Р Е Ш Е Н И Е
31625.11.2019г.
град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на двадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на
секретаря Лидия Стоилова
и в присъствието на
прокурор Марияна Сиракова от КОП
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 284 по описа за 2019г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 и
сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Директорът на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Кюстендил с адрес:
гр.Кюстендил, кв.“Румена Войвода“, ул.“Тинтява“ обжалва решение по а.н.д.№316/2019г.
на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението
на закона поради неправилното му прилагане свързва с липса на допуснати
нарушения на процесуалните правила при издаване на НП поради продължителни
опити за връчване на АУАН на адресата. Моли за отмяна на решението и
потвърждаване на НП.
В с.з. представителят на касатора поддържа жалбата.
В писмен отговор пълномощникът на ответника „ВиК – Дупница“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес: гр.Дупница, ул.“Неофит Рилски“ №9 със законен представител
управителя И.И.намира жалбата за неоснователна.
Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к.
не са налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира
за правилно и обосновано.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с материалите по
делото на районния съд и становищата на страните, намира жалбата за допустима
като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване
по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно обжалване е НП №193-Ю-РГ/20.02.2019г.
на директора на РЗИ – Кюстендил, с което на „ВиК – Дупница“ ЕООД за нарушение
на чл.44 от ЗЗ на основание чл.212, ал.3 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 1000лв.
От фактическата страна на спора съдът
е установил, че санкционираното дружество осъществява търговска дейност като
водоползвател, подавайки вода за питейно-битови цели на населените места в
община Дупница, включително и с.Самораново. На 05.06.2018г. служители от РЗИ –
Кюстендил извършили проверка за качеството на питейната вода, подавана от
водоснабдителната система на с.Самораново посредством извършване на лабораторни
проби, които показали, че водата не съответства на изискванията на
контролираните микробиологични параметри, посочени в „Резултати от контрола.“
На дружеството е дадено задължително предписание по чл.19, ал.2, т.6 от ЗЗ с
изх.№11-042-12/13.06.2018г., връчено на управителя на 14.06.2018г. за
осигуряване непрестанно на ефективно обеззаразяване на питейната вода, с оглед
осигуряване качество, отговарящо на изискванията на Наредба №9/2001г. При
извършената на 10.07.2018г. повторна проверка от контролните органи е установено
неизпълнение на даденото предписание. АУАН е съставен на 10.08.2018г. и връчен
на управителя на дружеството без възражения, след което е издадено оспореното
НП от 20.02.2019г.
При тези фактически установявания
съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО,
наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, но издаване на НП след
6-месечния срок по 34, ал.3 от ЗАНН при отсъствие на спиране на производството
по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Съдът е посочил, че срокът е давностен и изтичането
му лишава АНО от възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя, което налага отмяна на НП без разглеждане на спора
по същество. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствието му с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за
това са следните:
Правилен е извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство, изразяващо се в неспазване на срока за
издаване на НП по чл.34, ал.3 от ЗАНН, приложим по препращане от чл.236 от ЗЗ.
От материалите в административнонаказателната преписка по делото на
районния съд е видно, че АУАН срещу дружеството е издаден на 10.08.2018г. и
редовно връчен на управителя на 26.11.2018г., а НП е издадено на 20.02.2019г. В
съдържанието на АУАН липсва отбелязване за приложена хипотеза за спиране на
производството по чл.43, ал.6 от ЗАНН. Протоколи с №124/16.08.2018г. и
№126/22.08.2018г., съставени от длъжностни лица от община Дупница, отдел
„Екология, чистота и ВЗ“ удостоверяват безуспешни опити за връчване на АУАН на
адресата, но липса преценка на актосъставителя за необходимост от спиране на
производството по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН. При това положение срокът по чл.34,
ал.3 от ЗАНН не е спрян на законно основание и е изтекъл на 10.02.2019г.
Неговото начало поставя датата на съставяне на АУАН, поради което датата на
връчване на АУАН на адресата е ирелевантна. Правилна е преценката на районния
съд, че правната последица от изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН се
свързва с погасяване правото на АНО да наложи административната санкция
посредством издаване на НП. Нарушението на процедурата за административно
наказване е достатъчно основание за отмяна на НП без да е необходимо разглеждане
на спора по същество.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се
остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №276/23.07.2019г. по а.н.д.№316/2019г. на РС - Дупница.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.