Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 12.08.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря А.Л. като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 4536 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Предявен e иск с правно основание чл. 288, ал.1, т.2,
буква “а” от Кодекса за застраховането /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът С.М.К., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. П.К. е предявил против Г.
Ф., *** иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./
за парично обезщетение за сумата от 220 000 лв., частичен иск от общ в размер
на 300 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и
сумата от 2 633.99 лв. – обезщетение за имуществени вреди вследствие на
непозволено увреждане в резултат на ПТП настъпило на 22.12.2011 г., ведно със
законната лихва върху всяка една от тези суми от датата на произнасяне
на Г. Ф. – 06.01.2015 г. до окончателното им
изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против Х.Т.К.,
ЕГН ********** за заплащане на сумата от 68 442,48, частичен иск от общ
такъв в размер на 93 330.67 лв. – лихва за забава върху претендираната от
съда сума за неимуществени вреди за периода от датата на ПТП – 22.12.2011 г. до
06.01.2015 г. - датата на произнасяне на Ф.а, както и за сумата от 819.45 лв. –
лихва за забава върху претендираните имуществени вреди за същия период.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
пострадал като пешеходец при ПТП на 22.12.2011 г., вина за което носи водачът
на лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ******** – Х.К., който нарушил
правилата за движение по пътищата като е реализирал ПТП, в резултат на което му
е причинил телесни повреди. Твърди, че за увреждащото МПС – лек автомобил „Рено
Лагуна“ не е бил налице валиден застрахователен договор „Гражданска
отговорност“ към момента на настъпване на ПТП, което обстоятелство е основание
за ангажиране отговорността на ответника Г. Ф.. На следващо място, в исковата молба
ищецът излага, че тъй като ответникът Г. Ф. отговаря за заплащане на
обезщетението и за лихви от датата на произнасяне на Ф.а, то деликвентът - Х.К.,
отговаря за всички вреди в резултат от деликта, поради което дължи лихва за
забава от датата на ПТП - 22.12.2011г. до датата на произнасяне на Ф.а -
06.01.2015г., поради което предявява и иск по чл. 86 от ЗЗД срещу него за
посочения период.
Ищецът поддържа чрез своя
пълномощник предявения иск и претендира присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
ответникът Г. Ф. оспорва иска по основание и
размер над сумата от 15 000 лв. Счита, че исковата претенция е прекомерно
завишена с оглед характера и степента на получените травматични увреждания и
трайната съдебна практика. На следващо място оспорва иска за заплащане на
имуществени вреди като недопустим, тъй като пострадалият не е предявил
претенция пред Ф.а за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
депозираната пред Г. Ф. молба. Оспорва претенцията за неимуществени вреди,
изразяваща се в получено от ищеца „паническо разстройство“, тъй като същото се
е проявило 7-8 месеца след събитието и няма пряка причинно-следствена връзка с
него. Оспорва и претенцията за лихва от датата на произнасяне на Ф.а –
06.01.2015 г. Претендира разноски по делото включително за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По делото е постъпил
отговор и от ответника Х.К. по предявения срещу него иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД, в който същият оспорва исковата претенция като неоснователна. Прави
възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за законна лихва на
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Доказателствата са
гласни и писмени.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
представените по делото доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие
от 22.12.2011 г. с албум, констативен протокол за ПТП и Решение от 14.06.2012
г. по нахд № 3536/ 2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив се установява, че на
22.12.2011 г. в гр. Пловдив, по бул. „Източен“ се движел лек автомобил „Рено
Лагуна“, с рег. № ********, управляван от Х.Т.К. в посока от север на юг, като
достигайки до кръстовището с ул. „Богомил“ се престроил в крайна лява лента и
спрял по средата на кръстовището, за да изчака движещите се направо в
отсрещното платно за движение - в посока от юг на север МПС. По същия булевард
в обратна посока се движил лек автомобил „Тойота Рав 4“, управляван от водача Д.В.Д.
в средната лента по източното платно за движение на бул. „Източен“, в посока от
юг на север, който навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофара, при
което водачът на лек автомобил „Рено Лагуна“ без да го изчака предприел маневра „завой
наляво“ и отнел предимството на лекия автомобил „Тойота Рав 4“, в резултат на
което настъпил удар между двете МПС, вследствие на който лекият автомобил „Тойота
Рав 4“ се завъртял по посока обратна на часовниковата стелка и със задната си
част ударил пешеходеца – С.М.К. – ищец по делото, който към този момент се
движел по източния тротоар на булеварда като му причинил телесни увреди.
По случая е образувано НАХД № 3536/ 2012 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, по което с влязло в сила Решение от
14.06.2012 г. водачът - Х.К. е признат за виновен за това, че на 22.12.2011 г. в гр. Пловдив, при
управление на лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ******** е нарушил
правилата за движение, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП – „всеки участник в
движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди; чл. 20, ал. 2 от ЗДП – „водачите на ППС
са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното;
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността) на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случая на
необходимост да спрат когато възникне опасност за движението“ и чл. 37, ал. 1
от ЗДП – „при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово ППС е длъжен да пропусне насрещно движещите се ППС…“, при което по
непредпазливост е причинил телесни увреди на пешеходеца С.М.К. - престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. ІІ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
По делото няма спор,
че за лекия автомобил „Рено Лагуна”, с рег. № ********, управляван от Х.К. не е бил налице валиден застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
От представените
доказателства се установи, че от името на пострадалия С.К. е отправена
претенция към Г. Ф. с молба вх. № 24-01-615 от 04.12.2014 г. с искане за
заплащане на обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени
вреди вследствие на претърпяното ПТП от
22.12.2011 г.. Няма спор и относно обстоятелството, че с писмо изх. № 24-01-615/06.01.2015
г. Гаранционният Ф. е предложил да изплати на ищеца сумата от 15 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди, но тази сума не е била платена поради несъгласие на
ищеца по делото с така определеното му обезщетение.
По делото от ищеца е представена
медицинска документация, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, амбулаторни
листове за проведени прегледи, изследвания – рентгенографии и ехографии, КТ на
глава и др., във връзка с проведеното му лечение и изследвания, които са от значение само за заключенията на
вещите лица по експертизите, тъй като непосредствено от
тях, без помощта на
специални знания, съдът не
може да установи
обстоятелствата, свързани с увреждането
и начина на
лечение.
По делото е изслушана
и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице травматолог, от чието
заключение се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получил -
счупване на костите на дясна предмишница и охлузване на кожата. По повод на
това е извършено оперативно лечение по спешност - направено е кръвно наместване
на счуването на двете кости на дясна предмишница с 2 плаки и винтове и е била
поставена гипсова шина за 1 месец. След 6 месеца ищецът е бил хоспитализиран за балнеолечение, поради
затруднени движения на дясна предмишница и китка, най-вече вътрешна ротация и хипотрофия
на предмишницата. На 28.01.2015г. е извършена нова оперативна интервенция
поради възникнало усложнение – синостоза - костен мост между двете кости на
дясната предмищница – извършено е разделяне на кост и отстраняване на 2-те
фиксиращи плаки – част от импланта остава в костта поради счупване -1 винт и
част от втори винт. Ищецът е носел два месеца
имобилизация, 1месец - мека имобилизация. Оздравителният период е бил 7-8
месеца.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е възразил по приемане на експертизата
поради липса на заключение и отговор по поставените въпроси като по искане на
ищцовата страна съдът е допуснал повторна експертиза, изготвена от вещо лице –
травматолог, чието заключение, съдът приема като обективно и професионално и не
е оспорено от страните по делото. От него се установява, че вследствие на
претърпяното ПТП ищецът е получил - мозъчно сътресение и диафизарно
многофрагментно счупване на двете кости на дясната предмишница, охлузване на
предмишннцата, а също така и забавена консолидация, довела до трайно
обездвижване на дясната лакътна и киткова стави. Полученото счупване на ищеца
се дължи на упражнен удар от или върху твърд, ръбест предмет - най вероятно
удар от задната част на автомобилното купе. Съгласно експертизата счупването
при ищеца е било диафизарно, многофрагментно и с допълнителен „бътерфлай“
(плаващ) фрагмент, което изисква задължително оперативно лечение по спешност,
за да се наместят счупените кости и да бъде добре фиксиран плаващият фрагмент към
компактната кост, за да получи добро кръвоснабдяване, тъй като в противен
случай изпада в асептична некроза. В процесния случай пострадалият е бил
опериран по спешност, при добра оператвина техника, но поради настъпилата
асептична некроза на отделения триъгълен свободен фрагмент, зарастването на
костите на предмишницата е станало проблематично и оздравителния процес е
продължил близо 2,5 години. След като е изписан от болницата в продължение на 5
месеца ищецът е провеждал амбулаторно лечение, като при извършените му рентгенографии
е било установено, че лъчевата кост не зараства поради образувалата се ъглова
деформация, за което в периода от 27.06. до 04.07.2012г. ищецът е провел
рехабилитационен курс. Установени са хипотрофия на мускулатурата на дясната
предмишница и силно ограничение на движенията на дясната лакътна и киткова
стави като от рехабилитацията ищецът е получил подобрение, но обемът на
движенията и останалата ъглова деформация са останали непроменени. Съгласно
експертния извод най-вероятно неуспехът от лечението на фрактурите е оказал
негативно влияние върху психичното състояние на ищеца, поради което той е бил
подложен на болнично лечение по повод „паническо разстройство“ и „тахикардия“
(учестен пулс) в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив в периода от 10-27.03.2014г. Поради
силно нарушен обем на ротаторни движения на дясната предмишница е било
проведено ново рентгеново изследване, при което е бил установен „костен мост“ (синостоза)
между лъчевата и лакътната кости, във връзка с което е било предприето
оперативно лечение на 28.01.2015г., при което синостозата е била премахната, а
металните плаки отстранени като са останали в лъчевата кост само няколко от
разкъсани винтове. Въпреки, обаче проведените продължителни физикални и
рехабилитационни процедури движенията на съседните на фрактурите стави са останали
трайно ограничени. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е бил
необичайно продължителен - около 2.5 години. Всичко това е довело на ищеца болки
и страдания в продължение на 2 години след злополуката, като най интензивни те
са били през първите няколко месеца в началото и около 30 дни след всяка
извършена операция на костите. Наред с това в продължение на около 2 години ищецът
е провеждал рехабилитация, без възможността да извършва трудова дейност с
дясната ръка - поради незарастването на лъчевата кост и поради силно намалените ротаторни движения. Освен
тези усложнения, при ищеца са били констатирани и усложнения в сърдечно -
съдовата система и психичното му състояние. Към момента, при извършен преглед
на ищеца е установено, че дясната предмишница е оточна и палпаторно болезнена,
по горната и задната повърхност има груби остатъчни белези от извършените костни
операции, счупената лакътна кост е зараснала без последствия, счупената лъчева
кост е зараснала под видим ъгъл и със скъсяване от около 1 см. В лъчевата кост
са останали 2 скъсани винта. Движенията са останали трайно ограничени на
дясната лакътна става с 20 градуса, при екстенция 15 градуса, а на китковата
става - намалена екстензия с 10 градуса, също така е налице силно ограничение
на ротаторните движения - невъзможна супинация, а пронацията в намален обем от
10 градуса. Съгласно експертизата от представените по делото отчетни документи се
установява, че извършени разходи са за оперативни консумативи (остеосинтезни
средства), потребителски такси, ортеза за поддържане на оперираната
предмишница, за антибиотици, за медицински прегледи, рентгенови изследвания,
превързочни материали, костно-протективни лекарства, за сърдечното и
психиатричното лечение и др. Тези разходи съвпадат с периода на лечение и могат
да бъдат определени като правомерно извършени, тъй като НЗОК заплаща само за
оперативната дейност, а всички останали разходи не се заплащат от НЗОК, а от пострадалите пациенти. В съдебно заседание
вещото лице е уточнил, че като се вземе предвид факта, че са минали четири
години и половина от процесното ПТП, уврежданията, които се наблюдават при
ищеца имат траен характер и могат да бъдат превъзмогнати само с допълнителни
оперативни намеси. В тази връзка е посочил, обаче, че следва да се има предвид,
че при него се наблюдава скъсяване на костта и удължаването й ще бъде също
проблематично и не е сигурно, че ще доведе до някакъв положителен резултат.
По делото е приета и
съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещо лице психиатър, чието
заключение, съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от
страните по делото. От него се установява, че след инцидента при ищеца е
настъпила остра реакция на стрес, последвана от тревожно депресивна реакция,
които са отзвучали, но постепенно се е оформило
паническо разстройство. Съгласно експертизата симптомите на това паническо
разстройство продължават и причиняват дискомфорт, снижават възможността за
справяне, адаптация и възстановяване. Пристъпите са по-редки, но лечението
продължава. Същото датира от лятото /юли-август/ на 2012г. като липсват данни
за психични проблеми преди ПТП. В заключението
е посочено, че фамилната обремененост увеличава риска от такива заболявания при
родственици, но не е задължителен фактор, тъй като етиологията на психичните
заболявания все още не е установена. Предполага се мултифакторна генеза - генетична
предразположеност, биохимични, ендокринни, психологични фактори. Приема се, че
стресогенните събития са също обуславящи и често имат отключваща роля. В
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че паническото разстройство,
представлява силна тревожност и панически атаки, чувство за задушаване, чувство
на паника, страхови изживявания. При психичните заболявания не може да се
прогнозира колко често ще се проявяват пристъпите, но съгласно експертния извод
при ищеца те са няколко пъти в седмицата, настъпват неочаквано и могат да се
провокират от силни вълнения. От медицинската документация се установява, че на
ищеца е предписан медикамент от м. август 2012г. за пристъпите на паническото
разстройство.
От разпита на свидетеля
Й.К. – майка на ищеца по делото се установява, че когато е пристигнала на
мястото на ПТП, синът й е бил на носилка, дясната му ръка е била неестествено
изкривена, имал е кръв в носа. Когато
полицаите са вкарали носилката в линейката, той е плачел и охкал. Имал е много
силни болки в корема, кръста и счупената ръка. Рентгеновата снимка е показала,
че двете кости от китката до лакътя са натрошени, а също така ръката му е била сцепена от лакътя
към рамото. Бил е обездвижен и са му сложили гипс за 3 месеца и 15 дни. Направили
са му операция по спешност – сложили са му две железни плаки на двете кости с 11
пирона. През цялото време в болницата е бил на подлога и тя се е грижела за
него. Свидетелката твърди, че синът й е бил непрекъснато с болки, на аналгетици,
на антибиотици и системи. Към момента също се оплаква от болки. Когато се е
прибрал в къщи, повече от месец е ходел само до тоалетна, като освен ръката го е
боляла и главата. Поради постоянните болки е бил постоянно на обезболяващи.
Свидетелката заявява, че още от начало синът й психически не е бил добре, не е
могъл да спи, сънувал е кошмари, започнало е едно прилошаване, треперене,
цялото му лице се е обливало в пот и е имал много силно сърцебиене, а сутрин се
е събуждал с пулс 130. В тази връзка след ПТП са започнали посещения при
психолози, а личният лекар е назначил преглед при кардиолог и ендокринолог.
Свидетелката посочва, че след ПТП синът й е провеждал рехабилитация в
поликлиника и платено в спортния диспансер, а също така е ходил на санаториум.
Когато е бил в санаториума е получил криза и дежурният лекар й се е обадил, тъй
като синът й бил колабирал. Направили са консултация с невролог и той ги е
насочил към психиатър. Свидетелката заявява, че тези оплаквания продължават и
до момента, през 2012г. са били чести, а през 2013 г. са станали всеки ден. Към
настоящия момент са на 5-7-до 8дни без кризи. Имало е периоди, когато синът й не
е могъл да пази равновесие, залитал е, започнал е да губи ориентация през 2013 г.
Обаждал й се е от пътя и е казвал, че не знае къде е и не може да се прибере. През
2013г. е имало два много дълги периода от 2,5 месеца с прекъсване от 2 седмици,
през които изобщо не е излизал от вкъщи. Казвал е, че го е страх да не получи
криза и да не може да се прибере в къщи, както и да не го блъсне кола. През 2013г.
са го приели студент в университета, но той не е могъл да започне годината, тъй
като първият период от тези 2,5 половина месеца се е случил точно тогава, а когато
е тръгнал на лекции са започнали ежедневни кризи и е прекъснал. Когато се е
случил инцидентът е бил ученик и е отсъствал 3,5 месеца, а когато отново е
тръгнал на училище не е могъл да води записки, тъй като не е можел да пише. Случилото
се го е променило напълно. В деня на инцидента е би на листовки и ги е взел, но
шофьорски курс не е могъл да завърши и
не е могъл да продължи да учи в университет. Искал е да работи като барман и е започнал
работа, но тъй като има атрофия на мускулите и слабост, не може да вдига тежко,
поради което е започнал работа на 4 часа, а когато има кризи, работодателят е
уведомен за това и го придружават до в къщи.
От ищеца по делото са
представени Фактура № ********** от 23.12.2011г.,
издадена от „Т.***“ ЕООД на стойност 1500 лв. – за остеосинтезни средства,
заедно с вносна бележка към нея за извършен банков превод на посочената сума, Фактура
№ **********/ 09.01.2012 г., издадена от
„О.“ ООД на стойност 158 лв. – за поддържаща позиция на лакътната става и
изработване, както и фискален бон към нея; Фактура № **********/04.07.2012 г.
на стойност 78.50 лв. – лечение и застраховка, както и два броя фискални бонове
към нея; Фактура № 32/11.09.2012 г. – на стойност 40 лв. за медицински преглед
и фискален бон; два броя квитанции № 34 и № 36 на обща стойност от 50 лв. /по
25 лв./ - за психолог; Фактура № **********/30.12.2014 г. на стойност 6,67 лв.
– за закупени медикаменти – ксанакс; Фактура № **********/30.12.2014 г. на
стойност 13.03 лв. за закупени медикаменти и фискален бон към нея; Фактура № **********/01.02.2015г.
– на стойност 57.75 лв. за закупени медикаменти и фискален бон към нея; Фактура
№ ********** от 03.02.2015г.,
издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД на стойност 17.40 лв. и фискален бон –
потребителска такса; Фактура № **********/03.02.2015 г. на стойност 10 лв. и
фискален бон към нея; Фактура № **********/11.02.2015 г., издадена от ДКЦ
„Света София“ ЕООД на стойност 40 лв. и фискален бон – за извършен преглед;
Фактура № **********/16.02.2015 г. и фискален бон на стойност 40 лв. – за
медицински преглед, Фактура № **********/25.02.2015 г. на обща стойност 11,75
лв. и фискален бон за закупени медикаменти, както и 30 бр. фискални бонове за
закупени медикаменти на обща стойност от 450.89 лв. и фискален бон от
04.03.2015 г. за медицинска консултация – на стойност 45 лв.; Фактура №
**********/26.03.15г. на стойност 40 лв. и фискален бон към нея – за извършен
преглед; Фактура № ********** от 21.03.15г. и фискален бон на стойност 30 лв. –
за консултация със специалист, Фактура № ********** от 26.03.15г. и фискален
бон на стойност 15 лв. – такса за издаден болничен лист от ЛКК комисия и
Фактура № ********** от 16.03.15г. и
фискален бон към нея – на стойност 30 лв. – консултация със специалист. Общата
стойност по всички представени разходни документи е 2633,99 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), приложим в конкретния
случай, безвиновната отговорност на Гаранционния Ф. за изплащане на обезщетения
на пострадали от ПТП лица се ангажира при наличието на следните предпоставки:
ПТП да е настъпило на територията на Република България, да е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и виновният водач да няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
като от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от телесни
увреждания или смърт. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на
ответника по посочената законова разпоредба, следва да се установи
кумулативното наличие на всички посочени предпоставки. От една страна трябва да
се установи липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, покриваща причинени от деликвента вреди при управление на
горепосоченото МПС и тъй като от страна на ответника, в чиято тежест е да стори
това, не са ангажирани доказателства за наличие на „Гражданска отговорност“ за
процесния лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ********, съдът приема от
фактическа страна за установена липсата на валидна застраховка към датата на
процесното ПТП – 22.12.2011 г.
От друга страна, следва да са налице всички кумулативни елементи от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - противоправно
деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Видно от
приложеното по делото и влязло в сила Решение 14.06.2012 г. по НАХД № 3536/ 2012 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, е установено, че вина за процесното ПТП има водачът на лекия автомобил
„Рено Лагуна“, с рег. № ******** - Х.К., който при управление му е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, чл. 20, ал. 2 от
ЗДП и чл. 37, ал. 1 от ЗДП – като при предприемане на маневра „завой наляво“ по
бул. „Източен“ в гр. Пловдив е отнел предимството на лек автомобил „Тойота Рав
4“, с рег. № ********, движещ се в
противоположна посока на същия булевард, вследствие на което този автомобил се
завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и ударил пешеходеца – С.К. –
ищец по делото, при което по непредпазливост му причинил телесни увреди - престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. ІІ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Съдът приема тези
факти за доказани тъй като влязлото в сила решение по нахд № 3536/ 2012 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, което има обвързваща сила
по чл. 300 ГПК за гражданския съд - относно дееца, деянието, противоправността на
деянието и за вината на дееца. С оглед
на това съдът приема, че по делото е установено, че водачът на лекия автомобил
„Рено Лагуна“ – Х.К. е извършил виновно и противоправно поведение, което е в
разрез с описаните по-горе разпоредби на ЗДвП и в този смисъл е налице непозволено
увреждане с всички кумулативни предпоставки. Доказан е и фактът, че причиненият
вредоносен резултат – уврежданията на ищеца са настъпили като пряко следствие на процесното ПТП.
Възможността пострадалите да предявят претенцията си за обезщетение пред
съда е поставена в зависимост от условието, същата да е предявена по доброволен
ред пред Гаранционния Ф.. В настоящия случай по делото са налични
доказателства, установяващи предявяване на щетата пред ответника, с оглед, на
което са спазени изискванията на нормата на чл. 288, ал.11 от КЗ /отм/. Видно
от представено писмо изх. № 24-01-615/14/06.01.2015 г. Гаранционният Ф. е
определил обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия С.К. в размер на 15
000 лв.
По делото няма спор между страните и относно факта, че предложеното
обезщетение от Гаранционния Ф. не е изплатено на ищеца, тъй като същият не се е
съгласил с определения размер.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск за неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
По отношение на размера:
Спорът по делото е
относно неговия размер, като ответникът е оспорил иска като завишен по размер
над сумата от 15 000 лв.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда, съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с
поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
следва да вземе предвид характера и степента на увреждането, претърпените болки
и страдания за период в продължение на 2
години след злополуката, които са били особено интензивни през първите няколко
месеца и около 30 дни след всяка извършена операция на костите. Установи се посредством експертизата
по делото, че счупването на ищеца е специфично и рядко срещано – то е било диафизарно,
многофрагментно – счупване на две кости с допълнителен триъгълен „бътерфлай“ -
плаващ фрагмент, при което зарастването трае с години и което е наложило спешно
оперативно лечение, а възстановителният процес е продължил един относително
дълъг период от време - 2,5 години. Съдът взема предвид и факта, че след този период
поради силно нарушен обем на ротаторни движения на дясната предмишница са
проведени нови изследвания, при които са установени усложнения, а именно - „костен
мост“ между лъчевата и лакътната кости, във връзка с което на 28.01.2015г. се е
наложило провеждането на ново оперативно лечение за премахване на синостозата и
металните плаки, като в лъчевата кост са останали няколко винтове, което е
довело на ищеца нови болки и страдания. Въпреки това, обаче и след проведени
продължителни физикални и рехабилитационни процедури движенията на съседните на
фрактурите стави са останали трайно ограничени. Всичко това, както и фактът, че са минали 4 години и половина от
процесното ПТП е дало основание на вещото лице да приеме, че уврежданията,
които се наблюдават при ищеца имат траен характер и могат да бъдат
превъзмогнати само с допълнителни оперативни намеси, но тъй като при него се
наблюдава скъсяване на костта, не е сигурно, че и това ще доведе до някакъв
положителен резултат. Съдът отчита и факта, че наред с претърпените оперативни
интервенции в продължение на 2 години ищецът е провеждал рехабилитация, без
възможност да извършва трудова дейност с дясната ръка, поради незарастването на
лъчевата кост и поради силно намалени ротаторни движения. При определяне размера
на обезщетението съдът взема пред вид и факта, че освен тези усложнения, при
ищеца са били констатирани и усложнения в сърдечно - съдовата система и
психичното му състояние. Безспорно от приетата по делото съдебно-психиатрична
експертиза се установи, че вследствие на ПТП при ищеца е настъпила остра
реакция на стрес, последвана от тревожно депресивна реакция, които към момента
са отзвучали, но вследствие на тях постепенно се е оформило паническо
разстройство. Посредством заключението се установи, че това паническо
разстройство е налице и към настоящия момент, като неговите симптоми продължават
и причиняват на ищеца дискомфорт, снижават възможността за справяне, адаптация
и възстановяване, поради което лечението му продължава и към момента. Съдът
намира, че по делото се установи, че полученото при ищеца паническо
разстройство е в пряка-причинно следствена връзка с претърпяното ПТП. До този
правен извод съдът достига посредством приетите експертизи и свидетелските
показания на майката на ищеца, които съдът кредитира, въпреки че отчита
близката родствена връзка между тях и евентуалната заинтересованост на
свидетеля, тъй като в тази насока същите са непротиворечиви и се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал. В заключението на
съдебно-психиатричната експертиза е посочено, че това паническо разстройство
датира от лятото /юли-август/ на 2012г. като липсват данни за психични проблеми
преди ПТП, а процесното ПТП е настъпило на 22.12.2011г. Този извод се подкрепя
и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице
травматолог, съгласно което неуспехът от
лечението на фрактурите е оказал негативно влияние върху психичното състояние
на ищеца, поради което той е бил подложен на болнично лечение по повод
„паническо разстройство“ и „тахикардия“ (учестен пулс) в УМБАЛ „Св. Георги“
Пловдив. От свидетелските показания на майката на ищеца също се установява, че
още в началните моменти след настъпване на ПТП, синът й не е бил психически добре,
не е могъл да спи, сънувал е кошмари, започнало е да му прилошава, да трепери и
е имал много силно сърцебиене, имало е периоди, когато не е могъл да пази
равновесие, залитал е и е започнал да губи ориентация, в резултат на което са
започнали да посещават психолози, както и че тези оплаквания продължават и до
настоящия момент. Съдът намира за неоснователно оспорването на ответната
страна, че полученото „паническо разстройство“ при ищеца е в резултат от
фамилна обремененост, а именно, че неговата майка страда от депресивно
разстройство. Настоящият състав намира, че ответникът не е провел доказване на
посоченото обстоятелство, а още повече, че видно от заключението на психиатричната
експертиза фамилната обремененост увеличава риска от такива заболявания при
родственици, но не е задължителен фактор, тъй като етиологията на тези
заболявания все още не е установена, но се предполага, че стресогенните събития
са също обуславящи и често имат отключваща роля. Следователно съдът намира за
доказано, че полученото „паническо разстройство“ е в пряка причинно- следствена
връзка с претърпяното ПТП, както и че в резултат на същото ищецът е получил
силна тревожност и страхови изживявания, които дават негативно отражение на психическото
му състояние и се отразяват изключително неблагоприятно върху качеството му на
живот като цяло и към момента. При определяне размера на обезщетението следва
да се вземе предвид и фактът, че към момента състоянието на ищеца не е
възстановено напълно като се наблюдават остатъчни увреждания - счупената лъчева
кост е зараснала под видим ъгъл и със скъсяване от около 1 см., като в нея са
останали 2 скъсани винта, а движенията на дясната лакътна става и киткова става
са останали трайно ограничени, налице са и силно ограничение на ротаторните
движения. Съдът отчита и факта, че в случая се касае за млад човек, в разцвета
на силите си и в напълно трудоспособна възраст, чиито увреждания, обаче при
всички случаи ще се отразят на възможностите му за полагане на труд и на
социалния му живот като цяло.
Като взе всички тези факти пред вид, настоящия състав
намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 60 000
лв. и за тази сума следва да бъде уважен. Съдът намира този размер за
справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищеца болки и страдания и
тяхната продължителност и интензитет и отговаря на принципа на справедливостта
и социално-икономическите условия на живот в страната. Над уважения размер до претендирания от 220 000 лв. /частичен иск от общ
в размер на 300 000 лв. /, искът за неимуществени вреди като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за имуществени вреди:
По отношение на възражението за недопустимост на иска за
имуществени вреди, съдът се е произнесъл с определение в съдебно заседание на 31.03.2016
г. като е приел, че искът е допустим, тъй като с подадената молба до Г. Ф.,
ищецът е заявил претенция за обезщетяване за неимуществени и за имуществени
вреди, като е счел направеното възражение за неоснователно, поради което следва
да разгледа предявения иск само по основателност. В тази връзка съдът намира,
че по делото от представените разходни документи се установи, че ищецът е
реализирал разходи на обща стойност - 2633,99 лв., които съгласно приетата по
делото експертиза са за оперативни
консумативи, потребителски такси, ортеза за поддържане на оперираната
предмишница, за антибиотици, за медицински прегледи, рентгенови изследвания,
превързочни материали, костно-протективни лекарства, за сърдечното и
психиатричното лечение и др. В тази връзка съдът намира, че по делото е
доказано, че извършените от ищеца разходи са във връзка
с проведеното лечение на травматичните увреждания от процесното ПТП, поради
което намира, че предявената претенция за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 633,99 лв. е изцяло доказана по своето основание
и размер, поради което следва да се уважи изцяло.
По отношение на претенцията срещу Г. Ф. за заплащане на
законна лихва върху всяка една от двете суми
от датата на произнасяне на Ф.а, съдът намира следното:
Съгласно чл. 288, ал.
7 от КЗ – Гаранционният Ф. дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде
по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. По този начин специалният
материален закон е установил, че в хипотези като настоящата Ф.ът не дължи лихва
от датата на увреждането, т.к. неговата отговорност, за разлика от тази на
застрахователя при застраховките „Гражданска отговорност“, не е функционална на
отговорността на деликвента, а е самостоятелно законово установена и се
предпоставя от наличието на някои от фактическите състави, установени от чл.
288 КЗ, ал.1 до ал. 5 КЗ. Затова и претендираната лихва се дължи не от датата
на увреждането, а от дата, на която Ф.ът се е произнесъл по предявената пред
него претенция или, ако не го е направил, при изтичане на срока за произнасяне,
който не може да е по-дълъг от три месеца. В случая няма спор между страните,
че Ф.ът се е произнесъл на 06.01.2015 г. и е определил размер на обезщетение,
което не удовлетворява пострадалия. В тази връзка съдът намира, че следва да се
присъди законна лихва върху всяка от главниците за неимуществени и имуществени
вреди от 06.01.2015 г. до окончателното им изплащане.
По отношение на предявения
иск за осъждане на деликвента Х.К. на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати
законна лихва върху претендираната сума от 220 000 лв. – частичен иск от
общ в размер на 300 000, а именно за сумата от 68 442,48 лв. –
представляващ частичен иск от сумата от 93 330,67 лв. за периода от дата
на ПТП – 22.12.2011 г. до датата на произнасяне на Ф.а – 06.01.2015 г., съдът
намира следното:
В разпоредбата на чл.
226, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. При непозволено
увреждане, съгл. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, причинителят на вредата /делинквентът/
изпада в забава и дължи законна лихва по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от
момента на увреждането, без да е необходима покана, от което следва, че пред
вид липсата на сключен застраховка „Гражданска отговорност“, делинквентът Х.К. дължи
лихва за забава от датата на ПТП – 22.12.2011 г.
По делото е направено
възражение от ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
претенцията за лихва за забава от датата на ПТП на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, което съдът намира за основателно. Съгласно тази разпоредба с изтичането
на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания, а съгласно чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предявяването на иск. Исковата молба по настоящото дело е подадена в съда на
06.04.2015 г., съответно лихвите са погасени за периода преди 3 години от
завеждане на исковата молба, т.е. погасени са за периода от датата на ПТП –
22.12.2011 г. до 06.04.2012 г. Следователно съдът намира, че ответникът Х.К.
следва да заплати върху присъдената сума за неимуществени вреди от 60 000
лв. - законна лихва за забава от 06.04.2012г. до 06.01.2015 г. - датата на
произнасяне на Гаранционния Ф., в размер на сумата от 16 866.74 лв., а за
останалата част над този размер до претендирания такъв от 68 442.48 лв.
частичен /от общ в размер на 93 330,67 лв./, искът следва да се отхвърли
като неоснователен. На следващо място ответникът Х.К. следва да бъде осъден да
заплати върху присъдената сума за имуществени вреди и законна лихва за забава в
размер на 740.46 лв. за периода от 06.04.2012 г. до 06.01.2015 г.
По разноските в
производството:
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА ответникът Г. Ф.
следва да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 2890.80
лв. /с включен 20 % ДДС/, а ответникът Х.Т.К. следва да й заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 852.43 лв. /с включен 20 % ДДС/, съобразно с
уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника Г. Ф. юрисконсултско
възнаграждение съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 5330 лв.,
както и сумата от 71.86 лв. разноски по делото, а на ответникът Х.К. следва да
заплати сума в размер на 2237.36 лв. – разноски по делото, съобразно с
отхвърлената част от иска.
На следващо място, тъй
като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, то
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Г. Ф. следва да заплати държавна
такса в полза на съда в размер на 2505.35 лв., както и сумата от 112.53 лв.
разноски за експертизи, платени от бюджета на съда, а ответникът Х.К. следва да
заплати държавна такса в размер на 704.28 лв. по сметка на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***
да заплати на С.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П.К., с адрес ***,
офис 10 на основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква “а” от КЗ /отм./ във връзка с чл.
45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., както и за
сумата от 2633,99 лв. – обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане, настъпили при ПТП на 22.12.2011 г., ведно със законна лихва върху
тези суми от датата на произнасяне на Г. Ф. – 06.01.2015г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди над уважения
размер до предявения частичен иск от 220 000 лв. от общ в размер на 300 000 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.Я.,***
да заплати на С.М.К., ЕГН **********
чрез адв. П.К. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД законна лихва за забава в
размер на 16 866.74 лв. - върху присъдената сума за неимуществени вреди от
60 000 лв., както и да заплати сума в размер на 740.46 лв. върху присъдената
сума за имуществени вреди 2633,99 лв. за периода от 06.04.2012 г. до 06.01.2015
г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на законна лихва за забава в
размер на 68 442.48 лв. частичен /от общ в размер на 93 330,67 лв./
върху предявения иск за заплащане на неимуществени вреди като НЕСНОВАТЕЛЕН,
както и за заплащане на лихва за забава за периода от датата на ПТП –
22.12.2011 г. до 05.04.2012 г. вкл.като погасен по давност на основание чл.
111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Ф., *** да заплати на процесуалния представител
на ищеца – адв. П.К. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 38 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 2890.80 лв. /с включен 20 % ДДС/, както и
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на СГС – държавна такса
в размер на 2505.35 лв., както и сумата от 112.53 лв. разноски, платени от
бюджета на съда.
ОСЪЖДА Х.Т.К., ЕГН ********** да заплати на процесуалния
представител на ищеца – адв. П.К. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 965.12 лв. /с
включен 20 % ДДС/, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по
сметка на СГС – държавна такса в размер на 779.42 лв.
ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН ********** да заплати на Г. Ф., *** на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 5330 лв., както и сумата от 71.86 лв. разноски по делото, съобразно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН **********, да заплати на Х.Т.К., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в размер на 2156 лв., съобразно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
уведомяването им пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: