О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 1721 Година 2020, 24.06 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1448 по описа за 2020
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
вх.№619/26.02.2020, подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ,
адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника- юрисконсулт
Янка Табакова, с адрес на призоваване:гр.Елхово, ул.,,Морава“№1, срещу Решение
№19/10.02.2020г., постановено по гр.д.№142/2019г. по описа на Районен съд-Малко
Търново.
С посоченото решение, Районен съд-Малко Търново е осъдил ,,Гранична
полиция“-МВР на РБ :да заплати на К.П.К., ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***, офис 2- адв. В.Б.,***,
сумата от 1522.89лева представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.09.2016г. до 25.07.2019г. - разликата между положения нощен труд и
преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 189.93лева за периода от 30.10.2016г. до
25.07.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 25.07.2019г. до
окончателното изплащане; да заплати на К.П.К., ЕГН **********,*** със съдебен
адрес ***, офис 2- адв. В.Б.,***, сумата от 121.20лева, представляваща
равностойността на непредоставените ободрителни напитки по време на положените
от ищеца 202 нощни дежурства за периода от 25.07.2016г. до 25.07.2019г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
25.07.2019г. до окончателното изплащане, като за сумата от 80.80лева до пълния
претендиран размер от 202.00лева искът е отхвърлен.
Със същото
решение страните са осъдени да заплатят сторените от тях разноски съобразно
уважената/отхвърлена част от исковете, както и ответникът е осъден да заплати по сметка на РС гр. Малко Търново сумите от
104.04лева за изготвената експертиза и 160.92лева държавна такса.
С жалбата срещу решението в частта, с която
исковете са уважени се изразява недоволство от него и се иска отмяна му.
Жалбоподателят счита, че същото е постановено при съществено нарушение на
материалния закон, не е съобразено с приложимите към изплащането на
претендираното възнаграждение норми, не е мотивирано.
Подчертава, че при изчисляване времето,
отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложима нормативната уредба в специалния закон-ЗМВР. Заявява, че КТ не намира
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло, както и
на тези от тях, работещи в МВР, тъй като нито в ЗДС, вито в ЗМВР има непряко
препращане към нормите на КТ, че за неуредените в тези закони случаи КТ се
прилага съответно. Счита, че тъкмо напротив, във всички случаи в които
законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ,
препращането е пряко, чрез посочване на конкретни правни норми.
Посочва, че по законова делегация на
съответните норамативни актове са приети подзаконови такива-наредби, които
съгласно чл.7,ал.2 ЗНА се отнасят до норамтивния акт от по-висока степен, чиито
разпоредби детайлизира.
Счита, че основният
спорен въпрос по делото е точното прилагане на закона и тълкуване на правните
норми, относими към нормалната продължителност на нощния труд и заплащането на
допълнителното възнаграждение за него на лицата, работещи по служебно
правоотношение в системата на МВР с оглед приетото от съда, че е налице
празнота в правната уредба, изразяваща се в липса на норма за преобразуване на
часовете, положен нощен труд и налагащо запълването й с друга норма,
регламентираща сходна материя.
Навеждат се доводи, че за процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г /обн. ДВ 60 от 2 август 2016, изм. и доп. ДВ бр.99 от 13.12.2016/ и
Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г /обн.Дв бр.67 от 14.08.2018г./. Счита, че
посочените наредби изчерпателно уреждат основанието и ридът на изплащане на
възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и са неприложими
разпоредбите на НСОРЗ, издадена на основание КТ, която се прилага единствено и
само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е за
процесния период.
Посочва също така, че защитата на
служителите на МВР се изразява в по-високо заплащане и по-висока степен на социална
закрила, намиращи приложение в компенсирането на извънредния труд, почивките,
отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези на държавните
служители по ЗДСл и на лицата работещи по трудово правоотношение по КТ.
Излага доводи, че разпоредба идентична на тази на чл.9,ал.2 НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл.187,ал.9 ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощен труд съвпада и коефициентът би бил 1.
По отношение на иска за присъждане на равностойността на непредоставените ободрителни напитки за периода 2016-2019г. посочва, че са действали заповеди, изрично посочени, за определяне размера на сумите за безплатна храна на служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичния характер на труда и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00ч.-06,00ч.Съгласно същите сумите за ободряващи напитки са в размер на 0,60 лв., като точната сума не е конкретизирана. Подчертава, че изрично е регламентирано, че ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари, поради което счита, че съдът неправилно е уважил иска. Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се направените в производството пред двете инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя списък на разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267,
ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от решението е връчен на ответника на
13.02.2020г. Въззивната жалба е изпратена по пощата, видно от пощенското клеймо
върху плика, на 21.02.2020г.- следователно е подадена в законния двуседмичен
срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и е допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата
въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца адв.Б. на 26.05.2020г.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор, подаден от адв.Б., с който оспорва въззивната жалба изцяло по
изложени съображения. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части.
Претендира разноски.
Бургаският окръжен съд, след
проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, намира, че делото следва
да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267,
ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1448 /2020г. в съдебно
заседание за разглеждане и решаване на 20.07.2020г.
от 10,40 ч., за която дата и час
призовки са изпратени на страните.
С оглед своевременното им призовани, в
случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на посочените от тях
телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: