.?... между другото-ооо, т 'ва
семейство никога не ми се е обаждало повече.
К.:
Не, бе, в Г са си! …
Д.:
Знам, ама никога не са ми се обаждали! М-м, спряха да ми се обаждат, откакто,
нали, бяха при тебе!....
К.:
Виж, виж, виж! Значи, те приеха на пълно доверие, че аз ще им намеря! Разбираш
ли?
Д.:
Т'ва го разбирам… Ама-ааа…. Ако-оо, ако те, ако те бяха уведомени, че ние сме
заедно, нещо такова, нали се сещаш, ъ-ъ, че …“
Разговор № 148/ т.6 от класифицираните материали/ - Жена
от телефон с № ******* се обажда на подсъдимия Е.К. на телефон с № *******:
„
…Жена: ' Начи, Б., обаче те нали осиновиха, Б. осиновиха
на-а Н. от, ъ-ъъ, "*****" детето!
К.:А-аа!
И защо се жалват?
Жена:Ами,
защото им е взела осемдесе' бона - четирсе' хиляди евро!.. Четирсе' хиляди евро
на-а тюлените, става въпрос…. „Семейство се свързало … адвокат Д. С и искало да
осинови дете…“…
К.:Ама
те нали са ги платили и са, и са си взели детето?! Защо се оплакват?
Жена:
Да. Да, и след това са се оплакали.
К.:
Ма те изглеждаха много кротки тия.
Жена: Б.-, Б.-.
К.:
Ти ги.
Жена:
Б.
К.:
Ти ги помниш!
Жена:Са
тюлените. Да….
К.:
Не, аз т'ва повече тоя въпрос нема да го повдигам, че са взимани повече пари -
то ясно стана. Въпроса е, въпроса е, въпроса е-е - защо са се оплакали, бе?!
'Начи или не, или не ти харесват пари-. По-скоро биха се оплакали, които им
поискаш много и те се откажат и да, и-и отиват да се оплачат, разбираш ли?
Жена:
Разбирам те!
К.:
А-а, ама, ама те са си ги платили, взели са си го, и то в края на годината,
миналата. Не беше, бе!
Жена:Да.
К.:
Беше, август месец беше…
Мале-е,
те сега ше я подгонят! Тва, тая, т'ва едното мина, едната лудница. Едната
лудница мина - ти знаеш коя, сега идва втората лудница!...
Жена:
„… адвокатка от фондация за осиновяване на деца се опита да спазари“,а-аа.
Косттадинов:
Ама защо "се опита"?! На Б.
си взеха!
Жена:
Е, ми, т'в а е за второто.
К.:
Освен да са некои други Б.!
Жена:
Няма, това - Б. бяха тия! …Тюлените!
Той беше прокурор.
К.:
Да-а. А, той много добре знае къде, ако тръгне да се оплаче, знае к' во да
направи. Но беха доволни хората, бе! Не, не е възможно! Нещо. Да, да! ...
Бе, 'начи, ако не можеш да платиш парите - да! Не ги плащаш, озлобен си,
отиваш и се оплакваш! Но ти си ги платил, взел си си дете. И-и, и май че те имаха, те-е, те май че
имаха отрицателен доклад, ли, к'во беше - забравил съм. Тва са пълни щуротии,
където ми ги говориш!
Жена…"заобикаляйки
дългите и сложни процедури, мъжът трябвало да припознае детето, след което да
го осинови съпругата му. Семейството се усъмнило във офертата и подало жалба.
По случая работят ДАНС и прокуратурата. Четирсе' хиляди евро е поискано от Б.." Аз го чета като име във, ъ-ъ,
вестника!
К.:Може
би некои други Б. са! Практически.
жена:Не
може да има! Практически, две семейства Б. не може да има! Практически, ъ-ъ, първо им е поискала,
а, осем хиляди да й преведат по нейната сметка. … Аз миля, че Х. …Сещаш се коя е Х.!
К.:Да….Ама защо пишат?....
Жена: Начи– може, може! Но-о, а-аа, значи, ако Х.
си е подала жалбата за тия пари –
трийсе' пет-четирсе' хиляди евро - ако Х.,
и ги е посочила тех като хора, които са.
К.: Ама не виждам защо Б. ше се жалват бе, ….!
Жена:
Не мога да ти кажа! Ето го - пише го! Отишли да се жалват!...
К.: Е как, как изглеждаше Б.? Той, щото оная
беше, все спеше. …Не е възможно да се е жалвал! Значи некой. Освен друго
семейство Б. да е! ….“
Разговор № 159 /т.6 от класифицираните материали/ подсъдимият
К. от телефон № ******* се обажда на жена с телефон с № *********:
„…жена…според
тебе – така и така съм го дала детето, колко….
Колко пари мога от тях да ‘земеме…
К.:
Знам ли?... ше помисла…ше.. говоря със хората…Като, идеме заедно,де !..
Жена:
Да, ама аз се притесних… той ми писа съобщение, че имал власт и- и тем подобни…
К.…
слушай – във, във тая ситуация никой не печели! А-а, ти, тръгнеш ли да го
дърпаш, те тръгнат ли да те съдят, знаеш ли кой ще спечели? Хе социалните
служби ше спечелят! Ше го приберат детето – една го продава, други го купуват…
единственият полезен ход е да си се разбереме като хора…“
Разговор № 4/ т.7/ – осъдената Д. Д. от
телефон с № ******* се обажда на
подсъдимия Е. Р. К. с телефон № *******:
„…
Д.: Какво има, какво да се разбирам с А.?
К.:
Ми, ъ-ъ, какво ?! Като ми се обади, като ти се обади, тя ти е звъннала за Р.…
Д.:
Е,, аз – ти ми каза, аз те питах ще ми върнеш
ли парите и ще продължим да работим?...
К.:
Добре, добре, асно, хубаво. Разбрах. Ъ-ъ, аз съм съгласен да работим ,без да ти
( не се разбира) парите…
Д.:
Ама Е,, това не е логично!... Ми си ги, ти си ги взел от еди-кой си
случай, случая, случая приключва, делим си парите на две. Това, тъ, това е
работа, така работим! Така сме работили!
К.: Те дори не са на две даже.
Д.:
Как?
К.: Щото аз платих на А.…“
Разговор № 6/ т. 7 от класифицираните
материали с подслушаната комуникация на осъдената Д. С.Д./ е идентичен с
разговор № 16/т. 8 от класифицираните материали с подслушаната телефонна
комуникация на подсъдимата А.Ч./: осъдената Д. Д.
от телефон с № ******* се обажда на
подсъдимата А.Ч. на телефон с № *******:
„…Д.:
Е. с тебе ли е, че не ми вдига...
А.Ч.: Не, не . Аз съм си вкъщи.
Д. Д.:А-аа! Офф, а тая, тая родила ли е...
А.Ч.: Ами, не е още родила.Чакаме я всеки
момент да роди… казвай
сега! Че те звънят телефони, бебе пищи- ужас е!
Д. Д.:Утре,утре ми идва едно семейство, което
просто не мога да им отказвам.Много- притисната съм, дължа им услуга , и не
мога просто да им откажа.
А.Ч.:Д., ти, Д.,значи виж сега! Ако не искаш
да работиш с К., аз ще я работя с тебе тая която- Р..
Д. Д.: Не, аз съ сигурност трябва да кажа на К.....
А.Ч.: Аз утре пътувам за Г…
Д. Д. : А тея де / не довършва/,
тея тука ли са?
А.Ч.: Да.
Д. Д.:Що го гледаш?
А.Ч.: Как защо го гледам? Аз утре тръгвам с Г.,
с бащата тръгвам за Г… гледам го, защото те са в „***- ****“при не'ква техна приятелка, там има
ресторант. И са по магазините.Значи, пристигнаха, тука са, гледа, а-а, утре си
заминават, и аз ще пътувам с тях и след това ще се върна…
Д. Д. :Ами аз чакам, за да-аа, Е. ще какам
да-а му звънна…
А.Ч.:Добре.
Д. Д.: Ми, не знам к'во да прая! Просто те
идват утре и толкова са на зор…
А.Ч.: Ще изработиме, не се притеснявай!
Д. Д.:…Аз искам с него да говоря....“
Разговор 49 / т.7 от класифицираните
материали / осъдената Д. СД от телефон с № ******* се обажда
на подс. Е.К. на телефон с № *******:
„…Д.:
Ало! Искат я, вземат я, всичко е на ток…
К.:
Добре , да, да идват. Кажи ме само кога ще дойдат.
Д.:
… искам, виж сега, искам те вече да се оправяш с тях…
К.:
А парите са уговорени, нали?
Д.:
Парите са уговорени… Емиле,…аз като ти дам телефоните…аз, аз, просто, а-а, го
губя случая. Нека да се видим и да таковаме, и да се разберем двамата.
К.:
Добре…“
Разговор № 58 / т.7 от класифицираните
материали / Д. СД от телефон с № ******* се обажда на подс. К. на телефон с № *******:
„…
Д.: Ами говорих снощи със тях, обаче, те са си купили билетите..
К.:
…М. к 'во беше? В.? ...
Ха! добре. Ше напиша една бележка М. В.…“
Разговор 63/ т. 7 от класифицираните
материали с подслушаната телефонна комуникация на ос.Д. Д./:
„….
Д.: Здравей, М..М..
Жена…в
кР. сметка майката не се съгласи да го даде детенцето…
Д.:
Да, знам… Виж, това много рядко се
случва. Много рядко…“
Разговор № 33 /т.8 от класифицираните
материали / подсъдимата А.Ч. се обажда на жена
на телефон с № **********/:
…А.Ч.:
К 'во да ти донеса?
Жена:Снимките…..
А.Ч.:
Е, ми не съм виждала Д.…При нея
са…
Жена:
Знае много добре кога е роден.На осемнайсти юни…
А.Ч.:
Е, ми знае. Тя знае и как. Да.
Ка, как се казваше- Г..
Жена: И неговите и на детето. Г. Е. А..
А.Ч.:
Да. Г. Е. А.. Т'ва е . И на осемнайсти е роден….. кат' се прибереме ше ти донеса снимките. Аз Д. не съм я
виждала. Тя ги има снимките на децата…“
От коментираната, релевантна по делото
доказателствена информация, материализирана
в приетите за годни веществени доказателствени средства /ВДС/, изготвени
в резултат на експлоатираните специални разузнавателни средства, част от която
е и цитирана по –горе, е видно, че подсъдимите К. и Ч. се познавали помежду си и с осъдената Д., контактували са често по повод престъпната си
дейност, като допринасят за изясняване на
наличните трайни и устойчиви връзки между членовете на престъпното сдружение. Коментираните ВДС, кореспондиращи с целия приет за достоверен
доказателствен материал, сред който са и кредитираните гласни доказателствени средства– свидетелски показания/ включително показанията
на свидетелката С.Б., показанията в кредитираната им част на свидетелките Е.М.,
А.К., Л. И., С.Я./, са от
помощ и за изясняване на ролята и функцията на подс. К., подс. Ч. и ос. Д. в престъпното
сдружение /
създадено за извършване на престъпления по трафик на бременни жени, чрез които
са целили имотна облага /.
Относно писмените доказателства, от
приложените множество протоколи за личен обиск, за претърсвания и изземвания от
помещения, съдът намери за годен и относим към предмета на делото само Протокола от 17.06. 2009г. за претърсване и
изземване от жилище, обитавано от подсъдимата Ч., находящо се на адрес: ***. Останалите
протоколи за личен обиск, за претърсвания и изземвания не допринасят за
изясняване на делото и се изключиха от ценената доказателствена съвкупност.
Съдът изключи от доказателствената
съвкупност всички протоколи за извършени
разпознавания/ писмени доказателствени средства/. Поначало разпознаването на
лица или предмети е способ за събиране и проверка на доказателства съгласно чл. 136 от НПК и с него, отнесено
към настоящия казус, се цели установяване на тъждество между лица, предявени за
разпознаване свидетел и такива, за които се твърди в показанията им. За това и
изискването за предварителен разпит по чл.170 НПК на разпознаващото лице не е
самоцелен – той е необходим за установяване неговите възприятия за лицето или
предмета, а непосредствено преди самото разпознаване – за да се опишат
специфичните черти, белези, особености, по които те могат да бъдат разпознати.
Разпознаванията на досъдебната фаза са извършени в нарушение на чл.170 НПК,
поради което и протоколите като негодни доказателствени средства следва
да се изключат от доказателствената съвкупност. Т.е. извършените разпознавания
не могат да бъдат включени в доказателствените материали въз основа на които
настоящата инстанция да изгражда фактическите си и правни изводи. Така относно
свидетелите Д.П., М.Д. и А.Х., е отразена конкретна дата с начален и краен час
на проведените им разпити като свидетели, а за самите разпознавания е отразена
единствено датата. При това положение не може да се приеме, че непосредствено
преди разпознаванията на съответните дати, а не по време на същите са били
извършени и процесните разпити на свидетелите.
Останалите писмени доказателства прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал се прецениха като относими към предмета на
делото, понеже допринасят за изясняване на обективната истина по делото в това число – приложените на досъдебното производство – в том 1– Извадки
от регистри на кандидат осиновители –чужди граждани относно сдружение „***“ и Фондация „***“; в том 2 ДП – справки ; в
том 3 –справки за водените разговори / входящи и
изходящи за периода 18.03.2009г. –19.06.2009г. за
тел. с № ****** и тел. с № ******* от „ ***“ ЕАД и справка от *** АД за трафика на
СИМ карти с номера ******* и ******* за времето от 18.03.2009г. до 19.06. 2009г. с данни за абоната / л. 1 –л. 53/, справка от
„***“ ЕАД / л.55 –56/; в том 19 –справка от
банка „*** АД / л.3 –5 /, справка
от „Банка ***“, касаеща сметки
на Л.Д.К., Д.Г. Д. – С, М. Г. С,
ведно със заверени преписи от банкови документи /л. 6- 200/; в том 19 а –документи от банки – справки за банкови сметки, движение по
сметките; в
том 20 – пълномощно от Н.Д.
и Х.К., с което упълномощават Фондация „*** / превод от гръцки на български език –л. 12, 13/; банкови документи / преводи от гръцки на
български език – на л. 24, 26, 28,
л. 34 , л.49, л.52,
л.54/, документ за паричен превод от *** на Г/ л. 98
–превод от гръцки на
български език/; в том 20 – заверени преписи от
медицинска документация, удостоверения, свидетелство за граждански брак за Н. Д.
и Хр.К.; в
том 21 – Протокол за
претърсване и изземване от 17.06.2009г. от помещение – жилище, находящо се в
гр. ***, ж. к.
„***“ –2, бл. 209 а, вх. 6, ет.4, ап. 27,
ползвано от подсъдимата А.Ч./ л. 14– 16/, извършено след предварително разрешение от съда – с Определение от 16.06. 2009г. на СГС по ЧНД № С– 172/2009г., 21 състав; в том 22 – справки БДС / л. 1– 66/ ДП/, в том 23– справка от
Министерство на правосъдието / л. 7 – 9/ с приложения, справка от Министерство на
правосъдието / л. 164/ с приложения, Уведомление от Министерство на правосъдието /л. 174 –175 / с приложения; в том 25 – Удостоверения
от 14.04. 2009г. по Ф. Д. № 2585/2003г. за юридическо лице с нестопанска
цел – сдружение „***“ и справки/ л. 6– 10/,
справка от МФ –Агенция Митници -
ЦМУ / л.13/, справка от Министерство на правосъдието – Агенция по вписванията / л.19 –20 /,
справка от Висш адвокатски съвет / л. 24/, справка от „***“АД; в том 24– справки от банки; приложените в хода на съдебното производство по
настоящото дело: в том 1– справка за съдимост
на подсъдимия Е.Р.К., издадена от „Бюро за съдимост“ при Районен съд –гр. *** / л. 69/, Акт за смърт на Л.П. И. от
31.12.2011г. / л. 86/, справка за съдимост на подсъдимата А.К.Ч., издадена от
„Бюро за съдимост“ при *** районен съд / л. 149/, в том 2 –справка от ***
ЕАД –*** / л. 400/, справка от БТК ЕАД /
л. 401/, справка от ***
ЕАД *** / лист 403/, заверени преписи от
от Акт за раждане № ***/**.**.****г., съставен в СО р–н „***“, съобщение за раждане № ****/**.**.****г., съставено в ** болница „***“
ЕАД –*** на Е. И.Ф., ЕГН: ********** / л. 406 –407/, заверен препис от Акт за раждане № ***/**.**.****г. издаден СО р –н „***“ на Г. Е. А., ЕГН: **********/ т. 2 от съдебното
следствие, л. 418/, заверен препис от Акт за раждане № ***/**.**.**** г, издаден от СО р– н **** на В.К.П., ЕГН: ********** / л. 412/,
Декларация от 22.10.2008г. на С.Р.Я. с
нотариална заверка на подписа й, извършена от
*** нотариус с рег. № *** на Нотариалната
камара / л. 413/,
Пълномощно от 22.10.2008г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя,
извършена от *** нотариус с рег. № *** на Нотариалната
камара, с което С.Р.Я. упълномощава подсъдимият Е.Р.К. да я представлява пред
служба ЕСГРАОН във връзка с припознаването на малолетното й дете В.С.Я., ЕГН: **********
от К. В. П. – гръцки гражданин и да се снабди с удостоверение за
раждане на детето / л.414/, Пълномощно от 14.10.2008г. от К. В. П., с което
упълномощава подсъдимия Е.Р.К. да го представлява пред служба ЕСГРАОН във
връзка с изразяване на съгласието му по припознаване на малолетното дете В.С.Я.,
ЕГН ********** и да се снабди с удостоверение за раждане на детето, съдържащо Декларация от осъдената Д.Г. С –Д./ преводач/, с нотариална заверка на подписите на П. и С,
извършена на 14.10.2008г. от *** нотариус с рег. № *** по описа на Нотариалната
камара/ л.415/, Декларация от гръцкия гражданин К. В. П., съдържаща декларация
от осъдената Д.Г. С –Д., с нотариална заверка
от 14.10. 2008г. на подписите на П. и С.Д., извършена от *** нотариус с
рег. № *** по описа на
Нотариалната камара/ л.416/, Съобщение за раждане на В.С.Я., с ЕГН: ********** с отразяване за баща, че е неизвестен /л.
417/, Декларация от
21.05.2008г. от Л.П. И./ л. 419/, Декларация от
гръцкия
гражданин Е. Г.у А. / л. 420/, Съобщение за раждане на детето Г. Е.
А., ЕГН ********** / л. 421/, заверени преписи от документи
от СО р–н *** – *** за раждането на детето Н.А., ЕГН: ********** – заверен препис от Акт за раждане № ***/**.**.****г., съобщение за
раждане № ***/**.**.****г.
на ******* ***, Декларация за припознаване, уведомително писмо до АСП – ДСП /л. 560– 577/, документация за
детето Е. Ф. и майката Е.Д.М., за детето К.Д. и майката А.Р.К. / л.434 – 514/, заверени преписи от Акт за раждане, съобщение за раждане
и декларации относно припознаването на детето К.А.Д., изпратени от СО р– н „***“/ л. 571–577/,справка от „***“ ЕАД / л. 644- л.645/; в том 3 – преведени материали по изпълнени съдебни
поръчки до компетентните съдебни власти на Р.Г; в том 4- преведени материали по съдебна поръчка до
компетентните власти на Р. Г за предаване на заверени преписи от документи /
решение № 47/2010 г. за осиновяване на
детето Г. ЕГН ********** – Г.ос А., от гръцката гражданка М. – съпруга на Е. А., Решение № 67/2010г. за
осиновяване на детето В., с ЕГН: **********
от гръцката гражданка *** – съпруга на К. П., Решение № 1/ 2009г. за осиновяване на детето Е.,
ЕГН ********** от гръцката гражданка А. –съпруга на И.Ф./; в том 5 –характеристични справки за подс. Е.К., Заверен препис от
Протокол от съдебно заседание, по НОХД № С- 76/2012г. на СпНС, 8 с –в, проведено на 05.10.2012г, с което е
одобрено постигнато Споразумение между прокурора и упълномощения защитник на Д.
Д..
Съдът възприе и кредитира в присъдата си
заключенията на вещите лица Ю.С.М., И.Х.В.,
д– р Т.Б.
К., съответно по извършените
графическа, счетоводно– икономическа и съдебно– психиатрична експертизи, като изготвени обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област и кореспондиращи
на останалата достоверна доказателствена съвкупност; същите не се оспориха от
страните.
Заключението по изготвена по делото
техническа експертиза, изготвена от вещо лице Е.Л. /л.14 –18, т. 17 от ДП, приета с протоколно
определение, л.361 от съдебното следствие/ не допринася за изясняване на делото
и се изключи от ценената доказателствена съвкупност.
Предявените в съдебно заседание веществени доказателства, не са относими
към обвиненията на подсъдимите, респективно не се ползват при изграждане на
изводите за фактическата обстановка.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА СТРАНА:
С деянията си, инкриминирани по пункт първи
от обвинителния акт, подсъдимите Е.К. и А.Ч. са осъществили от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.321, ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 НК/ред. ДВ бр.92/2002 г./
Подсъдимите са годни субекти на
престъплението, в което са обвинени, тъй като са го извършили като пълнолетни и
в състояние на вменяемост.
От обективна страна подсъдимите за периода
от неустановена дата от началото на м. февруари 2008 г. до края на м. март 2009
г. в гр. *** са участвали в организирана престъпна група– структурирано трайно
сдружение на три лица – с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д., с цел да
вършат съгласувано в страната престъпления– по чл. 159В, вр. с чл. 159А, ал. 3,
вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК / ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ
бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК/, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага.
От правната редакция на чл. 93 т.20 от НК
към момента на деянието / /ред. ДВ бр.92/2002 г./ са изводими основните
характеристики на организираната престъпна група. Така, законодателят въвежда
количествен критерий относно броя на участниците, а именно, че групата следва
да е съставена от поне три или съответно от повече наказателно отговорни лица.
Този критерий е еднозначен и липсата на указаното в него количество лица изначално
изключва тази форма на задружна престъпна дейност. Следва да се отбележи, че
законодателят не е предвидил като съставомерен белег на престъплението
изискването всеки от членовете на групата да познава останалите/ впрочем в
настоящия казус всички членове на престъпното сдружение са се познавали и комуникирали често помежду си/. Всъщност
изискването е, че деецът само следва да
осъзнава, че принадлежи към организираната престъпна група, и да знае, че
членовете й действат синхронизирано, като
дейността им е насочена към осъществяването на специалната цел престъпното
сдружение, а именно осъществяване на
съответни вторични престъпления/ в настоящия казус– такива по чл. 159В, вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 2,
вр. с ал. 1 НК / ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ бр. 75/2006
г. за чл. 159А НК – трафик на бременни български майки/. Така Решение № 143/
11.06.2012г., по н. д. № 2903/2011г., ІІ н. о. на ВКС: „ не е нужно отделните субекти
да се познават, а е необходимо да съзнават, че с дейността си подпомагат
постигането на общи престъпни резултати“. В
същия смисъл и : Решение № 581 от 20.12.2011 г. на ВКС по н. д. №
2626/2011 г., II н. о., НК – „ за да съществува организирана престъпна група
(ОПГ), са необходими обективирано поведение и установен умисъл на поне три лица
за нея, с приемане за осъществяване на целите на групата, като не е необходимо
всички участници да се познават и да осъществяват пряк контакт помежду си.
Извършителят трябва да съзнава на следващо място, че принадлежи към ОПГ, че
членовете й действат синхронизирано и дейността им е насочена към извършването
на други престъпления“. Още и Решение № 54 от 13.03.2012 г. на ВКС по н. д. №
2880/2011 г., НК, I н. о.: „поначало законът не поставя изискване всички
участници в групата да се познават, респ. да осъществяват пряк контакт помежду
си или при установяване на такива контакти, те да са постоянни, ежедневни“.
Престъпното сдружение следва да е трайно,
като съществуването на този признак, от обективна страна, се установява, както
на база продължителността на времетраенето на съществуване на престъпната
група, така и на плоскостта на съществуващите устойчиви и трайни връзки между участниците в нея.
Трайността на престъпното сдружение следователно не се определя единствено на база
темпоралния критерий, но и с оглед съществуващите устойчиви връзки между
участниците е Така, Решение № 581 от 20.12.2011 г. на ВКС по н. д. №
2626/2011 г., II н. о., НК: „трайността на сдружението също е констатирана,
като не става дума само за темпорален критерий, който безусловно е налице, но и
за установеност на връзките между членовете и постигнатото между тях съгласие
за осъществяване на друга престъпна дейност“. Тук е мястото да се отбележи, че престъпната група
съществува за определен период от време, а не временно и инцидентно за
реализиране на определено престъпление, като напротив - тя е извършване на
повече престъпления. Така, Решение № 415 /
23.02.2012 г. по н.д. № 2161/2011г., ІІ н.о., ВКС: “трайността произтича от
данните за времето на продължителност на съществуването и продължаваща
усложнена престъпна дейност на повече от три лица при липса на основание да
бъде опредЕ. като инцидентна, т.е. възникнала по повод на конкретно деяние при
обикновено съучастие по смисъла на чл. 20 НК“.
Организираната престъпна група е
структурирана. Структурираността се установява на плоскостта на съществуващите
организационни връзки между участниците в престъпното сдружение. Престъпната
група предполага не обикновено предварително сговаряне, а определени елементи
на организираност, като подчиняване на известно ръководство, или разпределение
на ролите, планиране на проектираните престъпления, изготвяне на схеми и
планове по които ще се действа и други подобни.
Организираната престъпна група преследва специална цел, тъй като участниците
са се сдружили, за да вършат съгласувано
в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване
от свобода“ повече от три години. Организираната престъпна група не се
създава за извършване на едно конкретно престъпление, с осъществяването на
което съответно да прекратява и своето съществуване, а същата има за специфична
цел извършването на повече престъпни посегателства от определен вид / в този
смисъл: Решение № 408 5.12.2011 г. по н. д. № 1990/2011г., ВКС, III н. о., НК/.
Възможно е още, членовете на организираната
престъпна група както обективно да уговорят, така и субективно да си поставят
за цел да извършват съучастнически вторични престъпления. Така с Решение № 383 от 23.11.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 382/2009 г. , I
н.
о. , НК се
сочи – „Членовете на организирана престъпна група
могат както обективно да уговорят, така и субективно да си поставят за цел да
извършат съучастнически престъпления: като съизвършители, като извършител и
помагач и т. н…“/ както в настоящия казус/.
Следва да се подчертае и това, че поначало
за съставомерността на престъплението по чл. 321 ал.2 от НК / което впрочем е
формално – т. нар. „ на просто извършване“, понеже не предвижда настъпването на определен престъпен резултат/ не
е необходимо осъществяване на каквато и да е дейност от участващите в групата
по отношение на вторичните престъпления, предварително дефинирана цел на
групата, респективно всеки един от членовете да участва в тях.
Според актуалната към момента на
инкриминираната деятелност редакция на чл. 93 т.20 НК: „Организирана престъпна
група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат
съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се
набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално
разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или
развита структура“.
Организираната престъпна група съгласно
редакцията на чл.93 т.20 от НК, актуална
към момента на деятелността, и съобразно изложените по – горе правни
характеристики, следователно може да се дефинира най –общо като структурирано
трайно сдружение на три или повече лица,
действащи обединено и с общата цел, съгласувано да извършват в страната
или в чужбина престъпления, наказуеми с повече от три години лишаване от
свобода и чрез които се цели да се набави имотна облага, като дейността им не е
инцидентна – за някакво точно определено и конкретно престъпление, а обхваща и
съгласието на отделните лица в групата относно създаване на предпоставки за
извършване на поне две престъпления от определен тип, като те съзнават, че с
дейността си подпомагат постигането на общи престъпни резултати.
По настоящото дело, е изпълнен въведеният от
законодателя количествен критерий относно броя на участниците, а именно, че
групата следва да е съставена от поне три наказателно отговорни лица. По делото
е безспорно установено, че участниците в групата, а именно подсъдимите К. и Ч.
и осъдената Д. са три наказателно
отговорни лица, които като пълнолетни и в състояние на вменяемост са извършили
престъплението по чл. 321, ал.2, вр. чл. 93, т. 20 НК /ред. ДВ бр.92/2002 г./.
Доказано е, от посочените за кредитирани/ изцяло или частично/ свидетелски
показания, включително обсъдените такива на свидетелите Е.М. , С.Б.А.К., Н.М., Л.
И., П.И., Л.Л., П.Т., А.С. М., Л.К., както и от приетата за годна и относима
подслушана телефонна комуникация, разгледани в тяхната съвкупност и логически
връзки, че подс. К., подс. Ч. и осъдената Д. Д. са се познавали и са поддържали
регулярни контакти помежду си, обсъждайки престъпната си дейност, като всеки от
тях е съзнавал, че принадлежи към организираната престъпна група, и е знаел, че
членовете ѝ действат синхронизирано за постигане на
специфичната цел на сдружението, чрез трайна дейност, насочена от общата им воля. Съгласуваността в действията им и
трайността на взаимоотношенията между членовете на групата е очертана и от
съдържанието на проведените между тях телефонни разговори, съдържащи се в изготвените ВДС / посочените за
годни и относими такива/. Подсъдимите К. и Ч. и
осъдената Д. са решили да участват в
групата за осъществяване на нейните цели /за извършване на множество „
вторични“ престъпления от един вид, такива по чл. 159В, вр. с чл. 159А, ал. 3,
вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК / ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ
бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК/ – трафик на бременни жени, чрез които участниците
в ОПГ да
получат имотна облага – немалки суми от
гръцките граждани срещу предваваните им деца/. Организираната престъпна група била трайна и структурирана. Същата съществувала
сравнително продължително време, при един и същ персонален състав на членовете
й, с устойчивост /трайност/ на връзките между тях. Доказано е, че членовете на
групата са действали по предварително изработена схема / измислена от
подсъдимия К. – видно и от подслушаната телефонна комуникация обективирана в
изготвените годни и относими ВДС
– разговорите на членовете
на ОПГ, включително
Разговор № 145, т.6 от класифицираните материали, както
и от останалия приет за достоверен
доказателствен материал по делото. Организационни
елементи са също така и планирането на проектираните бъдещи престъпления,
изготвяне на стратегия, схема, по които ще действа групата в бъдеще, каквито
елементи се доказват по настоящото дело спрямо престъпното сдружение между тримата –подсъдимите К. и Ч. и осъдената Д.. Както се посочи, структурирана е групата, която не е събрана
случайно за непосредственото извършване на престъпление, без да дори да е
задължително наличието на формално разпределяне на ролите между членовете,
продължителност на членството или структура, която да е развита. Доказано е, в
тази връзка, че престъпното обединение на подсъдимите и осъдената, не е било за
едно планирано бъдещо конкретно престъпление. Напротив, волята на тримата –
подсъдимите К. и Ч. и осъдената Д. Д. е била да се обединят, за да се вършат в
бъдеще множество престъпления от определен вид – трафик на бременни жени, чрез които са целели имотна облага, като се и стигнало до
реализирането на такива вторични посегателства. Следователно
не се касае до задружна престъпна дейност, която да е инцидентна, т.е да е
възникнала по повод на планирано от участниците едно конкретно престъпление.
Напротив, налице е било едно трайно и устойчиво престъпно обединение на тримата
подсъдими, съществуващо, за да преследва постигането на предварително
дефинираната цел на извършване на множество „вторични“ престъпления от един
вид, такива по чл. 159В, вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК /
ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК/
и чрез които се цели да се набави имотна облага/ парични доходи гръцките
граждани които не им се следвали.
От субективна страна деянието е извършено
виновно от подсъдимите К. и Ч., с пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 – во НК. Субективно, подсъдимите са целели получаване на имотна облага, чрез престъпленията по трафик на бременни жени.
Съдът призна подсъдимите Е.К. и А.Ч. за
невинни и на основание чл. 304 от НПК ги оправда по обвинението с правна
квалификация по чл.321, ал.3 НК.
Дефиницията за организирана престъпна група по чл. 93 т.20 НК в
редакцията ДВ. бр. 92/2002 г., релевантна за деянието е била променена с
последващ закон – с ДВ. бр.
27/2009 г., когато е отпаднало изискването с извършваните престъпления/
предварително дефинирана цел на групата/ да се цели набавяне на имотна облага.
Със коментирания ЗИДНК обнародван в ДВ бр.27 от 10.04.2009 г. в чл. 321, ал.3 НК е добавен текста „с користна цел“, а в чл. 93, т.20 НК думите „и чрез които
се цели да се набави имотна облага“ се заличават. Тоест на практика
законодателят е извадил субективен елемент от основния състав на престъплението
и го е въвел като по –тежко квалифициращ признак. В този смисъл действащият към
момента на деянието закон / НК в редакцията с ДВ. бр. 92/2002 г./ е и по– благоприятния за дейците/
доколкото е включвал допълнителен
субективен елемент от основния състав, от значение за съставомерността
на деятелността. Последващият нов закон – НК ДВ бр.27 от 10.04.2009 г. е по –не
благоприятен понеже отпада елемент от основния състав и „користната цел“ /в което понятие се включва „имотната облага“/ става квалифициращ признак за по –тежко наказуемото
престъпление по чл.321, ал.3 от НК. В този смисъл съдът прие, че подсъдимите са осъществили основния
състав на чл.321, ал.2 от НК, като чрез извършваните престъпления по трафика на
бременни жени са имали за цел набавяне на имотна облага, респективно ги оправда
по по –тежката
правна квалификация по чл.321
ал.3 НК.
С деянието си, инкриминирано по пункт втори
от обвинителния акт, подсъдимата Ч. е осъществила от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 159 В вр. с чл. 159А, ал. 3 вр. с ал. 1 /ред.
ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ДВ
бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК/, вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
Подсъдимата Ч. е годен субект на
престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна подсъдимата Ч. за
периода от неустановена дата от началото на м. февруари 2008 г. до 23.03.2008
г. в гр. ***, действайки в съучастие, като съизвършител с подсъдимия К. е
набрала бременна жена – С.Б.Б., с ЕГН: **********, с цел продажба на роденото
на *** г. от нея дете Н., с ЕГН: **********, независимо от съгласието ѝ, като престъплението е извършено в
изпълнение на решение на организирана престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К.
и Д.Г. С.Д./. Съгласно ТР № 2 от 16.07.2009 г. по тълк.д.№2/2009 г.
ОСНК на ВКС, пострадалата бременна жена / каквато била свид. С.Б./ е
„обективен признак в диспозицията“ на чл.159а, ал. 3 НК. В случая, подсъдимата е
извършила конкретни действия по набиране– търсене, привличане, вербуване,
уговаряне и склоняване на пострадалата бременна жена и съгласието на жертвата да
следва дееца е постигнато, които нейни действия обуславят съставомерността на
деянието. В този смисъл:
Тълкувателно решение №2/16.07.09 г. по т.д.№2/2009 г. на ОСНК на ВКС–
„Набиране“ – активни действия на дееца за търсене, привличане, вербуване,
уговаряне, склоняване на жертвата или попълване на набор от хора, за
привеждането им в положение създаващо предпоставки за бъдещата им експлоатация.
От субективна страна деянието е извършено
виновно от подсъдимата, с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 – во НК.
Субективно, подсъдимата е преследвала указаната в закона цел за продажба на
детето, след като то бъде родено като живо жизнеспособно човешко същество.
Престъплението е осъществено при съучастие
и подс. Ч.– като съизвършител е участвала в самото изпълнение на престъплението
– чл. 20 ал.2 НК. Всеки от подсъдимите е извършил конкретни действия по
изпълнение на престъплението – „набиране“ жертвата на трафик. От показанията на свидетелката Б. е видно,
че двамата подсъдими –Ч. и К. заедно са я
потърсили и са я уговаряли да си даде детето, което предстояло да роди. Налице е съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от НК при трафика, като решаващия състав, намира за безспорно
доказано, че деянието, е извършено от подсъдимите Ч. и К. в съучастие, като съизвършители, при
общност на умисъла им към престъплението, като всеки един от тях е имал
съзнанието, че не е сам и волята да осъществи намерението си, заедно с другия участник в изпълнителното деяние, като по делото общността в
умисъла им е доказана и от самия синхрон в поведението и действията им.
Съгласието на жертвата /свид. С.Б./ е постигнато по време на бременността
ѝ, когато е довършено и престъплението/ „набиране“ на бременна жена с указаната в закона цел
по продажба на детето ѝ /, като с оглед на това съдът призна
подсъдимата за невинна в това да е извършила деянието за времето след
23.03.2008 г. / след раждането на детето / до 19.04.2008 г., поради което и на основание
чл. 304 от НПК я оправда по повдигнатото й обвинение в този смисъл.
С деянието си, инкриминирано по пункт трети
от обвинителния акт, подсъдимата Ч. е осъществила от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 159В, вр. с чл. 159А, ал. 3 вр. с ал.
1/ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159 В НК и ред. ДВ бр. 75/2006г. за чл. 159А НК/, вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
Подсъдимата Ч. е годен субект на
престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в
състояние на вменяемост.
От
обективна страна подсъдимата Ч. за периода от неустановена дата от началото на
м. април 2008 г. до 27.06.2008 г. в гр. *** като извършител, в съучастие с Е.Р.К.
- помагач и Д.Г. С.-Д.– помагач, набрала и приела бременна жена – Е.Д.М., с
ЕГН: **********, с цел продажба на роденото на *** г. от нея дете Е., с ЕГН: **********,
независимо от съгласието ѝ, като престъплението е извършено в изпълнение
на решение на организирана престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.Д./.
Съгласно ТР № 2 от 16.07.2009 г. по тълк.д.№2/2009 г. ОСНК на ВКС,
пострадалата бременна жена /каквато била свид. Е.М./ е
„обективен признак в диспозицията“на
чл.159а, ал. 3 НК. В случая, подсъдимата е извършила конкретни действия
по набиране – търсене, привличане, вербуване, уговаряне и склоняване на пострадалата бременна жена и я приела като съгласието на жертвата
да следва дееца е постигнато, които нейни обуславят съставомерността на
деянието. Поначало при изпълнителното деяние „приемане“– деецът се съгласява да
се възползва от жертвата, за реализиране на посочената в закона цел. „Приемането“ по смисъла на цитираната норма от Особената част на НК
може да означава и фактическо действие, изразяващо това съгласие на дееца с
даването на подслон на жертвата с преследваната цел като се извършват и други
действия по обгрижването на жертвата до предоставянето й за целта. В настоящия
случай приемането на жертвата на трафик е свързано и с осигуряване на подслон –
подс. Ч. настанила свидетелката Е.М. в дома си, находящ се в гр. ******, ****, **** и с
обгрижването й . В този смисъл: Тълкувателно решение
№2/16.07.09 г. по т.д.№2/2009 г. на ОСНК на ВКС – „Набиране“– активни действия
на дееца за търсене, привличане, вербуване, уговаряне, склоняване на жертвата
или попълване на набор от хора, за привеждането им в положение, създаващо
предпоставки за бъдещата им експлоатация; „Приемане“– деецът се съгласява да се
възползва от жертвата, за реализиране на посочените в закона цели /в настоящия случай –
посочената в чл. 159 А ал.3 НК/.
От субективна страна деянието е извършено
виновно от подсъдимата, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК.
Субективно подсъдимата е преследвала указаната в закона цел за продажба на детето,
след като то бъде родено като живо жизнеспособно човешко същество.
Престъплението е извършено в съучастие.
Подс. Ч.– като извършител е участвала в самото изпълнение на престъплението –
чл. 20 ал.2 НК. Субективно подсъдимата Ч. е съзнавала, че умишлено е улеснена
за извършване на престъплението по трафик на жертвата от други лица–
подсъдимият К. и осъдената Д. Д., действали като помагачи по смисъла на чл. 20
ал.4 НК.
Съгласието на набираната жертва/ свид. М./ е постигнато и същата е приета по време
на бременността ѝ
, от подсъдимата Ч., когато е довършено и престъплението/ „набирането“ и
„приемането“ на бременна жена с указаната в закона
цел/, поради което съдът призна подсъдимата
Ч. за невинна в това да е извършила
деянието за времето след 27.06.2008 г./ след раждането на детето/
до 01.08.2008 г., поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправда по повдигнатото й
обвинение в този смисъл. Също така се установи, от кредитираните
доказателствени източници, че Д. С.Д.,
не е действала като съизвършител с подсъдимата Ч., тъй като осъдената Д.
не е участвала в самото изпълнение на
престъплението / „набиране“ и „приемане“ на
жертвата на трафик с указаната цел/, а само е оказала
помощ след извършването му, действайки по предварително измислената от подс. К.
схема. Поради тези съображения и съдът прие с присъдата си,
че Д. е действала като помагач по смисъла на чл.20 ал.4 НК на извършителя –
подсъдимата Ч..
С деянието си, инкриминирано по пункт
четвърти от обвинителния акт, подсъдимата Ч. е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна престъпния състава на чл. 159В вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 1,
вр. с ал. 1 /ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ бр. 75/2006 г. за
чл. 159А НК/, вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
Подсъдимата Ч. е годен субект на
престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в
състояние на вменяемост.
От
обективна страна подсъдимата Ч. за периода от неустановена дата от началото на
м. май 2008 г. до 18.05.2008 г. в гр. ***, в съучастие, като извършител с Е.Р.К.–
помагач, набрала бременна жена – Л.П. И., ЕГН: **********, с цел продажба на
роденото на ***г. от нея дете Г., с ЕГН **********, независимо от съгласието
ѝ, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило осемнадесет години
и престъплението е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна
група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д./. Съгласно ТР № 2 от 16.07.2009 г. по тълк.д.№2/2009 г. ОСНК на ВКС, пострадалата непълнолетна бременна жена / каквато била свид. Л. И./ е „обективен признак в диспозицията“ на чл.159а, ал. 3 НК. В
случая, подсъдимата Ч. е извършила конкретни действия за набиране– търсене,
привличане, вербуване, уговаряне и склоняване
на непълнолетната
бременна и съгласието на жертвата/ свид. Л. И./ да следва дееца е постигнато, които
нейни действия обуславят съставомерността на деянието. В този смисъл:
Тълкувателно решение №2/16.07.09 г. по т.д.№2/2009 г. на ОСНК на ВКС– Набиране– „активни действия на дееца за търсене,
привличане, вербуване, уговаряне, склоняване на жертвата или попълване на набор
от хора, за привеждането им в положение създаващо предпоставки за бъдещата им
експлоатация“.
От субективна страна деянието е извършено
виновно от подсъдимата, с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1– во от НК. Субективно подсъдимата е преследвала указаната в закона цел за продажба на
детето, след като то бъде родено като живо жизнеспособно човешко същество.
Престъплението по трафик на бременна жена е
извършено в съучастие. Подсъдимата Ч.– като извършител е участвала в самото
изпълнение на престъплението– чл.20, ал.2 от НК. Субективно, подсъдимата Ч. е съзнавала, че
умишлено е улеснена за извършване на престъплението по трафик на жертвата от
друго лице– от подсъдимият К., който е действал като помагач –по смисъла на
чл.20 ал.4 НК.
Съгласието на жертвата/ свид. Л. И./ е постигнато по бременността ѝ, когато е
довършено и престъплението/ „набиране“на бременна жена с указаната в закона
цел/, поради което съдът призна подсъдимата Ч. за невинна в това да е извършила
деянието за времето след 18.05.2008 г. / след раждането на детето/ до
14.06.2008 г. , поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправда по
повдигнатото й обвинение в този смисъл. Съдът оправда подсъдимата и по правната
квалификация по чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК, тъй като сумата от 4000.00 /четири
хиляди/ лева е дадена на жертвата / свид. Л. И./ след деянието /т.е. след
набирането на бременна жена– жертва на трафик/. В този смисъл съгласието на
пострадалата да следва дееца не е постигнато по начина, указан в чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК – чрез
даване на облага.
С деянието си, инкриминирано по пункт пети
от обвинителния акт, подсъдимата Ч. е осъществила от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 159В, вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 2,
т. 1, вр. с ал. 1/ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ бр. 75/2006
г. за чл. 159А НК/, вр. с чл. 20, ал. 2 НК
Подсъдимата Ч. е годен субект на
престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна подсъдимата Ч. за
периода от неустановена дата от началото на м. юли 2008 г. до 13.08.2008 г. в
гр. ***, в съучастие, като извършител с Е.Р.К.– помагач, и Д.Г. С.Д.– помагач,
набрала бременна жена – А.Р.К., ЕГН: **********,
с цел продажба на роденото на *** г. от нея дете К., ЕГН: **********, независимо от съгласието ѝ, като деянието е извършено спрямо лице,
ненавършило осемнадесет години и престъплението е извършено в изпълнение на
решение на организирана престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д./. Съгласно ТР № 2 от 16.07.2009 г. по тълк.д.№2/2009 г. ОСНК на ВКС, пострадалата непълнолетна бременна жена /каквато била свид. К./ е „обективен признак в диспозицията“ по чл.159а, ал. 3 НК. В случая, подсъдимата Ч. е извършила конкретни
действия за набиране – търсене,
привличане, вербуване, уговаряне и склоняване на бременната жена и съгласието на жертвата да следва
дееца е постигнато, които нейни действия обуславят съставомерността на
деянието. В този смисъл: Тълкувателно решение №2/16.07.09 г. по т.д.№2/2009 г.
на ОСНК на ВКС– „Набиране“–„активни действия на дееца за търсене, привличане,
вербуване, уговаряне, склоняване на жертвата или попълване на набор от хора, за
привеждането им в положение създаващо предпоставки за бъдещата им
експлоатация“.
От субективна страна деянието е извършено
виновно от подсъдимата, с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Субективно, подсъдимата Ч. е преследвала
указаната в закона цел за продажба на детето, след като то бъде родено като
живо жизнеспособно човешко същество.
Престъплението е извършено в съучастие.
Подс. Ч.– като извършител е участвала в самото изпълнение на престъплението –
чл. 20 ал.2 НК. Субективно подсъдимата А.Ч. е съзнавала, че умишлено е улеснена
за извършване на престъплението по трафик на жертвата от други лица–подсъдимият
К. и осъдената
Д., действали като помагачи по смисъла на чл.20 ал.4 НК.
Съгласието на жертвата/ свид. К./ е постигнато по време на бременността й,
когато е довършено престъплението, поради което съдът призна подсъдимата за
невинна в това да е извършила деянието за времето след 13.08.2008 г. / след
раждането на детето / до 04.09.2008 г. ,
поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправда по повдигнатото ѝ обвинение в този смисъл. Също така се
установи, от кредитираните доказателствени източници, че Д.Г. С.Д., не е
действала като съизвършител с подсъдимата, тъй като осъдената не е участвала в
самото изпълнение на престъплението / в „набиране“ на жертвата трафик/, а само е оказала помощ след
извършването му, действайки по предварително измислената от подс. К. схема, поради което съдът прие, че Д. е действала
като помагач. Съдът оправда подсъдимата Ч. и по правната квалификация по чл.
159а, ал. 2, т. 6 НК, тъй като сумата от 4000.00 /четири хиляди/ лева е дадена
на жертвата след деянието/след набирането на бременна жена– жертва на трафик/.
В този смисъл съгласието на жертвата
не е постигнато по начина, указан в чл.
159а, ал. 2, т. 6 НК – чрез даване на облага / от 4 хиляди лева /.
С деянието си, инкриминирано по пункт шести
от обвинителния акт, подсъдимата Ч. е осъществила от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 159В, вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал.
1/ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК/, вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
Подсъдимата Ч. е годен субект на
престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна подсъдимата А.Ч., за
периода от неустановена дата от началото на м. септември 2008 г. до 07.10.2008
г. в гр. ***, в съучастие, като извършител с Е.Р.К. –помагач, набрала бременна
жена – С.Р.Я., ЕГН: **********, с цел продажба на роденото на *** г. от нея
дете В., ЕГН **********, независимо от съгласието
й, и престъплението е извършено в изпълнение на решение на организирана
престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д./. Съгласно ТР № 2 от 16.07.2009 г. по тълк.д.№2/2009 г.
ОСНК на ВКС, пострадалата бременна жена / каквато била свид. С.Я./
е „обективен признак в
диспозицията“ на чл.159а, ал. 3 НК. В случая, подсъдимата е
извършила конкретни действия за набиране– „ търсене, привличане, вербуване, уговаряне и склоняване“ на пострадалата
бременна жена и съгласието на жертвата да следва дееца е постигнато, които
нейни действия обуславят съставомерността на деянието. В този смисъл: Тълкувателно решение №2/16.07.09 г. по
т.д.№2/2009 г. на ОСНК на ВКС– „Набиране“ – „активни действия на дееца за
търсене, привличане, вербуване, уговаряне, склоняване на жертвата или попълване
на набор от хора, за привеждането им в положение създаващо предпоставки за
бъдещата им експлоатация“.
От субективна страна деянието е извършено
виновно от подсъдимата, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1–во от НК.
Субективно подсъдимата е преследвала указаната в закона цел за продажба
на детето, след като то бъде родено като живо жизнеспособно човешко същество.
Престъплението е извършено в съучастие.
Подс. Ч.– като извършител е участвала в самото изпълнение на престъплението –
чл. 20 ал.2 НК. Субективно подсъдимата Ч.
е съзнавала, че умишлено е улеснена за извършване на престъплението по трафик
на жертвата от друго лице – подсъдимият К., който е действал като помагач по смисъла на чл.20 ал.4 НК.
Съгласието на жертвата /свид. Я./ е постигнато по време на бременността
ѝ, когато е довършено престъплението, поради
което съдът призна подсъдимата за невинна в това да е извършила деянието за времето след
07.10.2008г./ след раждането на детето / до 06.11.2008 г., поради което и на
основание чл. 304 от НПК я оправда по
повдигнатото ѝ обвинение в
този смисъл. Съдът оправда подсъдимата
Ч. и по правната квалификация по чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК, тъй като сумата от
3000.00 / три хиляди/ лева е дадена на жертвата след деянието/след набирането
на бременна жена–жертва на трафик/. В този смисъл съгласието на пострадалата не
е постигнато по начина, указан в чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК – чрез даване на облага/ на сумата от 3 хил.лв. /.
С деянието си инкриминирано по пункт втори
от обвинителния акт подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 159 В вр. с чл. 159А, ал. 3 вр. с ал. 1 /ред. ДВ, бр.
92/ 2002 г. за чл. 159В НК и ДВ
бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК/, вр. с
чл. 20, ал. 2 НК.
Подсъдимият К. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна подсъдимият К. за
периода от неустановена дата от началото на м. февруари 2008 г. до 23.03.2008
г. в гр. ***, в съучастие, като съизвършител с А.К.Ч. - съизвършител, набрал
бременна жена – С.Б.Б., с ЕГН: **********, с цел продажба на роденото на *** г.
от нея дете Н., с ЕГН: **********, независимо от съгласието ѝ, като престъплението е извършено в
изпълнение на решение на организирана престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К.
и Д.Г. С.-Д./. Съгласно ТР № 2
от 16.07.2009 г. по тълк.д.№2/2009 г. ОСНК на ВКС, пострадалата бременна жена/каквато била свид. Б./ е
„обективен признак в диспозицията“ по
чл.159а, ал. 3 НК.В случая, подсъдимият
е извършил конкретни действия за „набиране“ – търсене, привличане,
вербуване, уговаряне и склоняване на
пострадалата бременна жена и съгласието на жертвата да
следва дееца е постигнато, които негови действия обуславят съставомерността на
деянието. В този смисъл: Тълкувателно решение №2/16.07.09 г. по
т.д.№2/2009 г. на ОСНК на ВКС – „Набиране“–„активни действия на дееца за
търсене, привличане, вербуване, уговаряне, склоняване на жертвата или попълване
на набор от хора, за привеждането им в положение създаващо предпоставки за
бъдещата им експлоатация.
От субективна страна деянието е извършено
виновно от подсъдимия, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 – во от НК.
Субективно подсъдимият е преследвал указаната в закона цел за продажба на детето,
след като то бъде родено като живо жизнеспособно човешко същество.
Престъплението е извършено в съучастие.
Подс. К. – като съизвършител е участвал в самото изпълнение на престъплението –
чл. 20 ал.2 НК, заедно с подсъдимата Ч. – съизвършител. Всеки от подсъдимите е
извършил конкретни действия по изпълнение на престъплението / „набиране“ жертвата на трафик/. Налице е съизвършителство по
смисъла на чл.20 ал.2 от НК при трафика,
като решаващият състав, намира за
безспорно доказано, че деянието, е
извършено от подсъдимите К. и Ч. в
съучастие, като съизвършители, при общност на умисъла им към престъплението,
като всеки един от тях е имал съзнанието, че не е сам и волята да осъществи
намерението си, заедно с другия
участник в изпълнителното деяние, като по делото
общността в умисъла им е доказана и от самия синхрон в поведението и действията
им.
Съгласието на жертвата /свид.Б. / е постигнато по време на бременността ѝ, когато е довършено и престъплението/
„набиране“на бременна жена/свид. Б./ с
указаната в закона цел по продажба на детето й/, като с оглед на това съдът
призна подсъдимият за невинен в това да е извършил деянието за времето след
23.03.2008г. /след раждането на детето
/ до 19.04.2008 г. , поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по
повдигнатото му обвинение в този смисъл.
С деянието си инкриминирано по пункт трети
от обвинителния акт подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.159
В вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 1 / ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159 В НК
и ДВ бр. 75/2006 г. за чл. 159 А НК/, вр. с чл. 20, ал. 4 НК.
Подсъдимият Е.К. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна подсъдимият Е.К. за
периода от неустановена дата от началото на м. април 2008 г. до 27.06.2008
г. в гр. ***, в съучастие, като помагач
с А.К.Ч. – извършител и Д.Г. С –Д.
–помагач, умишлено е улеснил А.К.Ч. да набере и приеме бременна жена – Е.Д.М.,
ЕГН: **********, с цел продажба на роденото на ***г. от нея дете Е., ЕГН **********,
независимо от съгласието ѝ,
като престъплението е извършено в изпълнение на решение на организирана
престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С –Д./.Подсъдимият К. е оказал помощ на извършителя след деянието /съдействал за оформяне на нужните документи/.Съучастническото деяние е извършено по измислената преди това, от подсъдимия К., схема
/описана по– горе/.Това, както и последващите извършването на визираното противоправно деяние
действия на К. по оказване на помощ на извършителя, сочат на неговата
съпричастност към престъплението по трафик на човешко същество, при форма на
съучастие – помагачество. Той е създал обективни условия и
предпоставки за инкриминираното престъпно посегателство, улеснил е неговото
изпълнение, като срещите и непрекъснатите контакти между съучастниците, съгласуваността
в проявите им, обуславят знание за подготвения и реализиран трафик, яснота за
преследваната цел по продажба на детето и общност на умисъла.
От субективна страна деянието е извършено
виновно от подсъдимия, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 – во от НК.
Престъплението е извършено в съучастие.
Като помагач – чл. 20 ал.4 НК подсъдимият К. е предвиждал извършване на
престъплението и неговите общественоопасни последици, като е съзнавал, че
деянието му улеснява извършителя – подс. Ч..
Съгласието на набираната жертва/ свид. М./ е постигнато и същата е приета по време
на бременността й от
подсъдимата Ч., когато е довършено и престъплението/ „набиране“ и „приемане“ на бременна жена с указаната в
закона цел/, поради което съдът призна подсъдимият К. за невинен в това да
е действал като помагач на извършителя– подс. Ч. за времето след
27.06.2008 г. / след раждането на детето/ до 01.08.2008 г. поради което и на основание
чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение в този смисъл. От
кредитираните доказателствени източници се установи, че ос. Д.,
не е действала като съизвършител с подсъдимата Ч., тъй като осъдената не е
участвала в самото изпълнение на престъплението / в набирането и приемането на
жертвата трафик/, а само е оказала помощ след извършването му, действайки по
предварително измислената от подс. К. схема. Поради
тези съображения и съдът прие с присъдата си, за соченото съучастническо престъпление, че ос. Д. е действала като помагач по смисъла на чл.20 ал.4
от НК.
С деянието си инкриминирано по пункт четвърти
от обвинителния акт подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.
159В вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1 /ред. ДВ, бр. 92/ 2002 г. за чл. 159В НК и ДВ бр. 75/2006
г. за чл. 159А НК/, вр. с чл. 20, ал. 4 НК.
Подсъдимият К. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна подсъдимият К. за
периода от неустановена дата от началото на м. май 2008 г. до 18.05.2008 г. в
гр. ***, в съучастие, като помагач, с А.К.Ч. - извършител, умишлено улеснил А.К.Ч.
да набере бременна жена –Л.П. И., с ЕГН: **********, с цел продажба на роденото
на ***г. от нея дете Г., с ЕГН: **********, независимо от съгласието й, като
деянието е извършено спрямо лице, ненавършило осемнадесет години и
престъплението е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна
група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.Д./. Съучастническото деяние е
извършено по предварително измислената
от подсъдимия К. схема /описана по – горе/. Това, както и последващите
извършването на визираното противоправно деяние действия на К., сочат на
неговата съпричастност към престъплението по трафик на човешко същество, при
форма на съучастие –помагачество. Той е
създал обективни условия и предпоставки за инкриминираното престъпно
посегателство, улеснил е неговото изпълнение, като срещите и непрекъснатите
контакти между съучастниците,
съгласуваността в проявите им,
обуславят знание за подготвения и реализиран трафик, яснота за
преследваната цел по продажба на детето и общност на умисъла.
От субективна страна деянието е извършено
виновно от подсъдимия, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 – во от НК.
Престъплението е извършено в съучастие.
Като помагач – чл. 20 ал.4 НК подсъдимият К. е предвиждал извършване на
престъплението и неговите общественоопасни последици, като е съзнавал, че
деянието му улеснява извършителя – подс. Ч..
Съгласието на жертвата /свид.Л. И./ е постигнато по бременността й , когато е довършено и престъплението/
„набиране“ на бременна жена с указаната в закона цел /, поради което съдът
призна подсъдимият К. да е действал като помагач след деянието,
за времето след 18.05.2008 г. / след раждането на детето/ до 14.06.2008 г., поради което и на основание
чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение в този смисъл. Съдът
оправда подсъдимия и по правната квалификация по чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК, тъй
като сумата от 4000.00 /четири хиляди/ лева е дадена на жертвата след
деянието/след набирането на бременна жена– жертва на трафик/. В този смисъл
съгласието на пострадалата не е постигнато
по начина, указан в чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК – чрез даване на облага.
С деянието си, инкриминирано по пункт пети от обвинителния акт, подсъдимият К. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 159В вр. с чл. 159А,
ал. 3, вр. с ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 /ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и
ред. ДВ бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК/, вр. с чл. 20, ал. 4 НК.
Подсъдимият К. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна подсъдимият К. за
периода от неустановена дата от началото на м. юли 2008 г. до 13.08.2008 г. в
гр. ***, в съучастие, като помагач, с А.К.Ч. – съизвършител, и Д.Г. С.-Д. –
помагач, умишлено е улеснил А.К.Ч. да набере бременна жена– А.Р.К., ЕГН: **********, с цел продажба на
роденото на *** г. от нея дете К., с
ЕГН: **********, независимо от съгласието ѝ, като деянието е извършено спрямо лице,
ненавършило осемнадесет години и престъплението е извършено в изпълнение на
решение на организирана престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.Д./. Съучастническото деяние е
извършено по предварително измислената
от подсъдимия К. схема /описана по – горе/. Това, както и последващите
извършването на визираното противоправно деяние действия на К., сочат на
неговата съпричастност към престъплението по трафик на човешко същество, при
форма на съучастие – помагачество. Той е
създал обективни условия и предпоставки за инкриминираното престъпно
посегателство, улеснил е неговото изпълнение, като срещите и непрекъснатите
контакти между съучастниците, съгласуваността в проявите им , обуславят знание за подготвения и реализиран
трафик, яснота за преследваната цел по продажба на детето и общност на умисъла.
От субективна страна деянието е извършено
виновно от подсъдимия, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 – во от НК.
Престъплението е извършено в съучастие.
Като помагач – чл. 20 ал.4 НК подсъдимият К. е предвиждал извършване на
престъплението и неговите общественоопасни последици, като е съзнавал, че
деянието му улеснява извършителя – подс. Ч..
Съгласието на жертвата / свид.К./ е постигнато по
време на бременността й, когато е довършено престъплението, поради
което съдът призна подсъдимия К. за невинен
в това да е действал
като помагач след деянието за времето след 13.08.2008 г. / след раждането на детето /
до 04.09.2008 г. ,поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му
обвинение в този смисъл. От
кредитираните доказателствени източници се установи, като съдът прие с присъдата си, че ос. Д., не е действала като съизвършител с подсъдимата,
тъй като осъдената не е участвала в самото изпълнение на съучастническото престъпление /в „набиране“ жертвата на трафик/, а само
е оказала помощ след извършването му, действайки по предварително измислената от подс. К. схема,
поради което съдът прие, че тя е действала като
помагач. Съдът оправда подсъдимия К. и по
правната квалификация по чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК, тъй като сумата от 4000.00
/четири хиляди/ лева е дадена на жертвата след деянието /след набирането на
бременна жена– жертва на трафик/. В този смисъл съгласието на пострадалата не е
постигнато по начина, указан в чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК – чрез даване на облага.
С деянието си, инкриминирано по пункт шести от обвинителния акт, подсъдимият К. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 159В, вр. с чл. 159А,
ал. 3, вр. с ал. 1 /ред. ДВ, бр. 92/2002
г. за чл. 159В НК и ДВ бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК/ вр. с чл. 20, ал. 4 НК.
От обективна страна подсъдимият Е.К. за
периода от неустановена дата от началото на м. септември 2008 г. до 07.10.2008
г. в гр. ***, в съучастие, като помагач, с А.К.Ч. –извършител, умишлено улеснил
А.К.Ч. да набере бременна жена – С.Р.Я., ЕГН: **********, с цел продажба на
роденото на ***г. от нея дете В., с
ЕГН: **********, независимо от съгласието ѝ, и престъплението е извършено в изпълнение
на решение на организирана престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д./.
Съучастническото
деяние е извършено по предварително измислената от подсъдимия К. схема /описана
по – горе/.
Това, както и последващите извършването на визираното противоправно деяние
действия на К., сочат на неговата съпричастност към престъплението по трафик на
човешко същество, при форма на съучастие – помагачество. Той е създал обективни условия и
предпоставки за инкриминираното престъпно посегателство, улеснил е неговото
изпълнение,като срещите и непрекъснатите контакти между съучастниците,
съгласуваността в проявите им ,
обуславят знание за подготвения и реализиран трафик, яснота за
преследваната цел по продажба на детето и общност на умисъла.
От субективна страна деянието е извършено
виновно от подсъдимия, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 – во от НК.
Престъплението е извършено в съучастие.
Като помагач – чл. 20 ал.4 НК подсъдимият К. е предвиждал извършване на
престъплението и неговите общественоопасни последици, като е съзнавал, че
деянието му улеснява извършителя – подс. Ч..
Съгласието на жертвата е постигнато по време на бременността
ѝ, когато е довършено престъплението, поради
което съдът призна подсъдимият К. за
невинен в това да е действал
като помагач на извършителя –
подс. Ч. след деянието, за времето след
07.10.2008г./ след раждането на детето / до 06.11.2008 г. поради което и на основание чл.
304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение в този смисъл. Съдът оправда
подсъдимия К. и по правната квалификация по чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК, тъй като
сумата от 3000.00 / три хиляди/ лева е дадена на жертвата след деянието/след
набирането на бременна жена– жертва на трафик/. В този смисъл съгласието на
пострадалата не е постигнато по
начина, указан в чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК – чрез даване на облага.
Съдът призна подсъдимия Е.К. за невинен в
извършване на деянието по пункт седми от обвинителния акт, затова в
периода от неустановена дата от началото на м. януари 2009 г. до
28.03.2009 г. в гр. ***, в съучастие, като помагач, с Д.Г. С.-Д. – извършител,
умишлено да е улеснил Д.Г. СД да набере бременна жена – Н.Д.М., ЕГН: **********,
с цел продажба на роденото на ***г. от нея дете А., ЕГН **********, независимо
от съгласието ѝ като престъплението да е извършено в изпълнение на
решение на организирана престъпна група /с участници А.К.Ч., Е.Р.К. и Д.Г. С.-Д./
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда изцяло по така
повдигнатото и предявено обвинение за престъпление по чл. 159В, вр. с чл. 159а,
ал. 3 вр. с ал. 1 /ред. ДВ, бр. 92/2002 г.
за чл. 159В НК и ДВ бр. 75/2006г. за чл. 159А НК/, вр. с чл. 20, ал. 4 НК. От показанията на свидетелката М. в кредитираната им част се установи, че
след като родила е потърсила съдействието на подсъдимия Е.К. за процедурите по
припознаване на детето й от гръцкия гражданин Г.Х.Х. /с когото имала и сексуални контакти/ и извеждането
на новороденото през границите на страната. Както се посочи, пострадалата
бременна жена е обективен признак в диспозицията по чл.159а, ал. 3 НК– Тълкувателно
решение № 2 от 16.07.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2009 г. ОСНК. Трафикът по
чл.159а, ал. 3 НК се отличава от другите видове с особения си предмет
/бременната жена/ и субективната цел по продажба на детето й, след като то бъде
родено като живо жизнеспособно човешко същество. В този смисъл този специфичен вид трафик не може да бъде осъществен след
като свидетелката М. не е била бременна,
когато тя е
потърсила съдействието на подс.К..
По доводите на защитата – излагат се аргументи за несъставомерност
на всички деяния по трафик бременни жени, респективно, че
същите следвало да се преквалифицират от съда, като приложи закон за по – леко наказуемо
престъпление – по чл.182 а /ал.1– 3/ НК
и се отчете, че е изтекла давността за
тези престъпни посегателства. Защитата
счита, че понеже престъпленията по чл. 182 а НК не са наказуеми с лишаване от
свобода повече от три години, то и липсва организирана престъпна група, респ. деятелността на
подсъдимите е несъставомерна по този текст / според чл.93, т.20 НК
предварително дефинираната цел на групата следва да е извършване на
престъпления наказуеми с повече от три години „лишаване от свобода/.
Защитниците считат, че за да са съставомерни инкриминираните деяния по трафик,
следвало децата впоследствие да бъдат използвани за някоя от целите по чл.159
а, ал.1 НК / за развратни действия, отнемане
на телесни органи, за принудителен труд, да бъдат държани в принудително
подчинение/.От изпълнената съдебна
поръчка се установявало, че част децата били осиновени в Република Г, както и целта – „
осиновяване“, респективно не
били използвани за целите чл. 159 а ал.1 НК, поради което и деятелността на подсъдимите не била
съставомерна по раздел IX “ Трафик на
хора“, глава II от Особената част на НК.
Относно доводите на защитата, следва да се посочи, на първо място, че не е
налице деятелност на подсъдимите по чл. 182а ал.1 – ал.3 НК. Подсъдимият К. / в
последна дума/ конкретизира, че ако доказателствата били достатъчни за направата на
обоснован извод, че е извършил престъпление, то деятелността му била описана в чл. 182 а ал.3 НК. / Разпоредбите на
чл. 182 а ал.1 и 2 нямат прилики с трафика на бременна жена – предмет на
престъплението по чл.182 а ал.1 е родител
на жертвата, а по чл.182 а ал. 2 – пострадалият,
когато е непълнолетен/. При
това непосредствен обект на престъпленията по чл. 182 а ал.1– 3 от НК са
обществените отношения, които осигуряват доброволното и безкористно участие в
осиновяването, някои промени в гражданското състояние на децата, предизвикани
от осиновяване, както и съществуващи или бъдещи родствени отношения. Съществен
елемент от състава на престъплението по чл. 182 а ал.3 НК
е „желанието за
осиновяване“на дете. С нормата на чл.182 а ал.3 НК се
сочи за „лице или семейство
желаещо да осинови дете“ и за „ жена, приемаща да износи дете в утробата
си с цел да го предаде за осиновяване“. „Осиновяването“ е институт, ясно определен в Глава осма на Семейния
кодекс и съществено се различава от „припознаването“ на децата /от гръцките
граждани, които не били биологични родители/. Посредничество /съгласуването на
волите/ по
смисъла на чл. 182 а ал.3 НК
деецът върши при вече предварително формирана воля у жената за предаване на
новороденото си дете и то „с цел за осиновяване“. Доказателствата
по делото сочат, че е нямало такова предварително формирано решение
у бременните да дават децата си със специфичната „ цел за осиновяване“ / „осиновяването“ е
различно от оставянето на детето в социална институция и от „припознаването“/, респективно не е налице посредничество за осиновяване по смисъла на
чл. 182 а ал.3 НК .
Със законодателната промяна с ДВ бр. 75/2006г. въведе
още един вид квалифициран състав на трафик по чл. 159 а, ал.3 НК, когато
деянието по ал.1 е извършено спрямо бременна жена с цел продажба на детето.
Според правната доктрина престъплението е формално и на просто извършване,
понеже в диспозицията на нормата няма предвиден престъпен резултат.
С оглед доводите на
защитата, се налага изясняване
на понятието за трафик на хора. Според
действащите международни актове българското наказателно законодателство
трафикът на хора по раздел „ IX“, глава
II– ра от Особената част на НК е престъпление с
особени цели. Те имат експлоатационен характер,
който се изразява в субективна насоченост към неправомерно облагодетелстване от
поставянето на пострадалия в положение на тежко увреждане на групи от основни
негови права, предназначени да осигурят
нормалното му биологично, личностово и социално съществуване и развитие. На
първо място четирите експлоатационни цели са установени изчерпателно като
признаци на основния състав /чл. 159а,
ал. 1 НК/. Това съдейства за прецизното разграничаване на престъплението „трафик на хора“от други престъпни
прояви с подобни признаци на обективната страна. На второ място определено типично проявление
на целите, което се отличава с висока или
специфична обществена опасност, е изведено като квалифициращ признак на
специален състав /на чл. 159а, ал. 3 НК/.
Тази техника позволява диференциране
на стандарта на защита на обществените отношения от трафик на хора според
динамиката на обществените процеси и политическата оценка за тяхната значимост.
В правната доктрина /„Специалните цели на
престъплението „трафик на хора“– Ива
Пушкарова/ относно експлоатационна цел 159а, ал. 3 НК се сочи, че тя: „ представлява субективна насоченост на
деянието към продажба на дете, което към момента на изпълнение на деянието е
заченато от жена, предмет на трафик на хора по чл. 159а, ал. 3, и не е родено.
Съществените елементи на целта са два. Първо, тя се отнася до дете. Това е
физическо лице, родено живо и жизнеспособно, което не е навършило 18-годишна
възраст /арг. от чл. 126 НК, който нарича нероденото дете „плод“/. Второ, целта
е насочена към бъдеща продажба. Това е действие по окончателно предаване срещу
стойност, като в съзнанието на дееца полученото е равностойно на даденото и
представлява парично плащане или измерима в пари престация. Поради това целта
включва представи за облагодетелстване, което се намира в причинна връзка с
деянието и което деецът пряко желае. Това обстоятелство определя престъплението
като користно и представлява една от разликите с основния състав на трафика по
чл. 159а, ал. 1, по който престъплението е безкористно. Целта продажба на дете съдържа представи за
окончателно прекъсване на връзката му с биологичните родители, с което
обикновено се заличава и истинският му произход. Купуващите са трети лица без
кръвна връзка с детето, тъй като обратното нормално би ги снабдило с правни
средства да получат и упражняват власт над него и би отстранило интереса от
купуването. Необходимо е преди продажбата да настъпи условието детето да бъде
родено, което не е налице към момента на трафикирането на майката. Това
определя и особения предмет на този вид трафик. Това е бременната жена, заченала
детето, което ще бъде предмет на бъдеща продажба и което не е самостоятелен
предмет на трафика, доколкото е неразделна част от тялото на майката. Анализът
показва, че целта по чл. 159а, ал. 3 е частен случай на цел поставяне на дете в
положение, сходно на робството, по смисъла на чл. 1, б. „ d“ КПР и в чл. 3, б. „а“ от Конвенция №182 на МОТ, при който
наказателноправната защита е „изтеглена“преди раждането на детето. Поради това
хипотезата обхваща всички известни практики на незаконно осиновяване и частично
обхваща случаи на трафик на жени с цел използване на детеродната им способност.
Формулировката на целта е безразлична към целите на самата продажба на детето… целта по чл. 159а, ал. 3 е специална спрямо целта
поставяне в принудително подчинение по чл. 159а, ал. 1“. / Съгласно цитирания по – горе чл. 3, б. „а“ от Конвенция
№182 на МОТ ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание
на 21.06.2000 г. - ДВ, бр. 54 от 4.07.2000 г. за целите на тази
конвенция изразът „най-тежките форми на детския труд“ обхваща: всички форми на
робство или практики, подобни на робство, такива като търговия и трафик на
деца….“ /
При трафика на хора по
раздел IX, глава II от Особената част на НК: „по – точно има пет отделни
цели– за използване за развратни действия, за принудителен труд, за отнемане на
органи, за продажба на дете от бременна, за поставяне в положение на
принудително подчинение“ /„Престъплението „Трафик на хора“ в практиката на Върховния касационен съд“ – Вероника Имова/.
Следва кратко да се коментира и утвърденото в правната доктрина разбиране
за понятието за диспозицията на
наказателноправната норма от Особената част на Наказателния кодекс, респективно видовете диспозиции. В
този смисъл, под диспозиция най- общо казано се разбира тази част от особената норма на НК, в която
е очертано деянието, което тя обявява за престъпление, чрез обективните и
субективните особености на това престъпление. „ …Диспозицията на един наказателен закон ни разкрива и
очертава законния или абстрактния състав на наказуемото деяние. Затова под законен състав на едно престъпление
се разбира съвкупността на посочените в диспозицията на наказателния закон абстрактни признаци, които
трябва да бъдат осъществени, за да бъде то наказуемо…Диспозицията на
наказателния закон може да бъде ….:1. В диспозицията се определят всички
съществени признаци на законния състав на престъпното деяние. …..3. В
диспозицията се споменава престъпното деяние, като се посочва друг член на
закона, гдето подробно е очертан неговия
състав. 4. В диспозицията, в обща норма, с общи изрази се посочват известни
заповеди и запрети,за нарушаването на които се налага предвиденото в санкцията
наказание, обаче, конкретното съдържание на тия заповеди и запрети не е
определено; неговото определяне е предоставено на някой друг закон или друг
орган на държавната власт; това са тъй наречените бланкетни наказателни закони “
/ Н.Д., Наказателно право, том Първи, Обща част –стр.55 - 62, 6- то издание, ***, 1945 г./. И така, описателните диспозиции дават
точно и подробно описание на деянието, въздигнато в престъпление, както и на
останалите негови обективни и субективни признаци. Препращащите диспозиции
отпращат /мълчаливо или изрично/ към някои от белезите на съответното
престъпление към друга норма на НК/ за разлика от бланкетните диспозиции които
препращат към норма друг нормативен акт/. В тази връзка чл. 159 а ал.3 от НК
гласи: „ когато деянието по ал.1 е извършено спрямо бременна жена с цел
продажба на детето…“. Видно е от изложеното, че диспозицията на чл.
159 а ал.3 НК съдържа изрично препращане – но то е само към изпълнителните
деяния, визирани с ал.1 /т.е. бременната жена бива „набирана“,„
транспортирана“, „укривана“ или „приемана“/, респективно няма отпращане към
субективно преследваната цел от дееца. Според
настоящия съдебен състав, тук тезата на защитата не
отчита, че диспозицията на нормата на чл.159а ал.3 НК/ трафик на бременна жена/
съдържа самостоятелно описание на субективно преследваната от дееца
експлоатационна цел/„…с цел продажба на детето…“– чл. 159 а ал.3 НК/ следователно
не отпраща към целите, визирани с нормата на чл. 159 а ал.1 НК /за развратни
действия, отнемане на телесни
органи, за принудителен труд, за държане в принудително подчинение/.
Тезата на защитата не отчита и че жертвата на трафика /пострадалото лице/ по чл.159а ал.3 НК според фило***та на
законодателя е бременната жена, а не още нероденото й към момента дете. Съгласно ТР № 2
от 16.07.2009 г. по тълк.д.№2/2009 г. ОСНК
на ВКС,пострадалата бременна жена е„обективен
признак в диспозицията“ на
чл.159а, ал. 3 НК.
С други думи, трафикът на хора по чл.159а, ал. 3 НК се
отличава от другите видове с особения си предмет –бременната жена и по
субективната цел за продажба на детето й, след като то бъде родено като живо
жизнеспособно човешко същество.Също така, при трафика на бременна жена деецът цели продажба на детето й /след като то бъде родено като живо
жизнеспособно/ за да облагодетелства себе си. Тук се касае до елемент от субективна
страна,а не и до предвиден престъпен резултат. В настоящия казус, от
установените, от доказателствата по делото, фактически действия на подсъдимите
е изводима посочената цел.
Тъй
като жертвата /пострадалата/ е бременната жена и диспозицията на чл.159 а ал.3 НК съдържа описание на
субективно преследваната цел/ продажба на
децата, която по настоящото дело за описаните пет
случаи на трафик се доказва от подслушаната годна, релевантна телефонна
комуникация,от посочените за кредитирани
свидетелски показания и писмени доказателства/, то не могат да бъдат споделени аргументи на защитата в насока, че за съставомерността на деятелността по цитираната норма от
Особената част на НК било нужно да се
преследва някоя от експлоатационните цели по
чл. 159 а ал.1 НК / за развратни действия, отнемане на телесни органи, за принудителен труд, за държане в принудително подчинение/. Коментираната теза на защитата не е събразена със закона и с ТР № 2 от 16.07.2009 г. по тълк. д.№ 2/2009 г. ОСНК на
ВКС. Съставът на чл. 159 а ал.3 НК не изиска преследване на
експлоатационна цел по чл. 159 а ал.1 НК/ за развратни действия, отнемане на телесни органи, за принудителен
труд, за държане в принудително подчинение/
нито спрямо бременната, нито
спрямо детето. Преследваната от дееца експлоатационна цел спрямо е бременната
жена и тя е продажба на детето й, за да се
облагодетелства.
