№ 308
гр. Пещера, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20245240100164 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и иск по
чл.55,ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М. П. К. с ЕГН-********** от
гр.Брацигово,бул.“***“ № 14, чрез процесуалния й представител адв.Г.
срещу ответника „ВИВА КРЕДИТ“АД с ЕИК-********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ Силвър
център,ет.2,офис 73Г ,в която твърди,че на 09.06.2023 година между ищцата
по настоящото дело и ответното дружество е бил сключен Договор за
паричен заем STANDART №5934810 , по силата на който на ищцата в
качеството й на заемател е била заета сумата от 2100,при следните
условия:лихвен процент от 40.32%;ГПР от 49.36% и срок на погасяване от 52
седмици.В случая общата сума за връщане е била в размер на 3826.94
лева.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора на заемателя е била
начислена допълнителна такса в размер на 1259.18 лева за услуга експресно
разглеждане на документи за одобряване на паричен заем,разсрочена на
равни части и дължима заедно с погасителната вноска за главница и
лихва.Съгласно чл.4,ал.1 от договора заемателят е следвало в срок до три
1
дни от усвояване на сумата по договора да представи едно от следните
обезпечения:1./поръчител-физическо лице ,което да представи на заемодателя
служебна бележка от работодател,издадена не по-рано от три дни от деня на
представянето и да отговаря на следните условия:а./ да е навършило 21
години;б./да работи по безсрочен трудов договор;в./да има минимален стаж
при настоящия работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в
размер на 1000 лева ;г./ през последните 5 години да няма кредитна история в
ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус“ период на просрочие
от 0 до 30дни; д./да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма
сключен договор за паричен заем в качеството му на заемател или 2./банкова
гаранция издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото
задължение по договора,валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора .В чл.4,ал.2 от договора е предвидено ,че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение заемополучателят ще дължи
неустойка в размер на 839.28 лева,разсрочена на равни части и дължима
заедно с погасителната вноска.Сочи се още ,че посочените по-горе такса и
неустойка са включени в погасителния план по договора за паричен заем и
са разпределени на равни вноски добавени към дължимата главница и лихва,
като след добавянето им действителната цена на отпуснатия заем е в размер
на 5925.40 лева.Към момента на предявяване на иска ищцата в качеството й
на заемополучател е изплатила сумата от 2560.23 лева чрез 17 бр.платежни
нареждания.Твърди,че таксата за експресно разглеждане е в противоречие с
разпоредбите на ЗПК и в частност чл.10а,ал.2 от ЗПК,поради което счита
същата за нищожна.Таксата не е била включена в годишния процент на
разходите по кредита ,с което е заобиколена нормата на чл.19,ал.4 от
ЗПК,поради което тази клауза е нищожна.Такава клауза в договора според
ищеца е и клаузата уреждаща начисляване на неустойка при непредставяне
на обезпечение след сключване на договора.Кредиторът я е именувал
„неустойка“,за да заобиколи ограничението на чл.19,ал.4 от ЗПК,съгласно
което разходите за обезщетение не се вземат предвид при изчисление на
ГПР.В случая неустойката не изпълнява обезщетителна функция ,тъй като тя
не зависи от вредите от неизпълнението на основните договорни
задължения.Същата се начислява като добавка към погасителните вноски
или така както е уговорена ,като същата би се дължала и при редовно,точно
и срочно изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.С
2
посочената клауза се заобикаляла и разпоредбата на чл.33,ал.1 от ЗПК тъй
като с нея се уговаряло още едно допълнително обезщетение за
неизпълнение на акцесорно задължение .Заплащането й представлява
допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката
противоречи на добрите нрави ,не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя,поради което е и неравноправна
клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП.Освен изложеното счита ,че процесният
договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и
т.10 от ЗПК,доколкото в документа е налице посочване на лихвен процент,
ГПР и обща сума дължима от потребителя.Размерът на тези величини
,посочени в договора не съответства на действителните такива съобразно
поетите от потребителя задължения ,поради което договорът е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.С оглед неговата
недействителност заемателят следва да върне само главницата по
договора,поради което платените суми за лихва ,такса и неустойка са
недължимо платени.
Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за
нищожен Договор за паричен заем STANDART №5934810 от 09.06.2023
година сключен между М. П. К. и „Вива кредит“АД като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, на Закона за
задълженията и договорите и на Закона за защита на потребителите.
Да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
460.23 лева ,представляваща недължимо платена на основание чл.55 от ЗЗД
лихва,такса и неустойка.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в
който оспорва предявените искове като твърди ,че искът за установяване
недействителност на договора е недопустим ,поради липса на правен
интерес.В случая са платени от ищцата суми ,с които се покривала
главницата и договорена лихва като не била търсена уговорена такса и
неустойка.Сочи се още,че действително страните са били обвързани от
договорно правоотношение ,а именно договор за предоставяне на
3
потребителски кредит,който съответствал на изискванията на ЗПК.Моли да
се отхвърлят предявените искове.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:договор за паричен заем
STANDART №5934810 от 09.06.2023;погасителен план;стандартен
европейски формуляр;разходен касов ордер;разписки за платени суми се
установява ,че на дата 09.06.2023 година между „ВИВА КРЕДИТ“АД
гр.София,в качеството му на кредитор и М. П. К. от гр.Брацигово в
качеството й на кредитополучател е сключен писмен договор за паричен заем
STANDART №5934810 от 09.06.2023 ,по силата на който кредиторът
предоставя в заем на кредитополучателя сумата от 2100 лева, за срок от 52
седмици.Съгласно чл.1,ал.2 от договора заемателят заявява,че преди
подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга експресно разглеждане на документите за одобрение на
паричен заем ,предоставена от кредитора като за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем
,заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 1259.18 лева.Посочената такса
съобразно уговорките в договора се заплаща от заемателя разсрочено на
равни части ,включени в размера на всяка от погасителните вноски.Размерът
на погасителната вноска е фиксиран като сума 147.19 лева и включва:част
от дължимите главница ,лихва и такса за експресно разглеждане като общо
дължимата от заемателя сума е в размер на 3826.94лева.Посочено е още,че
годишният лихвен процент по заема е 40.32%,а ГПР е от 49.36%.Съгласно
чл.4,ал.1 от договора в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора
заемателят е следвало да предостави на заемодателят едно от следните
обезпечения: 1./поръчител-физическо лице ,което да представи на
заемодателя служебна бележка от работодател,издадена не по-рано от три
дни от деня на представянето и да отговаря на следните условия:а./ да е
навършило 21 години;б./да работи по безсрочен трудов договор;в./да има
минимален стаж при настоящия работодател от 6 месеца и минимален
4
осигурителен доход в размер на 1000 лева ;г./ през последните 5 години да
няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със
статус“ период на просрочие от 0 до 30дни; д./да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството му на заемател или 2./банкова гаранция издадена след усвояване
на паричния заем в размер на цялото задължение по договора,валидна 30 дни
след падежа за плащане по договора.В договора изрично е предвидено ,че
при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
заемателят дължи неустойка в размер на 839.28 лева ,която се заплаща
разсрочено на равни части към погасителната вноска и в този случай
дължимата вноска е в размер на 179.47 лева ,а общото задължение по
договора в размер на 4666.22 лева .Неразделна част от договора е и
погасителен план ,в който са посочени: размера на месечните погасителни
вноски,състояща се от главница,лихва,такса експресно разглеждане и
оскъпяване в случай на непредставяне на обезпечение ;падежа на всяка от
погасителните вноски и общото задължение в размер на 4666.22 лева.
С разходен касов ордер № 0021 от 09.06.2023 година кредиторът е
предоставил реално на кредитополучателя сумата от 2100 лева като
кредитополучателят е върнал чрез 17 бр. вноски сумата от 2710.23 лева.
По делото няма спор,че страните в настоящото производство са били
обвързани от валиден договор за предоставяне на потребителски кредит от
09.06.2023 година ,по силата на който на ищцата в качеството й на
кредитополучател е била заета сумата от 2100 лева от ответника в качеството
му на кредитодател.По делото страните не спорят и относно обстоятелството
,че кредитополучателят е върнал по процесния договор сума ,която според
приложените разписки е в размер на 2710.23 лева.
Според трайно установената съдебна практика абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен
интерес (решение № 133/22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на ВКС, I т.
о.; решение № 147/17.06.2013 г. по гр. д. № 1810/2013 г. на ВКС, II г. о.). За да
е налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между
страните по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи
правата на ищеца (решение № 163/13.01.2011 г. по т. д. № 12/2010 г. на ВКС, I
т. о.; решение № 147/17.06.2013 г. по гр. д. № 1810/2013 г. на ВКС, II г. о.).
5
Следователно, за да съществува интерес от предявяване на установителен
иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се
претендира отричаното от него право (решение № 197/28.06.2010 г. по гр. д.
№ 875/2009 г. на ВКС, I г. о.; решение № 135/10.07.2013 г. по гр. д. № 61/2013
г. на ВКС, II г. о.). Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от
защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на
правата на ищеца. По смисъла на решение № 299/09.01.2012 г. по гр. д. №
1331/2010 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за да е
налице правен интерес от предявения установителен иск за нищожност на
договор, решението по него следва да се отрази на правното положение на
ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат.
Преценката за наличие или не на правен интерес за ищеца, която
решаващият съд е длъжен да извърши служебно, е винаги конкретна и се
основава на въведените с исковата молба фактически твърдения и правни
доводи за засегнатите от възникналия правен спор права, както и на характера
на самото спорно право.
При такава преценка в настоящия случай съдът, намира че правния
интерес не е отпаднал, тъй като договорът за предоставяне на кредит
съществува в правния мир. Уреждането на материалните въпроси по него с
връщане на главницата, в известен смисъл лишава действията на ищцата от
интерес в житейския смисъл , но не и от правен интерес.
Нейният интерес налага по надлежния ред да бъде установено ,че не
дължи сумите за неустойка и такса за експресно разглеждане.
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. В процесния случай, твърденията
6
за недействителност на процесния договор поради противоречието му с
чл.10а,чл.19,ал.4 и чл.33 от ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно,
доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл.1,ал.2 от договора.
В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено, че кредиторът не може да
иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с
усвояване и управление на кредита. В настоящия случай претендираната
такса за експресно разглеждане на документите, чрез които длъжникът
кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а
от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. А
експресното разглеждане на документи, респ. проверката на
платежоспособността на длъжника, е част от процедурата по усвояване на
кредита. Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона,поради което е
нищожна.Този извод се подкрепя от това, че липсват доказателства за
предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да
обоснове начисляването на претендираната от него такса. Освен това не е
ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок
размер,над ½ от предоставената сума, което е допълнително основание да се
приеме, че по същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин
кредита. В случая посочената такса не е включена в ГПР съгласно чл. 10, ал.
2 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Фактът, че същата такса е включена като
част от месечната погасителна вноска е основание да се приеме, че в същност
последната има точно такъв характер -скрита печалба за кредитора водеща до
необосновано оскъпяване на кредита във вреда на потребителя,поради което
посочената клауза е неравноправна и нищожна.
В настоящия случай страните не спорят,че в процесния договор
неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Предвидената в договора неустойка не
обезпечава изпълнението на задълженията от длъжника по Договора за
7
кредит, нито обезпечава вредите от неизпълнението на задълженията по
Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение.С
нея се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение
на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на
кредита,защото както се установи по-горе е заета сума от 2100 лева ,а
предвидената неустойка е в размер на 839.28 лева.В процесния случай
възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в
предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно
действителната стойност на общите разходи по кредитното
правоотношение.Пряката и непосредствена цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане
сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя. Процесната клауза за неустойка нарушава съществено
принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
взаимоотношения. Съдът намира, че с тази неустойка кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона,поради което е
нищожна. Фактът, че същата е включена като част от месечната погасителна
вноска е основание да се приеме, че в същност последната има точно такъв
характер -скрита печалба за кредитора водеща до необосновано оскъпяване на
кредита във вреда на потребителя,поради което посочената клауза е
неравноправна и нищожна.
Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи, Договорът за паричен заем от 09.06.2023 година е
недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.
Имайки предвид предвидените в чл. 23 ЗПК правни последици при
прогласяване недействителността на сключения договор за потребителски
кредит извършените плащания следва да се отнесат към погасяване на
8
главницата по договора.
Следователно платената от ищцата сума в размер на 460.23 лева –
лихва,такса и неустойка е била недължимо платени при начална липса на
основание
В предвид на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което
да уважи иска по чл.55,ал.1 от ЗЗД като осъди ответнжот дружество да
върне недължимо платената сума от ищцата по договор за паричен заем
STANDART №5934810 от 09.06.2023 година
С оглед изхода от предявените искове в полза на ищцата следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на д.т. от 100 лева
По делото ищцата Г.а се представлява безплатно от адв.Г. , при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите, посочени в чл. 38, ал. 1 от
същия закон, както в настоящия случай, съдът определя възнаграждение в
размер, не по-нисък от размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 на
Висшия адвокатски съвет.
Правото на ЕС е собствен правопорядък на територията на Р
България. Националният съд дължи да не препятства приложението на
правото на ЕС и да се въздържа от приложение на норми, които биха могли
да осуетят ефективното приложение на норми от правото на ЕС. Съгласно чл.
4, пар. 3 ДФЕС, държавите членки следва да спазват принципа на лоялно
сътрудничество и да не препятстват действията на актовете на ЕС, като
допринасят за постигане на целите, предвидени в тези актове. ДФЕС е
конституционна основа на правото на ЕС, нормите на ДФЕС имат пряко
действие. Ето защо тълкуването на чл. 101 ДФЕС, така както е постановено от
СЕС в решение С-438/22 на СЕС, т. 53 е приложимо във всеки случай, при
приложение на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. Съгласно решение от 25.01.2024
г. по дело C-438/22 на СЕС, т. 53 "национална правна уредба, съгласно която
от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
9
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. " Също така
в решението е посочено, че не може да се приеме съдът да може да
съизмерява възнагражденията, които определя с посочените в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като поради
ограничението на конкуренцията, те не отразяват реално пазарните условия и
не могат да представляват пазарни цени. Поради наличие на противоречие
на чл. 101 ДФЕС (така както е тълкуван с решение С-438/22 г. на СЕС) с
нормата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, препращаща към Наредба № 1 на
ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така
посочената национална норма следва да остане неприложена. Предвид
посоченото действие на решение С-438/22 г. на СЕС, което е задължително на
основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти, следователно и в
настоящия спор, посочената Наредба е нищожна, от момента на приемането
й. Следователно не може да се приложи и въз основа на нея да се определят
конкретните размери на следващото се на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ, възнаграждение. Наличието на празнота в закона относно
конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се
тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв. Ясно в нормата на чл. 36, ал.
2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв е посочено, че възнаграждението на адвоката е за
положения от него труд и по размер следва да е справедлив и обоснован.
При определяне на възнаграждението на адвокат Г., предоставил в
настоящия случай безплатна правна помощ, следва да се вземат предвид
конкретни критерии - високата образователна квалификация, която по
принцип всяко лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в
съответния регистър на адвокатска колегия, притежава, за да осигурява
правна помощ на лицата и да осъществява процесуално представителство. От
значение е поетата отговорност от адвоката, със сключване на договора за
предоставяне на правна помощ. При предоставяне на правна помощ и в
хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, адвокатът дължи висока степен на грижа
при осъществяване на защитата, с която е натоварен и следва да изпълни
произтичащите от договора и закона свои задължения, като отговаря и
имуществено за неточно изпълнение на тези свои задължения спрямо
страната, на която предоставя правна помощ, на основание сключения
договор. Също така законът е предвидил дисциплинарна отговорност на
адвоката за допуснати нарушения в неговата работа. Тази завишена
10
отговорност на адвоката, при осъществяване на неговата дейност, също е
критерий, обосноваващ високата степен на отговорност, която адвокатът
поема с предоставяне на правна помощ и следва да се съобрази при
определяне размера на следващото се адвокатско възнаграждение.
Така в случая при преценка на посочените критерии, настоящият
съдебен състав намира, че освен високата степен на квалификация и
отговорност от адв. Г., от значение е, че са предявени два иска ,като делото не
се отличава с фактическа и правна сложност.От значение е и обстоятелството,
че производството е приключило в едно съдебно заседание. В разглеждания
случай справедливото обезщетение за вложения труд от адвокат Михайлов,
следва да се определи, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв в размер на 500 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем
STANDART № 5934810 от 09.06.2023 година на основание чл. 26 от ЗЗД във
вр. чл. чл. 19, ал. 4 от ЗПК , сключен между "ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Джавахарлал
Неру" № 28, "Силвър център", етаж 2, офис 73 Г и М. П. К. с ЕГН-
********** от гр. Брацигово, бул.“***“ № 14.
ОСЪЖДА"ВИВА КРЕДИТ“ АД с ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление гр. София,бул. "Джавахарлал Неру" № 28, "Силвър
център", етаж 2, офис 73 Г на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 23
ЗПК, ДА ВЪРНЕ на М. П. К. с ЕГН-********** от гр.Брацигово,бул.“***“
№14 сумата от 460.23лева, заплатена без основание по договор за паричен
заем STANDART №5934810 от 09.06.2023 година
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, „ВИВА КРЕДИТ“ АД да заплати на
М. П. К. разноски по делото в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА "Вива кредит“ АД да заплати на адв. Д. Г. –АК –Ловеч
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението на страните.
11
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12