РЕШЕНИЕ
№ 5043
гр. София, 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20241110125434 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „********” ЕАД, ЕИК
********, срещу Ц. М. П. и Л. Д. Б., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, за които срещу
ответниците е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.г.р.д.№ 49761/2023 г. по описа на СРС, 41 с-в.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на адреса на топлоснабдения имот: ********, аб. № ******** за процесния
период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена.
Поддържа, че ответниците притежават идеални части от правото на собственост върху
топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както
и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане
на разноски.
Ответникът Ц. П. оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди,
че между него и ищеца не е съществувало договорно правоотношение, освен това не
1
живеел в процесния апартамент и не ползвал топлинна енергия. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Ответникът Л. Б., чрез назначения му от съда особен представител адв. Ф. – Р.,
оспорва исковете по основание и размер. Заявява възражение за погасяване на част от
вземанията по давност. Оспорва начисляването на топлинната енергия и дяловото
разпределение.
Третото лице помагач на страната на ищеца „********“ АД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, в това число и че е погасил чрез плащане
стойността на доставената в имота му през процесния период топлинна енергия.
В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи
наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че не се нуждаят от доказване
следните факти и обстоятелства:
че приложими към процесния период са общите условия от 2016 г., одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публично достъпни на следния ел.адрес:
Microsoft Word - OU Bitovi-Sofia_29_06_16.doc (toplo.bg);
че по отношение на процесния имот са постановени съдебни решения в
производство по делба, както и че същите са влезли в сила.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
2
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
От събраните по делото писмени доказатества се установява, че с решение №
10611/02.10.2022 г. по гр.д. № 51007/2021 г. по описа на СРС, 53 състав, съдът е
допуснал да се извърши съдебна делба между М. М. Г., ЕГН **********, С.М.А., ЕГН
**********, И.М.А., ЕГН **********, Г.Б.А., ЕГН **********, Б.М.А., ЕГН
**********, М.А.М., ЕГН **********, П.Г. Б.а, ЕГН **********, Ц. М. П., ЕГН
**********, Р.Б. Б.а, ЕГН **********, Т. Д. Б., ЕГН ********** и Л. Д. Б., ЕГН
**********, по отношение на сладня недвижим имот:- апартаменти с идентификатор
********, по КККР на ******** /столица/, находящ се в ********, ********, при
квоти, за Ц. М. П. - 1/4 идеална част от недвижимия имот; за Л. Д. Б. - 1/12 идеална
част от недвижимия имот. Както се посочи, с доклада по делото, приет без възражения
на страните, съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че това
съдебно решение е влязло в сила.
Ето защо и се налага изводът, че ответниците са били част от съсобствениците
на процесния имот през процесния период, с оглед което и се явяват материално
легитимирани да отговарят за цената на топлинната енергия, доставена до имота,
доколкото всеки от тях се явява купувач по продажбеното правоотношение.
Отговорността им произтича от качеството им на съсобственици и се ограничава до
притежаваната от тях част от правото на собственост (1/4, съответно 1/12 част от
общото задължение на всички купувачи).
Възражението на ответника П., че за да има качеството на купувач по
договорното правоотношение следва да е сключил с ищеца нарочен договор, съдът
намира за неоснователно. Обстоятелството, че не е представен писмен договор или
такъв сключен от разстояние между ответника П. и ищцовото дружество не води до
извод, че не е възникнало валидно облигационно отношение между тях. Разпоредбата
на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е
процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в
качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за стопански
нужди. В случая качеството на ответника П. на купувач произтича от правото му на
собственост върху имота и законовата уредба, цитирана по-горе.
Обстоятелството, че ответникът е заявил, че не е живял в жилището и не е
потребявал топлинна енергия, също не може да изключи отговорността му за цената на
топлинната енергия. То би имало значение за вътрешните отношения между
съсобствениците, но е непротивопоставимо на ищеца.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато
топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. С
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и
етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка
3
ответникът е обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
По делото са представени протокол от проведено на 14.10.2008 г. общо събрание
на етажните собственици от сградата, находяща се на процесния адрес, на което е
взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение в процесната етажна собственост с „******** ********“ ООД за
доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и и ндикатори за разпределение на
разхода на топлинна енергия и за извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода. Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от
етажните собственици е било взето решение топлинната енергия, доставяна в сградата
на етажната собственост, да се разпределя от конкретното дружество по системата за
дялово разпределение.
Въз основа на писмените доказателства по отношение на доставянето на ТЕ на
адреса на процесния имот, настоящата инстанция приема, че дяловото разпределение е
осъществявано от третото лице помагач. През исковия период не е осигуряван достъп
до уредите в имота за извършване на отчет (намиращия се в имота 1 бр. водомер, по
който е следвало да се отчита разходът за топла вода). , При това положение ТЕ е
начислявана по нормативен път (140 л. на денонощие за 1 бр. потребител). Така е
начислено потребление в размер на 49,98 куб.м. вода, чиято стойност след
извършените корекции възлиза на сумата 876,20 лева за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2022 г. Същата представлява дължимата цена на ТЕ след извършеното
изравняване. В посочената сума не се установява да са включени суми по просрочени
задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по фактури за цена на
услугата за дялово разпределение. Не се установяват отклонения от нормативните
изисквания за начисляване на ТЕ за периода. От посочената сума ответникът П. дължи
219,05 лева, а ответникът Б. 73,02 лева, колкото се претендират и от ищеца в
настоящото производство.
По възражението за погасяване на задълженията на ответника Б. по давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
4
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.
София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на
всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на
задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и
погасителната давност. В случая заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е
подадено на 05.09.2023 г., когато и давността за вземанията е спряла да тече.
Претендира се задължение за цена на ТЕ за периода от м.05.2021 г., следователно и
възражението е неоснователно. Исковете за главница за ТЕ следва да бъдат уважени в
пълен размер.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответниците, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от третото лице помагач, като са били изготвени
изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба за топлоснабдяването. В отношенията между страните са
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36,
ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – „********“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния
период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено,
че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на
ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз
основа на приобщението по делото писмени доказателства съдът приема, че искът е
доказан по размер за сумата 30,58 лева за целия имот. От тази сума П. дължи 7,64
лева, а Б. – 2,55 лева. Възражението за погасяване по давност, направено от особения
представител на ответника Б. е основателно за периода м.07.2020 г. – м.08.2020 г. и за
сумата 0,23 лева, с оглед което и срещу този ответник искът следва да бъде уважен за
сумата 2,32 лева и да се отхвърли до сумата 2,56 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
5
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.08.2022 г. – 22.08.2023 г. е основателен за сумата 24,45 лева по отношение
на ответника П., а по отношение на ответника Б. – за сумата 8,15 лева, която съдът,
съобразявайки уважената част от главницата, момента на изпадане в забава за
заплащане на задължението по общата и корекционните фактури и с помощта на
онлайн калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК. До пълните предявени
размери тези искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като
ответниците не са установили в производството да са сторили разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК ответникът П.
дължи на ищеца само разноските за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, които с оглед изхода от спора възлизат на сумата
83,55 лева.
Ответникът Б. дължи на ищеца разноски за държавна такса, депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а съобразно
изхода от спора – сумата 353,40 лева.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски, дължими от ответника Б. в размер на 5,58 лева, а ответникът П.
дължи на ищеца сума в размер на 16,65 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „********“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: ********, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Ц. М. П., ЕГН **********, с адрес по делото: ********, дължи на „********“
ЕАД следните суми: сумата 219,05 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия в периода м.05.2021 г. - м.04.2022 г. до топлоснабден имот на адрес: ********,
аб. № ********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /05.09.2023 г./ до окончателното плащане, сумата 24,45 лева,
представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 15.08.2022 г. -
22.08.2023 г., сумата 7,64 лева, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода м.07.2020 г. - м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението /05.09.2023 г./ до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 27823 от 20.09.2023 г. по
ч.гр.д. № 49761/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу този ответник, както следва: за сумата над 24,45 лева до сумата
от 25,02 лева – мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за
периода 15.08.2022 г. – 22.08.2023 г., както и изцяло иска за сумата 1,70 лева –
мораторна лихва върху главницата за цена на дялово разпределение за периода
15.09.2020 г. – 22.08.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „********“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: ********, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Л. Д. Б., ЕГН **********, с адрес по делото: ********, дължи на „********“
ЕАД следните суми: сумата 73,02 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия в периода м.05.2021 г. - м.04.2022 г. до топлоснабден имот на адрес: ********,
аб. № ********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /05.09.2023 г./ до окончателното плащане, 8,15 лева,
представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 15.08.2022 г. -
22.08.2023 г., сумата 2,32 лева, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода м.09.2020 г. - м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението /05.09.2023 г./ до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 27823 от 20.09.2023 г. по
ч.гр.д. № 49761/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете по
чл. 139 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу този ответник, както следва: за сумата над 2,32
лева до сумата 2,56 лева – цена на услугата за дялово разпределение за периода
01.07.2020 г. – 31.08.2020 г.; за сумата над 8,15 лева до сумата от 8,34 лева – мораторна
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.08.2022 г. –
22.08.2023 г., както и изцяло иска за сумата 0,57 лева – мораторна лихва върху
главницата за цена на дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 22.08.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Ц. М. П., ЕГН **********, с
адрес по делото: ******** да заплати на „********“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: ********, сумата 83,55 лева - разноски в исковото
производство и сумата 16,65 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Л. Д. Б., ЕГН **********, с
адрес по делото: ******** да заплати на „********“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: ********, сумата 353,40 лева - разноски в исковото
производство и сумата 5,58 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „********“ АД
на страната на ищеца „********“ ЕАД.
7
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8