Мотиви към
Присъда №59 от
25.06.2012 г. по НОХД № 139/2012 г. на НПРС.
Подсъдимият Д.З.М. е предаден на съд затова, че на 05.11.2011 г. в гр. Н., обл. Ш., управлявал моторно превозно средство, лек
автомобил марка “***” с рег.№ ***, без да притежава свидетелство за управление
на моторно превозно средство и то в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за друго такова деяние с НП №300/2011 г. на Началника на
РУП гр. Н., обл. Ш., влязло в закона сила на 18.06.2011 г. - престъпление
по чл. 343в ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.
По предявеното
му обвинение подсъдимият се признава за виновен.
След като
съобрази всички събрани доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият Д.З.М. ***. На 05.11.2011 г., около 09.40 часа
подсъдимият управлявал МПС – лек автомобил, марка “***” с рег. № *** по ул. “***”
в посока към площад “***” в гр. Н.. На кръстовището между двете улици
подсъдимия спрял на знак “Стоп”, в който момент покрай него минали служители на
РУП гр. Н. – свидетелите Г.П.Г. и Г.Д.Г.. Свидетелят Г.П. познал водача на
лекия автомобил, тъй като му било добре известно, че същият не притежавал
свидетелство за управление на МПС. От своя страна подсъдимият З. също видял полицейския
автомобил, поради което предприел паркиране на паркинга на площада.
Полицейските служители паркирали служебния автомобил непосредствено до вратата
на водача на горепосочения автомобил, така че подсъдимият З. да не може да
излезе от автомобила. Свидетелят Г.П. извършил служебна проверка на водача на
лекия автомобил, в хода на която установил, че подсъдимият не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, за което му бил
съставен акт за установяване на административно нарушение №1021 от 05.11.2011
г. Впоследствие, след извършена справка,
било установено и че на подсъдимия е било наложено административно наказание
глоба за същото такова деяние и то преди по-малко от година, а именно с
Наказателно постановление на Началника на РУП гр.Н. № 300/2011 г., влязло в
законна сила на 18.06.2011 г.
Така описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани
по делото писмени доказателства:
показанията на свидетелите Г.П.Г. и Г.Д.Г., акт за установяване на
административно нарушение №1021/05.11.2011 г., НП №300/15.04.2011 г. на
Началника на РУП гр.Н., справка за нарушител от региона от 17.11.2011 г., както
и частично от признанията на подсъдимия. Всички доказателства категорично
сочат, че с деянието си подсъдимият от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 343 в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Той е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление и то в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова
деяние. В обясненията си подсъдимият не отрича, че е управлявал автомобила, но
твърди, че това е сторил само на кратко разстояние, а именно от кръстовището на
двете улици до паркинга, и то поради причина, че автомобилът бил управляван от
неговия син, който първоначално го паркирал на ул. “***”, но пред вход на
жилище, след което излезнал от колата и отишъл до сградата на намиращата се в
близост банка. Тъй като колата пречила на изхода на въпросното жилище, се
наложило подсъдимият да я премести и така той по инерция предвижил автомобила
до паркинга на площада, на кратко разстояние. Поради тази причина подсъдимият
не признава вината си. Съдът не прие тези обяснения на подсъдимия за правдиви,
а ги счете за проява на защита от негова страна и за формирана защитна теза,
защото тези обяснения се опровергават от свидетелските показания, а са и
нелогични, предвид безспорно установените факти. Двамата горепосочени свидетели
с категоричност заявяват, че са видяли спряната на знака “Стоп” кола, която с
работещ двигател прекосявайки кръстовището е паркирала на площадния паркинг.
Двамата свидетели лично са възприели факта, че в този момент колата е
управлявана от самия подсъдим. Безспорно е също така, че в хода на извършената
на подсъдимия проверка, последният не е споменал на проверяващите за твърдяното
от него обстоятелство, че автомобилът е бил управляван от друг и конкретно от
сина му. Това е нелогично при положение, че колата действително е била управлявана
от друго лице, още повече ако това лице се е намирало в близост, не е
съществувала пречка подсъдимият да го посочи, а проверяващите да го изчакат или
потърсят за обяснения. Поради това съдът не приема обясненията на подсъдимия в
тази насока. Но дори и обясненията му да са истини, то е видно, че макар и
накратко разстояние, все пак подсъдимия е осъществил управление на автомобила,
без да притежава свидетелство за правоспособност. Подсъдимият твърди също, че
същия ден, малко по-късно, заедно със сина си, който управлявал колата, те
преминали покрай полицейския патрул и полицаите видяли това обстоятелство, но
не спряли водача за проверка. Тези твърдяни от подсъдимия факти съдът счита, че
не са от значение за казуса, тъй като дори и да са се осъществили в
действителност, не игнорират вината на подсъдимия, при неговото управление на
колата, по-рано същия ден. По тези мотиви съдът счете, че именно подсъдимият е
този, който е шофирал автомобила на посочената в обвинителния акт дата и е
осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК.
От субективна
страна е налице пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Считайки обвинението за доказано безспорно,
съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 в
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
За да определи наказанието за
подсъдимия, съдът отчете следното: Осъщественото от подсъдимия престъпление не
представлява тежко такова по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Видно е от справката
за съдимост на подсъдимия, че същият е осъждан многократно, което представлява
отегчаващо вината му обстоятелство. Съдът констатира, че по отношение на
подсъдимия са налице смекчаващи вината му обстоятелства, а именно: направените
от него частични признания по делото, изразеното съжаление за стореното в хода
на съдебните прения, което е проява на критичност към деянието му. Установява
се, че подсъдимият е безработен и в затрудненото материално положение – същият
не реализира трудови доходи. Отчитайки всички горепосочени обстоятелства съдът
намира, че относно подсъдимия са налице многобройни смекчаващи вината му
обстоятелства, при което и най-лекото
предвидено в закона наказание за него би се оказало несъразмерно тежко.
Ето защо на основание чл.343 в ал. 2 във вр. ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б “Б” от НК съдът определи и
наложи на подсъдимия Д.З.М. наказание – ПРОБАЦИЯ със следните пробационни
мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – с.С., обл.Ш.ска, ул. “***” №*
ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ ГОДИНИ и БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА
ОБЩЕСТВОТО ОТ 320 /ДВЕСТА/ ЧАСА ГОДИШНО ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
Срокът на
пробационните мерки съдът счете, че следва да е максималния предвиден в закона,
предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че
последните му осъждания са именно за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
09.07.2012 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: