Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.02.2024

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

18.01.

Година

2024

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

455

по описа за

2023

година.

Предявени са искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от управителя на „ДаКиДа и Р“ ООД ***, с ЕИК ***, в която твърди, че с Наказателно постановление № 29-0000033/28.02.2019 г., издадено от началник ОО „АА“ гр. Кърджали, на основание чл. 98, ал. 8 от ЗАвтП, на дружество е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Цитираното наказателно постановление било обжалвано и отменено с Решение № 223/18.06.2019 г. по АНД № 280/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Решението на първоинстанционния съд било обжалвано от ответника, вследствие на което пред Административен съд – Кърджали било образувано КАНД № 172/2019 г. С Решение № 209/10.12.2019 г. по цитираното дело касационната инстанция оставила в сила решението на районния съд.

Сочи, че в производството пред районния съд жалбоподателят бил представляван от пълномощник по договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.

Излага съображения, че в конкретния случай били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид обстоятелството, че на „ДаКиДа и Р“ ООД *** били причинени имуществени вреди в размер на 360 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 280/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, да заплати на „ДаКиДа и Р“ ООД ***, сумата в размер на 360 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 280/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането на деловодни разноски. 

В съдебно заседание ищецът не се изпраща представител. От управителя на дружеството е постъпила молба-становище с вх. № 175/16.01.2024 г., в която заявява, че поддържа депозирания иск, като сочи банкова сметка на дружеството. Моли да бъдат приети приложените доказателства и съдът се произнесе по съществото на спора, като уважи изцяло предявения иск, присъждайки и деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ИА „Автомобилна администрация“ гр. София, чрез юрисконсулт И.Д. депозира отговор на исковата молба, в която е въведено изявление за признаване на иска по основание, в частта му, относно претенцията на ищеца за обезщетяване на вреди във връзка с изплатен адвокатски хонорар, в размер на 360 лева. Във връзка с направените в исковото производство разноски, релевира  доводи за наличието на хипотезата на чл. 78, ал 2 от ГПК, сочейки обстоятелството, че от страна на ищеца или негов представител не е постъпвало искане за изплащане под формата на обезщетение на заплатените от дружеството адвокатски хонорари в производството по обжалване на процесното наказателно постановление. Искането е съдът да постанови решение при направено признание на иска, в случай че от страна на ищеца се изрази съгласие за прекратяване на съдебното дирене, като по отношение на деловодните разноски приложи хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор В. изразява становище, че предявеният иск е основателен и доказан по размер. Налице била имуществена вреда, произтичаща от заплатения адвокатски хонорар в производството по обжалване на процесното наказателно постановление. 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства се установява, че с Наказателно постановление № 29-0000033/28.02.2019 г., издадено от началник ОО „АА“ – Кърджали, на „ДаКиДа и Р“ ООД ***, с ЕИК *** е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 98, ал. 8 от ЗАвтП. В срока по чл. 59 от ЗАНН, ищецът в настоящето производство, е депозирал жалба против цитираното НП, поради което по описа на Районен съд гр.Кърджали е образувано АНД № 280/2019 г. С Решение № 223/18.06.2019 г. по посоченото административно наказателно дело съдът е отменил наказателното постановление. Така постановеният акт е обжалван пред Административен съд – Кърджали, който с Решение № 209/10.12.2019 г. по КАНД № 172/2019 г. е оставил в сила решението на районния съд. Решението на административния съд е окончателно.

В производството пред районния съд „ДаКиДа и Р“ ООД ***, с ЕИК *** е бил представляван от пълномощник – адв. Н. М. Процесуалното представителство на пълномощника в производството пред районния съд се изразява в изготвянето на жалба, участие в съдебно заседание, проведено на 17.04.2019 г. и изготвяне и внасяне в съда на молба относно съдебно заседание на 22.05.2019 г. Видно от приложените в кориците на АНД № 280/2019 г. договор за правна защита и съдействие №***/*** г. и пълномощно от същата дата/л. 64/, управителят на дружеството е упълномощил адв. М. да го представлява и защитава интересите му в образуваното производство пред районния съд до приключване на делото във всички инстанции. Страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, платимо в брой. В цитирания договор изрично е отразено с цифри и словесно,        че е заплатена в брой сумата от 360 лева.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявения иск за допустим и доказан по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отмененото по съдебен ред, като незаконосъобразно Наказателно постановление № 29-0000033/28.02.2019 г., издадено от началник ОО „АА“ – Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и сл./, като предявен пред съда по мястото на увреждането – чл. 7 от ЗОДОВ, който в случая се явява и съд по компетентния съд по местоживеенето на ищеца и седалището на ответника по иска. В конкретния случай искът за обезщетение е предявен в 5-годишен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е бил отменено НП. В тази връзка, процесната искова молба е подадена в канцеларията на съда на 30.11.2023 г. и тъй като Решение № 223/18.06.2019 г. по АНД № 280/2019 г. на Районен съд – Кърджали е влязло в законна сила на 10.12.2019 г., то исковата претенция не е погасена по давност, респ. не е налице хипотезата на чл. 110 от ЗЗД.  

Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация, а именно срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, която агенция е юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвПр и се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205, ал. 1 от АПК, в структурата на което ЮЛ е заемал длъжност издателят на отмененото наказателно постановление. 

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София, за имуществени вреди, причинени на ищеца „ДаКиДа и Р“ ООД ***, с ЕИК ***. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

За уважаването на иска по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В мотивите към т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 год. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното постановление/следователно и приравнения от закона по правни последици електронен фиш/ е административен акт по смисъла на нормата на чл. 21 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че те са издадени от административен орган и представляват властнически акт на органите на администрацията, въпреки че пораждат наказателноправни последици. Тяхното издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая не е спорно, че срещу ищеца е било съставено наказателно постановление, издадено от началник ОО „АА“ – Кърджали, което е било отменено с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразно, поради което е доказана първата от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен административен акт, а именно НП, с които е било наложено административно наказание.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице и втората от горецитираните предпоставки, а именно настъпилите за ищеца вреди да са в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. В тази връзка по делото е безспорно, че в производството пред районния съд, с чието решение е отменено Наказателно постановление № 29-0000033/28.02.2019 г., дружеството е било надлежно представлявано от адвокат, осъществил процесуално представителство по делото, изразяващо се в изготвяне и внасяне на жалба и участие в съдебни заседания.

Съдът приема за доказано в настоящия процес, че ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 162 лв. за процесуално представителство и защита в производство пред Районен съд - Кърджали, при уговорено такова в размер на 360 лв. Това обстоятелство се установява намиращия се в АНД № 280/2019 г. оригинал на договор за правна защита и съдействие № ***/*** г./л. 64 от делото/.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Съгласно даденото разрешение с  Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 год. по Тълкувателно дело № 2/2016 год. на ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на Република България, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления/по своите правни последици и ЕФ се приравнява на НП/, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът намира за установено по делото, че налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение от страна на ищеца във воденото пред районния съд производство по обжалване на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 29-0000033/28.02.2019 г., издадено от началник ОО „АА“ – Кърджали Видно от съдържанието на приложения договор за правна помощ и съдействие от 16.04.2019 г. и пълномощното към него от същата дата (обсъдени по-горе), безспорно са били изготвени за оказване на правна защита и съдействие в производството по АНД № 280/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, който с решението си е отменил като незаконосъобразно обжалваното НП. Доколкото в договора за правна защита и съдействие изрично е отразено/словесно и с цифри/, че е заплатена договорената сума от 360 лв. в брой, то доказано се явява и твърдението, че посочената сума е изплатена от ищеца в брой, при сключването на договора. Цитираният договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила уговорения размер на адвокатското възнаграждение.

Размерът на договореното възнаграждение по процесния договор за правна защита и съдействие № *** от *** г. е в минималния такъв, предвиден в действалата към датата на проведеното съдебно производство редакция на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. В случая с оглед размера на санкцията – 500 лв., минималният размер на възнаграждението е 300 лв. Следва да се отбележи, че в случая заплатеното възнаграждение в размер на 360 лв. е с включен ДДС, поради което и с оглед нормата ат § 2а от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год., съдът намира, че същият е съответен на минималния размер по наредбата. С оглед действащата към настоящия момент редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, при имуществен интерес от 500 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение би бил 400 лв.    

Предвид гореизложеното и след като съобрази размера на наложеното административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв., чиято отмяна се е целяла с депозирането на въззивната жалба, вида и характера на осъществената правна защита и съдействие в производството пред Районен съд – Кърджали, съдът намира, че размерът на възнаграждението по договора за правна защита и съдействие е съразмерим с извършената реална правна защита и съдействие и фактическата и правна сложност на делото пред районния съд, поради което така поисканият размер на обезщетение от 360 лв. се явява доказан, т.е. същият би обезщетил ищеца за действително понесените от него вреди от причиненото му от държавния орган непозволено увреждане. 

С други думи в конкретния случай претендираното обезщетение, произтичащо от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за една инстанция, не надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение.

Според съда, по делото не са налице предпоставките за приложението на чл. 5 от ЗОДОВ. В настоящия казус са неприложими хипотезите на визираната норма, която в ал. 1 предвижда отпадане на отговорността на държавата за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, и в ал. 2 регламентира намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за това. Липсват каквито и да са доказателства, от които да се изведе изводът, че в конкретния случай единствено пострадалият е виновен за настъпилия вредоносен резултат, респ. че поведението на пострадалия е единствен казуален фактор или, че поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, респ. с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Видно от материалите по АНД № 280/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали и мотивите към съдебния акт, с който е отменено НП, липсват доказателства, които да установяват противоправно поведение на пострадалия, което да е причина за настъпването на вредоносния резултата или да е допринесло за настъпването му.

Следва да се отбележи, че към датата на приключване на съдебните прения пред районния съд е била в сила редакция на чл. 63 от ЗАНН, която не е предвиждала присъждането на разноски на страните в производствата по ЗАНН.  С § 9 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ /ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 е създадена нова ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, съгласно която в съдебните производства по обжалване на НП пред районните, а на касация- пред административните съдилища, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Същото законодателно решение е въведено и в действащата понастоящем разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН /нов- ДВ бр. 109/2020 г. , в сила от 23.12.2021 г./  

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена от 360 лв., се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да заплати на „ДаКиДа и Р“ ООД ***, с ЕИК *** сумата в размер на 360 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 280/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Върху така присъдената главница и с оглед депозираното надлежното искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва, следва да бъде присъдена такава, считано от датата на предявяване на иска, в който смисъл е петитума на исковата молба.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодни разноски в исковото производство, произтичащи от внесена държавна такса в размер на 25 лв..

В тази връзка, независимо от надлежно въведеното от пълномощника на ответника признание на иска по основание, в частта му, относно претенцията на ищеца за обезщетяване на вреди във връзка с изплатен адвокатски хонорар, в размер на 360 лева и релевираните  доводи за наличието на хипотезата на чл. 78, ал 2 от ГПК, сочейки обстоятелството, че от страна на ищеца или негов представител не е постъпвало искане за изплащане под формата на обезщетение на заплатените от дружеството адвокатски хонорари в производството по обжалване на процесното наказателно постановление, съдът намира, че не са налице основанията за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Признаването на иска не обосновава възлагането на разноските в тежест на ищеца. Към датата на приключване на административнонаказателното производство пред Районен съд – Кърджали и приключването на устните състезания пред касационния съд не е съществувала правна норма за възлагане на разноските на страните в производството. Предвид това за ищеца единствената възможност да получи възстановяване на платената от него сума за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП е по реда на ЗОДОВ.  Очевидно е, че ответникът е причина за завеждане на настоящето исково производство, поради което нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима в случая.   

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът 

 

                                           

Р Е Ш И  :

 

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ДаКиДа и Р“ ООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 360 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие в производството по АНД № 280/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ДаКиДа и Р“ ООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, деловодни разноски в исковото производство в размер на 25 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: