РЕШЕНИЕ
№ 4266
гр. София, 23.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:...
като разгледа докладваното от ... Административно наказателно дело №
20221110206663 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „..“ ООД, представлявано от управителя
Атанас Белопитов, чрез упълномощените адв.Т. Т. и адв.С. И., против
наказателно постановление /НП/ №535/2021 г., издадено на 06.04.2022 г. от
директора на ТД Митница София, срещу „..“ ООД, представлявано и
управлявано заедно и поотделно от Ж.А.Б., Р.Н.Б. и А.Р.Б., въз основа на
съставен на 01.12.2021 г. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ №611, за това, че „..“ ООД, на 23.03.2020 г., в съоръжения за
временно складиране .., находящи се в гр.София, ул.“.. №., в качеството си на
титуляр на разрешението, като не е уведомило митническото учреждение по
обезпечението ..– ТУ Югозападна /понастоящем Митница София/ и
митническото учреждение на поставяне на стоки под режим ..– МБ Летище
София, че с подаването на декларация за временно складиране №..,
референтният размер на обезпечението по Разрешение №.. вече не е на ниво,
което да е достатъчно за покриване на държавните вземания за стоките под
временно складиране, е нарушило разпоредбите на чл.23, § 1 и § 2 от
1
Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, с което е осъществило състава на
митническо нарушение на чл.238,ал.1 от Закона за митниците, вр. чл.23, § 1 и
§ 2 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр.чл.156 от РИ 2015/2447, поради което и
на основание чл235,ал.1,вр.чл.231 от Закона за митниците и чл.53 и чл.83,ал.1
от ЗАНН, му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева,
представляваща минималния размер на предвидената санкция за посоченото
нарушение.
В НП е вписано, че нарушението е продължило до 24.03.2020 г.
„..“ ООД депозирало пред административно наказващия орган писмено
възражение срещу АУАН, в което е посочено, че срещу Дружеството
едновременно са съставени 24 АУАН, за които може да се прецени едно
продължило нарушение, или всичките 24 нарушения да бъдат обединени в
един АУАН. Написано е и че „..“ ООД, което има ежедневни ефективни
работни отношения с Агенция Митници, не е получавало от митническите
органи информация, че е установено, че предоставеното обезпечение не е
достатъчно, нито същите са отправяли, на основание чл.97 от Митническия
кодекс на Съюза, искане до Дружеството за предоставяне на допълнително
обезпечение, а „..“ ООД на 14.10.2021 г. по собствен почин е инициирало
увеличаване на референтния размер на съоръжението му за временно
складиране. Отразено е още, че за бюджета не е възникнала загуба или други
неблагоприятни последици.
Недоволен от НП и наложената с него санкция „..“ ООД,
представлявано от управителя А.Б., чрез упълномощените адв.Т. Т. и адв.С.
И., го обжалвал чрез административнонаказващия орган, пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно и необосновано,
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно прилагане на материалния закон, а наложената икономическа
санкция противоречи на целта на закона, за което е повторено смислово-
съдържателно отразеното във възражението срещу АУАН, като са изложени и
2
следните доводи и твърдения: АУАН и НП не отговарят съответно на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН – от тях не може да се установи датата на нарушението;
налице е и неяснота относно фактическите обстоятелства, на които се
позовава административния орган; предвид изложеното от митническите
органи, нарушителят е открит на 28.07.2021 г., като актът е съставен след
изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН; не е ясно как е установено
превишаването на референтния размер, което води до недоказаност на
нарушението. Представени са и аргументи относно приложимостта на чл.28
от ЗАНН, визиращ маловажен случай на административно нарушение, с
изричната забележка, че административно наказващият орган не е взел
предвид и че посочената дата на нарушение попада в периода на пандемията
– извънредна ситуация, оказала силно влияние върху всички икономически
отрасли. С оглед на горното е направено искане за отмяна на НП и за
присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебните заседания, се
представлява от упълномощения адв.И., която пледира НП да бъде отменено,
като повтаря изложените в жалбата доводи. Подчертава, че, според
показанията на М., справката не се отнася за 2019 г. и началното салдо не е за
2020 г., в нея посоченият период е за декември 2020 г. и началото на януари
2021 г., а не за година по-рано и доколкото тази справка е участвала при
всички изчислявания във връзка с проверката, то същите се оказват
неправилни. Според адв.И., е нарушен и материалният закон, тъй като
митническите органи не следват изискванията на Регламента за системата за
постоянен контрол на икономическите субекти, като от материалите по
делото се установява, че проверката е извършена инцидентно в изпълнение на
заповед на административен ръководител. Не е съобразен Регламента и е
нарушено европейското законодателство - като не е спазен принципът за
еднакво третиране на контролираните лица и при проверката е използван
екселски файл, който не е одобрен от европейското право, в това число и в
рамките на българската АМ, Адв.И. подчертава, че Дружеството е подало три
искания за увеличаване на реферетния размер на обезпеченията – на
21.10.2020 г., като референтният размер е увеличен на 07.01.2021 г., т.е. това
искане е направено преди назначаване и извършване на проверката; на
14.10.2021 г., като референтният размер е увеличен на 09.02.2022 г., т.е.
3
искането е направено преди към дружеството да е оправена покана за
съставяне на АУАН; на 01.04.2022 г., като референтният размер е увеличен на
24.06.2022 г., а това показва, че Дружеството е полагало ежегодно
необходимите усилия за увеличаване на референтния размер, за да отговори
на европейските изисквания. Адв.И. отбелязва, че според
административнонаказващият орган нарушението е извършено в един ден,
сиреч неговата обществена опасност е по-ниска от обществената опасност на
други нарушения от този вид, от нарушението не са настъпили вреди, и
Дружеството е оказало пълно съдействие при извършената проверка. Адв.И.
претендира заплащане на направените по делото разноски, за които се
представя списък.
Въззиваемата страна, представлявана от юрисконсулт В., пледира да
бъде потвърдено обжалваното НП като правилно и законосъобразно,
считайки жалбата срещу същото за неоснователна, за което излага следните
аргументи: АУАН е съставен в срока по чл.34 ЗАНН, т.к. проверката на
митническите служители е приключила с издаване на доклад от 08.09.2021 г.,
от когато е започнал да тече тримесечният срок по ЗАНН; съгласно събраните
доказателства сумата, която следва да е отправна за проверяващите, е
предоставена от Дружеството, поради което отговорността за това е на самото
дружество. Юрисконсулт В. пояснява, че Европейската комисия с Регламента
е поставила задължение проверяващите субекти да имат система за
проследяване на обезпечения, но т.к. Митница София няма такава система,
това задължение е вменено на отделните икономически оператори; съгласно
показанията на свидетелят М. „..“ ООД притежава такава система и
въпросната справка е взета именно от него. Юрисконсулт В. казва, че с тези
нарушения се ощетява националният и европейският фиск, поради което и те
не могат да се разглеждат като маловажни случаи. Той иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В право на реплика адв.И. казва, че е ирелевантно кога е изготвен
докладът за проверката, след като тя е приключила на 06.08.2021 г.
При проведения разпит на свидетеля по АУАН – Р. Д. М., същата
4
уточнява, че е свидетел и на установяване на нарушението, и на съставяне на
АУАН. Казва, че ежемесечно митническите инспектори извършват
мониторинг на референтния размер на общо обезпечение по издадените от ТД
Митница София разрешения за общо обезпечение. Такъв мониторинг за
периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. бил извършен и на „..“ ООД – за да
се установи дали през проверявания период има надвишаване на определения
референтен размер, във връзка с което от Дружеството били изискани
необходимите документи със съответните данни, и предоставените данни
митническите инспектори пренесли в екселска таблица и въз основа на тях
извършили преценка, преди започването на която от Дружеството била
изискана информация за свободния референтен размер на обезпечението,
което послужило за база в начало на проверката. М. уточнява и че
критериите, посочени в екселския файл, не били одобрени, но данните от
всяка декларация се попълвали в тази таблица. Въз основа на представените
от Дружеството документи било установено, че определеният референтен
размер е надвишаван 24 пъти, за което на „..“ ООД били съставени 24 АУАН.
Свидетелят уточнява също и механизма за увеличаване или намаляване на
референтния размер - когато в склада влиза нова стока, референтният размер
се намалява, защото тази стока следва да бъде обезпечена, а когато излиза
стока от склада, референтният размер се повишава, защото отпада
необходимостта от обезпечаването й. При проверката можело да се установи
има ли съответствие между наличните в електронната система на АМ София
данни за номера на декларацията с тази, която съответното дружество е
посочило, както и относно датите на приемане на декларацията и вдигането
на стоките.
В разпита на поискания от процесуалния представител на
административнонаказващия орган свидетел - Л. И. М., който работи в
митническия отдел на „..“ ООД, след предявяване на основание чл.284 от
НПК, на горепосочената справка, той казва, че ежемесечно се предоставят
справки в Митници София; предявената му справка е подписана от него, но
не е сигурен дали я е изготвил. Заявява, че преди да подпише справката, я е
прегледал, но не помни подробности. Казва, че сумата, посочена в справката,
е взета от складовата програма, с която се следят наличностите и
5
обезпечението на пратките, които се намират в склада, както и че данните,
посочени в справката, следва да са коректно отразени, а датата 04.01.2020 г.
може да се приеме като неволна грешка, като в действителност тя е от 2021 г.;
посоченият входящ номер на справката е този, който се поставя в Митниците
и той е един и същ като номер и дата за всички справки, които се подават за
текущата година.
По делото са приложени: доклад от 08.09.2021 г. от извършена на „..“
ООД проверка за 2000 г.; справка от „..“ ООД за 2020 г.; представени справки
от електронната система на „..“ ООД, последната изпратена по имейл и
заведена в деловодството на административнонаказващият орган на
28.07.2021 г.; докладна записка от 25.06.2021 г. от началника на отдел
„Митническа дейност“ до зам. директора на ТД Югозападна; Разрешения от
21.03.2019 г. и 15.04.2019 г.; Решения от 07.01.2021 г., 09.02.2022 г.,
24.06.2022 г. на директора на ТД Митница София за увеличаване на
референтния размер на обезпечението за съоръжението на „..“ ООД за
временно складиране, издадени по подадени от Дружеството три искания за
увеличаване на реферетния размер на обезпеченията; доказателства относно
компетентността на административнонаказващия орган, и др.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства
/показанията свидетелите Р. Д. М. и Л. И. М., които са ясни, конкретни,
собствено непротиворечиви/ и писмените доказателства, приобщени в хода на
съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и относими към предмета на
доказване по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено с
необходимата категоричност, че с резолюция на директора на ТД
Югозападна било възложено извършване от митнически инспектори на
проверка, с начало на започване – 28.06.2021 г. и на завършване – 06.08.2021
г., която да е за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. - на „..“ ООД –
мониторинг на референтния размер на обезпечение, с обхват на проверката –
спазване на задълженията, произтичащи от решенията, взети въз основа на
6
заявления, свързани с Разрешение от 21.03.2019 г. за предоставяне на общо
обезпечение, включително за евентуално намаление или освобождаване и
Разрешение от 15.04.2019 г. за операции в съоръжения за временно
складиране на стоки. Проверката била извършена на място в съоръжения за
операции за временно складиране на стоки – в гр.София, ул.“..“ №., и по
документи, каквито били изискани от „..“ ООД и представени от същото,
между които и „справка за месец декември относно банкова гаранция на
основание чл.816 и чл.113 от ППЗМ, подписана от Любомир Марковски –
служител в митническия отдел на „..“ ООД. Справката била за периода
01.12.2020 г. - 31.12.2020 г. Като дата на изготвяне на справката била вписана
„04.01.2020 г.“, което представлява явна напълно формална грешка по
невнимание в изписване на годината като „2020“, вместо вярното и правилно
„2021“ /известно е, че е възможно и практически случващо се такива грешки
да се допускат в първите дни на всяка нова календарна година/. Това
обстоятелство е било възможно да бъде отчетено и съобразено от
проверяващите инспектори, но не е направено /само за подробност може да се
посочи, че в АУАН са допуснати сходен тип грешки, които
административнонаказващият орган е коригирал в НП, по предвидения за
това ред – чл.53,ал.2 от ЗАНН/. С имейл, заведен на 28.07.2021 г., в
деловодството на проверяващият орган „..“ ООД предоставило изисканите му
справки, с молба те да се считат за окончателни, поради открита техническа
грешка в предоставените и заведени деловодно на 12.07.2021 г. такива.
Определеният краен срок на проверката - 06.08.2021 г. не бил
променян, срокът на проверката не бил удължаван. На 08.09.2021 г. бил
изготвен доклад за извършената проверка, с изводи: „..“ ООД не е спазило
задълженията си по чл.156 от Регламент (ЕС) 2015/2447; в останалата си част
дружеството спазва задълженията и изискванията, посочени в Разрешение от
21.03.2019 г. и Разрешение от 15.04.2019 г.“ /цитирани по-горе/. Проверката
установила, че в отделни дни и в различни периоди от по няколко дни, е
превишен 24 пъти определеният в Разрешение за общо обезпечение на
митнически задължения, които биха могли да възникнат в съоръжения за
временно складиране, референтен размер, в т.ч. и относно 23.03.2020 г.,
когато е подадена митническа декларация за временно складиране, към която
дата свободният размер на обезпечението е бил по-малък от размера,
необходим за обезпечаване на същата и с подаването на тази декларация е
7
превишен разрешеният референтен размер на обезпечение, като
превишаването е продължило до 24.03.2020 г, но за това - че референтният
размер на обезпечението не е на ниво достатъчно за покриване на неговите
операции, „..“ ООД не е уведомило митническите органи - митническото
учреждение по обезпечението ТУ Югозападна и митническото учреждение по
поставяне на стоките под режим МБ Летище София.
При тези обстоятелства било прието, че „..“ ООД е извършило
митнически нарушения на чл.238,ал.1 от Закона за митниците, вр. чл.23, § 1 и
§ 2 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр.чл.156 от РИ 2015/2447, за което му
били съставени 24 АУАН, в т.ч. и на 01.12.2021 г. бил съставен АУАН №611,
за нарушение, извършено на 23.03.2020 г., срещу което от Дружеството било
депозирано пред административнонаказващия орган писмено възражение.
Въз основа на този акт било издадено обжалваното НП №535/2021 г.,
екземпляр от което бил получен за „..“ ООД на 12.04.2022 г. и обжалвано от
същото на 26.04.2022 г.
Преди назначаване на визираната по-горе проверка, „..“ ООД на
21.10.2020 г. подавало искане за увеличаване на реферетния размер на
обезпеченията, който бил увеличен на 07.01.2021 г. Такова искане
Дружеството направило и на 14.10.2021 г. – преди съставяне на АУАН, като
референтният размер бил увеличен на 09.02.2022 г.; и по искане на „..“ ООД
от 01.04.2022 г. референтният размер бил увеличен на 24.06.2022 г.
От правна страна, въз основа на посочените доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, и при така очертаната фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законово посочения 14-дневен срок, от правно
легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/,
подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената процедура, т.е.
жалбата отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата срещу НП е
основателна, но не относно всички посочени в нея доводи.
8
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
Доказателствата по делото обосновават с необходимата категоричност
правния извод, че от обективна страна „..“ ООД на 23.03.2020 г. е нарушило
чл.238,ал.1 от Закона за митниците, вр. чл.23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, с което е осъществило състава на митническо
нарушение на чл.238,ал.1 от Закона за митниците, защото на 23.03.2020 г., в
съоръжения за временно складиране.., находящи се в гр.София, ул.“.“ №41, в
качеството си на титуляр на разрешението, не е уведомило митническото
учреждение по обезпечението .. – ТУ Югозападна /понастоящем Митница
София/ и митническото учреждение на поставяне на стоки под режим ..– МБ
Летище София, че с подаването на декларация за временно складиране ...,
референтният размер на обезпечението по Разрешение .. вече не е на ниво,
което да е достатъчно за покриване на държавните вземания за стоките под
временно складиране, с което е осъществило състава на митническо
нарушение на чл.238,ал.1 от Закона за митниците, вр. чл.23, § 1 и § 2 от
Регламент (ЕС) №952/2013, вр.чл.156 от РИ 2015/2447.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със
субективната съставомерност на административно правния деликт не следва
да бъде изследван.
9
Независимо от гореизложеното, обаче, в конкретния случай съдът
приема за приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визиращ маловажен
случай, относно така описаното в НП нарушение. Съгласно разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го
предупреждава писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Такова предупреждение,
наред с повдигането на административно обвинение спрямо него за
констатираното нарушение, предмет на настоящето производство, чрез
съставянето на АУАН, по мнението на съда, би постигнало целите по чл.12 от
ЗАНН и най-вече да предупреди и превъзпита дееца към спазване на
установения правен ред, с оглед недопускане на бъдещи административни
нарушения.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС:
преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ на
случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на атакуваното НП, каквато е преценката на този съдебен състав в
случая, съобразявайки следните обстоятелства:
- макар и да не е изрично отразено в НП и АУАН, по делото липсват
доказателства, липсват дори данни за предходни такива нарушения, от същия
вид, от „..“ ООД, за каквито, с влязъл в сила акт, Дружеството да е
предупреждавано или да му е налагано административно наказание;
- съгласно доказателствата по делото, както е посочено и в НП и АУАН,
нарушението, предмет на настоящето производство, е продължило един ден;
- „..“ ООД, с подаваните на 21.10.2020 г., 14.10.2021 г. и 01.04.2022 г.
искания за увеличаване на реферетния размер на обезпеченията, е
полагало, от преди възлагане на извършената му проверка, и след издаване
на обжалваното НП, необходимото за увеличаване на реферетния размер на
обезпеченията,
с оглед на което съдът счита, че конкретното нарушение е застрашило
10
съответните обществените отношения в по-ниска степен от други нарушения
от този вид, а това не обосновава използването на санкционните средства на
административно наказателното производство и не ги прави обществено
приемливи, което мотивира извод, че „..“ ООД не следва да бъде
санкционирано по административен ред в случая, защото конкретното
нарушение представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Отделно от всичко посочено по-горе, от друга страна, съществен за
правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са процесуални
нарушения и/или нарушения на материалния закон в предсъдебната фаза на
производството. При служебната проверка, направена от този съдебен състав,
съдът приема, че и НП, и АУАН са съставени от съответно компетентен и
оправомощен за това орган, и посочената в тях фактическа обстановка
отразява вярно действителната такава. Въпреки това, се установиха причини
атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в
производството, в т.ч. и на правото му на защита, а именно: НП №535/2021 г.
е издадено на 06.04.2022 г. въз основа на съставен на „..“ ООД на 01.12.2021 г.
АУАН №611, в които е посочено, че преценката за извършеното от
Дружеството нарушение е направена въз основа на осъществената проверка,
резултатите от която са обективирани в доклад от 08.09.2021 г. Според
доказателствата, както беше отбелязано вече, с имейл, заведен на 28.07.2021 г.
в деловодството на проверяващият орган, „..“ ООД предоставило изисканите
му справки, с молба те да се считат за окончателни, поради открита
техническа грешка в предоставените и заведени деловодно на 12.07.2021 г.
такива. Крайният срок на проверката, в който тя да бъде завършена, е бил
06.08.2021 г., без налични данни същият да е бил променян – да е бил
удължаван. С оглед на това съдът намира, че от 28.07.2021 г., в рамките на 3
месеца – т.е. до 28.10.2021 г. включително, е било възможно да бъде съставен
АУАН, като и при отчитане на тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН от
06.08.2021 г., той е до 06.11.2021 г. – в който е било възможно да бъде
приключена извършената проверка и да бъде съставен АУАН, че не са били
налице каквито и да било обективни пречки за актосъставителя да спази
преклузивния тримесечен срок по ЗАНН и да състави в него АУАН, с оглед
11
събраната в цялост информация от проверката, въз основа на която са
направени преценките, довели да съставяне на АУАН и издаване на НП, в
която връзка обстоятелството, че докладът от проверката е бил изготвен на
08.09.2021 г., е ирелевантно за изчисляване на преклузивният тримесечен
срок от 08.09.2021 г., както са счели актосъставителят и административно
наказващият орган. Предвид посоченото настоящият съдебен състав намира,
че е нарушена императивната разпоредба на чл.34,ал.1,пр.1,алт.1 от ЗАНН, с
оглед на което е неприложима разпоредбата на чл.34,ал.1,пр.1,алт.2 от ЗАНН
– за възможността актът за установяване на административно нарушение да
бъде съставен и в едногодишен срок от извършване на нарушението. Това
представлява съществено нарушение, като същото не може да бъде
отстранено в съдебната фаза, т.е. съдът не може да санира и валидира НП /и
АУАН/ и с оглед характера на това съдебно производство, поради което и НП
е незаконосъобразно и като такова не може да породи правно валидни
последици и да послужи за ангажиране на административно наказателната
отговорност на „..“ ООД, и респективно подлежи на отмяна.
Относно доводите на жалбоподателя, от една страна, и на
административнонаказващия орган, от друга страна, за съставените 24
отделни АУАН за 24 нарушения, съдът отбелязва, че ЗАНН, както и за
настоящия случай, не дава изрична регламентация за повече от едно
нарушения да се съставят отделни АУАН – за всяко нарушение - отделен акт,
или за всички нарушения да се състави един АУАН, дори когато има
формални предпоставки за това, освен че сочи, че за всяко нарушение се
налага/т отделно/и наказание/я. Известно е, че, според чл.18 от ЗАНН, когато
с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания
за всяко от тях се изтърпяват отделно. В тази връзка от процесуална гледна
точка в настоящия случай не е допуснато нарушение като за всяко от
констатираните нарушения е съставен отделен АУАН. Този съдебен състав,
обаче, счита, че в случая би било целесъобразно за всички нарушения да се
състави един АУАН, респективно да се издаде едно НП, с което би се
спестило труд, време /работно, за представляващите страните, процесуално/,
ако НП се обжалват, както и ресурс – ако се присъждат разноски в полза на
12
някоя от страните.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
По гореизложените мотиви съдът намира, че са налице основанията за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Във връзка с изхода на делото и настоящето съдебно решение и
съответно с направеното от юрисконсулт Великов искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и направеното от адв.И. искане за
присъждане на направените от жалбоподателя по делото разноски, съдът
намира, че искането на адв.И. следва да бъде уважено в претендирания размер
от 360 лева, съгласно представените в тази връзка доказателства, а
направеното от юрисконсулт Великов искане следва да бъде оставено без
уважение, като неоснователно, и Агенция „Митници“ при Министерство на
финансите да бъде осъдена за заплати на „..“ ООД направените от
жалбоподателя разноски – като адвокатско възнаграждение в претендирания
размер от 360 лева, който намира за справедлив и съответен на оказаната
правна помощ, отчитайки, че са проведени 4 съдебни заседания, в които е
участвала адв.И., разпитани са 2 свидетели.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №535/2021 г., издадено на
06.04.2022 г. от директора на ТД Митница София, срещу „..“ ООД,
представлявано и управлявано заедно и поотделно от Ж.А.Б., Р.Н.Б. и А.Р.Б.,
за това, че „..“ ООД, на 23.03.2020 г., в съоръжения за временно
складиране.., находящи се в гр.София, ул.“Неделчо Бончен“ №41, в
13
качеството си на титуляр на разрешението, като не е уведомило митническото
учреждение по обезпечението...– ТУ Югозападна /понастоящем Митница
София/ и митническото учреждение на поставяне на стоки под режим.. – МБ
Летище София, че с подаването на декларация за временно складиране ..,
референтният размер на обезпечението по Разрешение.. вече не е на ниво,
което да е достатъчно за покриване на държавните вземания за стоките под
временно складиране, е нарушило разпоредбите на чл.23, § 1 и § 2 от
Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза, с което е осъществило състава на
митническо нарушение на чл.238,ал.1 от Закона за митниците, вр. чл.23, § 1 и
§ 2 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр.чл.156 от РИ 2015/2447, поради което и
на основание чл235,ал.1,вр.чл.231 от Закона за митниците и чл.53 и чл.83,ал.1
от ЗАНН, му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева,
представляваща минималния размер на предвидената санкция за посоченото
нарушение.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ при Министерство на финансите да
заплати на „..“ ООД ЕИК .. сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, за
адвокатско възнаграждение в производството пред СРС по НАХД
№6663/2022 г. по описа СРС.
Вещественото доказателство – 1 бр. диск, приложен под №27 от
номерацията на материалите от съдебното производство, остава към делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС –
гр.София в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14