№ 2036
гр. Варна, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110107595 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от В. К. Б., ЕГН:**********, от гр.
****, кв.“****“, бл.15, вх.А, ет.4, ап.11, против „****" ЕАД, със седалище гр.Варна, с която
е предявен иск с правно основание чл.357 вр. чл.188, т.2 от КТ за признаване на Заповед №
70 от 29.03.2021г., с която ми е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1 от КТ, предл. 4 -
неуплътняване на работното време, и по чл. 187, т.З - неизпълнение на възложената работа,
за незаконосъобразна.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба се твърди, че ищецът е заемал при ответния работодател
длъжността „докер“, по безсрочен трудов договор от 01.11.1990г. Твърди се, че със Заповед
№ 70 от 29.03.2021г. ****, заместваща Изпълнителния директор на „****“ ЕАД (зап. №
****г.) е наложила на ищеца дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ за
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1 от КТ, предл. 4 - неуплътняване на
работното време, и по чл.187, т.З - неизпълнение на възложената работа. Оспорва се
изпълнение от страна на ответното дружество на процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание, както и наличието на твърдените нарушения на трудова
дисциплина. Оспорва относимостта на евентуалното нарушение към тежестта на
наложеното му наказание.
Моли за признаване на процесната заповед за незаконосъобразна и за отмяна на
наложеното му наказание, като претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който
1
оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен. Твърди, че в съответствие с
нормативните изисквания е проведена пълната процедура по установяване на
дисциплинарно нарушение от страна на ищеца и налагане на съответстващото му се
дисциплинарно наказание.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. С. поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора на исковата молба.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа страна следното:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени
доказателства: представените с исковата молба писмени доказателства в заверен вид:
заповед № 70 от 29.03.2021 г., уведомително писмо вх.№ 1863 от 24.03.2021 г., обяснение от
26.03.2021 г.; заповед № 70 от 29.03.2021 г., докладна записка 1668 от 17.03.2021 г., наряд за
работа № 034761 от 16.03.2021 г., уведомително писмо вх.№ 1863 от 24.03.2021 г.,
обяснение вх.№ 1932 от 26.03.2021 г., обяснение № 1961 от 26.03.2021 г., пет страници
снимков материал, докладна записка вх.№ 1960 от 26.03.2021 г., обяснение вх.№ 1962 от
26.03.2021 г., обяснение вх.№ 1968 от 29.03.2021 г., заповед № 386 от 18.08.2015 г. решение
№ 1228 от 30.09.2021 г., три страници от трудова книжка № 7363 на В. К. Б..
По делото е прието за безспорно, че ищецът е заемал при ответника длъжността
„докер“ по безсрочно трудово правоотношение.
Не е спорно, че със Заповед № 70 от 29.03.2021г. ****, заместваща Изпълнителния
директор на „****“ ЕАД (зап. № ****г.) му наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение” за нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1 от
КТ, преда. 4 - неуплътняване на работното време, и по чл.187, т.З - неизпълнение на
възложената работа. Заповедта за уволнение e връчена на работника на 31.03.2021г.
По делото е приложена докладна записка от Ант. Ат. - Зам.ръководител отдел „СЕ“,
**** Запад, в която е отразено, че на 16.03.2021г. ищецът е бил разпределен с наряд за
почистване №34761 на редовна смяна във втори складов район. Описано е, че му е
възложена конкретна задача – да мете кранов път на 15-то к.м. Около 10ч. бил извикан да се
яви в отдел „Човешки ресурси“ и от тогава, до края на работния ден, не се явил повече на
работа.
От приложено Сведение за обработка на товарите от 16.03.2021г. се установява, че на
посочената дата е вписано, че ищецът Б. следва да извършва почистване на втори складов
район, като изрично е отбелязано „от 10,00 до 11,00 часа“.
Приложени са писмени обяснения от ищеца от 26.03.2021г., във връзка със
започналото дисциплинарно производство. Приложено е обяснение от Ант. Ат. -
Зам.ръководител отдел „СЕ“, **** Запад, във връзка с дадени от ищеца писмени обяснения.
Приложена е докладна записка от Н. П. – Зам.ръководител на отдел „Товаро-разтоварна
дейност“, **** Запад относно работата на ищеца на 16.03.2021г. Приложени са писмени
обяснения от К. Т.-старши магазинер, **** Запад във вразка с работата на ищеца на
2
16.03.2021г.
По искане на страните бяха събрани гласни доказателства, посредством разпит на
свидетели.
В полза на ищеца дадоха показания **** П. и ****. В показанията си св. **** П. -
заместник ръководител на отдел „Товарно - разтоварна дейност“, **** Запад заявява, че
познава ищеца. Знае, че е представил болничен листи с особено заболяване, което не му
позволявало да извършва работата си като докер, поради което трябвало да работи на
облекчен режим. Затова бил на друго място, на 8 часов работен ден на т.нар почистване,
представляващо метене, събиране на отпадъци от товарно-разтоварните дейности. Трябвало
на 16.03.2021 г. трябвало да почиства на 15 - то. кейово място трябваше да извърши
почистване. След като ищецът трябвало да работи по почистване, бил предаден към складов
отдел, където в случая негов пряк ръководител се явявал друг човек - Ант. Ат.. Заявява, че
след като работника се появи на работната площадка се подписва в наряда със задачите,
които следва да извърши, след проведен инструктаж и от там нататък е на разположение на
ръководител на точка в случая на Ант. Ат.. От този момент нататък от подписването на
наряда, тя се явява негов пряк ръководител, до приключване на работната смяна. Твърди, че
около 10,00ч. получил обаждане от отдел човешки ресурси, че следва ищеца да се яви там, за
да получи документ срещу подпис. Трябвало да напусне мястото, където е разпределен да
работи за да отиде до администрацията. През това време ищецът бил на работното си място
и свидетелят го видял през прозореца. Следа това повече не го видял, но и не е правил опит
да го търси.
В показанията си св. ****, на длъжност организатор трудов процес към Пристанище -
Варна. Заявява, че познава ищеца, който е докер на пристанището. Не знае дали през месец
март е бил назначен да извършва друга дейност, но мисли, че ходел да чисти, но самият
свидетел ни бил разписвал такава длъжностна характеристика. Твърди, че го е виждал да
мете в района. Ходел, където го изпратят да почиства. Ищецът бил докер, но имало някакви
болнични и после го накарали да чисти. Твърди, че помни някакво обаждане, но не помни
дата. Питали къде е Велико. Това обаждане било преди обяд. Обадила му се Антоанета и
попитала дали е виждал Велико, който трябвало да почиства 15-то кейово място. Свидетелят
им отговорил, че не го е виждал, но погледнал през прозореца и видял, че ищеца е там.
Обадил се на Ант. Ат. и й казал, че е на работното си място.
В полза на ответното дружество дадоха показания **** А. и **** Т..
В показанията си св. **** А. заявява, че работи в Пристанище - Варна, където е
заместник ръководител на отдел, като с ищеца е в служебни отношения. Твърди, че ищецът
Б. като докер в Пристанище - Варна, бил разпределен към нейния отдел на почистване. Това
била дейност, която била в длъжностната му характеристика. Твърди, че му били поставени
задачи за почистване на кейови места. Специално за 16.03.2021 г. му била поставена задача
да почисти определено място, лично от свидетелката. Възложила му я около 9 часа задачата,
като това можело да се провери единствено в работния наряд. След това го извикали го до
личния състав и след това, той повече не се върнал на работното си място, нито се обадил.
3
Твърди, че няма как да контролира всички смени които са за деня и затова за всяка смяна
възлагала на подчинените си контрола върху работата и когато има по фрапиращ случай,
когато работник не се върне на мястото си, те й се обаждали. На този ден й се обадила
колежката й К. Т., и казала, че ищеца бил повикан от личен състав и след това просто не се е
върнал. Твърди, че и след обедната почивка Велико не се върнал на мястото си, като
свидетелката лично ходила там и установила, че го няма. Заявява, че на 16.03., не е звъняла
на друг служител. В предходен ден била звънила на табелчика на смяната - Ивелин, който й
казал, че вижда Велико зад крана. На 16.03. говорила с Кина и самата тя лично веднъж
ходила да провери, но не го била виждала.
В показанията си св. **** Т., на длъжност като старши магазинер заявява, че с ищеца
са в колегиални отношения. Твърди, че докато ищеца бил наказан го сложили при нея във
втори район, за да може там да мете, защото за друго не можел да става. Бил наказан да
работи само редовна смяна. Можело и по медицински показания да е било, но не знаела
точно. Бил само редовна смяна при нея. Освен да мете нищо друго не можела да го накара да
прави, защото бил донесъл документ, че не трябва да му се натоварват горни и долни
крайници. Метял, където са ж.п.линиите в района на 15 кейово място. Тя не стояла през
цялото време при него. Не помни точна дата, но имало случай когато, около 10 - 10:30 той й
казал, че са му се обадили от личен състав, че отива там и после ще се върне, но повече не го
видяла. Оставил си метлата и лопатата пред района. Свидетелката ходила към 13, към 14
часа да го търси, но го нямало и затова към 15 часа прибрала метлите и лопатите. Ант. Ат. я
попитала „подчинения ти там ли е, върна ли се да чисти?“. Всички знаели, че е отишъл на
нанякъде. Около 14 - 15 часа й се обадила Антоанета да я пита и свидетелката й казала, че не
го е виждала повече и тогава отишла да прибере метлите и лопатите. Заявява, че не е
виждала Ант. Ат. да минава в района. Твърди, че няма вероятност ищеца да е бил там и тя да
не го е видяла, тъй като има видимост към цялото кейово място. Предния ден, заедно с друг
работник отново били почиствали на това място, но работата не била качествено извършена
и затова Антоанета и Недялко го извикали отново да почисти там.
Съдът кредитира всичко гласни доказателства.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” се налага, когато е
налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание
се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по
налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове. За законността на наложеното дисциплинарно
наказание следва работодателят да докаже наличието на посочените предпоставки.
За да бъде уважен иска за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, следва да
се установи, незаконосъобразност на издадената заповед за дисциплинарно наказание на
формално или материално правно основание или незаконосъобразност на наложеното
4
дисциплинарно наказание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение между него и ответника, по силата на което изпълнява длъжността „докер“,
налагането на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ с процесната
заповед.
Съдът приема за безспорно, че страните по делото са в трудово правоотношение, по
силата на което ищецът заема длъжността „докер".
В тежест на ответника е да докаже, че ищеца на 16.03.2021г., при изпълняване на
трудовите си задължения като „Докер“ в отдел „Товаро - разтоварна дейност", **** - Запад,
„****“ ЕАД, разпределен за работа към отдел „Складово експедиционен“ за редовна смяна
във втори складов район, с Наряд за работа № 034761, с поставена задача почистване на
крановия път на 15-то кейово място, не е изпълнил задължението си в периода от 10:00 часа
до 16,20 часа да се яви на постъпило повикване в отдел „ЧР и AO", **** – Запад, не е явил
на работната точка, като не е уведомил прекия си ръководител или ръководителя на
работната точка за отсъствието си, както и че в наряда за работа, в който ищецът се е
подписал за приемане на заданието и извършения инструктаж, е отразено неявяването му на
работна точка за времето от 11:00 до 16:20 часа на 16.03.2021 г. Работодателят следва да
докаже още, че наказанието е наложено в срока по чл.194, ал.1 от КТ, преди налагането на
наказанието е дадена възможност на работника да даде писмени обяснения, както и че
заповедта, с която е наложено наказанието е мотивирана и в същата са посочени
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст въз основа на
който се налага. Ответникът следва да докаже, че е изпълнил задължението си по чл.193,
ал.1 от КТ.
Искът с правно основание чл. 357 от КТ е допустим и основателен.
Спазено е производството по чл. 193 от КТ за изискване обяснения от работника.
По отношение на налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено от
работника дисциплинарно нарушение, законът въвежда процесуални изисквания по чл. 195
от КТ – Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. В случая в заповедта са посочени имената на ищеца, ЕГН и
заеманата от лицето длъжност, които идентифициращи признаци индивидуализират ищеца
като нарушител. В заповедта е посочено нарушението и законовият текст, който го
квалифицира като такова – чл. 187, ал. 1, т. 1 предложение четвърто от КТ - неуплътняване
на работното време, което е нарушение, при което работникът е на работното си място, но
не изпълнява трудовите си задължения /не уплътнява работното си време/, както и чл.187,
ал.1, т.3 от КТ - неизпълнение на възложената работа, в конкретния случай му било
възложено почистване на крановия път на 15-то кейово място. В този смисъл възражението
за липса на мотиви на атакуваната заповед е неоснователно.
Спорен между страните е въпроса дали описаното в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание деяние съставлява нарушение на трудовата дисциплина, както и
5
дали наложеното наказание се явява съответно.
Работникът или служителят е длъжен да изпълнява трудовите си задължения.
Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина.
Нарушителят се наказва с предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания,
независимо от имуществената, административно- наказателната или наказателната
отговорност, ако такава отговорност се предвижда за допуснатото нарушение на трудовата
дисциплина. За да бъде налице нарушение на трудовата дисциплина, трябва преди всичко да
става въпрос за неизпълнение на задължения, които работникът или служителят има по
трудовото правоотношение. Не е нарушение на трудовата дисциплина неизпълнението на
други задължения, извън задълженията по трудовото правоотношение. На второ място,
нарушение на трудовата дисциплина е само виновното неизпълнение на трудовите
задължения. Вината при нарушението на трудовата дисциплина може да бъде както
умишлена, така и небрежна. Причиняването на вреда на предприятието не е белег на
понятието нарушение на трудовата дисциплина. Нарушенията на трудовата дисциплина
имат различна тежест. В зависимост от тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина
се определя и тежестта на дисциплинарното наказание, което се налага за тях. Тежестта на
нарушенията на трудовата дисциплина се определя от вида на вината и от обективните
белези на нарушенията. Така, умишлените нарушения на трудовата дисциплина са по-тежки
от причинените по небрежност. От обективните белези на нарушенията на трудовата
дисциплина са от значение например: вида на неизпълненото задължение, дали то е някое от
основните задължения на работника или служителя по трудовото правоотношение, или е по-
маловажно; дали е причинена вреда или не е причинена вреда; ако има вреда - в какъв
размер е тя и дали е поправима или е непоправима, и т. н. В чл. 187 от КТ са посочени
примерно различни видове нарушения на трудовата дисциплина. Това са типични, най-често
срещани на практика нарушения на трудовата дисциплина. Но те не са посочени
изчерпателно, а и не са подредени по тежест. В чл. 190 от КТ са посочени известен брой
нарушения на трудовата дисциплина, които законът определя като достатъчно тежки, за да
може за тях да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание дисциплинарно уволнение.
Тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина обаче във всички случаи се преценява
конкретно, с оглед на всички техни белези, а не зависи от това, дали нарушението е
посочено в чл. 187 от КТ или в чл. 190 от КТ. Преценката на тежестта на нарушението на
трудовата дисциплина се извършва от работодателя, който разполага с дисциплинарната
власт. При обжалване на наложеното дисциплинарно наказание по съдебен ред обаче съдът
има право на контрол върху тази преценка. Съдът преценява не само тежестта на
наложеното наказание, но и дали извършеното нарушение съставлява основанието, което
работодателят е посочил.
В настоящия случай Съдът приема, че атакуваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" е незаконосъобразна, поради
следното:
От събраните по делото доказателства не се установява виновно поведение на
6
служителя при извършване на описаното в процесната заповед деяние. Не се установява от
събраните в производството доказателства извършено дисциплинарно нарушение. С оглед
дадените от ищеца обяснения пред работодателя му, и оспорването на изложените от
отговорника А. факти и обстоятелства, в производството следва да се установи извършване
на нарушението от обективна и субективна страна. Такива доказателства не са събрани. Не
се установи по безспорен начин какво е било работното време по график на ищеца на
посочената дата.
По делото не бе представен трудов договор, от който да е видно къде точно е
работното място на ищеца, в кой отдел на ответното дружество е назначен. Неколкократно
както в становищата на ответната страна, така и в показанията на част от свидетелите бяха
наведени твърдения, че поради някакви медицински предписания, на ищеца била възлагана
друга работа, както и че бил преместен към друг отдел, но не бяха представени абсолютно
никакви доказателства в тази връзка.
Не бяха представени никакви доказателства за описаното в заповед №70, че
работникът В. К. Б., на длъжност „Докер" в отдел „Товаро - разтоварна дейност", **** -
Запад, „****" ЕАД, е разпределен за работа към отдел „Складово експедиционен" за редовна
смяна във втори складов район.
Не бе представена подписана от ищеца длъжностна характеристика за заеманата от
него длъжност, в която да са описани точните му задължения, както и удостоверяване, че
той е запознат с тях.
Не бе установено, дали в задълженията на ищеца според длъжностната му
характеристика влиза почистване, както и кой и по какъв начин има право да му възлага
такава дейност.
Не бяха представени Заповед, или допълнително споразумение към трудов договор, с
който длъжността на ищеца да е променена, както и каква е новата му длъжност. Не бяха
представени доказателства, че той е знаел какви евентуално са неговите нови задължения,
ако има такива.
Не бяха представени доказателства кой всъщност и въз основа на какъв акт е негов
пряк ръководител и на какво основание му възлага работа, както и дали тази работа е
съобразена с длъжността, която към този момент – 16.03.2021г. заема ищеца.
Единствените твърдения са, че някой му казва какво да върши и от това следва, че
ищеца е длъжен да го стори.
Прави впечатление от представения наряд за работа, носещ всъщност име „Сведение
за обработка на товарите“ №34761 от 16.03.2021г., че на посочената дата е вписано, че
ищецът Б. следва да извършва почистване на втори складов район, като изрично е
отбелязано „от 10,00 до 11,00 часа“. В същото време твърденията на ответното дружество и
на свидетелите, заявяващи се като преки ръководители на ищеца са, че след 11,00 часа и
след обедната почивка, до 16,20 часа/вписано в Заповед №70/29.03.2021г./ той не се бил
върнал на работното си място и не изпълнявал трудовите си задължения, което всъщност е и
7
основния мотив за налагане на дисциплинарното наказание – неуплътняване на работно
време в периода 11.00ч.-16.20ч., както и неизпълнение на възложената работа. Освен това
липсват твърдения и мотиви в какво точно се изразява неизпълнението от страна на ищеца
на възложената работа.
Освен това бе безспорно установено, че в 10,00 часа ищецът е бил повикан да се яви в
административната сграда на ответното дружество, намираща се на значително отстояние от
определеното му работно място и той го е сторил. Т.е. не може да се приеме, че той виновно
се е отклонил от определеното му конкретно работно място и не е уплътнил работното си
време, доколкото в наряда за работа е предвидено изпълнение на функции на това работно
място от 10,00 ч. до 11.00 ч. Липсва посочване какви функции следва да изпълни работника
след 11.00 ч., поради което той не може да носи отговорност за неуплътняване на работно
време, когато не му е указано какво точно трябва да върши. В същото време не се твърди
той да е напуснал територията на **** Запад. Освен това прави впечатлени, че всеки който е
желаел, е можел да се свърже с ищеца по телефон. Това са сторили и служителите от
Администрацията на ответното дружество. В същото време определения му за пряк
ръководител – св.А. и отговорника – магазинер – св.Т. не са направили опит да го потърсят
по телефон, за да разберат къде се намира, а се обаждали на други служители, които да
проверят дали ищеца е на работното си място.
Липсата на вина у служителя при извършване на описаното в заповедта деяние
обосновава и неправилното му квалифициране от страна на работодателя като нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 1, предложение четвърто от КТ. Съгласно
чл. 186, ал. 1, изр. 1 от КТ, дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина, за което се
налага съответното дисциплинарно наказание, е "Виновното неизпълнение на трудовите
задължения...... ", т. е. вината на работника е съществен елемент на нарушението на
трудовата дисциплина. В случая дори да се приеме, че е налице някакво неизпълнение на
задължения, не се установи и вина на ищеца. При положение, че ищеца няма други
нарушения, преди процесната заповед наложеното наказание се явява незаконосъобразно и
следва да се отмени.
Дори да се приеме, че осъществявайки описаното в заповедта деяние, ищеца е
нарушил трудовата дисциплина, съдът намира, че работодателят не е съобразил наложеното
наказание с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и цялостното
поведение на работника. Преценката на тежестта на нарушението следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение,
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици
за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.
Въз основа на изложените по-горе мотиви, съдът намира, предявеният иск за отмяна
на Заповед № 70 от 29.03.2021г. ****, заместваща Изпълнителния директор на „****“ ЕАД,
с което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „последно предупреждение за
8
уволнение", е основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът е претендирал разноски в производството, като е представил списък на
разноските и доказателства за извършени разноски както следва: сумата от 300 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 60 лв. – депозити за разпит на свидетели.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 80,00 лева, представляваща държавна такса, съобразно правилата на Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наложеното на В. К. Б., ЕГН:**********, от гр. ****, кв.“****“, бл.15,
вх.А, ет.4, ап.11, със Заповед № 70 от 29.03.2021г. ****, заместваща Изпълнителния
директор на „****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление - пл. „****“ № 1, гр. Варна,
ЕИК ****, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, на основание чл.357
от КТ във вр. с чл. 188 т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление - пл. „****“ № 1, гр.
Варна, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ на В. К. Б., ЕГН ********** от гр. ****, кв. „****“ бл.15,
вх.А, ет. 4сумата от 360 лв., представляваща реализирани съдебно деловодни разноски, на
осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление - пл. „****“ № 1, гр.
Варна, ЕИК ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК и
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9