РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Б., 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210101914 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.*** представлявано от
Изпълнителния директор Ю. Х. Ю., чрез юрисконсулт М. Г., с която срещу Г. Т. ЕЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: Б. *** е предявен положителен установителен иск - за
признаване за установено спрямо ответната страна, че дължи на ищеца следните суми:
- 930,03 лв. (деветстотин и тридесет лева и 03 стотинки), представляващи главница
за периода от 22.10.2019 г. до 21.04.2020 г.. (падеж на последна погасителна вноска);
- 93,33 лв. (деветдесет и три лева и 33 стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 22.10.2019 г. до 21.04.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 341,24 лв. (триста четиридесет и един лева и 24 стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 23.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
съда;
- законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 1368/2021г. по описа на РС Б. - правно основание чл.422
ГПК вр. с чл.410 ГПК.
Поискано е присъждане и на разноските по заповедното и установителното производство.
Препис от исковата молба и писмените приложения към нея са връчени на ответната страна,
която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор.
По процесуалната допустимост:
Твърди се от ищеца, че на 2.11.2020г. е подписано Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 2.11.2020 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на което
вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу ответника Г. Т. ЕЛ., произтичащи от Договор за
паричен заем № 360955 от дата 1.10.2019 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.
Сочи се, че Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, като длъжникът е
уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“ ООД, чрез
пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-СТК/360955 от дата 10.11.2020 г., изпратено с известие за доставяне.
1
Твърди се, че с изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш” ООД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 02.11.2020г. да уведоми длъжниците за
извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника от „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратено
писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/360955 от дата 10.11.2020 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на
длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото не е получено, и се е върнало в
цялост, видно от приложената към настоящата искова молба, обратна разписка.
Към настоящата искова молба също се представя от ищеца копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с изх.№ УПЦ-П-СТК/360955 от дата 10.11.2020 г., което да се връчи на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея и се иска установяване на факта на
съобщаване цесията на длъжника.
Твърди се още, че на 01.10.2019г. „Сити кеш“ ООД, като заемодател и Г. Т. ЕЛ., като
заемател са сключили договор за паричен заем с № 360955, при спазване разпоредбите на
Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно
сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя
под формата на заем парична сума в размер на 1000 лв., представляваща главница и чиста
стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С
подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на
основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са
описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и
Общи условия към договора за заем, с които Заемателят се е запознал подробно и с които се
е съгласил изрично и безусловно.
С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е
получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на
посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума съставлява изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да
заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, се сочи,
че съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка
съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е
фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия
същият не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Сочи се, че
страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 132,01 лв.
Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на
1132,01 лв., която е платима на 29 броя равни Седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 39,03 лв. при първа погасителна вноска 8.10.2019 г. и последна погасителна вноска с
падеж на плащане 21.04.2020 г.
Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че
Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на
Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница
за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби
на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 341,24 лв. за периода от
23.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като се сочи, че за периода
13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Твърди се, че заемателят не е заплатил дължимия
паричен заем към дружеството.
По изложеното се сочи, че за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на
претенциите по съдебен ред, като за целта е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Т. ЕЛ. и образувано ч. гр. д. №
20211210101368 г. по описа на Районен съд Б.,като е издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът е подал възражение срещу същата, което обуславя правния интерес на ищеца от
2
подаването на настоящата искова молба.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за
приобщаване на материалите по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1368/2021г. по описа
на БРС.
Поискано е допускане и назначаване на съдебно - счетоводна експертиза с посочени задачи.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор.
Искът се определя като допустим, но неоснователен.
Сочи се, че договорът за кредит, както и приложените с него документи не отговарят на
изискванията на ЗПК.
Твърди се, че не са спазени императивните разпоредби на ЗПК, като при сключване на
договора е спазено общото изискване на чл.10, ал.1 ЗПК за писмена форма на хартиен
носител.
Общите условия приложени към договора, както и Декларацията на заемодателя се твърди,
че не отговарят на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК - не е спазено изискването
относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно -
не по-малък от 12. В конкретния случай се твърди от ответника, че при съставяне на общите
условия неразделна част от договора е използван шрифт по-малък от размер 12 и същият е
почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПЗС за сключването на договора
по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички
елемента на договора. В Общите условия по договора са подписани от кредитора, като в тях
се съдържат уговорки по кредита, поради което се сочи, че същите съставляват елемент от
договора за потребителски паричен кредит. С оглед на горното следва, че и по отношение на
тях трябва да са спазени посочените законови изисквания, които твърдя, че не са, като
същите се явяват недействителни изцяло по изрична разпоредба на закона - чл. 22 ЗПК. Тези
изисквания се сочи, че са въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за
потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г.), който е в сила от 23.07.2014 г., т.е. били
са в сила към датата на сключване на договора на 29.08.2017 г.
В договора за паричен заем се твърди, че липсва вписано правото на отказ на потребителя от
него, срока, в който това право може да бъде упражнено, което е нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 20 ЗПК. В договора се сочи и липса и на информация по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК - за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания. Тази информация се твърди, че следва да бъде обективирана в съдържанието на
самия договор, като неизпълнението на това изискване има за последица недействителност
на договора за потребителски договор, съобразно императивната правна норма на чл.22 от
ЗПК.
По изложеното се сочи, че не е спазено изискването за спазване на императивното
съдържание на договора за кредит.
Оспорват се като неистински представените от ищеца документи, поради което на
основание чл.183 ГПК се иска задължаване на ищеца да представи в оригинал
представените с исковата молба документи, а именно договор за паричен заем
360955/01.10.2019 г., погасителен план и молба за сключване на договор за паричен заем,
общи условия по договор за заем.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща процесуален представител. С
писмена молба се поддържа предявените искове.
Ответната страна, чрез пълномощник, оспорва иска. Поддържа се възраженията в писмения
отговор.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1368/2021г. по описа на РС Б..Допусната и назначена е ССЕ и е
прието заключение на вещо лице.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на
3
страните, сочи на установено следното:
На 01.06.2021г. ищецът, в качеството на заявител е подал заявление до РС Б. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу лицето Г. Т. ЕЛ.. По
заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1368/2021г. по описа на РС Б., като е уважено и в полза
на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 115
от 02.06.2021г., с която е разпоредено на длъжникът Г. Т. ЕЛ., с ЕГН **********, с настоящ
адрес: Б. И. Г. *** да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: С. *****, представлявано от Ю. Х. Ю.-
изпълнителен директор, чрез пълномощник Д. М. Г. - в качеството на юрисконсулт,
следните суми: сумата от 930,03 лв. /деветстотин и тридесет лева и три стотинки/,
представляваща главница за периода от 22.10.2019 г. до 21.04.2020 г., представляваща
неизпълнено задължение по договор за паричен заем № 360955 сключен на 1.10.2019 г.
между „Сити кеш“ ООД и Г. Т. ЕЛ., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено
от страна на „Сити кеш“ ООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата
на Приложение № 1 от дата 2.11.2020 г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от дата 2.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 01.06.2021г. до окончателното изплащане на дължимото;
сумата от 93, 33 лв. /деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки/- договорна лихва за
периода от 22.10.2019 г. до 21.04.2020 г.; сумата от 341, 24 лв. /триста четиридесет и един
лева и двадесет и четири стотинки/- обезщетение за забава за периода от 23.10.2019 г. до
датата на подаване на заявлението в съда - 01.06.2021 г.; сумата от 27, 29 лв. /двадесет и
седем лева и двадесет и девет стотинки/- заплатена държавна такса и сумата от 75,00 лв.
/седемдесет и пет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.
8 ГПК (изм. ДВ бр. 8/24.01.2017 г.).
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение с вх.№ 1154 от 11.06.2021г. от
длъжника, поради което е разпоредено от заповедния съд заявителя да предяви иск, за ад
установи оспореното вземане. В срока по чл.415 ГПК от заявителя е подаден настоящия иск.
Видно от представените писмени доказателства се установява, че правопораждащото
материално основание, на което заявителят е претендирал вземането в заповедното
производство е идентично с това, което поддържа и в исковото.
От Договор за паричен заем № 360955 към искане № 0351011 от 01.10.2019г. /л.6 и сл./ се
установява, че на посочената дата между „Сити Кеш“ ООД, от една страна в качеството на
заемодател и ответника – Г. Т. ЕЛ., в качеството на заемател, е сключен договор с предмет –
отпускане на заем в размер на 1 000 лева, с размер на погасителна вноска :3 х7,79 лв. и 16 х
42,64 лв., ден на плащане – вторник, седмична вноска, с годишен процент на разходите на
заема 49,45 %, 29 бр.вноски, фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %, с дата на първо
плащане: 08.10.2019г., дата на последно плащане: 21.04.2020г., обща сума за плащане –
1132,01 лева – чл.3, т.1- 12 от договора.
В чл.4 от договора се съдържа изявление от ответника Г. Т. ЕЛ., че с подписване на договора
удостоверява получаването в брой на заемната сума в размер на 1000 лв., че се задължава да
я изплаща, съобразно уговореното, както и че е получил Стандартен европейски формуляр и
общи условия към договора, с които се е запознал и съгласил изрично и безусловно.
Към договора е подписан и Погасителен план с начална дата 08.10.2019г. и крайна –
21.04.2020г., както и Общи условия, в сила от 01.05.2016г., като и върху двата документа
има подписи и на двете страни, както и е представено и искане за отпускане на паричен заем
№ 0351011. Всички посочени документи са представени от ищеца в оригинал, в изпълнение
на задължение по чл.183 ГПК.
В чл.7, ал.4 от договора е уговорено, че в случая на забава в плащанията на две месечни
погасителни вноски заемодателят има право освен на обяви заема за предсрочно изискуем,
но и да начисли неустойка за предсрочна изискуемост без да уведоми заемателя за това, в
размер на 250,00 лв.
В чл.8 от договора е уговорено, че в случая, че заемателят не предостави договореното в
чл.6 от договора в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия към договора за
4
заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 694,99 лева, с начин на
разсрочено плащане, посочен в Приложение № 1 към договора за заем.
На 2.11.2020г. е подписано Приложение № 1 /л.23/ към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от дата 2.11.2020 г. /л.12 и сл./ между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на
„Сити кеш“ ООД срещу ответника Г. Т. ЕЛ., произтичащи от Договор за паричен заем №
360955 от дата 1.10.2019 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.
В Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, като длъжникът е уведомен за
станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-
СТК/360955 от дата 10.11.2020 г., изпратено с известие за доставяне. С пълномощно /л.25/
законният представител на „Сити кеш” ООД е упълномощил „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
02.11.2020г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя
сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-СТК/360955 от дата 10.11.2020г. /л.26/ за извършената продажба на вземането,
изпратено чрез Български пощи до адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем.
Писмото не е получено, и се е върнало в цялост, видно от приложената към настоящата
искова молба, обратна разписка /л.27/.
Според приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза вещото лице потвърждава, че
сумата, предмет на договора, е получена в брой от ответника на 01.10.2019г. По
счетоводните книги на заемодателя „Сити Кеш“ ООД от страна на ответника са извършени
плащания на 6 дати в общ размер от 378,00 лв., като последното плащане е на сумата от
63,00 лв. на 29.02.2020г. В заключението си вещото лице е изчислило и посочило
оскъпяването на заема при калкулиране на различни компоненти. Така например –
направено е изчисление на дължимите суми по заема при калкулиране само на главницата,
договорната и законната лихва, а така също и при сумиране на главницата от 1000 лв. и
договорната лихва от 132,01 лв. , в който случай оскъпяването е от 13,20 %. При
калкулиране и на неустойката по чл.8 от договора в размер на 827,00 лв. ГПР се променя от
49,45 % на 111,57 %. Оскъпяването на заема се променя от 132,01 лв. на 827,00 лв., което
представлява 82,70 %., а при прибавяне и на сумата от 250,00 лв., на основание чл.7, ал.4 от
Договора – неустойка за предсрочна изискуемост, оскъпяването на кредита се променя от
1077,00 лв., от които: договорна лихва – 132,01 лева; неустойка по чл.8 – 694,99 лева и
неустойка по чл.7, ал.4 – 250,00 лева, което представлява 107,70 %. В справка № 7
експертизата е изцислила дължимите суми в няколко варианта, като само по първи, в който
не се калкулира неустойката по чл.8 от Договора /липса на обезпечение/ и /или неустойката
по чл.7, ал.4 от Договора – неустойка за предсрочна изискуемост – ГПК е 49,45 %, като
единствено в този първи вариант от тази справка не се надвишава пет кратния размер на
годишния лихвен процент, както и петкратния размер на ГПР. В случаите на калкулиране
на неустойките по чл.7, ал.4 и по чл.8 от Договора надвишението е 2,23 % и съответно 2,93
%.
При преценка и съотнасяне на платената от ответника сума от 378,00 лв. при няколко
варианта, по варинта , при който платената сума се отнася за погасяване на тези
допълнителни плащания при които ГПК не надвишава петкратния размер на законната
лихва вещото лице сочи, че остава дължима главница в размер на 742,26 лв. за периода
22.10.2019г. до 21.04.2020г.; сумата от 11,75 лв. договорна лихва за периода от 22.10.2019г.
до 21.04.2020г. и сумата от 96,34 лв. обезщетение за забава за периода от 23.10.2019г. до
датата на подаване на заявлението в съда.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и пълно. Изводите на
експерта съответстват на писмените доказателства, не са оспорени от страните. Липсват
данни за незаинтересованост или необоснованост на експертните изводи.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
5
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
възраженията на ответника - предявен е специалния положителен установителен иск с
пр.основание чл.422 ГПК вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.9 и с. ЗПК вр. с чл.79, ла.1 ЗЗД вр. с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Възраженията на ответника са за неравноправни клаузи - пр.основание чл.26 ЗЗД вр. с
чл.146 и чл. 147 и сл. ЗПК вр. с чл. 10, ал.1 и чл. 11 от ЗПК.
По процесуалната допустимост:
Предявеният иск е процесуално допустим - подаден е специалният положителен
установителен иск по чл.422 ГПК от ищец, имащ качеството на заявител по образувано
заповедно производство срещу длъжника по него, в срока по чл.415 ГПК и на основанието,
заявено и поддържано и в заповедното производство.
По същество:
Ищецът, като кредитор на парично вземане, в качеството му на цесионер, твърди, че
ответната страна не е изпълнила свое изискуемо парично задължение въз основа на договор
за заем, сключен с цедента.
Няма спор, че по процесния договор ответната страна го е сключила в качеството си на
физическо лице, извън професионалната си и/или търговска дейност, поради което има
качеството на „потребител“ по см. на ЗПК и в този смисъл са относими рапоредбите по ЗПК
и по ЗПП, имащи отношение към регулирането на този вид обществени отношения.
Ответната страна оспорва дължимостта на вземането на две основания – оспорва
валидността на Общите условия към договора за заем като твърди, че по отношение на тях
не е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвяне на договора, а именно не по-малък от 12, като се твърди и че в
договора липсвало вписано правото на отказ на потребителя от него, в който това право
може да бъде упражнено, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, както и липсата на
информация в договора по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК за правото на потребителя при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит до получи при поискване и безвъзмездно, но във
всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените плащания.
По възражението относно шрифта и то относимо към Общите условия: Възражението е
неоснователно. Липсва такова оспорване относно самия договор, в който се съдържат
основните съществени елементи на договора. В същият няма неравноправни клаузи относно
съществените елементи, а ищецът не претендира вземания, които да се основават на други
тестове, извън основния договор, вкл. и не се позовава на вземания, основани на условия,
уговорени в Общите условия. Дори и при недействителност на клаузи на ОУ или на целите
ОУ това не влияе върху валидността на основния договор.
Независимо от горното, по отношение възражението относно шрифта на ОУ, следва да се
изтъкне следното: Съгласно чл.9ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем,разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане.
Чл.10§1 от Директива 2008/48/ЕО предвижда,че договорите за кредит се изготвят на
хартиен или друг траен носител,а §2 предвижда кои са данните,които следва да бъдат
посочени по ясен и кратък начин.За да се даде възможност на потребителя да познава своите
права и задължения по договор за кредит,този договор следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин /съображение 31 от Директива 2008/48/.Видно от
чл.10§2 от Директива 2008/48,тълкуван във връзка със съображение 31 от тази
Директива,изискването в договора за кредит,изготвен на хартиен или друг траен носител,да
се посочват ясно и кратко данните,изброени в тази разпоредба е нужно,за да може
потребителят да се запознае с правата и задълженията си /§31 от Решението/.
Чл.22§1 от Директивата,озаглавен „Хармонизация и императивен характер на настоящата
директива“ предвижда,че „доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани
разпоредби,държавите-членки /не/ могат да /…/ запазят или въведат разпоредби,различни от
предвидените в настоящата директива“-§8 от Решението.В този смисъл и съображение 9 от
6
Директивата „Пълната хармонизация е необходима,за да се осигури на всички потребители
в Общността високо и равностойно ниво на защита на техните интереси и за да се създаде
реален вътрешен пазар.Ето защо на държавите членки не следва да се позволява да запазят
или въвеждат национални разпоредби,различни от предвидените в настоящата
директива.Това ограничение обаче следва да се прилага само тогава,когато са налице
разпоредби,хармонизирани с настоящата директива.Когато не съществуват такива
хармонизирани разпоредби,държавите членки следва да са свободни да запазят или
въвеждат национално законодателство“.
Съгласно чл.10ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма,на хартиен или друг траен носител,по ясен и разбираем начин,като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид,формат и размер шрифт-не по-малък от 12,в два
екземпляра-по един за всяка от страните по договора.Видно от съпоставката на
европейското и националното право,българският законодател е предвидил допълнително
изискване към договора за потребителски кредит-всички елементи от договора да се
представят с еднакъв по вид,формат и размер шрифт,не по-малък от 12,като по този начин е
въвел изискване,различно от предвиденото в Директива 2008/48/ЕО,която съдържа
хармонизирани разпоредби в тази област.Ето защо разпоредбата на чл.10ал.1 ЗПК в частта и
относно изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт,не по-малък от 12,не следва да се прилага от националния
съд,доколкото не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО.
Изхождайки от принципа на примата на правото на ЕС,още през 1978год. В решението по
дело Simmenthal СЕС приема,че с оглед гарантирането на пълното действие на нормите на
съюзното право,националните юрисдикции, натоварени в тяхното прилагане в рамките на
държавите членки,при необходимост трябва /и то по собствена инициатива/ да оставят
неприложена всяка противоречаща процесуална или материална разпоредба на вътрешното
право,без да е необходимо да изискват или да изчакват отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред /§24 от решението по дело С-106/77 на СЕС/.
Следва да се има предвид и обстоятелството,че българският законодател е предвидил
сериозна санкция за кредитодателя,който не е спазил изискването всички елементи на
договора да се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт,не по-малък от 12.На
основание чл.23 във връзка с чл. 22 ЗПК в този случай кредиторът губи правото да получи
лихви и разноски по кредита.Чл.23 от Директива 2008/48/ЕО,озаглавен „Санкции“
предвижда „Държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на
националните разпоредби,приети съгласно настоящата директива,и вземат всички
необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции.
Предвидените санкции следва да бъдат ефективни,пропорционални и възпиращи“.От
съображение 47 от Директивата следва,че докато изборът на санкции е по усмотрение на
държавите членки,то предвидените санкции следва да бъдат ефективни,пропорционални и
възпиращи.Съдът вече е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с
тежестта на наказваните с тях нарушения,като се гарантира реално възпиращ ефект и се
съблюдава своевременно основния принцип на пропорционалност /§63 от решението и
цитираната в него съдебна практика/.И прилагането в съответствие с тази правна уредба на
санкция,имаща сериозни последствия за кредитодателя,не би могло да се смята за
пропорционална,когато липсващите данни по чл.10§2 от Директива 2009/48 са от такова
естество,че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение /§72 от Решението/.В Решението по дело С-42/15 СЕС приема,че чл.23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,че допуска държавата членка да предвиди
в националната си правна уредба,че когато не съдържа всички изисквани данни по чл.10§2
от тази директива,договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само
ако става въпрос за данни,чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени
обхвата на своето задължение.
По гореизложените съображения съдът счита,че установената от националния законодател
санкция за неспазване изискването на чл.10ал.1 ЗПК-всички елементи от договора да се
представят с еднакъв по вид,формат и размер шрифт,не по-малък от 12,не отговаря на
изискванията за пропорционалност.Неспазването на това изискване не би могло във всички
случаи да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, доколкото
7
видът и размерът на шрифта позволяват прочитането на съдържанието на документа,което
позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Ето защо , такова
възражение би било основателно, ако при преценка на конкретните факти и обстоятелства
по делото се установи, че това обективно е попречило на длъжника да разбере обема на
отговорността.
Поради това обстоятелство,а и защото договорът е сключен по ясен и разбираем начин,като
клаузите му изпълняват изискванията за минимално необходимото съдържание на договора
по чл.11 ЗПК,съдът приема,че процесният договор е действителен,а санкцията по чл.22 ЗПК
ще бъде непропорционално тежка в настоящия случай.
Договорът отговаря на изискванията на ЗПК да действителност,съгласно изискванията на
чл.22 ЗПК.Посочен е общия размер на кредита,съгласно чл.11ал.1т.7 ЗПК, лихвеният
процент на кредита,съгласно чл.11ал.1т.9 ЗПК, определен на годишна основа съгласно §1т.4
от ДР на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита 49,45 % и общата сума,дължима
от потребителя,изчислена към момента на сключване на договора за кредит съгласно
чл.11ал.1т.10 ЗПК. Изготвен е погасителен план,който съдържа информация за
размера,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски-чл.11ал.1т.11
ЗПК.
Неоснователно е и възражението на ответната страна, че е налице нарушаване на
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Изрично в чл.5 от договора е
договорено, че заемотелят има право при погасяване на главницата или част от нея по
договора з заем да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение от сметката под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания, а в чл.9 и 10 са уговорени и изрично упоменати
допълнителни права, които има ответника като потребител по ЗПК.
При тези факти следва извода, че сключеният договор не е нижоне на сочените от ответника
основания. Предвид оспорванията на ответника в тази насока с определението по
насрочване и при разпределението на доказателствената тежест съдът изрично е указал на
страните , че ще извърши проверка за валидността на договора или на отделни негови
клаузи, както и дали същите са неравноправни, с оглед и на задължението да извърши
такава проверка служебно. Изрично е указано, че тежестта да се установи липсата на
неравноправни клуази е на ищеца, като страна, черпеща благоприятни правни последици от
установяване на този факт. В случая съдът счита, че не целия договор, а само отделни
негови клаузи са нищожни – чл.7, ал.4 и чл.8 от договора, установяваща съответно дължима
неустойка при предсрочно прекратяване на договора и неустойка за непредставяне в срок на
обезпечение.
Според приетата експертиза се установи, че при калкулиране на тези две вземания общия
размер на ГПР надвишава 50 %. Съгласно разпоредбата на чл.19 ЗПК годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,настоящи и бъдещи
/лихви,други преки или косвени разходи,комисионни,възнаграждения от всякакъв
вид/,изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,който
съгласно чл.19ал.4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута,определени с постановление на МС на Република
България. Цитираният текст на ЗПК е императивен. Нарушаването му води до нищожност,
поради противоречие със закона на клаузите, които установяват противното.
Съдът намира, че клаузите за неустойки (чл. 7, ал.4 и чл.8 от договора) са нищожни и поради
следните съображения:
Понятието "добри нрави" касае морални категории и норми, на които чл. 26, ал.1 ЗЗД
придава правно значение, доколкото тяхното нарушаване като последица влече порок на
сделката, приравнявайки го на противоречието на договора със закона. Това ще рече, че ако
със сделката са договорени необосновано високи цени, водещи и до неравноправно
третиране на икономически слабата страна, посредством ползването на липсата на
материални средства на едната страна за необосновано облагодетелстване на другата страна,
то сделката противоречи на добрите нрави, доколкото се стига до положение, при което се
ползва монополно положение. Следва да се има предвид, че критериите дали е налице
8
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /вж. Решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009г., II т. о./. Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна
функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя
да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок при забава за заплащане на
текущото му задължение на падежа, като при неизпълнение са предвидели неустойка в
размер, който надвишава многократно печалбата на кредитора /възнаградителната лихва по
договора/. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на чл.8
от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка е дори над 60 % от
усвоената и непогасена главница. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се
включва в текущото задължение за съответния месец и ще се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължението. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката
да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за
преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението
за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от
предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да
доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума с повече от двоен размер, което е в контраст с
всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка. Следователно отсъства валидно
съглашение за заплащане на неустойка.
Ето защо в случая искът следва да се уважи само до размера на дължимата главница,
договорна лихва и и лихва за забава, като се приспадне сумата от 378, 00 лв., която се
установи от експертизата, че е внесена и заплатена от ответника. При извършване
погасяване на дължимите суми по реда на чл.76 ЗЗД вещото лице сочи, че остатъкът от
главното вземане, което е дължимо е в размер на 742,26 лв. за периода 22.10.2019г. до
21.04.2020г.; сумата от 11,75 лв. договорна лихва за периода от 22.10.2019г. до 21.04.2020г.
и сумата от 96,34 лв. обезщетение за забава за периода от 23.10.2019г. до датата на подаване
на заявлението в съда.
Става дума за настъпило изискуемо насрещно парично задължение от ответната страна,
която не посочи доказателства, че е изпълнила или че вземането е погасено чрез друг способ
за изпълнение.
По разноските:
Предвид изхода от спора и вида на предявения иск – по арг. на т.12 от ТР от 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС исковия съд дължи осъдителен диспозитив, с който да разпредели и
9
разноските в заповедното производство, съобразно с уважената част от исковете или в
случая ответната страна дължи на ищеца сумата от 17,01 лв. за заплатена държавна такса и
сумата от 46,74 лв. за юрисконсултско възнаграждение, направени разноски по ч.гр.д.№
1368/2021г. по описа на РС Б., съобразно уважените размери.
По исковото производство и двете страни са направили разноски.
На това основание и по арг. на чл.78, ал.1 ГПК ответната страна дължи на ищеца сумата от
356,88 лв., направени разноски съобразно уважената част от исковете, а на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника сума от 169,58 лв. разноски /от общо направени 450
лв. за адв.възнаграждение/, съобразно отхвърлената част .
Страните не са поискали компенсация на тези вземания, поради което съдът не дължи
служебно да извърши такава.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Г. Т. ЕЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: Б.
***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С.*** представлявано от Изпълнителния директор Ю. Х. Ю., чрез
юрисконсулт М. Г., с следните суми и на следните основания:
- сумата от 742,26 лв. (седемстотин четиридесет и два лева и двадесет и шест стотинки),
представляващи главница за периода от 22.10.2019 г. до 21.04.2020 г. (падеж на последна
погасителна вноска);
- сумата от 11,75 лв. (единадесет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 22.10.2019 г. до 21.04.2020 г. (падеж на последна погасителна
вноска);
- сумата от 96,34 лв. (деветдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 23.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
съда;
- законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението, които суми са предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение № 115 от 02.06.2021г., издадена по ч.гр.д.№ 1368/2021г.
по описа на РС Б. - правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.410 ГПК, като отхвърля исковете
над горния размер до претендираните в исковата молба, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Т. ЕЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: Б. *** да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.***
представлявано от Изпълнителния директор Ю. Х. Ю., чрез юрисконсулт М. Г. сумата от
17,01 /седемнадесет лева и една стотинка/ лв. за заплатена държавна такса и сумата от 46,74
/четиридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/ лв. за юрисконсултско
възнаграждение, направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1368/2021г.
по описа на РС Б., съобразно уважените размери.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ОСЪЖДА Г. Т. ЕЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: Б.
*** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С.*** представлявано от Изпълнителния директор Ю. Х. Ю. сумата
от 356,88 /триста петдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ лв., направени по
установителния иск разноски, съобразно с уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С.*** представлявано от Изпълнителния
директор Ю. Х. Ю. да заплати на Г. Т. ЕЛ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: Б. ***
сумата от 169,58 /сто шестдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/ лв., направени по
установителния иск разноски, съобразно с уважената част от исковете.
На основание чл.259, ал.1 ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба
в 2- седмичен срок от връчването му на страните пред БОС.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
10
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
11