№ 33
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215000600626 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 26/18.05.2020 г. по НОХД № 1971/2019 г. на Окръжен съд
– Пловдив подсъдимият Д. С. Х. е признат за невиновен в това, че на
28.09.2017 г., на път II-64 км 49+800, обл.*, при управление на МПС - лек
автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, да е нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил
смъртта на А. С. Е., ЕГН **********, като на основание чл.304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Съдът се е произнесъл за веществените доказателства и за разноските,
като е постановил последните да останат за сметка на държавата.
Делото е образувано по подадени протест на ОП – Пловдив и въззивни
жалби на адв. Д.С. от АК – *, като повереник на частните обвинители Ц. Л. Е.,
С. А. Е. и Л. А. Е.; на адв. Ю.В., като повереник на частните обвинители А. Д.
К., Ф. Д. К. и Ц. Д. К. срещу Присъда № 26/18.05.2020 г. по НОХД №
1
1971/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив.
В подадения протест и допълнението към него се излагат доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и
допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане
протестираната присъда да бъде отменена, като вместо това въззивният съд да
постанови нова, с която подсъдимият Х. да бъде признат за виновен и осъден
по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В постъпилите жалби от поверениците на частните обвинители – адв. С.
и адв. В., се излагат оплаквания за нейната неправилност и необоснованост. С
тях се отправя искане атакуваната присъда да бъде отменена, като вместо
това бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен
и осъден по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1 НК.
Настоящото въззивно производство е второ по ред, тъй като преди това
предходен състав на Пловдивския апелативен съд на основание чл. 336, ал.1,
т.2, вр. чл.334, т.2 от НПК е постановил Присъда № 1/06.04.2021 г. по ВНОХД
№ 434/2020 г., с която е отменил оправдателната присъда на Пловдивския
окръжен съд по НОХД № 1971/2019 г., като вместо това е признал Д. С. Х. за
виновен в това, че на 28.09.2017 г., на път II-64, км 49+800, обл.*, при
управление на МПС - лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, е
нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на А. С. Е., ЕГН **********, поради
което и на основание чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от
НК го е ОСЪДИЛ на 1 година „Лишаване от свобода“, като го е признал за
невинен и оправдал за нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2,
изр.1 от ЗДвП.
На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия Х. е
наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
години, считано от влизане на присъдата в сила.
2
Съдът се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства и е
осъдил подсъдимия на основание чл.189, ал.1 от НПК да заплати направените
по делото разноски.
По жалба на подсъдимия Х. и неговия защитник – адв. Д. от АК – *, с
Решение № 60212 от 20.12.2021 г. по к.н.д. № 945/2021 г., 3 н.о. на ВКС е
отменена изцяло осъдителната присъда на Пловдивския апелативен съд, като
делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения по смисъла
на чл.354, ал.3, т.2 от НПК, които са концентрирани в следните насоки:
Първата е затова, че апелативният съд не е изпълнил задължението си
да отговори на възраженията на страните, с незадоволителното качество на
постановения акт и несъгласие с аналитичната му дейност в нарушение на
изискванията на чл. 13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.
Втората е, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, изразило се в това, че подсъдимият е осъден по
непредявени факти, които не са му били известни до този момент като
включени в обхвата на обвинението му и поради тази причина не се е
защитил по тях. С тях се приема, че съществено е била изменена
обстоятелствената част на обвинението по отношение поведението на
велосипедиста, които разкриват различна картина на ПТП, по която
подсъдимият не се е защитавал на досъдебното производство и пред първата
инстанция. И след като подсъдимият по тези факти е бил осъден за първи път
от апелативната инстанция, съдът го е лишил от правото на справедлив
процес и ефективна защита в съответствие с чл.6 от КЗПЧ. В тази връзка са
дадени указания да се положат дължимите процесуални усилия за коректното
интерпретиране на фактите и доказателствата по делото.
В настоящото въззивно производство представителят на АП - Пловдив
изразява несъгласието си със становището на ВКС в отменителното решение,
в което се посочва, че предходния въззивен състав при постановяването на
новата осъдителна присъда е излязъл извън очертаните предели на
фактическата обстановка във внесения в съда обвинителен акт, с което е
допуснато съществено процесуално нарушение.
Намира, че изготвената повторна комплексна експертиза е изяснила
всички спорни моменти във връзка с механизма на извършване на ПТП и
3
поведението на пострадалия велосипедист. В тази връзка във внесения в съда
обвинителен акт са описани значимите моменти от инкриминираното деяние
и поведението на участниците в ПТП, като и настоящият въззивен състав би
могъл да се произнесе с нова мотивирана присъда, в която да отмени
предходната оправдателна такава, като признае подсъдимия за виновен и му
наложи съответните наказания.
Частните обвинители Ц.Е., С.Е. и Л.Е. се явяват лично и с повереник –
адв. С., а частните обвинители А.К., Ф.К. и Ц.К. не се явяват редовно
призовани, като се представляват от техния повереник - адв. В.. Адвокат С. и
адв. В. заявяват, че поддържат подадените въззивни жалби по изложените в
тях съображения, насочени към отмяна на присъдата на окръжния съд и
постановяването на нова осъдителна присъда срещу подсъдимия с налагане
на съответните наказания.
Адвокат М., в качеството му на особен представител на частния
обвинител И.К., заявява, че се присъединява към становищата на колегите си
за отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и постановяването
на нова осъдителна присъда срещу подсъдимия.
Подсъдимият Д.Х. се явява лично и с адв. Д., като предлагат
постъпилите протест на окръжната прокуратура и въззивните жалби на
частните обвинители да бъдат оставени без уважение, като се потвърди
постановената оправдателна присъда.
Настоящият въззивен състав на ПАС, след като се запозна с изложените
съображения в протеста и жалбите, както и с материалите по делото, намира
за установено следното:
Подаденият протест и въззивните жалби са допустими, защото са
подадени в законоустановения 15-дневен срок и от лица с нужната
процесуална легитимация, като са частично основателни, макар и не изцяло
по изложените в тях съображения.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен
обвинителен акт срещу Д. С. Х. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.
„в“ от НК за това, че 28.09.2017 г., на път II-64, км 49+800, обл.*, при
управление на МПС - лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, е
нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП и по
4
непредпазливост е причинил смъртта на А. С. Е., ЕГН **********.
Първоинстанционното производство пред окръжния съд е протекло по
общия ред с разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица, изготвили
заключенията на назначените на досъдебното производство - съдебно-
медицинска експертиза на труп, единична и тройна автотехническа
експертизи. Подсъдимият е дал за първи път обяснения по случая /на
досъдебното производство е дал показания само като свидетел, защото след
привличането му като обвиняем е отказал да даде обяснения/, като е изложил
своята по-различна версия за инкриминираните събития. Във връзка с
неговите обяснения и за пълното изясняване на обективната истина по случая
от съда е била назначена и изготвена, допълнителна, тройна автотехническа
експертиза, приобщени са по чл. 283 от НПК и съответните писмени
доказателства. Впоследствие е постановена и оправдателната присъда,
станала предмет на въззивен съдебен контрол от предходния, както и пред
настоящия съдебен състав.
С оглед на изложените съображения и искания в подадения протест и
въззивни жалби на частните обвинители, както и дадените указания на
ВКС в отменителното решение, настоящият състав намира за нужно да
обърне внимание на следното:
При предходното въззивно производство са били преразпитани вещите
лица изготвили първоначалната и допълнителните АТЕ, като е преценено, че
заключенията им са необосновани и възниква съмнение за тяхната
правилност, като е назначена повторна, комплексна, автотехническа, съдебно-
медицинска и физична експертиза, която за разлика от горепосочените
такива, в заключението си се е базирала на абсолютно всички пригодни
доказателствени източници по делото.
В тази връзка е счетено, че в същата по много по-категоричен начин са
изяснени въпросите свързани с определяне мястото на удара, скоростите на
движение и местоположение на платното за движение на л.а. „*“ и
пострадалия велосипедист, траекториите на движение на участниците в ПТП,
по които са достигнали до мястото на сблъсъка, вариантите, при които с
оглед на избраната скорост на движение на водача на автомобила, съответства
определена скорост на движение на велосипедиста, разстоянието между тях,
възможните причини за отклоняване в посоката на движение на
5
велосипедиста наляво, а впоследствие и надясно, поради преминаващ покрай
него неизвестен автомобил и т.н.
С оглед на това, според върховния съд, предходният въззивен състав е
приел за установени фактически положения, които се различават съществено
не само от приетите такива от окръжния съд, но и от тези, отразени в
обстоятелствената част на внесения в съда обвинителен акт.
Така, например в сравнително пестеливата обстоятелствена част на
обвинителния акт е посочено, че подсъдимият Д.Х. е управлявал процесния
автомобил със скорост 61 км/ч. в дясна лента на пътното платно, а
пострадалият А. Е. с велосипеда си - по банкета в дясно от пътя в същата
посока на движение. Последният е навлязъл в платното за движение на
подсъдимия на разстояние не по- малко от 42,88 м от него, като подс. Х. не
реагирал своевременно на променената траектория на движение на
велосипеда, след което настъпил удар в предната дясна част на автомобила и
задната част на велосипеда, на разстояние 1,3 м - 1,5 м източно от западната
граница на платното за движение[1].
Окръжният съд в мотивите към оправдателната си присъда е възприел
за достоверни дадените пред него обяснения на подсъдимия Х., в които е
посочил, че скоростта на движение на л. а. „*“ е била 80 км/ч., че
пострадалият се движил по пътното платно, а не върху банкета, че за първи
път го е възприел, едва когато бил 4-5 м пред него, тъй като на 25-30 м преди
движението на процесния автомобил се движел друг, неустановен автомобил,
който задминал пострадалия. При постановяване на оправдателната си
присъда окръжният съд е приел в мотивите за установени фактически
положения, кореспондиращи с дадените обяснения, с изключение скоростта
на движение на л.а. „*“ от 61 км/ч. Съдът е оправдал подсъдимия Х., като е
приел, че той не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара, като такава би била налице, само ако е управлявал МПС със скорост 43
км/ч. - 57 км/ч.[2].
В мотивите към новата си, осъдителна присъда, предходният състав на
апелативния съд е приел, въз основа на заключението на изготвената
КАТСМФЕ едни по-различни фактически положения за ПТП, свързани с
това, че подсъдимият е имал видимост към велосипедиста около 1 секунда
преди движещия се пред него неустановен автомобил да премине покрай
6
велосипеда и преди последният да започне да се отклонява наляво, като в
този момент отдалечеността на процесния лек автомобил е била 60 м, когато
велосипедистът е започнал да се отклонява в ляво, неизвестният автомобил се
намирал вляво от велосипедиста. Тогава, най-малкото разстояние между МПС
на подс. Х. и велосипеда от мястото на удара е 43,68 м при скорост на
движение на велосипеда 10 км/ч.; 46,70 м при скорост от 12,5 км/ч. и при
скорост 15 км/ч. - 50,04 м; опасната зона за спиране при скорост от 60 км/ч.
за лекия автомобил е 42,21 м; по време на удара велосипедът бил разположен
косо пред автомобила, като предната му част е била под 18 градуса спрямо
надлъжните оси на автомобила, като преди това велосипедистът е изпълнил
две последователни маневри – първата завой наляво и втората - завой на
дясно.
И това е дало основание да се приеме, за разлика от окръжния съд, че е
налице причинно - следствена връзка между допуснатото нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДП от страна на подсъдимия Х. и настъпилия резултат, тъй като
в момента, в който велосипедистът се е отклонил на ляво, опасната зона за
спиране на автомобила е била по-малка от дистанцията, на която той се е
намирал от мястото на удара при скорост на МПС от 60 км/ч. и при която и
да е скорост на движение на велосипедиста от 10 км/ч. до 15 км/ч., поради
което ударът е бил предотвратим, ако водачът е изпълнил законовите си
задължения - при възникване на опасност да намали и да спре управляваното
от него превозно средство[3].
В тази връзка ВКС в отменителното си решение изрично е отбелязал, че
променените факти, които са относими към наказателната отговорност на
подсъдимия се отнасят до поведението на пострадалия -велосипедист на
пътното платно, като се различават от описаните в обвинителния акт.
Описаното движение на велосипеда наляво и след това надясно, увеличава
времето за реакция на подсъдимия от 0,8 на 2,6 секунди. Преценявайки го с
момента, в който пострадалият е станал опасност за движението, посредством
изменената си посока на придвижване, извършвайки не една, а две маневри,
съдът е разширил по недопустим начин параметрите на обвинението, без да се
обсъди въз основа на какви доказателства се възприема подобно поведение от
страна на пострадалия. Тези обстоятелства са били установени от вещите
лица в заключението на КАТСМФЕ, че ударът между предната лява част на
7
МПС и задната част на велосипеда е станал под 18 градуса. Обективните
деформации по бронята и изкривеното под ъгъл задно колело на велосипеда,
намерените предмети след удара от дясно на пътното платно /налични още в
хода на ДП/, съгласно протокола за оглед на местопрестъплението и посочени
от експертите, като надеждна индикация за предприетата от велосипедиста
маневра, които обаче са останали незабелязани при внасяне на обвинителния
акт и от прокурора, участвал в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция. По този повод са направени и констатации по отношение на
поясненията на вещите лица относно механизма на ПТП, наличието или
липсата на друго МПС и времето за реакция на водача и др.
Основният проблем, който е констатиран от ВКС се състои в това, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като подсъдимият Х. на
база събраните допълнителни доказателства е бил осъден по непредявени
факти, които не са му били известни до този момент, въпреки което са били
включени в обхвата на обвинението му и поради тази причина, той не се
защитавал по тях. Тези факти на практика изменят съществено
обстоятелствената част на обвинението, съгласно ТР № 57/1984 г. по н.д. №
43/1984 г. на ОСНК на ВС. Те се отнасят до поведението на велосипедиста -
извършването на две маневри по пътното платно - завиване наляво и след
това на дясно, настъпване на удар при 18 градуса косо надясно и 60 м
видимост за подсъдимия Х. преди мястото на удара. Изрично е посочено, че
новите фактически обстоятелства не са с уточняващ или детайлизиращ
обвинението характер, а разкриват различна картина на ПТП, по която
подсъдимият не се е защитавал на досъдебното производство, както и пред
първата инстанция. По тях подс. Х. е осъден за първи път от апелативната
инстанция[4], с което съдът го е лишил от правото на справедлив процес и
правото на ефективна защита, в съответствие с чл. 6 от ЕКЗПЧ, защото
обхваща и правото на информираност по параметрите на възведеното
обвинение, според чл. 6, §3 от Директива 2012/13/ЕС, чл. 47 и чл. 48 от
Хартата на основните права на ЕС. Това право следва да бъде гарантирано в
хода на целия наказателен процес, като подсъдимите и защитниците им,
следва да бъдат уведомени при изменение на фактите и правото, преди
постановяване на присъдата, т. е. до определен момент. Този момент не
трябва да осуетява възможността те да могат да реагират и да се защитят
ефективно. В настоящия случай, поради непредявяване на обвинението по
8
съответния ред, подсъдимият и защитата му са лишени от това право, тъй
като въззивната инстанция е последна инстанция по фактите и след
приключване на делото пред нея, подсъдимият не разполага с възможност да
ги оспорва пред касационната инстанция, тъй като необосноваността на
въззивния акт не е сред касационните основания, което на практика
прегражда пътя му на осъществяване на ефективна защитата по фактите на
две съдебни инстанции.
Според настоящия съдебен състав, разпоредбата на чл.316 от НПК дава
възможност въззивният съд да установява нови фактически положения въз
основа на събраните доказателства от досъдебното производство, проверени
пред първоинстанционния съд, както и пред самия него. Също така,
горепосоченото тълкувателно решение в т. 2 касае по-скоро въпросите
свързани с изменение на обвинението по реда на чл.285 НПК /отм./, респ.
чл.287 от НПК, когато на съдебното следствие се събират доказателства,
които изменят фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт,
но и същевременно дават основание за прилагане на закон за същото,
еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което
подсъдимият не се е защитавал. Въпросът е дали, тези факти са от значение за
различното определяне на фактическия състав на престъплението, за да се
налага задължително представителят на държавното обвинение в съдебната
зала да проявява инициативата за подобно изменение, а съдът да преценява
допустимостта на същото[5].
В конкретния случай, по-скоро се касае за липса на пълноценно
отразяване в обстоятелствената част на обвинителния акт на всички
релевантни факти, които обуславят впоследствие обективните и субективните
признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него[6]. Затова и с
оглед на дадените задължителни указания от ВКС в отменителното решение,
настоящият въззивен състав намира, че не би могъл да преодолее,
констатираните съществени процесуални нарушения във връзка с
установената от доказателствата по делото различна фактическа обстановка
за протеклите инкриминирани събития спрямо отразената непълноценна
такава в обстоятелствената част на внесения пред първостепенния съд
обвинителен акт, въз основа на която да произнесе съдебния си акт по
същество.
9
В разпоредителното заседание, окръжният съд е следвало да прецени,
дали в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани всички факти,
въз основа на които да се очертае рамката на обвинението, в което ще
продължи съдебната фаза на наказателния процес. В този процесуален стадий
би могло да се съобрази стриктното изпълнение на изискванията към
съдържанието на внесения в съда обвинителен акт, което впоследствие в края
на съдебното следствие е невъзможно да бъде сторено повторно, поради
изменението на чл. 288 от НПК с ДВ бр. 63/2017 г.
В тази връзка ще следва да се отмени постановената присъда на
Окръжен съд – Пловдив, като се върне делото за ново разглеждане от друг
състав на първостепенния съд, в стадия на разпоредителното съдебно
заседание, на който да се прецени отново дали обстоятелствената част на
внесения в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от
НПК, свързани с мястото и начина /механизма/ на извършване на
инкриминираното деяние, съобразно събраните до момента доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1 от
НПК, Апелативният съд
[1] Вж. л. 2 - 3, на обвинителния акт.
[2] Вж. л. 146 - 147 от мотивите на окръжния съд по НОХД № 1971/2019 г.
[3] Вж. л. 276, л. 285 от мотивите на ПАС по ВНОХД № 434/2020 г.
[4] На л. 146 сериозна част от така променените факти са възприети и от окръжния съд за фактическата
обстановка по случая в мотивите към постановената, все пак оправдателна присъда, обаче на база заключението
на назначената от него ДАТЕ.
[5] Вж. Р № 522/09.11.2010 г. по н.д. № 575/2010 г. на 3 н.о. на ВКС, по което поради пропуска на прокурора
своевременно да измени обвинението пред първоинстанционния съд при съществено изменение на
обстоятелствената му част, не дава никаква друга процесуална възможност пред съда, освен да оправдае
подсъдимия.
[6] Вж. т. 4 от ТР № 2/07.10.2022 г. по т.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и ТР № 6/19.02.2018 г. по т.д. № 6/2017 г.
на ОСНК на ВКС.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 26/18.05.2020 г., постановена по НОХД №
1971/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, като ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав в стадия на разпоредителното съдебно
заседание.
10
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11