РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Благоевград, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ****** през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210102835 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от В. А. К., ЕГН ********** с адрес гр. П.; С. И.
Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б. №40, ет. 2, ап. 4; И. М. Г., ЕГН **********, с адрес: общ.
Столична, гр. С.; М. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ****** №**********; Л. А. Б.,
ЕГН **********, с адрес гр. Б. №****** 8; В. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б.; А. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. Б. №******; Б. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б; Д. Д. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ******; Е. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Б.;
В. Х. О., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ; М. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б.; Щ. К. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр. Б.; С. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., всичките
представлявани от адвокат Д. М. Д., с личен №*****, вписана в АК – Благоевград, със
съдебен адрес: Б., чрез адвокат Д. М. Д. , с която се иска да се прогласят за нищожни
следните решения на ПК- Благоевград, респ. на ОСЗ - Благоевград: Решение №67 от
03.05.1995 год. на ПК - Благоевград, Решение № FO-44/03.11.1999 год. на ПК - Благоевград
и Решение № РГО-01 от 26.08.2011год. на ОСЗ – Благоевград, а при условията на
евентуалност да се постанови решение, с което да се отмени Решение №67 от 03.05.1995 год.
на ПК - Благоевград, Решение № FO- 44/03.11.1999 год. на ПК -Благоевград и Решение №
РГО-01 от 26.08.2011год. на ОСЗ - Благоевград като незаконосъобразни.
Жалбата е подадена на 14.12.2022г. чрез ОС-Земеделие Благоевград.
Твърди се в жалбата, че всички жалбоподатели са наследници на Д. Хр. Гр., бивш жител
на Благоевград, роден на ****год. и починал на ****год., че приживе наследодателят им е
притежавал земеделски имот - Нива с площ от 5 дка, първа категория в местността
„Мандажи Баир“, при съседи: А. Ф., А. К., Й. Г., межда и път. Със заявление от 10.03.1957
год. наследодателят Д. Хр. Гр. е внесъл притежаваната от него нива в ТКСЗ - Благоевград.
По-късно след внасянето му в ТКЗС имота е включен в границите на Казармата за нуждите
на 14-ти пехотен полк. Твърди се, че след започване на земеделската реституция на
28.05.1992 год един от наследниците М. А. Гр. е подал в Поземлена комисия - Благоевград
Заявление с вх.№ 2575/28.05.1992 год. за възстановяване на притежаваните от Д. Хр. Гр.
земеделски земи. С Протокол № 19 от 25.06.1993 год. ПК - Благоевград е взела решение, с
което отказва да се произнесе по заявление с вх.№ Г2575/28.05.1992 год. поради липса на
Удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Близо три седмици по-късно от Община
1
Благоевград е издадено удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ с вх.№1362/14.07.1993
год. Сочи се, че към удостоверението не е приложена скица и бившия земеделски имот от 5
дка, находящ се в м. Мандажи Баир не е индувидуализиран с граници и съседи от
техническа служба на община Благоевград.
Твърди се в жалбата, че близо две години след издаването на удостоверението по чл.13,
ал.4 от ППЗСПЗЗ е постановено Решение № 67 от 03.05.1995год. от ПК - Благоевград, с
което се отказва да бъде възстановена: Нива от 5. 000 дка, седма категория, находяща се в
Благоевград, местността Казармата- РЗ, заявен с пореден №1 от заявлението и установе с
опис - декларация от 1957 год.
Поддържа се, че решението за отказа не е съобщено по надлежния начин на заявителя.
Към настоящия момент бившият имот е с прибилизителна площ от 4,546дка и попада в
границите на Поземлен имот с идентификатор 04279.621.147 с площ от 61 273кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване : За друг вид имот
със специално предназнаение и ползване, с административен адрес Б., чийто собственик е
община Благоевград. Твърди се, че върху имота няма реализирано мероприятие.
Със Заявление с вх.№З-00-24/28.02.2022 год. от от наследника на заявителя М. А. Г., С. И.
Г. е внесен в община Благоевград помощен план за бивш имот представляващ нива с площ
от 5.000 дка. В местността „Казармата -Р“, землището на Благоевград, собственост на
наследници на Д. Хр. Гр.. Помощният план е изработен чрез трансформация на плановете на
Воден синдикат „Бело Поле“. С Решение № 5 от 17.03.2021год., комисия, назначена със
Заповед №108- ЧР/01.03.2022год., изменена със Заповед №124-ЧР/15.03.2022год. не приема
помощен план за бивш имот с пл.№3039 по Воден синдикат „Бело Поле“, представляващ
нива с площ от 5. 000дка в м. „Казармата - Р“, землище Благоевград със следните доводи:
- За имота е издадено Решение № 67/03.05.1995 год., с което Поземлена комисия
Благоевград отказва възстановяването на собствеността съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
- Не са представени достатъчно доказателства за местоположението и границите на
бившия имот.
- Протокола за удостоверяване на границите на бившите имоти не е подписан от
собствениците на съседните имоти.
- Бившият имот попада в имот с идентификатор 04279.621.147 по КК на Благоевград -
общинска публична собственост.
Твърди се в жалбата, сезираща съда, че процедурата за реституция на бивш земеделски
имот, представляващ Нива с площ от 5 дка, в местността „Мандажи Баир“ не е приключила
поради нищожността на издадените решения на органа по реституция.
В решение № 67 от 03.05.1995год. са изложени следните мотиви за отказа: Правото на
собственост не се възстановява поради проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и Удостоверение по чл.13,
ал.4 от ППЗСПЗЗ с изх.№1362/14.07.1993год.
Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, собствениците или техните наследници,
притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били
включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации,
намиращи се в границите на урбанизираните територии /населени места/ или извън тях и са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от
държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Следователно отказ за възстановяване на правото на собственост върху имоти ще бъде
постановен законосъобразно, само когато бъде установено наличието на възприета от закона
пречка. Такава, според цитираната по-горе разпоредба, ще бъде извършено в имотите,
намиращи се в границата на урбанизираните територии, както е в настоящият случай,
застрояване или ако върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
2
възстановяване на собствеността. Поддържа се, че реализацията на мероприятията в
границите на УПИ, в който се намира имота е осъществена след 2015год., но същите не
засяга имота на Д. Градевски, чийта площ е незастроена.
Твърди се, че освен липсата на законова пречка за възстановяване, ПК - Благоевград не е
изпълнила процедурата по чл.11, ал.1 от ППЗСПЗЗ и чл.13а от ППЗСПЗЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява
решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на
урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл.
13а от ППЗСПЗЗ. Направените изводи в удостоверението по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ, че няма
свободна земя, която да може да се възстанови в реални граници, не са задължителни за ПК -
Благоевград, тъй като преценката налице ли е пречка за възстановяване на свободната от
застрояване площ от имота, законодателят е възложил на ПЗ, а не на техническата служба на
общината. Поземлена комисия е била длъжна да изиска и представянето на скица по
чл.13,ал.4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ, с което да се индивидуализира имота с граници и площ за да се
установи дали върху имота има реализирано мероприятие.
Твърди се в жалбата, че издаденото решение № 67 от 03.05.1995 год. от ПК - Благоевград
е нищожно, поради некомпетентност на органа, постановил решението и поради
съществените нарушения на процедурата предвидена в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за
възстановяване на земеделските земи. Сочи се, че разпоредбата на чл. 60, ал. 3 и 4, ал. 5 от
ППЗСПЗЗ, в редакцията му към датата на издаване на решението, предвижда членовете на
поземлените комисии да се назначават и уволняват от министъра на земеделието, както и в
техния състав задължително да се включва освен председател и секретар, то и юрист,
агроном, инженер-геодезист или инженер-земеусторител, представител на ликвидационния
съвет и на частните земеделски стопани. Така и редакцията на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПП (ДВ
бр.34 от 1992 г.) към датата на постановяване на Решение №67 от 03.05.1995 год. на ПК -
Благоевград , предвижда в състава на комисията да бъдат включени задължително юрист,
агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния
съвет и на частните земеделски стопани. Разпоредбата на чл.60, ал.5 ППЗСПЗЗ в ред. ДВ
бр.34 от 1992 г. има императивен характер до нейната промяна с ДВ бр.28 от 1997 г., когато
това е променено и от императивна става диспозитивна, като включването на посочените в
нея лица в състава на ПК е пожелателно - при наличие на такава възможност. По силата на
тази разпоредба, която е императивна, към дата на постановяване на оспорваното решения
на ПК - Благоевград, за да е законен състава на ПК в нея задължително следва да бъдат
включени юрист, агроном, инженер - геодезист или инженер - земеустроител, представител
на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. В конкретния случай,
членовете на ПК не притежават визираната в закона изисквания. В този смисъл в състава на
административния орган, постановил оспорваните решения не са участвали като членове
лица, с изискуемия от императивната норма на чл. 60, ал. 5 ППЗСПЗЗ квалификация и
изисквания. Това несъответствие на състава с императивната разпоредба на чл. 60, ал. 5
ППЗСПЗЗ води до некомпетентност на органа, постановил оспорвания административен акт.
В качеството си на административен колективен орган по поземлената собственост,
ответната страна осъществява своите правомощия и постановява законосъобразни актове,
само когато действа в предвидения от закона състав. Налице е нарушение по см. на чл. 6, ал.
1 ЗАП (отм.), тъй като след като законодателят е поставил изрично изискване в състава на
поземлените комисии задължително да бъдат включвани лица с посоченото образование е
допуснато нарушение, което е довело до липса на валидно формирана воля, т. е липса на
персонална компетентност и респективно валидно волеизявление на компетентния орган.
Допуснатото нарушение опорочава издадения административен акт, който следва да бъде
прогласен за нищожен.
Поддържа се, че след като решението, с което е отказано да се възстанови собствеността
се явява нищожни и последващите решения: Решение № FO-44/03.11.1999 год. на ПК -
Благоевград и Решение № РГО-01 от 26.08.2011год. на ОСЗ - Благоевград.
С Решение № FO-44/03.11.1999 год. на ПК -Благоевград се определя на наследниците на
3
Д. Хр. Гр. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено права на собственост
върху 5.000 дка, VII категория със земя и/или поименни компесационни бонове.
С Решение № РГО-01 от 26.08.2011год. на ОСЗ - Благоевград с което обезщетява
наследниците на Д. Хр. Гр. чрез предоставяне в собственост на 0,385 дка земеделски земи на
обща стойност 331 лева съгласно плана за обезщетяване в землището на Благоевград.
Излага се становище, че Решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено, без да е
влязло в сила предходното решение на ПК №67 от 03.05.1995 год. Решението, с което е
постановен отказа за възстановяване не е връчено валидно на заявителя, респ. на неговите
наследници.
Отделно от това е налице пълно несъответствие между стойността между признатото и
полученото обезщетение. Имотът, притежаван от Д. Хр. Гр. е с площ от 5 дка, същият е
урегулиран и се намира в централна градска част и може да бъде застроен. Имотът, с който
наследниците на Д. Градевски са обезщетени е в идеални части и представлява 385/3081
идеални части от Нива, пета категория, м. Герена, която се намира извън регулация, в
покрайнините на града и не може да бъде застрояван. Налице е пълно несъответствие между
стойностите на двата имота.
Към настоящия момент, наследниците на Д. Хр. Гр. не са получили нито поименни
компесационни бонове, нито друг равностоен имот.
С внесения помощен кадастрален план е извършена индивидуализацията на имота. Видно
е че цялата площ на имота е незастроена и имота попада в границите на УПИ, предвидено за
обществени мероприятия.
Последващите две решения на ПК - Благоевград и ОСЗ -Благоевград са нищожни и на
друго основание. Същите са издадени, без да е влязло в сила Решение №67 от 03.05.1995
год. на ПК - Благоевград.
Издаденото Решение №67 от 03.05.1995 год. на ПК - Благоевград не е надлежно съобщено
по предвидения в закона ред на заявителя, поради което не е започнал да тече срока за
обжалване.
ПК - Благоевград не е осъществила първия етап от процедурата - този по чл.18д ал.2 от
ППЗСПЗЗ и пропускайки го, директно е преминала към следващия етап - този по ал.3 на
същия член.
При това положение е невъзможно процедурата да бъде върната в изходно положение и
съответно - да бъде осъществена законосъобразно , т.е. да започне от начало, като
последователно бъдат осъществени всички действия , регламентирани в чл.18д ал.2 и ал.3 от
ППЗСПЗЗ , ако не бъде отменени Решение № FO-44/03.11.1999 год. на ПК - Благоевград и
Решение № РГО-01 от 26.08.2011год. на ОСЗ - Благоевград.
В съдебното заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител,
поддържат подадената жалба. Ангажират доказателства.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище
по жалбата. По разпореждане на съдията докладчик по делото е представена от ОС
„Земеделие” и приобщена към доказателствения материал преписката, по която са издадени
процесните решения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателите са наследници по закон на Д. Хр. Гр., бивш жител на гр. Благоевград,
починал на 10.03.1962 г. видно от приетото и неоспорено като доказателство по делото
Удостоверение за наследници изх № 4474/10.11.2022 г.
Производството пред ПК – Благоевград /сега ОСЗ/ е започнало по Заявление вх.№ 2575
от 28.05.1992 год., подадено от М. А. Г., сменен в последствие със С. И. Г. до ПК
гр.Благоевград - сега ОС”3” и предоставени писмени доказателства, е поискано
възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. Хр. Гр., на един брой бивш
4
имот, а именно: - бивша нива от 6.000 дка в м.”Казармата”, заявена под пореден номер № 1
от заявлението, при граници и съседи - А. Ф., Ар. К., Йо. Гр., межда и път. В самото
заявление ПК Благоевград е допълнила, че имота се потвърждава с регистър от 49 г., но за
4.5 дка и за 5 дка от ТКЗС, като отделно е записано и, че имота попада в казармата.
За доказване на имота са приложени няколко документа, в които той е с различни площи
и местности, а именно:
-Заявление-декларация от Д. Хр. Гр. М., за членство в ТКЗС от 10.03.1957 год. и към
нея Опис- декларация за земите подлежащи на групиране в кооперативни блокове, в която
са декларирани следните имоти: - нива - Казармата, м. „М. баир“ от 5 декара, при съседи:
Асен Фурунджията, Ар. К., Йо. Гр., межда и път. В Опис-декларацията собственоръчно е
записано „Моля у. /управителния/ съвет да ми остави за лично ползване към 0.800 м, които
са от на края на същата нива и не е за тютюн“.
- Данъчна книга за земята, 1936-1962 год., партида № 148, в която под № 1 е следния
имот: - нива - тютюн - м.“Мандажията“ - купено - 6 дка, без описани съседи.
-Декларация за притежавани земеделски непокрити имоти, т.н. емлячен регистър от
2.06.1949 год., в която под № 1 е следния имот: - нива - Мандаджи баир - по покупка с
нотариален акт - 4.5 дка, без описани съседи.
С уведомление по чл.14, ал.2 от ЗСПЗЗ, изх.№ 05-416/05.07.1993 год. до заявителя М. А.
Г. ПК гр.Благоевград е уведомен за постановено протоколно решение № 19/25.06.1993 год.,
на основание чл.14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, че комисията отказва да се произнесе поради: Липса на
Удостоверение по чл.13, ал.4 от ППЗСПЗЗ, което се издава от техническата служба на
Общината.
Община Благоевград е издала Удостоверение № 1362/14.07.1993 год. по чл.13, ал.4 от
ППЗСПЗЗ, в което е посочено, че имотът - нива от 6.0 дка, в м.“Мандаджи баир“, е
собственост на Д. Хр. Гр. и се намира в строителните граници на гр.Благоевград, но цялата
нива попада в терена на казармата, и представлява застроена част и дворно място.
Мероприятието е реализирано.
Видно от приобщената преписка от страна на насл. на Д. Хр. Гр., с Молба-искане, вх.№
09- 314 от 27.10.1994 год. на ПК Благоевград е поискано да не бъдат обезщетявани с
приватизационни бонове, а с равностойна земя.
ПК Благоевград постановява обжалваното Решение № 67 от 03.05.1995 год., с което на
наследниците на Д. Хр. Гр. е отказано възстановяване правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на: Нива от 5.000 дка, в земл. на Благоевград, в м.
“КАЗАРМАТА - РЗ“, поради проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване
на собствеността - съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и Удостоверение по чл.13, ал.4 от
ППЗСПЗЗ, изх.№ 1362/14.07.93 год. Решението е постановено от Комисия в състав
Председател-Ст. С. С., секретар Е. С. Т. и членове: В. М. Йо., С. А. Б., П. Б. и Т. Н.а Т., Ст.
Н.а.
За това решение, с уведомление по чл.18д, ал.2 от ППЗСПЗЗ, изх.№ 08- 909/09.05.1995
год. до заявителя М. А. Г., ПК гр.Благоевград уведомява, че правото на собственост не може
да се възстанови в съществуващи стари реални граници на Нива от 5.000 дка, в земл. на
Благоевград, в м.“ КАЗАРМАТА - РЗ, поради проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността - съгласно чл.106, ал.1 от ЗСПЗЗ и Удостоверение по чл.13,
ал.4 от ППЗСПЗЗ, изх.№ 1362/14.07.93 год.
По делото е прието и в оригинал Искане, вх.№ 09-862 от 22.05.1995 год. на ПК
Благоевград, подадено от М. А. Г. /същото е оспорено от жалбоподателите, като се твърди,
че не е подписвано от подалия искането/, с което е поискано във връзка с отказа да се
признае правото на собственост и съгласно чл. 18д, ал. 3, чл. 19, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за нивата
от 5 дка в м.“Казармата“, да бъдат обезщетени със земя от ОПФ или ДПФ.
С обжалваното Решение № FO-44/03.11.1999 год.. изх.№ 10-686 от 10.11.1999 год. за
определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от
5
ЗСПЗЗ в землището на гр. Благоевград ПК-Благоевград /сега ОСЗ/ на основание влязло в
сила решение на ПК по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ № 67 от 03.05.1995 год., определя на
наследниците на Д. Хр. Гр. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на
собственост върху земеделски земи, както следва: 5.000 дка, VII кат., с Решение № 67 от
03.05.1995 год., по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, от които:
За обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове:
- 5.000 дка, VII кат. х 481 лв./дка - на стойност от 2405 лева
- 5.000 дка, обезщетение всичко на обща стойност 2405 лева.
ОС”3емеделие” Благоевград постановява и обжалваното Решение № RГO- 01/26.08.2011
год., изх.№ 27- RTO-276/04.10.2011 год., с което на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ въз
основа на Решение № FO-44/16.05.2000 год. /не представено по делото/, по чл.19, ал.8 от
ППЗСПЗЗ и № Z-04 от 11.06.2001г. по чл. 19, ал. 7, т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина
на обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ, с което обезщетява
наследниците на Д. Хр. Гр. с 0385 дка, представляващи 385/3081 идеални части от поземлен
имот от ДПФ № 078117 по плана за обезщетяване, представляващ нива, цялата от 3.081 дка,
пета категория, в M. „ГEPEHA”, на стойност от 2647 лева с посочени граници и съседи.
Със Заявление с вх.№З-00-24/28.02.2022 год. от наследника на заявителя М. А. Г., С. И. Г.
е внесен в община Благоевград помощен план за бивш имот представляващ нива с площ от
5.000 дка. В местността „Казармата -Р“, землището на Благоевград, собственост на
наследници на Д. Хр. Гр.. Помощният план е изработен чрез трансформация на плановете на
Воден синдикат „Бело Поле“. С Решение № 5 от 17.03.2021год., комисия, назначена със
Заповед №108- ЧР/01.03.2022год., изменена със Заповед №124-ЧР/15.03.2022год. не приема
помощен план за бивш имот с пл.№3039 по Воден синдикат „Бело Поле“, представляващ
нива с площ от 5. 000дка в м. „Казармата - Р“, землище Благоевград със следните доводи:
- За имота е издадено Решение № 67/03.05.1995 год., с което Поземлена комисия
Благоевград отказва възстановяването на собствеността съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
- Не са представени достатъчно доказателства за местоположението и границите на
бившия имот.
- Протокола за удостоверяване на границите на бившите имоти не е подписан от
собствениците на съседните имоти.
- Бившият имот попада в имот с идентификатор 04279.621.147 по КК на Благоевград -
общинска публична собственост.
Съдът е изискала от ОС „Земеделие“ Благоевград да представи информация относно
длъжността, която са заемали лицата, включени в Комисия, постановила Решение №
67/03.05.1995г. и се приложи документ за заеманата длъжност. Видно от изпратения отговор
от ответната страна е посочено, че информация следва да се изиска от Община-Благоевград,
посочено е още, че видно от решението председател на комисията е Ст. С. С., а секретар Е.
С. Т., за останалите членове няма информация.
Съдът е поискал информация от Община Благоевград. С писмо изх. № 11-00-
1078/01.02.2024г. Община Благоевград е посочила, че единствените данни за посочените
лица, които се съхраняват са данни от разплащателна ведомост, както и трудово досие и
трудова книжка на Ст. К. Н.а. Видно от изпратените от Община Благоевград –заверено
копие на извадка от разплащателна ведомост за м. 01.1996г., заверено копие на трудова
книжка № 578 на Ст. К. Н.а е, че към посочения месец /същият е след издаване на
оспореното решение/-Ст. С. С. е бил гл. специалист, Е. С. Т.-специалист, В. М. Йо.-няма
данни, С. А. Б.-гл. специалист, П. Б.-инспектор, Т. Н.а Т.-инспектор. Ст. Н.а е притежавала
висше образование спец. Земеустройство, като е била назначена към посочената година
1995г. в ПК от МЗГАР на длъжност специалист.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по
която е изготвено от вещото лице В. и е прието като неоспорено от страните. На основа от
скицата от оглед на място, вещото лице е съм изработиал цветна Комбинирана скица в М
6
1.1000 /Приложение № 18 към експерт./, със следното съдържание:
1. С тънка черна линия и до нея тонирано в синьо - са показани границите на ПИ с
идентификатор № 04279.621.147 по КККР.
2 С тънки черни линии - са показани границите на съседни поземлени имоти и сгради по
КККР.
3. Със зелени линии и зелени номера - са показани границите и номерата на бившите
земеделски имоти по Картата на ВС „Бело поле“ от 1934 год., идентични на границите на
същите имоти по ПКП от 2001 год.
4. Със зелени линии, тонирано до тях в жълто и зелен номер 3039 - са показани
границите и номера на искания за възстановяване бивш земеделски имот с пл. № 3039 по
Картата на ВС „Бело поле“ от 1934 год., идентичен на имот № 6013039 по ПКП от 2001 год.
5. С червени линии и до тях тонирано в червено - са показани границите на имот пл.№
3712 по КП на IX и X микрорайони от 1975 год.
Вещото лице е заключило, че от показаното на Комбинираната скица, могат да се направят
следните изводи:
- поземлен имот пл. № 3039 по плана на Воден синдикат от 1934 год. /идентичен на
имот пл.№ 6013039 по Помощен кадастрален план/, с площ от 4430 кв.м., попада в по-
голямата си част, с площ от 4250.56 кв.м., в границите на ПИ с идентификатор №
04279.621.147, застроен на място, и по-малка част, с площ от 178.99 кв. м., попада в
границите на ул.”14-ти полк” - имот с идентификатор № 04279.622.412 по КККР, е
реализирано предвиждане по регулационен план;
- в границите на ПИ с идентификатор № 04279.621.147 няма възстановявани бивши
имоти земеделски земи по ПКП, които да са в съседство с искания за възстановяване бивш
имот пл. № 3039 по ВС „Бело поле“.
Според заключението на вещото лице бивш поземлен имот пл.№ 3039 по плана на Воден
синдикат от 1934 год. /идентичен на имот пл. № 6013039 по Помощен кадастрален план/, с
площ от 4430 кв.м., попада в урбанизирана територия /Приложения №№ 8, 9,11, 12, 13,14 и
18към експерт./, в границите на УПИ 1-621.147, отреден „За интерекспо център, конгресен
център, музей, парк, спортен център и православен храм“. Върху бивш поземлен имот пл.№
3039 по плана на Воден синдикат от 1934 год. /идентичен на имот пл.№ 6013039 по
Помощен кадастрален план/, с площ от 4430 кв.м., има извършено строителство и
застрояване /Приложения №№ 13,14 и 18 към експерт./. Посочило е още, че строителството
в територии и имоти с изискването за секретност, свързано със сигурността, и отбраната на
страната, е извършвано по друг ред, разпоредби, и изисквания, не минаващи през общината,
и по тази причина в архива на Община Благоевград, не се съдържат данни за одобрени
строителни книжа, които да доказват законността на сградите.
Според заключението на вещото лице Ю. върху процесния бивш поземлен имот пл.№
3039 по плана на Воден синдикат от 1934 год. /идентичен на имот пл.№ 6013039 по
Помощен кадастрален план/, с площ от 4430 кв.м., има извършени мероприятия, които да не
позволяват възстановяването /Приложения №№ 13,14 и 18 към експерт./. От показаното на
Комбинираната скица /Приложение № 18 към експерт./, могат да се направят следните
изводи:
- поземлен имот пл.№ 3039 по плана на Воден синдикат от 1934 год. /идентичен на имот
пл.№ 6013039 по Помощен кадастрален план/, с площ от 4430 кв.м., попада в по-голямата си
част, с площ от 4250.56 кв.м., в границите на ПИ с идентификатор № 04279.621.147,
застроен на място, и по-малка част, с площ от 178.99 кв. м., попада в границите на ул.”14-ти
полк” - имот с идентификатор № 04279.622.412 по КККР, с реализирано предвиждане по
регулационен план;
- площ попадаща в изградена и приложена по регулационен план ул.”14-ти полк”,
имот с идентификатор № 04279.623.412 по КККР - от 178.99 кв. м. - не подлежи на
възстановяване - проведени мероприятия, застроено - чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ и § 1”в” от ДР на
7
ППЗСПЗЗ;
- площ попадаща в изградени сгради на бившата казарма, имот с идентификатор №
04279.621.147 по КККР, заедно с прилежащата площ около изградени сгради на бившата
казарма, ползвана за подход на МПС към изградените гаражи - общо от 4250.56 кв.м. - не
подлежи на възстановяване - проведени мероприятия, застроено - чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ,
чл.11, алЗ от ППЗСПЗЗ и § 1”в” от ДР на ППЗСПЗЗ.
Вещото лице е заключило и че няма налице свободна незастроена площ в границите на
бивш поземлен имот пл.№ 3039 по плана на Воден синдикат от 1934 год. /идентичен на
имот шь№ 6013039 по Помощен кадастрален план/, с площ от 4430 кв.м. /Приложения №№
13,14 и 18 към експерт./. В границите на ПИ с идентификатор № 04279.621.147, няма
възстановявани бивши имоти земеделски земи по ПКП, които да са в съседство с искания за
възстановяване бивш имот пл.№ 3039 по ВС „Бело поле“ /Приложения №№ 13,14 и 18 към
експерт./.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, ясно, компетентно.
По делото е допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза, заключението по
която е изготвено от вещото лице Д. Н.. Видно от същото вещото лице Н. е посочил, че
стойността на признатия за възстановяване имот, находящ се в местността“Казармата“ с
площ от 5 декара, който имот вещото лице със съдебно- техническата експертиза е
установило, че представлява имот по помощния кадастрален план,изготвен от Община
Благоевград,а именно имот № 6013039 е по изчисления на вещото лице 2760 лв., докато в
решението е посочено 2405, 00 лв. Стойността на предвиденият за обезщетение имот с
Решение №RГО-01 от 26.08.2011 година, представляващ 385/3081 идеални части от
поземлен имот от ДПФ №78117 по плана за обезщетяване е в размер на 182, 00 лв., докато в
решението е посочено 331, 00 лв. Вещото лице е заключило, че двата имота не са
равностойни по местоположение и като категория /има се предвид общо като показатели/ на
имотите като цяло.
Въз основа на установеното по-горе от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
С жалбата на първо място е поискано да се прогласят за нищожни следните решения на
ПК- Благоевград, респ. на ОСЗ - Благоевград: Решение №67 от 03.05.1995 год. на ПК -
Благоевград, Решение № FO-44/03.11.1999 год. на ПК - Благоевград и Решение № РГО-01 от
26.08.2011год. на ОСЗ – Благоевград.
Жалбата в тази й част е допустима. С нея се желае прогласяването на нищожността на
административни актове, поради което няма ограничение за времето, в което това може да
стане.
Жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Предмет на обжалване е на първо място Решение № 67 от 03.05.1995 год. на ПК-
Благоевград, с което на наследниците на Д. Хр. Гр. е отказано възстановяване правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на: Нива от 5.000 дка, в земл. на
Благоевград, в м. “КАЗАРМАТА - РЗ“, поради проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността - съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и Удостоверение по чл.13,
ал.4 от ППЗСПЗЗ, изх.№ 1362/14.07.93 год.
Установи се от данните по делото, че по Заявление вх.№ 2575 от 28.05.1992 год., подадено
от М. А. Г., сменен в последствие със С. И. Г. до ПК гр.Благоевград - сега ОС”3” и
предоставени писмени доказателства, е поискано възстановяване правото на собственост на
наследниците на Д. Хр. Гр., на един брой бивш имот, а именно: - бивша нива от 6.000 дка в
м.”Казармата”, заявена под пореден номер № 1 от заявлението, при граници и съседи - А.
Ф., Ар. К., Йо. Гр., межда и път.
Производството за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е административно по своя
характер, като приложение намират специалните правила на ЗСПЗЗ и субсидиарно се
прилага общият закон – АПК. Страни в това производство са заявителят (бивш собственик
8
на земеделска земя или негов наследник) и Общинската служба по земеделие (ОСЗ).
Решението на ПК /сега ОСЗ/ възстановява или отказва да възстанови правото на
собственост върху земеделската земя в полза на определени лица в стари реални граници,
както и признава или отказва да признае правото на възстановяване на собствеността в
случай, че при признаване правото на възстановяване на собствеността реституцията не е
приключила, необходимо е и второ решение за възстановяване в стари реални граници или с
план за земеразделяне, респективно за териториите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ – заповед на кмета по
§ 4к ПЗР ЗСПЗЗ. По своята правна същност това решение е индивидуален административен
акт с конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта
(земеделската земя), така и по отношение на субекта (легитимира като собственици лицата,
на които се възстановява собствеността) и действа за бъдеще (вж. т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС).
Решението на ОСЗ е административен акт. Поради това, за да е валидно такова решение,
следва да е постановено от административен орган в състав и при кворум, предвидени в
закона.
Решението може да е нищожно на различни основания, най-често като издадено от
некомпетентен орган. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по
място и по степен. Нищожно е също така решение, постановено от орган, действал в
незаконен състав, в нарушение на предписаната от закона форма, както и решението,
постановено при незачитане стабилитета на предходно произнасяне от ПК и т. н.
Видно от съдържанието на оспорвания акт решението е прието на 03.05.1995 год. в състав
Председател-Ст. С. С., секретар Е. С. Т. и членове: В. М. Йо., С. А. Б., П. Б. и Т. Н.а Т., Ст.
Н.а.
При преценка на действителността на решението, ако същото е било издадено до влизане
в сила на промените в ППЗСПЗЗ, обнародвани в ДВ, брой 44 от 08.05.2001 г., трябва да се
изследва дали съставът на поземлената комисия е отговарял на изискванията за законност,
предвидени в чл. 60, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм.);. В различните периоди от време до
отмяната на тези разпоредби, същите имат различни редакции, които обуславят и различни
изисквания за законност на състава на поземлената комисия. В случай, че поземлената
комисия е действала в незаконен състав, липсва необходимата за валидно произнасяне
материална властническа компетентност и решението се явява нищожно.
Към датата на постановяване на решението, разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е
действала в следните редакция: "Поземлените комисии се съставят от председател, секретар
и нечетен брой членове. Председателят и секретарят на комисията и определените от
Министерството на земеделието нейни членове задължително се назначават на щат. В
разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в цитираната по-горе редакция се посочва, че в
състава на комисиите задължително се включват юрист, агроном, инженер-геодезист или
инженер-земеустротител, представител на ликвидационния строеж и на частните земеделски
стопани.
Процесното решение е постановено именно в такъв състав – председател, секретар и
нечетен брой членове, но не е спазено императивното изискване на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ
/в действащата тогава редакция/, че в комисиите задължително се включват: юрист, агроном,
инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на
частните земеделски стопани. Ответната ОСЗ-Благоевград е посочила единствено, че видно
от решението председател на комисията е Ст. С. С., а секретар Е. С. Т., за останалите
членове няма информация. Съдът е поискал информация от Община Благоевград. С писмо
изх. № 11-00-1078/01.02.2024г. Община Благоевград е посочила, че единствените данни за
посочените лица, които се съхраняват са данни от разплащателна ведомост, както и трудово
досие и трудова книжка на Ст. К. Н.а. Видно от изпратените от Община Благоевград –
заверено копие на извадка от разплащателна ведомост за м. 01.1996г., заверено копие на
трудова книжка № 578 на Ст. К. Н.а е, че към посочения месец /същият е след издаване на
оспореното решение/-Ст. С. С. е бил гл. специалист, Е. С. Т.-специалист, В. М. Йо.-няма
9
данни, С. А. Б.-гл. специалист, П. Б.-инспектор, Т. Н.а Т.-инспектор. Няма данни
следователно към датата на издаване на решението същите дали са били назначени по щат и
да са отговаряли на зискванията на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ към този момент. Само за Ст.
Н.а е установено, че е притежавала висше образование спец. Земеустройство, като е била
назначена към посочената година 1995г. в ПК от МЗГАР на длъжност специалист.
Надлежно е установено, че единствените членове на комисията, определени по съответния
ред, съгласно чл. 60, ал. 4 и притежаващи образователния ценз по чл. 60, ал. 5/отм., ред. ДВ
бр. 34/1992 г. / от ППЗСПЗЗ са председателя на комисията и нейния секретар, като и че Ст.
Н.а е отговаряла на изискванията. За нито един от другите членове на комисията не са
установени спазвания на изискванията по цитираните разпоредби по чл. 60 от ППЗСПЗЗ/в
цитираната редакция/.
Съгласно чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му към момента на постановяване на
решението, ПК е следвало да включва задължително юрист, агроном, инженер-геодезист
или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните
земеделски стопани. Към момента на постановяване на решението това изискване е
императивно, като с последващи изменения на нормата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСППЗ /Доп. -
ДВ, бр. 28 от 1997 г. /, законодателят е предвидил, че включването на тези лица е "по
възможност", т. е. от императивна разпоредбата става диспозитивна, като включването на
посочените в нея лица в състава на ПК е пожелателно – при наличие на такава възможност.
По силата на тази разпоредба, която е императивна към процесната дата, за да е законен
състава на ПК – Благоевград, в същата задължително е следвало да бъдат включени юрист,
агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния
съвет и на частните земеделски стопани. В конкретния случай административният орган не
е представил доказателства, че съставът на комисията, постановила оспореното решение,
отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (отм.); Затова и несъответствието на
състава на комисията с императивните законови разпоредби, води до некомпетентност на
органа, постановил оспорения административен акт, което е порок, който обосновава
нищожността на акта. Затова и следва да се приеме, че административният акт е постановен
от некомпетентен орган, поради което страда от порока "нищожност". В качеството си на
административен колегиален орган по земеделската реституция, ПК осъществява своите
правомощия и постановява законосъобразни актове, само когато действа в предвидения от
закона състав в съответствие с предвидената от закона образователна компетентност. Както
бе посочено и по-горе, липсата на взето решение от задължителния персонален състав на
поземлената комисия означава липса на валидно формирана воля, т. е. на волеизявление на
компетентния орган и процесното решение е нищожно поради липса на компетентност за
издаването му, като особен съществен порок /чл. 146, т. 1 от АПК/. /В този смисъл и
Решение № 297 от 02.03.2017 г., постановено по адм.д.№ 599/2016 г. по описа на
Административен съд Благоевград, Решение № 306/21.12.2023 г., постановено по КАХД
10318/2023 г. по описа на АС- Велико Търново/.
Относно жалбата за прогласяване нищожност на Решение № FO-44/03.11.1999 год. на ПК
- Благоевград и Решение № РГО-01 от 26.08.2011год. на ОСЗ – Благоевград
С обжалваното Решение № FO-44/03.11.1999 год.. изх.№ 10-686 от 10.11.1999 год. за
определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от
ЗСПЗЗ в землището на гр. Благоевград ПК-Благоевград /сега ОСЗ/ на основание влязло в
сила решение на ПК по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ № 67 от 03.05.1995 год., определя на
наследниците на Д. Хр. Гр. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на
собственост върху земеделски земи, както следва: 5.000 дка, VII кат., с Решение № 67 от
03.05.1995 год., по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, от които:
За обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове:
- 5.000 дка, VII кат. х 481 лв./дка - на стойност от 2405 лева
- 5.000 дка, обезщетение всичко на обща стойност 2405 лева.
А с обжалваното Решение № RГO- 01/26.08.2011 год., изх.№ 27- RTO-276/04.10.2011
10
год., на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ въз основа на Решение № FO-44/16.05.2000 год. /не
представено по делото/, по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ и № Z-04 от 11.06.2001г. по чл. 19, ал. 7,
т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19,
ал. 18 от ППЗСПЗЗ, се обезщетява наследниците на Д. Хр. Гр. с 0385 дка, представляващи
385/3081 идеални части от поземлен имот от ДПФ № 078117 по плана за обезщетяване,
представляващ нива, цялата от 3.081 дка, пета категория, в M. „ГEPEHA”, на стойност от
2647 лева с посочени граници и съседи.
В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително производство в
хипотезата, когато с решение на ОСЗГ е признато правото на възстановяване на
собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното му
възстановяване поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Следващ
етап от обзщетителната процедура е оценка на признатата за възстановяване земя по реда на
съответната наредба за определяне цени на земеделските земи, която оценка се обективира в
решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. За да постанови такова решение, следва
обаче да е налице изричен отказ за възстановяване на собствеността в съществуващи на
терена стари реални граници.
В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в Правилника за
прилагането му (ППЗСПЗЗ) е регламентирано специално производство в хипотезата на чл.
10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ при която, когато имотите, правото на собственост върху които е
признато, но не може да бъде възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални
граници поради това, че се намират в границите на урбанизираните територии (в
строителните граници на населените места) или са извън тях, но са застроени или върху тях
са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците,
респективно техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни
земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни
бонове.хОбезщетителното производство за такива имоти преминава през следните
законоустановени фази: решение на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне
правото на обезщетение с посочена стойност на обезщетението (което решение подлежи на
обжалване пред районен съд); решение на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за
определяне начина на обезщетението - със земя и/или с поименни компенсационни бонове, с
определена стойност на обезщетението (което подлежи на обжалване пред окръжен, а сега
пред административен съд); план за обезщетяване на основание чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ
(който не подлежи на обжалване) и решение на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ. Т.е.
признатото обезщетение се определя с решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗ,
които се съобщават на заинтересованата страна и следва да бъдат влезли в сила, за да се
постанови решение на основание чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Изхождайки от посоченото по-
горе поетапно обезщетително производство, в същото се включва и задължението на органа
да докаже стабилност на посочените в мотивите на процесното решение, предходни
решения, посредством представяне на доказателства за влизането им в сила.
На първо място по делото не се установи Решение № 67 от 03.05.1995 год. на ПК-
Благоевград по чл. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ да е връчено на заинтересованото лице, респ.
да е влязло в сила. На следващо място съдът намери, че същото е нищожно. Липсата на
такова решение, респ. неговата нищожност винаги опорочава следващите го решения на
органа по поземлената реституция, доколкото е недопустимо изобщо да се постановява акт
по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, преди да е изяснен въпроса налице ли са условия за
възстановяване на собствеността върху земеделските имоти в стари реални граници, и ако
не, защо. Преди да е изяснен този въпрос, с постановяването на нарочно решение на ОС
“Земеделие”, което да се връчи на заинтересованите лица за евентуално обжалване по реда
на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, всяко последващо го, се явява преждевременно издадено, и като
такова нищожно, тъй като по особено драстичен начин нарушава установените в ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ административно- производствени правила.
Нищожни се явяват и последващите това решение решения, а именно Решение № FO-
44/03.11.1999 год. на ПК - Благоевград и Решение № РГО-01 от 26.08.2011год. на ОСЗ –
11
Благоевград, тъй като е невъзможно правен ефект да породи решение, което е издадено въз
основа на друго предхождащо го и нищожно решение. Съдът намира, че атакуваните в
настоящото производство решения са нищожни, тъй като са постановени при нарушение на
административно- производствените правила и това е съществено процесуално нарушение,
което е повлияло или би могло да повлияе на съдържанието на акта, а ако не е било
допуснато - би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния
орган въпрос. Реституционното производство е многофазно и е недопустимо без наличието
на постановен и влязъл в сила акт на съответния етап, да се преминава към следващия етап,
още повече, че за да се стартира обезщетителното производство, задължително е да има
постановен изричен отказ за реално възстановяване, който да мотивира започване на
процедурата по обезщетяване.
На следващо място в случая по делото липсват данни решението по чл. 19, ал. 8 от
ППЗСПЗЗ да е съобщено на жалбоподателите, респ. да е влязло в сила, както и не се
установи по преписката да е налице решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Съдът намира,
че не съществува в правния мир Решение № FO-44/16.05.2000 год. по чл.19, ал.8 от
ППЗСПЗЗ и № Z-04 от 11.06.2001г. по чл. 19, ал. 7, т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина
на обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ на базата на които е
издадено процесното Решение № РГО-01 от 26.08.2011год., тъй като не се съдържат в
преписката, по която е постановено обжалваното решение. Именно поради това съдът
приема за доказан факта, че такова решение не е постановявано, тъй като актовете на
Поземлена комисия /респективно ОСЗ/ - Благоевград са само такива волеизявления,
обективирани на хартиен носител и постановени по определения за това законов ред,
надлежно подписани от членовете на службата и подпечатани с печата й. След като такова
Решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ не е налице, като не е влязло в сила и решението по чл.
19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, а именно те са посочени като основание за издаването на атакуваното
в настоящето производство решение, поради липса на процесуалните и материалните
предпоставки по издаването му, нищожно се явява и последното, тъй като е невъзможно
правен ефект да породи решение, което е издадено въз основа на друго несъществуващо
решение. Реституционното производство е многофазно и е недопустимо без наличието на
постановен акт на съответния етап, да се преминава към следващия етап.
Административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни
актове са недействителни. Според правната теория и практика порочните административни
актове са нищожни и унищожаеми, в зависимост от степента на порока от който е засегнат
акта. Нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки
недостатъци дисквалифицират административния акт. Липсата на предписаното от закона
правно основание за постановяване на административния акт, каквото в случая е
изискването на чл. 27а от ППЗСПЗЗ за наличието на влезли в сила решения по чл. 19, ал. 8
от ППЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ съдът приема за особено съществен порок за
валидното действие на административния акт, който обосновава неговата нищожност.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл. 146 от АПК. Съгласно ал. 2 на същия текст, съдът обявява нищожността на акта, дори да
липсва искане за това, като нищожност може да се обяви и след изтичането на срока по чл.
149, ал. 1 – 3 от АПК /ал. 3 на чл. 168 от АПК/.
Предвид това, подадената жалба се явява основателна, а атакуваните Решение №67 от
03.05.1995 год. на ПК - Благоевград, Решение № FO-44/03.11.1999 год. на ПК - Благоевград
и Решение № РГО-01 от 26.08.2011год. на ОСЗ – Благоевград следва да се прогласят за
нищожни, като преписката да се върне на ОС “Земеделие”- гр. Благоевград, за ново
произнасяне, и постановяването на решение, с което да се възстанови или откаже
възстановяването на собствеността в стари реални граници върху процесния имот в законен
състав, като едва след влизането му в сила, същото следва, евентуално, да бъде последвано
от решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ.
12
Предвид приетото от съда, че атакуваните решения са нищожни, съдът намира, че не
следва да се произнася относно срочността и основателността на жалбата, касаеща
евентуалното искане за незаконосъобразност на същите .
Предвид направеното искане от жалбоподателите за присъждане на направените по
делото разноски, и с оглед изхода от делото на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да
бъде осъдена Общинска служба по Земеделие Благоевград да заплати на същите
направените по делото разноски, които са както следва: възнаграждение за един адвокат от
1900, 00 лв. /хиляда и деветстотин лева/ представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение /съгласно представено пълномощно/, сумата от 1600, 00 лв.-възнагражнедие
по СТЕ и сумата от 740, 57 лв.-възнаграждение по СОЕ или общо сумата от 4240, 57 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд- гр. Благоевград,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 67 от 03.05.1995 год. на ПК-
Благоевград, с което на наследниците на Д. Хр. Гр. е отказано възстановяване правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на: Нива от 5.000 дка, в земл. на
Благоевград, в м. “КАЗАРМАТА - РЗ“, поради проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността - съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и Удостоверение по чл.13,
ал.4 от ППЗСПЗЗ, изх.№ 1362/14.07.93 год.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № FO-44/03.11.1999 год.. изх.№ 10-686 от
10.11.1999 год. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б,
чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ в землището на гр. Благоевград ПК-Благоевград /сега ОСЗ/ на
основание влязло в сила решение на ПК по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ № 67 от 03.05.1995
год., с което се определя на наследниците на Д. Хр. Гр. правото на обезщетение за признато,
но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 5.000 дка, VII
кат., с Решение № 67 от 03.05.1995 год., по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, от които: За
обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове: - 5.000 дка, VII кат. х 481
лв./дка - на стойност от 2405 лева - 5.000 дка, обезщетение всичко на обща стойност
2405 лева.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № RГO- 01/26.08.2011 год., изх.№ 27-
RTO-276/04.10.2011 год., на основание чл. 27а от ППЗСПЗ, с което се обезщетяват
наследниците на Д. Хр. Гр. с 0385 дка, представляващи 385/3081 идеални части от поземлен
имот от ДПФ № 078117 по плана за обезщетяване, представляващ нива, цялата от 3.081 дка,
пета категория, в M. „ГEPEHA”, на стойност от 2647 лева с посочени граници и съседи.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА НА Общинска служба “Земеделие”- гр. Благоевград за
ВАЛИДНО НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ, в СЪОТВЕТСТВИЕ С УКАЗАНИЯТА НА СЪДА.
ОСЪЖДА Общинска служба “Земеделие”- гр. Благоевград ДА ЗАПЛАТИ НА В. А. К.,
ЕГН ********** с адрес гр. П.; С. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б.; И. М. Г., ЕГН
**********, с адрес: общ. Столична, гр. С.; М. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б.; Л. А.
Б., ЕГН **********, с адрес гр. Б. №****** 8; В. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б.
№******; А. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б. №******; Б. Д. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. Б; Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б; Е. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. Б.;
В. Х. О., ЕГН **********, с адрес гр. Б.; М. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б.; Щ. К. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр. Б.; С. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., всичките
представлявани от адвокат Д. М. Д., с личен №**********, вписана в АК – Благоевград, със
съдебен адрес: Б., чрез адвокат Д. М. Д. СУМАТА ОТ 4240, 57 лв. /четири хиляди двеста и
четиридесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща сторени разноски в
производството за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Благоевград, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14