№ 25463
гр. София, 11.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110123835 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Л. К. срещу П..
Ищецът твърди, че на 19.01.2021г. ПРБ внесла обвинителен акт срещу
него в РС – Разград за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал.
2 ЗНК и чл. 325, ал. 1 НК за това, че на дата 26.05.2019г. причинил лека
телесна повреда на Денис Юсуфов и на същата дата извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото чрез нанасяне на побой над лицето. Въз основа на
обвинителния акт било образувано НОХД № 47/2021г. по описа на РС –
Разград, като с присъда от 24.02.2022г. ищецът бил признат за виновен. С
присъда от 19.05.2023г. по ВНОХД № 179/2022г. по описа на ОС – Разград
ищецът бил оправдан, като с решение от 30.11.2023г. по описа на ВКС била
потвърдена въззивната присъда.
Ищецът твърди, че ответникът отговаря за вредите, които са му
причинени от незаконното обвинение. Счита, че производството е продължило
повече от три години, престъплението, в което е бил обвинен, предвижда
наказание лишаване от свобода, като процесът му се е отразил негативно
върху здравето, семейството, професионалната дейност.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
сумата от 1938,26лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 30.11.2023г. до 24.04.2025г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове. Счита, че не се установява
оправдателната присъда да е влязла в сила. Оспорва ищецът да е претърпял
описаните вредни последици, които да се намират в причинно-следствена
връзка с наказателното производство. Счита, че евентуално търпените вреди
не са само в резултат от актове и действия на ПРБ, като за продължителността
1
на съдебната фаза на процеса не може да носи отговорност. Твърди, че
претендираният размер на неимуществените вреди е прекомерно завишен.
Спрямо лихвата за забава, твърди, че началната й дата следва да бъде
определена от съда.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване,
че е бил привлечен като обвиняем, а впоследствие му е било повдигнато
обвинение с обвинителен акт, в извършване на соченото престъпление, като
наказателното производство е продължило през сочения период и е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда; че е претърпял описаните
в исковата молба неимуществени /морални/ вреди, включително влошаване на
здравословното и емоционалното състояние, които се намират в причинно-
следствена връзка /са резултат/ от противоправното поведение на ответната
страна по воденото наказателно производство.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат
възраженията му.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и
относими, поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде уважено искането на страните за изискване на
материалите по НОХД № 47/2021г. по описа на РС - Разград, в цялост, ведно с
досъдебното производство, ВНОХД № 179/2022г. по описа на ОС – Разград и
КНОХД № 798/2023г. по описа на ВКС.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване отражението на
повдигнатото обвинение върху ищеца се явява основателно, тъй като тези
доказателствени средства са допустими и относими.
Искането за допускане на съдебно-психологична експертиза следва да
бъде оставено без уважение, тъй като съдът не го намира за необходимо.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.07.2025г. от 14:00ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната
част на определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
2
доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото представените от страните
документи.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване материалите по НОХД № 47/2021г.
по описа на РС - Разград, в цялост, ведно с досъдебното производство,
ВНОХД № 179/2022г. по описа на ОС – Разград и КНОХД № 798/2023г. по
описа на ВКС., като същите следва да бъдат предоставени до 03.07.2025г.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ищеца за откритото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца да води допуснатите свидетели в откритото съдебно
заседание, като в случай че същите не бъдат доведени без да са налице
обективни и уважителни причини за това, установени с надлежни
доказателства, съдът ще отмени определението, с което ги е допуснал.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-
психологична експертиза.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3