Решение по дело №871/2021 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 126
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия: Огнян Христов Гълъбов
Дело: 20215610100871
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. гр. Димитровград, 27.10.20** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20************ по описа за 20** година
Предявен е иск с правно основание чл.30 от ЗН- за възстановяване на запазена част от
наследство, намалено чрез дарение от наследодателя.
Ищецът К. П. М. твърди в искова молба, че с Нотариален акт №56, том І, дело
№83/1967г. нейния дядо *** придобил по време на брака си с *** недвижим имот,
представляващ само**телен обект-жилище, апартамент, находящ се в Димитровград, ***,
съставляващ имот с идентификатор **052.1015.308.2.**, който обект се намира на етаж 4, в
сграда с идентификатор **052.1015.308.2, със застроена площ 89 кв.м., ведно с избено
помещение №8 с площ 12 кв.м., както и 3,96% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж. След смъртта на ***, притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота била
разделена поравно между наследниците й- съпруга *** и единствената им дъщеря и майка
на ищеца- ** М.. Последната починала на 30.07.2006г., като оставила за свои наследници
ищеца К.М. и съпруга си ***. С оглед на това, *** бил собственик на ¾ ид.ч. от имота, а
ищеца и баща й притежавали по 1/8 ид.ч. от него. Приживе *** прехвърлил притежаваните
от него ¾ ид.ч. от имота на ответника СТ. ЗЛ. К. с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №116, том ІІІ, дело №465/2020г. на нотариус *** Посочва, че *** починал на
26.11.2020г., като тя се явявала наследник по заместване на починалата преди него своя
майка и съответно запазената й част от процесния имот била накърнена. Твърди също, че
майка й ** М. не била получила нищо от своя баща, а и този имот бил единствен на
наследодателя. Иска съдът да постанови решение, с което да възстанови притежаваната от
ищеца, в качеството й на наследник по заместване на нейната майка ** М., запазена част от
наследството на починалия й дядо ***, представляващо само**телен обект-жилище,
апартамент, находящ се в Димитровград, ***, съставляващ имот с идентификатор
**052.1015.308.2.**, който обект се намира на етаж 4, в сграда с идентификатор
**052.1015.308.2, със застроена площ 89 кв.м., ведно с избено помещение №8 с площ 12
кв.м., както и 3,96% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и да намали
извършеното дарствено разпореждане от *** към ответника С.К., обективирано в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №116, том ІІ, дело №465/2020г. на нотариус
*** Претендира присъждане на направените по делото разноски.
1
Ответникът СТ. ЗЛ. К. представя отговор на исковата молба, в който поддържа, че
така предявения иск по чл.30 ал.1 от ЗН е недопустим, тъй като нямало доказателства, че
ищеца е приела наследството по опис, съгласно изискването на чл.30 ал.2 от ЗН и по реда и
в срока по чл.61 и сл.от ЗН. Счита, че материални предпоставки за предявяването на иска е
дареното лице да не е наследник по закон на наследодателя и ищеца да е приела
наследството по опис. Безспорно ответникът не бил наследник по закон на дарителя и се
явявал трето лице за наследството. От своя страна ищеца била наследник по закон на
дарителя, но за да предяви на**щия иск тя трябвало да е приела наследството по опис и то в
3-месечен срок от узнаването, че то е открито, като заявлението за това трябвало да бъде
вписано в специалната книга на съда за това. Твърди, че ищеца е узнала за откриване на
наследството най-късно към момента на получаване на препис от исковата молба, ведно с
удостоверение за наследници и нотариален акт за дарение по гр.д.№22/20**г. по описа на
РС-Димитровград за делба с ищец дареното лице ** К. и ответници К.М. и **. Получаването
на съобщението, с което е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея е на
26.01.20**г., като тримесечния срок за приемане на наследството по опис е изтекъл на
26.04.20**г., до която дата не се представят доказателства за приемане на наследството на
*** по опис. Посочва, че съгласно т.4 от ТР №3/19.12.2013г. на ВКС по т.д.№3, приемането
на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото на иск за
възстановяване на запазена част от наследството спрямо надарен, който не е призован към
наследяване. Наличието на вписано по предвидения ред заявление за приемане на
наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване
на запазена част спрямо лицето, което не е призовано към наследяване. Поради това,
ответника счита, че предявения иск е недопустим и производството по делото трябва да се
прекрати.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт №56, том І, дело
№83/1967г., съставен на 04.02.1967г. от съдия при РС-Димитровград, *** е закупил от
Градски народен съвет-Димитровград следния недвижим имот: апартамент №**, находящ се
на четвъртия етаж, вход „б“, изложение юг-север, в жилищната сграда на блок №44,
построена върху 600 кв.м. държавно място, в кв.№90, **, жилищен комплекс „**“,
Димитровград, съ**щ се от две стаи, хол и кухня, клозет баня, с обща квадратура по
одобрения план от 89 кв.м., при съседи ***, ***, ведно с избено помещение №8, при съседи
***, както и 3,96% идеални части от общте части на сградата и правото на строеж върху
мястото.
Съгласно представеното от ищеца Удостоверение за наследници изх.
№1172/20.08.2020г., издадено от община Димитровград, *** е починала на 20.11.1995г., като
за свои наследници по закон е оставила съпруга си *** и дъщеря си ** ** М.. От същото
удостоверение за наследници се установява, че ** ** М. е починала на 30.07.2006г., като
нейни наследници по закон са съпругът й *** и дъщеря й К. П. М..
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №116, том ІІІ, рег.№7413/2020г. на
нотариус ***с рег.№355 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, ***
дарил на СТ. ЗЛ. К. собствените си ¾ ид.ч. от следния недвижим имот: Само**телен обект
в сграда- жилище, апартамент, находящ се в Димитровград, ***, съставляващ съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
2
38/05.07.2006г. с последно изменение на ККР, засягащо имота от 31.08.2020г. и съгласно
схема на имота №15-794249-31.08.2020г. на АГКК, имот с идентификатор
**052.1015.308.2.**, който обект се намира на етаж 4, в сграда с идентификатор
**052.1015.308.2, с предназначение на сградата: Жилищна сграда- многофамилна,
разположена в поземлен имот №**052.1015.308, който обект е на едно ниво с
предназначение: жилище апартамент, при съседни само**телни обекти на същия етаж- имот
№**052.1015.308.2.20 и имот №**052.1015.308.2.22, под обект- имот №**052.1015.308.2.15
и над обекта- няма, изложение юг-север, съ**щ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна и баня с
обща квадратура по одобрения план 89 кв.м., ведно с избено помещение №8 с площ по
данъчно записване 12 кв.м., съседи съгласно нотариалния акт: ***, както и 3,96% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Видно от представеното с исковата молба Удостоверение за наследници изх.
№1894/08.12.2020г., издадено от община Димитровград, *** е починал на 28.11.2020г., като
е оставил за свои законни наследници К. П. М..
Съгласно Удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК, издадено на
07.01.20**г. от община Димитровград, данъчната оценка на процесния недвижим имот е
26341,60 лева.
Видно от приетите като доказателства по делото преписи от Съобщение до К. П. М.,
изготвено по гр.д.№22/20**г. по описа на РС-Димитровград, на същата е бил връчен препис
от искова молба по същото дело, като това е станало на 26.01.20**г. Съобщението е било
връчено срещу подпис на адв.***, който е бил пълномощник на К.М. по делото, съгласно
Пълномощно от същата дата.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По делото не се спори, че ***- наследодател на ищеца К. П. М., приживе е дарил на
ответника СТ. ЗЛ. К. собствените си ¾ ид.ч. от съсобствения с ищеца и баща й апартамент,
находящ се в Димитровград, ***. Няма спор и относно това, че ищеца е наследник на *** по
силата на заместване на нейната майка ** ** М., починала на 30.07.2006г., т.е. преди своя
баща. Безспорно установено е, че наследодателя приживе не е притежавал друго имущество
и след смъртта си не е оставил в наследство такова на единствения си наследник по закон.
На последно място, по делото няма спор, че ищеца К. П. М. не е приела по опис, оставеното
й от нейния дядо по м.л. наследство.
В на**щият случай, от представените и приети като доказателства по делото
удостоверения за наследници безспорно се установява, че ответникът СТ. ЗЛ. К. не е
наследник по закон на ***, като приживе последният му е дарил собствените си ¾ ид.ч. от
процесния апартамент. По делото не се установи, както и не се твърди от страните, че ** е
оставил в наследство на своите наследници по закон друго имущество. Предвид това и
доколкото дъщеря му е починала преди него, негов единствен низходящ наследник е била
3
внучката му К. П. М.. Съгласно разпоредбата на чл.28. ал.1 от ЗН, когато наследодателя
остави низходящи, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да
накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Запазената част на
низходящата К.М., доколкото нейната майка, която е единственото дете на наследодателя е
починало преди него, е ½ от наследственото имущество- чл.29 ал.1 от ЗН. В този смисъл,
дарявайки изцяло имуществото, с което е разполагал приживе, той е нарушил запазената
част от наследството, която се е полагала на преживялата майка си своя внучка К.М..
Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от Закона за наследството, наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или
дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата
запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с
изключение на обичайните дарове. Същевременно, разпоредбата на ал.2 на чл.30 от ЗН
предвижда, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това си
право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел
наследството по опис. Приемането на наследството по опис е материална предпоставка за
реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо
надарен, който не е призован към наследяване. Съставянето на опис на наследственото
имущество има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателя е
притежавал към момента на своят смърт от имуществото на призованите към наследяване
лица, като самия опис има само доказателствено значение досежно обема на оставеното в
наследство имущество. Приемането на наследството по опис изисква извършването на два
формални акта- да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от
призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да
породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл.49 ал.1 от
ЗН.
Когато призованото към наследяване лице претендира възстановяване на запазената
си част от наследството спрямо надарен, който не е призован към наследяване, посредством
това заявление се изразява воля да се брани едно специфично, признато от закона право, а
именно правото на възстановяване на запазената част от наследството на посочените в чл.28
от ЗН лица, което дава право на наследника по закон да иска намаляване на извършените
приживе от наследодателя дарения до размера на разполагаемата част. В този смисъл,
самият закон дава възможност на призованото към наследяване лице с право на запазена
част от наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на
наследодателя, като по отношение на лица, които не са призовани към наследяване,
съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 от ЗН, следва предявения иск да бъде предхождан от
приемане на наследството по опис. Поради това изискването за приемане на наследството
по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазената
част от наследството, но само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания
или частни завещателни разпореждания.
В на**щият случай, по делото от страна на ищеца К.М. не бяха ангажирани
4
доказателства за извършено приемане на наследството по опис. Същевременно, видно от
цитираното от пълномощника на ответника Тълкувателно решение №3/19.12.2013г.,
постановено по т.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС е, че в т.4 изрично е посочено, че
изискването за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото
да се иска възстановяване на запазената част от наследството, само когато наследодателят е
извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато
завещателното му разпореждане е универсално, т.е. които се отнасят до цялото или до
дробна част от цялото имущество на завещателя. С оглед посоченото тълкуване следва да се
приеме, че нормата на чл.30 ал.2 от ЗН се прилага в случаите, в които за преценката
превишават ли извършените разпореждания разполагаемата част на наследодателя, е
необходимо формиране на наследствена маса по правилата на чл.31 от ЗН. Практиката на
ВКС приема, че разпоредбата на чл.30 ал.2 от ЗН не намира приложение в хипотезата, при
която разпореждането е било извършено с универсално завещания, тъй като в този случай
об**телството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в
наследственото имущество е ирелевантно за преценката дали наследодателя е накърнил
запазената част от наследството на посочените в чл.28 ал.1 от ЗН лица, тъй като след
смъртта му не остават свободни имущества, от които тези лица биха могли да получат
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
В тази връзка в решенията си, постановени след горепосоченото тълкувателно
решение, ВКС приема, че аналогична на хипотезата на разпореждане с универсално
завещания е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с
цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в
наследството не са останали нито активи, нито пасиви. В този случай отново липсват
свободни имущества, от които лицата по чл.28 ал.1 от ЗН биха могли да получат онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по чл.30 ал.1 от ЗН
не се образува наследствена маса по чл.чл.31 от ЗН, а възстановяването се извършва чрез
дробта по чл.28 или чл.29 от ЗН, съставляваща размера на запазената част. Следователно
нормата на чл.30 ал.2 от ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на
един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство,
като в тази насока са Решение №28/**.02.2014г. по гр.д.№825/2012г. на ІІ г.о., Решение
№165/08.07.2014г. по гр.д.№568/2014г., І г.о., Определение №594/24.11.2015г. по гр.д.
№4466/2015г., І г.о. и др.
Това разрешение следва да се приложи и за на**щия спор, доколкото наследодателя
се е разпоредил в полза на ответника с единствено свое имущество чрез дарение, като след
смъртта му в полза на неговия единствен наследник по закон не е оставил никакво друго
имущество.
Предвид това и доколкото липсва оставено от *** наследство, то за да възникне за
ищецът правото да предяви иск с правно основание чл.30 ал.1 от ЗН не е необходимо преди
това да е приел наследството по опис. В този смисъл и направеното от ответника
възражение, че ищеца не е приел наследството в срок от 3 месеца, считано от датата на
неговото откриване, съдът счита за неоснователно.
5
Доколкото в на**щото производство не се събраха доказателства, че към момента на
смъртта си -26.11.2020г. *** е оставил имущество в наследство на своя единствен
наследник по закон- ищец по делото, както и при липсата на възражение от страна на
ответника в противна насока, съдът счита, че предявения иск с правно основание чл.30 ал.1
от ЗН е основателен и доказан. Действително, непосредствено преди смъртта си – на
04.09.2020г. наследодателят се е разпоредил в полза на ответника с цялото си имущество,
като това е станало чрез дарение. Ищецът е наследник по закон на *** с право на запазена
част, чийто размер съгласно чл.29 ал.1 от ЗН е 1/2 от имуществото на наследодателя.
Предвид това, че при откриването на наследството на *** не е останало имущество, което
неговата внучка да получи, съобразно наследствените си дял, то направеното приживе от
наследодателя с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №116, том ІІІ, рег.№7413,
дело №465/2020г. на нотариус *** дарение на 3/4 ид.ч. от апартамент, находящ се в
Димитровград, ***, следва да бъде намалено до размера, необходим за допълване на нейната
запазена част, като възстановяването на тази част следва да се извърши без съставяне на
наследствена маса по чл.31 от ЗН, направо в дроб, равняваща се на запазената част.
Ето защо и доколкото наследодателят е оставил един свой низходящ наследник по
закон, запазената му част от така дареното имущество е в размер на 1/2 ид.ч. от него или
общо 3/8 ид.ч. от дарените ¾ ид.ч. /6/8 ид.ч./, съгласно чл.29 ал.1 от ЗН.
Предвид изложеното съдът счита, че предявения иск с правно основание чл.30 ал.1 от
ЗН е основателен и доказан, като направеното от наследодателя *** дарение на ответника
СТ. ЗЛ. К. на 3/4 ид.ч. от процесния апартамент, следва да бъде намалено с ½, като ищеца
трябва да получи в свой дял 3/8 ид.ч. от това имущество, представляваща нейна запазена
част от наследството.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените от него деловодни разноски. Видно от
представената по делото вносна бележка ищеца е платила държавна такса за предявения иск
в размер на 50 лева. Представено е и Адвокатско пълномощно и Договор за правна защита и
съдействие, в което е записано, че ищеца е упълномощила адвокат, като договореното
възнаграждение за това е в размер на 600 лева. Не се посочва, че въпросното
възнаграждение е било реално платено, както и по какъв ред е извършено плащането- в брой
или по банкова сметка. Предвид това, съдът счита ,че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени деловодни разноски единствено в размер на 50 лева за внесена държавна такса,
но не и адвокатско възнаграждение, за което липсват доказателства за извършено реално
плащане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание чл.30 ал.1 от ЗН, дарението, направено с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №116, том ІІІ, рег.№7413, дело №465/2020г. на нотариус ***** с
рег.№355 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, по силата на което
***, б.ж. на Димитровград, починал на 28.11.2020г., е дарил на СТ. ЗЛ. К., с ЕГН
**********, от Димитровград, ***, следния недвижим имот: ¾ ид.ч./ 6/8 ид.ч./ от
Само**телен обект в сграда- жилище, апартамент, находящ се в Димитровград, ***,
съставляващ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-38/05.07.2006г. с последно изменение на ККР, засягащо имота от 31.08.2020г. и
съгласно схема на имота №15-794249-31.08.2020г. на АГКК, имот с идентификатор
**052.1015.308.2.**, който обект се намира на етаж 4, в сграда с идентификатор
**052.1015.308.2, с предназначение на сградата: Жилищна сграда- многофамилна,
разположена в поземлен имот №**052.1015.308, който обект е на едно ниво с
6
предназначение: жилище апартамент, при съседни само**телни обекти на същия етаж- имот
№**052.1015.308.2.20 и имот №**052.1015.308.2.22, под обект- имот №**052.1015.308.2.15
и над обекта- няма, изложение юг-север, съ**щ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна и баня с
обща квадратура по одобрения план 89 кв.м., ведно с избено помещение №8 с площ по
данъчно записване 12 кв.м., съседи съласно нотариалния кат: ***, както и 3,96% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с 3/8 ид.ч., като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на К. П. М., с ЕГН **********, от с.**, община ***, от
наследството на ***, б.ж. на Димитровград, починал на 28.11.2020г., в размер на 3/8 ид.ч. от
гореописания имот.

ОСЪЖДА СТ. ЗЛ. К., с ЕГН **********, от Димитровград, ***, да заплати на К. П.
М., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7