Решение по дело №417/2010 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 241
Дата: 15 февруари 2010 г. (в сила от 4 март 2010 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20105330200417
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2010 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                  15.02.2010 г.                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                            VІІ наказателен състав

 

На петнадесети февруари                 две хиляди и десета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ

 

Секретар: Гергана Проданова

Прокурор: Димо Илиев

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

НАХ дело номер 417 по описа 2010 година

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА обв. И.В.Б.,***, женен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.07.2009 г. в гр. Б., е извършил нерпистойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, като на основание чл. 78 А от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА  в размер на ШЕСТСТОТИН ЛЕВА.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

         ВЯРНО с оригинала.

 

         Г.П.

         


 

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

по НАХД № 417/2010 г. по описа на Пловдивски районен съд - VІІ наказателен състав

 

Производството е по реда на глава XXVIII  от НПК

С Постановление от 18.01.2010 година Районна прокуратура - гр. Пловдив е внесла в Пловдивски районен съд предложение обвиняемият И.В.Б.,***, женен, неосъждан, ЕГН **********, да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл.78 А от НК, за това, че на 19.07.2009 г. в гр. Б., е извършил нерпистойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществотопрестъпление по чл. 325 ал. 1 от НК.

Прокурорът изцяло поддържа предложението на РП – Пловдив и счита, че са налице основанията за освобождаване на обвиняемия Б. от наказателна отговорност с налагане на  административна такава и моли съда да му наложи административно наказание глоба, ориентирано към минималния размер.

Обв. Б. се явява в съдебно заседание. Признава се за виновен и съжалява за извършеното.

Пловдивски районен съд - VIІ наказателен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Обвиняемият Б. живеел на семейни начала със своята приятелкасвидетелката К.И.П.. На 19.07.2009г. двамата гостували в дома на майката на свидетелката в гр. Б. Същият ден обвиняемият Б. консумирал алкохол и се скарал с П.. Караницата между двамата продължила и в района на автобусната спирка в центъра на гр. Б.. Обвиняемият ударил плесница на П., тя тръгнала да бяга, а той я подгонил. Очевидци на агресивното поведение на обвиняемия спрямо свидетелката П. станали непълнолетните свидетели П.К.К. и В.Й.П.и други техни връстници. Те сигнализирали органите на МВР за случая и на местопроизшествието се отзовал свидетелят М.С.Ч. -младши полицейски инспектор при РУ-МВР гр. Р. Тъй като било почивен ден - неделя, свидетелят Ч. бил цивилен. Той поканил обвиняемия да го придружи до местното поделение на МВР, но Б. отказал и отвърнал, че свидетелят не бил никакъв полицай, тъй като не бил с униформа и не бил с патрулен автомобил. Свидетелят Ч. не носел у себе си служебна карта, затова отишъл да я вземе и се върнал при обвиняемият Б., и му се легитимирал с нея. Въпреки това обвиняемият упорито отказал да изпълни разпореждането да последва свидетеля Ч. Отказът на обвиняемия бил неуважителен и арогантен. Очевидец на тези негови действия станал свидетелят В.П.Д., който бил силно възмутен от поведението му. Тъй като обвиняемият отблъснал свидетеля Ч. при опитите му да го задържи и отведе, свидетелят повикал за съдействие колегата сисвидетелят С.М.М.. М. също имал почивен ден и също се отзовал цивилен, но се легитимирал със служебната си карта. Обвиняемият се опитвал да отблъсне полицаите, но те успели физически да надделеят над него и да му поставят белезници. Докато ставало това, обвиняемият ги нарекълчекиджии" и „глупаци". Обвиняемият Б. бил отведен и задържан в РУ-МВР гр. Р., където била установено и неговата самоличност, тъй като не носел документи, които да я удостоверяват.

С оглед данните за алкохолно опиване на обвиняемият Б., но предвид заявеното от него отношение към вмененото му с постановлението за привличането му като обвиняем престъпление, се разкрива неговата осъзнатост и волева необремененост при извършване на инкриминираните непристойни действия. Обясненията на обвиняемия и свидетелските показания относно неговото поведение разсейват съмненията относно вменяемостта му и поради това хипотезата за задължителна експертиза по чл.144, ал.2, т.З от НПК не е налице.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на обвиняемия Б. дадени в досъдебното и съдебното производство, от показанията на свидетелите дадени в досъдебното производство и от останалите събраните и приложените по делото писмени  доказателства.

При така установената безспорна фактическа обстановка съдът счита, че от обективна и субективна страна със своите действия обвиняемият Б. е осъществил съставомерните признаци на престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, за това, че на 19.07.2009 г. в гр. Б., е извършил нерпистойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

За това престъпление Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и с обществено порицание. Обвиняемият Б. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК и от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, тоест налице са кумулативно предвидените в чл.78 А от НК предпоставки за неговото приложение. Ето защо съдът счита, че най-справедливо би било на обвиняемият Б. да бъде наложена глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева.

Причини за извършване на деяниетопрестъпна самонадеяност и неспазване на установения в страната законов ред.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението си.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

 

Г.П.