Следва да се отбележи, че
действията на подсъдимия К., описани по –горе,
са такива, сочещи за съпричастността му
към трафика на бременни жени с указаната противозаконна цел по продажба на
децата им, респективно не се изразяват в дадени по закона правни съвети в
качеството му на адвокат. Подс. К. ясно е осъзнавал противозаконността на
проявите си и на преследваната цел по продажба на децата. Затова подс.К. казал “ че няма да разбере полицията“ /когато
се давали парите на свид. Я. срещу нейното дете/; „само
предупреждавал“ свидетелката А.И. „да не ги издава, да не говори
за тях в полицията“; обсъждал принципно противозаконноста на подобни
действия с Разговор
№90/ т.6 от
класифицираните материали – „…То-о, тогава иска декларации и прочие и
прочие, утре ще се обади на на-, на началник-паспортна служба, и ше каже-абе,
тука, а-а- тука, тука една си продава детето, сега тука има втори случай….. 'Ми-и, не, не смея да
рискувам, честно казано / и т.н.
ПО НАКАЗАНИЕТО: За извършеното от подсъдимите престъпление по чл. 321,
ал. 2, вр. чл.93, т. 20 НК /ред. ДВ бр.92/2002 г. / предвиденото в закона
наказание е “лишаване от свобода” със специален законов минимум от 1/ една/ година
и максимум от 6/ шест/ години.
В тези законови рамки и при условията на
чл.54 от НК съдът наложи на всеки от подсъдимите К. и Ч. наказание от 1/ една /
година и 6 / шест/ месеца лишаване от свобода –към минималния размер при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства.
При индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимите се отчете като смекчаващо отговорността им обстоятелство
изминалия продължителен период от време от извършване на деянието и
продължителността на наказателното производство.
Степента на обществена опасност на
подсъдимите е ниска, като в тази насока
се отчитат като смекчаващи вината им обстоятелства чистото им съдебно минало,
добрите характеристични данни, семейното им положение, а за подсъдимия К. и трудовата му ангажираност.
Степента на обществена опасност на
конкретното деяние, не е висока,
независимо от сравнително продължителното във времето функциониране на престъпното сдружение и
реализиране на предварително дефинираната цел / по извършване на вторичните престъпления –трафик на
бременни жени с указаната в закона цел/, тъй
като организираната престъпна група, в която подсъдимите са участвали, включва
само три лица, т.е. минималния брой лица, при което деянието е съставомерно.
Също така в групата липсва развитост на структурата, както и взаимоотношения на
строго йерархическо подчинение /субординация/, като членовете й са действали
при сравнителна равнопоставеност.
Според преценката на съда, именно това
наказание / 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“/ наложено на всеки от
подсъдимите К. и Ч. се явява съответно на степента на обществена опасност
на деянието и дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
За извършените от подсъдимите престъпления по
159В, вр. с чл. 159А, ал. 3/ ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ
бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК /, предвиденото в закона наказание е лишаване от
свобода от пет до петнадесет години и глоба до двадесет хиляди лева, като съдът
може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца. Към
момента на извършване на трафика на
бременни жени е действала нормата на чл. 159В НК /„ когато деянието по
чл. 159а и 159б е извършено…в изпълнение на решение на организирана престъпна
група“/ в редакцията й с ДВ, бр.
92/2002 г. След измененията с НК
ред. ДВ бр. 27/ 2009г. сегашният чл. 159
Г НК/ „когато деянието по чл. 159а – 159в е извършено….в изпълнение на решение
на организирана престъпна група“/ като последващ закон не е по – благоприятен,
тъй като той предвижда специален минимум на наказанието глоба от 20 000/
двадесет хиляди/ лева.
Съдът зае становище, че наказанията на
подсъдимите К. и Ч. за трафика на
бременни жени, следва да бъдат определени
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, като се
налага се констатацията, че и най – лекото предвидено за престъпленията
наказание се явява несъразмерно тежко.
С оглед индивидуализацията
на наказанията по този ред с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не се наложи конфискация.
При индивидуализацията на наказанията по отношение на
всеки подсъдимите се отчете като смекчаващо отговорността им обстоятелство
изминалия продължителен период от време от извършване на деянията и
продължителността на наказателното производство.
Степента на обществена опасност на подсъдимите е ниска, като се отчетоха като смекчаващи вината на
подсъдимите обстоятелства чистото им съдебно минало, добрите характеристични
данни, семейното им положение, а за подс. К. и трудовата му ангажираност.
Степента на обществена опасност на деянията
по трафик на бременни жени е по – ниска в сравнение с обикновените случаи на
този вид престъпления. Известно е, че признаците на престъплението във всеки
отделен случай могат да имат различно изражение и да предопределят различната
степен на обществена опасност на конкретното деяние. По– ниската
степен на обществена опасност на трафика на хора се извежда, предвид
ниския интензитет на осъществявано от подсъдимите психично въздействие върху
пострадалите за постигане на съгласието им,
като мотивите за всяка от тях да пристъпи към предлаганата й противозаконна
дейност са били тежкият й материален
статус – всички пострадали са били безработни, нямали са доход и не са
разполагали със средства за задоволяване на ежедневните им нужди и нямали
възможност адекватно да се грижат за деца. По – ниската степен на обществена
опасност на разглежданите престъпления се обуславя от не големия брой
пострадали лица. Също така относно отношението на дейците към пострадалите/
бременните жени/, се установява, че липсват каквито и да е било крайни форми на
третиране. По – ниската степен на
обществена опасност на деянията се извежда и от установените обстоятелства за
част от децата, че същите са били впоследствие осиновени от съпругите на
припозналите ги гръцки граждани и така им е бил осигурен живот в условията на
семейна среда.
При индивидуализиране наказанията на
подсъдимите за извършените в съучастие деяния по трафик на хора се отчете
конкретния принос на всеки в престъпленията.
За трафика на постр. С.Б. – престъпление по
чл. 159 В вр. с чл. 159А, ал. 3 вр. с
ал. 1 /ред. ДВ, бр. 92 / 2002 г. за чл. 159В НК и ДВ бр. 75/2006 г. за чл.
159А НК/, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, на всеки от подсъдимите К. и Ч. се наложиха
наказания при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК от по ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА в размер на 100 / сто/ лева.
За
трафика на постр. Е.М. – престъпление по чл.159 В вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с
ал. 1 / ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл. 159 В НК и ДВ бр. 75/2006 г. за чл.
159 А НК/ – във вр. с чл. 20, ал. 4 НК – за подс. К., а за подсъдимата
Ч. – във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК се
определи наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 100 /сто/
лева – на подс. К. и наказание от ДВЕ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева –
на подс. Ч..
За трафика на постр. Л. И. – престъпление
по чл. 159В вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1 /ред. ДВ, бр.
92 /2002 г. за чл. 159В НК и ДВ бр.
75/2006 г. за чл. 159А НК/ – във вр. с чл. 20, ал. 4 НК – за подс. К., а за подсъдимата
Ч. – във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК се
определи наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА в
размер на 100 /сто/ лева на подсъдимия К. и наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
и ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на подсъдимата Ч.. Тук се отчете, че
трафикът е извършен в изпълнение решение на ОПГ, и едновременно с това е спрямо намиращо се, в конкретния случай, в особено уязвимо положение непълнолетно момиче.
За трафика на постр. А.К. – престъпление по
чл. 159В вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1/ред. ДВ, бр.
92/2002 г. за чл. 159В НК и ред. ДВ бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК/ – във вр.
с чл. 20, ал. 4 НК – за подс. К., а за подсъдимата Ч. – във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК се определи наказание ДВЕ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на
подсъдимия К. и наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на
100 /сто/ лева на подсъдимата Ч.. Тук се отчете, че трафикът е извършен в изпълнение решение на ОПГ, и едновременно с това е спрямо намиращо се, в конкретния случай, в особено уязвимо положение непълнолетно момиче.
За трафика на постр. С.Я. – престъпление по
чл. 159В, вр. с чл. 159А, ал. 3, вр. с ал. 1 /ред. ДВ, бр. 92/2002 г. за чл.
159В НК и ДВ бр. 75/2006 г. за чл. 159А НК/ –
във вр. с чл. 20, ал. 4 НК – за
подс. К., а за подсъдимата Ч. – във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, при условията на
чл. 55, ал.1, т.1 от НК се определи наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И
ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на подсъдимия К. и наказание ДВЕ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на подс. Ч..
Тъй като всички престъпления са извършени в
условията на „реална съвкупност“ на основание чл.23,ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия Е.Р.К., със
снета по делото самоличност, едно общо,
най-тежко наказание в размер ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По същата причина и основание по чл.23, ал.1 от НК
съдът определи на подсъдимата А.К.Ч., ЕГН: ********** /със снета по делото
самоличност/ едно общо, най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.23 ал.3 от НК към така
наложеното на подсъдимия Е.Р.К. с ЕГН: ********** /със снета самоличност/ едно
общо и най-тежко наказание две години и шест месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът
присъедини изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева. Съответно на
основание чл.23 ал.3 от НК към така наложеното на подсъдимата А.К.Ч. /със снета
по делото самоличност/ едно общо и най – тежко наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА съдът присъедини изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 100 /сто/
лева.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 66 ОТ НК: Съдът намира, че няма пречка за
приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо наказанията лишаване от свобода наложени на подсъдимите К.
и Ч.. Същите не надвишават три години, дейците по– рано не са осъждани, и за поправянето и
превъзпитанието, както на подсъдимия К.,
така и на подсъдимата Ч., според решаващия съдебен състав, не се налага те да изтърпяват
ефективно наказанието. За постигане целите на специалната превенция не е нужно
подсъдимите да бъдат поставяни в условията на затворническа среда и обкръжение.
Още повече, че евентуалната социална изолация на виновните, чрез установяване в
пенитенциарно заведение, би се явила неоправдано тежка и, в случая, според
настоящия съдебен състав, твърде закъсняла
репресия, като се отчете значителния изминал период от извършването на инкриминираната деятелност до
реализирането на наказателната отговорност, както и че за това време липсват
данни за каквито и да е било неправомерни прояви на подсъдимите. При евентуално ефективно наказание, същото би
надхвърлило целите, които се преследват с него – преди всички поправяне на
извършителите. Съдът отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс
на принудително– предупредителните елементи и на специалната и общата
превенция. От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и
превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни
задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще.
Поради това, като взе предвид личностните особености на подсъдимите, съдът
прие, че така определеното наказание не пренебрегва генералната превенция и не
игнорира сравнително високата степен на обществена опасност на престъплението.
Това е така, защото генералната превенция не може и не бива да се
противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие
върху обществото се постига само, когато
наказанието е съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост
на конкретния деец и на конкретното деяние. Ето защо и на основание чл. 66, ал.
1 от НК съдът отложи за изпълнение така
определеното общо, най-тежко, наказание две години и шест месеца „лишаване от
свобода“ на подсъдимия Е.Р.К. за ИЗПИТАТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Съответно
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи за изпълнение така определеното
общо, най-тежко, наказание три години „лишаване от свобода“ на подсъдимата А.К.Ч.
за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ПЕТ ГОДИНИ.
ПО РАЗНОСКИТЕ : С оглед изхода на делото всеки от подсъдимите Е.К. и А.Ч. се осъди да заплати, на основание чл.189, ал.3 от НПК,
сума да заплати в полза на Държавата сумата от 551,05 лв./ петстотин петдесет и
един лева и 05 ст./ представляваща
съответна част от направените по делото разноски. /Относно направените по делото разноски
за преводач – подсъдимите не са
осъдени да заплащат същите –чл. 189
ал.2 НПК/.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: