№ 4367
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110207285 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Б. Д. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
7726423, издаден от СДВР за това, че на 08.07.2023г. в 11:55 часа в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“ до № 326, с посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към
Околовръстен път, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, товарен
автомобил „****” с рег. № *** се движил със скорост от 85 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на С. Б. Д. е
наложена „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева.
В жалбата на С. Б. Д. (подадена чрез адв. Х.) се твърди, че Електронният фиш е
незаконосъобразен, неправилен, издаден при нарушения на материалния и процесуалния
закон. Заявява се, че процесният Електронния фиш не съдържа задължителните реквизити,
тъй като не ставало ясно защо нарушението се приема да е извършено повторно. Не било
описано на коя дата какво нарушение е извършено и каква санкция е била наложена на
жалбоподателя, за да се стигне до ангажиране на отговорност на Д. при условията на
повторност. Поради това се претендира и за нарушено право на защита на жалбоподателя да
разбере за какво точно нарушение е бил санкциониран. В жалбата като нарушение се
споменава и това, че липсвал конкретен издател на Електронния фиш, както и дата на
издаване, поради което се затруднявала преценката от гледна точка на давностните срокове.
Изтъква се, че в Електронния фиш липсвало отбелязване дали същият подлежи на
обжалване, в какви срокове и пред кого. Никъде в Електронния фиш не били изложени
1
конкретни факти относно извършеното нарушение, липсвали констатации и фактически
твърдения, поради което се приема, че има непълнота в Електронния фиш. Жалбоподателят
твърди, че отразеното в Електронния фиш не отговаряло на обективната истина. Поради
това се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш и да присъди на жалбоподателя
направените от него разноски по делото.
В писмо с вх. № 169280 от 23.05.2024г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от ДР на
ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че
влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление и се
посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в
сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В
писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е
установено и заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON“ №
MD1195, която е преминала последваща метрологична проверка. Твърди се, че нарушението,
нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. По делото
били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка,
отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При
издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с
които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да
потвърди издадения Електронен фиш като правилен и законосъобразен. В писмо с вх. №
169280 от 23.05.2024г. се казва още, че техническо средство тип CORDON M2 е одобрен тип
средство за измерване предвид чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията и чл.1а от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с
Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 239 от 24.10.2003г. Със същото писмо се
отбелязва, че Електронен фиш Серия К № 7726423/08.07.2023г. е издаден след като е влязъл
в сила Електронен фиш № 6398520/25.09.2022г., издаден от ОДМВР – Ловеч, връчен на
14.11.2022г., платен. В цитираното писмо се прави и изрично възражение за прекомерност на
претендираните от другата страна разноски.
По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 213584 от 28.06.2024г. от гл.
юрк. Пашунов. С тях се иска съдът на остави без уважение жалбата на С. Д. поради нейната
неоснователност, необоснованост и недоказаност. Процесуалният представител на СДВР
счита, че при издаване на процесния Електронен фиш са спазени разпоредбите на чл.188 от
ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. В него се съдържали всички законоустановени реквизити.
От приложените доказателства се установявало нарушението, което било установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, заснемащо нарушения на ЗДвП и работещо в
отсъствие на контролен орган, на автоматичен режим. Твърди се, че техническото средство е
2
преминало първоначална и последваща метрологична проверка. Цитира се и нормата на
чл.189, ал.15 от ЗДвП, като се иска съдът да кредитира приложения по делото снимков
материал като годно веществено доказателствено средство. Относно наложеното
административно наказание се казва, че то е правилно индивидуализирано в
законоустановения му размер. В писмени бележки с вх. № 213584 от 28.06.2024г. се цитира
и §6, т.65 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП и се приема, че е налице от
обективна и от субективна страна съставът на нарушението. Обръща се внимание и на това,
че са зачестили напоследък пътно-транспортните произшествия в следствие на шофиране с
превишена скорост. С оглед на това, поведението на жалбоподателя се приема за укоримо,
тъй като поставя в опасност не само своя, но и живота на другите участници в движението.
Поради това се иска обжалваният Електронен фиш да бъде потвърден с цел реализиране на
генералната превенция, а също и за възпиращо, възпитателно и предупредително действие
по отношение на останалите членове на обществото относно шофирането с превишена
скорост. Моли се за потвърждаване на Електронния фиш и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 02.07.2024г. не се явяват лично нито
жалбоподателят С. Б. Д., нито неговият защитник – адв. Х..
Въззиваемата страна СДВР също не изпраща представител пред СРС.
По делото има депозирана молба с вх. № 216785 от 02.07.2024г., която е била
подадена по електронен път на 01.07.2024г. в 21:06 часа, но е входирана в регистратурата на
СРС на 02.07.2024г. в 10:40 часа и съответно е била докладвана след приключване на
съдебните прения и обявяване на делото за решаване в заседанието на 02.07.2024г. в 10:52
часа. В тази молба се посочва, че наказващият орган не бил представил в цялост
административно-наказателната преписка. Твърди се, че не всички изисквания за използване
на автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ са спазени, тъй като
наказващият орган не бил представил техническа спецификация на мобилната система и не
можело да се установи дали тя е използвана според изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Твърди се, че Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
не е надлежно попълнен. Имало неяснота дали техническото средство не е било монтирано в
служебен автомобил (както е отразено в Протокола с попълнената графа с номера на
служебния автомобил) или извън него (с оглед наличния снимков материал). Ако
нарушението на Д. било заснето с мобилно устройство, жалбоподателят твърди, че
незаконосъобразно е била ангажирана отговорността му чрез издаване на Електронен фиш,
тъй като следвало да се състави АУАН и да се издаде Наказателно постановление. Освен
това липсвала и яснота дали става въпрос за движение в участък с въведено с пътен знак
ограничение. От справката на Столична община се установявало, че в процесния участък е
налице знак за ограничение на скоростта В-26, а в обжалвания Електронен фиш се твърдяло,
че извършеното нарушение е в населено място – гр. София. Според жалбоподателя от
писмените доказателства и от приложената снимка на автомобила не можело да се установи
3
безспорно мястото на нарушението, както и дали моторното превозно средство (МПС) се е
движило в рамките на или извън населеното място, за да бъде преценена максималната
законово разрешена скорост на движение, респ. дали има знак, въвеждащ друг предел на
разрешената скорост. На следващо място се твърди, че е невъзможно в един и същи ден да
се извърши нарушението и да се плати глобата за същото. Липсвали и доказателства на коя
дата е връчен на жалбоподателя Електронен фиш Серия К № 6398520, както и дали/кога е
влязъл в сила. Според жалбоподателя от справката от АИС АНД не може да се приеме, че
Електронен фиш Серия К № 6398520 е влязъл в законна сила на 29.11.2022г. На следващо
място в молба с вх. № 216785 от 02.07.2024г. се посочва, че в Електронния фиш е посочен
собственикът на МПС-то, но не и лицето, което конкретно на посочените дата, място и час е
управлявало автомобила. Поради това се приема, че не е ясен автора на нарушението по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. С тези мотиви се иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш и
да присъди в полза на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Товарен автомобил „****” с рег. № *** е собственост на С. Б. Д..
Срещу С. Б. Д. бил издаден Електронен фиш Серия К № 6398520 от ОДМВР - Ловеч,
с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП, извършено с товарен автомобил „****“ с рег. № *** на 25.09.2022г. в 12:25
часа в обл. Ловеч, ПП I-4, км. 34+900, землището на с. Микре, като при ограничение на
скоростта 50 км/час за населено място, въведена с пътен знак Д-11, е установена с
техническо средство СПУКС ARH CAM S1 № 120cd3d скорост от 76 км/час. Този
Електронен фиш е връчен на С. Б. Д. на 14.11.2022г. и е влязъл в законна сила на 29.11.2022г.
В едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 6398520, а
именно на 08.07.2023г. в 11:55 часа в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ до № 326 с
посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към Околовръстен път товарен автомобил
„****” с рег. № *** се движил със скорост от около 88 км/час при ограничение на скоростта
50 км/час за населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът на 08.07.2023г. била
установена и заснета с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип
CORDON М2 с № MD1195. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на
валидност на одобряване на типа до 13.06.2027г. На 14.03.2023г. тази видео-радарна система
е преминала проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 020-СГ-
ИСИС/14.03.2023г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е
+/- 3 км/час при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
4
система рег. № 4332р-45283 от 10.07.2023г. за времето от 11:20 часа до 13:30 часа на
08.07.2023г. тази видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON с №
MD1195 е била позиционирана в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ до № 326, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от бул. „Владимир Вазов“ към
Околовръстен път, при посока на задействане – приближаване на МПС и при стационарен
режим на измерване. Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 50
км/час за населено място.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 7726423, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на С. Б. Д. е наложена „глоба“ в размер на 800 лева
за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че
нарушението е извършено на 08.07.2023г. в 11:55 часа в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“
до № 326, с посока на движение от бул. „Владимир Вазов“ към Околовръстен път, при
ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, при установена скорост от 85 км/ч.
(след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта от 35 км/час, като нарушението е
извършено с товарен автомобил „****“ с рег. № ***, установено е с АТСС с № MD1195 и е
извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на
Електронен фиш Серия К № 6398520 на 29.11.2022г.
Препис от Електронен фиш Серия К № 7726423 е връчен на С. Б. Д. на 18.04.2024г. и
е обжалван с жалба, подадена по пощата на 02.05.2024г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: Електронен фиш Серия К №
6398520, издаден от ОДМВР – Ловеч (лист 9 от делото); снимков материал (лист 10 и лист
11 от делото); справка за собствеността на товарен автомобил „****” с рег. № *** (на лист 12
от делото); Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи (на
лист 13 от делото); Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. (лист 14 от
делото); справка от сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за
измерване с номер на вписване В-46 (лист 15 от делото); Решение за одобрение на типа на
уреда за измерване (лист 16 от делото); справка от информационната система на ОПП –
СДВР за Електронен фиш Серия К № 7726423 (лист 18 от делото); Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45283 от 10.07.2023г. (на
лист 19 от делото); справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен
фиш Серия К № 6398520 (лист 20 от делото); Ежедневна форма на отчет от 08.07.2023г.
(лист 21 от делото); справка картон на водача (лист 22-24 от делото); Сертификат за успешно
завършен курс на обучение (лист 25 от делото); плик от жалба (лист 27 от делото); писма от
Български институт по метеорология с вх. № 199921 от 18.06.2024г. и с вх. № 205769 от
21.06.2024г. - с приложени Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., извадка
от Регистър на одобрените за използване типове средства за измерване и извадка от
„CORDON-M2 Многоцелева фото-радарна система“ (лист 38-51 и лист 52-60 от делото);
5
писмо от ОПП-СДВР с вх. № 213114 от 27.06.2024г. (лист 66 от делото), както и писмо от
Столична община с вх. № 209309 от 26.06.2024г. с приложена схема (лист 68-70 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-45283 от 10.07.2023г. и Ежедневната форма на отчет от 08.07.2023г. са годни,
информативни, обективни, достоверни и взаимно допълващи се. Поради това съдът ги
кредитира. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
се установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та, вида и
номера на техническото средство, броят на нарушенията, номерата на клиповете, заснети на
това място с въпросното техническо средство, както и индиректно се установява
ограничението на скоростта на движение на превозните средства - 50 км/час за населено
място, без допълнително въведено ограничение с пътен знак В-26. От писменото
доказателство на лист 19 от делото се установява също така, че АТСС е вид CORDON с №
MD1195, което е преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол № 020-СГ-
ИСИС от 14.03.2023г. От Ежедневната форма на отчет от 08.07.2023г. се установява, че от
11:20 часа до 13:30 часа АТСС е било позиционирано в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“
до № 326, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от бул.
„Владимир Вазов“ към Околовръстен път при ограничение на скоростта 50 км/час за
населено място. Доколкото в същия смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45283 от 10.07.2023г., в
който документ е отразен същият период на работа на АТСС (от 11:20 до 13:30 часа), същото
място, посока на движение и ограничение на скоростта като тези, посочени в Ежедневната
форма за отчет, СРС приема, че писмените доказателства, приложени на лист 19 и лист 21 от
делото са еднопосочни, достоверни, информативни и следва да се поставят в основата на
фактическите и правни изводи на съда.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метеорология с вх. №
199921 от 18.06.2024г. и с вх. № 205769 от 21.06.2024г., както и на приложените към тях
Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., извадка от Регистър на одобрените
за използване типове средства за измерване, извадка от „CORDON-M2 Многоцелева фото-
радарна система“, както и от приложените на лист 15 и лист 16 от делото документи
(справка от сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване
с номер на вписване В-46 и Решение за одобрение на типа на уреда за измерване), а също и
от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-45283 от 10.07.2023г. се доказва, че техническото средство, с което е констатирано и
заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало
е проверка и съответно е било технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът
да посочи, че доколкото от Протокола на лист 19 от делото се вижда, че е било използвано
техническо средство CORDON с № MD1195, а от писмата от Български институт по
6
метрология на лист 38 и лист 52 от делото следва, че за това техническо средство е бил
издаден Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., то се налага изводът, че
ползваното техническо средство е именно видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON M2, вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност до 13.06.2027г.
Същевременно посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-45283 от 10.07.2023г. техническо средство (CORDON №
MD1195) фигурира и в снимковия материал на лист 10 от делото, което означава, че именно
това техническо средство е било използвано при заснемане на процесното нарушение.
Гореизложеното показва, че техническото средство, с което е било установено процесното
нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно нормативната уредба и е било годно да
заснеме скоростта на автомобила, както и да разпознае регистрационния му номер.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 10 /лице и гръб/ от делото се установява марката и
регистрационния номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на
нарушението; конкретно измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на
същото място; вида и номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът,
както и това, че е установена скоростта именно на заснетия автомобил. Приложеният по
делото снимков материал представлява веществено доказателствено средство с автентични
дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и
информативно доказателствено средство и съответно го кредитира. Между снимката на лист
10 от делото и Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
на лист 19 от делото има припокриване не само относно вида и номера на техническото
средство, но и касателно мястото, посоката на движение, датата, часовия диапазон и
ограничението на скоростта, поради което за съда не възниква съмнение, че снимката на
процесния автомобил е направена именно с техническото средство, описано в
кредитираните по-горе писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимката, приложена на лист 11 от делото,
тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тя се явява годно веществено доказателствено
средство. От нея се установява къде е било позиционирано АТСС, вкл. и че мястото е
„населено“ (съгласно §6, т.49 от ДР на ЗДвП), където е установено от законодателя
общоважимо ограничение на скоростта до 50 км/час в населено място.
Според настоящия съдебен състав не е налице неяснота относно това къде е било
позиционирано техническото средство. От снимката на лист 11 от делото се вижда точното
7
място на разположение на АТСС. Отбелязването на регистрационния номер на служебния
автомобил в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-45283 от 10.07.2023г. показва с кой конкретно автомобил са били
проверяващите на пътя, но това, че АТСС не е в служебния автомобил, а извън него се
вижда ясно от снимката на лист 11 от делото.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.). Видно от лист 19 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-45283 от 10.07.2023г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В
него е посочено, че датата на използване на техническото средство е 08.07.2023г.; че
документът е регистриран под № 4332р-45283 на 10.07.2023г.; посочени са имената и
подписите на лицето, което е разположило и настроило техническото средство, респ. лицето,
което е проверило Протокола. В графата за приемане на Протокола е изрично отбелязано, че
данните са „автоматично прехвърлени чрез 3G/4G от СПУКС“, което означава, че
приемането на Протокола и изображенията към него с цел съхраняването им на компютърна
конфигурация/сървър е било извършено „автоматично“, без човешка намеса, поради което и
няма положени имена и подписи на служител на ОПП – СДВР. В Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-45283 от 10.07.2023г. е
посочено, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та и че измерва при стационарен
режим. Отбелязани са общият брой на констатираните нарушения, номерата на първото и на
последното изображение, вида и номера на ползваното техническо средство, както и това, че
то е преминало метрологична проверка на 14.03.2023г. с годност за експлоатация до
14.03.2024г. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист
11 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
Приложеният на лист 25 от делото Сертификат за успешно завършен курс на
обучение е обективно и непредубедено писмено доказателство, което съдът няма основание
да не кредитира. От него се установява, че лицето, разположило и настроило техническото
средство на процесното място е служител на СДВР, обучен да работи с АТСС „CORDON
M2“.
Съдът дава вяра на писмата от ОПП-СДВР с вх. № 213114 от 27.06.2024г. и от
Столична община с вх. № 209309 от 26.06.2024г., както и на приложената на лист 69-70 от
делото схема, тъй като са относими, информативни, еднопосочни, достоверни и
непредубедени писмени доказателства. От съвкупната им преценка се установява, че на
процесното място е важало общото ограничение на скоростта в населено място - 50 км/час и
не е имало пътен знак, въвеждащ друго ограничение на скоростта. В същия смисъл данни се
съдържат и в снимката на лист 10 от делото, в Ежедневната форма на отчет, както и в
8
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на лист 19 от
делото От съвкупната преценка на тези писмени доказателства съдът приема за безспорно
доказано, че на процесната дата и място ограничението на скоростта е било 50 км/час в
населено място.
Настоящият съдебен състав дава вяра на приложените на лист 9 и лист 20 от делото
писмени доказателства, тъй като са обективни, еднопосочни, достоверни и не се
опровергават от останалите доказателства, събрани по делото. От съвкупната преценка на
Електронен фиш Серия К № 6398520, издаден от ОДМВР – Ловеч и справката от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 6398520 се
установява, че на С. Б. Д. е налагано и друг път административно наказание „глоба“ - на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 6398520, издаден от ОДМВР - Ловеч, който Електронен
фиш е бил връчен на С. Б. Д. на 14.11.2022г. и е влязъл в сила на 29.11.2022г. Тези
констатации се потвърждават и от справката картон на водача (видно от лист 23 от делото).
Приложените на лист 12 и лист 22-24 от делото справки са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и приема, че С. Б. Д. има и много други /предишни/ нарушения по
ЗДвП, както и че е собственик на заснетия автомобил с рег. № ***.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 13 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Съдът дава вяра и на справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 7726423 (на лист 18 от делото), както и на плика от жалбата (на
лист 27 от делото), тъй като това са обективни и достоверни писмени доказателства, които
не се опровергават от останалите доказателства, събрани по делото. Въз основа на тези
документи СРС приема, че Електронен фиш Серия К № 7726423 е връчен на С. Б. Д. на
18.04.2024г., а жалбата срещу този Електронен фиш е подадена по пощата с дата на
пощенското клеймо - 02.05.2024г. Това означава, че жалбата, по повод на която е образувано
настоящото дело, е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Възприетата фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен анализ
налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
9
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана
скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на скоростта от 50 км/ч. за населено
място, съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна степен, без да е допуснато
съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от задължителните
реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите, при които е реализирано
нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е
и наложената на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП глоба /в размер на 800 лева/
като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за
процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че описанието на нарушението
било непълно и неясно посочено в Електронния фиш. В случая от съдържанието на
Електронния фиш става ясно, че нарушението касае скоростта на движение на автомобил,
който е в достатъчна степен индивидуализиран; посочени са установената и разрешената
скорост, както и превишението на скоростта. Нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква в
Електронния фиш да се посочи собственика, на когото е регистриран автомобила, а не
водачът на МПС-то. Поради това липсата на посочен водач на автомобила в Електронния
фиш не е съществено процесуално нарушение. Това има и своето логично обяснение с оглед
действащото законодателство - чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
Този съдебен състав не счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение с
това, че в Електронния фиш не било вписано пред кого и в какъв срок може да се обжалва
този акт, тъй като от една страна тази информация не е сред задължителното съдържание на
Електронния фиш съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, а от друга страна незнанието на закона (в
10
случая на чл.189, ал.8 от ЗАНН и чл.59, ал.1 от ЗАНН) не извинява незнаещия. Поради това
СРС не приема и това възражение на жалбоподателя за основателно, нито счита, че реално е
било нарушено правото му на защита.
Настоящият съдебен състав не споделя и другото възражение на жалбоподателя,
свързано с Електронния фиш, обосноваващ повторността. Доколкото в обжалвания
Електронен фиш с думи е посочено, че нарушението е извършено в условията на
повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на 29.11.2022г. на Електронен фиш
Серия К № 6398520, то за жалбоподателя е ясно от кое предходно негово нарушение се
определя настоящото му. В случая е важно, че нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено на 08.07.2023г., е описано в обжалвания Електронен фиш. Наличието или
липсата на по-подробни данни за повторността не представляват съществено процесуално
нарушение, тъй като дали има или няма „повторност“ е от значение единствено във връзка с
определяне на наказанието (с оглед разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП) и не
представлява елемент от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Поради
това датата на извършване на нарушението, за което е издаден Електронен фиш Серия К №
6398520, както и наложената с него санкция на Д. не са елементи, чиято липса да обоснове
порок в обжалвания Електронен фиш. Дали е налице повторност или не е въпрос, който
следва да се обсъди по съществото на спора, а не като съществено процесуално нарушение.
И да не беше посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност, и да не
беше цитиран чл.182, ал.4 от ЗДвП, пак става ясно, че Електронен фиш Серия К № 7726423 е
издаден срещу С. Б. Д. за нарушение на скоростта на движение на МПС с рег. № *** на
08.07.2023г., т.е. за управление на превозно средство със скорост над разрешената скорост от
50 км/час в населено място. Поради това въпросът дали е налице „повторност“ е относим
единствено за наказанието и следва да се прецени по съществото на спора.
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден
процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано
в Електронния фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
11
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
От датата на нарушението /08.07.2023г./ до връчването на Електронния фиш
/18.04.2024г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец октомври
2024г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не (както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г.), че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, където е било монтирано
АТСС при заснемане на нарушението. Задължително условие за санкционирането с
Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор. В процеса по издаването на Електронния фиш не участват
двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията, свързани с ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани
12
технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че
една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г.
на Върховния административен съд, с което реализирането на административно-
наказателната отговорност за нарушения на ЗДвП чрез издаване на Електронен фиш при
осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни и стационарни/ са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган /Български институт по метрология/
осъществява проверка и на софтуерната програма, генерираща снимковия материал, което е
отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ : измерване на
скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването,
респективно превозното средство. Обработката и издаването на Електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система. Доколкото този процес по
обработка на информацията и издаването на Електронен фиш става не при установяване на
нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на самия Електронен фиш явно
административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че случаят не е маловажен,
нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
08.07.2023г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез АТСС. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата
редакция на закона, то към 08.07.2023г. не е било необходимо участъкът, в който се е
13
извършвал контрол на скоростта с АТСС да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-
24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след
отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 88 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 85
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 85 км/час. Доколкото от приложената на лист 10 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на МПС с рег. № *** е 88 км/час, то след
приспадане на толеранса от 3 км/час следва да се приеме, че автомобилът се е движил със
скорост от поне 85 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 88 км/час.
От направения по-горе съвместен анализ на схемата от Столична община, писмото от
ОПП – СДВР, Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система,
Ежедневната форма на отчет и снимката на автомобила се установява, че на процесното
място към 08.07.2023г. ограничението на скоростта е било 50 км/час в населено място.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 85 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. в населено място, водачът на товарен автомобил „****” с рег. № *** е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението
при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/час в
населено място. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост
от поне 85 км/ч., обективно е реализиран съставът на административното нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия
толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) е с 35 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението си по
ЗДвП, че не следва да управлява МПС със скорост над 50 км/час в населено място. В случая
14
ограничението на скоростта е било 50 км/час, а реално е била измерена (след приспаднатия
толеранс от 3 км/час) скорост от поне 85 км/ч. Това означава, че водачът на МПС-то е
съзнавал обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал автомобила с рег. № *** на 08.07.2023г.
Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 12 от делото справка е видно, че
собственик на МПС-то е С. Б. Д., то правилно е била ангажирана административната
отговорност именно на това лице. Това е така, защото според чл.188, ал.1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото С. Б. Д. е
получил препис от Електронен фиш Серия К № 7726423 на 18.04.2024г. /видно от лист 18 от
делото/, съдът приема, че лицето е наясно, че е издаден Електронен фиш и тъй като в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подадена в законоустановения 14-
дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час,
въпреки че това е било изрично указано в Електронен фиш Серия К № 7726423, СРС
приема, че в случая на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на С. Б. Д. – като собственик на МПС-то,
непосочил дали и на кого е предоставил автомобила за ползване на 08.07.2023г.
В случая на С. Б. Д. е определена „глоба“ в размер на 800 лева като наказващият
орган се е позовал на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП. Нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП
предвижда налагането на двоен размер на глобата, предвидена в чл.182, ал.1, т.1-т.5 от ЗДвП,
когато нарушението е извършено повторно. Правилно в процесния Електронен фиш са
отбелязани фактите около повторността – посочено е с думи, че нарушението е извършено
„в условията на повторност“, в едногодишен срок от влизане в сила на друг Електронен
фиш, който е цитиран по номер и дата на влизане в сила. Според §6, т.33 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на Наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В конкретния
казус (доколкото нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП)
следва да се докаже, че коментираното тук деяние е извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на друго Наказателно постановление или Електронен фиш, с което на
жалбоподателя е била наложена „глоба“ за „същото по вид“ нарушение. С оглед
разпоредбата на §6, т.33 от ДР на ЗДвП е важно да се докаже, че посоченият в процесния
Електронен фиш предходен Електронен фиш (Серия К с № 6398520) се е отнасял за „същото
по вид“ нарушение, а именно за управление на превозно средство над разрешената скорост
за движение. Без значение е дали деянието е извършено с един и същ или с различен
автомобил, дали при едно и също или различно превишение на скоростта и пр. Важно е
видът на нарушението да е един и същ. Видно от приложения по делото Електронен фиш
15
Серия К № 6398520, издаден от ОДМВР - Ловеч, справката картон на водача и справката на
лист 20 от делото, жалбоподателят е бил санкциониран по административен ред за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 6398520, който е
влязъл в сила на 29.11.2022г. Считано от тази дата (29.11.2022г.) в едногодишен срок, а
именно на 08.07.2023г. С. Б. Д. е реализирал друго /ново/ нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
за което е издаден процесният Електронен фиш. Това доказва, че жалбоподателят е
извършил процесното деяние в едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш
Серия К № 6398520, т.е. при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП.
Поради това следва да се ангажира административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя именно при условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП. С оглед конкретно
установеното превишение на скоростта (с 35 км/ч. над ограничението от 50 км/ч. – след
приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), мястото на извършване на нарушението (в населено
място) и начина, по който законодателят е определил да се санкционира административно –
наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е извършено
повторно, СРС приема, че спрямо С. Б. Д. (като собственик на МПС, недоказал, че
автомобилът е бил управляван от друго лице и доколкото деянието е извършено „повторно“)
следва да се приложи санкционната норма на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП и да се
определи „глоба“ в размер на двукратния размер на наказанието по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,
т.е. „глоба“ в размер на 800 лева. Точно фиксираният в закона размер на административното
наказание при превишение на скоростта от 31 км/час до 40 км/час в населено място и начина
на определяне на глобата при повторност не позволяват на съда да прави преценка на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от
напред в закона и е в твърд размер, с който съдът е длъжен да се съобрази при
индивидуализиране на наказанието.
Превишението на скоростта не е незначително. Нарушението е извършено повторно.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно са налице и отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП – извън това, формиращо извод за повторност. Процесното
нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
повторно и поради това СРС не счита, че случаят е маловажен.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния Електронен фиш
(СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава
Електронния фиш и пред СРС, НО, 10 състав има депозирани писмени бележки от
процесуален представител на въззиваемата страна, в които е поискано присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство
страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била
защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
16
СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида
и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането
на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде
от 80 до 150 лева. В случая по това дело въззиваемата страна не е била представлявана от
свой процесуален представител в съдебното заседание пред СРС на 02.07.2024г., а
единствено има депозирани писмени бележки с вх. № 213584 от 28.06.2024г., които
изхождат от юрисконсулт на СДВР. Поради това и доколкото правният спор не се отличава с
фактическа и/или правна сложност, предвид това, че процесуалният представител на СДВР е
взел участие по делото само като е изготвил и депозирал писмените бележки, без да е
участвал в съдебното заседание пред СРС, този състав счита, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7726423, издаден от СДВР, с
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП на С. Б. Д. е наложена „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева.
ОСЪЖДА С. Б. Д. с ЕГН **********, с известен по делото адрес : **** да заплати на
СДВР за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80
(осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17