Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261476 15.05.2021 година град
Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на първи
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6173 по описа
на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 240 ЗЗД и по
чл. 86 и чл. 92 ЗЗД .
С
молба, с вх. № 28912/ 03.06.2020г. от
ищец „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД е предявен иск срещу
ответника Х.Н.Х..
В исковата молба се твърди, че
на 01.10.2018 година е подписан договор за покупко-продажба на вземания цесия
между „Креди Йес“ ЕАД и „Агенция
за събиране на вземания“ по
силата на който вземанията на „Креди Йес“
ЕАД срещу Х.Н. Х., произтичащи
от Договор за паричен заем
№ **** от дата
***
година са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството
кредитор.
Твърди се, че договора за заем
съдържа изрична клауза, която урежда
в правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети
лица. Длъжникът бил уведомен за
станалата продажба на вземането от
страна на „Креди Йес“ ЕАД
с уведомително писмо, с изходящ номер ***
изпратено с известие за доставка.
Твърди се, че на
12.06.2018 година между „Креди Йес“ ЕАД в качеството си на заемодател и Х.Н.
Х. в качеството си на заемополучател
е сключен договор за паричен заем
№ ***,
при спазване разпоредбите на Закона за задълженията
и договорите и Закона за потребителския кредит.
Съгласно сключения договор за паричен заем,
заемодателят се задължил да предостави
на заемополучателя парична сума в размер на 1300 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема,
отбелязана В договора в поле /размер/ на
отпуснатия заем.
Твърди
се, че с полагане на подписа
си на договор
за паричен заем заемополучателя удостоверил, че е получил заемната сума в брой от
представител на заемодателя и на основание сключения между страните договор.
Заемополучателят се задължил да
върне заемната сума в срок до
13.06.2019 година на 12 броя равни месечни
погасителни вноски всяка в размер на 133.19 лева платими при първа
погасителна вноска
-13.07.2018 година и последна
погасителна вноска с падеж на плащане
13.06.2019 година.
Срокът на договора изтекъл на 13.06.2019 година, с последната погасителна вноска и не е обявяван за
предсрочно изискуемо.
Заемополучателят
не заплатил изцяло дължимия паричен размер към дружеството. Сумата, която била
погасена до момента е в размер на 664,59 лева,
с която са погасени както следва: неустойка - 260,43
лева, договорна лихва – 125,38 лева, главница – 278,78 лева.
Възникнал правен интерес
от подаване на заявление по
чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение. Образувано е гражданско дело
№ 15536/ 2019 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, ХХ1 граждански състав. Издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, за следните суми:
1021,22 лева /хиляда двадесет
и един лева и двадесет и две стотинки/ - главница, дължима по договор
за паричен заем № **** от 12.06.2018 г., сключен с „Креди Йес” ООД, вземанията по който
са прехвърлени с договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2018 г. на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД; 172,84 лева /сто седемдесет
и два лева и осемдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода
11.10.2018 г. – 13.06.2019 г.; 781,35 лева /седемстотин осемдесет и един лева и тридесет
и пет стотинки/ - неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение за периода 11.10.2018 г. –
13.06.2019 г.; 250,71 лева /двеста
и петдесет лева и седемдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава за
периода 11.10.2018 г. – 29.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 30.09.2019
г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото
от 44,52 лева /четиридесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ за
държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид изложеното и след приспадане на заплатената
сума от длъжника
се претендира установяване дължимостта на
сумите за които е била издадена заповедта за изпълнение
В
отговора на исковата молба се твърди, че
същата е допустима, но неоснователна.
Твърди се, че договорът
е недействителен, тъй като размерът на
шрифта, на който е изготвен е по-малък от шрифт
12, съгласно императивната
разпоредба на чл. 10, ал.1 от
Закона за потребителския кредит.
Това
от своя страна
означавало, че исковата претенция следва да бъде
отхвърлена, като заявена на договорно
основание.
Договорната
възнаградителна лихва се твърди да
е нищожна, поради противоречието и с добрите нрави.
Противоречаща
на добрите нрави била уговорката,
предвиждаща възнаградителната
лихва да надвишава трикратния размер на законната
лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени кредити
двукратния размер.
Същата е договорена в размер на 3,330 % месечен лихвен процент, което надвишавало установения размер от Съдебната практика,
което от своя страна като
претенция ставало неоснователно за заплащане.
Твърди се, че неустойката предвидена в договора била нищожна,
т. к. уговорена в нарушение
на добрите нрави и същата била прекомерна.
От съда се иска да постанови
решение, с което изцяло да отхвърли
исковата претенция.
Иска
се да се
определи адвокатско възнаграждение за водене на делото
на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Съдът след като се запозна със
становищата на страните и представените по делото писмени доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК вр.
с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
Със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 8527/02.10.2019г. по ч.гр.д. № 15536/2019г.
е разпоредено длъжник Х.Н.Х. да заплати в полза на
ищеца следните суми:
главница – 1021,22 лева,
договорна лихва – 172,84 лева за периода от
11.10.2018 г. до 13.06.2019г., неустойка
за неизпълнение на договорно задължение
781,35 лева за периода от 01.10.2018г„ до 13.06.2019г., обезщетение за забава 250,71 лева за периода
от 11.10.2018г. до
датата на подаване на заявлението
н съда, ведно със законната лихва
от датата на входиране на
заявлението в Районен съд – Пловдив до
окончателното му изплащане както и разноските
в заповедното производство в размер на сумата от 94,52 лева.
Против така издадена заповед в
срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение, като в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК ищецът е предявил настоящите искове, които се явяват процесуално допустими.
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № ****/12.06.2018г. по силата на който
в заем е предоставена главница от 1300 лева с месечен лихвен процент 3.33%,
начислена е неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на сумата от
1041.72 лева или общото задължение по кредита е било в размер на 2 639,93
лева, което е следвало да се погаси на 12 месечни вноски.
Ищецът заявява, че ответникът е заплатил сумата от 665
лева по договора, което обстоятелство се потвърждава от приетата и неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице И.С..
Видно от приетата по делото съдебно-графологична
експертиза с вещо лице С.С., която съдът кредитира
изцяло е че процесния договор за заем от 12.06.2018г.
е напечатан на шрифт
“***” и е по-малък от 12
Следователно на основание чл.
22 вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, тъй като не е спазено изискването на закона
напечатания шрифт на договора да е не по-малък от 12 като на основание чл. 23 ЗПК в този случай потребителят дължи само чистата стойност на дълга, без лихви
и други такси.
Предвид на гореизложеното
задължението на потребителят е до размера на главницата от 1300 лева от които
следва да се приспаднат внесените вноски от 665 лева или остатъка от
задължението на ответника е в размер на 635 лева до размера на която сума
претенцията за главницата следва да се уважи, а исковете за договорната лихва и
неустойка следва да се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл. 86 ЗЗД искът
за мораторната лихва за периода от 11.10.2018г. /
датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.09.2019г. следва да се уважи до
размера на сумата от 65,58 лева изчислен на основание чл.162 ГПК ведно със
законната лихва за забава върху остатъчната главница считано от 30.09.2019г. до
окончателното й изплащане.
Обстоятелството, че на
основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен не означава, че ищецът в рамките на
настоящето производство не може да установи задълженията си въз основа на
договорът за потребителски кредит, тъй като тази недействителност засяга
единствено правото му да претендира възнаградителна
лихви и неустойка. Законодателят изрично не вменява, че при недействителния
договор за потребителски кредит основанието за връщането на чистата стойност на
главницата е неоснователното обогатяване по чл. 55, ал.1, предл.
1 ЗДД. Ето и защо исковете за главница и мораторна
лихва не следва да се отхвърлят само заради това, че основанието им е
недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.
На основание чл. 78 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство – сума в
размер на 75 лева, а за настоящата инстанция сума в размер на 297.19 или 372,19
лева съразмерно на уважената част на исковете.
В полза на ответника следва да
се присъдят разноски за графологична експертиза в
размер на 68,52 лева, които да се прихванат с вземането на ищеца за разноски до
размера на по-малката сума при което разноските за ищеца възлизат на 303,67
лева;
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в
полза на *** по представения договор за правна защита и съдействие следва да се
присъди сумата от 50 лева за заповедното производство и сумата от 300 лева за
настоящата инстанция.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.Н.Х. с ЕГН
********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от **** чрез юрк.**** сумите за
които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8527/02.10.2019г. по ч.гр.д. № 15536/2019г. по описа на РС – Пловдив
както следва:
635 лева - главница по договор
за паричен заем № **** сключен с „Креди Йес“ ООД
вземанията по който са прехвърлени с цесия от 01.10.2018г. на ищеца;
65,58 лева – мораторна лихва за периода от 11.10.2018г. – 29.09.2019г.
ведно със законната лихва за
забава върху главницата считано от датата на подаването на заявлението в съда –
30.09.2019г. до окончателното й изплащане
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за:
сумата над 635 лева до пълния претендиран размер от 1021,22 лева – главница;
172,84 лева – договорна лихва
за периода от 11.10.2018г. -13.06.2019г.
781,35 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода
от 11.10.2018г. до 13.06.2019г.
сумата над 65,58 лева до пълния
претендира размер от 250,71 лева – моратона лихва за
периода от 11.10.2018г. – 29.09.2019г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Х.Н.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от **** чрез юрк.**** сумата от 303,67 лева, която представляват
разноски за заповедното производство и за настоящата инстанция съразмерно на
уважената част на исковете и след прихващане с насрещно вземане на ответника за
сумата от 68,52 лева разноски съразмерно на отхвърлените искове;
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от ***** чрез **** да
заплати в полза на **** „***“ БУЛСТАТ *** с адрес: **** с представляващ ****
**** сумата от 350 лева разноски за заповедното производство и настоящата
инстанция по съразмерност на отхвърлените искове;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.