Р Е Ш Е Н И Е
№260050
гр. Русе, 19.09.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на седми
септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5688 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът –
Гаранционен фонд заявява, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ
(отм.), чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, изплатил по щета №110539/13.06.2016г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1141 лева на Л.А. Р. – собственик
на лек автомобил „Фолксваген Джета“ с ДК№Р ================ ВА, увреден при ПТП, настъпило на
26.05.2015г. на път ІV-20+001.
Твърди, че
произшествието е настъпило по вина на С.Д.И., който управлявайки лек автомобил
„Ауди 90“ с ДК№Р …………… РК, собственост на И. К., при движение с несъобразена
скорост, губи контрол над автомобила, отклонява се вдясно и се удря в
паркирания лек автомобил „Фолксваген Джета“, причинявайки ПТП с материални
щети. Поддържа, че в нарушение разпоредбите на чл.249, вр.чл.259 от КЗ (отм.),
а по сега действащия кодекс – чл.461, вр.чл.483, ответникът управлявал
увреждащото МПС без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Моли съда да
постанови решение, с което, на основание чл.45 ЗЗД и чл.288, ал.12 КЗ (отм.), а
по сега действащия КЗ – чл.558, ал.7 да осъди С.Д.И., ЕГН ********** да заплати
на Гаранционен фонд сумата 1141 лева – изплатено от Гаранционен фонд
обезщетение за имуществени вреди по щета №110539/13.06.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2020г. до окончателното й
изплащане.
Претендира
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.Б.Л. -
особен представител на ответника С.Д.И. е депозирала отговор на исковата молба,
в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Намира за недоказани претенциите по
основание и размер.
Съдът, съобразявайки становищата на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна, следното:
В приложените към исковата молба писмени доказателства се съдържат данни за
ПТП, настъпило на 26.05.2015г. на път ІV 20 001, на входа на фирма
„Септона“. Съставен е протокол за ПТП
с пострадали №138/650 от същата дата, в който са визирани щети по превозните
средства и телесните увреждания на единия от водачите. Като причина за
инцидента се сочи, че ответникът, управлявайки лек автомобил „Ауди 90“ с ДК№Р ………….
РК напуснал платното за движение и блъснал два паркирани автомобила.
За
управлявания от ответника лек автомобил няма валидна застраховка Гражданска
отговорност, факт който се установява със „Справка от базата данни на ИЦ към ГФ
на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите“.
Лейля
Реджебова - собственик на едно от увредените МПС предявила пред Гаранционен
фонд претенция за заплащане имуществени вреди, във връзка с което ищецът
образувал преписка по щета №110539/13.06.2016г. и след извършени експертизи
изплатил обезщетение в размер на 1141 лева.
Приложена е
покана за доброволно изпълнение, адресирана до ответника, връчена на
14.02.2017г.
С оглед
установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорена от
страните автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно,
ясно, всестранно и обективно. Вещото лице сочи основната причина за възникване
на произшествието - поведението на водача на лек автомобил „Ауди 90“ с ДК№Р ………..
РК – С.И., който при движение с несъобразена с пътните условия скорост изгубил
контрол на управлението на автомобила, отклонил се вдясно от пътното платно и
се блъснал в паркирания лек автомобил. Експертът приел, че в случая щетата по
л.а.“Фолксваген Джета“ с ДК№Р 6768 ВА е тотална, тъй като средствата за ремонт
на МПС-то – 5098.80 лева надвишават 70% от действителната стойност на
автомобила, която към датата на ПТП е 1141 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените,
обективно съединени искове по чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД.
Претенцията с правно основание
чл.288, ал.12 КЗ (отм.) е допустима, предвид наличието на активна и пасивна
процесуална легитимация, както и правен интерес от завеждането й.
Съобразно разпоредбата на чл.288,
ал.1, т.2 от КЗ, Гаранционния фонд изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди, вследствие смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, ако ПТП е настъпило на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е
причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България
и виновния водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. След изплащане на обезщетението по ал.1,
фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите
по чл.288, ал.8 КЗ (чл.288, ал.12 КЗ).
В настоящия случай, съдът намира, че
ищцовата страна е установила наличието на предпоставките от фактическия състав
на чл.288, ал.12 КЗ (отм.). Установено бе, че на 26.05.2015г., при управление
на лек автомобил лек автомобил „Ауди 90“
с ДК№Р ……. РК, С.Д.И. нарушил правилата за движение и причинил ПТП, в резултат
на което е увреден лек автомобил .“Фолксваген Джета“ с ДК№Р ……… ВА.
Констатирано е, че ответникът управлявал увреждащото МПС без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът изплатил на
правоимащото лице сумата 1141 лева по щета №110539/13.06.2016г. С изплащане на
обезщетението, Гаранционният фонд встъпил в правата на увреденото лице срещу
прекия причинител на вредата, до размера на платеното. Претенцията като
основателна следва да бъде уважена изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл.86 ЗЗД
върху главницата следва да се присъди лихва за забава, считано от датата на предявяване
на иска.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 510 лева – заплатена държавна такса (50 лева),
възнаграждение на вещо лице (160 лева), възнаграждение за особен представител
(300 лева) .
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Д.И., ЕГН
********** да заплати на Гаранционен фонд,
със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2, ет.4,
представляван от изпълнителните директори М. К. и С. С. сумите: 1141 лева – изплатено от Гаранционен
фонд обезщетение за имуществени вреди по щета №110539/13.06.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2020г. до окончателното й
изплащане и 510 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: