Р Е Ш
Е Н И Е
05.11.2020 г.
Номер 250 2 0 2 0 г. гр. Кюстендил
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски
административен съд
на шести октомври 2 0 2 0 година
в открито
заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла
Кърлова
Като разгледа
докладваното от съдия Демиревски
Административно
дело № 341 по описа за 2020 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172 ал. 5 от ЗДвП, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Г.С.У. *** е подал жалба срещу Заповед
№ 20-0332-000057 от 02.08.2020 г., издадена от Началник група в РУ - Рила при ОД на
МВР-Кюстендил, с която на осн. чл. 171 т. 2а б. “б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца. Излагат се доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила – не са посочени фактическите основания за издаване на
заповедта, не е спазен 3 - дневния срок за подаване на възражение съгласно чл.
44 ал. 1 от ЗАНН, а АУАН и заповедта за налагане на ПАМ са издадени в един и
същи ден, не са събрани всички относими и допустими доказателства и не са
налице материалноправни предпоставки за издаването на атакуваната заповед.
Ответникът
- Началник група в РУ - Рила при ОД на МВР - Кюстендил, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената Заповед № 20-0332-000057
от 02.08.2020 г., Началник група
в РУ - Рила при ОД на МВР - Кюстендил, на основание чл. 22 от ЗАНН е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171 т .2а б. “б“ от ЗДвП "прекратяване регистрацията на ППС"
за срок от шест
месеца. Мярката
е наложена чрез изземване на два броя регистрационни табели
№ СВ ****РС и на
свидетелство за регистрация на МПС № *********.
Заповедта е мотивирана с изложение на следните
обстоятелства: на 02.08.2020
г., около 23.55 часа, в гр. Рила, на ул. „Любен Каравелов“, под дом № 17, с
посока на движение към ул. „Спортела“, Г.С.У. управлява собствения си лек автомобил „М.“ с рег. № СВ ****РС, като при извършване на
проверка е поканен от полицейските служители при служебния автомобил да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен №АRВВ 0034 неколкократно, но категорично отказал. Не е изпълнил
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му по издадения ТМИ № 0065018.
Посочените фактически обстоятелства по нарушението са установени от АУАН Серия GA № 278462/02.08.2020 г., съставен от мл. автоконтрольор Л.В.Г.. Прието е, че
е нарушена разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2 от ЗДвП.
АУАН е съставен от мл. автоконтрольор
Л.В.Г.в присъствие на свидетеля И.Н.И.срещу жалбоподателя за нарушение, чиито
фактически обстоятелства за идентични с посочените такива в оспорената заповед.
АУАН е връчен на нарушителя при условията на отказ. Издадената заповед е връчена на адресата на 03.08.2020 г., като
жалбата е подадена на 14.08.2020 г., т.е. в срока по чл. 149 ал. 1
от АПК.
Към административната преписка е
приложена Заповед №277з-1046/30.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Кюстендил,
която е цитирана в оспорената заповед във връзка с материалната компетентност на издателя на последната. Видно от
съдържанието на Заповед №277з-1046/30.06.2017 г., Директорът на ОД на МВР – Кюстендил е оправомощил длъжностни
лица от ОД на МВР – Кюстендил,
вкл. началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, да издават заповеди за прилагане на ПАМ , сред които и
ПАМ по чл. 171 т. 2а от ЗДвП.
ТМИ /талон за медицинско
изследване/ е издаден от актосъставителя Г.. В съдържанието му е вписан отказа
на водача да бъде изпробван за алкохол с техническото средство на посоченото в
АУАН място и задължението му да се яви в ЦСМП до 45 минути от връчване на
талона. Талонът не е подписан от У., като на мястото за подпис е написано
„отказва“.
Към административната преписка е
приложена и докладна записка от мл. инспектор И.Н.И.относно отказ на водач да
му бъде направена проверка с техническо средство.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен
правен субект по см. на чл. 147 ал. 1 от АПК във вр. с чл. 172 ал. 5 от ЗДвП. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена от
компетентен административен орган по см. на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП във връзка с
приложената Заповед №277з-1046/30.06.2017 г. на Директора на ОДМВР – Кюстендил.
С тази заповед директорът в качеството на ръководител на служба за контрол по
ЗДвП е упражнил предвидената в закона възможност за делегиране на
компетентността на съответните длъжностни лица, измежду които е и издателят на
оспорения административен акт.
Заповедта съответства на
предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172 ал. 1 от ЗДвП. Съдържа
реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК относно наименованието на органа - издател,
наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за
издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на лицето
с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия.
Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното
административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл. 171 т. 2а б. “б“
от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за
неговото формиране. Възраженията на жалбоподателя за обратното са
неоснователни.
Възражението на пълномощника на
жалбоподателя за приложение на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН е неоснователно.
Административните наказания са израз на държавната наказателна репресия,
осъществяваща се чрез налагане на административни наказания за виновно
неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ е средство за
обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата
на изпълнително - разпроредителната дейност. Затова с ПАМ се прилага
диспозицията на правната норма, а не нейната санкция. За да се наложи ПАМ е
достатъчно да има съставен АУАН. Неприложими са останалите правнорегламентирани
в ЗАНН процедури за издаване на НП, включително възможността за писмени
обяснения по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Правото на защита на дееца е гарантирано с
възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедта
за ПАМ, както е сторено в случая.
При прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 171 т. 2а б. “б“ от ЗДвП, административният орган
действа при условията на обвързана компетентност. В случая, материалноправната
предпоставка за прилагане на мярката е управление от жалбоподателя на собственото
му ППС, като при извършената проверка жалбоподателя е отказал да бъде проверен
с техническо средство, отказал е и предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико - токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и същата е установена по
безспорен начин. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в
оспорената заповед е хипотезата на чл. 171 т. 2а б. ”б” от ЗДвП, свързана с
отказ на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство. Хипотезата
осъществява състава на нарушението по чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Нарушението
е констатирано с издадения АУАН, който има обвързваща доказателствена сила до
установяване на противното съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. По делото не са ангажирани доказателства,
оборващи отразената в акта констатация.
Нарушението представлява отказ на
водача да му бъде извършена проверка с техническо средство, което е самостоятелно
основание за реализиране на административнонаказателната отговорност и за
прилагане на ПАМ. Отказът му е израз на стремежа да избегне извършване на
пробата. Потвърждение за това е липсата на извършено медицинско изследване на
водача. По см. на чл. 2 ал .2 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози /обн. ДВ, бр.61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./ неизпълнението
на задължението на водача да изпълни разпоредените указания на контролните
органи, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ
да бъде извършена такава. Наредбата е относима към казуса, т.к. е издадена по
законова делегация от чл. 174 ал. 4 от ЗДвП.
Горното мотивира съда да отхвърли
оспорването като неоснователно.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172 ал. 2 пр. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.У. ***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
20-0332-000057 от 02.08.2020 г., издадена от началник група в РУ - Рила при ОД на МВР - Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: