№ 5985
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕ.
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110213905 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка ЦанЕ. като разгледа докладваното от
съдията н.а.х.д. № 13905/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството е образувано във връзка с постъпила жалба от Е. М. Х.
срещу Наказателно постановление № 21-4332-018843 от 16.09.2021 г.
издадено от ***** - Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с
което на жалбоподателя Е. М. Х. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 200 /двеста/ лЕ., за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата си Е. М. Х. сочи, че на 29 август 2021 г. около 18.25 ч.
пътувала с децата си по бул. "Цар Борис III" посока гр. Перник, управлявайки
личен автомобил марка ***, със съобразена скорост в дясната лента, като
платното било осигурено с по две ленти в посока и по това време била
единственият автомобил на пътното платно. Твърди, че в лявото платно се
движел автомобила марка ххх, а зад него в същото ляво платно имало още
няколко автомобила.
С оглед на изложеното и в жалбата си Е. Х. подържа, че всички
автомобили преминали на светофара, който светел зелено и 50 метра след
1
него имало кръстовище - с ул. "Бойница", като веднага след преминаването
му, шофьорът на л.а "хх ускорил и свил рязко пред нея, засичайки я като
пресякъл дясната лента и директно навлязъл в ул. "Бойница" спирайки
неочаквано. В този смисъл и в жалбата си Х. заявява, че се наложило
внезапна употреба на спирачки от нейна страна, но не успяла да заобиколи
автомобила, тъй като в лявата лента имало други автомобили, като след
опасната промяна на посоката и навлизането в ул. "Бойница" водачът на
лекият автомобил "хх спрял, оставяйки част от колата си в кръстовището и
въпреки незабавната й реакция да спре, не успяла да предотврати контакта с
другото МПС като с тези се действия водачът на лекият автомобил "хх
предизвикал пътнотранспортното произшествие.
В жалбата си Е. Х. сочи също така, че от него впоследствие разбрала, че
е спрял в кръстовището, за да осигури пространство на друг автомобил, който
се е опитал да се включи в бул. "Цар Борис III", както и че служител от
пристигналия на място автопатрул на КАТ й съставил акт с обяснението, че
не е спазила дистанция и не взели предвид обяснението й, че е имало
нарушение от страна на другия водач.
Не на последно място в жалбата си Е. Х., заявява, че не се счита за
виновна по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, тъй като водачът с лекият автомобил "хх не
бил в нейното платно по време на промяна на посоката и захода към ул.
"Бойница", а променил посоката си на движение неправомерно, директно от
лявото платно, с което я засякъл и спряла внезапно, блокирайки
кръстовището, поради неправилна преценка.
С оглед на изложеното и в жалбата от Е. Х. се иска съдът да
преразгледа наложеното и с обжалваното наказателно постановление
наказания.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество
жалбоподателят Е. М. Х. се явява лично като моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление, като счита, че същото е издадено
неправомерно, без да бъдат предвидени събраните данни, въпреки, че
разказала на служителите на ОПП - СДВР какво се е случило. На следващо
място жалбоподателят Е. Х. заявява, че счита, че не е извършила
нарушението, за което е ангажирана отговорността й.
Въззиваемата страна - Началник сектор в отдел "Пътна полиция" пир
2
СДВР, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по
делото.
Софийски районен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите и възраженията на страните, намира следното:
От фактическа страна:
На 29.08.2021 г. свидетелят М. К. - младши автоконтрольор в отдел
"Пътна полиция" при СДВР, в присъствието на ххх Й. също от ОПП - СДВР
съставил против жалбоподателя Е. М. Х. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бл. № 828517 за това, че на същата дата
- 29.08.2021 г. около 18.30 ч. на бул. "Цар Борис III" от Панорамен път с
посока с. Владая жалбоподателя Е. Х. управлява лек автомобил хххх и на
кръстовището с ул. "Бойница" поради недостатъчно разстояние реализирала
ПТП с рязко спиращия пред нея л.а "хх с рег. **** Посочените фактически
констатации са квалифицирани в акта като нарушение на чл. 23, ал. 1 от
Закон за движението по пътищата като актът бил връчен на жалбоподателя Е.
Х. и подписан от последната.
Възоснова на така съставения акт и от ***** - Началник сектор в
отдел "Пътна полиция" при СДВР е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 21-4332-018843 от 16.09.2021 г., с което на жалбоподателя
Е. Х. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200
/двеста/ лЕ., за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие с оглед показанията на
свид. М. К., декларации от Е. Х. и *** Протокол за ПТП №
1776028/29.08.2021 г. със скица на ПТП в същия, възражения от Е. Х., справка
картон на водача Е. Х. за извършени нарушения и наложени наказания по
ЗДвП, заверен препис от Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. на Министъра
на вътрешните работи на Р България, заверен препис от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България и
останалите съдържащи се по административно - наказателната преписка
писмени доказателства.
Съдът възприе показанията на свид. М. К., който заявява че не си
3
спомня за конкретния случай, като след предявяване по реда на чл. 284 от
НПК на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. №
828517/29.08.2021 г. свид. К. заявява единствено че актът е съставен и
подписан от него, като подържа констатациите в същия, но отново сочи, че не
си спомня за случая, като не сочи каквито и да било данни относно времето и
мястото на извършване на вмененото на жалбоподател Е. Х. административно
нарушение и обстоятелствата, при които същото е извършено.
Съдът изгради своите изводи и възоснова на всички писмени
доказателства по делото.
От правна страна:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма.
Настоящият съдебен състав намира, че посоченото в акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и Наказателното
постановление /НП/ нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ не е доказано. В тази връзка и следва да се посочи, че
свидетеля М. К. - младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при
СДВР, не си спомня за конкретния случай, като след предявяване по реда на
чл. 284 от НПК на акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ бл. № 828517/29.08.2021 г. заявява единствено, че актът е съставен и
подписан от него, като подържа констатациите в същия, но отново посочва,
че не си спомня за конкретният случай, т.е. от събраните по делото гласни
доказателства, както и от писмените такива, не се доказва безспорно
фактическата обстановка изложена в АУАН и НП.
На следващо място и за пълнота в контекста на изложеното е
необходимо да се отбележи, че съставения от свид. М. К. АУАН има
презумптивна доказателствена стойност и констатациите в акта за
установяване на административно нарушение се считат за установени до
доказване на противното, но в случая чрез допустимите от закона
4
доказателства, в хода на съдебното следствие по делото не се установи
безспорно административното нарушение вменено на жалбоподателя Е. М. Х.
и обстоятелствата, при които същото е извършено. В подкрепа на изложеното
е обстоятелството, че доколкото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този
въпрос, а чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК, в случая е
приложим чл. 16 от НПК и посоченият за нарушител се счита за невиновен
до доказване на противното.
Не на последно място следва да се посочи още, че в тежест на
административно – наказващият орган е да докаже фактическите констатации
изложени в АУАН и НП.
По изложените съображения и съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-018843 от
16.09.2021 г. издадено от ***** - Началник сектор в отдел "Пътна полиция"
при СДВР, с което на Е. М. Х. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 200 /двеста/ лЕ., за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град, в 14-дневен срок от датата на
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5