Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Пазарджик, 05.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд гражданска колегия в открито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и двадесета
година
в състав:
Председател : НИКОЛИНКА ПОПОВА
При секретаря Д.Буюклиева и в присъствието на прокурора……………………………..
като разгледа докладваното от съдията Попова
гр. дело № 217 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл. 59 ал.9 СК във връзка с чл. 127 ал.2 СК.
Делото
е образувано по искова молба подадена от
П.П.К. ЕГН **********, с адрес ***,
против М.Г.Т. , майка и законен представител на малолетната С.П.К., ЕГН **********,
с адрес ***, в която ищецът твърди, че на 23.05.2019 г. с ответницата били постигнали спогодба по гр.д. № 690/2019
г. по описа на Пазарджишкия районен съд, съгласно която: Родителските права по
отношение на детето С.П.К., род. на *** г. били предоставени на майката М.Г.Т.,като
детето да живее при нея в с. И., общ.
Пазарджик, а бащата П.П.К. имал право на лични контакти с детето в следния
смисъл : всяка първа и трета събота от
месеца от 09 часа до 13 часа. Бащата П.П.К. бил задължен да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 170 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.02.2019 г. до настъпването на обстоятелства, налагащи
изменение или прекратяване на издръжката. Ищецът твърди, че от сключване на
спогодбата, изпълнявал точно описаните в нея задължения, като освен посочената
издръжка редовно купувал подаръци, дрехи и храна на детето. Твърди се още, че
отношенията между него и майката на детето били много добри, и че такива били
отношенията между детето и негова майка, която била детска учителка и също
полагала грижи за правилното възпитание на детето. С оглед на тези отношения и
възрастта на детето, ищецът считал, че било в интерес на детето режимът на
личните контакти да бъде променен, в който смисъл е направил настоящото искане
да има право да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца,
а именно от 17 часа в петък до 17 часа в неделя, както и всяка година на
рождения му ден (17 ноември от 15 до 20 часа). Твърди, че изложеното обуславяло
правния интерес от предявяване на иска и моли съдът да постанови решение, с
което да постанови изменение на режима на лични контакти между ищецът и дъщеря
му С.П.К.. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират
се съдебно- деловодни разноски.
В законно
установения срок по чл. 131 ГПК от ответницата чрез нейният процесуален представител е постъпил писмен отговор на исковата молба, в
който се взема становище , че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди
се, че основният проблем бил в това, че след посещенията при баща си детето се
държало различно - станало раздразнително, плачело, карало се с майка си и
нейните родители. Твърди се още, че през първия месец ответницата смятала това
поведение за нормално, с оглед стеклите се обстоятелства и раздялата на детето
с баща му, но впоследствие, след много
разговори с детето установила, че майката на ищеца С. настройвала детето срещу
нея и нейните родители, и детето не искало да се прибира вкъщи, защото цитира:
„нашата къща била грозна и не хубава, а на тати къщата била хубава”. Когато
ответницата попитала детето кой го е казал - отговорът бил „Баба С.”.
Ответницата твърди, че раздразнението на детето било по-малко, когато е било само с баща си, без
да се е срещало с неговата майка, и така, стигнала до безспорния за нея извод,
че майката на ищеца С. преимуществено настройвала детето срещу тях. Ответницата
твърди, че тя самата и нейните родители никога не са си позволявали да кажат
лоша дума пред детето С. за нейния баща, баба С. или за когото и да било,
защото смятала, че това не било добре за възпитанието и емоционалното развитие
на детето, а и искала то да се разбира с баща си, да се чувства добре в негово
присъствие и да може да разчита на него. На следващо място се твърди, че целта на ответницата, като отговорен родител,
била детето да контактува и с двамата си родители и да не се чувства ощетено
откъм взаимоотношения с най-близките хора, но постепенно ищецът възвърнал
старото си поведение и започнал да я притеснява и обижда по телефона, поради
която и причина ограничили контактите до режима определен в спогодбата. На
трето място се посочва в отговора, че имало съществена причина да иска от съда
да не уважава предявения иск, и тя била, че детето било още много малко, за да
остава с преспиване при баща си, и че до настоящия момент С. никога не била
заспивала без майка си. Ответницата изразява становище, че детето много ще се разстрои, ако не са заедно
вечер и нямало да спи спокойно и смята дори, че щяло да се постигне обратен
ефект и детето нямало да иска да ходи при баща си, ако се наложело да нощува
там. Същото становище се взема и по отношение на следобедния сън на детето.
Твърди се,че детето спи всеки ден от 13.30 ч. до 15.30 ч. или 16.00 ч., какъвто
бил режимът му в детската градина. Освен това, ответницата имала сериозни
притеснения за това как ищецът се грижел за С., когато нея я няма. Твърди, че
ищецът вози детето в колата на предната седалка, без столче и без закопчан
колан, въпреки, че многократно му била правила забележка и била настоявала да
купи столче, и да я вози отзад, със закопчан колан, като твърди, че в събота,
на 09.02.2020 г., това пак се било случило. С оглед на изложеното, ответницата
счита и моли съда да приеме, че не е в интерес на детето да се разширява режима
на контакти между бащата и детето, и че така определеният режим - първа и трета
събота от месеца позволявал да не се прекъсва връзката между тях, но също така
й давал възможност да полага адекватните грижи за това малко дете. По отношение
на искането за режима за лични контакти свързан с рождения ден на детето,
ответницата категорично заявява, че била против това, по следните съображения.
Първо, защото детето спяло от 13.30-14.00 до 15.30- 16.00ч. След това имало
поне половин час, в който тя се разсънвала и хапвала следобедна закуска. На
следващо място, рожденият ден бил в средата на месец ноември, когато денят бил
къс, а времето студено. Твърди се, че в случай, че той се паднел в работен ден
и детето било на градина, ако бащата го вземел в искания период, то реално
ответницата нямало да има никаква възможност да празнува с детето, както и
детето нямало да може да празнува рождения си ден със своите връстници. Твърди
се, че както повечето деца, включително и С. се радват много на организиран
рожден ден с приятели в детски център, и това би било невъзможно, ако бъде
уважено искането на ищеца. Излагат се твърдения, че ако рожденият ден бил в
почивен ден, то най-вероятно било сутрешните часове да са заети с детско парти,
след което детето щяло да поспи, и вечерта към 18.00-19.00 часа щяло да
празнува заедно с близки и роднини. Ответницата смята, че било в интерес на
детето точно в този ден всичко да бъде добре организирано и съобразено с
нуждите и интересите му. С оглед гореизложеното, се моли съдът да съобрази
всичко това и ниската възраст на детето и да не променя така определения режим,
още повече, че той бил определен съвсем скоро, преди около година и нямало
почти никакви промени относно обстоятелствата. Алтернативно, ако все пак съдът
счете, че следва да се разшири така договорения между страните режим на лични
контакти, то се моли , същият да бъде, увеличен с един час на ден, както
следва: бащата да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 8.30
часа до 13.30 часа, като в тази насока се излагат твърдения, че детето е
ранобудно и този час нямало да я натоварва по никакъв начин, а след като се
прибере щяла да може спокойно да заспи вкъщи. По отношение на искането за режим
на лични контакти за рождения ден, ответницата счита, че в най-добър интерес на
детето било то да разполага с цялото си време, за да можело да се планира един
незабравим ден, изпълнен с игри с нейни връстници - деца, а пък бащата можел да
го вземе в първата неделя след рождения ден от 10.00 ч. - до 12.00 ч. Сочат се
доказателства и се претендират разноски.Прави се също евентуално възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед
правната и фактическа сложност на делото и минималните размери на адвокатските
възнаграждения, посочени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
След
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът према за
установена следната фактическа обстановка.
Страните
са родители на малолетното дете С.П.К. , като с постигната и
одобрена от съда спогодба по гр.д. № 690/2019 г. по описа на ПРС родителските права по отношение на малолетното дете С. са
предоставени за упражняване на майката М.Г.Т. , а бащата П.П.К. е получил правото на лични
контакти с детето , като го взема при себе си всяка първа и трета събота от
месеца от 9,00 ч. до 13,00 ч. Освен това бащата е приел задължението за заплащането
на издръжка в размер на 170,00 лв. , считано от 12.02.2019 г. до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване.
Пред съда е представен социален доклад, от който се установява, че и двамата родители разполагат с
добри жилищни и социално- битови условия, като в съдебно заседание се
изяснява , че в момента и двамата реализират доходи от трудови правоотношения.
При разговор на социалните работници с родителите и двамата
са се съгласили , че детето е малко и има нужда от грижите на своята майка.
Детето е посещавало / преди обявяване на
епидеминчна обстановка / „ ДГ „Пролет „ в гр. Пазарджик. Установява се , че в
момента майката полага грижи за детето с помощта на своите родители, като освен
това се установява, че бащата също може да разчита на помощта на своята майка ,
която в момента работи като пом.директор на друга детска градина в гр.
Пазарджик. От социалният доклад се установява още, че ищецът не търси контакти
с ответницата, тъй като последната е депозирала жалба до РУП гр. Пазарджик
срещу него.
За изяснява на спора от фактическа страна са разпитани като свидетели двете
баби на детето - С. И.К. и М. Димитрова Т. , чиито показания са непротиворечиви
относно факта, че към момента майката се грижи добре и отговорно за своята
дъщеря. Двете свидетелки по същество установяват , че детето е все още много
малко и видимо след посещенията при бащата , поведението му се променя. Свидетелката
К. установява, че детето се чувства добре в присъствието на баща си и с
нетърпение очаква новата им среща. Свидетелката Т. обаче поддържа, че след тези
срещи детето е видимо настроено против
своята майка и даже към близките си в дома на майка си. Същият факт се
установява и от показанията на свидетелката Гривнина, които показания съдът
кредитира, предвид липсата й на родствени връзки със страните , както и с оглед
на преките й впечатления от съответната
ситуация. Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че
отношенията между родителите са претърпели негативно развитие, предвид
желанието на бащата да вижда по-често своята дъщеря , но от друга страна
невъзможността на майката при липсата на ясна нова регламентация – да организира
по- добре ежедневието на детето си и грижите за него. Това е станало причина
майката да подаде жалба в РУП Пазарджик.Освен това св. Т. поддържа, че бащата
не желае да спазва правилата за безопасност на детето при возенето му в
автомобила , както и при спазването на някои хигиенни навици.
При така
изложените фактически данни съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК е процесуално допустим и страните са
легитимирани да участват в процеса.
Относно
основателността му съдът намира следното:
За да се
установи основателността на претенцията за промяна в упражняването на
родителските права, родителят – ищец следва да установи, че след влизане в сила
на съдебния акт, с който е разрешен въпроса за упражняване родителските права,
са възникнали нови обстоятелства, които са от съществено значение и водят до
извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, че първоначално определения режим бъде променен. /Решение №160/25.06.2014 г. по дело №214/2014
на ВКС, ГК, III г.о./.
Основните
твърдения на ищеца са , че детето е пораснало и поради това желае времето
му за контакти с него да бъде разширено. Така релевираните
твърдения могат да се разглеждат в светлината на хипотезата на промяна в обстоятелствата доколкото обективно от предходното уреждане на
отношенията между страните е изтекъл период от една година/ във връзка с
тълкуването дадено в б. А
от т. 5 от Постановление №1 от 12.11.1974г.
на Пленума на ВС/. Под промяна на
обстоятелствата и условията не следва да се разбират единствено
материално – битовите условия, а също и условията, които да способстват за
психологическото и емоционално благополучие на детето.
В тази връзка спорът между страните е по въпроса доколко
с оглед възрастта на детето и изтеклия непродължителен период от време исканото от ищеца разширяване на
режима на лични контакти , ще бъде в интерес на това дете. Показанията
на ангажираните от страните свидетели съдът кредитира в по-голямата им част ,тъй като те са
непротиворечиви относно факта, че детето
се чувства добре и при двамата си
родители , като и , че двамата родители желаят да направят всичко необходимо за
неговото благополучие. Събраните са по делото гласни доказателства и относно
факта , че детето е силно привързано към своята майка , което е логично и
обяснимо предвид неговата възраст от три години и половина. От друга страна са
събрани и гласни доказателства , които сочат на факта, че бащата е склонен да проявява по-малка взискателност
и дисциплинираност при спазване на правилата , на които при възпитанието държи майката. Безспорно спазването на тези
правила е изцяло в интерес на детето и запазване на неговото здраве и живот. Детето въпреки
изтеклия период от една година продължава да е на възраст, в която се нуждае
от непрекъснати майчини грижи. От друга страна съдът приема ,
че в интерес на детето е , същото да получи възможност за по-дълъг контакт с
баща си , тъй като това е единственият начин връзките помежду им да не
прекъсват и това дете да може да има възможно най- пълноценни контакти и с
двамата си родители.
Имайки предвид, че към настоящия момент детето е отглеждано
от майката при добри социално – битови условия, с подкрепата на нейните родители,
но бащата желае и
има възможност също да се грижи за него , съдът намира , че с нарастването на възрастта на детето е
настъпила положителна промяна в обстоятелствата ,която дава основание да бъде допусната и промяна в режима на лични
контакти с баща и този режим да се разшири. Съдът намира обаче, че това следва
да се извърши като се съобрази с крехката възраст на детето , необходимостта от
плавна промяна на отношенията с цел избягване на излишен стрес и напрежение, а
от друга страна постигането на по-голямо
присъствие на бащата в живота на неговата дъщеря. Освен това компромисната , но
ясна за двете страни правна
регламентация ще постигне като ефект , изчистването на противоречията и
конфликтите между родителите на детето, което е изцяло в негов интерес. Затова съдът
счита , че следва да се разшири режима на лични контакти, като бащата да може
да вижда и взема детето при себе всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 9,00 ч. до 17,00 ч. през всеки един от
дните – без преспиване, тъй като по делото не се събраха доказателства,
които да обосноват категоричен извод на съда, че детето е готово за самостоятелно
преспиване в дома на баща си , както от гледна точка на силната му емоционална
привързаност с майката , така и с оглед на наличието на подходящи социално- битови условия при бащата/ липсата на отделно обзаведено
детско помещение или стая в неговия дом/. По отношение на рождения ден на
детето съдът намира , че следва да се
даде възможност на бащата за регламентиран контакт, като същият да има
възможност да вижда и взема детето на тази дата – 17 ноември от 16,00 ч. до 19,00 ч. В този смисъл исковите
претенции са частично основателни и следва да бъдат уважени в посочения по-горе
смисъл.
По разноските. С оглед на изхода от спора и частичното
уважаване на исковите претенции , ответницата ще дължи на ищеца по съразмерност
сторените по делото разноски в размер на 165,00 лв. / от общо 330,00 лв. / , а
ищецът ще дължи на ответницата разноски съразмерно на отхвърлената част от
претенциите в размер на 300,00 лв. / от общо 600,00 лв. /.Съдът намира за
неоснователно възражението на защитата на ответницата за прекомерност на
адвокатското възнаграждение платено т ищеца, тъй като то е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и е в минималния размер предвиден в
НМРАВ.
Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд :
Р
Е Ш И
:
По иска с правно основание чл. 59
ал.9 СК във връзка с чл. 127 ал.2 СК предявен от П.П.К. ЕГН **********, с адрес ***, против М.Г.Т. ЕГН **********, майка
и законен представител на малолетната С.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДОПУСКА промяна в режима на лични отношения на малолетното дете с бащата
установен със съдебна спогодба по гр.д. № 690/2019 г. по описа на ПРС в следния смисъл : Бащата П.П.К. ЕГН **********, с адрес ***, ще може да вижда и взема при себе си малолетната си дъщеря С.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 ч.
до 17,00 ч. на всеки един от дните – без
преспиване, както и на рождения ден на детето
– 17 ноември от 16,00 ч. до 19,00
ч., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
в останалата й част като неоснователна.
ОСЪЖДА М.Г.Т.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на П.П.К.
ЕГН **********, с адрес *** сторените по делото
разноски в размер на 165,00 лв.
ОСЪЖДА П.П.К. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на М.Г.Т. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото разноски в размер на 300,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: