Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 30,05,2019год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осемнадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело № 10485 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано
е по предявен от С.Я.В. срещу П.на Р.Б.иск, с пр.кв. чл.2, ал.1, т. 3, пр.2 от ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на
ответника за сума в размер на 40000,00
лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, съставляващи душевни болки и страдания, стрес,
накърняване на честта и достойнството, доброто име в обществото, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 01,08,2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сума в размер на 1944,44 лв., обезщетение за
забава, за периода от 09,02,2018 г. до 02,08,2018 г.
Релевират
се съображения, че по отношение на ищеца неоснователно е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл.131, ал.2, пр.1, вр.чл.129 ал.2, пр.3, вр.ал.1
от НК. Образувано е наказателно производство по НОХД №4640/2013год., СГС, 22
състав., по което е постановена осъдителна присъда. С решение на ВКС от
07,04,2016год.е отменено решение на въззивната инстанция е делото е върнато за
ново разглеждане. С решение на ВКС от 13,12,2016год. е отменено повторно решение на въззивна
инстанция и делото е върнато за ново разглеждане. С решение от 27,02,2017год. САС е отменил
първоинстанционната присъда и е върнал делото на софийска градска прокуратура. Разследването
по ДП №184/2017год. по описа на СДВР е прекратено
с постановление от 09,02,2018год. по
пр.пр.№3139/2009год. поради липса на
доказателства за осъществяване на обективни и субективни признаци на състава на
повдигнатото обвинение.
Поддържа
да са реализирани редица неимуществени вреди описани подробно в исковата
молба-психически притеснения, здравословни проблеми, стрес, напрежение и
дискомфорт.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът-П.на
Р.Б.в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага
становище за неоснователност на ИМ, тъй като не са ангажирани доказателства за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, същите не са в пряка зависимост от
действия на прокуратурата. Релевира възражения за завишен размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с изискването
на чл. 52 ЗЗД.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от заповед за задържане на лице /л. 112/ на 31.10.2007г.
ищецът С.Я.В. е бил задържан от органите на МВР за срок от 24 часа на основание
чл.63 от МВР. От представения по делото протокол за личен обиск на лице /л.
111/, на същата дата той е бил и обискиран.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение от 07,11,2007год./л. 115/, ищецът е бил привлечен като
обвиняем по ДП № 3653/2007г. за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2,
пр. 1, алт. 3, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, като
му е наложена мярка за неотклонение „Подписка“.
Срещу ищецът е бил внесен в съда обвинителен акт за
извършването на горепосоченото престъпление. С разпореждане от 13,11,2007 г. по
нохд 14372/2007 г. на СРС, НК, 15 с-в. производството пред съда е било
прекратено, а делото върнато на СРП за допълнително разследване. Движение на
процесуалните действия срещу ищеца се установява от справка, изготвена от С. Х.-
прокурор в Софийска градска прокуратура П.на Р.Б./л. 106/. Делото е изпратено
по подсъдност на СГП, като е образувана пр.пр. № 3139/2009г. по описа на СГП. След
приключване на разследването е бил изготвен обвинителен акт от 10,05,2008год., като
с определение на СРС, 15 състав производството е прекратено и изпратено по
компетентност на СГП.
Изготвен е нов обвинителен акт, внесен в СГС през
2009 г. С
определение на СГС от 08.10.2009г. съдия докладчик е прекратил съдебното
производство по НОХД № 123/10г. На 06.04.2010 г, с разпореждане отново е прекратил
съдебното производство по горепосоченото НОХД и върнал делото на СГП за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
С постановление на СГП от 19.04.2011г. досъдебното
производство е било спряно и впоследствие възобновено с постановление на СГП от
10.10.2013г.
Изготвен е нов обвинителен акт от 10,10,2013год., във връзка с който е образувано
НОХД №4640/2013год. по описа на СГС, 22 състав. С присъда № 201 от 24.06.2015г.,
постановена по НОХД 4640/2013 г. по описа на Софийски градски съд, НО, ищецът е
бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 31.10.2007 г. в гр. София, около 16,00 ч.
в ж. к. "Люлин-7", на северозападния ъгъл на бл. 712, чрез извиване
на пръстите на лявата ръка е причинил на лице от състава на МВР /Министерството
на вътрешните работи/ - инспектор С. М.Т.служител на 09-то РУП-СДВР средна
телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на обвивката на сухожилието на
гърба на четвърти пръст на лявата длан, което е затруднило хватателната функция
на ръката, характеризиращо се с медико-биологичния признак „трайно затруднение
движенията на левия горен крайник", по повод изпълнение на службата -
провеждане на специализирана полицейска операция по линия „наркотици" на
територията на 09-то РУП-СДВР, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр.
1, алт.2, пр. 2, алт. 2, /в ред. след ЗИДНК бр. 64/2007г./ вр. чл. 129, ал. 2,
пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 6 /шест/ месеца
„лишаване от свобода", като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението
на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
С решение № 414 от 07.12.2015 г. на CAC-HO-VI
състав, постановено по ВНОХД № 738/2015г. по описа на същия съд, е изменена
горната първоинстанционна присъда, като е намалено наложеното на подсъдимия С.Я.В.
наказание на три месеца лишаване от свобода, а в останалата част присъдата на
СГС е потвърдена.
С решение № 75 от 07.04.2016г. на ВКС на РБ, НК, 2 н.о., постановено по н.д. №153/2016 г. по описа на същия съд, е отменено въззивно решение № 414 от 07.12.2015 г. на CAC-HO-VI състав, постановено по ВНОХД № 738/2015 г. по описа на същия съд и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.
С решение № 244 от 09.06.2016 г. на САС-НО-3
състав, постановено по ВНОХД №352/2016г. по описа на същия съд, е изменена
горната първоинстанционна присъда, като е намалена на три месеца
продължителността на наложеното на подсъдимия С.Я.В. наказание лишаване от
свобода и като е увеличен размера на дължимата от подсъдимия В. сума за
разноски по делото на 970 лева, а в останалата част присъдата на СГС е
потвърдена.
С решение № 247 от 13.12.2016 г. на ВКС на РБ, НК, I н.о., постановено по н.д. № 1003/2016 г. по описа на същия съд, е отменено въззивно решение № 244 от 09.06.2016 г. на САС-НО-3 състав, постановено по ВНОХД № 352/2016 г. по описа на същия съд и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.
С решение на САС № 94 от 27.02.2017г. , НО, 7
с-в по ВНОХД №1317/16г. е отменена присъда № 201 от 24.06.2015 г., постановена
по НОХД 4640/2013 г. по описа на Софийски градски съд, НО, в частта с която
ищецът е бил признат за виновен и осъден на 6 месеца „лишаване от свобода“,
като делото е върнато за ново разглеждане на прокурора, като е образувано ДП
513 ЗМК 184/2017 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 3139/2009 г. по описа на СГП.
С определение, постановено в о.с.з. от 18,03,2019
г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, обстоятелството, че
наказателното производство водено срещу ищеца - ДП 513 ЗМК 184/2017 г. по описа
на СДВР, пр.пр. № 3139/2009 г. по описа на СГП, е прекратено с постановление на
09,02,2018 г., както и че прекратяването на наказателното производство не е
обжалвано.
Видно от приложените известия за доставяне
постановлението е връчено на пострадалия
и процесуалния представител на ищеца на 15,02,2018год.
По делото са събрани гласни доказателствени, чрез
разпит на М.С.Н.– майка на ищеца, които съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. Свидетелката
излага впечатления наказателното производството срещу ищеца да е инициирано малко
след завършването на средното му образувание. Ищецът имал планове да започне
висшето си образувание и да се реализира на професионално ниво. Свидетелства,
че е бил много разочарован, че П.няма желание да разбере истината, че не е
искал да застава срещу полицията. Имал намерение да учи в школата на МВР, като
обвинението попречило на тези негови планове. Посочва, че вследствие на
инцидента било опетнено доброто му име пред съседите от блока и започнали да се
разпространяват слухове по отношение на него. Проточилото се наказателно
производство имало негативно въздействие върху работата му – заради участието
му в делото се налагало да отсъства от работа, наложило се да смени няколко
работодатели. Преди повдигането на обвинението бил весел, контактен, след което
се затворил в себе си, натоварил се психически, искал да бъде оправдан.
Започнал да има проблеми с концентрацията и мотивацията, споделял, че не му се
живее. Отнело му дълго време да завърши висшето си образувание поради няколкократно
отлагане предвид липсата на мотивация.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките
включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1 т. 3, пр.2 от ЗОДОВ/ДВ бр. 98/2012/, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно
релевантни факти- прекратено наказателно производство образувано срещу ищеца
поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, характера на претърпените неимуществени вреди,
както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните
органи.
Съгласно
§ 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
По
делото бе установено, че е налице постановление за прекратяване на
наказателното производство водено срещу ищеца на осн. чл. 24, т. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не осъществява обективната страна на състав на
престъпление по повдигнатото обвинение.
Възражението
на ответника да липсват данни постановление за прекратяване на производството
да е стабилизирано, съдът намира за неоснователно. Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е измежду актовете
по чл. 412, ал. 2 от НПК, които влизат в сила, тъй
като съществува нормативната възможност
служебно да бъде отменено от
прокурор от по-горестояща прокуратура, а когато е обжалвано, постановените
във връзка с него съдебни актове /определенията на съда по чл.
243 от НПК/ подлежат
на проверка по реда на чл. 419, ал. 1 от НПК. Ето защо при ангажиране на
отговорността на държавата в хипотезата на прекратено наказателно производство,
е необходимо съобщаването му на лицето,
претендиращо обезщетение от дейността на правозащитните
органи и лицето да не е поискало
наказателното производство да продължи и завърши с оправдателна присъда / Решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., ГК ІVГО на ВКС по чл.290 от ГПК, решение № 197 от 17.05.2011г.
по гр. д. № 1211/2010 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС/. Посочените
условия съдът намира да са налице.
От
събраните по делото доказателства се установи и че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх и нарушена
обществена репутация. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка
между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца
обвинение.
Предвид
изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявения иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението
за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка,
поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка
от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране
на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 40000,00 лв.
Съгласно
т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С
оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е
бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО,
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди, като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
При
определяне на размера, в който следва да бъде уважен искът съда съобрази тежестта на повдигнатото обвинение – престъпление
по чл. 131, ал. 2, пр.4, т.2 от НК за причиняване на средна телесна повреда на
длъжностно лице, при или по повод изпълнение на службата му, за което е предвидено
наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода - тежко престъпление по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК, престъпление с висок минимален размер на наказанието
лишаване от свобода. Като съществен критерии при определяне на обезщетението
следва да се отбележи дългата продължителност на наказателното преследване в
периода от 07,11,2007год. до 09,02,2018год./ от привличането му в качеството на
обвиняем до постановяване на прекратяване на наказателното производство или в
рамките на 10години, 3 месеца и 2 дни, като липсват данни,
продължителността на производството да е обусловена от процесуалното поведение
на ищеца, както и на процесуалния му представител, сочещо на препятстване хода
на делото/посочените обстоятелства са в доказателствена тежест за ответника/ . През
целия период на наказателното преследване по отношение на ищеца е била
действаща мярка за неотклонение „Подписка“, което обстоятелство съдът намира за
установено предвид изявлението на П.за наличието му и това, че то представлява
неизгоден за нея факт/ в отговора на ИМ се поддържа мярката за неотклонение
„подписка“ да е отменена на 17,10,2018год.
При определяне на дължимото обезщетение, съдът взе
предвид и възрастта на ищеца по време на наказателното преследване – 19години
към датата на привличането му като обвиняем, възраст, поначало характеризираща
се с динамично личностно изграждане - професионално утвърждаване и развитие,
планове за житейска реализация, които безспорно са негативно повлияни от воденото
на наказателно производство срещу лицето. По време на воденото наказателното
производство срещу ищеца са постановени множество съдебни актове – три от които
осъдителни, по този начин, за един некратък период от време - от постановяването
на присъда № 201 от 24.06.2015 г. по НОХД 4640/2013 г. на СГС до отменянето
ѝ с решение на САС № 94 от 27.02.2017г. , НО, 7 с-в по ВНОХД №1317/16г.,
ищецът е съзнавал да е признат за
виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, който факт сам по
себе си е от естество да усили негативните преживявания от повдигнатото
обвинение. Отчетено е и обстоятелството, че няма данни лицето да е
осъждано, в който случай наказателното преследване се отразява по-интензивно,
спрямо лице по отношение на което са водени множество наказателни производства.
Съобрази се и отражението на извършеното спрямо него наказателно преследване и
вида на установените неимуществени вреди -доказани в хода на настоящото
производство и социално - икономическия стандарт в страната по време на
провеждане на наказателното производство. Същевременно съдът съобрази
недоказани по делото да са твърдените здравословни проблеми на ищеца и връзката
им с наказателното преследване, както и товя спрямо него да е взета най-тежката
мярка за неотклонение-„задържане под стража“. Предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение е 10000,00лв.,
в който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за
разликата до 40000,00 лв. като неоснователна.
Що се касае до твърденията, че наложената мярка за
неотклонение „Подписка“ не е била отменена от съда следва да се посочи, че дори
да е налице нарушение, което не се установява, то държавата отговаря чрез П.– в този смисъл Решение № 119
от 26.05.2016 г. по гр. д. № 5770/2015 г., Г. К., III Г. О. на ВКС.
Неоснователни са и доводите във връзка с
основанието за прекратяване на производството. В прекратителното постановление
от 09,02,2018 г. е направен извод за недоказаност на престъплението в което е
обвинен ищеца.
По
исковата претенция с пр.кв.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;
Съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай следва да бъде
съобразена задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК относно характера на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, постановено по реда на чл. 243 от НПК, което не е от актовете по
чл. 412, ал. 2 от НПК, които влизат в сила. Именно с оглед характера на сочения
акт на прокурора по чл. 243 от НПК,
датата на постановяването му е началният момент на забавата, от който се дължи
законната лихва върху присъденото обезщетение. В този смисъл Решение №
539/09.08.2010 г. по гр. д. № 1747/2009 г., решение № 25/11.02.2014 г. по гр.
д. № 5302/2013 г. и решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ето защо претенцията за обезщетението за забава
върху присъдената главница следва да бъде уважена за претендирания период от
09,02,2018 г. до посочената дата - 01,08,2018г., както и след този момент до
окончателното изплащане на вземането. Размерът на обезщетението за забава
определен от съда по чл. 162 от ГПК за релевирания период е 483,33лв., в който размер претенцията е основателна, а за
разликата до предявения размер от 1944,44 лв. – отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т., както и съобразно уважената част от иска възнаграждение за адвокат в размер на 240,00лв. от общо 1000,00лв., за което по делото има данни да е заплатено/Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като платения адв. хонорар е под минималния размер предвиден в чл.7, ал.2 от НМРАВ, с оглед цената на иска – в размер на 1730,00лв./.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул.”******да заплати на С.Я.В., с ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – адв. П., на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ/ДВ бр.7/2018год./
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сума в размер на 10000,00лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба-01,08,2018год. до изплащане на
вземането, както и сума в размер на 483,33лв., обезщетение за забава, за
периода от 09,02,2018год. до 01,08,2018год. като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за сумата над 10000,00лв. до пълния предявен размер от 40000.00лв. и за законна
лихва над 483,33лв. до 1944,44лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******да заплати
на С.Я.В., с ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. П., на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, сума
в размер на 250,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: